Р Е Ш Е
Н И Е
№………./28.02.2019 год.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
в открито съдебно заседание, проведено на двадесет
и девети януари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ЦВЕТА ПАВЛОВА
при секретар Мая Петрова,
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 1536 по описа за 2018 год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството се разглежда като
ТЪРГОВСКИ СПОР /чл. 365 т.4 ГПК/.
Образувано е от Е.А.С., руски гражданин, роден на *** год. в Томск, Русия, постоянно пребиваващ в РБългария,
ЕГН: **********, с адрес *** срещу “МОССТРОЙ-ВАРНА“
АД /в несъстоятелност/, при участието на
синдика Р.С. и трето лице-помагач на страната на ответника ИНФИНИТ
УЕЛТ КЕПИТЪЛ ИНК, иск с
правно основание чл.694, ал.2 т.2 ТЗ, за
установяване съществуване на вземане в размер на 346 800 лева, от които
340 000 лева главница по издадена в полза на ищеца запис на заповед от
30.05.2016 год., за която сума е издадена заповед за незабавно изпълнение по
чл.417 ГПК по ч.гр.д. № 8910/2016 год. на ВРС и сумата от 6 800 лева – раноски по заповедното производство.
Твърди се в
сезиралата съда искова молба, че в производството по несъстоятелност по т.д. №
1260/2016 год на ВОС по отношение на ответника „МОССТРОЙ-ВАРНА“ АД ищецът е предявил вземане в размер на
346 800 лева, от които сумата от 340 000 лева, съставляваща главница
по издаден от ответното дружество запис на заповед и сума в размер на
6 800 лева, съставляваща разноски в заповедно производство. Сочи се, че на
30.05.2016 год. ответникът, чрез законния си представител А.Л., е издал в полза
на ищеца запис на заповед, с падеж 30.06.2016 год. и уговорка „без протест“.
Поради липса на плащане на падежа, ищецът е подал във ВРС заявление за издаване
заповед за незабавно изпълнение, въз основа на което се е снабдил с
изпълнителен лист за вземането си за главницата по записа на заповед и
разноските в заповедното производство. Излага се също така, че записът на
заповед е издаден като обезпечение на вземането на ищеца, цедирано му на
01.05.2016 год. от „Палма Парк“ ЕООД /като за цесията длъжникът е уведомен на
03.05.2016 год./ и потвърдено му в споразумение между страните от 30.05.2016
год., в което споразумение е уговорено опрощаване на част от вземането и
издаването на запис на заповед. Цедираното на ищеца
вземане се твърди да представлява част от задължение на ответното дружество по
договор за заем от 01.02.2006 год. за сума в общ размер на 819 545.95
лева, сключен с „Надежда-55“ ООД, част от което задължение в размер на
796 363.28 лева е цедирано на 05.04.2006 год. въз основа на допълнително
споразумение ,на В. М. Р., който е сключил с длъжника нов договор от 05.04.2006
год. за цитираната сума и с уговорен падеж за връщане на същата 31.12.2010 год.
/изменена на 31.12.2014 год. с две споразумения от 15.12.2008 год. и 03.01.2012
год./ и който от своя страна на 18.11.2013 год. е прехвърлил на „Палма Парк“
ЕООД /цесионер на настоящия ищец/ вземания към длъжника в общ размер на
777 586.39 лева, сред които и процесното по договор за парични средства от
05.04.2006 год. и допълнителни споразумения от 15.12.2008 год. и от 03.01.2012
год. в размер на 149 672.50 лева, представляваща главница в размер на 149
672.50 лева и 125 115 лева – начислени и дължими до 01.11.2013 год. лихви,
както и две вземания, произтичащи от решения на ОС на ответното дружество за разпределение
на печалби за 2017 и 2018 год. под формата на дивиденти от 17.08.2008 год. и
27.05.2009 год. за суми от 190 828.28 лева и 311 970.61 лева, което
задължение е потвърдено от „МОССТРОЙ-ВАРНА“ АД на
новия кредитор със споразумение от 22.11.2013 год., с което е уговорена и лихва
и нов падеж на задължението, впоследствие удължен до 31.12.2017 год.
В срока по чл. 367 ГПК, ответникът „МОССТРОЙ-ВАРНА“
АД /н/, чрез адв. В.Х., депозира писмен отговор, с който навежда твърдения
за недопустимост на исковата молба, а в евентуалност – за нейната
неоснователност. Доводите за недопустимост на претенцията черпи от липсата на
идентичност на основанието, с което е предявено вземането с молбата по чл.685 ТЗ и на изложените в исковата молба фактически твърдения за същото. Твърди се
също така неоснователност на претенцията поради нередовност на записа на
заповед поради посочване в неговото съдържание на две взаимно изключващи се
възможности относно мястото на плащане, в отклонение на установените от чл.536 ТЗ изключения. В допълнение се сочи, че поради нередовност на връчването
ответникът е подал възражение по чл.423 ГПК срещу издадената по ч.гр.д. №
8910/2016 год. на ВРС заповед за изпълнение. Оспорва също така и соченото от
ищеца каузално правоотношение въз основа на договор за цесия от 01.05.2016 год.
като твърди, че същото вземане предходно е било прехвърлено от В. М. Р. на
„Надежда – 55“ ООД с договор за цесия от 16.04.2015 год., поради което и последващата такава в полза на ищеца не би могла да
произведе правно действие; с твърдението, че още към датата на подписване на
споразумението от 22.11.2013год. част от вземането в размер на 190 828.28
лева е било погасено по давност; с твърдението за липса на доказателства за
предаване на договорената на 01.02.2006 год. заемна сума на ответника от
„Надежда-55“ ООД; навежда и възражение за нищожност на всички подписани от
представляващата ответника А.П.Л. документи поради липса на съгласие, тъй като
същата е руска гражданска и не е разбирала смисъла и съдържанието на
подписаните от нея документи.
В срока по чл.367 ГПК, отговор е депозиран и от синдика Р.Г.С.,
който обективира искане по чл.213 ГПК за съединяване на настоящото дело с т.д.
№ 1537/2017 год. по описа на ВОС, т.о. По основателността на предявения иск,
сочи, че към настоящия момент не може да се направи обоснован извод за
съществуване на каузален дълг в полза на ищеца С., поради което и вземането по
ценната книга не може да се приеме за подлежащо на удоволетворяване.
Подлага на съмнение реалното съществуване на задължение с източник изплащане на
дивидент, както и се позовава на изсрочването му по
давност, ако се приеме, че съществува. Твърди, че представената с исковата
молба покана не прекъсва давността, още повече, че липсва признание на
ответника за вземане на коментираното основание и в сочения размер. Приложената
молба за потвърждение също неможе да се приеме за такава, доколкото е подписана
само от Р.. Позоваавйки се на свързаността на „Надежда-55“
ООД, И.Е.и В. Р., сочи липса на доказателства за реално предоставяне на
заемните суми по договорите от 01.12.2003 год., 22..10.2004 год., 02.11.2005
год. и 01.02.2006 год. Неоснователността на предявения иск се следва също така
от наличието на доказателства за предходно прехвърляне на правата по договора
от праводателя на ищеца, а ниската цена на договора за прехвърляне на вземане
служат за индиция, че ищецът е предполагал за липсата на каузален дълг и същият
следва да докаже добросъвестността си в качеството на поемател
по записа на заповед.
В писмено становище,
искът се оспорва и от третото лице –
помагач на страната на длъжника – „ИНФИНИТИ УЕЛТ КЕПИТЪЛ“ ИНК. Твърди се,
че към датата на сключване на договора за цесия от 01.05.2016 год., от който
ищецът черпи права, цедентът „ПАЛМА ПАРК“ ООД не е бил притежател на
прехвърленото вземане, тъй като предходно с договор от 09.01.2015 год. го е
прехвърлил на „Надежда-55“ ООД, за което длъжникът е бил уведомен на 16.04.2015
год. Позовава се също на липса на представени доказателства за сключване на
договорите за заем, сочени като първоизточник на вземанията, предмет на
последвалите цесии, поради което и се твърди, че не може да се направи извод за
действителността на извършените прехвърляния и прихващания на насрещни
задължения и последващото новиране на
задължението в размера на 769 636.28 лева с договор за заем на парични
средства, сключен между В. Р. на същата дата. Позовава се и на изтекла
погасителна давност на упоменатото по т.2 от договора за цесия от 18.11.2013
год. с Р. вземане, произтичащо от решение на ОС на ответника от 17.08.2008 год.
за разпределение на печалба за 2007 год. под нормата на дивидент в размер на
190 828.28 лева. Позовава се на нормата на чл.247а, ал.3 ТЗ, съобразно която
дружеството е изпаднало в забава за изпълнението на задължението за изплащане
на дивидент към акционер на 17.11.2008 год., от която дата до извършване на
цесията, вземането се е погасило по давност.
В срока по чл.372 ГПК, ищецът депозира допълнителна искова
молба, с която изразява становище за неоснователност на доводите на
насрещните страни. По твърдението за предхождащо процесната цесия прехвърляне
на вземането, не оспорва, че такова е било налице в началото на 2015 год., но
твърди, че този договор е бил развален, а платената по него сума – върната.
Сочи също така, че потвърждаването на
договора за заем се съдържа в редица съглашения между страните, доказващи по
категоричен начин обвързаността им. Налице са развити доводи и за
несъстоятелност на твърдението на длъжника, че не разбира български език, в
частност твърденията за липса на съгласие. Счита също така, че с подписаното на
22.11.2003 год. споразумение между новия кредитор „Палма парк“ ЕООД и длъжника
е налице обективиран отказ от изтекла давност, откогато е започнала да тече
нова давност, поради което и позовавайки
се и на чл.60, ал.6 ГПК, доводите за погасяване на вземането по давност са
несъстоятелни.
В
съдебно заседание, ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа
предявения иск и моли за уважаването му, ведно с присъждане на разноски.
В съдебно
заседание, ответното дружество, чрез процесуален представител, моли за
отхвърляне на иска.
В съдебно
заседание, синдикът на ответното дружество, с писмена молба, изразява становище
за недоказаност на предявения иск.
В съдебно
заседание, третото лице –
помагач на страната на длъжника – „ИНФИНИТИ УЕЛТ КЕПИТЪЛ“ ИНК моли за
отхвърляне на иска като недоказан.
Варненският окръжен съд, въз основа на
твърденията и възраженията на страните, с оглед събраните по делото
доказателства и по вътрешно убеждение, формира следните фактически и правни изводи:
Предявеният положителен
установителен иск черпи правното си основание чл. 694, ал.2 т.2 от ТЗ. Същият е предявен в предвидения в
закона 7-дневен преклузивен срок и от лице, легитимиращо се като кредитор на
ответното дружество, спрямо което е открито производство по несъстоятелност и
чието предявено с молба вх.№ 21305/21.07.2017 год. вземане е изключено от
списъка на приети от синдика вземания по подадено от друг кредитор възражение вх.№ 23671/21.08.2017 год. с
определение № 3246/16.10.2017 год. на съда по несъстоятелността. Съгласно
чл.694, ал.7 ТЗ държавна такса не се внася предварително.
При горните положително
проявени процесуални предпоставки, съдът намира предявеният иск за допустим и при наличието на правен
интерес от провеждането му.
Не е спорно по делото, че с решение № 409/22.06.2017
год. е обявена неплатежоспособността на „МОССТРОЙ-ВАРНА“
АД, а с последващо решение дружеството е
обявено в несъстоятелност като е постановено прекратяване на дейността и начало
на осребряване на имуществото на дружеството.
Процесните
вземания – предмет на предявения иск са предявени с молба 21305/21.07.2017 год.
и са включени от синдика на несъстоятелното дружество в списък на приетите
вземания, но по депозирано от кредитора „ИНФИНИТИ УЕЛТ КЕПИТЪЛ“ ИНК възражение, с
определение № 3246/16.10.2017 год. съдът по несъстоятелността ги е изключил.
Видно
както от молбата за предявяване на вземане, така и от сезиралата искова молба
ищецът основава вземането си на издаден от длъжника на 30.05.2016 год. запис на
заповед за сумата от 340 000 лева, за която сума по подадено от него
заявление по реда на чл.417 ГПК му е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение, ведно с разноски в заповедното производство в размер на 6 800
лева. С оглед подаденото в производството по несъстоятелност възражение сочи
като причина за издаване на записа на заповед сключен между него и „Палма Парк
„ЕООД договор за цесия за сумата от 412 601.21 лева, за която длъжникът е
надлежно уведомен с уведомление, получено на 03.05.2016 год. от изпълнителния
директор на дружеството – длъжник.
Поетото по
ценната книга задължение се установява от представената по делото запис на
заповед, което съдът намира, че съдържа всички предвидени в чл.535 от ТЗ
реквизити и обуславя извод за наличието на валидно менителнично
правоотношение между ищеца и ответника „МОССТРОЙ-ВАРНА“
АД. Релевираните от длъжника абсолютни възражение
срещу менителничния документ, с оглед стабилизираната заповед за незабавно
изпълнение, издадена след развилото се заповедно производство, по аргумент от
чл.424 ГПК, се явяват недопустими.
Допустими обаче с
оглед естеството на предявения иск и неговото действие /чл.694, ал.8 ТЗ/, се
явяват наведените от конституираното на страната на длъжника трето лице –
помагач /кредитор в производството по несъстоятелност/ доводи за несъществуване
на задължението, за обезпечаването на което е издадена ценната книга. Ирелеватно, в контекста на горното, се явява наличието на
стабилизирана заповед за изпълнение спрямо длъжника, която не обвързва с
действието си оспорилия вземането на кредитора – ищеца по реда на чл.692 ТЗ.
Аргумент за това е и разпоредбата на чл.464, ал.2 ГПК, предвиждаща, че
съществуването на вземането на присъединен взискател в индивидуалното
принудително изпълнение може да бъде оспорване чрез иск срещу него и длъжника и
да се основава на факти, които предхождат приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание.
Последователната е съдебната практика
също така, че при наличие на въведени твърдения или възражения от поемателя или от
издателя за наличието на каузално правоотношение, по повод или във връзка с
което е издаден редовният запис на заповед, на изследване подлежи и самото
каузалното правоотношение доколкото възраженията, основани на това
правоотношение, биха имали за последица погасяване на вземането по записа на
заповед. По правилото на чл.154, ал.1 ГПК за разпределение на доказателствената
тежест обаче всяка от страните доказва фактите, на които основава твърденията и
възраженията си, и които са обуславящи за претендираното, съответно отричаното
право – за съществуването, респективно несъществуването на вземането по записа
на заповед.
Ето защо, при оспорване на дължимостта
на вземането по записа на заповед и при въведено от самия ищец и поемател по записа на заповед твърдение за конкретно
каузално правоотношение между страните и функционалната му обвързаност с
менителничния ефект, в тежест на последния е да докаже твърденията си:
наличието на каузално правоотношение с посочените характеристики, че ценната
книга е издадена като обезпечение на изпълнението на конкретно каузално правоотношение
и че е породено задължението на ответника по каузалното правоотношение.
Ищецът твърди вземането му да
произтича от сключен между него и «Палма Парк“ ЕООД договор за прехвърляне на
вземане от 01.05.2016 год., като представя същия /л.171 и следв.
от делото/. Действително, с посочения договор „Палма Парк“ ЕООД прехвърля на
ищеца вземане в размер на 412 601.21 лв., съставляващо част от вземанията
в общ размер от 825 202.42, в това число и лихви към 30.04.2016 в размер
на 119 230.56 лева, произтичащи от договор за цесия с В. Р. от 18.11.2013
год., споразумение 22.11.2013 и анекс 10.01.2014 год.
Оспорвайки правопораждащите вземането
на цедента факти, събрани по делото като писмени доказателства са допълнително
споразумение от 03.01.2012 год. към
договор за паричен заем от 05.04.2006 год. между В. Р. и „Палма Парк“ ЕООД, договор
за прехвърляне на вземане от 18.11.2013 год. между Р. и „Палма Парк“ ЕООД за
сума в общ размер от 777 586.39 лв., произтичащи от договор за парични
средства от 05.04.2006 год. и допълнителни споразумения от 15.12.2008 год. и от 03.01.2012 год. в размер на
149 672.50 лева, решение на общото събрание на акционерите на „МОССТРОЙ ВАРНА“ АД от 17.08.2008 год. за разпределение на
печалбата за 2007 год. под формата на дивидент в размер на 190 828.28 лв.
и решение на общото събрание на акционерите от 27.05.2009 год. за разпределение
на печалбата за 2008 год. под формата на дивидент в размер на 311 970.61
лв. /л.199-200/, споразумение от 22.11.2013 год. между „Палма Парк“ ООД и „МОССТРОЙ ВАРНА“ АД /л.201/ и анекс към споразумение от
22.11.2013 год.
Преценявани в своята съвкупност същите
обуславят неоснователност на предприетото
от кредитора „ИНФИНИТИ УЕЛТ
КЕПИТЪЛ“ ИНК оспорване на наличието на прехвърлено
на „Палма Парк“ ЕООД вземане към „„МОССТРОЙ ВАРНА“ АД.
Този извод се налага и от обективираното в молба – потвърждение от 10.02.2012
год. по повод счетоводни салда изявление на представляващ длъжника „„МОССТРОЙ ВАРНА“ АД изявление за наличие на задължение към Р.
в общ размер на 754 131.07 лева, както и обективираното в последващо
потвърждението споразумение от 22.11.2013 год., касаещо договорен
с цесионера общ нов падеж до 31.12.2015г и лихва, считано от 01.01.2014г. в размер на 8% годишно длъжникът МОССТРОЙ-ВАРНА АД, последващо признание на дължимост на
цялото вземане в размер на 777 586,39 лв., като сбор от цедираните от Р. дългове.
Видно е обаче от уведомление от 15.04.2015 год.,
изпратено от цедента на ищеца „Палма Парк“ ЕООД до „МОССТРОЙ
ВАРНА“ АД и получено от представляващ на последния на 16.04.2015 год., че с
договор от 09.01.2015 год. „Палма Парк“ ЕООД е прехвърлил на „Надежда 55“ ООД произтичащото
от договор за цесия с В. Р. от 18.11.2013 год., споразумение от 22.11.2013 год.
и анекс от 10.01.2014 год., вземане в общ размер на 705 971.86 лева,
заедно с начислената към датата на договора лихва /л.62/.
Ищецът твърди цесията между „Палма Парк“ ЕООД и „Надежда
55“ ООД да е развалена, но не ангажира доказателства в подкрепа на твърденията
си. Не са налице и основания за приложения на разпоредбата на чл.161 ГПК, с
оглед непредставяне на документи по чл.192 ГПК, от страна на третото лице
„Надежда 55“ ООД. Последицата по чл.161 ГПК е приложима към страна по делото,
която възпрепятства доказването, а не към трето неучастващо в спора лице,
спрямо което е приложима последицата по чл.192, ал.3 ГПК и то при неоснователно
представяне на доказано находящ се в него документ.
При това положение, след като цесията с ищеца е сключена
на 01.05.2016
год., тоест една година след прехвърлянето на вземането на „Палма Парк“ ЕООД
спрямо длъжника „МОССТРОЙ ВАРНА“ АД на „Надежда 55“
ООД и без да е доказано по положителен начин твърдението на ищеца за
развалянето на предходно сключената цесия с обратно действие, искът се явява
неоснователен. Като
такъв, същият следва да се отхвърли.
По аргумент от чл.694, ал.7 ТЗ, в тежест на ищеца следва
да се възложи и дължимата за производството държавна такса, възлизаща в размер
на 3 468 лв.
Ответното дружество не е претендирало разноски, поради
което и такива не му се следват.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Е.А.С., руски
гражданин, роден на *** год. в Томск, Русия,
постоянно пребиваващ в РБългария, ЕГН: **********, с
адрес *** срещу “МОССТРОЙ-ВАРНА“ АД /в
несъстоятелност/, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна,
местност „Свети Никола“ № 60, при
участието на синдика Р.С. и трето лице-помагач на страната на ответника ИНФИНИТ УЕЛТ КЕПИТЪЛ
ИНК, дружество, учредено и регистрирано в Република Маршалови
острови, под фирмен №47367, със седалище и адрес на управление ул. „Димокриту” №15, Комплекс Панеретос
Елиана, Офис №104, ПК 4041, Лимасол, Кипър,
представлявано от Мариа Коковина
Пароиоти, действащо чрез адв.К.Г., иск с правно
основание чл.694, ал. 2 т.2 ТЗ, за
установяване съществуване на вземане в размер на 346 800 лева, от които
340 000 лева главница по издадена в полза на ищеца запис на заповед от
30.05.2016 год., за която сума е издадена заповед за незабавно изпълнение по
чл.417 ГПК по ч.гр.д. № 8910/2016 год. на ВРС и сумата от 6 800 лева –
разноски по заповедното производство, като неоснователен.
ОСЪЖДА Е.А.С.,
руски гражданин, роден на *** год. в Томск, Русия,
постоянно пребиваващ в РБългария, ЕГН: **********, с
адрес *** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД сума в размер на 3 468 лв., съставляваща дължима за
производството държавна такса, на основание чл.694, ал.7 ТЗ.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Варненски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
ПРЕПИС
от решението да се обяви в регистъра по чл. 235 ал.5 ГПК
СЪДИЯ
В ОКРЪЖЕН СЪД: