РЕШЕНИЕ
№ 378
гр. С, 08.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С в публично заседание на дванадесети октомври през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Сийка Златанова
при участието на секретаря Сирма Купенова
като разгледа докладваното от Сийка Златанова Гражданско дело №
20215440100615 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът Б. МЛ. МЛ. от гр. С е предявил срещу Р. М. К. от гр. С иск с правно
основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за установяване
съществуването на вземането му по заповед за изпълнение № 1858/12.04.2021 г., издадена
по ч.гр.д. № 399/2021 г. на РС – С за сумата от 200 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение по договор за правна защита и съдействие по изп.д. № 323/2020 г. на ЧСИ
Д, претендира присъждане на деловодните разноски по ч.гр.д. № 399/2021 г. за ДТ.
Фактическите твърдения, на които ищецът основава иска, се свеждат до следното: по
сключен между страните ДПЗС ищецът осъществил защита на ответника по изп.д. №
323/2020 г. на ЧСИ С Д, като ответникът не е изпълнил задължението си и не е платил
договореното възнаграждение в размер на 200 лв.. Снабдил се с решение на СмАК за
дължимото възнаграждение и образувал заповедно производство, по което му е присъдено
възнаграждението. Поради постъпило възражение от ответника се породил правният му
интерес от предявяване на иска.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК оспорва иска като неоснователен и моли да бъде
отхвърлен. Счита, че претендираната сума от ищеца не е изискуема, тъй като в ДПЗС не е
договорен срок за плащането й.
В съдебно заседание ищецът се явява лично, поддържа исковете по изложените в
пледоарията съображения.
Ответникът моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни, като твърди, че е
платил всички дължими възнаграждения на адв. М..
Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства установи от фактическа и
правна страна следното:
Няма спор, че ищецът Б. МЛ. МЛ. е вписан като адвокат в АК – С, с личен номер
***** по ЕАР.
Няма спор между страните, че адв. М. е представлявал ответника като взискател по
изп.д. № 323/2020 по описа на ЧСИ С Д. С договор за правна защита и съдействие от
25.09.2020 г., сключен между Р. М. К. като клиент и Б. МЛ. МЛ. като адвокат с предмет
оказване на правна защита и съдействие, изразяващи се в завеждане и водене на
1
изпълнително дело е договорено възнаграждение в размер на 200 лв., която сума, видно от
договора не е била платена при сключването му.
Няма спор също, че изпълнителното производство е образувано пред ЧСИ Д с рег. №
917 РКЧСИ като изп.д. № 323/2020 г. от взискателя Р.К. чрез процесуалния представител
адв. М. срещу длъжника „****“ ЕООД. С постановление за прекратяване на изпълнително
дело от 10.02.2021 г. ЧСИ е прекратил изп.д. № 323/2020 г. със страни Р.К. – взискател и
„****“ ЕООД – длъжник, на осн. чл. 433, ал. 2 ГПК поради пълно погасяване на
задълженията. За прекратяването ЧСИ е уведомил взискателя чрез адв. М. със съобщение №
2430/10.02.2021 г..
Поради липса на плащане от страна на клиента – ответникът по делото на
договореното между страните възнаграждение за процесуалното представителство по изп.д.
323/2020 г. ищецът е сезирал АК – С. С т. 6 от протокол № 4/18.03.2021 г. АС – С е взела
единодушно решение на осн. чл. 37 ЗАдв. адв. М. да поиска от РС – С издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК за неизплатено възнаграждение по изп.д. № 323/2020 г. по описа
на ЧСИ Д.
На 07.04.2021 г. адв. М. е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК пред РС С, по което е образувано ч.гр.д. № 399/2021 г..
Със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 185/12.04.2021 г. е
разпоредено длъжникът Р. М. К. да заплати на кредитора Б. МЛ. МЛ. сумата от 200 лв.,
представляваща неплатено договорено адвокатско възнаграждение по договор за правна
помощ и пълномощно от 25.09.2020 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от 07.04.2021 г. – датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на
задължението. Претендира присъждане на деловодните разноски в настоящото производство
по чл. 38 ЗАдв., както и деловодни разноски в размер на 325 лв., от които 25 лв. за държавна
такса и 300 лв. по чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1 Задв..
Поради постъпило възражение от длъжника в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК съдът е
издал разпореждане, с което е указал на заявителя да предяви иск за установяване на
вземането. По този повод е образувано и настоящото производство в срока по чл. 415, ал. 4
ГПК.
Съдът счита предявеният иск за допустим, като предявен между надлежно
легитимирани страни – страните по договора за правна защита и съдействие и разгледан по
същество за основателен по следните съображения:
Отношенията между страните са породени от договор за правна защита и
съдействие. Този договор по своята същност е разновидност на договора за поръчка, при
който едно лице - адвокат се задължава да извърши определени правни действия срещу
възнаграждение, поради което за него са приложими общите правила на договора за
поръчка, предвидени в чл. 280 и сл. ЗЗД, но и специалните правила, въведени със Закона за
адвокатурата. За разлика от предвидената възможност в чл. 286 ЗЗД договорът да бъде
възмезден или безвъзмезден, то съгласно разпоредбата на чл. 36, ал. 1 Закона за
адвокатурата, адвокатският труд е винаги възмезден, с изкл. на случаите, предвидени в чл.
38, ал. 1.
За да бъде основателен искът по чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 286 ЗЗД, вр.
чл. 36, ал. 1 ЗА ищецът следва да докаже, че между него и ответника е сключен валиден
договор, с които ответникът възлага на ищеца определени правни действия и правна защита;
че ищецът е изпълнил задълженията си и е настъпил падежът на вземането му, както и
неговия размер, съобразно договора или определено от адвокатския съвет. Ответникът
следва да докаже своите оспорвания и възражения - че договорът не е изпълнен, че е
прекратен или че е платил дължимото.
В чл. 1 от Наредба № 1 от 109.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения е регламентирано, че размерът на възнаграждението за оказваната от
2
адвоката правна помощ се определя по свободно договаряне въз основа на писмен договор с
клиента, но не може да бъде по-малък от определения в тази наредба минимален размер за
съответния вид помощ. Според нормата на ал. 2 Размерът на възнаграждението се определя
в договор между адвоката и клиента. Този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и
не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за
съответния вид работа.
В настоящия случай безспорно се установи, че адв. М. е изпълнил задълженията си
по договора за правна защита и съдействие, сключен с ответника на 25.09.2020 г., като е
провел успешно производство по принудително изпълнение в полза на клиента – ответника
по делото. За ответникът е възникнало задължението да заплати договорената цена. В
случая от страна на ответника не се ангажират доказателства в подкрепа на твърдението му,
че е плати на адв. М. договореното възнаграждение в размер на 200 лв.. Неоснователно е и
възражението на ответника, че не е настъпила изискуемостта на вземането. Действително в
договора не е определен момента на плащане. Но изискуемостта на вземането настъпва с
изпълнението на поръчката, а именно с извършването на договореното между страните
правно действие, до окончателното свършване на делото, в какъвто смисъл е и установената
съдебна практика – решение № 102/16.07.2018 по гр.д. № 3762/2017 на ВКС, III ГО. В
конкретния случай договореното правно действие е изпълнено с пълното плащане на сумите
по изпълнителното производство от длъжника по същото – факт безспорно установен с
постановлението на ЧСИ Д за прекратяване на изп.д. № 323/2020 г. и неоспорен от
ответника.
При това положение искът е основателен и доказан и следва да бъде уважен, като
бъде установено по отношение на ответника, че съществува вземането на ищеца по
издадената заповед за изпълнение в размер на 200 лв.. Тъй като от ищеца не се претендира
установяване на законната лихва върху главницата, то съдът не дължи произнасяне за
същата.
Относно разноските:
Ищецът претендира разноските в заповедното производство и е направил искане за
присъждане на разноските в настоящото исково производство по представения списък –
съответно 25 лв. за ДТ и адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. съгласно
Наредбата за минималните адвокатско възнаграждения.
В настоящото производство адв. М. не се представлява от друг адвокат. Съдът счита
за неоснователно искането на ищеца за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда
на чл. 38 ЗАдв. Това е така, тъй като в чл. 38, ал. 1, т. 1-3 са предвидени случаи, в които
адвокатът може да осъществи безплатна правна защита на трети лица, но не и на самия себе
си. Както е установено в съдебната практика, напр. Определение № 95 от 19.02.2015 г. на
ВКС по ч. т. д. № 1451/2014 г., II т. о., ТК, докладчик съдията ****, „Разпоредбата на чл. 38
от ЗАдв. регламентира изключение от правилата за присъждане на разноски, установени в
чл. 78 ГПК и предвижда право на адвоката, който е представлявал безплатно доверител от
кръга на посочените лица, да търси лично за себе си адвокатско възнаграждение, когато
насрещната страна е била осъдена за разноски.“ „В хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 3 пр. 2 от
ЗАдв. адвокатът сам определя кои лица са от кръга на неговите роднини или близки, на
които оказва безплатна адвокатска помощ.“ „Правото на адвоката да окаже безплатна
адвокатска помощ на лице по чл. 38, ал. 1, т. 3 пр. 2 от ЗА, е установено със закон. Когато в
съдебното производство насрещната страна дължи разноски, съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
адвокатът, оказал на страната безплатна правна защита, има право на адвокатско
възнаграждение, в размер, определен от съда, което възнаграждение съдът присъжда на
адвоката. За да упражни адвокатът това свое право, е достатъчно да представи сключен със
страната договор за правна защита и съдействие, в който да посочи, че договореното
възнаграждение е безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 пр. 2 от ЗАдв., като не се нуждае
от доказване обстоятелството, че клиентът е близък приятел на адвоката.“
Отделно от това „В хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 3 пр. 2 от ЗАдв. е предвидена
възможност адвокат да оказва безплатна помощ и съдействие на друг юрист. В случая адв.
М. представлява сам себе си, а не свой роднина, близък или друг адвокат. Законът не
предвижда да бъде присъдено възнаграждение за лице, което само осъществява защитата си.
Ето защо на адв. М. не се дължи адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
Съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/2014 на ОСГТК на ВКС Съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе
3
за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно
изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство.
С оглед изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъде осъден
ответникът да плати на ищеца 25 лв. за държавна такса в настоящото производство, както и
25 лв. за държавна такса за заповедното производство.
Така мотивиран Сският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 от
ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, че съществува вземането на адвокат Б. МЛ. МЛ., ЕГН
**********, служебен адрес гр. С, бул. „**** срещу Р. М. К., ЕГН **********, от гр. С, ул.
„О“ № 21 за сумата от 200 лева, представляваща стойността на неплатено адвокатско
възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 25.09.2020 г..
ОСЪЖДА Р. М. К., ЕГН **********, от гр. С, ул. „О“ № 21 да заплати на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК на адвокат Б. МЛ. МЛ., ЕГН **********, служебен адрес гр. С, бул. „****
сумата от 25 лв. за платена държавна такса в настоящото производство и сумата от 25 лв. за
платена държавна такса по ч.гр.д. № 399/2021 по описа на СмРС.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на
страните с въззивна жалба пред ОС - С.
Решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – С: _______________________
4