М
О Т И В И към присъда по НОХД № 125/2019 г.
Съдебното
производство по делото е образувано по обвинителен акт на Карнобатската районна
прокуратура против С.А.М. ***, ЕГН **********, с обвинение по чл. 216, ал.1 от НК.
В съдебно заседание представителят на Карнобатската районна прокуратура поддържа обвинението и
пледира за наказание в размер на три години лишаване от свобода, като
подсъдимият след приложението на чл.58а, ал.1 от НК, да изтърпи две години
лишаване от свобода.
Защитата на
подсъдимия М. пледира за налагане на наказание шест месеца лишаване от свобода,
което след редукцията по чл.58а, ал.1 от НК, да бъде намалено на четири месеца
лишаване от свобода.
Подсъдимият признава
вината си, съжалява за извършеното престъпление и моли съда за наказание от
шест –седем месеца лишаване от свобода.
Делото бе разгледано по
реда на глава ХХVІІ от НПК и съдебното следствие се проведе по правилата на чл.
371, т.2 от НПК.
Съдът, след като се
съобрази с направените пълни самопризнания от подсъдимия и събраните на
досъдебното производство доказателства поотделно и в тяхната съвкупност приема
за установени обстоятелствата, изложени в обвинителният акт.
І. ФАКТИЧЕСКА
ОБСТАНОВКА
Подс.М.
***. Живее в Същият е осъждан, като на 13.05.2018г. е освободен от затвора
Бургас, където е търпял общо наказание лишаване от свобода за срок от пет
години. След освобождаването си от Затвора Бургас, същият заживял в изоставена
къща в с.Грозден
Свид.Радко
Йорданов М. е чичо на подс.М. ***. На 22.02.2019г. подс.М. бил на гости в дома
на своя чичо в с.Грозден – Радко М.. Там той консумирал алкохол и решил да
строши стъклата на читалището в селото.
Подс.С.М. се прибрал в къщата, в която живеел в с.Грозден, обл.Бургас,
взел метална тръба с размери дължина 69 см и диаметър 3 см и в изпълнение на взетото по-рано решение се
отправил към центъра на село Грозден. Центърът на селото бил осветен от улично
осветление. Заставайки в центра на селото подс.М. започнал да крещи високо на
турски език: „да ви еба вашта мама, в това село аз ще командвам, мамичката ви
да еба, няма ли някакъв бабаит да дойде да се бием“. След това подс.С.М. се
спрял близо до двора на къщата на кмета и отново започнал да псува на турски и
български език на висок глас: мен никой не може да ме спре; има кой да ме
защитава; и да извикаш полиция, нищо няма да ми направят, те са педерасти».
Подс.С.М. се поразходил из центъра на селото,
продължавайки да псува на висок глас, качил се по стълбите на сградата
на читалището и започнал да чупи последователно стъклопакетите, монтирани на
алуминиевата дограма на сградата на читалището в с.Грозден, обл.Бургас. За времето от около 23:58 часа на 25.02.2019г.
до около 00,05 часа на 26.02.2019г. подс.С.А.М. нанесъл с носената от него
тръба шест удара по стъклопакетите и счупил 2 бр. двойни стъклопакета с размери
56см/116см и 4 бр. двойни стъклопакета с размери 69см/123см, монтирани на алуминиевата
дограма на сградата на Народно читалище „Христо Ботев-1927г.“-с.Грозден и които
са собственост на Община Сунгурларе.
Действията
на подс.М. били възприети от свидетелите Мехмед Мустафов Кадиров и Ганчо Иванов
Ганев, които живеят близо до центъра на село Грозден.
На
26.02.2019г. сутринта, свид.Асен Алексиев видял, че стъклата на прозорците на
читалището са счупени и уведомил свид.Кина Иванова Христова - секретар на
Народно читалище“ Христо Ботев-1927г.“-с.Грозден. Св.Христова подала сигнал за случая
до РУ-гр.Сунгурларе и са започнали следствените действия. Извършителят на престъплението
– С.М. бил установен.
В
хода на досъдебното поризводство е назначена оценъчна експертиза, която е дала
заключение, че стойността на 2 бр.
двойни стъклопакета с размери 56см/116см е в размер на 53,23 лева, а стойността
на 4 бр. двойни стъклопакета с размери 69см/123см е в размер на 139,21 лева. В
резултат на извършеното от подс.С.А.М. престъпление са били причинени на община
Сунгурларе вреди в общ размер от 192,44 лева.
Разпитан
в хода на разследването, подс. С.А.М. направил самопризнания и предал с
протокол за доброволно предаване средството на престъплението 1бр. метална тръба.
Описаната
фактическа обстановка съдът приема въз основа на показанията на свидетелите –
Кадиров и Ганчев, протокол за оглед на местопроизшествие, протокол за
доброволно предаване, експертиза, разписка, справка за съдимост, приобщени чрез
прочитането им на основание чл.373, ал.1, вр. чл.283 от НПК.
В
рамките на събрания доказателствен материал не се установяват такива
противоречия или непълноти, които да водят до извод различен от този, който е
приет с внесения в съда обвинителен акт.
Ето защо и съдебният състав напълно приема фактическите констатации на същия,
като обосновани и правилни.
Направеното
самопризнание от подсъдимия, подкрепено от фактите, установени чрез изброените
доказателствени средства водят до категоричния и безспорен извод, че автор на
престъплението е С.А.М..
ІІ. ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ
От установените по делото факти
съдът приема, че подсъдимият С.А.М. е осъществил от обективна и субективна
страна престъплението по чл.216, ал.1 от НК, тъй като на 25.02.2019 г. в
с.Грозден, обл.Бургас за времето от около 23:58 часа до около 00:05 часа на 26.02.2019г. с метална
тръба с дължина 69 см и диаметър 3 см унищожил противозаконно чужди движими
вещи – 2 бр. двойни стъклопакета с размери 56см/116см на обща стойност 53.23
лева и 4 бр. двойни стъклопакета с размери 69см/123см на обща стойност 139.21
лева, монтирани на алуминиевата дограма на сградата на Народно читалище „Христо
Ботев-1927г.“-с.Грозден, обл.Бургас, собственост на Община Сунгурларе, като
общата стойност на причинените вреди възлиза на 192.44 лв.
От обективна страна са налице
признаците на престъплението по чл.216, ал.1 от НК, тъй като подс.М. е
въздействал върху чужди движими вещи - предмета на престъплението са 2 бр.
двойни стъклопакета с размери 56см/116см и 4 бр. двойни стъклопакета с размери
69см/123см, монтирани на алуминиевата дограма на сградата на Народно читалище
„Христо Ботев-1927г.“-с.Грозден, обл.Бургас, собственост на Община Сунгурларе.
Унищожаването и повреждането е типично резултатно престъпление, при това
очертано в закона именно чрез престъпните последици. Те могат да приемат две
форми, свързани със степента на изменение в основните свойства на предмета на
посегателство. Изпълнителното деяние на престъплението по чл.216, ал.1 от НК,
се изразява във въздействие върху
субстанцията или структурата на вещта така, че последната се променя
отрицателно с оглед първоначалното ѝ предназначение. Повреждането е
такова изменение в субстанцията или структурата на предмета върху който се
въздейства, което прави вещта временно или частично негодна за използване по
предназначение. В случая инкриминираните вещи – общо 6 броя стъклопакети са
станали напълно негодни за ползване по предназначение, поради счупването им,
което е причинено от подсъдимия, чрез нанасяне на удари с метален предмет –
тръба с размери 69 см и диаметър 3 см .
Настоящия състав на съда, макар и
обвързан с повдигнатото от прокуратурата обвинение, счита, че действията на
подс.М. изпълват фактическия състав на престъплението хулиганство, тъй като
действията му по унищожаването на стъклопакетите са били съпроводени с псувни и
ругатни, изречени на висок глас и изразяват явно неуважение към обществото, нарушили
са общественото спокойствие и са създали несигурност в живущите близо до
центъра на с.Грозден, а и очевидно са били възприети от свидетелите Кадиров и
Ганев.
Независимо от ниската стойност на
унищожените вещи, настоящият случай не може да бъде квалифициран като маловажен
по смисъла на чл.216, ал.4 от НК. Съгласно трайно утвърдената съдебна практика
„маловажен случай” по смисъла на чл.93, т.9 НК е налице, когато степента на
обществена опасност и морална укоримост е по ниска от обикновените случаи на
престъпление от съответния вид. Принципно дали случаят е маловажен е правен
извод, който „... следва да се основава на всички обстоятелства относно
престъплението при съобразяване критериите, посочени в чл.93, т.9 НК” /в този
см. Решение № 667/28.11.2003 г. по н.д.№ 525/2003 г., І н.о. на ВКС/, а в
частност по-ниската обществена опасност се определя от „цялостната характеристика
на деянието и дееца, а не само от количеството и паричната равностойност на
предмета на престъпното посегателство” /решение № 1045/03.01.2007 г. по н.д.№
550/2006 г., І н.о. на ВКС/. В конкретният случай не може да се направи извод за
по-ниска степен на обществена опасност на деянието в сравнение с други
обикновени прояви на престъплението по чл.216, ал.1 НК. Напротив касае се за
по-висока степен на обществена опасност, предвид унищожаването на вещи
обществена собственост на сграда собственост на община Сунгурларе, като по този
начин се засягат интересите на значително по-широк кръг от хора. Престъпното
деяние е осъществено от лице, осъждано нееднократно на лишаване от свобода, в
тъмната част на денонощието и чрез унищожаването на вещите, сградата на читалището
е станала, незащитена от посегателства и външните климатични условия/датата на
деянието е 25/26.02.2019г./.
Осъществено от подс. М. е без мотив
и конкретна причина, повлияла върху поведението на подс.М. или предизвикала
неговата реакция. Напротив М. е унищожил инкриминираните вещи в изблик на
необяснима агресия и арогантност, чрез нанасянето на шест последователни удара
върху стъклата на стъклопакетите поставени на алумиевата дограма на читалището.
Липсата на мотив е съпроводен с формирането на умисъл в един доста по-ранен
етап, както посочна подс. М., още докато е бил на гости в чичо си, много преди
да бъде изпълнено самото действие, поради което съдът в случая не се ръководи
единствено от стойността на унищожените вещи.
Деянието е осъществено
от подсъдимия М. при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК, тъй като същият е съзнавал
общественоопасния характер на извършеното от него деяние, предвиждал е
настъпването на общественоопасните последици и е искал настъпването на тези
последици. Подсъдимият е съзнавал, че чрез нанесените от него удари с метален
предмет върху процесните стъклопакети, монтирани на алуминиевата дограма на
читалището в с.Грозден, ще ги унищожи до степен да не могат да бъдат използвани,
съзнавал е, че тези вещи са чужда собственост и въпреки това е нанесъл шестте
удара и ги е унищожил.
ІІІ. ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО
За
престъплението по чл.216, ал.1 от НК,
законът предвижда наказание “лишаване от свобода” до пет години.
При определя на
наказанието съдът взе предвид, че подс.М. е с обременено съдебно минало. Престъпната
си дейност подс.М. е започнал още през 2004г., като е осъждан общо четири пъти.
Последното наказание „лишаване от свобода“ изтърпяно на
11.05.2018г. С определение №299/09.12.2014г. по ЧНД №385/2014г на КбРС, в сила
от 30.12.2014г., е определено едно общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ в размер на пет
години при първоначален строг режим по НОХД № 148/2014г. и по НОХД № 111/2014г.
– двете по описа на Районен съд-гр.Карнобат.
Само
девет месеца, след освобождаването му от затвора, подс.М. извършва ново
престъпление, с което на практика показва че не зачита законите в страната, не
зачита чуждата собственост, като при осъществяването му проявява неоправдана
ярост, арогантност, демонстрирайки безграничното си чувство на безнаказаност, от
което следва изводът, че подс.М., въпреки предходните му осъждания и налаганите
наказания не се е поправил и превъзпитал. Съдът приема донякъде признанието на
вината, като смекчаващо от вината обстоятелство, което обаче само по себе си не
е достатъчно за обосноваване на наказание в искания от подсъдимия и защитника
му размер. Съдът не възприема тезата, че стойността на увреденото имущество
представлява „дребна“ сума, което според защитата е достатъчно за да бъде
определено наказание в размер на четири месеца лишаване от свобода, респ. 6-7
месеца според подсъдимия М.. Съдът счита, че отегчаващите отговорността
обстоятелства, според съда, са обремененото съдебно минало на подс.М., начинът
на извършване на деянието – в тъмната част на денонощието, липсата на мотив и
фактът, че до приключване на съдебното следствие подс.М. не е възстановил
нанесената щета. Съвкупната оценка на обстоятелствата, влияещи върху
отговорността на подсъдимия М., изводите за неговата лична степен на обществена
опасност и величината на степента на обществена опасност на деянието. Съобразявайки
се с последиците от престъплението, предходните осъждания на подс.М., съдът
счита, че на подсъдимия следва да се наложи наказание в размер на една година и
шест месеца лишаване от свобода, като след редукцията по чл.58а, ал.1 от НК
определи подс.С.А.М. да изтърпи наказание лишаване от свобода за срок от една
година. С така определеното наказание, съдът счита, че в най- пълна степен ще се
въздейства за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия С.А.М. към
спазване на обществените и законови норми, ще се въздейства предупредително
върху него да не върши други престъпления и най-пълна степен ще се постигнат
целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК.
Причините
за извършване на престъплението от подс. С.А.М. са незачитането
на установения в страната правов ред и изграденото у него чувство за безнаказаност.
След като наложи наказанието, на основание чл.53,
ал.1 б.“А“ от НК, съдът постанови отнемане в полза на държавата на вещественото
доказателство - 1бр. метална тръба с размери 69 см и диаметър 3 см, сива на
цвят, леко огъната в средата като средство послужило за
извършване на престъплението.
На
основание чл. 189, ал. 3 от НПК, като признат за виновен, подсъдимият С.А.М. беше
осъден да плати направените в наказателното производство разноски в размер на 67.20 лева, както и сумата в размер
на 5,00 лева за издаване на изпълнителен лист.
Мотивиран от горното съдът
постанови присъдата си.
СЪДИЯ: