№ 43
гр. Благоевград , 21.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на осемнадесети май, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Вера Г. Коева
при участието на секретаря Христина Х. Манева Янкова
като разгледа докладваното от Вера Г. Коева Гражданско дело №
20201210101831 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано е по искова молба от Г. П. М., ЕГН **********, с адрес
обл.Хасково, общ. Хасково, гр. Хасково, ул. „Видин“ № 15, ет. 7, ап. 41, чрез пълномощник,
с която против С. Т. С., ЕГН **********, с адрес обл. Хасково, общ.Хасково, гр. Хасково,
ул. „Подем“ № 2 е предявен осъдителен иск – за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 3 915 (три хиляди деветстотин и петнадесет) лева, представляваща подлежаща на
връщане сума, преведена без наличие на правно основание от Г. П. М. на С. Т. С. по банков
път чрез следните платежни нареждания: 1) Платежно нареждане за кредитен превод от
24.06.2020 г. за сумата от 3 360 (три хиляди триста и шестдесет) лева; 2) Платежно
нареждане за кредитен превод от 02.07.2020 г. за сумата от 555 (петстотин петдесет и пет)
лева, ведно със законна лихва от момента на депозирането на исковата молба до
окончателното погасяване на задължението.
При условията на евентуалност, в случай на отхвърляне на горния иск се поддържа иск за
осъждане на ответника да заплати на ищеца, на основание чл. 127, ал. 2 ЗЗД във вр. с чл.127,
ал. 1 ЗЗД сумата от 3 915 (три хиляди деветстотин и петнадесет) лева, представляваща
заплатена от Г. П. М. сума по Договор за потребителски кредит Work&Travel №
53692/18.05.2016 г., в качеството му на солидарен длъжник, която съгласно вътрешните
отношения между Г. П. М. и С. Т. С. следва да бъде изцяло възстановена на Г. П. М.,
платена чрез следните платежни нареждания: 1) Платежно нареждане за кредитен превод от
24.06.2020 г. за сумата от 3 360 (три хиляди триста и шестдесет) лева; 2) Платежно
нареждане за кредитен превод от 102.07.2020 г. за сумата от 555 (петстотин петдесет и пет)
1
лева, ведно със законна лихва от момента на депозирането на исковата молба до
окончателното погасяване на задължението.
Препис от ИМ е връчена на ответната страна, която в срока по чл.131 ГПК не е подала
писмен отговор.
Твърди се от ищеца, че на 24.06.2020г .като наредител е превел на С. Т. С., като получател
сумата от 3 360 (три иляди триста и шестдесет) лева по банков път, по банкова сметка на С.
Т. С., IBAN BG20BUIN95611000538077. Посочва се, че на 02.07.2020г. ищецът, като
наредител е превел на ответника сумата от 555 (петстотин петдесет и пет) лева, отново по
банков път по банкова сметка на С. Т. С., IBAN BG20BUIN95611000538077.
Твърди се, че ответната страна С. Т. С. неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца, тъй
като е получил сумата от 3 915 (три хиляди деветстотин и петнадесет) лева без правно
основание, представляваща сбор от престираните суми по двете платежни нареждания.
Посочва се, че получаването на сумата е без първоначално основание, поради което се
обоснова осъдително искане за връщането й.
При условията на евентуалност се обоснова осъдителен иск при следните твърдени факти: В
случай, че съдът възприеме, че сумата от 3 915 лева не се дължи на от ответника на
основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, то се твърди, че същата сума се дължи на ищеца, на
основание чл. 127, ал. 2 ЗЗД във вр. с чл. 127, ал. 1 ЗЗД - регресно вземане.
Изтъква се, че на 18.06.2016 г. между „АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, в качеството
на кредитодател, ответната страна, като кредитополучател и ищецът Г. П. М., като
солидарен длъжник е сключен Договор за потребителски кредит Work and Travel.
