Решение по дело №735/2019 на Районен съд - Видин

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 25 октомври 2019 г. (в сила от 6 февруари 2020 г.)
Съдия: Андрей Живков Дечев
Дело: 20191320200735
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 10 юни 2019 г.

Съдържание на акта

 

 

 

Р Е Ш Е Н И Е № 735

 

гр. В.,  25.10.2019г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

          В.ският районен съд, 4-ти наказателен състав, в публичното заседание на двадесет и пети септември две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                            Председател: Андрей Дечев

                                                         Съдебни заседатели: ………...……...…

                                                                             Членове:……...……………

при секретаря П. Йорданова  и в присъствието на

прокурора………………………………… като разгледа докладваното от

съдията Дечев…………… НАХД № 735……

по описа………… за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното :

                                                                                                                          

          Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба, подадена от „М.Н.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр. С. 1111, район „С.“, ул. „Х.М.“, № 65, представлявано от управителя В.Е.М., против Наказателно постановление № 05 – 0000925/27.05.2019 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ със седалище В., с което на жалбоподателя е наложено административно наказание на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.416, ал. 5, във вр. с члр. 414, ал. 1 от КТ  имуществена санкция в размер на 1500 лв. за извършено административно нарушение по чл. 9а, ал. 1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските.

          Жалбоподателят в жалбата си оспорва НП, като  заема становище да се уважи жалбата като основателна, а атакуваното наказателно постановление да се отмени като незаконосъобразно и необосновано. Процесуалният му представител заема идентично становище в с.з. 

          Ответната страна чрез процесуалния си представител заема  становище в с. з., да се потвърди атакуваното наказателно постановление като законосъобразно и обосновано, а жалбата да се отхвърли като неоснователна.   

          От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност, Съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

           На   20.02.2019г. е извършена проверка от контролни органи на  Дирекция „Инспекция по труда“ със седалище В., като на 25.02.2019г. е установено, че работодателят е въвел организация на работа в условията на сумирано изчисляване на работното време по чл. 142, ал. 2 от КТ, но не е запознал работниците с утвърдените поименни графици преди започване на работа по тях за посочения период – месец февруари 2019г.       

          Така установената фактическа обстановка се доказва от събраните по делото гласни и писмени доказателства - показанията на свидетеля Р. П. – актосъставител, свидетелите М. В. и Н. И., както и от административно-наказателната преписка.

          Между така събраните доказателства няма противоречия, кореспондират помежду си и взаимно се допълват, поради което Съдът ги кредитира.

           Съдът, за да се произнесе, взе предвид следното:

            Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал.2 от ЗАНН от лице с правен интерес от обжалване на НП, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.    

            Атакуваното наказателно постановление е съобразено с изискванията на материалния и процесуалния закон, безспорно и безпротиворечиво е установено извършването на посоченото в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление административно нарушение, а именно по чл. 9а, ал. 1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските. Атакуваното наказателно постановление съдържа законоустановените реквизити, описани в чл. 57 от ЗАНН.

           Съгласно чл. 142 КТ отчитането на работното време се извършва по два начина: подневно и сумирано. Основното правило е, че работното време се изчислява в работни дни - подневно. Законът определя продължителността на работното време, отчитана в рамките на едно денонощие (през деня - 8 часа, през нощта - 7 часа). Работодателят може да установява сумирано отчитане (изчисляване) на работното време - седмично, месечно или за друг календарен период, който не може да бъде повече от 6 месеца. Това е форма на отчитане (изчисляване) на работното време, при която установената нормална продължителност на работното време се спазва средно за определен по-продължителен за деня и седмицата период от време. Максималната продължителност на работната смяна при сумирано изчисляване на работното време може да бъде до 12 часа, като продължителността на работната седмица не може да надвишава 56 часа. Установяването на сумирано изчисляване на работното време е правомощие на работодателя, при упражняване на което, обаче, следва да се спазят редица правила.  С Постановление № 95 на Министерския съвет от 18.05.2017 г. са приети промени в Наредбата за работното време, почивките и отпуските, които влизат в сила от 01.01.2018 г. С приетите промени е предвидено ново задължение за работодателя - да запознава работниците или служителите с утвърдените поименни графици преди започване на работа по тях. От събраните по делото доказателства може да се направи единствения обоснован извод, че "Т. – Г." ЕООД не е запознал работниците с графиците преди започване на работа с тях.  Работодателят има свобода да избере конкретната форма, чрез която ще запознае работниците – срещу полагане на подпис в графика, подписване на декларация или друго, но във всеки случай той трябва да е в състояние да докаже това обстоятелство пред контролния орган. В настоящия случай "М.Н." ЕООД  не доказва факта на запознаване на с утвърдените поименни графици, с което към февруари 2018 г работодателят е нарушил императивната правна. Изричното задължение за запознаване на работниците и служителите с поименните графици, произтичащо от изменената норма на чл. 9а, ал. 1 от Наредбата, е в сила 01.01.2018 г., но разпоредбата е приета в много по-рано – през м. 05.2017 г., като влизането в сила е отложено, именно за да се осигури възможност на правните субекти да организират дейността си съобразно измененията в уредбата.

       Свидетелят В. твърди, че той осъществява контакт с контролните органи и в момента на проверката не се е намирал в проверявания обект, за да представи поисканата документация. Според свидетеля И. графикът е бил достъпен и е бил представен на контролните органи. Техните показания не съдържат факти и обстоятелства относно предмета на доказване така както е определен с АУАН, който има обвинителна функция подобно на обвинителния акт. На нарушителя не му е вменено непредставяне на график, а незапознаване на работниците с него, каквато информация не се съдържа в показанията на тези двама свидетели, поради което същите по същество не биха могли да бъдат обсъдени и взети предвид при решаване на делото от съда.

       Изводът за допуснато нарушение не може да бъде променен от изтъкваните защитни съображения. Това е така, защото целите и съдържанието на предоставяната информация за поименните графици и за ежедневния инструктаж е съвсем различна.  При това положение съдът достигна до извод, че вмененото нарушение на чл. 9а, ал. 1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските е извършено. Кодексът на труда предвижда санкции при нарушения на правната уредба на трудовите правоотношения, които могат да се обобщят в следните три групи според обекта на нарушенията: нарушения на правилата за здравословни и безопасни условия на труд, за които са регламентирани санкции в чл. 413 КТ; нарушения на други правила на правната уредба на трудовите правоотношения, санкционирани според чл. 414 КТ; нарушения свързани с дейността на контролните органи.  Процесното нарушение на чл. 9а, ал. 1 от Наредбата попада във втората група нарушения. Общия състав на тези нарушения е регламентиран в чл. 414, ал. 1 КТ, който предвижда, че работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв. Освен общия състав, чл. 414, ал. 2 КТ предвижда квалифициран (по – тежко наказуем състав ) за същите нарушения, осъществени при повторност. С изменението на КТ, обн. ДВ, бр. 108/2008 г. е предвиден и привилигерован състав за маловажни нарушения. Съгласно чл. 415в, ал. 1 КТ за нарушение, което е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители, работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300 лв. По делото няма доказателства нарушението да е отстранено веднага след установяването му, поради което съдът приема, че не е налице основание за прилагане на тази привилегирована санкционна разпоредба. По вече изложените мотиви съдът прие, че е доказано извършването на нарушението на чл. 9а, ал. 1 от Наредбата. На основание чл. 403а. (Нов - ДВ, бр. 58 от 2010 г., в сила от 30.07.2010 г.), ал.  2 от КТ работодателят е длъжен писмено да определи длъжностни лица в предприятието, в неговите поделения, обекти и работни площадки, както и на други места, на които се полага наемен труд, които да го представляват пред контролните органи на инспекцията по труда.

          В този смисъл Съдът намира, че  НП е законосъобразно и обосновано и ще следва да бъде потвърдено, а жалбата  е неоснователна и ще следва да се отхвърли.

           Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН В.ският районен съд

Р  Е  Ш  И :

           

           ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 05 – 0000925/27.05.2019 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ със седалище В., с което на жалбоподателя „М.Н.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр. С. 1111, район „С.“, ул. „Х.М.“, № 65,  е наложено административно наказание на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.416, ал. 5, във вр. с члр. 414, ал. 1 от КТ  имуществена санкция в размер на 1500 лв. за извършено административно нарушение по чл. 9а, ал. 1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските.

             Решението подлежи на касационно обжалване в 14 дневен срок от съобщението до страните пред Административен съд-гр. В..    

                                                           

 

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ :