№ 408 / 5.11.2018 г.
Р Е Ш Е Н И Е
ГР.МОНТАНА, 05.11.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр.Монтана....…четвърти наказателен състав в публично
заседание на 05 октомври........……..………….……………………………….
през две хиляди и осемнадесета година….........……………………в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНА НИКОЛОВА
при секретаря Николинка Александрова..........…………и в присъствието на прокурора..……………………….……......…..като разгледа докладваното от
съдията Николова..………………………....…............АН дело 1378 по описа
за 2018г………………………………….......и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл.340 от НПК във връзка с чл.59 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 18-0996-002951/14. 08.2018г. издадено от Началник сектор Пътна полиция към ОДМВР-Монтана на Б.Д.К. xxx е наложено административно наказание - глоба в размер на 300.00 лева / триста лева / на основание чл.179 ал.3 т.4 от ЗДвП.
Недоволен от така издаденото Наказателно постановление е останал Б.Д.К., който обжалва същото с оплакване за незаконосъобразност, като излага конкретни доводи. В съдебно заседание доразвива доводите изложени в жалбата.
Въззиваемата страна не изпраща процесуален представител и не взема становище по жалбата.
Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на жалбоподателя и посочените в жалбата основания, намира за установено следното:
Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН в съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.
Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
С АУАН е констатирано, че жалбоподателя Б.Д.К. на 20.07.2018г. около 12.00 часа на път клас III, № 816, с посока на движение от град Бойчиновци към село Ерден, обл.Монтана управлява лек автомобил „О. А.” с рег.№ XXXX , като при спирането му за проверка се установило, че не е закупил и залепил валиден винетен стикер на предно панорамно стъкло за движение по РПМ.
Предвид на това проверяващите счели, че това е нарушение на чл.139 ал. 5 от ЗДвП, а именно управлява по републиканските пътища пътно превозно средство с 8 или по – малко места с мястото на водача, за което не е заплатена винетна такса по чл.10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата.
При предявяването на акта жалбоподателят не направил възражения по констатациите. В срокът по чл.44 от ЗАНН не направил възражения.
Административнонаказващият орган въз основа на акта за установяване на административното нарушение издадал атакуваното наказателно постановление, в което изцяло възприел фактическите констатации в акта и наложил съответното наказание.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на писмените и гласни доказателства събрани в хода на въззивното производство. Свидетелските показания С.М. – свидетел при установяване на нарушението и съставяне на акта съдът кредитира изцяло, като непротиворечиви, логични и в съответствие с писмените доказателства по делото. По делото не са ангажирани доказателства за индиция за заинтересованост на този свидетели.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е основателна, поради следните съображения:
Безспорно е установено от доказателствата по делото, че на 20.07.2018г. жалбоподателя е бил водач на МПС, което е било спряно за проверка от служители на въззиваемата страна и е констатирано, че е без съответния винетен стикер. Установи се още, че жалбоподателят е имал месечен винетен стикер закупен на 20.06.2018г. Същият се е заблудил, че валидността на закупения стикер е от датата на закупуването до същата дата на следващият месец, тоест от 20.06.2018г. до 20.07.2018г. Това обстоятелство се потвърждава и от показанията на актосъставителя С.М., а именно че към момента на проверката жалбоподателя е заявил, че има винетен стикер с валидност до същия ден-20.07.2018г.
Въззивният съд, извършвайки служебна проверка за съответствието на наказателното постановление с материалния закон, в който обсег се включва и проверката за маловажност на деянието по чл. 28 от ЗАНН, въз основа на събраните доказателства, установява следното:
Административно-наказателният процес е строго нормирана дейност, при която за извършено административно нарушение се налага и съответното наказание, като прилагането на санкцията на правната норма във всички случаи е въпрос на законосъобразност, не на целесъобразност.
При преценката дали са налице основанията по чл. 28 от ЗАНН, следва прилагането на закона да се извършва при разграничаване маловажните случаи на административни нарушения от нарушенията, обхванати в чл.6 от ЗАНН. В случая необосновано от гледна точка на доказателствата и неправилно от гладна точка на Закона въззиваемата страна е приела, че констатирания пропуск – управление на МПС без валиден винетен стикер следва да води до санкциониране с НП жалбоподателя. При извършената цялостна проверка друго нарушение не е констатирано. В случая наказващият орган е следвало да приеме наитнина за достоверно обстоятелството, че жалбоподателят се е заблудил, че месечния му винетен стикер е бил валиден до датата на проверката. Не без значение е и обстоятелството, че по време на проверката пред актосъставителя това е била първоначалната му реакция-арг.разпит на свидетел л.20 от делото. Не е без значение и обстоятелството, че непосредствено след като му е бил съставен АУАН жалбоподателя е закупил още същия ден седмичен винетен стикер, арг. лист 6 от делото.
С оглед цялостната характеристика на деянието и дееца и предвид обстоятелството, че в случая неизпълнението на задължението по чл.139 ал.5 от ЗДвП не само, че не е увредило, но дори не е застрашило охраняваните обществени отношения и при съблюдаване на критериите по чл. 93, т.9 от НК във вр. с чл.11 от ЗАНН, може да се направи извод, че е налице по-ниска степен на обществена опасност на конкретното нарушение в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид, като основание за квалифицирането му като маловажен случай на административно нарушение по см. на чл.28 от ЗАНН. Освобождаването от административнонаказателна отговорност по чл.28 от ЗАНН не би било в противоречие с целите на наказанието по чл.12 от ЗАНН. Тъкмо обратното - предупреждението към нарушителя, че при повторно извършване на такова нарушение ще му бъде наложена глоба, е било адекватното за случая решение на наказващия орган. По делото липсват доказателства за имотното състояние на жалбоподателя.
Предвид всичко гореизложеното съдът намира, че жалбата е основателна и издаденото наказателно постановление, следва да се отмени изцяло, като незаконосъобразно.
Водим от горните съображения и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН Районен съд гр.Монтана
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 18-0996-002951/14. 08.2018г. издадено от Началник сектор Пътна полиция към ОДМВР-Монтана, с което на Б.Д.К. xxx е наложено административно наказание - глоба в размер на 300.00 лева /триста лева / на основание чл.179 ал.3 т.4 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред АС-Монтана в 14 дневен срок от получаване на съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: