Р Е Ш Е
Н И Е
гр. София, 27.12.2019
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, І ГО, 13-ти с-в, в публичното заседание на двадесет
и осми ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росен Димитров
при
секретаря Вяра Баева като разгледа докладваното от съдия Димитров гр.д. № 4595 по
описа за 2018 г., за да се произнесе, взе пред вид:
Производството е образувано по искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, предявени от „Б. ДСК“ ЕАД
против К.Б.Д., ЕГН **********, В.И.В., ЕГН ********** и В.Т.И., ЕГН ********** за
признаване за установено, че длъжниците К.Б.Д., В.И.В.
и В.Т.И. дължат на кредитора „Б. ДСК“ ЕАД по Договор за кредит за текущо
потребление от 05.10.2007 г. и Допълнително споразумение от 25.11.2009 г.
следните суми, за които е издадена Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и
изпълнителен лист от 08.01.2018 г. по ч.гр.д. № 89700/2017 г. по описа на СРС,
128 с-в, а именно: 23 764,08 лева – главница, ведно със законна лихва върху нея
считано от 22.12.2017 г. до окончателното й изплащане; сумата от 33 665,86 лева
- договорна лихва за периода от 25.12.2010 г. до 21.12.2017 г.; наказателна
лихва в размер на 8298,18 лв. за периода от 25.12.2010 г. до 21.12.2017 г.,
както и за присъдените разноски в заповедното производство и в настоящото
производство разноски.
В исковата молба се твърди, че по
силата на сключен Договор за кредит за текущо потребление от 05.10.2007 г. Б.
„ДСК” ЕАД е предоставила на К.Б.Д., В.И.В. и В.Т.И. кредит в размер на 25 000
лева. Излага се, че Б.та е изпълнила задължението си за предоставяне на сумата
по кредита по разплащателна сметка с титуляр К.Б.Д., който е бил усвоен в пълен
размер. Съгласно уговореното в чл. 4 от договора, кредитът е следвало да се
издължава с месечни погасителни вноски, определени с погасителен план,
постъпващи по същата разплащателна сметка.
Твърди, че впоследствие
редовното плащане на уговорените месечни вноски е било преустановено от
кредитополучателя, за което на 27.05.2016 г. е било сключено извънсъдебно
споразумение за преструктуриране на кредита.
Ищецът излага, че въпреки това,
редовното плащане на уговорените месечни вноски е било преустановено отново,
като последната вноска по кредита е постъпила на 22.06.2017 г., след което кредитополучателите
са изпаднали в забава повече от 90 дни, поради което и на основание чл. 19, ал.
2 и чл. 20 от ОУ кредитът е трансформиран в изцяло предсрочно изискуем.
Твърди, че след тази дата не се
постъпвали плащания по разплащателната сметка на кредитополучателя, поради
което и на основание ОУ към кредитния договор, Б.та е предприела действия за
принудително събиране на вземането си по съдебен ред. Ищецът поддържа, че кредитополучателят
е нарушил основното си задължение по договора за кредит за редовно месечно погасяване
на погасителните вноски, в резултат на което е реализирал забава в плащанията им
продължила над 90 дни, вследствие на което кредитът е станал изцяло предсрочно
изискуем.
В тази връзка се сочи, че на
22.12.2017 г., „Б. ДСК” ЕАД е подала до СРС заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист въз основа на извлечение от
счетоводните книги за сметка № 14597786, за което е било образувано ч. гр. д. №
89700/2017 г., 128 с-в на СРС срещу длъжниците К.Б.Д.,
ЕГН **********, В.И.В. ЕГН ********** и В.Т.И.,
ЕГН **********.
Ищецът твърди, че по посоченото
гражданско дело, съдът е уважил изцяло искането му като е издал Заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист от 08.01.2018 г. срещу длъжниците
за дължимите от тях към Б.та суми на основание Извлечение от счетоводните книги
за сметка № 14597786, произтичащи от Договор за кредит за текущо потребление от
05.10.2007 г., обявен за предсрочно изискуем на 22.12.2017 г. и Допълнително
споразумение от 25.11.2009 г., а именно за претендираните в настоящата искова
молба суми. От страна на длъжниците били подадени възражения по реда на чл. 414
от ГПК, за което на 01.02.2018 г. „Б. ДСК” ЕАД е получила съобщение, с което е
уведомена от съда за постъпилите възражения, както и за възможността да предяви
иск в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК за установяване на вземанията си по
заповедта за изпълнение.
Ето защо ищецът моли съда да
постанови съдебно решение, с което да уважи предявения иск и претендира
разноски по делото.
С определение от 27.12.2018 г.,
съдът е прекратил производството по делото по отношение на ответника В.Т.И.,
ЕГН ********** поради неизпълнение на указанията на съда за отстраняването по
реда на чл. 247 ГПК на допусната грешка в изписването на името на този
ответник, както в исковата молба по гр.д. № 4595/2018 г. на СГС, 1-13 с-в, така
и в издадените заповед за изпълнение и изп. лист по ч.гр.д. № 89700/2017 г. на
СРС, 128. Определението на съда като необжалвано е влязло в законна сила.
Ответницата К.Б.Д. е депозирала
писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК, в който оспорва изцяло предявения иск по
основание и по размер. Излага, че искът е погасен по давност поради изтичането
на повече от 5 години от датата на изискуемостта и ликвидността на дълга.
На следващо място твърди, че исковата претенция
е недопустима, тъй като ищецът е подал заявление по чл. 417 от ГПК още през
2011 г., по което е било образувано ч.гр.д. № 35954/2011 г. по описа на СРС,
ГО, 27 с-в, по което са получили заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и
изпълнителен лист за същата сума и на същото основание. Твърди, че по
посоченото дело, съдът е признал главницата и е издал изпълнителен лист за тази
сума, но е отхвърлил заявлението в частта за лихвата, поради това, че не е била
индивидуализирана в достатъчна степен. Изпълнителният лист е бил получен на
29.08.2011 г. от „Б. ДСК“ ЕАД и решението е влязло в законна сила, като същото
не може да бъде пререшавано.
Ответницата В.И.В. е депозирала
писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК, в който оспорва предявения
иск по основание и по размер. Излага, че ищецът основава претенцията си срещу
нея, в качеството й на поръчител на кредитополучателя К.Б.Д. по Договор за
банков кредит от 05.10.2007 г. В тази връзка твърди, че тя е поръчител по
договор от 2007 г., а кредиторът и длъжникът са сключили допълнителен анекс от
25.11.2009 г., който не е одобрен и подписан от нея и с който са променили
условията, сроковете и задълженията, за което тя не е била уведомена и не е
дала съгласие, поради което счита, че същото не я обвързва и поради това нейното
поръчителство е отпаднало. На следващо място излага, че искът е погасен по
давност, тъй като са изминали повече от пет години от датата на изискуемостта и
ликвидността на дълга, както и 5 години от датата, на която ищецът се е снабдил
с изпълнителен лист, който не е приведен в изпълнение. Излагат се твърдения за
недопустимост на исковата претенция поради образуването на предходно заповедно
производство по ч.гр.д. № 35954/2011 г. на СРС, ГО, 27 с-в, по което ищецът е
получил заповед за изпълнение и изпълнителен лист за същата сума и на същото
основание, като съдът е признал главницата и е отхвърлил заявлението в частта, относно
лихвата. Твърди се, че изпълнителният лист е бил получен на 29.08.2011 г. от „Б.
ДСК“ и решението е влязло в законна сила, поради което същото не може да бъде пререшавано.
Съдът,
като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото приема за
установено от фактическа страна следното:
По делото е представен Договор за
кредит за текущо потребление от 05.10.2007 г., видно от който „Б. ДСК“ ЕАД –
като Кредитор е предоставила на К.Б.Д. – като Кредитополучател кредит в размер
на 25 000 лева за текущо потребление. Съгласно уговореното в чл. 2, срокът
за издължаване на кредита е 120 месеца, считано от датата на неговото
усвояване, като същият се усвоява чрез разплащателната сметка с титуляр К.Б.Д.
и се погасява чрез същата сметка, съгласно чл. 5 от договора.
В чл. 7 е предвидено, че за
предоставения кредит Кредитополучателят заплаща лихва формирана от базов лихвен
процент /БЛП/ за този вид кредит, определян периодично от кредитора, и
надбавка, която може да бъде намалена с отстъпка, съгласно Условия за ползване
на преференциален лихвен процент по програма „Лидер” - (Приложение № 2 към
договора). Към датата на сключване на договора БЛП е 5,19%, стандартната
надбавка е в размер на 1,31 процентни пункта или лихвеният процент по кредита е
общо 6,50 %. Съгласно чл. 8 Годишният процент на разходите /ГПР/ по кредита е
7,10 % и може да бъде променян при предпоставките, предвидени в Общите условия.
В чл. 9 е предвидено, че
кредитът се обезпечава с поръчителство.
По делото е представен Договор
за поръчителство от 05.10.2007 г., видно от който същият е сключен между В.И.В.
и В.Т.И.– като „Поръчители“ и „Б. ДСК“ ЕАД – като „Кредитор“. Съгласно чл. 1, с договорът за поръчителство
се обезпечава изпълнението на задълженията на кредитополучателя К.Б.Д. по
Договор за кредит за текущо потребление от 05.10.2007 г., сключен между „Б.
ДСК“ ЕАД и Кредитополучателя за сумата 25 000 лв. за срок от 120 месеца и при
лихва 6,5% годишно. Промяната на лихвата от Кредитора е задължителна за страните.
Съгласно уговореното в чл. 2,
поръчителите отговарят солидарно с Кредитополучателя и помежду си и се
задължават спрямо Кредитора при неизпълнение от Кредитополучателя на
задълженията му по Договора за кредит, описан в т. 1, да ги изпълнят при договорените
условия. В чл. 12 е предвидено, че неразделна част от договора са Общите
условия за предоставяне на кредити за текущо потребление на физически лица,
които кредитополучателят е получил и приема с подписването на договора.
По делото са представени и Общите
условия за предоставяне на кредити за текущо потребление /версия от август 2007
г./.
Съгласно т. 7.1. от ОУ,
кредитът се олихвява с фиксирана и/или плаваща лихва, състояща се от БЛП и
надбавка, посочени в Договора, като съобразно т. 7.2. лихвата се начислява
върху усвоената и непогасена част от кредита и се заплаща месечно.
В . 8.1. е предвидено, че при
промяна на БЛП Кредиторът определя нов
размер на месечната вноска за лихва и/или главница и предоставя на Кредитополучателя актуализиран погасителен
план. В т. 8.2. е предвидено, че ако Кредитополучателят заплаща преференциална
лихва по кредита, даваща право на отстъпка от надбавката, в случай но
неизпълнение на някое от условията, при които е предоставена отстъпката,
Кредитополучателят губи право на съответната отстъпка от датата на
неизпълнението, като кредиторът определя нов размер на месечната вноска за
лихва и/или главница и предоставя на кредитополучателя погасителен план. Съгласно
т. 9.1. освен лихвата, ГПР включва таксите, които клиентът дължи на Б.та,
съгласно чл. 24, т. 1 и 3, като размерът на ГПР се посочва в погасителния план
към Договора за кредит.
Съгласно т. 9.3. Кредиторът има
право едностранно да променя базовия лихвен процент и таксите, за което
уведомява Кредитополучателя по подходящ начин. Промяната може да бъде извършена
при наличие на някое от следните условия; а./ при изменение от поне 1% за месец
на стойностите на LEONIA, EURIBOR,
LIBOR; б./ при изменение от поне 1% за месец на валутен курс евро/лев или евро/щатски
долар; в./ при изменение от поне 0,5% за месец на индекса на потребителските цени
за България (СР1); г./ въвеждане на рестрикции от страна на Централната Б.
върху банковата система и/или върху Б. ДСК; д./ промени в нормативните актове,
както и в регулациите на Централната Б., засягащи функционирането и
изискванията към банките; е./ при изменение от поне 10% за месец на стойностите
на средните годишни пазарни лихвени нива по привлечените депозити от
нефинансови институции, обявявани в статистиката на Централната Б.; ж./
съществена промяна в паричката политика на Централната Б., като премахване на
валутния борд, обезценка на лева, деноминация на лева, смяна на парите.
Съгласно т. 19.1. от ОУ при забава
на плащането на месечната вноска от деня, следващ падежната дата, определена в
Договора, частта от вноската, представляваща главница се олихвява с
договорената лихва, увеличена с наказателна надбавка от 10 процентни пункта.
Ако кредитополучателят погаси дължимата месечна вноска до 7 ден след падежната
дата, наказателната надбавка не се прилага.
Съгласно т. 19.2. при допусната
забава в плащанията на главница и/или на лихва над 90 дни целият остатък от
кредита става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие. До предявяване на
молбата за събирането му по съдебен ред остатъкът от кредита се олихвява с
договорения лихвен процент, увеличен с наказателна надбавка в размер на 10
(десет) процентни пункта.
Съгласно т. 20.1. Кредиторът
има право да превърне кредита в предсрочно изискуем и в следните случаи: 1. при
всяко неплащане в срок на уговорените погашения по лихва и/или главница; 2.
когато по искане на друг кредитор бъдат предприети действия за принудително
изпълнение; 3. Кредитополучателят предоставя невярна информация на Кредитора
преди разрешаването или по време на обслужването на кредита; 4. при нецелево
използване на средства от кредита; 5. Кредитополучателят не изпълнява
задължението си за осигуряване на достъп и оказване на съдействие на Кредитора
при извършване на проверки; 6. при всяко друго неизпълнение от страна на
Кредитополучателя на клаузите на Договора и настоящите Общи условия, както и в
други случаи, предвидени в закона; Съгласно т. 20.2. изискуемият кредит се
отнася в просрочие и се олихвява по реда на чл. 19.2.
По делото е представено
Допълнително споразумение към договор за кредит 11/14597786 от 25.11.2009 г.,
сключено между К.Б.Д. – като „Кредитополучател“ и „Б. ДСК“ ЕАД - като „Кредитор“, видно от което страните са
взели предвид, че: в т. А/ С договор за кредит от 05.10.2007г., сключен между
Кредитора и Кредитополучателя, кредиторът е предоставил кредит за текущо
потребление в размер на 25 000; т. Б/ Остатъкът по дълга към датата на
сключване на допълнителното споразумение е 32 062,73 лв., от които остатъкът по
главницата е в размер на 23 764,08 лв., дължимата редовна лихва е в размер на 5
058,07 лв., дължимата наказателна лихва е в размер на 0 лв.; в т. В/
Кредитополучателят е внесъл сумата от 412,73 лв.; и т. Г/ Кредиторът се отказва
от вземането си за наказателни лихви от 0 лв., за периода от 31.10.2009 г. до
25.11.2009 г.
Съгласно предвиденото в Допълнителното
споразумение към Договора за кредит от 26.09.2007 г., същото се сключва по
отношение на остатъка от дълга в размер на 32 062,73 лв., като страните се
споразумяват, че:
В чл. 1 се договаря гратисен
период за издължаване на главницата по кредита от 6 месеца без да се променя
крайният срок за издължаване на кредита. В чл. 1.1. е предвидено, че в срока по
т.1. Кредитополучателят заплаща част от месечната лихва по погасителен план,
предоставен от Кредитора, в размер на 150 лева, а съгласно чл. 1.2.
непогасената част от начислената лихва се капитализира към остатъка от
главницата на кредита на първия работен ден, следващ последната падежна дата от
гратисния период по т.1., като в чл. 1.3. се предвижда, че при настъпване на
предсрочна изискуемост на кредита по време на гратисния период, капитализация
на лихвата съгласно т. 1.2 не се извършва. Съгласно чл. 1.4., в случай, че след
изтичане на гратисния период кредитът стане предсрочно изискуем поради
настъпване на някое от обстоятелствата, предвидени в ОУ, отпада капитализацията
по т.1.2., считано от датата на предсрочната изискуемост и капитализираните
суми се считат отново за дължима лихва.
В чл. 1.5. е предвидено, че със
сключване на Допълнителното споразумение се преустановява ползването на други
гратисни периоди и/или частични индивидуални погасителни планове, ако такива са
договорени.
Съгласно чл. 2 от
споразумението, към датата на сключването му лихвата по кредита, формирана при
условията на Договора за кредит е в размер общо на 14,95 %., като в чл. 3.1. е
предвидено, че размерът на месечната вноска Кредиторът ще определи в първия
работен ден, следващ падежната дата след подписването на допълнителното
споразумение, за което ще предостави на Кредитополучателя нов погасителен план
при негово явяване в Б.та. В чл. 3.2. е предвидено, че при неплащане на две
поредни погасителни вноски по новия погасителен план, Б.та начислява сторнираната по б. „Г“ наказателна лихва, която се дължи от
клиента.
Съгласно чл. 5.1. се запазват
приетите по основния договор обезпечения, а именно: А/ Поръчителство на В.И.В..
В чл. 9 е предвидено, че неразделна
част от Допълнителното споразумение са
Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление, които
Кредотополучателят е получил и приема с подписването на Допълнителното
споразумение, като при противоречие на клаузите им с тези на Договора за кредит
се прилагат Общите условия.
Видно от отбелязването върху
него, допълнителното споразумение е подписано от К.Б.Д. – като „длъжник“ и „Б.
ДСК“ ЕАД – като „Кредитор“.
Приложени са и Общите условия
за предоставяне на кредити за текущо потребление /версия септември 2009 г./.
Във връзка с твърденията на
ответниците по делото, че подаденото на 22.12.2017 г. заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист за дължими суми по
процесния Договор за текущо потребление от 05.10.2007 г. е второ по ред е
служебно изискано и приложено ч.гр.д. № 35954/2011 г. по описа на СРС, 27 с-в.
От същото се установява, че производството по това дело е образувано по
подадено заявление от „Б. ДСК“ ЕАД за издаване на заповед за незабавно изпълнение
и изпълнителен лист срещу ответницата К.Б.Д. въз основа на извлечение от
счетоводни книги към 19.08.2011 г. по Договор за кредит от 05.10.2007 г., към
което е бил приложен препис на договора
за кредит.
На 29.08.2011 г. е била
издадена Заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и
Изпълнителен лист по ч.гр.д. № 35954/2011 г. по описа на СРС, 27 с-в в полза на
кредитора „Б. ДСК“ ЕАД срещу длъжника К.Б.Д., с която същата е осъдена да заплати на „Б. ДСК“ ЕАД
сумата от 23 824,08 лева – главница по извлечение от сметка към 19.08.2011
г. по Договор за кредит от 05.10.2007 г. ведно със законна лихва върху
главницата от 19.08.2011 г. до изплащане на вземането, както и сумите от 476,49
лв. – за държавна такса и 484,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
С Разпореждане от 29.08.2011 г.
по ч.гр.д. № 35954/2011 г. по описа на СРС, 27 с-в, съдът е отхвърлил
заявлението за издаване на „Б. ДСК“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 417 ГПК срещу длъжника К.Б.Д. по Договор за кредит от 05.10.2007 г., в
частта за лихвата за сумата от 19 799,41 лв. за периода от 25.01.2010 г.
до 18.08.2011 г., вкл. Видно от отбелязването на 29.08.2011 г. е издаден
изпълнителен лист за присъдените суми по заповедта за изпълнение, който е бил
получен от представител на кредитора „Б. ДСК“ ЕАД.
Видно от приложеното ч.гр.д. №
89700/2017 г. по описа на СРС, ГО, 128 с-в на 22.12.2017 г. кредиторът „Б. ДСК”
ЕАД е подал Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и
изпълнителен лист въз основа на извлечение от счетоводните книги за сметка № 14597786
от 22.12.2017 г. по Договор за кредит за текущо потребление от 05.10.2007 г. и
Допълнително споразумение от 25.11.2009 г. срещу длъжниците
К.Б.Д., В.И.В. и В.Т.И. за сумите от 23 764,08 лв. – главница; договорна
/редовна/ лихва в размер на 33 665,86 лв. за периода от 25.12.2010 г. до
21.12.2017 г.; наказателна лихва в размер на 8298,18 лв. – за периода от 25.12.2010
г. до 21.12.2017 г., ведно със законна лихва считано от 22.12.2017 г. до
окончателното изплащане на вземането.
Към заявлението са били
приложени Договор за кредит за текущо потребление от 05.10.2007 г., ведно с ОУ
към него, Договор за поръчителство от 05.10.2007 г. и Допълнително споразумение
към Договор за кредит 11/14597786 от 25.11.2009 г., ведно с ОУ за предоставяне
на кредити за текущо потребление.
На 08.01.2018 г. съдът е издал Заповед
за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист от 08.01.2018 г. по ч.гр.д. №
89700/2017 г. по описа на СРС, 128 с-в срещу длъжниците
К.Б.Д., В.И.В. и В.Т.И., с която същите са осъдени солидарно да заплатят на „Б.
ДСК“ ЕАД следните суми: 23 764,08 лв. – представляваща главница по Договор за
кредит от 05.10.2007 г. и Договор за поръчителство от 05.10.2007 г., както и Допълнително
споразумение от 25.11.2009 г., ведно със законна лихва върху главницата,
считано от 22.12.2017 г. до окончателното изплащане на вземането; редовна лихва
в размер на 33 665,86 лв. за периода от 25.12.2010 г. до 21.12.2017 г.;
наказателна лихва в размер на 8 298,18 лв. за периода от 25.12.2010 г. до
21.12.2017 г., както и сумата от 1464,56 лв. – разноски по делото, а именно:
1314,56 лв. – държавна такса и 150 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
На 17.01.2018 г. са подадени
три броя възражения по чл. 414 ГПК от длъжниците К.Б.Д.,
В.И.В. и В.Т.И.срещу заповедта за изпълнение и изпълнителен лист от 08.01.2018
г. по ч.гр.д. № 89700/2017 г. на СРС, 128 с-в.
С Разпореждане от 19.01.2018 г.
по ч.гр.д. № 89700/2017 г., съдът е указал на заявителя за възможността да
предяви иск по чл. 415 ГПК за установяване на взаменията си по заповедта за
изпълнение, препис от което е връчен на „Б. ДСК“ ЕАД на 01.02.2018 г.
На 01.03.2018 г. заявителят „Б.
ДСК“ ЕАД е депозирал в СРС искова молба с правно основание чл. 422 ГПК във вр.
чл. 415 ГПК, по повод на което е образувано гр.д. № 14344/2018 г. на СРС, ГО,
128 с-в. С определение от 08.03.2018 г., производството по гр.д. № 14344/2018
г. на СРС, ГО, 128 с-в е прекратено и делото е изпратено по подсъдност на СГС,
по повод на което е образувано настоящото гр.д. № 4595/2018 г. на СГС, І ГО, 13
с-в.
По делото е приета
съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение съдът кредитира като обективно
и компетентно дадено и неоспорено от страните по делото. От заключението се
установява, че на 05.10.2007 г. между ищеца „Б. ДСК“ ЕАД – като кредитор и К.Б.Д.
– като кредитополучател е бил сключен Договор за кредит за текущо потребление,
при условията на който кредитора е предоставил кредит в размер на 25 000 лв. за
срок от 120 месеца.
Съгласно експертизата по данни
от извлечение от разплащателната сметка в лева с титуляр К.Б.Д. сумата в размер
на 25 000 лв. е постъпила и е била усвоена по личната разплащателна сметка на
кредитополучателя К.Б.Д. при „Б. ДСК“ ЕАД на датата 05.10.2007 г., с основание:
.. УСВ КТП“. Видно от експертизата, общият размер на внесените суми за
погасяване на задълженията по кредита по сметката на кредитополучателя е 2839,78
лв.
Съгласно еспертизата от
предоставените данни от ищеца се установява, че последното плащане по процесния
кредит е извършено на 17.02.2010 г. и е в размер на 150,00 лв. Считано от
констатираната първа частично неплатена месечна вноска за главница с падеж 10.05.2008
г. до крайния срок за погасяване на кредита 05.10.2017 г., броят на неплатените
месечни вноски е 114 на брой. Изчисленият размер на неплатените 114 броя
месечни вноски с настъпил падеж към 22.12.2017 г. е 56 762.14 лв.. включващи
главница - 23 704.68 лв. и възнаградителна лихва 32 836.48 лв. Изчисленият брой
дни забава за периода от 10.05.2008 г. до 21.12.2017 г. е 3513 дни. Съгласно извлечение от счетоводните
книги на „Б. ДСК“ ЕАД, ищецът е обявил за изцяло изискуем процесния кредит на
датата на крайния падеж за погасяване - 05.10.2017 г. Видно от заключението за периода
от 05.10.2017 г. до 22.12.2017 г. по процесния кредит не са постъпвали
плащания.
При извършена проверка,
експертът е констатирал неплатени остатъци от задължения - към датата
22.12.2017 г. както следва: Неплатен остатък за просрочена главница в размер на
23 764,08 лв.. включващ 95 броя - просрочени месечни вноски с настъпил падеж,
за периода от 10.05.2008 г. до 05.10.2017 г. вкл. /крайният срок за погасяване
на кредита.
Неплатена просрочена
възнаградителна лихва в размер на 33 596.37 лв. отнасяща се за периода от
10.07.2008 г. до 21.12.2017 г. вкл.
Неплатена санкционираща лихва в
размер на 5 113.89 лв., отнасяща се за периода от 25.07.2010 г. до 21.12.2017
г. вкл. Съгласно експертното заключение санкциониращата лихва е начислявана
само върху размера на просрочените и неплатени вноски за главница, за периода
от датата на падежиране на съответната вноска до датата на плащане по главницата
.
Неплатена наказателна лихва в
размер на 3 171.14 лв.. отнасяща се за периода от 14.07.2008 г. до 21.12.2017
г. вкл. Съгласно заключението, наказателната лихва е начислявана върху целия
неплатен остатък по главницата, който към 14.07.2008 г. възлиза на 23 764,08
лв.
При
така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
Производството по делото е
образувано по иск с правно основание чл. 422, във вр. чл. 415 ГПК, предявен от
кредитора в заповедното производство за установяване съществуване на вземанията
му срещу длъжниците, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и
изъплнителен лист.
Съдът
намира, че искът е предявен в изискуемия по закон едномесечен срок на
01.03.2018 г., считано от датата на връчване на разпореждането на съда, с което
на заявителя се съобщава за постъпили възражения от длъжниците по чл. 414 ГПК /на
01.02.2018 г./ и има за предмет същото вземане, за което е издадена заповедта
за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, поради което предявеният иск е
процесуално допустим и следва да се разгледа по същество.
По основателността на иска:
Ищецът по делото „Б. ДСК“ ЕАД
претендира установяване на вземания по отношение на ответниците
К.Б.Д., В.И.В. и В.Т.И. въз основа на Договор за кредит от 05.10.2007г.,
Договор за поръчителство от 05.10.2007 г., както и Допълнително споразумение от
25.11.2009 г.
По силата на Договор за кредит
за текущо потребление от 05.10.2007 г., с който „Б. ДСК“ ЕАД е предоставила на К.Б.Д.
кредит в размер на 25 000 лева за текущо потребление, при срок за
издължаване на кредита - 120 месеца, считано от датата на неговото усвояване,
съгласно чл. 2 от договора.
На 05.10.2007 г. е бил сключен
и Догвор за поръчителство от 05.10.2007 г. между В.И.В. и В.Т.И.– като
„Поръчители“ и „Б. ДСК“ ЕАД – като „Кредитор“, по силата на който между
страните е било уговорено поръчителство за обезпечаване на изпълнението на
задълженията на кредитополучателя К.Б.Д. по Договора за кредит . Съгласно
уговореното в чл. 1 от договора за поръчителство, промяната на лихвата от
Кредитора е задължителна за страните. Съгласно предвиденото в чл. 2, страните
са уговорили, че поръчителите ще отговарят солидарно с Кредитополучателя .
Няма спор, че на 25.11.2009 г.
е било сключено Допълнително споразумение към Договор за кредит 11/14597786
между К.Б.Д. и „Б. ДСК“ ЕАД , с което
страните са се споразумели за престкруктуриране на дълга.
От заключението на приетата по
делото съдебно-счетоводната експертиза се установи, че сумата по отпуснатия
кредит в размер на 25 000 лв. е постъпила и е била усвоена по личната
разплащателна сметка на кредитополучателя К.Б.Д. при „Б. ДСК“ ЕАД на датата
05.10.2007 г., с основание: .. УСВ КТП“.
Установено е, че кредиторът е
изпълнил задълженията си по договора като е предоставил уговорената парична
сума по процесния договор за кредит за текущо потребление от 05.10.2007 г. в
размер на 25 000 лева, която е била усвоена изцяло от кредитополучателя К.Б.Д.
на същата дата.
От страна на кредитополучателя К.Б.Д.
е налице неизпълнение на задълженията за заплащане на месечните вноски по
договора за кредит.
