МОТИВИ
към присъда № 260025/18.08.2021. по НОХД №135/2021г. по описа на АРС, ІІІ н.с.
Против подсъдимия Г.А.К. ***, е повдигнато обвинение за
извършено от него престъпление по чл.183, ал.1 от НК, а именно, затова,че през периода
от месец юни 2020г. до месец декември 2020г. включително, в гр. Асеновград,
обл.Пловдив, след като е осъден да издържа свой низходящ – синът си А.Г.К. ЕГН **********,
което е станало с Решение №1535/30.04.2020 г. по гражданско дело №13272/2019г.
по описа на Районен съд гр. Пловдив, влязло в законна сила на 04.06.2020г.,
съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на две и повече месечни
вноски – 7 месечни вноски от по 300 лв. месечно, общо в размер на 2 100 лв.
В съдебно заседание, представителят на Прокуратурата,
поддържа обвинението така както е повдигнато, счита същото за доказано по
несъмнен начин. По отношение на наказанието предлага да се наложи такова
„Пробация”, което по съвкупност да включва следните пробационни мерки:
„Задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от една година, както и
мярката „Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от една
година месеца. По този начин прокурора счита, че ще се изпълнят целите
предвидени в чл.36 от НК.
Подсъдимият А.Г.К. признава вината си, като по
отношение на наказанието предоставя на
съда.
Съдът, като обсъди на основание чл.14 и чл.18 от НПК, събраните
по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено следното:
От
фактическа страна:
Подсъдимият Г.А.К. е роден на *** г. в гр. София,
българин, с двойно гражданство – българско и гръцко, със средно образование,
разведен, безработен, неосъждан, с адрес по лична карта гр. Пловдив, ул.
„Силистра“ № 2, ет. 2, ап. 5, ЕГН **********.
Свидетелката Р.И.С. заживяла на семейни начала с
подсъдимия Г.А.К. през месец Февруари 2016г. Първоначално двамата обитавали съвместно
жилище с бабата на под. К. намиращо се в кв. „Изгрев“ в гр. Пловдив. Известно време след това, двамата
се преместили да живеят при родителите на св. С. ***, като в последствие отново
се преместили в гр. Пловдив, където се установили на квартира. Докато подс. К.
и св. С. живеели заедно, тя забременяла като на *** г. се родило тяхното дете А.Г.К..
В последствие на 05.05.2017 г. подс. К. и св. Р.И.С. сключили граждански брак.
С течение на времето отношенията на двамата родители се влошили, като на
21.07.2018г. те се разделили и св. С. заживяла отделно заедно с сина им. По подадена от св. С. искова молба по реда на чл.49, ал.1 от СК,
било образувано гр.дело №13272/2019г. по описа на Районен съд гр. Пловдив.
Същото приключило с Решение № 1535/30.04.2020г. с което бракът между двамата
бил прекратен. Със същият съдебен акт упражняването на родителските права върху
детето били предоставени на майката, а за бащата бил определен режим на лични
отношения. Също така подс. К. бил осъден да заплаща на детето си чрез неговата
майка и законен представител ежемесечна издръжка в размер на 300лв. Съдебният
акт е влязъл в сила на 04.06.2020 г. От
посочената дата подс. К. изобщо не заплащал дължимата издръжка, което принудило
св. С. ***, като впоследствие преписката
е била изпратена по компетентност на Районна прокуратура гр. Асеновград, тъй
като детето и майката продължавали да живеят в Асеновград. Подс. К. продължил
да бездейства, като не плащал дължимите издръжки на сина си, като по този начин
за времето от месец юни 2020 г. до месец декември 2020 г. включително той
изпаднал в забава за 7 месечни вноски всяка една от по 300 лева или общо за
сума в размер на 2100 лева представляваща издръжка за детето му.
През инкриминирания период от време подс. К. веднъж
дал на бившата си съпруга сума от 100 лв. за издръжка и закупил хранителни
продукти, тъй като св. С. и детето били под карантина, а освен това на няколко
пъти правил дребни подаръци на своето дете.
Въз основа на воденото
досъдебно производство, то спрямо подс. К. бил изготвен и внесен обвинителен
акт, като в АРС било образувано и настоящето дело.
Изложената фактическа обстановка се установява от
събраните по делото доказателства – обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелката
Р.И.С., Решение №
1535/30.04.2020 г. по гр. дело № 13272/2019 г. по описа на Районен съд гр.
Пловдив, справки от ТД на НАП Пловдив, Дирекция „Бюро по труда“ гр.Асеновград,
Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Асеновград, свидетелство за съдимост и
характеристична справка.
Съдът кредитира показанията на разпитаната в хода на
досъдебното производство, като свидетел Р.И.С., тъй като показанията й са
логични и достоверни, като те взаимно се допълват и в тях не личи стремеж към
изопачаване на обективната действителност.
По отношение на дадените от страна на подс. К.
обяснения в хода на досъдебното производство следва да се отбележи, че същите макар
и подробни, то същия по никакъв начин се опровергава възприетата фактическа
обстановка, като същия по същество не отрича, че макар и при налични финансови
възможности той умишлено не плаща дължимата издръжка.
От правна
страна:
При така установената фактическа обстановка, съдът
намира че подс. К. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл.183, ал.1 от НК, тъй като през периода от месец юни
2020 г. до месец декември 2020 г. включително, в гр. Асеновград, обл. Пловдив,
след като е осъден да издържа свой низходящ – синът си А.Г.К. ЕГН **********,
което е станало с Решение № 1535/30.04.2020 г. по гражданско дело № 13272/2019
г. по описа на Районен съд гр. Пловдив, влязло в законна сила на 04.06.2020 г.,
съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на две и повече месечни
вноски – 7 месечни вноски от по 300 лв. месечно, общо в размер на 2 100
лв.
По тази правна квалификация съдът го призна за
виновен.
От субективна страна деянието е извършено от
подсъдимия при форма на вината - пряк умисъл, тъй като е съзнавал обществено
опасния му характер, предвиждал е и е искал настъпването на обществено опасните
му последици.
По
наказанието:
Съобразно принципа за
законоустановеност на наказанието следва да се вземат предвид визираните в
закона санкции, при извършване на престъпления по чл.183, ал.1 от НК, които са
„Лишаване от свобода” до една година или “Пробация”. Съобразно принципа за
индивидуализация на наказанието следва да се отчетат степента на обществената
опасност на дееца и деянието. Съдът, като преценява обществената опасност на
дееца, счита, че се касае за личност с не толкова ниска степен на обществена
опасност . От приложената по делото справка за съдимост се установява, че до
момента подс. К. не е осъждан, но пък същия макар и да не се дезаинтересирал от
развитието на своето дете, в един много продължителен период от време е
бездействал, като въпреки финансовата възможност не е плащал никакви средства
за издръжка, които обстоятелства дават
основание да се направи извод, че неговата обществена опасност не следва да се
подценява. Относно обществената опасност на деянието, съдът преценява същата
като ниска, тъй като не се касае за тежко престъпление по смисъла на чл.93,т.7
от НК.
Предвид всичко изложено, съдът се
съобрази с целите на наказанието предвидени в чл.36 от НК, като отчете всички
по-горе изложени обстоятелства счете, че на подс. К. следва да се наложи
наказание при условията чл.54, ал.1 от НК, което да бъде „Пробация”, като следва да се опреди следната съвкупност от
пробационни мерки съобразно разпоредбата на чл.42а, ал.2, т.1 и т.2 от НК-„Задължителна регистрация по настоящ адрес”***, за срок от десет месеца, на
основание чл. 42а, ал. 3, т. 1, вр. ал. 2, т. 1 от НК, която пробационна мярка
да се изпълни чрез явяване и подписване на подс. Г.К. пред съответния
пробационен служител или определеното от него длъжностно лице в периодичност
два пъти седмично до изтичане на
определения срок. Съобразно определеното наказание, следва да се наложи и
втората пробационна мярка „Задължителни периодични срещи с пробационен
служител” за срок от десет месеца, на основание чл.42а, ал.3, т.1 вр.ал.2, т.2,
вр. ал. 1 от НК, която мярка също е
задължителна. Съдът намира, че по този начин, ще бъдат постигнати целите на
наказанието. В случая спрямо подс. К. са налице смекчаващи отговорността
обстоятелства, но те не се явяват изключителни или многобройни, поради което и
наказанието за извършеното престъпление спрямо него, не се определи при
условията на чл.55 от НК. Причини за извършване на престъплението – незачитане
на установения в страната правов ред и в частност неизпълнение на родителските
задължения от страна на подс. К..
По изложените съображения от
фактическо и правно естество, Съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: