№ 69
гр. В., 28.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:АМП
Членове:ВЙМ
ВРГ
при участието на секретаря КГИ
като разгледа докладваното от ВЙМ Въззивно гражданско дело №
20251300500061 по описа за 2025 година
Производството е по чл.258 и сл ГПК.
Образувано по въззивна жалба от адвокат И. И. Съдебен адрес : гр.В.,
ул.”К*** Против Решение №692/15.11.2024г. По гр.д. №1275/2024г.По описа
на РС - В., с което е отхвърлен иск с правно основание чл.439 от ГПК вр. с
чл.124 от ГПК .
Поддържа във въззивната жалба, че решението е неправилно.
Сочи се, че Съдът е приел за основателни доводите на ответника, че
давността е била спряна за периода от 13.03.2020г. до 21.05.2020г. по силата на
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение и
поради това спиране, крайната дата за изтичане на погасителната давност била
10.04.2023г. но преди това на 17.03.2023г. ответникът е поискал образуване на
ново ИД, както и извършване на изпълнителни действия запор на банкови
сметки и МПС.
Счита, че разпоредбата на чл.З, ал.1 от Закона за мерките и действията
по време на извънредното положение е неотносима към давността по чл. 116
от ЗЗД, същата касае процесуалните срокове по съдебни и изпълнителни
1
производства, а не давностните такива.
На следващо място чл.З, ал.2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение се отнася за давностните срокове извън съдебните и
изпълнителни производства.
На следващо място, искането за извършване на изпълнителни действия може
да стане само при образувано ИД, молбата за образуване на ИД е от
17.03.2023г., а действията са поискани към момент, когато не е било налице
образувано ИД, то е образувано по късно.
Поради това моли Съда да постанови решение, с което да отмени
обжалваното решение и да реши спора по същество.
Постъпил е отговор на въззивна жалба от „М.“ АД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Г. С. Р***, представлявано от В.
Г. С., действащо чрез пълномощника си юрисконсулт ЛЛ И.а .
Поддържа се, че подадената въззивна жалба е процесуално допустима, но
по същество неоснователна, а постановеното Решение № 692/15.11.2024 г. по
гр. дело № 1275/2024 г., по описа на Районен съд - гр. В. е правилно и
законосъобразно.
Сочи се, че правилно ВРС е съобразил задължителните указания, дадени
с Тълкувателно решение N2 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС, че погасителната
давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по
изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на
Тълкувателно решение № 2/26.06.2015г. по т.д. N2 2/201Зг., ОСГТК, ВКС.
Изпълнително дело № 78/2011 г. е образувано през 2011 г. и давност не е текла
докато трае процесът, като същата е започнала да тече от 26.06.2015 г. За
периодът от 2011 г. до 2015 г., не се спори, че не е изтекла давността.
След този период по изпълнителното дело са постъпвали молби от
взискателя, в които се иска предприемането на последващи действия по
принудително изпълнение срещу длъжника, и съответно по тях са били
предприемани необходимите изпълнителни действия - на 19.09.2016 г. е
депозирана молба за запор на банкови сметки в „ ТБ“ АД на С. Т.; на
20.09.2016 г. е наложен запор на банкови сметки в „ ТБ“ АД на С. Т.; на
13.12.2017 г. е депозирана молба за налагане на запор върху банковите сметки
на С. Т.; на 29.01.2018 г. наложен запор на банкови сметки на ищеца в,,
УниКредит Булбанк “ АД на С. Т..
2
Твърди се, че с оглед на поисканите и извършени действия съдът в
решението си правилно е направил извод, че последното валидно
изпълнително действие по изп. дело № 78/2011 г. е на 29.01.2018 г. след това
,
същото е прекратено по изрична молба на дружество с Постановление за
прекратяване на изпълнителното дело.
Преди изтичане на давностния срок на 10.04.2023 г., считано от последното
валидно изпълнително действие - 29.01.2018 г. с оглед на спрените давностни
и процесуални срокове/, на 17.03.2023 г. с молба дружеството е поискало
образуване на ново изпълнително дело - изп. дело № 132/2023 г. по описа на
ЧСИ ВТ, въз основа на същия изпълнителен лист от 23.11.2010 г„ като с нея са
поискани извършване на определени изпълнителни действия - запор на
банкови сметки на ищеца в „Банка ДСК“ АД и запор на моторно превозно
средство. Сама по себе си молбата за образуване на изпълнително дело не
представлява валидно изпълнително действие, но доколкото в настоящата
хипотеза в същата се съдържа обективирано искане за прилагане на конкретни
изпълнителни способи, то несъмнено с нея се прекъсва давността. В този
смисъл е и съдебната практика.
Сочи се, че във връзка със спрените със закон давностнн и процесуални
срокове в периода 13.03.2020 г. - 21.05.2020 г., изводите на
първоинстанционния съд са правилни, а твърдените оплаквания във
въззивната жалба неоснователни.
Сочи се, че считано от 13.03.2020 г. давностни срокове по чл. 110 и чл. 111 от
ЗЗД са спрели да текат и не са текли до 20.05.2020 г. вкл.
Така съдът правилно е установил, че към петгодишния срок по чл. 110 и
чл. 117, ал. 2 от ЗЗД следва да се добавят още 69 дни (периода между
13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. ). Предвид това, прилагайки петгодишния
давностен срок плюс 69 дни, с начална дата 29.01.2018 г. /последното
изпълнително действие по изп. д. N 78/2011 г./, то като крайна такава за
предприемане на нови изпълнителни действия се явява датата 10.04.2023 г.
Посочва се, че изводът на ВРс в тази насока е правилен, тъй като искането да
бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото
съдебният изпълнител е длъжен да го приложи.
Поради горното, считат Решението на първоинстанционния съд за правилно
и законосъобразно, като моли Съда да постанови решение, с което да
3
потвърди Решение № 692/15.11.2024 г. по гр. дело № 1275/2024 г., по описа на
Районен съд - гр. В.
В.ският окръжен съд, като взе предвид постъпилата жалба,
становището на ответната по делото страна и съобразявайки
представените по делото доказателства в тяхната съвкупност, прие за
установено следното :
Искът е с правно основание чл. 439 от ГПК, във вр. с чл. 124 от ГПК,
предявен от С. И. Т., ЕГН ***, с адрес: гр. В., ул. „ЦСВ“ № ** срещу „М.“ АД
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Г. С. Р.“ №
***
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваните му част, като по
останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в
жалбите.
Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на
правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в
съответствие с основанието и петитумите на исканията за съдебна защита.
Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на
въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява
законосъобразността само на посочените процесуални действия и
обосноваността само на посочените фактически констатации на
първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното
решение той е обвързан от посочените в жалбите пороци.
С решение № 692/15.11.2024 г. по гр. дело № 1275/2024 г., по описа на
Районен съд - гр. В. е отхвърлил предявения от С. И. Т., ЕГН ***, с адрес: гр.
В., ул. „ЦСВ“ № **, иск с правно основание чл. 439 от ГПК, във връзка с чл.
124 от ГПК за признаване за установено по отношение на „М.“ АД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Г. С. Р.“ № *** че
С. И. Т., ЕГН ***, не дължи на „М.“ АД с ЕИК *********, сумата в размер на
2646.05 лева, от които - 1518.63 лв. - главница със законна лихва в размер на
500.98 лв. за периода от 28.02.2020 г. до 12.03.2023 г., сумата от 476.44 лв. -
разноски, както и сумата от 150.00 лв. - приети разноски по ИД за
юрисконсултско възнаграждение, като погасени по давност, както и че не
4
дължи разноски по изпълнителното производство, като неоснователен.
От данните по делото се установява, че в полза на „УниКредит Булбанк“ АД
е издаден изпълнителен лист срещу ищеца С. И. Т. по ч.гр.д. № 2495/2010 г. по
описа на РС - В.. Въз основа на изпълнителния лист „Уни Кредит Булбанк“ АД
е образувала изп. дело № 78/2011 г. по описа на ЧСИ ВТ.
В настоящия случай няма спор, че изпълнителното производство е образувано
при действието на ППВС 3/1980 г. Давността е прекъсната с образуването на
изпълнително дело № 78/2011 г. на ЧСИ ВТ По силата на ППВС 3/1980 г. в
същия момент давността е била и спряна, като спирането на давността следва
да се счита преустановено от 26.05.2015 г. - датата на обявяване на
Тълкувателно Решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2 / 2013 г. на ОСГТК
на ВКС. Именно от тогава е започнал да тече петгодишния давностен срок.
Видно от данните, съдържащи се в изп. д. № 78/2011 г. последното
изпълнително действие спрямо ищеца С. И. Т. по изп.д. № 78/2011 г. е
наложен запор на банкови сметки на ищеца в „УниКредит Булбанк“ АД на
29.01.2018 г., като в последствие изпълнителното производство е прекратено.
Във връзка с обявеното с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г.
извънредно положение в страната, съгласно Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение (ЗМДВИП), обявено с решение на
Народното събрание от 13.03.2020 г. (обн. ДВ, бр. 28 от 24.03.2020 г., в сила от
г.), за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение спират
да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или
придобиват права от частноправните субекти (чл. 3, ал. 1, т. 2). В обхвата на
тази разпоредба попадат погасителната давност и придобивната давност, с
което е създадена гаранция за правните субекти, че няма да загубят поради
бездействие субективни права, в резултат от обявеното извънредно
положение. Съгласно § 13 от Преходните и заключителни разпоредби към
Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето (ДВ, бр. 44 от 2020, в
сила от 14.05.2020 г.) сроковете, спрели да текат по време на извънредното
положение по Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за
преодоляване на последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни
от обнародването на закона в Държавен вестник. Законът е обнародван в
Държавен вестник бр. 44 от 13.05.2020 г. При съобразяване на тези относими
5
нормативни положения се налага извода, че считано от 13.03.2020 г. давностни
срокове по чл. 110 и чл. 111 от ЗЗД са спрели да текат и не са текли до
20.05.2020г. вкл.
Ето защо към петгодишния срок по чл. 110 и чл. 117, ал. 2 от ЗЗД следва да се
добавят още 69 дни (периода между 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г.). Предвид
това, прилагайки петгодишния давностен срок плюс 69 дни, с начална дата
29.01.2018 г. /последното изпълнително действие по изп. д. № 78/2011 г./, то
като крайна такава за предприемане на нови изпълнителни действия се явява
датата 10.04.2023 г.
На 17.03.2023 г., преди изтичане на петгодишния давностен срок с молба
ответното дружество е поискало образуване на ново изпълнително дело - изп.
дело № 132/2023 г. по описа на ЧСИ ВТ, въз основа на същия изпълнителен
лист от 23.11.2010 г., ведно с поискани изпълнителни действия - запор на
банкови сметки на ищеца и също така запор на МПС. /Според ТР № 2/
26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС „Искането да бъде
приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото
съдебният изпълнител е длъжен да го приложи“/. На 28.04.2023 г. е наложен
запор на банковите сметки на длъжника в „Банка ДСК“ АД.
Съгласно разпоредбата на чл. 110 от ЗЗД с изтичане на петгодишна давност се
погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок.
Съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД ако вземането е установено със съдебно
решение, срокът на новата давност е всякога пет години. По отношение
процесното вземане е налице издадена заповед за изпълнение, която е влязла в
сила и е приложима нормата на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД. Същата предвижда, че
ако вземането е установено със съдебно решение, така и когато е установено с
влязла в сила заповед за изпълнение, срокът на новата давност е всякога 5
години. Това важи за всички съдебно установени вземания, вкл. за лихвите.
Защото влязлата в сила заповед за изпълнение установява с обвързваща
страните сила, че определеното по основание и размер вземане съществува
към датата на изтичане на срока за възражение по чл. 414 от ГПК.
В.ският окръжен съд намира, че обжалваното решение е постановено при
пълно, всестранно и точно изясняване на фактическата обстановка по делото.
Като първа инстанция Районен съд - гр. В. е обсъдил всички доказателства в
тяхната съвкупност и е направил задълбочен анализ на събрания по делото
6
доказателствен материал, въз основа на който е приел за установени
изложените в мотивите на Решението релевантни факти и обстоятелства.
По отношение на спрените със закон давностнн и процесуални срокове
в периода 13.03.2020 г. - 21.05.2020 г., изводите на първоинстанционния съд са
правилни.
В жалбата си въззивникът твърди, че разпоредбата на чл. 3, т. 1 от
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение
(ЗМДВИП) е неотносима към давността по чл. 116 ЗЗД като същата счита, че
касае процесуални срокове по съдебни и изпълнителните производства, а не
давностни такива; както и че разпоредбата на чл. 3, т. 2 от ЗМДВИП се отнася
за давностни срокове извън съдебните и изпълнителните производства.
Във връзка с първото твърдение, неотносимо е оспорването на въззивника в
тази част., тъй като съдът не прилага чл. 3, т. 1 от ЗМДВИП, тъй като не се
отнася за настоящия въпрос за давността.
Неоснователно е и второто твърдение, тъй като във връзка с обявеното с
решение на НС от 13.03.2020 г. извънредно положение в страната, съгласно
ЗМДВИП, обявено с решение на НС от 13.03.2020 г. (обн. ДВ, бр. 28 от
24.03.2020 г., в сила от 13.03.2020 г.), за срока от 13 март 2020 г. до отмяната
на извънредното положение спират да текат давностните срокове, с
изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните
субекти (чл. 3, ал. 1, т. 2). В обхвата на тази разпоредба попадат погасителната
давност и придобивната давност, с което е създадена гаранция за правните
субекти, че няма да загубят поради бездействие субективни права, в резултат
от обявеното иззънредно положение. Също така, се включват и сроковете за
погасяване на вземанията по договорни и извъндоговорни отношения,
предвидени в Закона за задълженията и договорите.
При съобразяване на тези относими нормативни положения се налага извода,
до какъвто е достигнал и съдът, че считано от 13.03.2020 г. давностни
срокове по чл. 110 и чл. 111 от са спрели да текат и не са текли до
20.05.2020 г. вкл. В този смисъл е и съдебната практика: Решение Ns 65 от
08.01.2025 г. по в.гр.д. Ns 398/2024 г. на СГС; Решение Ns 5525 от 11.10.2024
г. по в.гр.д. Ns 8030/2023 г. на СГС; Решение Ns 34 от 11.01.2023 г. по в. гр. д.
Ns 1879/2022 г. на Апелативен съд - С.. Така съдът правилно е установил, че
към петгодишния срок по чл. 110 и чл. 117, ал. 2 от ЗЗД следва да се добавят
7
още 69 дни (периода между 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. ). Предвид това,
прилагайки петгодишния давностен срок плюс 69 дни, с начална дата
29.01.2018 г. /последното изпълнително действие по изп. д. Ns 78/2011 г./, то
като крайна такава за предприемане на нови изпълнителни действия се явява
датата 10.04.2023 г.
В решението си съдът поддържа становището, че в изпълнителния процес
давността се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен
изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие,
изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен
изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е
длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се
прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. За
давността и нейното прекъсване водещо значение има искането на кредитора –
взискател, което дори да не се осъществи чрез изпълнително действие в
рамките на искания изпълнителен способ, давността се прекъсва, ако
непредприемането му се отдава на причини, независещи от кредитора.
Видно от гореизложената хронология, а както и съдът приема в Решението си,
не е налице период от повече от пет години, през които не са искани и не са
предприемани действия по принудително изпълнение. Всяко едно от
гореописаните действия са правновалидни такива, които имат функцията да
прекъснат както погасителната давност, така и т.нар. „перемпция“, тъй като
съставляват активно поведение на кредитора.
Поради това, ВдОС приема, че Решението на първоинстанционния съд
е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото на основание чл.78 ал.8 ГПК следва да се
присъди възнаграждение за юрисконсулт в размер на 200.00 лева, съгласно чл.
25 от Наредбата за заплащането на правната помощ /НЗПП/ във вр. с чл. 37 от
ЗПП и чл. 78, ал. 8 от ГПК.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №692/15.11.2024г. По гр.д. №1275/2024г.
ОСЪЖДА С. И. Т., ЕГН ***, с адрес: гр. В., ул. „ЦСВ“ №**, ДА
8
ЗАПЛАТИ на
„М.“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Г.
С. Р.“ № ***сумата от 200.00 лева - разноски по делото за юрисконсултско
възнаграждение, определени съгласно чл. 25 от Наредбата за заплащането на
правната помощ /НЗПП/ във вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 78, ал. 8 от ГПК
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9