Видно от заключението на
приетата съдебно-счетоводна експертиза общият размер на внесените суми за
погасяване на задълженията по кредита по сметката на кредитополучателя е бил 2
839,78 лв., като последното плащане по кредита е извършено на 17.02.2010г. и е
в размер на 150,00 лв. Установи се също така, че след тази дата не са постъпвали
суми за погасяване на задължението по процесния договор за кредит. Няма спор по
делото и относно факта, че поради допусната забава в плащанията на месечните
погасителни вноски за главница и лихва и на основание т. 19.2 от ОУ, Б.та е трансформирала
кредита в изцяло предсрочно изискуем, за което на 19.08.2011 г. е подала
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен
лист срещу длъжника К.Б.Д. въз основа на счетоводните книги за сметка №
14597786 по Договор за кредит от 05.10.2007 г., по повод на което е било
образувано ч.гр.д. № 35954/2011 г. по описа на СРС, 27 с-в.
На следвящо място се установи,
че по посоченото ч.гр.д. № 35954/2011 г. на СРС, 27 с-в съдът е издал Заповед
за изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист на 29.08.2011 г. в полза на
кредитора „Б. ДСК“ ЕАД срещу длъжника К.Б.Д., с която същата е осъдена да
заплати на „Б. ДСК“ ЕАД сумата от 23 824,08 лева – главница по Договор за
кредит от 05.10.2007 г. ведно със законна лихва върху нея от 19.08.2011 г. до
окончателното й изплащане, както и за сумите от 476,49 лв. държавна такса и
484,00 лв. - юрисконсултско възнаграждение. На 29.08.2011 г. е издаден изпълнителен лист за
горните суми.
С Разпореждане от 29.08.2011 г.
по ч.гр.д. № 35954/2011 г. на СРС, 27 с-в, съдът е отхвърлил заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК срещу длъжника К.Д., в частта
за лихвата за сумата от 19 799,41 лв. за периода от 25.01.2010 г. до
18.08.2011 г.
Няма данни въз основа на горния
изпълнителен лист „Б. ДСК“ ЕАД да е образувала изпълнително производство, нито от
длъжника К.Б.Д. да е подадено възражение по чл. 414 ГПК срещу издадената
заповед за изпълнение , поради което съдът намира,че тази заповед е влязла в
сила и подлежи на изпълнение,ако не са налице други правопрепятстващи
обстоятелства.
Влязлата в сила заповед,макар
да не се ползва със сила на пресъдено нещо, се ползва със стабилитет и повече
спор между същите страни за същото основание е недопустим. Изброените правни
последици приравняват тази сила на силата на пресъдено нещо, с изключение на
правозасилващото действие на СПН, която е материалноправна последица,
характерна за влязлото в сила решение и е изрично предвидена в разпоредбата на
чл. 117, ал. 2 ЗЗД. Тезата, че влизането в сила на заповедта за изпълнение
прекъсва течащите давностни срокове е застъпена и в практиката на ВКС,
обективирана в определение № 214 от 15.05.2018 г. по ч. гр. д. № 1528/2018 г.,
в което е прието, че влязлата в сила заповед формира СПН и установява с
обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на изтичането на
срока за подаване на възражение.
В тази връзка, съдът намира, че
с влизане в сила на заповедта за изпълнение от 2011 год., съществуването на
вземането по нея вече не може да се оспорва от длъжника и ответник по
настоящото дело К.Б.Д.. Ето защо предявеният иск с правно основание чл. 422 от ГПК за установяване съществуването на вземане в полза на кредитора „Б. ДСК“ ЕАД
против длъжника К.Б.Д. за сумата от 23 764,08 лв. – представляваща
главница по Договор за кредит от 05.10.2007 г. е недопустим, поради липса на
правен интерес. Следвайки принципа,че заповедният съд обезсилва невлязлата в сила заповед за изпълнение, а въззивния
съд - влязлата в сила и след преценката,че в случая е налице втората хипотеза, настоящия
съд следва да обезсили издадената през 2018 год. заповед за изпълнение в частта
, в която К.Б.Д. е осъдена да заплати на „Б. ДСК“ ЕАД сумата от 23 824,08
лева – главница по Договор за кредит от 05.10.2007 г. ведно със законна лихва
върху нея от 19.08.2011 г. до окончателното й изплащане
На следващо място, следва да се
има предвид, че недоказани по делото останаха твърденията на ищеца в исковата
молба, че кредитополучателят К.Б.Д., както и поръчителите по договора за кредит
са сключили с Б.та на 27.05.2016 г. извънсъдебно споразумение за
преструктуриране на кредита, след което кредитополучателят е започнал да плаща
месечни вноски по процесния кредит, като последната направена вноска от нея е била
на 22.06.2017 г., след което отново е изпаднала в забава повече от 90 дни,
поради което и на основание т. 19, ал. 2 и т. 20 от ОУ, кредитът е
трансформиран в предсрочно изискуем в пълен размер.
В тази връзка и на първо място
от страна на заявителя „Б. ДСК“ ЕАД в заповедното производство по ч.гр.д. №
89700/2017 г. по описа на СРС, 128 с-в не е представено като приложение към подаденото
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 посоченото извънсъдебно
споразумение от 27.05.2016 г. за преструктуриране на кредита, нещо повече
същото не е представено от ищеца и в хода на настоящото производство.
Поради изложеното съдът намира
за недоказано наличието на сключено между страните извънсъдебно споразумение от
27.05.2016 г. за преструктуриране на кредита, след което кредитополучателката
да е възобновила плащанията на месечните вноски по процесния Договор за кредит
от 05.10.2007 г., във връзка с което съдът намира за установено по делото, че
между „Б. ДСК“ ЕАД и ответницата по делото К.Б.Д. е сключено само едно
допълнително споразумение на дата 25.11.2009 г. Този извод на съда изцяло
кореспондира и със заключението на експертизата, съгласно което последното
плащане по процесния договор за кредит е било на 17.02.2010 г., което в тази част
не е оспорено от ответната страна по делото. В тази връзка и само за пълнота на
мотивите следва да се посочи, че предвид установения факт по делото, че последно
плащане по процесния договор за кредит е било на 17.02.2010 г., след което
кредитът е бил трансформиран от „Б. ДСК“ ЕАД в изцяло предсрочно изискуем, за
което кредиторът се е снабдил със Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК за
дължимата главница по процесния Договор за кредит и доколкото по делото не се
установи наличието на друго, сключено извънсъдебно споразумение между страните,
което да ги обвързва валидно, то следва да се приеме, че не са налице и основания
за уважаване на предявения иск за установяване съществуване на парично вземане
в полза на кредитора „Б. ДСК“ ЕАД против длъжника К.Б.Д. за сумата от
23 764,08 лв. – представляваща главница по процесния Договор за кредит от 05.10.2007
г., повторно претендирана с подаденото на 22.12.2017 г. заявление за издаване
на заповед за изпълнение.
По отношение на предявения иск
за признаване за установено съществуването на парично вземане в полза на
кредитора „Б. ДСК“ ЕАД против ответницата К.Б.Д. за сумите от : 33 665,86 лева
- договорна лихва за периода от 25.12.2010 г. до 21.12.2017 г.; както и наказателна лихва в размер на 8298,18 лв. за
периода от 25.12.2010 г. до 21.12.2017 г., съдът намира следното:
Предвид обстоятелството, че за
тези суми не е налице влязла в сила Заповед за изпълнение /респ. такава е
налице само по отношение на главницата по процесния договор за кредит/, съдът
намира, че искът не е недопустим, но се явява неоснователен. В тази връзка и предвид
установеното обстоятелство по делото, че последното плащане по договора за
кредит е било на 17.02.2010г., след което не са постъпвали суми за погасяване
на задължението по процесния договор, както и че поради допуснатата забава над
90 дни, кредиторът „Б. ДСК“ ЕАД е трансформирал кредита за изцяло предсрочно
изискуем, за което на 19.08.2011 г. е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК, което е било увежано от съда и на 29.08.2011 г. е
била издадена Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по
ч.гр.д. № 35954/2011 г. по описа на СРС, 27 с-в, то следва се приеме, че
считано най-късно от 17.05.2010 г. са били налице основанията за настъпване на
предсрочната изискуемост на кредита съгласно т. 19.2 и т. 20 от ОУ. От изложеното
следва, че считано от датата на настъпване на предсрочната изискумост до датата
на повторното подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
417 ГПК – 22.12.2017г. е налице погасяване по давност на всички претендирани от
кредитора вземания за лихви на основание чл. 111, б. „в“ от ЗЗД.
Поради изложеното, съдът
намира, че в тази част, предявеният иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК
във вр. чл. 415 ГПК за установяване съществуване на вземане в полза на
кредитора „Б. ДСК“ ЕАД против К.Б.Д. по Договор за кредит за текущо потребление
от 05.10.2007 г. и Допълнително споразумение към Договор за кредит от
25.11.2009 г. за сумите от: 33 665,86 лева - договорна лихва за периода от
25.12.2010 г. до 21.12.2017 г.; както и
наказателна лихва в размер на 8298,18 лв. за периода от 25.12.2010 г. до
21.12.2017 г., за които е издадена Заповед за изпъление по чл. 417 ГПК и
изпълнителен лист от 08.01.2018 г. по ч.гр.д. № 89700/2017 г. по описа на СРС,
128 с-в следва да се отхвърли поради погасяване на вземанията за лихви по
давност на основание чл. 111, б. „в“ от ЗЗД.
По отношение на предявения иск с
правно основание за признаване за установено съществуването на вземане в полза
на кредитора „Б. ДСК“ ЕАД против ответницата В.И.В., в качеството й на
поръчител по процесния Договор за кредит от 05.10.2007 г. и Допълнително
споразумение към Договор за кредит от 25.11.2009 г., съдът намира следното:
Процесния договор за кредит за
текущо потребление е сключен между „Б. ДСК“ ЕАД и кредитополучателя К.Б.Д. на
05.10.2007 г., а с Договор за поръчителство от 05.10.2007 г., сключен между „Б.
ДСК“ ЕАД и ответницата В.И.В. е уговорено поръчителство на същата за обезпечаване
изпълнението на задълженията на кредитополучателя по процесния Договор за
кредит за текущо потребление.
Предвид заключението на
съдебно-счетоводната експертиза по делото, че последното плащане по процесния
договор е извършено на 17.02.2010 г., поради което кредиторът „Б. ДСК“ ЕАД е
трансформирал кредита в изцяло предсрочно изискуем, за което на 19.08.2011 г. е
подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, което е
уважено от съда и на 29.08.2011 г. е била издадена Заповед за изпълнение по чл.
417 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 35954/2011 г. на СРС, 27 с-в, следва
се приеме, че считано най-късно от 17.05.2010 г. е настъпила предсрочната
изискуемост на кредита, поради наличие на предпоставките за настъпването й по
т. 19.2 и т. 20 от ОУ.
Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД,
давността тече от момента, в който вземането е изискуемо. Съгласно константна
практика на ВКС, обективирана в редица решения / Решение № 261 от 12.07.2011 г.
по гр. д. № 795/2010 г., ІV г.о., ГК, Решение № 28 от 05.04.2012 г. на ВКС по
гр. д. № 523/2011 г., ІІІ г. о., ГК, Решение № 103/2013 г. по т. д. № 1200/2011
г., ІІ т. о./, макар и платима на уговорени по погасителен план вноски,
главницата по договора за банков кредит е вземане, за което е приложима общата
5 годишна давност, тъй като договорът за кредит не е такъв за продължително или
периодично изпълнение, а по отношение на вземанията за договорни
/възнаградителни/ и наказателни лихва следва да се приложи 3 годишната давност
по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД. Във връзка с изложеното, съдът намира, че считано
най-късно от 17.05.2010 г. е настъпила предсрочната изискуемост на кредита. От
изложеното следва, че последната възможна дата до която Б.та - кредитор би
могла да търси по съдебен ред просрочените суми по отпуснатия кредит е 17.05.2015
г. След тази дата вземането на Б.та за главница съгласно разпоредбата на чл. 110
от ЗЗД се погасява по давност, а за лихви се погасява с кратката 3 годишна
погасителна давност на основание чл. 111, б. „в“ ЗЗД.
В настоящия случай, „Б. ДСК“
ЕАД е подала Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл. 417
от ГПК и изпълнителен лист едва на 22.12.2017 г., като към тази дата съдът
намира, че е изтекла както кратката 3 годишна погасителна давност по чл. 111,
б. „в“ от ЗЗД по отношение на вземанията на ищеца за лихви по процесния договор
за кредит от 05.10.2007 г., така и общата 5 годишна погасителна давност по
отношение на претенцията на ищеца за главница.
Поради изложеното, съдът
намира, че предявеният установителен иск срещу В.И.В.
за признаване за установено, че дължи на „Б. ДСК“ ЕАД по договор за кредит за
текущо потребление от 05.10.2007 г., договор за поръчителство от 05.10.2007 г.,
както и допълнително споразумение от 25.11.2009 г. следните суми, за които е
издадена Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист от 08.01.2018
г. по ч.гр.д. № 89700/2017 г. по описа на СРС, 128 с-в, а именно: 23 764,08
лева – главница, ведно със законна лихва върху нея считано от 22.12.2017 г. до
окончателното й изплащане; сумата от 33 665,86 лева - договорна лихва за
периода от 25.12.2010 г. до 21.12.2017 г.; наказателна лихва в размер на
8298,18 лв. за периода от 25.12.2010 г. до 21.12.2017 г. следва да се отхвърли
като неоснователен поради погасяване по давност на всички вземания за главница
и лихви по процесния договор за кредит на основание чл. 110 ЗЗД и чл. 111, б.
„в“ от ЗЗД.
По
разноските:
Съгласно т. 12 от ТР № 4 от
18.06.2014 г., по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът в исковото
производство по чл. 422 вр. чл. 415 ГПК следва да се произнесе и за дължимостта
на разноските в заповедното производство, като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното
производство.
В заповедното производство са
направени разноски в общ размер на 1464,56 лв., от които 1314,56 лв. – държавна
такса и 150 лв. – възнаграждение за юрисконсулт, които с оглед изхода на
производството не следва да се присъждат.
В исковото производство ответниците
са направили разноски по делото съобразно представени списъци с разноски по чл.
80 ГПК /на л. 57 и на л. 58/, както следва: ответницата В.И.В. в размер на 1000
лв. и К.Б.Д. 700 лв., които съобрадно изхода на делото, ищецът „Б. ДСК“ ЕАД
следва да им заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ ХОДА ПО СЪЩЕСТВО относно предявения от „Б. ДСК“ ЕАД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:*** против К.Б.Д., ЕГН **********, с
адрес: ***, иск с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК,
във вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК за признаване за
установено, че К.Б.Д. дължи на „Б. ДСК“ ЕАД по Договор за кредит за текущо
потребление от 05.10.2007 г., Договор за поръчителство от 05.10.2007 г., както
и Допълнително споразумение от 25.11.2009 г. сумата от 23 764,08 лева – представляваща
главница, за което вземане е издадена Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и
изпълнителен лист от 08.01.2018 г. по ч.гр.д. № 89700/2017 г. по описа на СРС,
128 с-в.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото в
тази част поради недопустимост на иска.
ОБЕЗСИЛВА
издадената Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и
изпълнителен лист в посочената по-горе част относно осъждането на К.Б.Д. да
заплати на „Б. ДСК“ ЕАД сумата от 23 824,08 лева – главница по Договор за
кредит от 05.10.2007 г. ведно със законна лихва върху нея от 19.08.2011 г. до
окончателното й изплащане
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК,
във вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК от „Б. ДСК“ ЕАД, ЕИК******** против К.Б.Д., ЕГН ********** за
признаване за установено, че К.Б.Д. дължи на „Б. ДСК“ ЕАД по Договор за кредит
за текущо потребление от 05.10.2007 г., Договор за поръчителство от 05.10.2007
г., както и Допълнително споразумение от 25.11.2009 г. сумите от 33 665,86 лева
- редовна лихва за периода от 25.12.2010 г. до 21.12.2017 г.; наказателна лихва
в размер на 8298,18 лв. за периода от 25.12.2010 г. до 21.12.2017 г., за които
е издадена Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист от 08.01.2018
г. по ч.гр.д. № 89700/2017 г. по описа на СРС, 128 с-в поради погасяването им по
давност на основание чл. 111, б. „в“ от ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК,
във вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК от „Б. ДСК“ ЕАД, ЕИК******** против В.И.В., ЕГН **********, с
адрес: *** за признаване за установено, че В.И.В., ЕГН ********** дължи на „Б.
ДСК“ ЕАД сумата от 23 764,08 лева – представляваща главница по договор за
кредит за текущо потребление от 05.10.2007 г. и договор за поръчителство от
05.10.2007 г., както и Допълнително споразумение от 25.11.2009 г., ведно със
законна лихва от 22.12.2017 г. до изплащане на вземането, както и сумите от 33
665,86 лева - редовна лихва за периода от 25.12.2010 г. до 21.12.2017 г.;
наказателна лихва в размер на 8298,18 лв. за периода от 25.12.2010 г. до
21.12.2017 г., за които е издадена Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и
изпълнителен лист от 08.01.2018 г. по ч.гр.д. № 89700/2017 г. по описа на СРС,
128 с-в поради погасяването им по давност на основание чл. 110 ЗЗД и 111, б.
„в“ от ЗЗД.
ОСЪЖДА „Б. ДСК“
ЕАД, ЕИК******** да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на К.Б.Д., ЕГН ********** сумата
от 700 лева, както и на В.И.В., ЕГН ********** сумата от 1000 лева – разноски
по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните в двуседмичен срок от съобщението за изготвянето
му пред САС, а в частта, в която производството е прекратено
и издадената заповед за изпълнение и изпълнителен лист –
частично обезсилени,в едноседмичен
срок.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: