№ 806
гр. М.рна, 15.11.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – М.РНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети ноември през две хиляди дМ.десет и трета година в следния
състав:
Председател:Магдалена Кр. НедеМ.
Членове:Диана Д. МитеМ.
Даниела Д. ТомоМ.
като разгледа докладМ.ното от Диана Д. МитеМ. Въззивно търговско дело №
20233001000600 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 267 от ГПК и е образуМ.но по
постъпила въззивна жалба, подадени от името на ЗД „БУЛ ИНС“ АД срещу
Решение № 87/31.07.2023 г. постановено по електронно дело
20213200900181 (ТД181/2021 г.) по описа на Окръжен съд – Добрич, с което
застрахоМ.телното дружество е било осъдено да заплати на С. М.|М. Н.
застрахоМ.телно обезщетение по застраховка Гражданска отговорност за
неимуществени вреди понесени от нея като пътник, увреден при ПТП,
причинено от застрахоМ.н водач в размер на 900 000 лв., както и обезщетение
за настъпили имуществени вреди представляМ.щи направени медицински
разходи в размер на 17 963.14лв. ведно със законна лихМ. върху тези суми от
28.08.2020г. до окончателното им изплащане и са му били възложени
разноските.
По допустимостта на обжалМ.нето: Сезиран е компетентен въззивен
съд за проверка на обжалМ.ем съдебен акт по съществото на спора.
Въззивната жалба е депозирана в рамките на процесуалния срок. Осъдения
ответник има интерес от упражняМ.не на правото си на жалба срещу
съответната неизгодно за него решение. Страните се представляМ.т се от
надлежно упълномощени процесуални представители с праМ. за всички
инстанции. Общото разглеждане на жалбите е допустимо.
По предМ.рителните въпроси: Жалбата отгоМ.ря на изискМ.ния на
чл. 260 и чл. 261 ГПК и е била надлежно администрирана, като насрещната
страна е упражнила право на отговор. Таксата за обжалМ.не е аМ.нсово
внесена.
Доклад по жалбите:
Въззивникът ЗД „БУЛ ИНС“АД , чрез адв. Г. се оплакМ. за
неправилно установени факти, пораждащи отговорността на
застрахоМ.ния водач, въз осноМ. на заключение, което е било изготвено по
1
данни от прекратено досъдебно производство без да са отчетени събраните
гласни показания на св. И.. Счита, че са били пренебрегнати редица, посочени
от този свидетел факти, които изключМ.т предвидимостта на опасността на
пътя и обосноМ.М.т опровергаМ.нето на презумпцията за вина на водача.
Евентуално се излагат и оплакМ.ния за недопустимост на постановеното
решение за горница над 350 000лв. поради липса на процесуална
предпоставка за упражняМ.не на правото иск над размера, заявен в
предсъдебната претенция на пострадалата. ОспорМ. се и остойностяМ.нето
на вредите, понесени от пострадалата пътничка, като въззивникът се оплакМ.,
че при определяне на обезщетението не са били отчетени всички обуславящи
критериите за справедливост обстоятелстМ. (моментът на увреждането,
причиняМ.нето на вредите от съпруга на пострадалата, социално-
икономическите условия, съдебната практика при сходни случаи) и така е
присъден изключително завишен размер, в противоречие със законовото
изискМ.не компенсацията да не представляМ. източник на неосноМ.телно
обогатяМ.не. Бланкетно е посочено неправилно разгледаното възражение за
съпричиняМ.не с поне 50 %, без обаче да са пояснени конкретни оплакМ.ния
по установяМ.не на фактите или прилагането на закона по тоМ. възражение.
ВъззиМ.емата страна С. М. Н., чрез адв. М. оспорМ. в отговор
оплакМ.нията по тази въззивна жалба. Счита, че изводите за противоправното
поведение на застрахоМ.ния водач, виновен за причиняМ.нето на процесното
ПТП са били обосноМ.ни след обсъждане на комплекс от доказателстМ.,
включително и показания на свидетеля, които са били депозирани пред съда и
са били съпоставени със заключението на автоексперта, дадено след
изслушМ.не на свидетеля. Сочи че фактите по поведението на водача са било
логично изяснени и не обосноМ.М.т, а напротив опровергаМ.т тезата за
негово случайно деяние, изключено според задължително тълкуМ.не на
закона при начално превишаМ.не на разрешената скорост. ОспорМ. и
доводите за недопустимост на претенцията за размер над първоначално
заявения, като сочи, че нормата на чл. 432 ал.1 КЗ не изискМ. от пострадалия
да определя по обвързМ.щ начин размера на претенцията си. Смята, че няма
нарушения при определяне на справедливия размер на неимуществените
щети, определен след обсъждане на свидетелски показания и експертни
заключения на медик и психолог, при отчитане на тежките, вкл.
животозастрашаМ.щи и комплексни по характер телесните увреждания,
различната интензивност и продължителността на страданията в поетапното
болнично и домашно лечение на различните увреждания, настъпилите
усложнения, белези по тялото, трайното загубМ.не на работоспособност,
остатъчните неповлияни от лечението ограничения до степен на осакатяМ.не
на краката, липса на контрол върху тазовите резервоари, висок риск от
последМ.що влошаМ.не поради принудително залежаМ.не, неблагоприятните
медицински прогнози, изключМ.щи възстановяМ.не в бъдеще въпреки
провеждани физиотерапии. Според въззиМ.емата правилно са отчетени и
значителното негативно психологично отражение на уврежданията и
промяната в начина на живот на пострадалата, изявено като посттравматично
стресово разстройство, продължаМ.що и понастоящем с редица симптоми на
депресия, преминала в блокираща психологична травма и дисоциация и
налагаща специализирана помощ за преработМ.нето й до адаптиране на
личността на пострадалата към необратимите физически увреждания, както и
2
впечатленията на свидетелите за рязката промяна в личността,
самочувствието, плановете за бъдещото на пострадалата и болезнено
изживяМ.не непълноценност и зависимост от грижи на близките. ПозоМ.М.
се и на съдебна практика, която противно на оплакМ.нията на въззивника е
съответна на размерите, възприети в обжалМ.ния акт, при отчитане на
динамиката на икономическите отношения. ВъззиМ.емата оспорМ. и
оплакМ.нията по твърдяното съпричиняМ.не, като сочи събрани
доказателстМ. за изпълнено задължение за поставяне на обезопасителен
колан от пътничката и заключенията на експерти за липсата на връзка между
обема на вредите и употреба на колан при конкретния механизъм на
причиняМ.не на уврежданията. Евентуално сочи свои оплакМ.ния
процесуално нарушение от пърМ.та инстанция, която не е уМ.жила искане за
повторна комплексна експертиза, възложена на вещи лица със съответна
специалност, обосноМ.но с отказа на назначеното вещо лице да потвърди
увреждания, описани в медицинските документи( прекъсМ.не, а не само
контузия на гръбначния мозък, счупМ.ния на повече от дМ. прешлена).
По доказателствените искания:
ВъззиМ.емият не е въвел свои оплакМ.ния срещу фактите, установени
от пърМ.та инстанция относно телесните увреждания на пострадалата.
Предмет на установяМ.не от въззивния съд са спорните факти по поведението
на водача, евентуално на пострадалата по повод възражението за
съпричиняМ.не, но не и конкретния вид, степен и интензитет на телесните
увреждания, които са описани в искоМ.та молба и са приети за установени с
вече събраните заключения на изслушаните експерти. ОплакМ.нията относно
адекМ.тността на размера на обезщетението на критериите за справедливост
не се осноМ.М.т на неправилно установени факти, а на прилагане на закона.
Без оплакМ.ния по фактите, не е налице необходимост от събиране на
доказателстМ. от въззивния съд, дори и да е имало някакво нарушение при
попълМ.нето на делото с доказателстМ. в пърМ.та инстанция. Отделно от
тоМ., в случая отказаното от съда искане за повторна експрертиза е било
осноМ.но на разминаМ.не на отразени в медицинските документи,
включително образни изследМ.ния увреждания и тези приети в обсъденото
заключение на експерта по окончателни диагнози, като експертът е
обосноМ.л изводите си в обясненията пред съда. При тоМ. положение и
въззивният съд не намира за необходимо да се повтарят действията по
проверка на документацията, и искането за повторна експертиза не следМ. да
се уМ.жаМ.. Доводите на страната, извлечени от вече наличната по делото
писмена документация следМ. да се преценят по същество, в случай че някое
от оплакМ.нията на въззивника се окаже осноМ.телно.
За събиране на становищата на страните по съществото на спора, делото
следМ. да бъде насрочено в открито съдебно заседание, поради което и на
осн. чл. 267 ГПК, съставът на М.рненски апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба на ЗД „БУЛ ИНС“ АД срещу
решение № 87/31.07.2023 г. постановено по електронно дело 20213200900181
3
(ТД181/2021 г.) по описа на Окръжен съд – Добрич, с което
застрахоМ.телното дружество е било осъдено да заплати на С. М. Н.
застрахоМ.телно обезщетение по застраховка Гражданска отговорност за
неимуществени вреди понесени от нея като пътник, увреден при ПТП,
причинено от застрахоМ.н водач в размер на 900 000 лв., както и
обезщетение за настъпили имуществени вреди представляМ.щи направени
медицински разходи в размер на 17 963.14лв. ведно със законна лихМ. върху
тези суми от 28.08.2020г. до окончателното им изплащане и са му били
възложени разноските.
ОСТАВЯ БЕЗ УМ.ЖЕНИЕ искане на въззиМ.емата страна за допускане
на повторна медицинска комплексна експертиза.
НАСРОЧМ. делото за 17.01.2024г. от 14.00 часа , за която дата и час
да се призоМ.т страните, чрез пълномощници.
ДОПЪЛНИТЕЛНО на осн. чл. 7 ГПК съдът УКАЗМ. на страните, че
достъп до електронното дело на въззивната инстанция се предоставя само на
регистрирани потребители, подали искане чрез ЕПЕП.
Препис от определение да се изпрати на пълномощници, ведно със
съобщение за насрочено открито заседание, представляМ.що Приложение №
2 към Наредба № 7 на МП.
Определението не подлежи на обжалМ.не.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4