МОТИВИ : Срещу подсъдимият Й.Т.В. *** предявено обвинение за престъпление по чл.297, ал.1 от НК, за това, че на 28.09.2008 г. в гр.Ловеч, в качеството си на затворник - изтърпяващ наказание лишаване от свобода в ЗО „Полигона" към Затвора - Ловеч, избягал от ЗО „Полигона" към Затвора - Ловеч, като не се завърнал от двудневен
домашен отпуск, разрешен му за времето от 26.092008 г. до 21.00 часа на 28.09.2008 година.
Представителят на Районна прокуратура - Ловеч поддържа предявеното обвинение срещу подсъдимият по текста посочен в
обвинителния акт, като счита, че фактическата обстановка по делото е изяснена и че престъплението е извършено по начина описан в обвинителния акт. Изтъква, че доказателствата по делото водят до -"^ безспорния извод, че подсъдимия е автор на деянието. Развива доводи в тази насока. Пледира за наказание лишаване от свобода в размер
към минимума предвиден в закона, като се приложи и чл.27, ал.1 от НК, тъй като към момента на извършване на деянието подсъдимия е изтърпявал присъда наложена му по НОХД № 199/92 г. на Окръжен съд - Русе.
Подсъдимият редовно призован се явява лично в съдебно заседание. Заявява, че ще се защищава сам. Дава обяснения, като заявява, че не е съгласен, че е избягал, а просто е закъснял от домашен
отпуск. Изтъква, че много трудно се е придвижил до родното си село
Копривец, тъй като се наложило до ходи от гр.Русе пеша. Сочи, че бил
много изморен и възнамерявал на другия ден, до обяд, да се прибере в О затворническото общежитие в гр.Ловеч. Развива довода, че много затворници са закъснявали от домашен отпуск, но никой от тях досега не е бил съден за това. Сочи, че досега е изтърпял 17 години от присъдата си и би било глупаво, когато е към края й да извърши подобно нещо.
От събраните по време на досъдебното производство и съдебно
следствие писмени доказателства, от показанията на разпитаните
свидетели, както и от обясненията на подсъдимия, съдът приема за
установена следната фактическа обстановка :
Подсъдимият Й.Т.В. *** изтърпявал наказание "лишаване от свобода" в размер на двадесет години, наложено му с присъда № 32/24.11.1992 г. по НОХД № 199/1992 г. по описа на ОС - Русе, в сила от 21.06.2993 година. С протокол № 3 на Комисията по чл.17 от ЗИН към Затвора -Ловеч, той бил разпределен и настанен със заповед №
319/14.03.2008 г. на работа в ЗО "Полигона" към Затвора - Ловеч.
Със заповед №
1314/09.09.2008 г. на Началника на Затвора -Ловеч, на основание чл.74, б."ж" от ЗИН, В. бил награден с два дни домашен отпуск. В изпълнение на същата бил пуснат от
общежитието за времето от 26.09.2008 г. до 21.00 часа на 28.09.2008 година. В посоченият краен срок обаче, В. не се завърнал от отпуск и дежурния командир на отделение при ЗО „Полигона" -свидетелят Ц.И.Ц. докладвал на дежурния главен надзирател на Затвора - Ловеч - свидетеля И.В.В.. За станалото бил съставен констативен протокол /л.8/ и с телеграма № 34/28.09.2008 г. до ГД „Изпълнение на наказанието" /л.9/ било наредено издирването на подсъдимия В..
При предприетите издирвателни мероприятия се установило, че подсъдимият се намира в дома на свои близки в с.Копривец, Русенска област. Били предприети мероприятия за задържането му от служители на РУ на МВР - гр.Бяла. Задържали го в дома на брат му, където
подсъдимия бил заварен да спи. В. тръгнал доброволно с полицейските служители, без да оказва съпротива, след което по
етапен ред бил конвоиран до Затвора - Ловеч.
От така установената фактическа обстановка съдът приема, че подсъдимият Й.Т.В. е осъществил от обективна и субективна страна признаците на състава на престъплението по чл.297, ал.1 от НК, като на 28.09.2008 г. в гр.Ловеч, в качеството си на затворник
- изтърпяващ наказание лишаване от свобода в ЗО „Полигона" към Затвора - Ловеч, избягал от ЗО „Полигона" към Затвора - Ловеч, като не се завърнал от двудневен домашен отпуск, разрешен му за времето от 26.092008 г. до 21.00 часа на 28.09.2008 година.
Настоящата инстанция намира, че подсъдимият е автор на посоченото деяние. Осъществил е изпълнителното деяние чрез действие, като не се е завърнал в ЗО „Полигона" към Затвора - Ловеч, след изтичане на срока на разрешения му домашен отпуск. Имал е
качеството на затворник по смисъла на чл.297, ал.З от НК, тъй като изтърпявал присъда лишаване от свобода в ЗО "Полигона" към Затвора
- Ловеч.
От субективна страна подсъдимият е действал виновно, при пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК - съзнавал е общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал тяхното настъпване. Съдът приема за защитнапозиция твърденията му, че си е мислил, че отпуска му е разрешен до
другия ден - 29.09.2008 година, тъй като се опровергава от фактите по
делото. На него му е бил издаден документ за отпуска, в който ясно е
било посочено откога до кога е той и до колко часа най-късно на
28.09.2008 г. е следвало да се прибере в общежитието. Подсъдимият е
грамотен и много добре е знаел кога трябва да се прибере от отпуск.
Освен това, престъплението по чл.297, ал.1 от НК е формално, на
просто извършване и за довършването му е достатъчно авторът му да е
напуснал пределите на мястото, където търпи наказание лишаване от
свобода, без да е налице законоустановения начин за това - в случая,
като не се е завърнал в указания срок от отпуск. Още повече, при
съвременните развити комуникации и при обективна невъзможност да
спази срока за завръщане от отпуск, той е могъл да се обади в Затвора
- Ловеч и да предупреди за това.
Предвид така изложените съображения съдът квалифицира деянието, призна подсъдимият за виновен и го осъди.
Причините за извършване на престъплението се явяват
нежеланието на подсъдимия да се съобразява с реда и режима, установен за лишените от свобода и недооценяване на вредните
последици от собственото си поведение.
Приетата за установена фактическа обстановка се доказва по безспорен начин от писмените доказателства по делото, свидетелските показания и отчасти от обясненията на подсъдимия.
При определяне вида и размера на наказанието на подсъдимия
Й.Т.В. съдът съобрази от една страна предишните
му осъждания, а от друга - дадените обяснения, които до голяма степен могат да бъдат приети като самопризнания, факта, че не е оказал
съпротива и е съдействал на служителите на полицията, които са го задържали, както и добрите му характеристични данни от Затвора -Ловеч, тъй като до този момент, след като е изтърпял 17 години лишаване от свобода, той не е бил наказван. Като смекчаващо отговорността обстоятелство съдът приема и факта, че подсъдимият
действително е пребивавал на мястото, което е посочил, че ще ползва отпуска си и което обстоятелство навежда на извода, че той не е имал намерението да се укрива. В противен случай, логично е да се установи на друго място, където по-трудно би бил намерен. Но както се изтъкна
по-горе, престъплението е на формално, просто извършване и самия факт, че не се е завърнал в указания срок го прави довършено. С оглед
на тези съображения и на основание чл.297, ал.1 и чл.54 от НК, припревес на смекчаващите вината обстоятелства, съдът наложи на подсъдимият В. наказание в размер на три месеца лишаване от свобода.
Тъй като подсъдимият В. е извършил деянието по време, когато е изтърпявал присъдата по НОХД № 199/1992 г. по описа на Русенски окръжен съд, то на основание чл.27, ал.1 от НК съдът присъедини изцяло наказанието по настоящата присъда към неизтърпяната част по присъдата на РОС.
На основание чл.51, във връзка с чл.47, ал.1 от ЗИН, така определеното наказание подсъдимия Й.В. следва да изтърпи при първоначален строг режим.
Съдът намира, че така наложеното наказание на подсъдимия е справедливо и че съответстват на обществената опасност на деянието и на автора му и чрез него ще се постигнат целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК.
При този изход на делото, на основание чл.189, ал.З от НПК, съдът осъди подсъдимият Й.В. да заплати на Районен съд - Ловеч направените по делото разноски в размер на 119,28 лева.
Водим от гореизложеното, съдът постанови присъдата си в този смисъл.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :