№ 579
гр. София, 21.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ралица Манолова
Членове:Петър Стоицев
СИЛВИЯ В. ТАЧЕВА
при участието на секретаря Ивайла Кр. Желязкова
в присъствието на прокурора Г. Ив. Г.
като разгледа докладваното от Ралица Манолова Въззивно наказателно дело
от частен характер № 20221100600408 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С присъда от 11.11.2021 г., постановена по н.ч.х.д. № 16019/2020 г. по описа на
Софийски районен съд, Наказателно отделение, 93-ти състав, подсъдимата В. Р. Г. е
призната за невиновна в това, че на 31.05.2020г. на страница във Фейсбук, с потребител
В. Г. и администратор В. Р. Г. е разгласила позорни обстоятелства за ЧТ Н. С. С., като
е заявила: „Началник на отдел „Социална политика, образование и здравеопазване“
към Омбудсмана на Република България и главния юрисконсулт на „Инспекция по
труда“ водят платен семинар с теми: Възможности и ред за намаляване на трудовото
възнаграждение; Какви действия следва да предприеме работодателят, за да преодолее
закрилата, с която се ползва работника; Главният юрисконсулт на ГИТ поддържа сайт
с циничното име Uvolnime Има начин!; Ако не е незаконно, минимум е неморално
тези, от които работниците чакат защита, да учат работодателите как да я преодоляват,
Uvolnete.gi Има начин!“, които твърдения са разпространени публично и по друг начин
– във Фейсбук с потребител В. Г. и администратор В. Р. Г.
https://www.Фейсбук.com/VanyaGriorovaPage/posts/615027732694254, спрямо
длъжностно лице при или по повод изпълнение на службата или функцията му –
главен юрисконсулт на ИА „Главна инспекция по труда“, поради което и на основание
чл. 304 от НПК е оправдана по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по
чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 147, ал. 1 от НК.
С присъдата подсъдимата В. Р. Г. е призната за невиновна и в това, че на на
04.06.2020г. на страница във Фейсбук с потребител В. Г. и администратор В. Р. Г. е
разгласила позорни обстоятелства за ЧТ Н. С. С., като е заявила: „Безспорно има
разлика между това да се консултира работодателя, което се твърди, че е задължение на
1
ГИТ, и това да му се посочи точно какви вратички да използва, за да заобиколи закона
и да уволни работника, включително когато работникът е майка с дете или човек с
увреждане“, които твърдения са разпространени публично и по друг начин – във
Фейсбук с потребител В. Г. и администратор В. Р. Г.
https://www.Фейсбук.com/VanyaGrigorovaPase/posts/615027732694254 спрямо
длъжностно лице при или по повод изпълнение на службата или функцията му - главен
юрисконсулт на ИА „Главна инспекция по труда“, поради което и на основание чл. 304
от НПК е оправдана по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл.
148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 147, ал. 1 от НК.
С присъдата подсъдимата В. Р. Г. е призната за невиновна в това, че на
04.06.2020 г. на страница във Фейсбук - https://www.Фейсбук.com/vgrigorova с
администратор В. Г. е разгласила позорни обстоятелства за ЧТ Н. С. С., като е заявила:
„Безспорно има разлика между това да се консултира работодателя, което се твърди, че
е задължение на ГИТ, и това да му се посочи точно какви вратички да използва, за да
заобиколи закона и да уволни работника, включително когато работникът е майка с
дете или човек с увреждане“, които твърдения са разпространени публично и по друг
начин – във Фейсбук с https://www.Фейсбук.com/vgrigorova с администратор В. Г.
спрямо длъжностно лице при или по повод изпълнение на службата или функцията му
- главен юрисконсулт на ИА „Главна инспекция по труда“, поради което и на
основание чл. 304 от НПК е оправдана по повдигнатото обвинение за извършено
престъпление по престъпление по чл. 148, ал. 2, вр. ал.1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 147, ал.
1 от НК.
С присъдата подсъдимата В. Р. Г. е призната за невиновна в това, че на
04.06.2020 г. в предаване „Нашия ден“, Българско национално радио, програма
„Христо Ботев“ е разгласила позорни обстоятелства за ЧТ Н. С. С., като е заявила:
„Безспорно има разлика между това да се консултира работодателя, което се твърди, че
е задължение на ГИТ, и това да му се посочи точно какви вратички да използва, за да
заобиколи закона и да уволни работника, включително когато работникът е майка с
дете или човек с увреждане.“, които твърдения са разпространени публично и по друг
начин чрез радио предаване „Нашия ден“, Българско национално радио, програма
„Христо Ботев“ спрямо длъжностно лице при или по повод изпълнение на службата
или функцията му – главен юрисконсулт на ИА „Главна инспекция по труда“, поради
което и на основание чл. 304 от НПК е оправдана по повдигнатото обвинение за
извършено престъпление по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 147, ал. 1 от
НК.
С присъдата подсъдимата В. Р. Г. е призната за невиновна в това, че на
04.06.2020г. на страница във Фейсбук - https:/www. Фейсбук.com/vgrigorova с
администратор г-жа В. Г. е разгласила позорни обстоятелства за ЧТ Н. С. С., като е
заявила: „Няма нищо лошо. Точно. Това казах и в края - нека си бъде корпоративен
адвокат. Но не поради факта, че е главен юрисконсулт на ГИТ, да има детайлна
информация, която да предоставя срещу заплащане и не заради позицията си да
прокарва законови промени в ущърб на работниците. Той не случайно прави
презентация с логото на ГИТ“, които твърдения са разпространени публично и по друг
начин във Фейсбук с https://www.Фейсбук.com/vgrigorova с администратор г-жа В. Г.
спрямо длъжностно лице при или по повод изпълнение на службата или функцията му
– главен юрисконсулт на ИА „Главна инспекция по труда“, поради което и на
основание чл. 304 от НПК е оправдана по повдигнатото обвинение за извършено
престъпление по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 147, ал. 1 от НК.
На основание чл. 190, ал. 1 от НПК частният тъжител Н. С. е осъден да заплати
на подс. В. Г. сумата от 1000,00 (хиляда) лева, представляваща разноски за адвокатско
2
възнаграждение.
Срещу така постановената присъда са депозирани въззивна жалба и допълнение
към нея от частния тъжител Н. С. чрез повереника му, с които се иска нейната отмяна
поради неправилност. Изложени са съображения, че ЧТ С. е провел семинар на тема
спазване на действащото законодателство в страната, който практически е в помощ на
работодателя да не допуска неправилно прилагане на закона, а не е с цел преодоляване
закрилата, от която се ползва работникът при уволнение, както се посочва от подс. В.
Г. в инкриминираните публикации. Изтъква се, че в нито един момент по време на
семинара тъжителят не е изразявал становище в качеството си на представител на
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“. Поддържа се, че СРС неправилно
е приел, че подс. В. Г. е изразила личната си позиция, а не е разгласила клеветнически
твърдения и се прави искане за постановяване на нова присъда, с която подсъдимата да
бъде призната за виновна по повдигнатите й с частната тъжба обвинения за нанесени
клевети.
В закрито съдебно заседание въззивният съдебен състав по реда на чл. 327 от
НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага
събирането на допълнителни доказателства.
В открито съдебно заседание пред СГС подс. В. Г. и ЧТ Н. С. не се явяват
лично, но се представляват от защитника си, респ. повереника си.
В хода на съдебното заседание пред въззивната инстанция са представени и
приети като писмени доказателства: копие на спогодба от 28.02.2022 г. между Н. С. и
Н. Д. и копие на протокол от открито съдебно заседание от 28.02.2022 г. по н.ч.х.д. №
16000/2020 г. по описа на СРС, НО, 129-ти състав.
В хода на съдебните прения повереникът на частния тъжител счита, че
първоинстанционният съд неправилно е приел, че подс. В. Г. не е извършила
вмененото й деяние. Изтъква се, че подсъдимата е изложила неверни клеветнически
твърдения, че ЧТ С. е съветвал в семинар работодатели как по-лесно да съкращават и
уволняват лица и най-вече майки с болни деца, болни и т.н. Посочва, че от
заключението на изготвената по делото ВТЕ се установява, че тъжителят не е давал и
не е правил такива разяснения, а през цялото време се е стараел да обясни практиката
на съдилищата за неправилното уволнение на лица, които заемат определени
длъжности. Прави искане да бъдат приети изложените аргументи, като подс. Г. бъде
призната за виновна по повдигнатите обвинения.
Защитникът на подсъдимата излага съображения, че посочените в жалбата
оплаквания не касаят същността на обвинението и не отговарят на събраните
доказателства, тъй като е установено по безсъмнен начин, че частният тъжител в
качеството си на главен юрисконсулт на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по
труда“ е участвал в семинар с първоначален дневен ред, в който е включена точка
„Какви действия следва да предприеме работодателят, за да преодолее закрилата, с
която се ползва работникът“, като по време на този семинар постоянно е излизало
логото на изпълнителната агенция. Посочва се, че на стр. 9, 23 и 25 от изготвената ВТЕ
се изяснява, че тъжителят обяснява как може да бъде заобиколена защитата именно на
лицата, попадащи в обсега на чл. 333 от КТ. Защитникът излага доводи, че
подзащитната й е цитирала статия, която е написана въз основата на достоверни факти,
възприети от св. Д., като е издирала дневния ред на семинара и е направила оценка на
поведението на ЧТ С., който към този момент е бил главен юрисконсулт на
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“. Прави искане за потвърждаване
на първоинстанционната присъда, доколкото изразената от подсъдимата оценка не
осъществява признаците на престъплението клевета, а упражняване на гарантираното
от Конституцията на Република България право на мнение срещу обществено значима
3
личност по отношение на която в по-голяма степен може да бъде отправяна критика.
Възразява се срещу приетото във въззивното съдебно следствие споразумение,
представено от поверника на частния тъжител, като посочва, че с него св. Д.
единствено е приел, че не е направил усилия да потърси тъжителя преди да бъде
публикувана информацията, което е вид нарушение на моралния кодекс на
журналиста, но няма никакво отношение към достоверността на обстоятелствата и
фактите, които той е изнесъл в статията, а подсъдимата е цитирала. Иска се и
присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение от подсъдимата
пред въззивната инстанция.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, VI-ти въззивен състав, след като обсъди
доводите във въззивната жалба и допълнението към нея, както и тези, изложени в
съдебно заседание от страните, взе предвид разпоредбите на закона и извърши
цялостна проверка на обжалваната присъда, намери за установено следното.
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежно
легитимирана страна, срещу съдебен акт, който подлежи на въззивен съдебен контрол,
поради което е допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Подсъдимата В. Р. Г. е родена на **** г. в гр. София, българка, български
гражданин, неосъждана, с висше образование, неомъжена.
През м. май 2020 г. св. Н. Д., който бил журналист в сайта „Барикада“
(http://baricada.org/), намерил обява за онлайн семинар на тема „Трудови
правоотношения след извънредното положение“ в сайта „Акаунтинг нюз“
(http://accountingnews.bg/), който да бъде проведен на 15.05.2020 г. с лектор ЧТ Н. С. –
главен юрисконсулт на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ (ИА
„ГИТ“). Няколко дни преди провеждане на семинара от обявата била премахната т. 3,
гласяща: „Закрила при уволнение. Какви действия да предприеме работодателят, за да
преодолее закрилата, с която се ползва работника“, което предизвикало интерес у св.
Д.. Последният се свързал с подс. В. Г. с молба да му помогне да открие
първоначалния вид на програмата, тъй като знаел, че тя може да му окаже техническа
помощ. Подс. Г., от своя страна, помолила поотделно свидетелите К.Т. и П.Б. да
намерят кеш версията на интернет страницата, в която била публикувана
първоначалната версия на обявата за онлайн семинара с участието на ЧТ С., след което
изпратила на св. Д. получените кеш версии.
Св. Д. посетил семинара и намерил участието на ЧТ С. за неморално с оглед
качеството му на главен юрисконсулт на ИА „ГИТ“ и изнесената от него информация,
свързана с това какви действия могат да предприемат работодателите, за да преодолеят
закрилата, с която се ползват работниците. Поради това на 31.05.2020 г. публикувал в
сайта „Барикада“ статия на тема: „Как по-лесно да ни уволнят – съвети от Инспекцията
по труда“.
Подс. В. Г. прочела статията на св. Д. и поискала от него записа и
презентацията от семинара. Изгледала ги и подобно на св. Д. преценила, че действията
на ЧТ С. са неморални, поради което на 31.05.2020 г. публикувала на страницата си във
Фейсбук статията на св. Д. с коментар: „Началник на отдел „Социална политика,
образование и здравеопазване“ към Омбудсмана на Република България и главния
юрисконсулт на „Инспекция по труда“ водят платен семинар с теми: Възможности и
ред за намаляване на трудовото възнаграждение; Какви действия следва да предприеме
работодателят, за да преодолее закрилата, с която се ползва работника; Главният
юрисконсулт на ГИТ поддържа сайт с циничното име Uvolnime Има начин!; Ако не е
незаконно, минимум е неморално тези, от които работниците чакат защита, да учат
4
работодателите как да я преодоляват, Uvolnete.gi Има начин!“ (пункт 1 на
обвинението).
На 04.06.2020 г. публикувала във Фейсбук страниците си следното (пункт 2, 3 и
5 на обвинението):
- „Безспорно има разлика между това да се консултира работодателя, което се
твърди, че е задължение на ГИТ, и това да му се посочи точно какви вратички да
използва, за да заобиколи закона и да уволни работника, включително когато
работникът е майка с дете или човек с увреждане“;
- „Няма нищо лошо. Точно. Това казах и в края - нека си бъде корпоративен
адвокат. Но не поради факта, че е главен юрисконсулт на ГИТ, да има детайлна
информация, която да предоставя срещу заплащане и не заради позицията си да
прокарва законови промени в ущърб на работниците. Той не случайно прави
презентация с логото на ГИТ“.
След като прочел тези публикации на подс. В. Г. във Фейсбук, ЧТ Н. С. се
почувствал засегнат, с оглед на което подал тъжба срещу нея до СРС.
Във връзка с постъпили в Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“
въпроси от св. Д. и публикацията му в сайта „Барикада“, срещу ЧТ С. било образувано
дисциплинарно производство. На 04.06.2020 г. било прекратено служебното
правоотношение между ЧТ С. и изпълнителната агенция на основание чл. 81б от
Закона за държавния служител – поради временното му преместване в друга
администрация – Комисия за защита на личните данни.
Описаната по-горе фактическа обстановка се установява от събраните от
първоинстанционния съд доказателства и доказателствени средства, както следва:
гласните доказателствени средства чрез обясненията на подсъдимата В. Р. Г. (л. 78-
79 от съд. д.) и показанията на свидетелите Н. Н. Д. (л. 84-85 от съд. д.), К.А.Т. (л. 85 от
съд. д.) и П.М.Б. (л. 86 от съд. д.), писмените доказателства: четири броя констативни
протоколи от извършване на проверка и приложени към тях разпечатки от интернет
страници (л. 9-43 от съд .д.), копие на трудова книжка на ЧТ Н. С. (л. 44-45 от съд. д.),
писмо от 01.06.2020 г. от главния секретар на Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда“ до Н. С. (л. 46 от съд. д.), обяснение от 01.06.2020 г. на Н. С. до
главния секретар на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ (л. 47-48 от
съд. д.), резултат от оценка на психично състояние след преживяно стресогенно
събитие (л.49-52 от съд. д.), констативен протокол от 03.02.2021 г. за извършена
проверка на кеш страниците от интернет на 17.02.2020 г., както и два броя кеш
страници от интернет от 06 и 07.05.2020 г. от два различни браузера и кеш страница от
интернет от 14.05.2020 г. (л. 63-77 от съд. д.) и способи на доказване:
видеотехническа експертиза (прикрепена към кориците на съд. д.).
В хода на въззивното съдебно следствие към доказателствения материал са
приобщени копие на спогодба от 28.02.2022 г. между Н. С. и Н. Д. (л. 23-25 от въззивно
дело) и копие на протокол от открито съдебно заседание от 28.02.2022 г. по н.ч.х.д. №
16000/2020 г. по описа на СРС, НО, 129-ти състав (л. 26 от въззивно дело).
Въззивният съд намира, че при извеждане на релевантната фактическа
обстановка от районния съд не са допуснати процесуални нарушения при формиране
на вътрешното му убеждение, тъй като са анализирани всички доказателствени
материали, без някои от тях да са били подценени или игнорирани за сметка на други,
като не са допуснати логически грешки при обсъждането им. Така установената
фактическа обстановка е правилна и почива на събрания доказателствен материал.
Правилно в основата на своите фактически изводи първостепенният съд е
поставил приобщените по делото писмени доказателства, обясненията на подс. В. Г.,
5
показанията на свидетелите Н. Д., К.Т. и П.Б. и заключението на изготвената по делото
ВТЕ.
На първо място, въззивният съд кредитира представените от ЧТ Н. С. четири
броя констативни протоколи от извършване на проверка и приложени към тях
разпечатки от интернет страници, от които се изясняват съдържанието на
публикуваните във Фейсбук коментари от подс. В. Г..
По-нататък, настоящият съдебен състав кредитира и представените от
подсъдимата писмени доказателства, от които се изяснява, че твърденията от
инкриминираните й коментари в социалната мрежа, са истинни, а именно: констативен
протокол от 03.02.2021 г., кеш версията на интернет страницата, в която е била
публикувана първоначалната версия на обявата за онлайн семинара с участието на ЧТ
от 06.05.2020 г. и от 07.05.2020 г., както и кеш версията на интернет страницата, в
която е била публикувана последващата версия на обявата за онлайн семинара с
участието на ЧТ от 14.05.2020 г. Обсъдените писмени доказателства се подкрепят от
показанията на свидетелите Н. Д., К.Т. и П.Б. и обясненията на подс. В. Г., които са
логични, обективни и кореспондиращи помежду си. От посочените писмени
доказателства и гласни доказателствени средства се изяснява, че към 06.05.2020 г. и
07.05.2020 г. в сайта „Акаунтинг нюз“ била публикувана обява за провеждане на
онлайн семинар с лектор ЧТ Н. С., като била включена точка 3: „Закрила при
уволнение. Какви действия да предприеме работодателят, за да преодолее закрилата, с
която се ползва работника“, която впоследствие била премахната, както и че ЧТ С. се
представял за юрисконсулт при ИА „ГИТ“, поддържащ сайта http://uvolni.me/ с
подзаглавие „УВОЛНИ.МЕ ИМА НАЧИН! За работодателя“. От посочените
доказателствени източници се установява и че тъжителят е използвал логото на ИА
„ГИТ“ върху презентацията от 15.05.2020 г., която е била насочена към работодатели.
Последното се потвърждава и от самия тъжител в тъжбата.
Въззивният съд кредитира и изготвената по делото видеотехническа
експертиза, като вещото лице е изпълнило компетентно и обективно възложената му
задача да свали на хартиен носител съдържанието на записа от семинара със заглавие
„Трудови правоотношения след извънредното положение“, проведен на 15.05.2020 г. с
лектор ЧТ Н. С..
Останалите доказателства не съдържат значими противоречия помежду си,
поради което не е необходимо да бъдат обсъждани поотделно по аргумент за
противното от чл. 305, ал. 3 от НПК.
С оглед изложените съображения настоящата съдебна инстанция намира, че
след като събраните по делото доказателствени материали са обсъдени съгласно
изискванията на чл. 305, ал. 3 от НПК, като не е допуснато превратното им тълкуване,
вътрешното убеждение на първостепенния съд по фактите е правилно формирано и не
може да бъде променяно или замествано.
Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, настоящата
инстанция споделя и правните изводи на първоинстанционния съд, който
законосъобразно е приел, че подс. В. Г. не е осъществила от обективна страна състава
на престъплението по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 147, ал. 1 от НК
съгласно повдигнатите с тъжбата обвинения по пункт 1, 2, 3 и 5, доколкото написаното
от нея във Фейсбук не може да бъде квалифицирано като клевета по смисъла на чл.
147, ал. 1 от НК.
По отношение на изложените твърдения в тъжбата, засягащи коментираните
изрази, за осъществен състав на престъплението клевета, настоящият съдебен състав
намира, че за да е осъществен престъпният състав е необходимо деецът съзнателно да
6
съобщи на други лица неистинни позорящи обстоятелства, свързани с личността на
пострадалия. Поведението на дееца е от естество да засегне неимуществените блага,
респективно честта и достойнството на конкретен индивид, само ако се
разпространяват твърдения, които са неистинни и деецът осъзнава това, като зад
правото на свободата на словото той цели да злепостави конкретен индивид. В
практиката на съда, а и в правната теория, се приема, че предмет на престъплението
клевета могат да бъдат единствено изложени твърдения с конкретно съдържание, които
възпроизвеждат информация за точно определени обстоятелства, времеви период,
място и лице. Клеветническите твърдения следва да бъдат позорни от гледна точка на
общоприетите морални разбирания и да предизвикват негативна оценка на обществото,
да бъдат обективно съобщени, а не да се извеждат чрез предположения, интерпретации
или по друг субективен начин. Във връзка с което е необходимо да се разгласят
определени факти, конкретни обстоятелства, прояви на засегнатия, а не да се вменят
определени неконкретизирани отрицателни качества, оценки или съждения. В този
смисъл изводите, които конкретно лице си прави от прочетеното или чутото,
създаването на предположения, аналогии, внушения или мнение не могат да бъдат
квалифицирани като клевета. За да бъде съставомерна като клевета, негативната оценка
или отнасяне към личността на пострадалия трябва да бъде в груба и крайна форма,
която и поради това е обществено неприемлива, какъвто не е настоящият случай,
доколкото подс. Г. е коментирала участието на ЧТ Н. С. в качеството му на главен
юрисконсулт на ИА „ГИТ“, засегнатите от него теми и е изразила мнението си, че тези
действия на тъжителя са неморални. В настоящото производство въззивният съд
споделя изводите на контролираната инстанция, че конкретните изведени от тъжителя
изрази, не могат да бъдат определени като клеветнически, тъй като нито са неистинни,
нито позорни. По делото се изясни, че изнесената от тъжителя презентация
действително съдържа информация относно намаляване на трудовото възнаграждение
и преодоляване на закрилата, с която се ползват работниците, вкл. когато последният е
майка с дете или човек с увреждане, както и че презентацията е изнесена от тъжителя в
качеството му на главен юрисконсулт на ИА „ГИТ“, доколкото самият той сам се е
представял за такъв в първоначалната версия на обявата за онлайн семинара, както и по
време на презентацията, използвайки логото на изпълнителната агенция.
Въззивният съд обърна внимание, че към инкриминираните дати тъжителят е
бил публична личност, която заема обществено отговорно служебно положение –
същият е бил главен юрисконсулт на ИА „ГИТ“ и в качеството си на такъв е изнесъл
презентация, съдържаща инкриминираните с тъжбата теми, които подсъдимата е
оценила като неморални. Съобразно стандартите, наложени с решенията на
Европейския съд по правата на човека, публичните личности следва да се ползват от
по-занижена защита на репутацията си. Този принцип намира отражение в правото да
се изразява по-свободно мнение спрямо такива лица, в сравнение с установените за
останалите членове на обществото допустими предели. Важното е да не се нарушава
балансът между публичния и частния интерес, а този баланс би бил нарушен, ако
използваните изразни средства надхвърлят необходимото за изразяване на негативното
мнение за дейността на тези органи и лица, т.е. когато противоречат на добрия тон,
излизат извън рамките на установените в обществото критерии за нормално човешко
общуване и грубо засягат честта и унизяват достойнството на лицата, до които са
адресирани. Предвид посочените принципни постановки, написаните от подсъдимата
фрази, че действията на ЧТ С. са ако не незаконни, то поне неморални, е израз на нейна
лична оценка, която нито противоречи на добрия тон, нито засяга грубо честта и
достойнството на ЧТ С.. С оглед на изложеното, СРС правилно е заключил, че тези
фрази не са свързани с разгласяване на определени факти, поради което не
представляват клевета.
7
Несъставомерността на деянията от обективна страна обуславя и
невъзможността за осъществяването на признаците на състава на престъплението от
субективна страна, поради което обсъждането наличието на умисъл у подсъдимото
лице, както и квалифициращите обстоятелства на клеветата се явява безпредметно.
Първостепенният съд правилно е заключил и че обвинението по пункт 4 за
извършено от подс. Г. престъпление по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл.
147, ал. 1, пр. 1 от НК е недоказано, тъй като ЧТ С. се е отказал от искането си да бъде
изискан от БНР запис на предаването, в което е участвала подсъдимата.
С оглед изхода на делото, районният съд законосъобразно е осъдил ЧТ Н. С. да
заплати на подс. В. Г. сторените от нея разноски за адвокатска защита по делото. На
основание чл. 190, ал. 1 от НПК тъжителят следва да бъде осъден да заплати на
подсъдимата и направените от нея разноски за заплащане на възнаграждение на
защитник във въззивното производство. Тези разходи, видно от представените в хода
на производството пред СГС доказателства, възлизат на 500,00 (петстотин) лева.
При осъществената в цялост служебна проверка на обжалваната присъда,
въззивният съд, противно на доводите във въззивната жалба, не констатира
неправилност на същата, които да налагат нейната отмяна или изменение.
Така мотивиран и на основание чл. 338, вр. чл. 334, т. 6 от НПК, Софийски
градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 11.11.2021 г., постановена по н.ч.х.д. №
16019/2020 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 93-ти състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 190, ал. 1 от НПК частния тъжител Н. С. С. ДА
ЗАПЛАТИ на подсъдимата В. Р. Г.ева сумата от 500,00 (петстотин) лева,
представляваща разноски за адвокатска защита пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8