М О
Т И В
И по нохд№5498/2014г. по описа на
СГС, НО, 16 състав:
Coфийска
градска прокуратура е внесла обвинителен акт срещу Ю.Л.И.
за извършено престъпление по чл.203, ал.1, вр. чл. 202, ал.2, т.1, вр. ал.1,
т.1, вр. чл. 201, вр. чл. 26, ал. 1 от НК за това, че за периода от
14.07.2011г. до 01.12.2011г. в гр. С., при условията на продължавано
престъпление - с повече от две деяния, които осъществяват поотделно един състав
на едно и също престъпление, извършени са през непродължителен период от време,
при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите
се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, в
качеството си на длъжностно лице - старши счетоводител в юридическото лице „Ф.М.Б.“
ЕООД по трудов договор от 27.08.2007г., е присвоила чужди пари общо в размер на
576 020, 74 лв. (петстотин седемдесет и шест хиляди и двадесет лева и
седемдесет и четири стотинки), собственост на "Ф.М.Б.“ ЕООД, поверени й да
ги пази и управлява, като длъжностното присвояване е в особено големи размери,
представляващо особено тежък случай и за улесняването му е извършено и друго
престъпление, за което по закон не се предвижда по-тежко наказание, а именно
престъпление по чл. 309, ал.1, вр.чл.26, ал.1 от НК - през периода от
13.07.2011г. до 14.07.2011г. в гр.С., при условията на продължавано
престъпление - с три деяния, които осъществяват поотделно едни състав на едно и
също престъпление, извършени са през непродължителен период от време, при една
и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват
от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, сама или чрез
другиго е съставила неистински частни документи и ги е употребила, за да докаже,
че съществува някое задължение или правно отношение, както следва:
1.
Ha 14.07.2011г. в гр.С., присвоила сумата от 46 560,13 лв. ( четиридесет и шест
хиляди петстотин и шестдесет лева и тринадесет стотинки), поверена й да я пази
и управлява, чрез извършване на поредица от финансови операции за превод на
същата от банкова сметка № ************ в банка «С.Ж.Е.» АД с титуляр „Ф.М.Б."
ЕООД по банкова сметка № ************** в „Б.П.Б." АД с титуляр «В.П.К."
ЕООД с едноличен собственик на капитала и управител Ю.Л.И., с посочено
основание за плащане по фактури №**********/12.05.2011г. и
№**********/16.05.2011г. издадени от „А.А." АД за извършени услуги, като
присвояването е в големи размери и за улесняването му е извършено и друго
престъпление, за което по закон не се предвижда по-тежко наказание, а именно
престъпление по чл. 309 ал.1 вр.чл.26 ал.1 от НК - през периода от 13.07.2011г.
до 14.07.2011г. в гр.С., при условията на продължавано престъпление - с три
деяния, които осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление,
извършени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и
при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и
субективна страна продължение на предшестващите, сама или чрез другиго е
съставила неистински частни документи и ги е употребила, за да докаже, че
съществува някое задължение или правно отношение, а именно:
-
на 13.07.2011г. в гр.С. сама или чрез друго, неизвестно по делото лице, е
съставила неистински частен документ - „Уведомление за промяна в данните на
доставчик" (VCIF - ****) от името на В.Д.Х. - Изпълнителен директор на
"А.А." АД гр.С. и го е употребила пред Центъра за финансово
обслужване на филиали от групата "Ф.К.И." в гр.К., за да докаже, че
съществува правно отношение между "А.А." АД и "Б.П.Б." АД
по договор за откриване и обслужване на банкова сметка № **************, по
която дружеството може да получава дължими плащания по фактури с оглед
попълване на посочената информация в базата данни за счетоводната сметка на
доставчика "А.А." АД;
-
на 14.07.2011г. в гр.С. сама е съставила неистински частен документ -
"Заявление за бандероли" от името на М. И.А. – финансов и
административен мениджър във "Ф.М.Б." ЕООД и го е употребила пред
Счетоводния отдел на "Ф.М.Б." ЕООД, за да докаже че съществува
задължение на "Ф.М.Б." ЕООД за плащане към Министерство на финансите
на Република България, по което е разпоредено от М. А. плащане на сумата от 46
560 лева;
-
на 14.07.2011г. в гр.С. сама е съставила неистински частен документ - заверка
от името на М. И.А. - финансов и административен мениджър във "Ф.М.Б."
ЕООД под таблични данни в разпечатка от система за електронно банкиране и го е
употребила пред Счетоводния отдел на "Ф.М.Б." ЕООД, за да докаже че е
прекратено чрез изпълнение задължението на "Ф.М.Б." ЕООД за плащане
към Министерство на финансите на Република България на сумата от 46 560 лева;
2.
На 16.08.2011г. в гр. С. е направила опит да присвои сумата от 238 248, 98 (
двеста тридесет и осем хиляди двеста четиридесет и осем лева и деветдесет и
осем стотинки), поверена й да я пази и управлява, чрез извършване на поредица
от финансови операции за превод на същата от банкова сметка № ************ в
банка «С.Ж.Е.» АД с титуляр „Ф.М.Б." ЕООД по банкова сметка № **************
в „Б.П.Б." АД с титуляр «В.П.К." ЕООД, с посочено основание за
плащане по фактури №
**********/07.03.2011г.; № **********/06.04.0211г. и №**********/22.06.2011г. издадени от „А.А."
АД за извършени услуги, като опитът е останал недовършен по независещи от дееца
причини -сумата е била автоматично върната по банковата сметка на „Ф.М.Б."
ЕООД, поради установено от банковата системата разминаване между посоченото в
платежното нареждане като получател дружество - „А.А." АД и титулярът на
сметката по която се извършва превода , а именно -„В.П.К." ЕООД, като
присвояването е в големи размери и за улесняването му е извършила и друго
престъпление, за което по закон не се предвижда по-тежко наказание, а именно
престъпление по чл. 309 ал.1 от НК -на 13.07.2011г. в гр.С. сама или чрез
друго, неизвестно по делото лице, е съставила неистински частен документ -
„Уведомление за промяна в данните на доставчик" (VCIF - ********) от името
на В.Д.Х. - Изпълнителен директор на "А.А." АД гр.С. и го е
употребила пред Центъра за финансово обслужване на филиали от групата "Ф.К.И."
в гр.К., за да докаже, че съществува правно отношение между "А.А." АД
и "Б.П.Б." АД по договор за откриване и обслужване на банкова сметка
№ **************, по която дружеството може да получава дължими плащания по
фактури с оглед попълване на посочената информация в базата данни за
счетоводната сметка на доставчика "А.А." АД;
3.
На 08.09.2011г. в гр.С., е присвоила сумата от 95 202, 28 лв.( деветдесет и пет
хиляди двеста и два лева и двадесет и осем стотинки), поверена й да я пази и
управлява, чрез извършване на поредица от финансови операции за превод на
същата от банкова сметка № ************ в банка «С.Ж.Е.» АД с титуляр „Ф.М.Б."
ЕООД по банкова сметка № ************** в „Б.П.Б." АД с титуляр «В.П.К."
ЕООД, с посочено основание за плащане по фактура № **********/07.03.2011г.
издадена от „А.А." АД за извършени услуги, като присвояването е в големи
размери и за улесняването му е извършила и друго престъпление, за което по
закон не се предвижда по-тежко наказание, а именно престъпление по чл. 309 ал.1
от НК - на 13.07.2011г. в гр.С. сама или чрез друго, неизвестно по делото лице,
е съставила неистински частен документ - „Уведомление за промяна в данните на
доставчик" (VCIF - *********) от името на В.Д.Х. - Изпълнителен директор
на "А.А." АД гр.С. и го е употребила пред Центъра за финансово
обслужване на филиали от групата "Ф.К.И." в гр.К., за да докаже, че
съществува правно отношение между "А.А." АД и "Б.П.Б." АД
по договор за откриване и обслужване на банкова сметка № ***************, по
която дружеството може да получава дължими плащания по фактури с оглед
попълване на посочената информация в базата данни за счетоводната сметка на
доставчика "А.А." АД;
4.
На 01.11.2011г. в гр.С., присвоила сумата от 95 410, 75 лв. ( деветдесет и пет
хиляди четиристотин и десет лева и седемдесет и пет стотинки), поверена й да я
пази и управлява, чрез извършване на поредица от финансови операции за превод
на същата от банкова сметка № ************ в банка «С.Ж.Е.» АД с титуляр „Ф.М.Б."
ЕООД по банкова сметка № ************** в „Б.П.Б." АД с титуляр «В.П.К."
ЕООД, с посочено основание за плащане по фактури № **********/30.09.2011г., №
**********/13.10.2011г. и № **********/13.10.2011г. издадени от „А.А." АД
за извършени услуги, като присвояването е в големи размери и за улесняването му
е извършила и друго престъпление за което по закон не се предвижда по-тежко
наказание, а именно престъпление по чл. 309 ал.1 от НК -на 13.07.2011г. в гр.С.
сама или чрез друго, неизвестно по делото лице, е съставила неистински частен
документ - „Уведомление за промяна в данните на доставчик" (VCIF - *********)
от името на В.Д.Х. - Изпълнителен директор на "А.А." АД гр.С. и го е
употребила пред Центъра за финансово обслужване на филиали от групата "Ф.К.И."
в гр.К., за да докаже, че съществува правно отношение между "А.А." АД
и "Б.П.Б." АД по договор за откриване и обслужване на банкова сметка
№ **************, по която дружеството може да получава дължими плащания по
фактури с оглед попълване на посочената информация в базата данни за
счетоводната сметка на доставчика "А.А." АД;
5.
На 22.11.2011г. в гр.С., присвоила сумата от 95 172, 61 лв. ( деветдесет и пет
хиляди сто седемдесет и два лева и шестдесет и една стотинки), поверена й да я
пази и управлява, чрез извършване на поредица от финансови операции за превод
на същата от банкова сметка № ************ в банка «С.Ж.Е.» АД с титуляр „Ф.М.Б."
ЕООД по банкова сметка № ************** в „Б.П.Б." АД с титуляр «В.П.К."
ЕООД, с посочено основание за плащане по фактури № **********/ 30.09.2011г., №
**********/ 13.10.2011г., №**********/ 21.10.2011 г. и № **********/
31.10.2011г., издадени от „А.А." АД за извършени услуги, като
присвояването е в големи размери и за улесняването му е извършила и друго
престъпление, за което по закон не се предвижда по-тежко наказание, а именно
такова по чл. 309 ал.1 от НК - на 13.07.2011г. в гр.С. сама или чрез друго,
неизвестно по делото лице, е съставила неистински частен документ -„Уведомление
за промяна в данните на доставчик" (VCIF - ********) от името на В.Д.Х. -
Изпълнителен директор на "А.А." АД гр.С. и го е употребила пред
Центъра за финансово обслужване на филиали от групата "Ф.К.И." в гр.К.,
за да докаже, че съществува правно отношение между "А.А." АД и "Б.П.Б."
АД по договор за откриване и обслужване на банкова сметка № **************, по
която дружеството може да получава дължими плащания по фактури с оглед
попълване на посочената информация в базата данни за счетоводната сметка на
доставчика "А.А." АД;
6.
На 01.12.2011г. в гр.С., присвоила сумата от 5 425,99 лв. ( пет хиляди
четиристотин двадесет и пет лева и деветдесет и девет стотинки), поверена й да
я пази и управлява, чрез извършване на поредица от финансови операции за превод
на същата от банкова сметка № ************ в банка «С.Ж.Е.» АД с титуляр „Ф.М.Б."
ЕООД по банкова сметка № ************** в „Б.П.Б." АД с титуляр «В.П.К."
ЕООД, с посочено основание за плащане по фактури № **********/31.10.2011г. и №
**********/02.11.2011г., издадени от „А.А." АД за извършени услуги, като
за улесняване на присвояването е извършила и друго престъпление, за което по
закон не се предвижда по-тежко наказание, а именно престъпление по чл. 309 ал.1
от НК - на 13.07.2011г. в гр.С. сама или чрез друго, неизвестно по делото лице,
е съставила неистински частен документ - „Уведомление за промяна в данните на
доставчик" (VCIF - ******) от името на В.Д.Х. - Изпълнителен директор на
"А.А." АД гр.С. и го е употребила пред Центъра за финансово
обслужване на филиали от групата "Ф.К.И." в гр.К., за да докаже, че
съществува правно отношение между "А.А." АД и "Б.П.Б." АД
по договор за откриване и обслужване на банкова сметка № **************, по
която дружеството може да получава дължими плащания по фактури с оглед
попълване на посочената информация в базата данни за счетоводната сметка на
доставчика "А.А." АД
Представителят на СРП поддържа така
повдигнатото обвинение.
Подс.И. лично
и чрез нейния упълномощен защитник адв. Д.Я.
се признава за виновна и моли съдът да разгледа делото по реда на
съкратеното съдебно следствие на осн.чл.371, т.2, вр.чл.370, ал.1 от НПК, оспорва
наличието на „особено тежък случай“ и съответно правната квалификация на
деянието й, като моли да й се наложи наказание при условията на чл.55 от НК.
На осн.чл.372, ал.4,
вр.чл.371, т.2 от НПК делото е разгледано от съда по реда на съкратеното
съдебно следствие.
На осн.чл.373, ал.3, вр.чл.372, ал.4
от НПК съдът приема в настоящите мотиви за установени обстоятелствата изложени
в обвинителния акт, с оглед направеното самопризнание от подсъдимия и
доказателствата събрани в досъдебното производство, които го подкрепят. С оглед
това и като взе предвид становищата на страните, съдът намира за установено
следното:
Подсъдимият Ю.Л.И.
е
родена на *** ***, българка, българска гражданка, с висше образование,
неомъжена, неосъждана, ЕГН - **********.
„Ф.М.Б.“ ЕООД е дружество, регистрирано в България със
седалище ***, чийто едноличен собственик на капитала е "Ф.М. СА", с
предмет на дейност: покупка, продажба, внос и износ на тютюневи изделия и на
оборудване и материали за маркетинг и мърчандайзинг, маркетинг и рекламна
дейност и всяка друга дейност, незабранена от законите на Република България.
Същото се управлява и представлява поотделно от А.П.В., Р.К.Л.М. и Н.Т.. Дружеството има открита банкова сметка ***
"С.Ж.Е." АД с IB AN: ************, от която се извършват
плащанията към доставчиците му.
Подсъдимата
Ю.Л.И. работела като
счетоводител във „Ф.М.Б.“ ЕООД *** с трудов договор от 28.08.2007г. През 2010г. същата била назначена
на длъжност „старши
счетоводител“,
като на 28.06.2010 г. й била връчена длъжностна характеристика за
посочената длъжност. Съобразно правомощията й за заеманата
длъжност, на Ю.И. били поверени за пазене и управление паричните средства на
дружеството. Задълженията на И. във "Ф.М.Б."
ЕООД били: да обработва фактури и плащания; да следи за регулярен преглед на
отчети, регистри, сметки с оглед идентифициране на необичайни или просрочени
плащания и избира точната процедура за верификация или корекция на същите; да
преглежда, изравнява плащания, фактури, ваучери съобразно приетите процедури,
счетоводни принципи и законодателството; да поддържа системите за преглед и
изравняване на плащания. С оглед изпълнение на възложените й
функции, същата разполагала с достъп и право да работи със счетоводната
програма на дружеството, за което имала предоставени служебен компютър,
потребителско име и собствена парола за достъп до компютърните системи.
Компютърните
системи били свързани във вътрешна /локална/ мрежа. Достъпът до интернет от всички
компютърни системи на фирмата се осъществявал през осигурен достъп на фирмата
доставчик на телекомуникационни и интернет услуги "Виваком" АД от
един IP адрес. При постъпването на работа на всеки служител се
предоставяла служебно генерирана парола, която същият бил длъжен да промени още
при първото си влизане в системата с уникална парола, известна само на него,
като в последствие на всеки 90 дни системата автоматично изисквала от служителя
да смени паролата си с нова, като по този начин се гарантирала нейната
конфиденциалност. Съгласно публикуваната във вътрешната мрежа на компанията
платформа "Нашите принципи и практики", "Използване на
компютърни технологии", служителите, които имали достъп до компютърните
системи, не трябвало да предоставят паролите си на никого.
"Ф.М.Б." ЕООД ползвало софтуерна счетоводна
програма "S.D.C.". Финансовите процеси в "S.D.C." ce
осъществявали от екипа на дружеството в гр.С., а
поддържането на базата данни за доставчиците и валутните курсове се
осъществявало от център за счетоводни услуги в гр.К. - "Ф.М.
С.Ц.Е.". За създаването на счетоводна сметка на доставчик в базата
данни, както и за последващи изменения на информацията в тази база, било
необходимо да се представи формуляр, попълнен от доставчика, в който се
съдържала информация и за банковите му сметки, по които да бъдат извършвани
плащанията по издадените от него фактури. Въз основа на този
формуляр, от центъра за счетоводни услуги в гр.К. въвеждали
посочената информация в базата данни, ползвана от "S.D.C.". Фактурите с изтичащ падеж на плащане се въвеждали /осчетоводявали/
в счетоводната програма от счетоводител от финансовия отдел на "Ф.М.Б."
ЕООД като се генерирал файл, представляващ предложение за
плащане, с информация за името на доставчика, банковата му сметка, сумата за
плащане и датата на падежа. Въз основа на
предложението за плащане, друг счетоводител от отдела генерирал файл за
плащане. За да се включи дадена фактура в регулярните
плащания било необходимо същата да премине през процес на одобрение в
счетоводната система. Одобряването на фактура, за
която била предварително създадена поръчка, се извършвало предварително при
одобряването на поръчката. След осчетоводяване на фактура, за която
нямало създадена предварителна поръчка, системата автоматично поставяла в
счетоводната сметка на доставчика блокиращ маркер за плащане, който можел да
бъде премахнат ръчно от оторизирани за това служители или се стартирал процес
на одобрение и след неговото приключване системата автоматично премахвала
блокиращия маркер. Следвало импортирането на създадения файл
за плащане в електронното банкиране на дружеството. Нареждането
за плащане се извършвало с електронен подпис на двама от мениджърите на
дружеството след извършване на проверка за съответствие между платежните
нареждания в електронното банкиране и файла за плащане, генериран от "S.D.C.".
Всеки един
служител в дружеството имал достъп до извършване на определен вид транзакции,
информация и справки, имащи отношение към пряко
изпълняваните от него
служебни задължения.
С оглед изпълняване на своите служебни задължения, Ю.И. имала възможност да
осчетоводява фактури, да осчетоводява движение по сметки, да сторнира записи,
да премахва ръчно блокиращи маркери, да генерира файл за плащане, както и право
да контактува с центъра за счетоводни услуги на дружествата от групата на
"Ф.М. СА" в гр.К. относно изпращане на
формуляри за създаване и промяна на данни на доставчици в счетоводната система.
Де факто посочените действия водели до разпореждане с
паричните средства на дружеството.
Независимо от
работата й във "Ф.М.Б." ЕООД, на 13.09.2010 г. Ю.И. учредила еднолично дружество с
ограничена отговорност с наименование "В.П.К." със седалище ***, на
което била и управител. След регистрация на дружеството, подсъдимата открила на негово име банкова сметка ***: **************
в "Б.П.Б." АД. Право да се разпорежда със сумите по
сметката имала единствено подсъдимата.
И. познавала добре
счетоводната програма "S.D.C.", включително и възможностите
заложените в същата функции за контрол да бъдат преодолени или заобиколени, при
което да бъдат отклонени парични средства.
Решила да
се възползва и да присвои суми от "Ф.М.Б." ЕООД. За
целта на 13.07.2011г. подсъдимата съставила "Уведомление за промяна в данните
на доставчик" от името на св.В.Х. - управител на "А.А." АД, *** което посочила 2
нови допълнителни банкови сметки на това дружество, едната от които банковата
сметка на собственото й дружество "В.П.К." ЕООД в "Б.П.Б."
АД с IB AN: **************. Същия ден изпратила така съставения неистински
частен документ от служебната си електронна поща до "Ф.М. С.Ц.Е.",
като в придружаващото го писмо помолила да добавят в базата данни новите
банкови сметки, без да се изтрива съществуващата сметка. Помолила
изрично това да бъде извършено колкото е възможно по-скоро, тъй като имало две
фактури, които следвало да се платят сутринта на следващия ден. В резултат на това, банковата сметка на "В.П.К." ЕООД била включена в базата данни като сметка, по която можело да
се извършват плащания към доставчик "А.А." АД.
Към посочената
банкова сметка в "Б.П.Б." ЕООД за периода от 14.07.2011г.
до 01.12.2011г. били
извършени шест превода на парични средства, като за осъществяване на плащанията
обвиняемата използвала различни схеми и извършила редица финансови операции и
записи в счетоводната програма. За извършването им ползвала
своето потребителско име. Само част от тях извършила с
потребителското име на своята колежка П.Н., която по това време била в отпуск.
Последната й съобщила своята парола за достъп до счетоводната
програма по искане на подсъдимата,
която била по-висшестоящ служител и която мотивирала искането си с това, че
свидетелката не си била делегирала правата за времето, през което отсъствала.
За плащанията към сметката на "В.П.К." ЕООД подсъдимата
ползвала действително издадени от "А.А." АД фактури, които
повторно осчетоводявала чрез
модифициране на номера
им посредством
пропускане на едната от
нулите, за да бъдат допуснати в системата и чрез промяна на датата на падежа и
банковата сметка в счетоводната система. Премахвала
блокиращия маркер ръчно, за да бъдат включени фактурите във файл за плащане.
Същевременно използвала счетоводна сметка ****
"Отпечатване на бандероли - МФ" в кореспонденция със сметка *****
"Доставчици", като ръчно осчетоводявала несъществуващи поръчки за
бандероли към МФ, в които се акумулирал ефекта от извършените плащания. В последствие закривала задължението към МФ в счетоводната
програма.
На 14.07.2011г. било извършено плащане към
сметката на "В.П.К." ЕООД въз основа на две фактури: №
**********/12.05.2011г. на стойност 15 960, 00 лв.,
платена на "А.А." АД на 14.06.2011г. и №
**********/16.05.2011г., платена на "А.А." АД на 16.06.2011г., на
обща стойност 46 560,13 лв. Съгласно ТР № 1/98г. на ВКС, посочената сума е в големи размери, тъй като
надхвърля 70 пъти минималната работна заплата за страната, определена за м.юли
2011г. с ПМС 326/30.12.2009г. на
240 лв. За целта на 13.07.2011г. подсъдимата извършила повторно ръчно осчетоводяване на
фактурите по партидата на "А.А." АД, като в процеса на осчетоводяване
избрала банковата сметка в "Б.П.Б." АД. Системата
автоматично блокирала фактурите за плащане, тъй като не били преминали процес
на одобрение, заложен в счетоводната програма. С цел
отблокиране на фактурите и включването им във файл за плащане, подсъдимата премахнала ръчно блокиращия
маркер. Тази транзакция позволила включване на
фактурите във файл за плащане. Извършила ръчно
прехвърляне на транзакцията от сметка ****** Други дебитори (16800100) към
сметка **** Стоки-разлики в цената (15700100). Изпълнена
била от Контролера автоматична транзакция, чрез която фактурите се включили във
файл за регулярни плащания с вальор дата на изпълнение 14.07.2011г. заедно с останалите дължими за деня фактури. Файлът генерирал платежно нареждане, с което сумата била преведена
на 14.07.2011г. към сметката в "Б.П.Б."
АД.
На 22.07.2011г. подсъдимата извършила автоматично сторниране на транзакцията,
с която бил генериран файла за плащане по партидата "А.А." АД. След това извършила автоматично сторниране на транзакцията, с която
били осчетоводени ръчно фактурите и сторниране на транзакцията Дебит сметка ******
Други дебитори (16800100), Кредит сметка **** Стоки -разлики в цената
(15700100). Ръчно осчетоводила транзакция за
несъществуваща поръчка за бандероли към МФ. Осчетоводила
ръчно транзакция, с която се симулира операцията по създаваме на файл за
плащане към МФ и последващо автоматично сторниране на посочената ръчна
транзакция. Изпълнена била автоматична транзакция, с
която се генерирал файл за плащане към Министерството на финансите. Този файл не бил импортиран в електронното банкиране за фактическо
плащане. Транзакцията била използвана само за
закриване на задължението към доставчик Министерство на финансите, както и на
салдото по сметка *** Парични средства на път (10054158), възникнало в резултат
на транзакцията, свързана с осчетоводяване на банковото извлечение за плащането
към сметката на "В.П.К." ЕООД. Ръчно
осчетоводила разликата от 0,13 лева между несъществуващата поръчка на бандероли и
преведената сума към сметката в "Б.П.Б." АД.
За да докаже
пред счетоводния отдел наличие на задължение на дружеството към МФ и последващото
му плащане, подсъдимата съставила два неистински документа от името на св.М. А. - финансов и административен мениджър в
дружеството, а именно "Заявление за бандероли" за сумата от 46 560
лв. и заверка на таблични данни в разпечатка от
системата за електронно банкиране относно изпълнението на задължението към МФ. По този начин подсъдимата подкрепила документално
извършените от нея финансови операции и счетоводни записи, целящи прикриване
липсата на присвоената парична сума. Последното я
подпомогнало в извършване на следващите деяния.
На 16.08.2011г. било извършено плащане към
сметката на "В.П.К." ЕООД въз основа на три фактури
на "А.А." АД: № ********** /07.03.2011 г на стойност 95.202,28
лв, платена на "А.А." АД на 07.04.2011г., №
**********/06.04.2011г на стойност 51.036,28 лв, платена на "А.А." АД на 05.05.2011г, но за целите на плащането на 16.08.2011 г. към
сметката в "Б.П.Б." АД тя била осчетоводена за 51.036,82 лева
и № **********/22.06.2011г. на стойност 92.009.88 лв,
платена на "А.А." АД на 28.07.2011г. Общо осчетоводената сума по фактурите била 238.248,98 лв. Съгласно ТР № 1/98г. на ВКС,
посочената сума е в големи размери, тъй като надхвърля 70 пъти минималната
работна заплата за страната, определена за м.август 2011г. с
ПМС 326/30.12.2009г. на 240 лв. За
целта, на 15.08.2011г. подсъдимата извършила повторно ръчно осчетоводяване на
фактурите, като модифицирала номера им посредством пропускане на едната от
цифрите и променила датите на фактури № ********** и № ********** съответно от
07.03.2011г. и 06.04.2011г. на
07.07.2011 г. и 06.07.2011г. В процеса на осчетоводяване
избрала банковата сметка в "Б.П.Б." АД.
Системата автоматично блокирала фактурите за плащане, тъй
като не били преминали процес на одобрение, заложен в счетоводната програма.
С цел отблокиране на фактурите и включването им във файл за
плащане, И. премахнала ръчно блокиращият маркер, което позволило фактурите да
се включат във файл за плащане. На 16.08.2011г.
била изпълнена автоматично транзакцията, чрез която
фактурите били включени във файл за регулярни плащания с вальор дата на
изпълнение 16.08.2011г. Същия ден подсъдимата ръчно преместила транзакцията
за осчетоводяване на фактурите от Разходна сметка към Балансова сметка (Други
Дебитори). Последвало автоматично сторниране на
ръчната транзакция, с която били осчетоводени фактурите, автоматично сторниране
на транзакцията, с която бил генериран файл за плащане и автоматично сторниране
на транзакцията по преместване от Разходна сметка към Балансова сметка. Поради надвишаване на размера от 100 000 лв. при наредения превод, централната банкова система извършила
автоматична проверка и същия ден сумата била автоматично върната по сметката на
"Ф.М.Б." ЕООД с описание: "Несъответствие между име на получател
и IBAN". ***.08.2011 г. подсъдимата извършила в счетоводната система редица
транзакции, свързани с фактурите, участвали в плащането на 16.08.2011 г., а именно: Автоматично сторниране на транзакцията, с
която на 28.07.2011г. бил генериран файл за плащане на "А.А." АД на една от
фактурите (№ **********/22.06.2011 г.); Автоматично сторниране на транзакцията,
с която на 07.04.2011г. бил генериран файл за
плащане на "А.А." АД на друга от фактурите ( (№**********/07.03.2011г.);
Автоматично сторниране на транзакцията, с която на 17.03.2011г. бил генериран
файл за плащане на "А.А." АД, в който не участва
нито една от фактурите, включени в плащането към сметката в "Б.П.Б."
АД на 16.08.2011г. (файлът за
плащане бил на стойност 509,388.82 и обхващал 66 фактури);
Автоматично сторниране на
транзакции, с които по надлежен ред бил били осчетоводени към доставчик "А.А."
АД две от фактурите (№ **********/22.06.2011 и №
**********/07.03.2011 г.), както и фактура, която не участва в него и обратно
автоматично преосчетоводяване на сторнираните 3 фактури като била избрана
сметката в "Б.П.Б." АД; Обратно ръчно преосчетоводяване на
останалите сторнирани транзакции.
На 08.09.2011
г. било извършено плащане
към сметката на "В.П.К." ЕООД въз основа на една фактура на
"А.А." АД - № **********/07.03.2011 г. на
стойност 95.202,28 лв, платена на А.А. АД на 07.04.2011г. Съгласно ТР № 1/98г. на ВКС, посочената сума е в
големи размери, тъй като надхвърля 70 пъти минималната работна заплата за
страната, определена за м.септември 2011г. с ПМС
180/30.06.2011г. на 270 лв.
За целта на 07.09.2011
г. подсъдимата извършила следните операции и счетоводни записи:
Автоматично сторниране на транзакция, осчетоводена на 16.08.2011 г. във връзка
с предходния случай, в резултат на което се генерирал кредит по сметка 40100100
Доставчици, партида "А.А." АД, което направило
възможно включването на фактурата във файл за плащане, насочено към сметката в
"Б.П.Б." АД. На
08.09.2011г. от Контролера била изпълнена
автоматична транзакция, с която се генерирал файл за регулярно плащане.
На 12.09.2011 г. подсъдимата направила следните операции и счетоводни записи:
Автоматично сторниране на
транзакцията, с
която бил генериран файл за
плащане, след осъществяване на плащането към
сметката в "Б.П.Б."
ЕООД; Автоматично сторниране на транзакция, осчетоводена на 15.08.2011 г. Във врьзка с предходния случай; Ръчно осчетоводяване на транзакция за несъществуваща
поръчка на бандероли, в която се акумулирал ефекта от направените
плащания;
Ръчна транзакция, с която се
закривало салдото по сметка Доставчици, партида Министерство на финансите,
както и салдото на сметка *** Парични средства на път (10054158).
На 01.11.2011
г.
било извършено плащане по
сметката на "В.П.К." ЕООД въз снова на три фактури на "А.А."
АД: № **********/30.09.2011г. на стойност 24.320,75
лв, дължима на "А.А." АД на 03.11.2011 г.
;№ **********/13.10.2011 г. на стойност 36.662,00
лв., дължима на "А.А."
АД на 13.11.2011г. и №
**********/13.10.2011. на стойност 34.428,00 лв., дължима на "А.А." АД на 13.11.2011г., на обща стойност 95.410,75лв.
Съгласно ТР
№ 1/98 г. на ВКС, посочената сума е в големи размери,
тъй като надхвърля 70 пъти
минималната работна заплата за страната, определена за м.ноември 2011г. с ПМС 180/30.06.2011г. на 270 лв. Посочените
фактури не били платени на "А.А." АД към момента на осъществяване на
трансфера към сметката в "Б.П.Б." АД на 01.11.2011г.,
а били дължими на по-късна дата. За целта на 01.11.2011г.
била изпълнена автоматична транзакция, с която бил
генериран файл за плащане с вальор дата на изпълнение 01.11.2011г. На
02.11.2011 г. подсъдимата извършила следните операции и счетоводни записи:
Сторниране на транзакцията, с която било генерирано плащането (след
осъществяването му); Ръчно осчетоводяване на транзакция за несъществуваща
поръчка на бандероли, в която се акумулирал ефекта от направените плащания;
Ръчна транзакция, с която се закривало салдото по сметка Доставчици, партида
Министерство на финансите, както и салдото на сметка *** Парични средства на
път (10054158).
На 22.11.2011 г.
било извършено плащане към сметката на "В.П.К." ЕООД въз основа на четири фактури
на "А.А." АД: №**********/30.09.2011 на стойност 24.320,75 лв., платена на "А.А."
АД на 03.11.2011 г., №**********/13.10.2011 на стойност 36.662,00 лв.,
платена на "А.А." АД на 15.11.2011г.;
№**********/21.10.2011г. на стойност
29.495,87 лв., дължима на
"А.А." АД на 25.11.2011г. и
№**********/31.10.2011г. на стойност 4.693,99 лв., дължима на "А.А."
АД на 04.12.2011г.,
на обща стойност 95.172.61 лв. Съгласно ТР № 1/98г. на ВКС, посочената сума е в големи размери, тъй като надхвърля
70 пъти минималната работна заплата за страната, определена за м.ноември
2011г. с ПМС 180/30.06.2011г. на 270 лв. Фактури №**********/30.09.2011г. и
№**********/13.10.2011г. били включени също така в плащането към сметката в
"Б.П.Б." АД на
01.11.2011г. и към момента на превода на
22.11.2011г. вече били платени на "А.А." АД.
Фактури №**********/21.10.2011г.
и №**********/31.10.2011г. не
били платени на "А.А." АД към момента на осъществяване на
трансфера на 22.11.2011г.,
а били дължими на по-късна
дата. На 21.11.2011 г. било извършено автоматично сторниране на минали транзакции за плащане
към "А.А." АД на 03.11.2011г. и 15.11.2011г, в които били включени фактури
№ **********/30.09.2011
г. и № **********/13.10.2011
г. На 22.11.2011г. подсъдимата извършила следните операции и счетоводни записи:
Изпълнена била автоматична транзакция, с която се генерирал файл за регулярно
плащане с вальор дата на изпълнение 22.11.2011г., който не бил импортиран в
електронното банкиране; Автоматично сторниране на транзакцията, с която бил
генериран файла за плащане; Изпълнена била автоматична транзакция, с която се
генерирал втори файл за плащане с вальор дата на изпълнение 22.11.2011г., с
който били извършени плащанията за деня, включително и плащането към сметката в
"Б.П.Б." АД; Обратно преосчетоводяване на
сторнираните транзакции; Сторниране на транзакцията, с която се генерира
плащане (след извършване на плащането към сметката в "Б.П.Б."
АД); Ръчно осчетоводяване на транзакция за несъществуваща поръчка на бандероли,
в която се акумулира ефекта от направените плащания; Ръчна транзакция, с която
се закрива салдото по сметка
Доставчици, партида Министерство
на финансите, както и салдото на сметка *** Парични средства на път (10054158).
На
01.12.2011
г. било извършено плащане
към сметката на "В.П.К." ЕООД въз основа две фактури на
"А.А." АД: №**********/31.10.2011г. на
стойност 4.693,99 лв., дължима на "А.А." АД на
05.12.2011г. и №**********/02.11.2011г. на стойност 732.00 лв., дължима на "А.А." АД на 04.12.2011г., на обща стойност 5.425,99 лв. На 01.12.2011г. по време на генериране на обичайните плащания за деня,
двете фактури автоматично
били включени във файла за плащане. Те генерирали 2 записа за
фирма "А.А." АД - единият към правилната
сметка на "А.А." АД и вторият към сметката
на "В.П.К." ЕООД. Фактура
№ **********/31.10.2011г. била включена също така в плащането към сметката в "Б.П.Б."
АД на 22.11.2011г. и след неговото извършване
банковата сметка в счетоводния документ останала непроменена. В резултат на това фактурата била включена във файла
за плащане на 01.12.2011г.
към посочената сметка в "Б.П.Б." АД. С цел генериране на едно платежно нареждане към "А.А."
АД, тези два записа били обединени в един. Плащането било осъществено към сметката в "Б.П.Б."
АД.
Така за периода
от 14.07.2011г.
до 01.12.2011г. по сметката
на „В.П.К.“ ЕООД в резултат на целенасочените действия на подсъдимата неправомерно били наредени за превод общо 576
020, 74 лв., собственост на «Ф.М.Б. ЕООД, от които 337
771,76 лв. били реално получени по сметката. Съгласно ТР № 1/1998г. на ВКС,
сумата от 576 020,74 лв. представлява особено големи
размери, тъй като надхвърля 140 пъти минималната работна заплата за страната за
този период.
След постъпване
на посочените парични суми по банковата сметка на "В.П.К." ЕООД, подсъдимата извършила разпоредителни
действия с тях като изтеглила една част, а друга превела по банков път към
други банкови сметки. Със сумата от 170 000 лева увеличила капитала на „В.П.К.“ ЕООД, закупила
недвижими имоти / с нот.акт № 112, том.1, рег.№12674, дело 97/2011г. от 05.12.2011г. на нотариус №617 - К.Б.
и нот.акт №51, том IV, рег.№4843, дело 506/2011г. на
нотариус №386- А.Л./ и заплащала обичайни разходи.
След
установяване от страна на служители на "Ф.М.Б." ЕООД на извършените от Ю.И. деяния,
със Заповед № 223/20.12.2011г. на управителя Н.Т.
трудовият й договор бил прекратен на основание чл.188 т.З от КТ - дисциплинарно
уволнение. Същия ден И. възстановила по банковата сметка на
дружеството сумата от 5 426,00лв.
Така
изложената и възприета от съдът фактическа
обстановка се подкрепя от събраните по делото писмени и гласни
доказателства. Съдът възприема и кредитира изцяло на осн.чл.373, ал.3, вр.чл.372, ал.4 от НПК направеното самопризнание
от подсъдимия в съдебната фаза и доказателствата събрани в досъдебното
производство, които го подкрепят, а именно показанията на свидетелите М.А.,
Н.К., И. С., П.Н., В.Х., М.Б., Б.И., Л.Р., както и заключенията на графическа
експертиза от 11.09.2013г., заключение от графическа експертиза от 11.10.2012г,
заключение от съдебна компютърно-техническа експертиза, назначена с
постановление от 05.04.2012г. , съдебно-счетоводна експертиза от 10.09.2012г.
В подкрепа на
изложената фактическа обстановка са и присъединените към делото по реда на
чл.283 от НПК писмени доказателства: Трудов договор и длъжностна характеристика
на обв. Ю.Л.И., документи от „ Б.П.Б.” АД относно банкови сметки на „В.П.К.”
ЕООД, документи от „С.Ж.Е.” АД, справка за съдимост, нотариални актове и др.
По аргумент за
противното на чл.305, ал.3, изр.2-ро от НПК съдът намира, че не е необходимо
подробно да се анализират горецитираните доказателства и защо следва да се
кредитират, тъй като те са непротиворечиви помежду си.
От
така установената фактическа обстановка е видно от правна страна, че с деянието си подсъдимият И. е осъществила от
обективна и субективна страна състава на престъплението по престъпление по чл.203, ал.1,
вр. чл. 202, ал.2, т.1, вр. ал.1, т.1, вр. чл. 201, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
Непосредственият
обект на деянието на подс.И. е
комплексен и включва два вида обществени отношения. Първият са тези, които
осигуряват нормалното упражняване правото на собственост както върху движими,
така и върху недвижими вещи. Вторият вид обществени отношения, които са
засегнати са специфичните отношения по служба, в които участва подсъдимият.
Подсъдимият
е извършил деянието в качеството му на длъжностно лице по смисъла на чл.93,
т.1, б.”Б” от НК – старши счетоводител в юридическото лице „Ф.М.Б."
ЕООД, назначен на тази длъжност с трудов договор от 27.08.2007г., който по
длъжностна характеристика трябвало да извършва работа, свързана с пазене и
управление на чуждо имущество в юридическо лице.
От
обективна страна са осъществени всички признаци на състава на престъплението по чл.201 от НК.
Парите в размер на 576 020,74 лева, които подсъдимата е присвоила, които са й
били връчени за пазене и управление в качеството и на длъжностно лице.
Изпълнителното деяние на подсъдимата е противозаконно разпореждане с тази сума
в нейн интерес.
Налице
са квалифициращите длъжностното присвояване признаци като по-тежко наказуем
престъпен състав:
За
улесняването му е извършено и друго престъпление,
за което по закон не се предвижда по-тежко наказание, а именно престъпление по
чл. 309, ал.1, вр.чл.26, ал.1 от НК.
Съгласно
ТР № 1/1998г. на ВКС, сумата от 576 020,74 лв. представлява особено големи
размери, тъй като надхвърля 140 пъти минималната работна заплата за
страната за този период.
Деянието
се характеризира като особено тежък случай поради упоритото
осъществяване на няколко последователни присвоителни действия, улеснени от
извършването на документно престъпление; многократното /15 пъти/ превишаване на
необходимия минимум на признака "особено големи размери"; сложния
механизъм от множество последователни действия на подсъдимата, подробно описани
по-горе, за да се достигне до целения от нея резултат.
От субективна страна,
деяниято е извършено при форма на вината- пряк умисъл по смисъла на чл.11,
ал.2, пр.1 от НК. Подсъдимият е съзнавал, че присвоява чужди пари, в особено големи размери, връчени му в качеството му на длъжностно
лице, предвиждал е общественоопасните последици от това и е искал настъпването
им.
Осъщественото
деяние представлява продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК
съдържащо в себе си шест отделни престъпни деяния.
Относно
определянето и индивидуализацията на
наказанието на подсъдимия съдът взе
предвид следното:
На осн.чл.373, ал.2, вр.чл.372,
ал.4 от НПК наказанието на подсъдимия следва да се определи при условията на
чл.58а, ал.1 от НК.
Съставът,
по който е обвинен и признат за виновен подсъдимия, систематически е разположен
в гл.V “Престъпления против собствеността”, раздел III.
За
извършеното от подсъдимата престъпление по чл.203, ал.1, вр. чл. 202, ал.2,
т.1, вр. ал.1, т.1, вр. чл. 201, вр. чл. 26, ал. 1 от НК се предвижда наказание лишаване от
свобода от десет до двадесет години,
като съдът кумулативно постановява конфискация на цялото или на част от имуществото
на виновния и го лишава от права по чл.37, ал.1, т.6 и 7 от НК.
При
определяне на наказанието съдът съобрази
високата степен на обществена опасност на деянието и сравнително
невисоката степен на обществена опасност на дееца. Подбуда за извършване на
престъплението е стремежът към материално облагодетелстване по
противозаконен начин.
Смекчаващи
отговорността обстоятелства са чистото съдебно минало на подсъдимата, младата
възраст, на която извършва престъплението (28 г.) и фактът, че е възстановила
доброволно на ощетеното юридическо лице една малка част от присвоената сума
пари – 5426 лева.
Като
смекчаващо отговорността обстоятелство не може да се възприеме направеното от
нея самопризнание по чл.371, т.2 от НПК, тъй като заради него тя вече се ползва
от по-благоприятна за нея особена съдебна процедура. От друга страна в хода на
досъдебното производство подсъдимата не е заявила, че признава вината си, а
разкриването на престъплението е станало благодарение на проведено вътрешно
разследване от „Ф.М.Б.“ ЕООД.
Съдът
отхвърля като неоснователна тезата на защитата и подсъдимата, че като
смекчаващо отговорността обстоятелство следва да се възприеме романтичното й и
емоционално отношение към интимния й приятел Д.Д., когото тя е подпомагала и
издържала финансово с кредити на обща
стойност от 40 000 лева, което я е подтикнало да извърши престъплението по
настоящото дело, за да може да върне тези кредити. Видно от установените факти
по делото е, че сумата която подсъдимата е присвоила в резултат на длъжностното
присвояване многократно надхвърля размера на дължимите от нея кредити, поради
което това не може да се възприеме като единствен мотив за престъплението.
По
делото не са установени други факти, извън тези квалифициращи длъжностното
присвояване по по-тежко наказуем престъпен състав, като особено тежък случай, в
особено големи размери и за улесняването, на което е извършено друго
престъпление, които да бъдат квалифицирани като отегчаващи отговорността
обстоятелства.
Съдът
намира за неоснователно искането на защитата и подсъдимата при определяне на
наказанието да се приложи чл.55 от НК. В процесния случай не са налице нито
изключително, нито многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства.
С
оглед това съотношение между няколко смекчаващи отговорността обстоятелства и
липсата на отегчаващи такива, съдът счита, че размера на наказанието лишаване
от свобода следва да се определи близо до минимума предвиден в чл.203, ал.1 от НК. Ето защо на осн.чл.373, ал.2 от НПК, вр.чл.58А, ал.1 от НК подсъдимата
следав да бъде осъдена на единадесет години лишаване от свобода, което
наказание следва да се намали с 1/3 на седем години и четири месеца лишаване
от свобода при първоначален строг режим в затвор на осн.чл.61, т.2,
вр.чл.60, ал.1 от НК.
На осн.чл.203, ал.2, вр. чл.37, ал.1, т.6 и 7
от НК предвид големия размер на присвоената сума пари и престъпната упоритост
на дееца следва да се постанови конфискация на цялото имущество на
подсъдимата Ю.Л.И., както и да й се
наложи и другото кумулативно предвидено назание - лишаване от право да заема
материално отговорна длъжност и да упражнява професия или дейност, свързана с
материална отчетност за срок от по девет години и четири месеца.
С оглед изхода на процеса на осн.чл.189, ал.3
от НПК подсъдимия Ю.Л.И. следва да бъде
осъдена да заплати по сметка на СДВР направените по делото разноски в
размер 770, 66 лева и да заплати по сметка на СГС направените по делото
разноски в размер 90 лева.
Предвид гореизложеното съдът
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: