Р Е
Ш Е Н
И Е
№.............
град Шумен, 28.11.2022г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – град
Шумен, в
публичното заседание на шестнадесети ноември две хиляди двадесет и втора година
в състав:
Административен съдия: Христинка
Димитрова
при участието на секретаря ВилиА.Русева, като разгледа докладваното от административния съдия АД № 293
по описа за 2022 година на Административен съд – гр.Шумен и
на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка
с чл.68, ал.1 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр).
Образувано е въз основа
на жалба от А.В.Б. ***, действаща със съгласието на нейната майка М.И.Б., против
Решение № 435/13.09.2022г. на Комисия за защита от дискриминация (КЗД). С
обжалвания акт Комисията: 1. Установява на основание чл.65, т.5 от ЗЗДискр., че
ответната стрА.ТЕЛК към МБАЛ – Шумен, представлявА.от Председателя, с издадено
ЕР на ТЕЛК № 91338 от зас.100 от 30.05.2022г., с което е определил срок от три
години, не е извършила нарушение на ЗЗДискр. съгласно чл.4, ал.2 от ЗЗДискр.,
във връзка с чл.4, ал.1 от ЗЗДискр. спрямо жалбоподателката М.И.Б. – в лично
качество и в качеството ѝ на законен представител и попечител на А.В.Б.
на основата на признаци „лично положение“ и „увреждане“. 2. Оставя без уважение
жалба вх. № 44-00-3778/17.11.2021г. и допълнения към нея, подадена от М.И.Б. –
в лично качество и в качеството ѝ на законен представител и попечител на А.В.Б..
Оспорващата изразява несъгласие с постановеното решение, като счита същото за
незаконосъобразно. Твърди, че комисията не е взела предвид представени от нея
документи и не се е произнесла относно дискриминация по признака „неравенство в
третирането на лице с увреждане“. В допълнително представена по делото молба с
рег. № ДА-01-2502/27.10.2022г. оспорващата заявява, че не е съгласна с
решението на Комисията за защита от дискриминация, тъй като същата не е
съобразила обективното здравословно състояние на жалбоподателката. В съдебно
заседание А.В.Б. и нейната майка М.И.Б., заявяват, че решението на КЗД е
неправилно и незаконосъобразно, като сочат, че е налице дискриминация по
признака „увреждане“. Поддържат жалбата и молят да се отмени решението на КЗД.
Ответната стрА.– Комисия
за защита от дискриминация в писмено становище с рег. №ДА-01-2698/16.11.2022г. изразява
становище за недопустимост на оспорването, поради липсата на ясно формулирано
искане към съда и конкретно изложени факти относно незаконосъобразността на
обжалваното решение. В условията на алтернативност заявява, че оспорва жалбата и
моли същата да бъде отхвърлена. Сочи, че решението е издадено от компетентен
орган, при спазване на законовите изисквания относно формата и съдържанието му.
Комисията е дала възможност на страните да представят всички необходими, относими
и надлежни доказателства в производството, чрез които да установят твърденията
си или да опровергаят тези на другата стрА.. Решението е издадено след като са
изяснени всички релевантни факти и обстоятелства от значение за случая и при
събиране на всички доказателства, необходими за пълното им изясняване. Същото е
постановено в съответствие с материалния закон. По изложените доводи моли
жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.
ЗаинтересовА.та
стрА.– ТЕЛК към „МБАЛ – Шумен“ АД, се представлява в съдебно заседание от
пълномощник и процесуален представител адв.Св.П., който заявява, че оспорва
жалба. Намира, че изложените в решението мотиви са правилни и законосъобразни,
поради което моли жалбата да бъде отхвърлена.
Шуменският
административен съд след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства
намира за установено от фактическа стрА.следното:
Производството
пред административния орган е образувано по жалба вх. № 44-00-3778/17.11.2021г.
