Решение по дело №376/2022 на Районен съд - Несебър

Номер на акта: 300
Дата: 21 септември 2022 г.
Съдия: Валери Владимиров Събев
Дело: 20222150100376
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 1 април 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 300
гр. гр.Несебър, 21.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Валери Вл. Събев
при участието на секретаря Р.Г.М.
като разгледа докладваното от Валери Вл. Събев Гражданско дело №
20222150100376 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС.
От В. Л. и Б. Е. срещу собствениците от етажната собственост „Л. 3“, сграда 1, с адрес в с.
*** сграда с идентификатор ***, представлявана от управителя В. Т., е подадена искова молба, с
която е предявен иск с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС за отмяна на решенията, взети от
общото събрание на етажната собственост, проведено на 15.03.2022г. Ищците оспорва на
основание чл. 16, ал. 9 от ЗУЕС отразените в протокола обстоятелства. Твърдят, че е нарушена
процедурата по свикване на ОС. Сочат, че посочените в протокола лица не са присъствали в
сградата на 14.03.2022г. Излагат, че изборът на председател на събранието противоречи на чл. 16,
ал. 2 от ЗУЕС, а на протоколчик – на чл. 16, ал. 4 от ЗУЕС. Твърдят, че ОС е проведено без
оповестен дневен ред. Решението по т. 3 се оспорва като негодно, тъй като на 28.08.2021г. не е
провеждано събрание на ЕС. Сочи се, че избирането на нов управител, без прекратяване
правомощията на предходния, не може да породи правен ефект. Излага се, че всички решения са
взети извън определения дневен ред. От съда се иска решенията да бъдат отменени. Претендират
се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК от ответника – собствениците от етажната собственост „Л. 3“,
сграда 1, с адрес в с. *** сграда с идентификатор ***, представлявана от управителя В. Т., не е
депозиран отговор. В съдебно заседание ответника се представлява от Р. С., който се легитимира
като новоизбран управител на ЕС и изразява становище, че атакуваните решения следва да се
отменят.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 12 ГПК намира, че
се установява следното от фактическа и правна страна:
Пред първата инстанция е предявен иск с правно основание чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС. С иска са
атакувани всички решения, взети от общото събрание на етажната собственост, проведено на
1
15.03.2022г. В тежест на ищците по предявения иск с правно основание чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС е да
докажат, че са собственици на самостоятелни обекти в сградата, която се намира в режим на
етажна собственост и, че са били взети решенията, чиято отмяна се иска. В тежест на ответника е
да докаже, че събранието е проведено при спазване на всички изисквания за това, вкл. че
съдържанието на изготвения протокол е вярно, че събранието е свикано при спазване на чл. 12 и
чл. 13 от ЗУЕС, че са спазени чл. 16, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 от ЗУЕС, както и изискванията на избор на
управител.
В тази връзка между страните не е спорно, а и от нотариален акт № 63, том I, рег. № 534,
дело № 63/2013г. от 22.01.2013г. на нотариус Стоян Ангелов (на л. 6 – л. 8 от делото) и нотариален
акт № 63, том III, рег. № 2536, дело № 458/2013г. от 25.03.2013г. на нотариус Стоян Ангелов (на л.
9 – л. 10 от делото) се установява, че В. Л. и Б. Е. са собственици на самостоятелни обекти в „Л.
3“, сграда 1, с адрес в с. *** сграда с идентификатор ***.
Не се спори, че на 14.03.2022г. – 15.03.2022г. било проведено общо събрание на
собствениците от етажната собственост в „Л. 3“, сграда 1, с адрес в с. *** сграда с идентификатор
***. (обективирано в протокол на л. 12 – л. 13 от делото).
Следва да се има предвид, че при предявен конститутивен иск по чл. 40, ал. 1 ЗУЕС,
преценката за законосъобразност, която е длъжен да извърши съдът, е ограничена само до изрично
посочените в исковата молба нарушения, представляващи самостоятелни основания за отмяна на
атакуваните актове на общото събрание. Това следва от характера на производството, което е
исково и съдът дължи произнасяне само по заявените в исковата молба основания. В този смисъл е
и задължителната практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК - Решение № 58 от
25.03.2014г. на ВКС по гр. д. № 5704/2013г., I г. о.
В светлината на изложеното настоящият съдебен състав счита, че следва да бъдат
разгледани единствено възраженията за незаконосъобразност на атакуваните решения,
обективирани в исковата молба. Възраженията на ищеца най-общо могат да се разделят на
следните групи: 1. че събранието е проведено без да са спазени изискванията за свикването му; 2.
че събранието е проведено без да са спазени изискванията за провеждане на събрание по ЗУЕС; 3.
че решенията противоречат на материалния закон.
По възражението, че заседанието е проведено без да са спазени изискванията за свикване на
събранието:
Ищците изрично са посочили, че е нарушена процедурата по свикването, не е изготвена
покана и не са уведомени собствениците. В тази връзка съдът изрично е указал на ответника, че
следва да докаже, че събранието е проведено при спазване на всички изисквания за това, вкл.
надлежно свикване при спазване на чл. 12 и чл. 13 от ЗУЕС. В чл. 12 от ЗУЕС са разписани
различни хипотези, при които може да бъде свиквано (от определен кръг лица) общо събрание на
етажната собственост. В чл. 13 от ЗУЕС е уредена и процедурата за това - чрез покана, подписана
от лицата, които свикват общото събрание, която се поставя на видно и общодостъпно място на
входа на сградата не по-късно от 7 дни преди датата на събранието, а в неотложни случаи - не по-
късно от 24 часа. Датата и часът на поставянето задължително се отбелязват върху поканата от
лицата, които свикват общото събрание, за което се съставя протокол. Общото събрание може да
бъде насрочено и да се проведе най-рано на осмия ден след датата на поставяне на поканата, а в
неотложни случаи - не по-рано от 24 часа след поставянето и (чл. 13, ал. 1 от ЗУЕС). В поканата
следва да фигурират дневният ред на общото събрание, датата, часът и мястото на провеждането
2
му (чл. 13, ал. 7 от ЗУЕС). Т.е. за доказване, че събранието е свикано по надлежен начин, е
необходимо да бъдат представени писмени доказателства, които се изискват от закона – покана,
която да отговаря на съдържанието на чл. 13, ал. 1 и ал. 7 от ЗУЕС и която да е съставена от
легитимирани лица по смисъла на чл. 12 от ЗУЕС и протокол за поставяне на поканата по чл. 13,
ал. 1 от ЗУЕС. Без представянето на тези документи (определени по задължителен начин в чл. 13,
ал. 1 от ЗУЕС) не може да бъде доказано надлежно свикване на общо събрание. Въпреки
изричните указания, дадени на ответника, от него не са ангажирани доказателства, че са съставени
покана и протокол по чл. 13, ал. 1 от ЗУЕС.
Констатираните нарушения по процедурата за свикване на общото събрание са достатъчно
съществени и са основание за отмяна на всички взети решения на събранието от 15.03.2022г. Ето
защо принципно е безпредметно да се обсъждат останалите доводи на ищците. В случая решенията
са взети при липса на доказателства за надлежно свикване на събранието, което ги прави
незаконосъобразни само на това основание.
Нещо повече – от ищците са направени възражения и във връзка със съдържанието на
протокола и присъствието на вписаните в него лица. В тази връзка на ответника изрично е указано
да докаже, са спазени чл. 16, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 от ЗУЕС, както и, че съдържанието на изготвения
протокол е вярно. Съгласно чл. 16, ал. 5 от ЗУЕС протоколът съдържа датата и мястото на
провеждането на общото събрание, дневният ред, явилите се лица и идеалните части от етажната
собственост, които те представляват, номера на самостоятелния обект, начина, по който са
гласували лицата - "за", "против" или "въздържал се", техен подпис, същността на изявленията,
направените предложения и приетите решения. По делото е представен (и то от ищците)
единствено екземпляр от протокола от проведеното общо събрание, в който не фигурират подписи
на присъствалите лица. От ответника не са ангажирани доказателства (присъствен лист, или други
подобни), които да установяват, че присъствалите лица са удостоверили с подписа си
присъствието на събранието. След като присъствието им изрично е оспорено от ищците и след
като ответникът не е представил доказателства по чл. 16, ал. 5 от ЗУЕС, съдържащи подписи на
присъствалите лица, които да удостоверяват участието им в общото събрание, то съдът
констатира, че не се доказва и надлежно провеждане на събранието. Последното също е
самостоятелното основание за отмяна на всички решения на общото събрание на етажната
собственост.
Извън горното съдът констатира, че част от решенията са извън компетентността на
общото събрание на ЕС по смисъла на чл. 11 от ЗУЕС. Така например общото събрание няма
компетентност да взема решения за отдаване под наем на апартаменти на собственици (решение
по т. 5.4 от протокола), нито компетентност да решава, че са откраднати суми и да постановява
връщането им (решение по т. 6 от протокола) или да определя обезщетение в полза на лица,
претърпели злополука (решение по т. 9.3 от протокола), както и да забранява провеждане на
митинги (решение по т. 9.4 от протокола). Няма компетентност и да квалифицира определени
действия като „самоуправство“ (решение по т. 10 от протокола). Това е допълнително основание за
отмяна на посочените решения.
При този изход на спора на ищците следва да се присъдят направените по делото разноски.
От тях е представен нарочен списък (на л. 80 от делото), с който се претендират разноски в размер
на 300 лв. – адвокатски хонорар за осъществено по делото процесуално представителство и 40 лв.
– платена държавна такса. Като взе предвид, че сумата от 300 лв. е заплатена в полза на адвоката,
3
осъществявал защита по делото (видно от договор на л. 5 от делото), същата следва да бъде
присъдена в полза на ищците и след като в договора не е отразено кой от ищците каква част от
сумата е заплатил в полза на всеки от тях следва да бъдат присъдени по 150 лв. От платежно
нареждане (на л. 2 от делото) е видно, че държавната такса е заплатена от името на ищеца В. Л.,
поради което тази сума следва да бъда присъдена в негова полза.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по иск с правно основание чл. 40, ал. 1 от Закона за управление на етажната
собственост, предявен от В. А. Л., гражданин на Руската Федерация, роден на **********г. в гр. Х.
и Б. Е. Е., гражданин на Казахстан, роден на **********г. в гр. А., решенията от 15.03.2022г. на
общото събрание на етажната собственост „Л. 3“, сграда 1, с адрес в с. *** сграда с идентификатор
***.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК собствениците на етажната собственост „Л. 3“,
сграда 1, с адрес в с. *** сграда с идентификатор ***, да заплатят на В. А. Л., гражданин на Руската
Федерация, роден на **********г. в гр. Х., сумата от 190 лв., представляваща направени по
делото разноски, от които 40 лв. – платена държавна такса и 150 лв. платена част от адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК собствениците на етажната собственост „Л. 3“,
сграда 1, с адрес в с. *** сграда с идентификатор ***, да заплатят на Б. Е. Е., гражданин на
Казахстан, роден на **********г., сумата от 150 лв., представляваща платена част от адвокатско
възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчване на препис.
Препис от решението да се връчи на ответника чрез участвалия в съдебно заседание
управител С. на посочения от него адрес в с. Кошарица, местност „***“ № ***, като преди това са
проведе телефонен разговор с него на посочения телефонен номер на гърба на л. 82 от делото и се
установи начин за връчване на книжата.
Препис от решението да се връчи на ответника и чрез участвалия в рамките на
производството управител – В. Тодоров Т., на адреса, на който вече веднъж са му връчвани книжа
по делото – с. ***.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
4