Р Е Ш Е Н И Е
№1243
гр.Русе, 09.07.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, II-ри граждански състав, в публичното съдебно
заседание на 02-ри юли, две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН ПЕТРОВ
при секретаря Т. ПЕТРОВА, като
разгледа докладваното от съдията гр.дело № 2081 по описа за
2019г., за да се произнесе, съобрази следното:
Предявен е иск с правно основание чл.439, ал.1 ГПК.
Ищeцът С.С.С. ***
твърди, че на 26.01.2011г., РРС издал
изп. лист срещу него по ч.гр.д. № 602/2011г. в полза на „ОББ” АД-гр.София за събиране на посочени в
ИЛ суми. Въз основа на изп. лист, заявителя
подал молба и било образувано изп. дело № 777/2011г. по описа на ЧСИ с рег. № 832 и район на действие-РОС. Твърди,
че по така образуваното изп. дело, длъжникът е получил ПДИ на 21.04.2011г., като със същата е
уведомен, че ако не изпълни доброволно задължението си, ще бъдат предприети
действия по принудително изпълнение, като бил насрочен опис на 16.05.2011г. на
движими вещи в дома му, който не бил извършен. Впоследствие бил насрочен и нов
опис, който също не бил извършен. Счита, че последното изп.действие по делото е
с дата 28.09.2011г., когато му е събрана сумата от 150,00 лв. и че наложения
впоследствие запор на трудовото му възнаграждение от 16.10.2014г. не е породил
правни последици, т.к. считано от 06.10.2014г. му е прекратено трудовото
правоотношение с посочения работодател, а и към 16.10.2014г. вече била настъпила по силата на закона
перемпцията по чл. 433, ал. 1, т.8 ГПК.
Твърди, че по силата на Договор за прехвърляне на вземания /цесия/,
сключен между „ОББ" АД и ответника „Еос Матрикс" ЕООД, последното
е придобило вземането на банката по процесния ИЛ. Ответното дружество е
поискало от ЧСИ връщане на ИЛ. Молбата
била удовлетворена, а изп. дело № 777/2011г.-прекратено с постановление от
09.01.2019г. на осн.чл.433, ал.1, т.2 и т.8 ГПК. По молба на ответника вх. №2329/25.01.2019г. е образувано
ново изп.дело №236/2019г. по
описа на ЧСИ с рег. № 832 и район на
действие-РОС, въз основа на горепосочения ИЛ. Твърди, че предвид изложеното и
липсата на изпълнителни действия, прекъсващи давностния срок, то същият е
изтекъл на 28.09.2016г. Твърди, че не дължи процесните суми, доколкото
вземанията на ответника предмет на образуваното изп.дело са погасени по давност.
Моли съда да постанови решение, с което да
признае за установено по отношение на ответника, че не му дължи сумите от 1782,08
лв.-главница и 953,34 лв.-лихви по изп. дело № 20198320400236 по описа на
ЧСИ с рег. № 832 и район на
действие- РОС, образувано въз основа на
изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № 602/2011г. по описа на РРС.Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът е подал писмен
отговор, с който оспорва претенциите. Твърди, че давността по отношение на исковите
суми не е изтекла, тъй като в хода на
изп. производство са извършвани надлежни действия по изпълнението, който са я
прекъсвали. Предвид изложеното се моли за отхвърляне на исковете. Претендират
се разноски. Релевира се възражение за прекомерност на адв. възнаграждение на
насрещната страна.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Съобразно чл. 439 ГПК, длъжникът може да се оспори
чрез иск изпълнението, който може да се основава само на факти, настъпили след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание. Така очертаният фактически състав на правото възлага
в доказателствена тежест на ищеца, провеждане на пълно и главно доказване
наличието на правопогасяващи факти, настъпили след приключването на съдебното
дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание и в частност
наличието на предпоставките за прилагане на института на погасителната давност-
датата на настъпване на изискуемостта на задължението и изтичане на
законоустановения давностен срок. В случай, че това бъде установено, то
ответникът следва да установи собствените си правоизключващи възражения и в
частност, осъществяването на твърдяните юридически факти- признание на дълга,
извършвано плащане на дълга по изп.дело, водещи до спиране и прекъсване на
давността.
Между страните са обявени са безспорни и ненуждаещи
се от доказване следните факти и обстоятелства:1. че по силата на изп. лист
издаден по ч.гр.д. № 602/2011г. по описа на РРС, ищецът е осъден да заплати на „ОББ”
АД-гр.София сумите от 2990,08 лв.-главница по договор за кредитна линия от
01.02.2008г., 322,61 лв.-договорна лихва
за периода 19.05.2010г.-23.01.2011г., 6,01 лв.-наказателна лихва за периода
19.05.2010г.-23.01.2011г., законната лихва върху главницата, считано от 24.01.2011г.
до окончателното плащане и разноски, за събиране на която е било образувано изп.
дело № 777/2011г. по молба на кредитора от 16.12.2011г, 2. по
силата на договор за прехвърляне на
вземания /цесия/, сключен между
„ОББ" АД и ответника „Еос
Матрикс" ЕООД, последното е придобило вземането на банката по процесния
ИЛ. 3. ответното дружество е поискало от ЧСИ
връщане на ИЛ. Молбата била удовлетворена, а изп. дело №
777/2011г.-прекратено с постановление от 09.01.2019г. на осн.чл.433, ал.1, т.2
и т.8 ГПК и 4. по молба на ответника вх.
№2329/25.01.2019г. е образувано ново изп.дело №236/2019г. по описа на по описа на ЧСИ с рег. № 832 и район на действие-РОС, въз
основа на горепосочения ИЛ. В молбата на взискателя е посочено, че дължимите се
от С. суми възлизат на 1782,08 лв.-главница
и 953,34 лв.-лихви.
От
ангажираните по делото писмени доказателства- материалите по цялото изп. д. №
777/2011г.се установява, следното:
На 28.11.2011г. ищецът С. е внесъл по делото сумата
от 150, 00 лв. С разпореждане от 12.12.2012г. на ЧСИ е насрочен
опис на движими вещи в дома на длъжника за 11.02.2013г., който очевидно не е извършен. Самото насрочване на описа не
е изп. действие и не прекъсва давността, предвид неизвършването му /в т. см. в
т. 10 на ТР № 2/26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС изрично е упоменато, че действие по
изпълнението, което прекъсва давността, е извършването
на опис на вещи, който в случая не е осъществен/. Следващата активност по изп.
дело се изразява в подадено на 10.01.2013 г. от взискателя искане до ЧСИ за спиране
на изп. производство, което искане ЧСИ е уважил на осн.чл.432, ал.1, т.2 ГПК с
постановление от 10.01.2013г. По молба на „ОББ“ АД, производстото е възобновено
на 29.09.2014г. Следва да се отбележи, че нито молбата на взискателя за спиране
на изпълнителния процес, нито постановлението на съдебния изпълнител от 10.01.2013г.,
не са действия, спиращи течението на давностния срок, защото нормата на чл.116,
б. „в” ЗЗД относно давността в принудителното изпълнение, не възпроизвежда
правилата за спиране и отпадане на ефекта на прекъсването й в исковия процес/ в
т.см. Решение №45/30.03.2017 по дело
№61273/2016 на ВКС, ТК, IV г.о./.
Впоследствие,
на 16.10.2014г., ЧСИ е наложил запор на
трудовото възнаграждение на ищеца, получавано от „Мегапрофил ИГ“ ООД.Липсват
данни запорното съобщение да е връчено, а трудовия договор на С. е прекратен,
считано от 06.10.2014г.
От така установените факти е изводимо, че след заплащане
на сумата от 150, 00лв. на 28.09.2011 г., действия по изпълнението в рамките на
двугодишния срок не са извършвани. Следователно, по силата на чл.433, ал.1, т.8 ГПК, изпълнителното производство е било прекратено ex lege след 29.09.2013 г., тъй като взискателят не е
поискал извършване на изпълнителни действия в продължение на две години, а
такива не са били и осъществени.Извършените след настъпване на перемпцията на
29.09.2013 г. действия по изпълнението
от ЧСИ, са били незаконосъобразни, тъй като не почиват на съществуващо и
валидно изпълнително производство. Същите не могат да породят каквито и да е
правни последици.
С посоченото по-горе ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г.
на ОСГТК на ВКС, т.10, се прие, че нова погасителна давност за вземанията
започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително
действие. Ето защо и към датата на предявяване на настоящата искова молба 09.04.2019
г. и молбата за образуване на ново изп.дело
№236/2019г. -25.01.2019г. ,
5-годишната погасителна давност е била изтекла, считано от 28.09.2011 г.
/извършените след перемпцията действия по изпълнението не могат да породят
правен ефект/. Предвид изложеното, съдът приема за основателни твърденията на
ищеца, че главното и акцесорно вземане по процесния изп. лист са погасени по
давност и като такива недължими.
Следователно, предявеният иск следва да бъде уважен в цялост на посоченото
основание.
С оглед изхода на
делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК в полза
на ищцата следва да бъдат присъдени
направените от нея разноски за
производството. Основателно е обаче възражението за намаляване на разноските за
адвокатско възнаграждение на ищеца поради прекомерност, направено от процесуалния представител на
ответника в отговора на ИМ. Съгласно чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1/2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения за производството по
настоящото дело се дължи минимално възнаграждение от 300,00 лв. + 7 % за горницата
над 1000,00 лв. Направено е възражение за прекомерност на
заплатеното в брой възнаграждение в
размер на 655,00 лв. по договор за правна защита и съдействие. Съгласно чл. 78,
ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно
съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по
искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им
част, но не по-малко от минимално определения размер по чл. 36 ЗА. Този минимален размер в случая е 421,48 лв. В
настоящия случай съдът приема, че се касае до спор
с фактическа и правна сложност, относима към осъществената защита, издавана е обезпечителна заповед, изготвена е
писмена защита.Предвид изложеното ответникът дължи адв.възнаграждение в размер
на 500,00 лв., както и останалите деловодни разноски в размер на 128,51
лв.-такси по делото и 38, 40 лв.-такси за снабдяване с документи по изп.д.
Мотивиран от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните, че С.С.С., ЕГН:********** *** НЕ
ДЪЛЖИ на „Еос Матрикс” ЕООД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н Витоша, ж.к. Малинова долина, ул. Рачо Петков-Казанджията
№ 4-6, представлявано от Р. И. М.-Т. сумите
от 1782,08 лв.-главница и 953,34
лв.-лихви по изп. дело № 20198320400236 по описа на
ЧСИ с рег. № 832 и район на
действие- РОС, образувано въз основа на
изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № 602/2011г. по описа на РРС, поради погасяването на вземанията по давност.
ОСЪЖДА “Еос Матрикс” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, р-н
Витоша, ж.к. Малинова долина, ул. Рачо Петков-Казанджията № 4-6, представлявано
от Р. И. М.-Т. да заплати на С.С.С., ЕГН:********** *** сумата от 666,91 лв. – направени по делото
разноски.
Решението може да се обжалва в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Русенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: