Решение по дело №303/2023 на Административен съд - Търговище

Производството е по реда на Глава Десета, Раздел I от Административно процесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 118 КСО.

Делото е образувано въз основа на жалба подадена от С. Д. С., [ЕГН], гр. Търговище, [улица], ......., против Решение № 2153-25-63/27.11.2023г. на Директора на ТП на НОИ - Търговище, с което е потвърдено Разпореждане № ********** от 10.10.2023г. издадено от ръководител „ПО“ в ТП на НОИ гр. Търговище, с което на основание чл. 99, ал. 1, т. 2, б.“д“ КСО е изменена личната пенсия на жалбоподателя за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 от КСО.

Жалбоподателят сочи, че постановеният адм. акт е незаконосъобразен поради съществени процесуални нарушения и противоречие с материалния закон. Счита също, че процесното решение страда от липсата на мотиви, което води но неговата нищожност. Сочи, че с влязло в сила съдебно решение по адм. д. № 134/2022г. на АдмСТ е установено, че към датата на подаване на заявлението, жалбоподателят е бил на възраст 66 г. 8 мес. и 1 ден с осигурителен стаж от 39г., 2 мес. и 28 дни. Извършеното ново пресмятане в друг смисъл от НОИ е незаконосъобразно и противоречи на влязлото в сила съдебно решение, поради което следва да бъде отменено.

В проведените по делото открити съдебни заседания жалбоподателят, редовно призован, се е явил лично в първото поред, ведно с упълномощен процесуален представител адв. И. от АК - Търговище, който в заседанието, в което е даден ход по същество заявява, че поддържа жалбата и изразява мотивирано становище за отмяна на процесния адм. акт. Претендира разноски.

Административният орган - директор на ТП на НОИ– Търговище, редовно и своевременно призован, не се е явявал лично, като чрез упълномощен процесуален представител - юрисконсулт е депозирал писмена защита, в която се изразява становище за неоснователност на жалбата и се допълват правните доводи изложени в обжалваното решение. Претендира разноски. Въвежда възражение по см. на чл. 78, ал. 5 ГПК вр. чл. 144 АПК.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните и приети по делото доказателства приема за установена следната фактическа обстановка:

На 16.12.2021г. жалбоподателят е подал заявление за отпускане на пенсия поради ОСВ (стр. 8 и 9 от изисканото адм.д.№ 134/2022г). С разпореждане № 55040158265 27.01.2022г.(стр.77) му е била отпусната пенсия за ОСВ при приети навършени 66 г. 8 м. и осигурителен стаж от трета категория труд 35г. 04м. 05д.

С разпореждане № 55040158265/01.04.2022 от 04.04.2022г. (стр. 79-80 от адм.д- 134/2022г) ръководителят на „ПО“ при ТП на НОИ – Търговище издал), с което е изменил личната пенсия за ОСВ на жалбоподателя С. на 479,07 лв. считано от 15.12.2021г. при приет осигурителен стаж трета категория труд от 35г 04м.19д. и я преизчислил на 538, 95 лв. за стаж от 35г. и 4м. считано от 25.12.2021г.

На 26.05.2022г. жалбоподателят С. е оспорил пред директора на ТП на НОИ – Търговище разпореждане № 55040158265 от 04.04.2022г. на ръководителя на „ПО“ при ТП на НОИ – Търговище (стр. 82 от адм.д.№ 134/2022г). На 22.06.2022г. директорът на ТП на НОИ – Търговище се произнесъл с решение № 2153-25-26 от същата дата (стр. 85 до 86 от делото), с което приел жалбата на оспорващия С. за неоснователна и потвърдил разпореждане № 55040158265/01.04.2022г.

С решение № 153/21.11.2022г. постановено по адм. д. № 134/2022г. по описа на АдмСТ е отменено решение № 2153-25-26/22.06.2022г. на директора на ТП на НОИ – Търговище, с което е потвърдено разпореждане № **********/01.04.2022 за определяне на личната пенсия за ОСВ на С. Д. С. [ЕГН] и преписката е изпратена (като правно действие) на Ръководителя на „ПО“ при ТП на НОИ-Търговище за произнасяне по същество по Заявление № 2113-25-1249/16.12.2021г., подадено от С. Д. С. при спазване на указанията, дадени в мотивите на настоящото решение по тълкуване и прилагане на закона, в 14-дневен срок от влизане в сила на настоящия съдебен акт.

В мотивите на това съдебно решение е обсъдено заключение на приета съдебно-икономическа експертиза, според което съобразно писмо с изх. № 2103-25-8#6 от 27.09.2022г. в информационната система на НОИ по партидата на „Светкавица“ ООД липсват данни за подавани данни с декларации обл. 1 за жалбоподателя С. за периода 01.06.1994 г. до 31.12.1997г., както и за внесени осигурителни вноски за този период. По данни от информационната система на НОИ на 25.02.1999 г. са били платени дължимите осигурителни вноски за ДОО за жалбоподателя С. като самоосигуряващо се лице – съдружник в „Светкавица“ ООД. Плащането е извършено във връзка с Ревизионен акт № 99/ м. 02.1999г. и във връзка с него в осигурителната книжка на С. с № 4 (издадена на 27.11.2019 г.) е заверен осигурителен стаж на жалбоподателя за цялата 1998 г. – 1 година, който следва да бъде зачетен за пенсиониране. За времето от 01.06.1994г. до 10.04.1996г. жалбоподателят има заверен осигурителен стаж и доход в първата осигурителна книжка № 10349. Осигуряването е чрез ЕТ ,,Денив-С. Д.“. Заверения стаж е общо 2 години и 10 месеца и 9 дни и следва да бъде зачетен за пенсиониране. Не се установени данни – банкови извлечения, вносни бележки или други платежни документи, които да удостоверят, че осигурителните вноски за 2003г. на жалбоподателя са платени лично или чрез ЕТ ,,Денив – С. Д.“. Обсъдени са и приети разходни касови ордери за лични осигуровки на собственика на ЕТ ,,Денив – С. Д.“ по месеци за цялата 2003г. и м. януари 2004 г. за по 70 лв. месечно (стр. 156 до 161 от делото) и справка за осигурителен стаж и доход при пенсиониране за 2003г. на ЕТ „Денив – С. Д.“ (стр. 155 от делото).

Въз основа на тези доказателства е прието, че положения от жалбоподателя труд през периода от 25.08.1980г. до 10.08.1991г. в ДК „Ст. Д.“ гр. Търговище на длъжност нормировчик и началник отдел „ОТРЗ“, съгласно чл. 30в и чл. 67, ал. 1 от ПКТП (отм.) от 10 години, 11 месеца и 15 дни следва да бъде признат за положен при условията на втора категория и на чл. 104, ал. 2 от КСО за осигурителен стаж при пенсиониране от 14 г., 11 м. и 20 дни от трета категория. Положеният труд в „Светкавица“ ООД гр. Търговище следва да се зачете като осигурителен стаж при пенсиониране от 1 година за цялата 1998г. и при ЕТ “Денив-С. Д.“ за времето от 01.06.1994 г. до 10.04.1996г. за 2 години, 10 месеца и 9 дни - т.е общо 3 години, 10 месеца и 9 дни (1 година за 1998г. в „Светкавица“ ООД гр. Търговище и в ЕТ “Денив-С. Д.“ за времето от 01.06.1994 г. до 10.04.1996г. – 2 години, 10 месеца и 9 дни).

С влязло в сила на 29.06.2023г. решение по адм. д. № 447/2023г. на ВАС било потвърдено решението по адм. д. № 134/2022г. по описа на АдмСТ, като в мотивите си ВАС е посочил, че за претендирания стаж от С. за периода 25.08.1980г. до 10.08.1991г. в ДК "Стефан Д." гр. Търговище, който е зачетен от съда като такъв от втора категория, административният орган при решаването на въпроса по същество пенсионният орган следва да извърши нова проверка и преценка за наличие на хипотезите по чл. 30в и чл. 67, ал.1 от ПКТП /отм/.

На 15.05.2023г. било постановено разпореждане № 55040158265 въз основна на подадено от С. С. заявление, като личната му пожизнена пенсия за ОСВ била определена в размер на 679,76лв. при осигурителен стаж от трета категория труд 36г. 08м. 06д.

На 10.10.2023г. бил издаден протокол №N01М66/10.10.2023г. с който на осн. решение № 7233/29.06.2023г. на ВАС по адм. д. № 447/2023г. и чл. 99, ал. 1 КСО, във връзка с чл. 99, ал. 2, т. 2 от КСО било изменено разпореждане **********/01.04.2022г. и всички последващи го, като отпуснатата пенсията за осигурителен стаж и възраст на основание §7з от ПЗР на КСО при общ осигурителен стаж, превърнат към трета категория труд 38 г. 01 м. 15 д. Индивидуален коефициент - 0.980, Средномесечен осигурителен доход за 12.2020 - 11.2021 г. 1161.23 лв. Доход за изчисляване размера на пенсията - 1161.23 лв. 0.980 - 1138.01 лв.; Процент за годините и месеците осигурителен стаж, определен съобразно действащото законодателство към датата на отпускане на пенсията (15.12.2021 г.) 1.2; Проценти за осигурителния стаж за определяне размера на пенсията, съгласно §7з, ал.1, т.1, изр. първо от ПЗР на КСО, както следва: 39 г.5 м. х1.2% = 47.30% Размер на пенсията, определен съгласно §7з, ал.1, т.1 от ПЗР на КСО 47.30% от 1138.01 - 538.28 лв. На основание §7з, ал.1, т.2 от ПЗР на КСО така полученият доход се увеличава за всяка календарна година, следваща годината на отпускане на пенсията с процент, който е равен на по-високия от: процента на нарастване на осигурителния доход или процента на нарастване на индекса на потребителските цени през предходната календарна година за 2022 г. - 538.28х 1.093 (9.30% за 2021г.) - 588.34 лв., Съгласно §7з, ал.2 от ПЗР на КСО полученият размер се сравнява с размера на пенсията, относим към 30.09.2022г. - 721.08 лв. Определен е размера на пенсията от 01.04.2023г. в по-високия от двата размера - 721.08 лв. и от 01.07.2023 г. съгласно чл.100 КСО - 721.08 х 1.12 - 807.61 лв.

Този протокол бил обжалван, като бил потвърден с процесното решение на директора на ТП на НОИ, в което е прието, че правилно стажът от 10 г. 11 м. и 15 д. е зачетен във втора категория, вместо първоначалното му зачитане като стаж от трета категория труд и съобразно с това превърнатия на основание чл. 104 от КСО общ стаж на [населено място] се изменя от 35 г. 04 м. и 19 д. на 38 г. 01 м. 15 д. /разликата е между 10г. 11 м. и 15 дни (непревърнат стаж) и 13 г. 08 м. и 11 д., превърнат към втора категория труд при стриктното спазване на действащата разпоредба на чл. 104, ал. 2 от КСО/. Посочено е, че в случая 10 трудов стаж години от II категория труд са трансформирани в 12г. и 6 м. стаж от III категория; 11 месеца от II категория труд в 1 г. 1 м. 22 д. от III категория и 15 д. от II категория труд - 19 д. от III категория. Сумарно сборът от годините, месеците и дните превърнат стаж в III категория е равен на 13 г. 8 м. 11 д., а не посоченият в мотивите на съдебното решение по адм. д. № 134/202г. на АдмСТ сбор от 14 г. 11 м. и 20 дни, което е било отбелязано и в мотивите на решението на ВАС – „що се касае до претендирания стаж от С. за периода 25.08.1980г. до 10.08.1991г. в ДК „Стефан Дечев“, гр. Търговище, който е зачетен от съда като такъв от втора категория, то настоящата инстанция счита, че с оглед връщането на преписката на административния орган при решаването на въпроса по същество пенсионният орган следва да извърши нова проверка и преценка за наличие на хипотезите по чл. 30в и чл. 67, ал. 1 от ПКТП /отм/.“ Относно твърденията, че 1997г. следва да бъде призната за трудов и осигурителен стаж от „Светкавица“ ООД гр. Търговище е посочено, че на осигурителя „Светкавица“ ООД гр. Търговище е извършвана финансова ревизия с ревизионен период 01.01.1994г. до 31.12.1998г., приключила с ревизионен акт за начет № 99/м.02.1999г., при която е констатирано, че в нарушение на чл. 1, ал. 2 и чл. 2 от ПМС № 120/1992г. не са внасяни осигурителни вноски за самоосигуряващо се лице С. Д. С. — съдружник, който е упражнявал, дейност в дружеството и не е бил осигурен на друго основание за период преди 01.01.1998г. Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 4 от КСО само времето, за което са внесени дължимите осигурителни вноски по чл. 6, ал. 8 от КСО от самоосигуряващите се лица се зачита за осигурителен стаж, и поради това правилно на [населено място] не е зачетен осигурителен стаж за 1997 г.

Решението на директора на ТП на НОИ е съобщено на адресата си на 04.12.2023г. като жалбата до съда е подадена на 14.12.2023г.

Предвид установеното от фактическа страна, съдът, след преценка на допустимостта на жалбата и като извърши проверка на обжалвания акт съобразно наведените с жалбата основания и правомощията си по чл. 168, ал.1 от АПК, достигна до следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от легитимирано лице при наличие на правен интерес от производството, в рамките на преклузивния законов 14 – дневен срок и срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол.

Разгледана по същество, жалбата се преценява от настоящата съдебна инстанция като неоснователна.

Предмет на оспорване в производството е постановено по реда на чл.117, ал. 3 и ал. 5 КСО Решение № 2153-25-63/27.11.2023г. на Директора на ТП на НОИ - Търговище, с което е потвърдено Разпореждане № ********** /обективирано в Протокол № 01П66/ от 10.10.2023г. издадено от ръководител „ПО“ в ТП на НОИ гр. Търговище, с което на основание чл. 99, ал. 1, т. 2, б. ,щ“ КСО във връзка с чл. 69б, ал. 2 КСО е изменена лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 от КСО.

Оспореното решение в качеството си на административен акт е издадено от компетентен административен орган – Директор на ТП на НОИ Търговище, при наличието на материална, териториална и персонална компетентност.

Спазена е предвидената в закона писмена и предметна форма, като в решението са изложени фактическите и правните основания за издаването му при липса на съществени процесуални нарушения. Описани са и всички релевантни обстоятелства, установени в хода на административното производство, в което е издадено потвърденото разпореждане, което изменя не влязло в сила предходно разпореждане /по адм. д. № 134/2022г. е отменено само решението на директора на ТП на НОИ постановено по реда на чл.117, ал. 3 от КСО, но не и потвърденото с него разпореждане/. Доказателствата, въз основа на които административния орган издал разпореждането е основал фактическите си констатации са надлежно събрани в рамките на производството пред него. Няма основания да се приеме, че решението и потвърдения с него адм. акт не са съобразени с целта на закона.

От изложеното следва, че оспореното решение е валидно и постановено при спазване на всички съществени административнопроизводствени правила.

При преценка на всички събрани по делото доказателства и относимите правни норми настоящата съдебна инстанция намира, че оспореният административен акт е постановен и в съответствие с материалния закон.

Съобразно нормата на чл. 104, ал. 2 КСО при пенсиониране за осигурителен стаж и възраст осигурителният стаж се превръща, като три години осигурителен стаж от първа категория или четири години от втора категория се зачитат за пет години стаж от трета категория.

Оспорването в процесната жалба се изчерпва в различното превръщане въз основа на цитираната норма на стажа от 10 години 11 месеца и 15 дни на жалбоподателя за положения от него втора категория труд през периода от 25.08.1980г. до 10.08.1991г. в ДК „Ст. Дечев“ - гр. Търговище на длъжност нормировчик и началник отдел „ОТРЗ“ , като според мотивите на решение № 153/21.11.2022г. постановено по адм. д. № 134/2022г. по описа на АдмСТ той следва да се зачете за 14 г. 11 м. и 20 дни стаж от трета категория, докато според административните органи постановили обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане правилното превръщане е 13г. 08 м. и 11 д.

Влязлото в сила съдебно решение се характеризира с формална законна сила /необжалваемост, стабилитет/ и с материална законна сила /задължителност, сила на пресъдено нещо/. Обективните и субективни предели на силата на пресъдено нещо се определят от страни, основание и предмет - чл. 177, ал. 1 АПК във вр. с чл. 298, ал. 1 ГПК. От това следва, че въведената с чл. 177, ал. 2 АПК забрана административният акт да противоречи на влязъл в сила акт на съд, има предвид противоречие с решение на съда по спорния предмет - по правните последици, обективирани в неговия диспозитив. Правните изводи и задължителните указания в мотивите на влязлото в сила съдебно решение не се ползват със сила на пресъдено нещо освен по отношение на решен спор по същество, каквито мотиви обаче съдебното решение по адм. д. № 134/2022г. по описа на АдмСТ не съдържа. Нищожност по см. на чл. 177, ал. 2 АПК е налице, когато административният орган издаде повторно акт от със същото съдържание като отменения, т.е. да е налице административен акт, с който са разпоредени същите права и задължения на същите фактически основания – и това условие в случая не е налице .

В горния смисъл е константната съдебна практика – пр. Решение № 6439 от 13.05.2013г. на ВАС по адм. д. № 12567/2012г.; Решение № 7394 от 05.07.2023г. на ВАС по адм. д. № 11742/2022г.; Решение № 9077 от 03.07.2018г. на ВАС по адм. д. № 3348/2018г., II о.; Решение № 8672 от 25.06.2010г. на ВАС по адм. д. № 4652/2010г., VII о.; Решение № 13240 от 5.11.2014г. на ВАС по адм. д. № 8651/2014г., II о.

В случая не се спори, а и при пресмятане извършено с наличния на сайта на НОИ https://reps.nssi.bg/stavapp/ публично достъпен конвертор на стаж от втора в трета категория, е видно, че съобразно методиката предвидена в чл. 104, ал. 2 КСО /четири години от втора категория за пет години стаж от трета категория/, преизчисленият стаж от трета категория на жалбоподателя, за положения от него втора категория труд през периода от 25.08.1980г. до 10.08.1991г., в действителност е 13г. 08 м. и 11 д.

Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира, че приетото по адм. д № 134/2022г. на АдмСТ зачитане на стажа на жалбоподателя за положения от него втора категория труд през периода от 25.08.1980г. до 10.08.1991г. от 10 години 11 месеца и 15 дни за 14 г. 11 м. и 20 дни от трета категория, при правилно посочена относима норма - чл. 104, ал. 2 КСО, представлява грешка в пресмятането, която не подлежи на квалифициране като очевидна фактическа грешка, доколкото не противоречи на обективираната воля на съда в диспозитива на решението му и по същата причина не е задължително за съобразяване от административния орган.

В мотивите на ВАС към решението по адм. д. № 447/2023г., изрично и ясно е указано, че след връщането на преписката на административния орган при решаването на въпроса по същество пенсионният орган следва да извърши нова проверка и преценка за наличие на хипотезите по чл.30в и чл.67, ал.1 от ПКТП /отм/ относно претендирания стаж от С. за периода 25.08.1980г. до 10.08.1991г. в ДК „Стефан Дечев“- гр. Търговище – т.е в настоящия случай действието на адм. орган е в съответствие с дадените му указания от съда, а не в противоречие с тях.

Съдът при извършената служебна проверка не констатира порок в обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане свързан с неправилно прилагане на материалния закон досежно определения на жалбоподателя размер на пенсията за ОСВ считано от 15.12.2021г.

Въз основа на всички изложени съображения, съдът приема, че жалбата против решение № 2153-25-63/27.11.2023г. на Директора на ТП на НОИ - гр. Търговище, с което е потвърдено по реда на чл. на чл.117, ал. 3 и ал. 5 КСО горецитираното разпореждане, следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

По отговорността за разноски - При този изход на делото, основателно се явява направеното от процесуалния пълномощник на ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, поради което на основание чл.143 ал.3 от АПК, вр. чл.37, ал.1 от ЗПП, вр. чл. 24 от НЗПП, следва да се присъди такова в размер на 100 лв. в полза на Националния осигурителен институт, ТП – Търговище, в качеството му на юридическо лице, в структурата на което е ответният административен орган – по аргумент от § 1, т. 6 от ДР на АПК във вр. с чл. 33, ал. 2 КСО и чл. 2, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Националния осигурителен институт.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК, Административен съд Търговище

 

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата подадена от С. Д. С., [ЕГН], гр. Търговище, [улица], ......., против Решение № 2153-25-63/27.11.2023 г. на Директора на ТП на НОИ - Търговище, с което е потвърдено Разпореждане № ********** от 10.10.2023г. /обективирано в протокол № N01М66/ издадено от ръководител „ПО“ в ТП на НОИ гр. Търговище, с което на основание чл. 99, ал. 1, т. 2, б. „д“ КСО е изменена личната пенсия на жалбоподателя за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 от КСО.

 

ОСЪЖДА на основание чл.143 ал.3 от АПК, вр. чл.37, ал.1 от ЗПП, вр. чл. 24 от НЗПП, С. Д. С., [ЕГН], гр. Търговище, [улица], вх. Б, ет. З, ап. 12 да заплати на Национален осигурителен институт, ТП- гр.Търговище разноски по делото в размер на 100лв. за юрисконсултско възнаграждение.

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред ВАС в 14-дневен срок от съобщението до страните.