и допълнения към нея с вх. № 44-00-3784/17.11.2021г. и вх. №
44-00-3923/29.11.2021г., подадени от М.И.Б. в лично качество и в качеството
ѝ на законен представител на А.В.Б.. В жалбите са изложени оплаквания за
осъществена пряка дискриминация по признак „увреждане“ и „лично положение“ от
стрА.на ТЕЛК към МБАЛ – Шумен. Релевирани са твърдения, че след обжалване на ЕР
на ТЕЛК - Шумен № 90509 от 22.03.2021г. пред НЕЛК и издадено ЕР на НЕЛК № 90146
от 05.07.2021г. за преосвидетелстване, към 17.11.2021г. ТЕЛК - Шумен не е
издала ЕР на А.Б.. Майката сочи, че на 04.11.2021г. е подала молба до ТЕЛК -
Шумен за издаване на пожизнен ТЕЛК на нейната дъщеря А.Б. на основание ПМС №
225/12.07.2021г., но по същата няма отговор до датата на сезиране на КЗД.
Заявява, че инвалидната пенсия на дъщеря ѝ е спряна, считано от 01.08.2021г.
и по този начин е лишена от всякаква социална и енергийна помощ. Счита, че А.Б.
е дискриминирА., оставена без решение на ТЕЛК след обжалване пред НЕЛК, с което
са нарушени социалните ѝ права като човек в неравностойно положение, като
сочи, че поради вродено психическо заболяване А.Б. е недееспособна и не може
сама да защити правата си. Моли да се образува производство и да се установи
налице ли е дискриминация по посочените признаци, да се постанови
преустановяване на нарушението до установяване на положение на равно третиране,
както и да се наложат предвидените в закона санкции и/или принудителни
административни мерки.
Административният
орган е счел, че жалбата не отговаря на изискванията за допустимост, поради
което с Уведомление изх. № 44-00-3858/22.11.2021г. е указал на подателя ѝ
да отстрани констатирани нередовности, като систематизира оплакванията си за
дискриминация и изложи ясно и последователно обстоятелствата, върху които се
основава жалбата; да уточни и обоснове между кои лица, намиращи се в сходно
положение е извършено или допуснато неравно третиране; да посочи искания
единствено съобразно компетентността на КЗД по чл.47 от ЗЗДискр.; да представи
документ, с който да удостовери представителната си власт.
След
получаване на уведомлението, М.И.Б. депозира допълнителна молба вх. №
44-00-3923/29.11.2021г., съдържаща изложение на фактите, върху които се
основава жалбата против ТЕЛК – Шумен. Посочва, че след обжалване пред НЕЛК на
ЕР на ТЕЛК - Шумен № 90509/22.03.2021г. и последвалото ЕР на НЕЛК № 90146/24 от
05.07.2021г., били призовани от ТЕЛК - Шумен на 04.11.2021г. за
преосвидетелстване, т.е. четири месеца след постановеното решение на НЕЛК. В
този период от време било прието и влязло в сила ПМС № 225/12.07.2021г. за
изменение в Наредбата за медицинската експертиза за издаване на пожизнени
решения на ТЕЛК, поради което към представената актуална медицинска документация, приложила молба до ТЕЛК да бъде
издадено Експертно решение с пожизнен срок. Искането било мотивирано с новите
изменения за медицинската експертиза и неспособността на А.Б. сама ежегодно да
подготвя необходимите документи. В молбата пред КЗД М.И.Б. сочи също, че за
периода 2015 - 2021г., макар и вече поставена под запрещение, А.Б. *** пет
пъти. Твърди, че за семейството е непосилно всяка година да я водят на ТЕЛК и
да подготвят медицинска документация. Заявява, че към датата на изготвяне на
настоящото допълнение нямат ЕР от ТЕЛК – Шумен, а през последните 5 години
практиката на ТЕЛК - Шумен била за кратко време - до няколко дни от явяването,
да издаде Експертно решение. Счита, че с умишленото си забавяне председателят на
ТЕЛК д-р В.М.и членовете д-р Н.Т.и д-р И.П.нарушават принципа за равенство в
третирането на хората с увреждания. Пояснява, че те ясно разбират, че лишавайки
я от експертно решение, нарушават полагащите ѝ се по закон социални права
- пенсия, социални и енергийни помощи, които тя не е получавала 4 месеца.
Счита, че членовете на ТЕЛК - Шумен проявяват бездушното отношение и поставят
нея и дъщеря ѝ в унизителното положение при всяко явяване пред тях. В
тази насока посочва, че след първото обжалване пред НЕЛК през 2016г. д-р В.М.открито
изразила възмущението си и оттогава започнало „ходенето по мъките“. В молбата е
изразено и предположение, че след подадената до КЗД жалба, ТЕЛК - Шумен ще
продължи да упражнява спрямо А.Б. и М.Б. „преследване“ по смисъла на ЗЗДискр.
Наред с
изложеното, сочи, че ѝ е известен случай за издаване пожизнено на ТЕЛК
решение на лице с увреждане преди ПМС № 225 да е факт. Счита това за още едно
доказателство за неравно третиране на лица в сходно положение. Твърди, че
познава много хора с увреждания, но сред тях нямало и един, който да се явява
пред ТЕЛК всяка година.
Въз
основа на изложените факти и обстоятелства отправя искане КЗД да извърши проверка и на А.Б. да бъде издадено
Експертно решение от ТЕЛК – Шумен.
С
разпореждане № 100/11.02.2022г. на председателя на КЗД е образувА.преписка № 55/2022г.,
разпределена за разглеждане от петчленен състав на КЗД. С разпореждането
поименно са посочени членовете на комисията.
На
основание чл.55 от ЗЗДискр. е проведено проучване от КЗД, като на страните е
предоставена възможност да се запознаят с преписката, да изразят становище
относно фактите и обстоятелствата и да представят доказателства в подкрепа на
своята позиция.
С писмено
становище вх. №18-00-48/31.03.2022г. ТЕЛК към МБАЛ – Шумен представя пред КЗД
медицинските документи на А.Б., находящи се в Медико-експертното досие, като
сочи, че с поредните си ЕР ТЕЛК / НЕЛК многократно са насочвали лицето за
уточняване на неврологичния проблем в Университетска неврологична клиника, за
да може да се оцени с % трайно намалената работоспособност. Заявява, че ТЕЛК се
произнася само по предварително уточнени заболявания и стадии, отразени в
медицинските документи. Твърди, че исканите документи са с цел да се уточни
неврологичното състояние на пациента, като никой от лекарите не е имал лично
отношение към болната. Изразява съжаление, че работата на комисията е възприета
като дискриминация.
Изготвен
е доклад – заключение, с който определеният докладчик по преписката е предложил
на председателя на Петчленния разширен заседателен състав да насрочи открито
заседание с призоваване на страните.
С писмо
вх. № 18-00-80/10.06.2022г. ТЕЛК към МБАЛ – Шумен представя пред КЗД копие от
последното ЕР №91338 от 30.05.2022г. на А.Б..
С писмо
вх. № 44-00-2100/16.06.2022г. М.Б. в качеството си на жалбоподател и законен
представител (попечител) на дъщеря си А.Б. заявява, че няма да присъства на
насроченото открито заседание. Изразява несъгласие със становището на ТЕЛК към
МБАЛ – Шумен, като счита, че „отново избирателно, целенасочено и в чиновнически
стил се търсят противоречия между диагнози, без да се посочва истинската
причина за неиздаване на ЕР на ТЕЛК – Шумен“. Твърди, че в ЕР №91338/100 от
30.05.2022г. (приложено) „тендинциозно и избирателно са посочени факти,
непоследователни и нелогични спрямо
действията, които (е) предприела и резултатите от тях“. Настоява ТЕЛК Шумен да
„изчистят противоречията“ в издадените Експретни решения и с това ще докажат,
че нямат „лично отношение“ към нея като майка и попечител и дискриминационно
отношение към болната ѝ дъщеря. Цитира разпоредбата на чл.69, ал.4 от НМЕ,
съгласно която при дефинитивни състояния без възможност за пълно или частично
възстановяване се определя пожизнен срок на инвалидността.
На
29.06.2022г. е проведено открито заседание на 5-членния разширен състав по
преписка № 55/2022г. на КЗД. Съставът е счел, че преписката е изяснена от
фактическа и правна стрА.и е обявил същата за решаване.
В хода
на производството пред административния орган е установено следното от
фактическа стрА.:
До
2015г. в медико – експертното досие на А.Б. има медицински документи само за
психично заболяване от рождение.
В
Решение № 107/30.04.2015г. на ШОС, е вписано: „А.В.Б. е на 34 години. Не се
води на диспансерен отчет в психиатрична служба и не е лекувА.стационарно. От
ранно детство се забелязало изоставане в умственото ѝ развитие.
Родителите са положили максимални усилия за работа с детето на логопеди,
психолози и психиатри“. Заключението на вещото лице по съдебно медицинската
експертиза: „…страда от лека към умерена изостА.лост..“.
Преди
поредното преосвидетелстване на А.Б. е проведен консулт с невролог д-р П. -
23.04.2015г. и е вписА.за пръв път диагнозата „Детска церебрална парализа,
неуточнена (ДЦП): Други мононевропатии на горен крайник“.
На
13.05.2015г. проведено ЕМГ от д-р Т. - 13.05.2015г.: ЕНГ - установява се
нормално провеждане и амплитуда на СМАП по двигателните влакна на н.медианус,
н.улнарис, н. аксиларис синистра. ЕМГ данни за вероятно увреждане на ЦДН.
В
етапната епикриза на лекуващия психиатър д-рХ.от 18.05.2015г. се появява за
пръв път диагнозата: ДЦП, неуточнена.
Консулт
с проф. Т. - 11.08.2015г. Диагноза: Лека умствена изостА.лост. Квадрипирамиден
синдром. Психоорганичен синдром. С оглед диагностичното уточняване е необходимо
провеждане на редица допълнителни изследвания, определяне на кариотип,
метаболитен скрининг, МРТ на главен мозък. Изследване за ... (не се разчита)
синдром.... (не се чете).
В
поредните си ЕР, ТЕЛК /НЕЛК многократно са насочвали болната за уточняване на
неврологичния проблем в Университетска неврологична клиника, за да може да се
оцени с % трайно намалената работоспособност.
ТЕЛК към
МБАЛ Шумен в състав: Председател - д-р В.Д.М.; Членове: 1.) д-р Н.; 2.) д-р И.Г.П.,
постановява последното ЕР № 90509/22.03.2021г. по документи.
А.В.Б. е
ползвала правото си и чрез своята майка М.И.Б. е обжалвала пред НЕЛК
горецитираното ЕР с жалба от 06.04.2021г. с мотив: „ за пожизнен ТЕЛК и чужда
помощ“.
По
жалбата е постановено ЕР №90146/05.07.2021г., с което НЕЛК отменя и връща ЕР на
ТЕЛК.
КЗД е
констатирала, че НЕЛК не е коментирала срок и чужда помощ в своето решение.
Преосвидетелстването
на А.В.Б. е осъществено от друг състав, в който д-р М. не е присъствала.
Постановено е ново ЕР № 91338 от зас.100
от 30.05.2022г., в което е посочен срок на определения % трайно намалена
работоспособност за 3 години.
Въз
основа на установените факти решаващият състав на КЗД е посочил, че ТЕЛК Шумен
в годините е изисквало от А.Б. уточняване на неврологичното състояние, за да се
произнесе с точен % Т.Н.Р, в нейна полза. Липсват доказателства някой от
лекарите от ТЕЛК Шумен да е имал лично отношение към пациентката. В мотивите си
в ЕР за определения срок, точно са описвани какво се изисква от пациента в
негов интерес. Споделена е тезата на ответната стрА., че предвид медицинската
документация, която е представена, не може да бъде издадено Решение на ТЕЛК с
пожизнен срок и за това не следва да се търси отговорност от който и да член от
комисията. Посочено е, че ТЕЛК при издаване на решенията си спазва изискванията
на закона и се произнася само въз основа на представената медицинска документация
и разпоредбите на действащите нормативни актове. ТЕЛК не може да издаде
пожизнено решение при условие, че за такова няма необходимата медицинска
документация и няма правна норма въз основа на което да го издаде. На лицето е
било указвано какви документи да представи и какви изследвания да извърши и чак
след това ТЕЛК се е произнасял. В допълнение е посочено, че ТЕЛК работят с
медицински документи и за определяне % Т.Н.Р. следва да бъдат представени
такива, въз основа на които да може процентът да бъде определен, съответно и
срокът. Когато те не са представени, то няма основание да бъде удовлетворено
желанието на жалбоподателката за издаване на ЕР с пожизнен срок и чужда помощ.
В тази връзка органът е кредитирал становищата на ответната стрА., че попечителката
на болната А.Б. е представила преглед от невролог от 27.10.2021г., без да е
уточнена етиологията, вида и степента на увреждане. Наред с това, според
мотивите на процесния акт, Решението на ТЕЛК подлежи на ревизиране пред НЕЛК, като
в случая с ЕР №90146/05.07.2021г. НЕЛК връща за произнасяне от друг състав, но
без да дава указания за пожизнен срок и чужда помощ.
Въз
основа на изложеното, с оспореното решение № 435/13.09.2022г. по преписка № 55/2022г.
КЗД, Петчленен разширен заседателен състав: 1. Установява на основание чл.65,
т.5 от ЗЗДискр., че ответната стрА.ТЕЛК към МБАЛ – Шумен, представлявА.от
Председателя, с издадено ЕР на ТЕЛК № 91338 от зас.100 от 30.05.2022г., с което
е определил срок от три години, не е извършила нарушение на ЗЗДискр. съгласно
чл.4, ал.2 от ЗЗДискр., във връзка с чл.4, ал.1 от ЗЗДискр. спрямо
жалбоподателката М.И.Б. – в лично качество и в качеството ѝ на законен
представител и попечител на А.В.Б. на основата на признаци „лично положение“ и
„увреждане“. 2. Оставя без уважение жалба вх. № 44-00-3778/17.11.2021г. и
допълнения към нея, подадена от М.И.Б. – в лично качество и в качеството
ѝ на законен представител и попечител на А.В.Б..
Решението
е съобщено на М.И.Б. чрез изпращане на препис от същото по пощата. Получено е от адресата
на 19.09.2022г. Недоволна от същото на 26.09.2022г. А.В.Б., действаща със
съгласието на нейната майка М.И.Б., депозира настоящата жалба с искане за
неговата отмяна.
Към материалите по
настоящото дело са приобщени всички доказателства, събрани в производството
пред КЗД и съставляващи административната
преписка по издаване на обжалваното решение.
Според приложеното по делото
Решение №107/30.04.2015г. по гр.д. № 117/2015г. на ШОС жалбоподателката А. В.Б.
е поставена под ограничено запрещение, като съгласно Удостоверение №
94-М-239/27.05.2015г. нейната майка М.И.Б. е законен представител и попечител
по право.
Въз основа на
установените по делото факти, съдът приема от правна стрА. следното:
Предмет на обжалване в
настоящото производство е Решение №435/13.09.2022г., с което КЗД установява, че
ТЕЛК към МБАЛ - Шумен с издадено ЕР на
ТЕЛК № 91338 от зас.100 от 30.05.2022г., с което е определен срок от три
години, не е извършила нарушение на ЗЗДискр. съгласно чл.4, ал.2 от ЗЗДискр.,
във връзка с чл.4, ал.1 от ЗЗДискр. спрямо М.И.Б. – в лично качество и в
качеството ѝ на законен представител и попечител на А. В.Б. на основата
на признаци „лично положение“ и „увреждане“. По своя характер оспореното
решение представлява индивидуален административен акт, по смисъла на чл.21, ал.1
от АПК, тъй като с него се засягат права и законни интереси на
жалбоподателя, подлежащ на съдебен контрол по реда на АПК съобразно изричната
разпоредба на чл.68, ал.1 от ЗЗДискр. Оспорването е направено в рамките на
14-дневния срок по чл.149, ал.1 от АПК. В съдебно заседание жалбоподателката А. Б. и
нейната майка изрично заявяват несъгласието си с решението на КЗД, като считат
същото за неправилно и незаконосъобразно и настояват да бъде отменено. С оглед
на това съдът намира за неоснователни възраженията на ответната стрА. за
недопустимост на оспорването, поради нередовност на жалбата. Наред с това, в
изпълнение на дадени от съда указания, подадената жалба и допълненията към нея
са подписани лично от А. Б. и нейната майка М.Б., в качеството ѝ на
законен представител и попечител по право. Предвид изложеното съдът приема, че
производството е допустимо.
Разгледано по същество и
преценявайки фактическите обстоятелства, релевантни за правния спор, както и
след проверка на административния акт, съобразно критериите, визирани в
разпоредбата на чл.146 от АПК,
административният съд приема оспорването за неоснователно предвид следните
съображения:
Решение №435/13.09.2022г.
е постановено от компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия,
съгласно чл.47 от ЗЗДискр. В съответствие с чл.48, във вр. с чл.54 от ЗЗДискр
решаващият състав на КЗД е определен с разпореждане на председателя. С
последващи заповеди №12-11-1313/28.06.2022г. и № 12-11-1328/29.06.2022г.
председателят на КЗД е определил лица, които да заместват отсъстващи членове на
заседателния състав на комисията, каквато възможност е регламентирА. с
разпоредбата на чл.11, ал.4 от Правилата за производство пред КЗД. Решението е
постановено от състава, обявил преписката за решаване.
Актът е в предписА.та от
закона форма и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на
административно производствените правила, установени в чл.50 – чл.70 от ЗЗДискр.
Производството е образувано по жалба на засегнати лица по смисъла на чл.50, т.1
от ЗЗДискр. След определяне на докладчика на решаващия състав, е изпълнена
процедурата по проучване на преписката и събиране на доказателства, необходими
за изясняване на спорните факти и обстоятелства.
В хода
на това производство са представени писмени становища и допълнителни
доказателства от страните. Служебно са събрани и проучени доказателствата за
всички твърдени от жалбоподателя факти.
Страните
са били поканени да се запознаят със събраните материали, да изразят становища
по тях, както и да ангажират нови доказателства и изложат твърденията си.
Процедурата по събиране и проучване на доказателства е приключила със
Заключение на докладчика по преписката.
В производството
е проведено едно открито заседание, за което страните са били надлежно
уведомени.
Въз
основа на събраните в производството писмени доказателства и становищата на
страните решаващият състав е постановил Решение № 435/13.09.2022г.
Предвид
горното съдът приема, че обжалваното решение е валиден акт, издаден в надлежна
форма, при липса на съществени нарушения на процедурните правила.
При
направената преценка за съответствие на атакуваното решение с материалния закон
съдът приема следното:
С
разпоредба на чл.4, ал.1 от ЗЗДискр. е забранена всяка пряка или непряка
дискриминация, основА. на пол, раса, народност, етническа принадлежност,
човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения,
политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст,
сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви
други признаци, установени в закон или в международен договор, по който
РБългария е стрА.. Нормата на чл.4, ал.2 от ЗЗДискр. сочи, че „пряка дискриминация“
е всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по ал.1,
отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при
сравними сходни обстоятелства. Като „неблагоприятно третиране“ е определен
всеки акт, действие или бездействие, което пряко или непряко засяга права или
законни интереси (§1, т.7 от ДР на ЗЗДискр.), а съгласно §1, т.8 от ДР на
ЗЗДискр. „на основата на признаците по чл.4, ал.1“ означава на основата на
действителното, настояще или минало, или предполагано наличие на един или
повече от тези признаци у дискриминираното лице или у лице, с което то е
свързано, или се предполага, че е свързано, когато тази връзка е причина за
дискриминацията“.
Цитираните
по-горе нормативни разпоредби сочат, че за да е налице проява на дискриминация
по смисъла на закона, следва да е налице акт, действие или бездействие,
свързани с диференциран подход към дадено лице или определен кръг лица;
диференцираният подход трябва да е обвързан от защитен признак по чл.4, ал.1 от
ЗЗДискр.; по-неблагоприятното третиране, респективно поставянето в
по-неблагоприятно положение следва да е целено (извършено съзнателно) или да
има за резултат засягане на права или законни интереси; следва да е налице и
пряка причинно-следствена връзка между неблагоприятното положение и причината
за него, т. е. неравното третиране следва да е обусловено от защитен от закона
признак.
В
случая КЗД е сезирА. с жалба, в която са изложени твърдения за „пряка
дискриминация“, осъществена от ответната стрА. ТЕЛК към МБАЛ - Шумен спрямо М.Б.
в лично качество и като в качеството ѝ на майка и законен попечител на А.
Б. по признак „лично положение“ и „увреждане“, чрез издаване на ЕР, в което е
определен % Т.Н.Р. за срок от 3 години, вместо пожизнен, като по този начин е
налице по-неблагоприятно третиране на А. Б., която е лице с увреждане,
отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при
сравними сходни обстоятелства. С обжалваното решение решаващият състав на КЗД е
приел, че ответникът не е извършил нарушение на ЗЗДискр. Съдът намира така
постановеното решение за правилно и съответно на доказателствата по делото. В
хода на извършената от КЗД проверка са събрани и приобщени към преписката
всички документи, съдържащи се в медико-експертното досие на А. Б., в това
число и издаваните през години Експертни решения. Въз основа на същите, както и
предвид становищата на страните, КЗД правилно е счела, че липсват каквито и да
е доказателства някой от лекарите от ТЕЛК да е имал лично отношение към А. Б..
ЕР са постановени на база представените от лицето медицински документи. Същите
не установяват наличие на дискриминационно третиране на оспорващата. Данни за
такова поведение не се откриват в нито един от приложените към преписката
документи. Наред с това, за да се констатира наличност на дискриминация, е
необходимо в производството през КЗД да бъде посочено лице сравнител, поставено
в по-благоприятни условия от жалбоподателя. Сравнението, в този смисъл, се
приема като основен и задължителен елемент от фактическия състав на всеки един
от двата вида дискриминация и наличието му е основание да се приеме, че е
налице по- неблагоприятно третиране на оспорващата спрямо „друго лице при
сравними сходни обстоятелства“ или „чрез привидно неутрална разпоредба,
критерий или практика, освен ако тази разпоредба, критерий или практика е
обективно оправдА. с оглед на законова цел и средствата за постигане на целта
са подходящи и необходими“. В конкретния случай липсва друго лице, намиращо се
в сходни обстоятелства, което да е третирано различно от А. Б.. В хода на
съдебното производство жалбоподателката заявява, че познава хора, които не
заслужават да притежават решения на ТЕЛК. С това твърдение не се изпълнява
условието, поставено от ЗЗДискр. за посочване на конкретно лице - сравнител,
поставено в по-благоприятни условия от жалбоподателката на база признаците по
ал.1 на чл.4 от закона или „чрез привидно неутрална разпоредба, критерий или
практика“. За да бъде посочено адекватно едно лице като сравнител, същото
следва да бъде поставено при сравними сходни обстоятелства. В процесния случай
не е посочено конкретно друго лице, което е третирано по-благоприятно
единствено на посочения в жалбата признак – „увреждане“. С други думи казано,
жалбоподателката не твърди, че ТЕЛК е постановила ЕР по отношение на друго
лице, без да изисква медицински документи. Същата изразява недоволство от
крайното становище на ТЕЛК, с което се определя срок на Т.Н.Р. Несъгласието на
оспорващата с постановеното Експертно решение само по себе си не сочи нарушение
на антидискриминационното законодателство. Спорът относно законосъобразността
на експретното решение на ТЕЛК, в това число – отговорът на въпроса дали
представените от А. Б. медицински документи обосновават определяне на пожизнен
срок на Т.Н.Р., не е елемент от фактическия състав на което и да е нарушение на
ЗЗДискр. Този спор не може да бъде разрешен нито в рамките на производство пред
КЗД, нито в хода на съдебното производство по обжалване на решението на КЗД.
Единствено при обжалване на ЕР на ТЕЛК / НЕЛК могат да се обсъждат вписаните в
медицинските документи диагнози и резултати от медицински изследвания. В
рамките на такова производство, образувано по жалба на освидетелстваното лице
против определения с Експретното решение на ТЕЛК срок на трайно намалена
работоспособност, ще се подложат на А.лиз и преценка всички медицински
документи и органът, компетентен да се произнесе по тази жалба (НЕЛК или съдът,
при обжалване решението на НЕЛК), ще постанови акт, с който да отговори на
заявените от жалбоподателката възражения относно незаконосъобразността на
определения срок на Т.Н.Р.
С оглед
на това съдът намира за обоснован извода на КЗД за липса на нарушение на
ЗЗДискр. От фактическите твърдения, изложени в жалбата и допълнителните писмени
становища, представени пред КЗД от стрА. на оспорващата, не може да се направи
извод, че става въпрос за насочено поведение, провокиращо дискриминационно
отношение. Не се установява извършване на съзнателно (целено) поставяне в
по-неблагоприятно положение на А. Б. като лице с увреждане в сравнение с други
лица. Предвид изложеното правилен и съответен на доказателствата по делото е
изводът на КЗД, че ТЕЛК към МБАЛ – Шумен не е осъществила нарушение на ЗЗДискр.
като е издала ЕР, в което е посочен срок на Т.Н.Р. от три години.
При
извършената служебна проверка на обжалвания административен акт, съдът намира,
че въз основа на установените по преписката факти, КЗД е направила правилни и
законосъобразни изводи. В хода на производството не са установени факти и
обстоятелства, включително и съответни действия от стрА. на ТЕЛК към МБАЛ -
Шумен по отношение на М.И.Б. и на А. В.Б., които да представляват нежелано
поведение или неравно третиране, предизвикано от признаците, изброени в чл.4,
ал.1 от ЗЗДискр.
По
изложените съображения съдът намира, че не са налице основания по чл.146 от АПК
за отмяна на процесното решение, поради което подадената жалба против същото
следва да се отхвърли като неоснователна.
Водим
от горното Шуменският административен съд
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ
оспорването по жалба
на А. В.Б. ***,
действаща със съгласието на нейната майка М.И.Б., против Решение №
435/13.09.2022г. на Комисия за защита от дискриминация.
Решението подлежи на касационно
обжалване чрез
Административен съд - Шумен
пред Върховен административен съд на РБ - София в
14-дневен срок от съобщаването му. Касационната жалба се подава чрез
Административен съд – Шумен.
На основание чл.138, ал.1
от АПК препис от решението да се изпрати на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: