№ 12522
гр. София, 03.04.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20221110149403 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 248 от ГПК.
Образувано е по молба от Ц. Т. Р., ЕГН ********** за изменение на Решение №3429
от 06.03.2022 г. по гр.д. №49403/ 2022. на СРС в частта за разноските. Сочи се, че поради
отказ от иска производството е прекратено за претенцията над сумата в размер на 1040 лева
до пълния предявен размер от 1560 лева и при разпределение на разноските съдът е
следвало да отчете разпоредбата на чл. 78, ал 4 ГПК.
Препис от молбата е изпратен за отговор, като в депозирания такъв не е изразено
становище за неоснователност на исканията.
Съдът намира исканията на страната за неоснователни.
Не се спори, че след образуване на заповедното производство длъжникът е направил
частично плащане на част от претендираните вноски, като дължима и незаплатена е
останала сумата за „Режийни разходи на ЕС“ в размер на 1 560,00 лева- сбор от тридесет и
девет месечни вноски по 40,00 лева всяка, начислени за периода от 01.05.2017 г. до
31.07.2020 г. С влязло в сила протоколно определение от 07.02.2023 г. производството по
делото е прекратено в частта над предявения размер от 1040 лева до пълния предявен
размер от 1560 лева, както и за периода от 01.05.2017 г. до 27.05.2018г.
Действително съгласно чл. 78, ал. 4 ГПК ответникът има право на разноски и при
прекратяване на делото.
Прекратяване по смисъла на чл. 78, ал. 4 ГПК е налице, когато съдът се десезира от
правния спор по волята на ищеца или поради недопустимост на иска, или неотстраняване в
срок на констатирани нередовности на сезиращата молба. /Определение № 509 от 21.12.2010
г. по ч. пр. д. № 504 / 2010 г. на Върховен касационен съд/.
Следва да бъде споделена цитираната от ищеца практика в вОпределение № 626 от
20.08.2012г. на ВКС по ч.гр.д.№ 275/2010 г., IV Г.О., че в случай на оттегляне/отказ от иска,
което е предприето, поради новонастъпили след предявяването на исковата претенция,
поради независещи от ищеца обстоятелства, а поради извънпроцесуалното поведение на
1
ответника (с които се погасява заявеното за защита спорно право), то отговорен за
разноските е ответника.
В процесния случай това поведение е налице, както досежно размера на
първоначалната искова претенция/ в по-малак размер от този в заповедта за изпълнение-
относимо спрямо присъдените разноски за заповедното производство/, както и спрямо
намаляване размера на иска чрез частичното му оттегляне. И двете редукции на исковата
претенции по волята на ищеца са в следствие на постъпило плащане от страна на ответника
след депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК.
При този случай отговорността за разноски следва да бъде възложена съобразно
общия принцип, че разноските се понасят от предизвикалата ги страна. По тези
съображения, при прекратяване на производството по иска поради оттегляне на иска от
ищеца вследствие на извършено плащане в хода на процеса, отговорността за разноските по
делото се носи от ответника.
Мотивиран от изложеното, на основание чл. 248, ГПК, Софийският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба от Ц. Т. Р., ЕГН ********** за изменение на
Решение №3429 от 06.03.2022 г. по гр.д. №49403/ 2022. на СРС в частта за разноските.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в едноседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2