Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 22.12.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 8 състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и трети ноември две хиляди и седемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА ЖЕКОВА
при участието на секретаря Мариана Дончева, като разгледа докладваното от съдията гр.д.
№4383 по описа
за 2017
година на Варненския районен
съд, 8 състав, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от З.Ж.С., ЕГН ********** с адрес ***,
действащ чрез адв.Симеон Симеонов, срещу
”В.И.” ЕООД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление ***, офис 4 и ”Б.” АД, с ЕИК ...., със седалище и
адрес на управление *** 28, обективно и субективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.128, т.2 КТ,
чл.224, ал.1 КТ и чл.86 ЗЗД за
солидарното осъждане на ответниците да заплатят на ищеца сумата от 6002 щ.д., представляваща сбор от
незаплатени трудови възнаграждения
за м.август 2015г. в размер на 1059.37 щ.д., за м.септември 2015г. в размер на
2859.49 щ.д., за м.октомври 2015г. в размер на 1930.68 щ.д., както и дължимо
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 152.46 щ.д., ведно с лихва за забавено плащане върху всяка
дължима сума в общ размер на 360.84 щ.д.
за периода от 01.11.2015г. до 03.06.2016г., формирана както следва: 63.69 щ.д.,
представляващи мораторна лихва върху неизплатеното трудово възнаграждение за
месец август 2015г. в размер на 1059.37 щ.д. за периода от 01.11.2015г. до
03.06.2016г.; 171.91 щ.д., представляващи мораторна лихва върху неизплатеното
трудово възнаграждение за месец септември 2015г. в размер на 2859.49 щ.д., за
периода от 01.11.2015г. до 03.06.2016г.; 116.07 щ.д., представляващи мораторна
лихва върху неизплатеното трудово възнаграждение за месец октомври 2015г. в
размер на 1930.68 щ.д., за периода от 01.11.2016г. до 03.06.2016г.; 9.17 щ.д.,
представляващи мораторна лихва върху дължимото се обезщетение за неизползван
годишен отпуск за 2015г. в размер на 152.46 щ.д., за периода от 01.11.2015г. до
03.06.2016г., ведно със законната лихва върху неизплатената част от главницата
от датата на предявяване на исковата молба в съда до датата на окончателното
изплащане на задължението.
Ищецът твърди, че е работил на кораб м/к ”...”
ИМО №..., съгласно трудов договор, сключен на 29.06.2015г. с ”В.И.” ЕООД
на длъжност трети механик с месечно възнаграждение 3000 щ.д., през периода
29.06.2015г.-27.10.2015г. Твърди, че горепосочените размери на трудовото
възнаграждение не са изплатени, както и че не му е изплатено дължимото
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск. Твърди, че работодателят е
потвърдил наличието на непогасени задължения със Справка за дължими суми с
изх.№589 от 23.11.2015г. Твърди, че в трудовия договор не е уговорен падеж на
задължението за заплащане на трудовото възнаграждение, поради което същото е
било дължимо към датата на прекратяване на трудовото правоотношение, поради
което работодателят е изпаднал в забава на най-късно към 01.11.2015г.- датата,
на която ищецът е напуснал кораба. Твърди, че ответникът ”Б.” АД е бил беърбоат
чартьор на кораба, като в това му качество и на основание чл.199з от КТК същият
отговаря за задълженията срещу трети по отношение на договора за беърбоат
чартър лица за основателните претенции, свързани с експлоатацията на кораба.
Поддържа, че по силата на чл.199 ж КТК възнагражденията на екипажа на кораба са
разходи, свързани с експлоатацията на кораба. Твърди, че ”Б.” АД в друг отделен
случай е направил писмено признание, че носи отговорност за задълженията на
кораба, произтичащи от задължения за заплати, въпреки че няма качеството на
работодател на членовете на екипажа. Това признание е обективирано в
споразумение за разсрочване на плащанията от 11.08.2015г. В открито съдебно
заседание ищецът поддържа предявените искове.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът ”В.И.” ЕООД не
е депозирал отговор на исковата молба. В открито съдебно
заседание ответникът не изразява становище.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът ”Б.” АД
е депозирал отговор на исковата молба, в който поддържа доводи
за неоснователност на исковете. Твърди, че не е страна по сключения трудов
договор с ”В.И.” ЕООД и няма основание за ангажиране на отговорността му.
Поддържа, че разпоредбата на чл.199з КТК не е относима към случая. Излага, че ”Б.”АД
е бил наемател на м-к ”...” по силата на договор за беърбоат чартър от
06.01.2012г., който се уреждал съгласно правото на Англия, поради което
задълженията му се определят от договора и избрания от договарящите се страни
приложим закон. Твърди, че с договор за беърбоат чартър от 07.05.2013г. ”Б.” АД
е преотдал кораба под наем на „Ш.Л.С.“като пренаемателят е получил ползването
на кораба и всички права и задължения на наемател. „Ш.Л.С.“сключил договор за
мениджмънт на кораба с ”В.И.” ЕООД от 07.05.2013г. за периода
07.05.2013г.-07.05.2016г. Не се оспорва, че съгласно споразумение от
11.08.2015г. е встъпил в задълженията на ”В.И.” ЕООД за заплащане на трудови
възнаграждения на петима моряци-членове на екипажа на кораба, които задължения
били поети на договорно основание към страните по споразумението, сред които не
е ищеца. В открито съдебно заседание ответникът поддържа направените с отговора
на исковата молба възражения.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните,
събраните по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 128, т. 2 КТ, чл. 224, ал. 1 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, предявен
срещу ответника ”В.И.” ЕООД:
От приетия като писмено доказателство индивидуален
трудов договор на моряка от 29.06.2015 г. се установява, че между ищеца З.С. и
ответника „В.И.” ЕООД е съществувало валидно трудово правоотношение, по силата
на което ищецът приел да изпълнява длъжността „втори механик” с месторабота –
м/к „...”, като било договорено месечно трудово възнаграждение в размер на 3000
щ. д.
Видно от представените писмени доказателства,
трудовото правоотношение между страните било прекратено, считано от 27.10.2015
г.
В производството не бе оспорено обстоятелството, че
през м. август 2015г. – м. октомври 2015 г. ищецът реално е полагал труд в
полза на работодателя, за което му се дължи и съответното уговорено трудово
възнаграждение.
От заключението на вещото лице Д.П. по допуснатата
съдебно-счетоводна експертиза се установява, че дължимото неизплатено нетно
трудово възнаграждение през посочения период е в общ размер от 6002 щ. д., а
именно: за м.август 2015г. в размер на 1059.37 щ.д., за м.септември 2015г. в
размер на 2859.49 щ.д., за м.октомври 2015г. в размер на 1930.68 щ.д.
По изложените съображения и предвид липсата на
доказателства, установяващи заплащане на договореното трудово
възнаграждение в полза на ищеца, съдът приема, че предявеният иск с правно
основание чл. 128, т. 2 КТ е основателен и следва да бъде уважен изцяло.
Предвид направените изводи за основателност на иска,
следва да бъде уважена и претенцията за присъждане на законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 06.06.2016
г. до окончателното й изплащане.
По акцесорната претенция с правно основание
чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху неизплатените трудови възнаграждения:
Според разпоредбата на чл. 84, ал. 1 ЗЗД, когато денят
на изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след
изтичането му.
В конкретния случай съдът приема, че работодателят е
изпаднал в забава относно дължимото на работника трудово възнаграждение след
настъпване на падежа, на който е следвало да бъде заплатено същото.
За претендирания период 01.11.2015г. – 03.06.2016
г. работодателят е бил в забава, поради което и искът с правно основание
чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явява доказан по основание.
Съгласно заключението по приетата съдебно-счетоводна
експертиза размерът на обезщетенията, които ответникът дължи на ищеца за
забавени плащания на дължимите трудови възнаграждения за периода 01.11.2015г. –
03.06.2016 г. е, както следва: 63.69 щ.д., представляващи мораторна лихва върху
неизплатеното трудово възнаграждение за месец август 2015г. в размер на 1059.37
щ.д. за периода от 01.11.2015г. до 03.06.2016г.; 171.91 щ.д., представляващи
мораторна лихва върху неизплатеното трудово възнаграждение за месец септември
2015г. в размер на 2859.49 щ.д., за периода от 01.11.2015г. до 03.06.2016г.;
116.07 щ.д., представляващи мораторна лихва върху неизплатеното трудово
възнаграждение за месец октомври 2015г. в размер на 1930.68 щ.д., за периода от
01.11.2016г. до 03.06.2016г.;
По изложените съображения съдът намира, че исковата
претенция е доказана и по размер, поради което следва да бъде уважена изцяло.
По иска с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ:
В производството не бяха оспорени твърденията на
ищеца, че към датата на прекратяване на трудовия договор същият не е ползвал
полагаемият му се платен годишен отпуск за 2015 г. В издадената от работодателя
справка за дължими суми също е посочено, че в полза на лицето следва да се
заплати обезщетение по чл. 224 КТ в размер от 152.46 долара.
От заключението на вещото лице се установява, че
размерът на обезщетението за неизползвания от ищеца платен годишен отпуск
възлиза на сумата 152.46 щ. д.
Не са ангажирани доказателства за платени суми в полза
на ищеца.
По изложените съображения съдът намира, че искът е
основателен и следва да бъде уважен изцяло.
Предвид направените изводи за основателност на иска,
следва да бъде уважена и претенцията за присъждане на законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 06.06.2016
г. до окончателното й изплащане.
По акцесорната претенция с правно основание
чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху обезщетението за неизползван платен годишен отпуск:
Както се посочи и по-горе в изложението, работодателят
е в забава за плащане на дължимите към работника суми, считано от 01.11.2015 г.
Размерът на дължимото обезщетение за забава върху
обезщетението за неизползван платен годишен отпуск за периода 01.11.2015 г. –
03.06.2016 г. е изчислен от вещото лице в размер на 9.17 щ. д. В този смисъл
претенцията е доказана по основание и размер, поради което следва да бъде
уважена в цялост.
За пълнота на
изложението следва да се отбележи, че по делото е представена справка от
работодателя за дължимите в полза на работника суми при прекратяване на
трудовия му договор, която съвпада изцяло с установените от
съдебно-счетоводната експертиза размери.
По отношение на исковете за солидарното осъждане на
ответника „Б.” АД:
Исковете за заплащане на трудово възнаграждение и обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск, както и за законна лихва за забава върху
същите, са предявени в условията на солидарност и срещу ответника „Б.”АД.
За
успешното провеждане на исковете срещу този ответник ищецът следва да докаже
твърдените факти, от които произтича солидарната отговорност, а именно, че
ответникът има качеството беърбоут чартъор на кораба, че са налице претенции –
тези на екипажа, които са във връзка с експлоатацията на кораба, че същите са
основателни (съобразно посочената по отношение на другия ответник
доказателствена тежест) и че именно беърбоут чартьорът следва да отговаря за
задълженията към тези трети лица.
По
силата на чл.9, ал.3 КТК, корабопритежател е лице, което
експлоатира кораба от свое име независимо от това дали е собственик на кораба
или го ползува на друго законно основание. Съобразно пар.1, т.17 и т.25 от ДР
КТК, "беърбоут чартър" е договор за наемане
на кораб за уговорен период от време, по силата на който наемателят получава
пълни права на владение и контрол върху кораба, включително правото да
назначава капитан и екипаж на кораба за целия период на наемане. "Беърбоут чартьор" е лице, наело кораб за
определен срок, по договор за беърбоут чартър. По силата на
чл.199а КТК, договорът за беърбоут чартър е договор за
наемане на кораб за определен срок, по силата на който наемателят получава
пълни права на владение и контрол върху кораба, включително правото да
назначава капитан и екипаж на кораба за целия период на наемане.
Разпоредбата
на чл. 199г КТК посочва, че в случай, че не е уговорено друго, наемателят в
границите на правата, които има по договора за беърбоут чартър, може да сключва
от свое име договори за отдаване на кораба при условията на беърбоут чартър на
трето лице за срока на действие на договора или за част от него.
Съгласно
разпоредбата на чл. 199з КТК наемателят отговаря пред трети лица за
основателните претенции, възникнали във връзка с експлоатацията на кораба,
включително за претенциите за обезщетение за вреди, причинени от замърсяване с
нефт, както и за вреди, причинени при превоз на опасни и вредни вещества.
Нормите на чл. 199е и чл. 199 ж КТК посочват, че наемателят комплектова кораба
с екипаж като търговската експлоатация на кораба се осъществява от наемателя в
съответствие с условията по договора за беърбоут чартър, като всички разходи,
свързани с експлоатацията, включително възнаграждението на екипажа, са за
негова сметка.
Фигурата на корабния мениджър е
уредна в чл.225а КТК, според който текст с договора
за управление на кораб - договор за корабен мениджмънт, корабният мениджър се
задължава срещу възнаграждение да извършва от името и за сметка на
корабопритежателя една или повече от следните услуги: 1. организира и поддържа система за управлениe на
безопасната експлоатация на кораба и предпазване от замърсяване;2. комплектува
корабния екипаж с правоспособни морски лица; 3. осъществява управлението на
кораба в техническо отношение; 4. осъществява търговската експлоатация на
кораба; 5. осъществява управлението на финансите на корабопритежателя, свързано
с кораба, който управлява; 6. организира застраховките на кораба; 7.
осъществява счетоводно обслужване на корабопритежателя във връзка с кораба,
който управлява; 8. съдейства на корабопритежателя при покупко-продажба на
кораби; 9. организира снабдяването на кораба с провизии; 10. снабдява кораба с
корабни горива и масла; 11. извършва други услуги, които са му възложени от
корабопритежателя.
Безспорно по делото е, че ответникът „Б.” АД е имал качеството на
беърбоут чартъор по отношение на м/к „...” в процесния период. Установи се също
така, че „Б.” АД като основен беърбоут чартьор /наемател на кораба/ е сключил договор за
подбеърбоут чартър с „Шипинг лоджистик С.А.” като
под-беърбоут чартьор /наемател на кораба/ от 07.05.2013 г., който е действал в
процесния период. Доколкото по делото не се установява да е налице
забрана за наемателя да преотдава наетия кораб, следва и изводът, че договорът
за подбеърбоут чартър е сключен законосъобразно.
Отделно
от горното, се установи и че „Шипинг лоджистик С.А.”
като под-беърбоут чартьор /наемател на кораба/ е сключил договор за мениджмънт
на кораба с „В.М.И.” ЕООД от 07.05.2013 г., който също е действал за
процесния период.
От
съвкупния анализ на горецитираните разпоредби и установената по делото
фактическа обстановка следва извода, че права на корабопритежател на кораба „...”
за процесния период има „Шипинг лоджистик С.А.” в качеството му на подбеърбоут
чартъор на кораба. Последното дружество именно е сключило и договора за
мениджмънт с другия ответник – „В.М.И.” ЕООД”, който от своя страна е сключил
индивидуалния трудов договор с ищеца. С оглед отговорността на
корабопритежателя подлежи на изследване въпросът дали корабният агент/мениджър
е сключвал индивидуалните трудови договори с екипажа от името и за сметка на
корапопритежателя или от свое име, каквото право има. В последния случай само и
единствено корбаният агент би носил отговорност за задълженията, възникнали във
връзка с трудовото правоотношение. Така или иначе, в настоящия случай, това
обстоятелство е ирелевантно, доколкото както бе посочено в рамките на процесния
период ответникът „Б.’ АД няма качеството на корабопритежател, а евентуалната
отговорност на „Шипинг лоджистик С.А.” не е предмет на настоящото производство.
По
гореизложените съображения съдът намира, че не се установи основание за
ангажиране на солидарната отговорност на ответника „Б.” АД, заедно с тази на
другия ответник „В.М.И.” ЕООД, предвид което исковете срещу „Б.” АД следва да
бъдат отхвърлени като неоснователни.
С оглед изхода
на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът
следва да заплати на ответника „Б.”
АД направените и поискани в настоящото производство разноски за платено
адвокатско възнаграждение в размер на 850
лева. Ищецът е направил възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение само, ако същото надвишава предвидения размер в Наредбата № 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, какъвто не е настоящия случай.
На основание
чл.78, ал.6 ГПК ответникът „В.М.И.” ЕООД” следва да бъде осъден да заплати по
сметка на ВРС държавна такса, както следва: 413.74 лева
по иска по чл.128,т.2 КТ, 50 лева по акцесорния му иск по чл.86 ЗЗД, 50 лева по
иска по чл.224 КТ и 50 лева по акцесорния му иск по чл.86 от ЗЗД, или общо 563.74
лева. Ответникът следва да заплати и сторените разноски от
бюджета на съда за съдебно-счетоводна експертиза в размер от 150лв., или общо
всички разноски в размер от 713.74лв.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ”В.И.” ЕООД, ЕИК ...., със
седалище и адрес на управление ***, офис 4, да заплати на З.Ж.С., ЕГН ********** с адрес ***, следните
суми: сумата от 6002 щ.д. /шест
хиляди и два щатски долара/, представляваща сбор от незаплатени трудови възнаграждения, помесечно както
следва: за м.август 2015г. в размер на 1059.37 щ.д., за м.септември 2015г. в
размер на 2859.49 щ.д., за м.октомври 2015г. в размер на 1930.68 щ.д., на основание чл.128, т.2 КТ; сумата от 152.46 щ.д. /сто петдесет и два щатски
долра и четиридесет и шест цента/, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, на основание чл.224, ал.1 КТ; сумата от
360.84 щ.д. /триста и шестдесет
щатски долара и осемдесет и четири цента/, представляваща обезщетение за забава за периода от 01.11.2015г. до 03.06.2016г.,
формирана както следва: 63.69 щ.д., представляващи мораторна лихва върху
неизплатеното трудово възнаграждение за месец август 2015г. в размер на 1059.37
щ.д. за периода от 01.11.2015г. до 03.06.2016г.; 171.91 щ.д., представляващи
мораторна лихва върху неизплатеното трудово възнаграждение за месец септември 2015г.
в размер на 2859.49 щ.д., за периода от 01.11.2015г. до 03.06.2016г.; 116.07
щ.д., представляващи мораторна лихва върху неизплатеното трудово възнаграждение
за месец октомври 2015г. в размер на 1930.68 щ.д., за периода от 01.11.2016г.
до 03.06.2016г.; 9.17 щ.д., представляващи мораторна лихва върху дължимото се
обезщетение за неизползван годишен отпуск за 2015г. в размер на 152.46 щ.д., за
периода от 01.11.2015г. до 03.06.2016г., ведно със законната лихва върху
главниците, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда –
06.06.2016г. до датата на окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от З.Ж.С., ЕГН ********** с адрес ***, срещу
”Б.” АД, с ЕИК ...., със
седалище и адрес на управление *** 28, обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 128, т. 2 КТ, чл. 224, ал. 1 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД да
заплати солидарно с ”В.И.” ЕООД, ЕИК ...., със седалище и адрес на
управление ***, офис 4, сумите, както следва: сумата от 6002 щ.д. /шест хиляди и два щатски
долара/, представляваща сбор от незаплатени трудови възнаграждения, помесечно както следва: за м.август 2015г.
в размер на 1059.37 щ.д., за м.септември 2015г. в размер на 2859.49 щ.д., за
м.октомври 2015г. в размер на 1930.68 щ.д.; сумата от 152.46 щ.д. /сто петдесет и два щатски долра и четиридесет и шест
цента/, представляваща обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск; сумата от 360.84 щ.д. /триста и естдесет щатски долара и осемдесет и четири
цента/, представляваща обезщетение за
забава за периода от 01.11.2015г. до 03.06.2016г., формирана както следва:
63.69 щ.д., представляващи мораторна лихва върху неизплатеното трудово
възнаграждение за месец август 2015г. в размер на 1059.37 щ.д. за периода от
01.11.2015г. до 03.06.2016г.; 171.91 щ.д., представляващи мораторна лихва върху
неизплатеното трудово възнаграждение за месец септември 2015г. в размер на
2859.49 щ.д., за периода от 01.11.2015г. до 03.06.2016г.; 116.07 щ.д.,
представляващи мораторна лихва върху неизплатеното трудово възнаграждение за
месец октомври 2015г. в размер на 1930.68 щ.д., за периода от 01.11.2016г. до
03.06.2016г.; 9.17 щ.д., представляващи мораторна лихва върху дължимото се
обезщетение за неизползван годишен отпуск за 2015г. в размер на 152.46 щ.д., за
периода от 01.11.2015г. до 03.06.2016г., ведно със законната лихва върху
главниците, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда –
06.06.2016г. до датата на окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА З.Ж.С., ЕГН ********** с
адрес ***, да заплати на ”Б.”
АД, с ЕИК ...., със седалище и адрес на управление *** 28, сумата 850
лв. /осемстотин и петдесет
лева/, представляваща сторените в настоящото производство разноски за
адвокатско възнаграждение, на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА ”В.И.” ЕООД, ЕИК ...., със седалище и адрес
на управление ***, офис 4, да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на Варненски районен съд, сумата от 713.74лв. /седемстотин
и тринадесет лева и седемдесет и четири стотинки/, представляваща дължими такси и
разноски в производството, на основание
чл. 78, ал. 6 ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: