О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№510 06.03.2018 година гр.Бургас
Административен
съд – гр. Бургас VІІ-ми състав,
на шести
март две хиляди и осемнадесета година.
В закрито
заседание в следния състав:
Председател:…Румен Йосифов
Секретар: С.
Х.,
като
разгледа докладваното от съдия Румен Йосифов,
административно
дело № 602 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по реда на чл.60, ал.4 от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), вр. чл.188 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
Образувано е по жалба на „Проди Газ“ООД, ЕИК-***, гр.Сливен,
ул.Гео Милев №17, представлявано от Д.И.Х., против разпореждане за допускане на
предварително изпълнение на заповед за налагане на принудителна административна
мярка № ОП-38-0131322/28.02.2018г. на директора на Дирекция „Контрол“ при ТД на
НАП-Бургас, с която е наложена принудителна административна мярка (ПАМ)
запечатване на търговски обект – бензиностанция, находящ се в с.Калояново,
общ.Сливен, ул.Илинденско въстание №35, стопанисван от „Проди Газ“ООД и забрана
за достъп до него за срок от 14 (четиринадесет) дни на основание чл.186, ал.1,
т.1, б.„а“ и чл.187, ал.1 от ЗДДС.
Жалбоподателят заявява, че на основание атакуваното
разпореждане търговският обект е бил запечатан на 02.03.2018г., като счита
действията на служителите на НАП за недопустима злоупотреба с власт, поради
което иска отмяна на разпореждането. Счита изложените мотиви при които е
допуснато предварителното изпълнение за некоректни и неверни, както и за
бланкетни и неадаптирани към конкретната фактическа обстановка. Твърди, че до
настоящия момент не е издаден акт за установяване на административно нарушение
(АУАН) и при действието на допуснатото предварително изпълнение ще настъпи
значителна или трудно поправима вреда, но тя няма да е в тежест на фиска, а на
дружеството-жалбоподател.
В петитума на жалбата е направено и искане за спиране
на допуснатото предварително изпълнение на основание чл.60, ал.5 от АПК, както
и алтернативно искане за отмяна на оспорената заповед, като издадена от
некомпетентен орган. След
указание на съда жалбоподателят в нарочно уточнение посочи, че желае предмет на
оспорване по жалбата му да бъде и заповед № ОП-38-0131322/28.02.2018г. на
директора на Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП-Бургас.
Предвид направеното уточнение, съдът раздели в отделно
дело производството по обжалването на самата заповед от производството по
обжалването на предварителното й изпълнение и искането за неговото спиране,
които следва да бъдат разгледани по настоящото дело, предвид предвиденото в
закона незабавно произнасяне от страна на съда.
След подаването на жалбата направо пред съда,
незабавно беше изискана административната преписка по която е постановено
оспореното разпореждане.
Жалбата е подадена от надлежна страна в
законоустановения срок и е процесуално допустима. При разглеждането и́ по
същество, съдът намира следното:
На 26.02.2018г. в 10.05 часа служители на ТД на
НАП-Бургас извършили проверка на търговски обект – бензиностанция, находящ се в
с.Калояново, общ.Сливен, ул.Илинденско въстание №35, стопанисван от „Проди
Газ“ООД. В хода на проверката било установено, че в обекта е монтирано и
въведено в експлоатация фискално устройство. Извършена била от проверяващите
лица контролна покупка на един брой зимна течност за чистачки на стойност 2,50
лева, заплатена в брой, за която фискален бон не бил издаден. При тези
констатации била издадена на основание чл.186, ал.1, т.1, б.„а“ от ЗДДС, заповед
№ ОП-38-0131322/28.02.2018г. на директора на дирекция „Контрол“ в ТД на
НАП-Бургас за налагане на принудителна административна мярка запечатване на
обекта за срок от 14 дни.
Административният орган е посочил, че при определяне
продължителността на мярката са съобразени тежестта на нарушението и
последиците от него, вида и характера на търговската дейност. Посочил е, че при
направен разчет на касовата наличност е констатирана положителна разлика от
12,99лв., дължаща се закономерно и на други неотчетени приходи. Задълженото
лице е регистрирано по ЗДДС и декларира сравнително ниски вноски по ДДС,
предвид вида на дейността, декларираните обороти и обичайната търговска
надценка. Средно-дневните обороти варират между 1500 лева и 3000 лева, като е
преценил същия за нисък за вида на упражняваната дейност и местоположението на
обекта. Отбелязал е също, че в обекта работи едно лице на пълен работен ден по
трудов договор и едно самоосигуряващо се лице, но съпоставено с работното време
на обекта – 24 часа без почивен ден, което е прието за доказателство за
допускани нарушения на данъчно-осигурителното законодателство. Годишните
финансови резултати са: за 2016г. – счетоводна загуба 10`511,32лв., което е
доказателство, че същите са занижени в резултат на неотчитане на приходите в
пълен размер. При тези данни органът е формирал извод, че търговецът системно
не зачита данъчно-осигурителното законодателство и допуска нарушения при
отчитане на приходите от търговската си дейност. Налагането на ПАМ е обосновано
с необходимостта от промяна в начина на извършване дейността в конкретния
обект, като прекият резултат е правилно отчитане на оборота от продажби, а
индиректният- недопускане на вреда за фиска. Органът се е позовал на
многобройни решения на Върховния административен съд.
С оспореното разпореждане органът е допуснал
предварително изпълнение на принудителната административна мярка на основание
чл.188 от ЗДДС, вр. чл. 60, ал.1 от АПК, чиято необходимост е обоснована със
създадената организация на работа в обекта, позволяваща да не се отчита чрез
фискалното устройство част от реализираният оборот; невъзможността да бъдат
проследени реализираните обороти; предотвратяване възможността за извършване на
нови нарушения. Отбелязал е също, че приходите на търговеца не могат да бъдат
постоянно контролирани, а също и определени по размер, поради което нарушението
води до ощетяване на бюджета и следователно е от значим интерес както за
държавата, така и за обществото. Счел е, че съществува опасност да последват
трудно поправими вреди за бюджета от закъснението на изпълнението.
При тези данни съдът намира жалбата за неоснователна.
Обжалваното разпореждане е издадено от компетентен
орган, овластен със заповед № ЗЦУ-1657/29.12.2016 г. на изпълнителния директор
на НАП, в предвидената от закона писмена форма и съдържа изискуемите реквизити,
в т.ч. фактически и правни основания за издаването му. Съдът намира за
неоснователни доводите на жалбоподателя за допуснато процесуално нарушение при
издаване на разпореждането за допускане на предварителното изпълнение, както и
за неистинност, респ. бланкетност на мотивите. В изложените от административния
орган мотиви се съдържат достатъчно конкретни факти, относими към
предпоставките за допускане на предварително изпълнение на заповедта. Направени
са констатации относно процесния обект, дейността на търговското дружество-
оборот, финансови резултати за предходните години и др., относно извършеното
нарушение и създадената организация на работа в обекта, позволяваща да не се
отчита чрез фискалното устройство част от реализираният оборот. Допускането на
предварително изпълнение е обосновано с невъзможността да бъдат проследени
реализираните обороти, предвид установеното неспазване на реда за отчитане на
продажбите. Отбелязано е, че приходите на търговеца не могат да бъдат постоянно
контролирани и определени по размер, поради което нарушението води до ощетяване
на бюджета и следователно е от значим интерес както за държавата, така и за
обществото. Факта на нарушението – неиздаването на касов бон за процесната
продажба, се установява и от представения като доказателство диск с
видео-съдържание и на практика не се оспорва от жалбоподателя. Не се установява
и твърдяната тенденциозност в действията на контролните органи.
Съдът намира за неоснователни доводите на
жалбоподателя относно невъзможността за прилагане нормата на чл.187, ал.4 от ЗДДС, предвид заявеното, че за нарушението все още не е съставен АУАН,
доколкото издаването на заповедта и на разпореждането за предварителното
и́ изпълнение не е предпоставено от издаване на акт и наказателно постановление.
Принудителната административна мярка запечатване на обект се налага независимо
от предвидените глоби или имуществени санкции, при наличие на установените в
нормата на чл.186, ал.1 от ЗДДС материалноправни предпоставки. Ето защо съдът
приема, че липсата на акт е ирелевантна за законосъобразността на процесното
разпореждане.
Съдът счита, че в случая са налице изискуемите
материалноправни предпоставки за издаване на обжалваното разпореждане.
Неизпълнението от страна на търговеца на задължението му да отчита
осъществяваните в обекта продажби обективно препятства възможността за
проследяване на реализираните обороти и влияе върху размера на публичните му
задължения, поради което следва да се приеме, че е налице значим държавен
интерес по смисъла на чл.60 от АПК. Мярката е с преустановителен и превантивен
характер и доколкото отлагането и́ във времето би попречило за постигане
на крайната и́ цел – да предотврати укриването на приходи и отклонението
от данъчно облагане, следва да се приеме, че разпореждането за предварителното
и́ изпълнение е съобразено с целта на закона. Ето защо съдът приема, че
жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.
Доводите на жалбоподателя за възможно настъпване на
значителни или трудно поправими вреди от изпълнението не са относими към
предпоставките за допускане на предварително изпълнение, установени в нормата
на чл. 60 от АПК, поради което не са обсъдени от съда при формиране на изводите
по съществото на спора.
Предвид неоснователността на искането за отмяна на
допуснатото предварително изпълнение, по същите мотиви се явява неоснователно и
искането за неговото спиране на основание чл.60, ал.5 от АПК.
Мотивиран от горното и на основание чл.60 ал.5 АПК,
Административен съд - гр.Бургас, VІІ-ми
състав,
О П Р Е Д Е Л И
ОСТАВЯ
без уважение
жалбата на „Проди Газ“ООД, ЕИК-***, гр.Сливен, ул.Гео Милев №17, разпореждане
за допускане на предварително изпълнение на заповед за налагане на принудителна
административна мярка № ОП-38-0131322/28.02.2018г. на директора на Дирекция
„Контрол“ при ТД на НАП-Бургас, както и искането за неговото спиране на
основание чл.60, ал.5 от АПК.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред
Върховния административен съд в 7- дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ :