Решение по дело №5/2025 на Административен съд - Сливен

Производството е по чл. 172 ал. 5 от ЗДвП, във връзка с чл.145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба от Х. В. Б., [ЕГН], с адрес [населено място], общ. С., [улица]срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0804-000510/18.12.2024 год., издадена от Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Сливен, с която на основание чл. 171 т. 4 от ЗДвП е постановено изземване на свидетелството за управление на водач на МПС, на който са отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл. 157 ал. 4 от ЗДвП.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед, с фактически твърдения, че някои от визираните в акта наказателни постановления не са връчени на санкционирания водач. Моли съда да отмени атакувания административен акт.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с надлежно упълномощен адв. Х. Х. от АК – С., който поддържа жалбата и моли съда да я уважи с подробно изложени съображения в тази насока. Моли съда да приеме експертизата по отношение на наказателното постановление, което не е подписано в част „Разписка“ от жалбоподателя, като по-благоприятна.

В открито съдебно заседание административният орган, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, доводите на явилата се страна и след служебна проверка по чл. 168 от АПК на законосъобразността на административния акт намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което се преценява като процесуално допустима.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Според данните в представена по делото и част от административната преписка Справка за нарушител – водач, за нарушения на разпоредби от ЗДвП срещу Х. В. Б. са съставени 82 АУАН, съответно – издадени 82 наказателни постановления и 97 фиша, както и 8 ЗППАМ.

На 18.12.2024 г. Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Сливен издал по отношение на Х. В. Б. Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171 т. 4 от ЗДвП с № 24-0804-000510, в която мярката е обективирана като: „Изземване на СУМПС на водач на МПС, на който са отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл. 157 ал. 4 от ЗДвП“. Видно от съдържанието на акта, в периода 2023 - 2024 г. с наказателни постановления на лицето са отнети общо 44 контролни точки, както следва: с НП № 23-0804-000230/03.02.2023 г. са отнети 6 контролни точки, като НП е връчено на 28.07.2023 г., не е обжалвано и е влязло в законна сила; с НП № 23-0804-001911/20.04.2023 г. са отнети 8 контролни точки, връчено на 28.07.2023 г., не е обжалвано и е влязло в законна сила; с НП № 23-0804-003031/26.06.2023 г. са отнети 10 контролни точки, връчено на 22.11.2024 г., не е обжалвано и е влязло в сила; с НП № 24-0804-002864/27.03.2024 г. са отнети 10 контролни точки, връчено на 22.11.2024 г., не е обжалвано и е влязло в сила; с НП № 24-0306-000619/31.05.2024 г. са отнети 10 контролни точки, връчено на 22.11.2024 г., не е обжалвано и е влязло в сила. Цитираните наказателни постановления са приложени по преписката и приобщени по доказателствата по делото.

С твърдение, че не е връчено, по оспорване истинността на положения подпис в част „Разписка“ на Наказателно постановления № 24-0306-000619/31.05.2024 г. по делото е назначена и извършена съдебно – почеркова експертиза, изготвена върху два представени от ответника екземпляра – единият връчен по пощата, а другият - оригинал. Съгласно заключението на вещото лице, подписът в оригиналната Разписка за получен препис от НП № 24-0306-000619/31.05.2024 г. е положен от Х. В. Б.. Изводът на експерта е формиран въз основа на наличието на установени съвпадения в общите и частни признаци, които са характерни и устойчиви, като тази съвкупност от различаващи се и съвпадащи общи и частни признаци сочи, че подписът е положен от жалбоподателя Б.. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че единият представен екземпляр, връчен по пощата се различава от оригинала и даденото заключение е за този оригинал. Между двата екземпляра има различия в подписите, поради което е обследван този, положен на оригинала.

Експертизата е приета по делото като неоспорена и съдът изцяло кредитира същата като изготвена компетентно и безпристрастно, обоснована и надлежно аргументирана.

Въз основа на събраните доказателства и разгледана по същество, съдът намира жалбата за неоснователна, при следните съображения:

Оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган по смисъла на чл. 172 ал. 1 от ЗДвП, в изискуемата от закона форма, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с относимите материалноправни разпоредби, което обуславя нейната законосъобразност.

Като правно основание за издаване на оспорения акт е приложена разпоредбата на чл. 171 т. 4 от ЗДвП, съгласно която, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: изземване на свидетелството за управление на лице, което не е изпълнило задължението си по чл. 157 ал. 4. Според указаното в чл. 157 ал. 4 от ЗДвП, водач, на когото са отнети всички контролни точки, губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на Министерството на вътрешните работи. В процесния случай по делото са представени наказателни постановления, в които е разпоредено отнемане на общо 44 контролни точки, с отбелязване в същите, че са влезли в законна сила. Заключението на извършената по делото съдебно – почеркова експертиза е формирано от вещото лице след извършено сравнително изследване на подписите на Б., положени в процесното НП № 24-0306-000619/31.05.2024 г., представени в оригинал от административния орган и подписи на лицето в оригинали на заявления за издаване на документи за самоличност. Съгласно експертизата, установените съвпадения в общите и частни признаци са характерни, устойчиви и самостоятелни, а тази съвкупност от признаци е достатъчна за категоричен извод, че подписът срещу „Подпис:“ в разписка за получен препис от коментираното наказателно постановление на РУ – Нова Загора с дата на получаване 22.11.2024 г. е положен от Х. В. Б.. Вещото лице уточнява, че експертизата е извършена върху представения оригинал, доколкото другият екземпляр е връчен по пощата. Съдът кредитира това заключение изцяло, като извършено на база годен доказателствен материал, представен от административния орган – процесното наказателно постановление е представено в оригинал от РУ – Нова Загора, т.е. като част от образуваната в посочената структура на МВР административнонаказателна преписка. Достоверността на връчването не може да бъде оборена от обстоятелството, че другият, представен екземпляр (връчен по пощата) не е подписан от жалбоподателя. Доколкото по делото е налице оригинал на НП и същият е връчен срещу подпис на Б. на дата 22.11.2024 г., то заявеното от оспорващата страна, че съдът следва да даде вяра на по-благоприятна част от експертизата се явява необосновано.

Видно от съдържанието на наказателното постановление в част „Разписка“, с подписа си лицето удостоверява, че е получило препис от съответния санкционен акт и има право както да заплати глобата в намален размер в указан срок, така и да обжалва същата пред компетентната съдебна инстанция. Представеният от ответния орган оригинал на НП № 24-0306-000619/31.05.2024 г. в частта му „Разписка“ свидетелства именно за връчване на препис от този акт на адресата Б., като подписът е положен от него, съгласно експертното заключение на съдебно – почерковата експертиза. Другият представен от наказващия орган екземпляр съставлява препис, връчен по пощата, поради което и не може да се възприеме като годно доказателствено средство, свидетелстващо за получателя и като такъв не може да се идентифицира като валидно средство, удостоверяващо надлежно връчване. Последното фактическо действие, както се отбеляза по-горе, се извършва от длъжностно лице от структурите на МВР по реда на чл. 186а от ЗДвП (в случая по ал. 1 т. 1), като оригиналът с подпис за връчен препис остава като задължителна част от административнонаказателната преписка при наказващия орган, в случая – Началник сектор в РУ – Нова Загора. Дали, кога и как санкционираният водач ще подпише получения по пощата препис от наказателното постановление е ирелевантно както за развитието на административнонаказателното производство при евентуалното отнасяне на спора към съда, така и за настоящото съдебно производство. Без правно значение за разрешаване на настоящия правен спор е и установеното от съдебно-почерковата експертиза обстоятелство, че положеният подпис на преписа, връчен по пощата не е на Б.. Валидността на връчването в процесния случай е надлежно удостоверена с годно доказателствено средство – официален документ, представен в оригинал от компетентния по ЗАНН и ЗДвП наказващ орган. В част „Разписка“ на НП № 24-0306-000619/31.05.2024 г. положеният от Б. подпис удостоверява, че същият е получил препис от постановлението и разполага с право да го обжалва в посочения срок или да заплати наложеното му административно наказание „глоба“ в намален размер при съобразяване с указания в тази насока срок. При тези съображения съдът намира, че коментираното наказателно постановление е надлежно връчено на жалбоподателя Х. Б. на 22.11.2024 г., не е обжалвано и е влязло в законна сила на 07.12.2024 г.

Максималният размер на контролните точки, както и условията и редът за тяхното отнемане и възстановяване са нормирани в Наредба № Із-2539/17.12.2012 г. за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение. Съгласно чл. 3 ал. 1 от цитираната Наредба, контролни точки се отнемат въз основа на влязло в сила наказателно постановление. Наказателното постановление като санкционен акт влиза в сила в две хипотези - след като изтекат сроковете за неговото обжалване или когато е потвърдено с влязло в сила съдебно решение. В процесния случай е установено по безспорен начин, че издадените срещу Х. Б. в периода 2023-2024 г. пет наказателни постановления, послужили като основание за прилагане на процесната принудителна административна мярка, са надлежно връчени на техния адресат – санкциониран водач, не са обжалвани и са влезли в законна сила, с което е изпълнена хипотезата на чл. 171 т. 4 от ЗДвП. Съгласно нормата на чл. 2 ал. 2 от цитираната Наредба, при първоначално издаване на свидетелство за управление на моторно превозно средство притежателят му получава 26 контролни точки за отчет на извършваните от него нарушения на ЗДвП. В случая, видно от представената от ответника Справка за нарушител/водач, жалбоподателят Б. е притежател на първоначално издадено на 31.08.2016 г. СУМПС [номер], т.е. притежава 39 контролни точки. Отнемането на същите посредством налагане на административни наказания за нарушение на правилата за движение по пътищата, нормирани в ЗДвП, обективирано в издадени наказателни постановления ангажира отговорността на водача по чл. 157 ал. 4 от ЗДвП за връщане на СУМПС в компетентната държавна структура. Съгласно цитираната разпоредба, водач, на когото са отнети всички контролни точки, губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на Министерството на вътрешните работи. Неизпълнението на това задължения съставлява материалноправната предпоставка за прилагане на принудителна административна мярка, обективирана като изземване на СУМПС и това законово изискване в настоящия случай е налице.

Отнемането на 44 контролни точки на водача, както се отбеляза по – горе е по силата на влезли в законна сила санкционни актове и бездействието на Б. по чл. 157 ал. 4 от ЗДвП е породило нормативно установените правни последици към момента на прилагане на процесната принудителна административна мярка.

В разглеждания случай са налице всички, посочени в разпоредбата на чл. 171 т. 4 от ЗДвП материалноправни предпоставки за прилагане на мярката: оспорващият е водач на МПС и възприетото от фактическа страна отнемане на всички контролни точки на същия по установения административнонаказателен ред, респ. неизпълнение на задължението за връщане на СУМПС обективно е налице, доказано по безспорен и категоричен начин. Както се отбеляза по-горе, посочените в акта пет наказателни постановления, с които на Б. са отнети всички контролни точки са връчени и влезли в законна сила като необжалвани, а към датата на постановяване на процесната ЗППАМ водачът не е върнал СУМПС в съответната служба на МВР.

Гореизложеното мотивира настоящия съдебен състав да приеме, че процесната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0804-000510/18.12.2024 год., издадена от Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Сливен, с която на основание чл. 171 т. 4 от ЗДвП е постановено изземване на свидетелството за управление на водач на МПС, на който са отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл. 157 ал. 4 от ЗДвП е материално и процесуално законосъобразна и съответна на целта на закона. Подадената срещу същата жалба, като неоснователна, следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода на делото, неоснователна се явява претенцията на оспорващата страна за присъждане на сторените по делото разноски.

 

Водим от горното и на основание чл. 172 ал. 2, предл. последно от АПК, Административен съд - Сливен

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Х. В. Б., [ЕГН], с адрес [населено място], общ. С., [улица]срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0804-000510/18.12.2024 год., издадена от Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Сливен, с която на основание чл. 171 т. 4 от ЗДвП е постановено изземване на свидетелството за управление на водач на МПС, на който са отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл. 157 ал. 4 от ЗДвП, като неоснователна.

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на препис от същото.