Съгласно чл. 1. 1. от договора за кредит банката е предоставила на кредитополучателя
потребителски банков кредит в размер на 4500 лева. Уговорено еу, че съгласно чл. 1. 2. от
договора за кредит кредитът ще бъде използван за покриване на разходи на
кредитополучателя по програма за работен и културен обмен на студенти, включително за
плащане на посредническо възнаграждение на „Юзит Калърс България“ ООД, ЕИК:
*********, във връзка с осигуряване от дружеството на включване на студенти в програмата
“Work and Travel”, закупуване на двупосочен билет, виза за културен обмен и такси за
издаването й, други разходи по повод пътуването и престоя на студента извън територията
на Република България. Съгласно чл. 2. 2. от договора за кредит сумата по кредита се
усвоява касово и/или безкасово по следната разплащателна сметка на Кредитополучателя:
IBAN: BG20BUIN95611000538077, BIC: BUINBGSF. Сочи се, че ответникът С. Т. С., като
кредитополучател е усвоил изцяло сумата от 4500 лева. Както е видно от самия договор за
банков кредит, който е целеви, тази сума е била предназначена само и единствено за нужди
на С. Т. С., като ищецът Г. П. М. се е задължил солидарно с цел да направи безвъзмездна
услуга на С. Т. С. и последният да получи кредита, тъй като към този момент те са били в
приятелски отношения. С. Т. С. е изпълнил част от задълженията си по кредита, но в един
2
момент е спрял да изпълнява задълженията си. Впоследствие от „АЛИАНЦ БАНК
БЪЛГАРИЯ“ АД се свързали с ищеца и стака се е стигнало до двете платежни нареждания,
посочени по-горе, след което кредитът е бил изцяло погасен. Като основание и на двете
платежни нареждания е посочено „Погасяване на задължение по кредит 53682/18.06.2016“.
След като сумите по платежните нареждания са постъпили в сметката на С. Т. С.,
„АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ“ АД се е възползвала от правото си едностранно да
пренасочи парите към дължимите по договора за кредит суми, съгласно чл. 5.3 от договора
за кредит. По този начин, макар и косвено, се е достигнало до изпълнение от страна на
ищеца Г. П. М., тъй като чрез сумите, които той е превел по сметка на С. Т. С., са били
ползвани от банката съгласно чл. 5.3 от договора за кредит за погасяване на остатъка от
дължимите по договора за кредит суми. В оощение се сочи, че сумата, предмет на договора
за кредит, е изцяло усвоена от ответника С. Т. С., тя е послужила за негови лични нужди -
покриване на разходи на кредитополучателя по програма за работен и културен обмен на
студенти, като нито част от нея не е била предоставена на ищеца Г.М., а солидарната
отговорност на последния има единствено обезпечителна функция. От изложените факти
следва, че презумпцията на чл. 127, ал. 1 ЗЗД е изцяло оборена и че ищецът има право на
регрес в пълен размер, тъй като във вътрешните отношения между С.С. и Г.М. приспадащата
част на С.С. е 100 %, а тази на Г.М. — 0 %.
Посочено, е че на 24.07.2020 г. чрез „Български пощи“ ЕАД ищецът е изпатил до ответника
покани за доброволно изпълнение, ведно с копия от платежните нареждания от24.06.2020г.
и 02.07.2020г. , но липсва изпълнение.
При поддържане на фактически твърдения в горната насока се обосновава основателност на
предявените искове при условията на евентуалност.
Доказателствените искания на ищеца са за приемане на писмени доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК няма подаден отговор от ответната страна.
Правна квалификация на предявения иск – предявени са при условията на евентуалност два
осъдителни иска – първият с пр.квалификация по чл.55, ал.1 от ЗЗД – за връщане на дадено
при първоначлан липса на основание, а при евентуалност – пр.основание чл. 127, ал.2 вр. с
ал.1 ЗЗД.
В съдебно заседание ищецът, редовно и свеовременно призован - не се явява. Представлява
се по пълномощие от двама адвокати, които поддържа исковете и начина на предявяването
им.
Не се сочат нови доказателства, не се правят искания за събиране и проверка на нови такива.
Прави се искане от пълномощниците на ищеца за уважаването на предявените искове, чрез
постановяване на неприсъствено решение и присъждане на разноските съобразно списък по
3
чл.80 от ГПК.
В съдебно заседание ответната страна, редовно и своевременно пизована, не се явява, не се
представлява. Не е взела становище по иска, не е направилаискане за разглеждане на делото
в нейно отсъствие.
Съдът, след като прецени твърденията на ищцовото дружество и събраните по делото
доказателства, намира че са налице условията за постановяване на неприсъствено решение
по реда на чл. 239, ал. 1 вр. с чл. 238, ал. 1 от ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 238, ал.1 от ГПК, ако ответникът не е представил в срок
отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил
искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. В настоящия случай ищеца,
чрез пълномощника си в съдебно заседание е направил искане за постановяване на
неприсъствено решение по реда на чл.238 от ГПК при наличие на посочените предпоставки.
Нормата на чл. 239, ал.1 от ГПК, предвижда, че съдът постановява неприсъствено решение,
когато: 1. на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на
книжа и от неявяването им в съдебно заседание; 2. искът вероятно е основателен с оглед на
посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства или вероятно е
неоснователен с оглед на направените възражения и подкрепящите ги доказателства.
При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира, че са налице условията
за уважаване на предявения иск чрез постановяване на неприсъствено решение по спора по
реда на чл. 239, ал. 1 вр. с чл. 238, ал. 1 от ГПК.
Аргументите в тази насока са следните:
В първото по делото съдебно заседание ищецът, чрез пълномощниците си е направил искане
за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника по делото. Съдът след като
констатира, че ответницата не е представила отговор на исковата молба в дадения
едномесечен- преклузивен срок, не се е явила лично или чрез процесуален представител в
първото по делото съдебно заседание, а също и не е направила искане делото да се разгледа
в нейно отсъствие, намира че са налице всички кумулативно изискуеми предпоставки
съгласно чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал.1, т. 1 от ГПК за постановяване на неприсъствено
решение. В срока за отговор по реда на чл.131 от ГПК ответникът не е представил такъв,
като последиците за това са му били изрично съобщени с нарочно съобщение редовно
връчено на чрез особения представител – арг. на чл. 239, ал. 1, т. 1 от ГПК, същият не се е
явил в първото по делото съдебно заседание, въпреки редовното си призоваване, а също и не
е направено искане пред съда делото да бъде разгледано в негово отсъствие – арг. чл. 238,
ал. 1 от ГПК. Предвид изложеното по-горе, съдът намира, че така предявените искове от
4
ищцовото дружество се явяват и вероятно основателни, с оглед посочените в исковата молба
обстоятелства и представените доказателства към нея – арг. чл.239, ал. 1, т.2 от ГПК.
Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК с оглед направеното искане на
ищцовото дружество, ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сума в
размер на 2000,00 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат, както и
сумата от 160 лв. за заплатена държавна такса.
Водим от горното и на основание чл.239, ал.1 вр. с чл.238, ал.1 от ГПК, при условията на
неприсъствено решение, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. Т. С., ЕГН **********, с адрес обл. Хасково, общ.Хасково, гр. Хасково, ул.
„Подем“ № 2 ДА ЗАПЛАТИ НА Г. П. М., ЕГН **********, с адрес обл.Хасково, общ.
Хасково, гр. Хасково, ул. „Видин“ № 15, ет. 7, ап. 41 сумата от 3 915 (три хиляди деветстотин и
петнадесет) лева, представляваща подлежаща на връщане сума, преведена без наличие на
правно основание от Г. П. М. на С. Т. С. по банков път чрез следните платежни нареждания:
1) Платежно нареждане за кредитен превод от 24.06.2020 г. за сумата от 3 360 (три хиляди
триста и шестдесет) лева; 2) Платежно нареждане за кредитен превод от 02.07.2020 г. за
сумата от 555 (петстотин петдесет и пет) лева, ведно със законна лихва, върху главницата,
считано от датата на подаване на иска - 16.09.2020г. до окончателното погасяване на
задължението, както и сумата от 2160,00 /две хиляди сто и шестдесет/ лева направени по
делото разноски.
Дължимите суми да бъдат заплатени по Банкова сметка с титуляр ищеца Г. П. М.: IBAN BG
74RZBB91551008290654.
Решението е постановено при условията на неприсъствено такова, поради което и по
аргумент на чл.239, ал.4 от ГПК не подлежи на обжалване.
По арг. на чл.240, ал.1 от ГПК неприсъственото решение да се съобщи на ответната страна.
Препис от решението да се връчи и на ищцовата страна.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
5