№ 89
гр. Ловеч , 04.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VIII СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и седми юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА
при участието на секретаря ВАЛЯ ИВ. ДОЧЕВА
като разгледа докладваното от ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА Административно
наказателно дело № 20214310200546 по описа за 2021 година
С наказателно постановление №7248/26.05.2021 година на Виолета Богданова Асенова –
Началник на отдел „Контрол по РПМ“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“,
Агенция „Пътна инфраструктура” – гр. София, оправомощена със заповед №РД-11-
1266/17.10.2019 г. на Председателя на УС на АПИ, е наложена на Р. Г. Л., ЕГН **********
от гр. к., месторабота – „***** на основание чл. 53, ал.1, т.2 от Закона за пътищата, глоба в
размер на 1000,00 лева, за това, че на 11.05.2021 г., в 12:30 часа, на І - 4, км.35, на 200 м.
преди края на с. Микре в посока гр. София – гр. Ловеч, Р. Г. Л. е управлявал и осъществявал
движение на съчленено ППС с пет оси - МПС с две оси марка „****" модел „****" с peг. №
***** и полуремарке с три оси с peг. № *****
В процеса на проверката е направено измерване, при което е констатирано, че са
надвишени нормите на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС (Наредбата), както следва:
1. Измереното натоварване на задвижващата 2 /ра/ единична ос на ППС е 11.640 т.,
при максимално допустимо натоварване 11.5 т., съгласно чл.7, ал.1, т.4, б.а от
Наредбата
2. При измерено разстояние между осите 1.32 м., сумата от натоварването на ос на
тройната ос на полуремаркето е 26.660 т., при максимално допустимо натоварване 24
т., съгласно чл.7, ал.1, т.3, б.б на Наредбата.
Съгласно чл.3, т.2 на Наредбата, при надвишаването на нормите по чл.7, ППС е
тежко.
1
Измерването е извършено с техническо средство – ел. везна CAPTEELS ORA 10
№785 и ролетка 1303/18 /5 м./
ППС превозва царевица.
Измерените параметри на гореспоменатото ППС показват, че ППС е извънгабаритно
по смисъла на §1, т.1 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на
МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, респективно извънгабаритно по
чл.3, т.2 на Наредбата. Съгласно чл.26, ал.2, т.1, буква „а" от ЗП движението на
извънгабаритни и тежки ППС е забранено и се осъществява само с разрешение
(разрешително или квитанция за платени пътни такси) за дейност от специалното ползване
на пътищата на администрацията управляваща пътя (АПИ).
За така измерените параметри на ППС при проверката, водачът не е представил на
длъжностното лице на АПИ валидно разрешение (разрешително или квитанция за платени
пътни такси) за движение на извънгабаритно пътно превозно средство по смисъла на §1, т.1
от Допълнителните разпоредби на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС, респективно тежко чл.3, т.2 на Наредбата.
Водачът е следвало да провери и да се убеди, че параметрите на ППС с товар или без
товар не надвишават максимално допустимите норми по Наредбата или разрешените
параметри с разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни такси) за дейност от
специално ползване на пътищата, издадени по реда на раздел IV от Наредбата, но не го е
сторил и е извършил виновно административно нарушение по чл.26, ал.2, т.1, буква „а" от
ЗП.
Нарушението не е маловажно. Надвишаването на нормите на Наредбата повишава
рисковете относно безопасността на движение, повреждане и преждевременно износване на
пътната инфраструктура. По тези причини движението на ППС по РПМ с параметри
надвишаващи нормите на Наредбата се осъществява със разрешение (разрешително или
квитанция за платени пътни такси) за дейност от специалното ползване на пътищата, с което
се разрешава движение на ППС по строго определен маршрут и се заплащат пътни такси.
Към момента на проверката лицето Р. Г. Л. е осъществявало движение на
извънгабаритно пътно превозно средство по смисъла на §1, т.1 от Допълнителните
разпоредби на Наредбата, респективно тежко по чл.3, т.2 на Наредбата без разрешение
(разрешително или квитанция за платени пътни такси), издадено по реда на раздел IV на
Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС от
администрацията управляваща пътя (АПИ) за дейност от специално ползване на пътищата, с
което е нарушил разпоредбите на чл.26, ал.2, т.1, буква „а" от Закон за пътищата във връзка
с чл.37, ал.1, т.1 на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни
и/или тежки ППС.
2
Нарушението е за първи път.
Установеното в АУАН нарушение се потвърждава от приложените доказателства:
кантарна бележка №1770/11.05.2021 г., Разписка за връчен АУАН, копия: лична карта,
свидетелство за регистрация на ППС част 2, трудов договор.
Предвид изложеното, оценка на приложените към АУАН документи, степента на
надвишаване на нормите на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС, изпълнението на условията на чл. 37, ал. 3 от Наредбата
след акта, което се отчита като смекчаващо вината обстоятелство и на основание: чл.53, ал.1
във връзка с нарушаване на разпоредбата на чл.26, ал.2 от Закона за пътищата и чл. 53 от
ЗАНН е определено посоченото по – горе наказание.
Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят Р. Г. Л., който го
обжалва в срок чрез адв. М.К., и моли НП да бъде отменено като незаконосъобразно.
Излага, че в хода на административно наказателното производство е допуснато нарушение
на материалния закон и на процесуалните правила. Сочи, че АНО не е посочил правилно
нарушената законова разпоредба, както и че е приложил неправилно материалния закон и не
е взел предвид наличието на хипотезата на чл.8, ал.5 във вр. с чл.14, ал.3 от Наредба №11 от
03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, която не
задължава в тези случай да бъде издавано разрешително, а само да бъде заплатена нужна
такса за превишаването на АНО. Сочи, че последният при решаването на преписката по реда
на чл.52, ал.4 от ЗАНН е следвало да се съобрази с това ново обстоятелство и да приложи
правилото на чл.10, ал.2 от ЗП съгласно което е настъпило по силата на закона
освобождаване на водача от административно наказателна отговорност, поради заплащането
в срок на компесаторна такса. Сочи и че АНО е нарушил чл.53, ал.1 от ЗАНН, която норма
не дава възможност за налагане на административно наказание, въпреки обстоятелството, че
нарушителят е извършил деянието виновно, след като има основание за прилагане на чл.28
и чл.29 от ЗАНН. Сочи, че липсата на мотиви относно приложението на чл.28 от ЗАНН води
до невъзможност да се прецени дали АНО е упражнил правомощието си по налагане на
административно наказание в съответствие с целите на закона, което е едно от изискванията
за законосъобразност на НП. С оглед на гореизложеното моли да се отмени обжалваното
НП.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Процесуалният
му представил адв. К. е депозирала писмено становище, с което е направила искане съдът да
разгледа делото в тяхно отсъствие и е изложила подробни аргументи за отмяна на
обжалваното НП. Посочила е че съгласно регламентираното изключение по чл.8, ал.5 във вр.
с чл.14, ал.3 от Наредба №11/03.07.2001 г., извънгабаритните и/или тежките ППС, на които
са разрешава да се движат след заплащане само на дължимата такса, са тези които имат
обща маса до 45 т. или натоварване на ос, което не превишава с повече от 30 % допустимите
максимални натоварвания на ос по раздел II, както и тези с габаритни размери широчина до
3.30 м височина но 4.30 м и дължина до 22 м., излага че в случая превишението на
допустимите максимални натоварвания на ос е по – малко от 30 %, поради което е
3
приложима хипотезата на чл.14, ал.3 от Наредбата. Сочи, че по отношение на ПП,
управлявано от жалбоподателят е налице изкл. по чл.8, ал.5 във вр. с чл.14, ал.3 от
Наредбата и движението на същото се разрешава след заплащането само на дължимата
такса. Сочи, че АНО неправилно е квалифицирал установеното надвишаване натоварването
на задвижващата 2 ра единична ос на управляваното от жалбоподателят МПС и
натоварването на тройната ос на полуремаркето като нарушение на разпоредбата на чл.26,
ал.2, т.1, б.а от ЗП, във вр. с чл.37, ал.1, т.1 от Наредбата и неправилно е приложил
санкционната норма на чл.53, ал.1 от същия закон. Сочи, че в случая извършеното от
жалбоподателят нарушение е следвало да се квалифицира по чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП във
вр. с чл.37, ал.1, т.1, пр.2 от Наредбата, и да му бъде наложено наказание на осн. чл.177,
ал.3, т.1 от ЗДвП. На следващо място излага, че отговорността на жалбоподателят е
ангажирана за деяние, което не може да му бъде вменено във вина, тъй като последният не
би собственик на ППС, нито пък бил извършвал превоза, освен физически, и следователно
за него нямало задължение да се снабди със съответното разрешително.
Ответникът – Агенция „Пътна инфраструктура” гр. София, редовно призовани, се
представляват от адв. Филипов от ЛАК, който моли съда да постанови решение, с което да
потвърди изцяло НП. Счита, че не са налице твърдените от процесуалният представител на
жалбоподателя нарушения при издаване на НП, и че видно от акта, а също и от дадените в
с.з. свидетелски показания замерването извършено в хода на проверката е било представено
пред жалбоподателя, като същия не бил направил възражения нито в акта, нито по - късно, с
оглед на което по никакъв начин не било нарушено правото му на защита. Излага, че АНО
правилно е дал правна квалификация на установените фактически обстоятелства, и че
правилно е ангажирана отговорността на водача, а не на превозвача. Излага, че за
използваните технически средства е представил доказателства за изправността им. Излага,
че при определяне на санкцията АНО бил взел предвид, че жалбоподателят е управлявал
тежко ППС, а в същото време не бил заплатил дължимата такса, както и че е заплатил
същата след съставяне на акта, което обстоятелство било взето предвид от АНО поради
което била наложена и минималната визирана в закона санкция.
От събраните по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите М.
Д. К. и П.Ц. М., от писменото становище на процесуалният представител на жалбоподателят
и становището на процесуалният представил на ответника, съдът приема за установена
следната фактическа обстановка:
На 11.05.2021 год. бил съставен Акт №0007994 за установяване на административно
нарушение от св. М. Д. К., в присъствието на св. П.Ц. М. срещу Р. Г. Л., ЕГН ********** от
гр. к., месторабота – „*****, за това, че на 11.05.2021 г., в 12:30 часа, на І - 4, км.35, на 200
м. преди края на с. Микре в посока гр. София – гр. Ловеч, Р. Г. Л. управлява и осъществява
движение на съчленено ППС с пет оси - МПС с две оси /1 и 2/марка „****" модел „****" с
peг. № ***** и полуремарке с три оси /3,4,5/ с peг. № ***** Водачът осъществява движение
без разрешение за дейности от спец. ползване на пътищата издадено то Администрацията
управляваща пътя /АПИ/ на извънгабаритно ППС - §1, т.1 от Допълнителните разпоредби на
Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС по
чл.3 на Наредбата. Необходимостта от разр. се доказва от направеното измерване при което
4
се констатира надвишаване на нормите на Наредбата, както следва: Измереното натоварване
на задвижващата 2/ра/ единична ос на ППС е 11.640 т., при максимално допустимо
натоварване 11.5 т., съгласно чл.7, ал.1, т.4, б.а от Наредбата. При измерено разстояние
между осите 1.32 м., сумата от натоварването на ос на тройната ос на полуремаркето е
26.660 т., при максимално допустимо натоварване 24 т., съгласно чл.7, ал.1, т.3, б.б на
Наредбата. Измерването е извършено с техническо средство – ел. везна CAPTEELS ORA 10
№785 и ролетка 1303/18 /5 м./. ППС превозва царевица, с което е нарушил разпоредбите на
чл.26, ал.2, т.1, буква „а" от ЗП във вр. с чл.37, ал.1, т.1 на Наредбата. С акта са иззети като
доказателства: копия от л.к., талон за регистрация на ППС част II, трудов договор. Към акта
са приложени като доказателства к.т. №1070, разписка за връчен АУАН. В акта, в графа
възражения, не е вписано възражение. Въз основа на АУАН е издадено обжалваното НП.
При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е
процесуално допустима.
Съдът намира, че в случая АУАН е съставен от инспектор М. Д. К., оправомощен със
Заповед № РД-11-1267/17.10.2019 г. на Председателя на управителния съвет на Агенция
„Пътна инфраструктура” да съставя АУАН по ЗП и ЗДвП, като заверен препис от същата е
приет и вложен като доказателство по делото. НП също е издадено от компетентно лице, в
случая от Виолета Богданова Асенова – Началник на отдел „Контрол по РПМ, в Дирекция
„Анализ на риска и оперативен контрол“, Агенция „Пътна инфраструктура” – гр. София,
оправомощен със Заповед №РД-11-1266/17.10.2019 г. като заверен препис от цитираната
заповед е приет и вложен като доказателство по делото.
Съдът намира, че при съставяне на акта и при издаване на атакуваното наказателно
постановление са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, съдържат всички изискуеми
от ЗАНН реквизити - описано е нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено,
посочени са дата и място на извършване на деянието, както и нарушената законова
разпоредба и нормата, въз основа, на която е определена глобата. В случая не са налице
формални предпоставки за отмяна на обжалваното постановление, тъй като при реализиране
на административно -наказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на
административно наказателното производство.
Изложената фактическа обстановка не се оспорва от жалбоподателят и безспорно се
установява от показанията на разпитаните по делото свидетели и писмените доказателства,
5
приложени по делото, в т.ч. разписка от 17.05.2021 г., видно от която след съставяне на
процесния АУАН са били изпълнени условията на чл.37, ал.3 от Наредба 11, кантарна
бележка №1770/11.05.2021 г., копие на л.к., 2 бр. свидетелства за регистрация част II на
полуремарке за товарен автомобил и на влекач, договор за наем от 08.02.2018 г. От
представените по делото заповеди на председателя на УС на Агенция "Пътна
инфраструктура" се установяват правомощията на актосъставителя и компетентността на
административно наказващия орган.
Съгласно разпоредбата на чл.26, ал.2, т.1, б.”а” от ЗП за дейности от специалното
ползване на пътищата без разрешение се забранява в обхвата на пътя и ограничителната
строителна линия, движението на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства. От
доказателствата по делото се установява по категоричен начин, че измереното натоварване
на задвижващата 2 /ра/ единична ос на ППС е била 11.640 т., при максимално допустимо
натоварване 11.5 т., съгласно чл.7, ал.1, т.4, б.а от Наредбата, както и че измереното
разстояние между осите е било 1.32 м., а сумата от натоварването на ос на тройната ос на
полуремаркето е 26.660 т., при максимално допустимо натоварване 24 т., съгласно чл.7, ал.1,
т.3, б.б на Наредбата. Измерването е осъществено с технически средства ел. везна
CAPTEELS ORA 10 №785 и ролетка 1303/18 /5 м./, като по делото са представени
доказателства /л.35-50 вкл./, че измерването е било извършено със сертифицирани
технически средства, видно от представените документи за това. При осъществяване на
движението на процесното пътно превозно средство от страна на жалбоподателя като водач,
при гореописаните обстоятелства, без разрешение на администрацията управляваща пътя,
същият е нарушил разпоредбата на чл.26, ал.2, т.1, б.”а” от ЗП. Това деяние се санкционира
по чл.53, ал.1, т.2 от ЗП, съгласно който текст се наказват с глоба от 1000 до 5000 лева, ако
деянието не представлява престъпление, физическите лица, нарушили разпоредбите на
чл.25, чл.26, ал.1, т.1, букви "в" и "г", т.2, ал.2 и ал.5 и чл.41, или които извършат или
наредят да бъдат извършени движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства
и товари без разрешение на собственика или администрацията, управляваща пътя.
В случая не са налице и основанията за приложението на чл.28 от ЗАНН, тъй като не
може да се приеме, че размерът на констатираните отклонения на надвишаване над
допустимите норми са незначителни. Освен това, нормата е предвидена с оглед осигуряване
безопасно движение по обществените пътища, което определя обществено значимия
характер на защитаваните от нея обществени отношения. Осъществяването на визирания
състав на административно нарушение сам по себе си не включва и не изисква настъпването
на конкретни вредни последици, за да се прецени дали същите са маловажни с оглед
разпоредбата на чл.93, т.9 от ДР на НК. Това само потвърждава извода, че се касае до защита
на значими обществени отношения, всяко посегателство върху които е обществено укоримо
в степен да е налице осъществен състав по чл.26, ал.2, т.1, б.”а” от ЗП. С други думи казано
липсата на вредни последици от нарушението не е достатъчна да обоснове извода за
маловажност на случая, като се има предвид най - вече кръга на защитените от закона
обществени отношения.
6
Съдът не споделя доводите на жалбоподателят и неговият процесуален
представител, че извършеното от водача следва да се санкционира като нарушение по чл.
177, ал.3, т.1 от ЗДвП, тъй като Законът за пътищата е специален закон и в случая той
трябва да намери приложение. На извънгабаритните по смисъла на § 1, т. 1 от Наредба №
11/2001 г., пътни превозни средства с размери до посочените в чл. 14, ал. 3, във връзка с чл.
8, ал. 5 от същата Наредба /които имат обща маса до 45 тона или натоварване на ос, което не
превишава с повече от 30 % допустимите максимални натоварвания на ос по раздел II, както
и тези с габаритни размери: широчина - до 3, 30 м, височина - до 4, 30 м, и дължина - до 22
м/, се разрешава да се движат по пътищата след заплащане само на дължимата такса. По
аргумент на чл. 15, ал. 6 от Наредба № 11/2001 г., документ за платена такса в случаите по
чл. 14, ал. 3 от същата наредба се издава от Агенция "Пътна инфраструктура", а на
граничните контролно-пропускателни пунктове - от Агенция "Митници". За многократни
превози за не повече от 10 курса и за срок не по-дълъг от 30 дни, когато се превозват
еднакви товари с едно и също извънгабаритно ППС и по един и същи маршрут, документ за
платена такса в случаите по чл. 14, ал. 3 се издава от Агенция "Пътна инфраструктура". В
останалите случаи, извънгабаритните ППС или състав от ППС с размери над посочените в
чл. 14, ал. 3, във връзка с чл. 8, ал. 5 от Наредбата /тоест, с натоварване повече от 30 % от
допустимите максимални натоварвания на ос по раздел II, както и тези с габаритни размери:
широчина – над 3, 30 м, височина – над 4, 30 м, и дължина - над 22 м/, могат да се движат по
пътищата на България след издадено по реда на чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата
разрешително по чл. 8, ал. 2 от цитираната наредба от администрацията, управляваща пътя,
съгласувано със съответната служба за контрол при Министерството на вътрешните работи
(МВР). Забраната за движение на извънгабаритни ППС и състави от ППС без да се спазва
установения за това ред е регламентирана в Закона за пътищата и в Закона за движение по
пътищата. В чл. 26, ал. 2 от ЗП е указано, че за дейности от специалното ползване на
пътищата се забранява в обхвата на пътя и ограничителната строителна линия движението
на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства без разрешение. Понятието
"Специално ползване на пътищата" по § 1, т. 8 от ДР на ЗП включва използването на
пътищата за превозване на тежки и извънгабаритни товари. Съвкупното тълкуване на
горецитираните норми от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни
и/или тежки пътни превозни средства и от Закона за пътищата сочи, че понятието "без
разрешение" включва както случаите на движение на извънгабаритни ППС без документ за
заплатена дължима такса, когато размерите им са в допустимите извънгабаритни норми по
чл. 14, ал. 3, във връзка с чл. 8, ал. 5 от Наредбата, така и движението на извънгабаритни
ППС без издадено разрешително в останалите случаи. Не на последно място, съдът намира,
че нормите на чл. 177, ал. 3 от ЗДвП и чл. 53, ал. 1 от ЗП не защитават идентични
обществени отношения. Разпоредбата на чл. 177, ал. 3 от ЗДвП е свързана с целта на закона,
формулирана в чл. 1, ал. 2 от ЗДвП - да се опазват животът и здравето на участниците в
движението по пътищата, да се улеснява тяхното придвижване, да се опазват имуществото
на юридическите и физическите лица (т. е. тяхната собственост), както и околната среда от
7
замърсяването от моторните превозни средства. Докато текстът на чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП,
защитава обществените отношения, свързани с правото на администрацията, управляваща (а
не притежаваща) пътя да прецени доколко е допустимо преминаването на определено
извънгабаритно или тежко превозно средство по конкретен път, с оглед неговата
товароносимост и евентуалните неблагоприятни последици за поддръжката му
впоследствие.
По изложените по – горе съображения, настоящият състав приема, че има две
различни административни нарушения – по чл. 177, ал. 3 от ЗДвП и по чл. 53, ал. 1 от ЗП,
които се установяват от различни органи и при различни условия. Както бе посочено вече
по-горе физическото лице - водач на ППС може да бъде административнонаказателно
отговорен субект за административното нарушение по чл. 53, ал. 1 от ЗП, също и по чл. 177,
ал. 3 от ЗДвП, като нормата на чл. 177, ал.3 от ЗДвП следва да се прилага във всички
останали случаи на движение на МПС- та с размери маса и натоварване, надвишаващи
максимално допустимите норми, които са изключени от приложното поле на чл.26, ал.2, т.1,
буква „а” от ЗП.
По отношение на определената санкция, следва да се има предвид, че законодателят е
предвидил отговорност, както за лицата осъществили непосредствено движение в
нарушение на чл.26 от ЗП, така и за тези физически лица, които са наредили това, поради
което и направените в тази насока възражения от процесуалният представител на
жалбоподателят се явяват неоснователни. Разпоредба на чл. 26, ал.2, т.1, б. "а" от ЗП не
поставя изискване относно субекта, който следва да се снабди с разрешение за специално
ползване на пътищата, а съдържа единствено забрана за извършване на дейности по
специалното ползване на пътищата чрез движение на тежки и/или извънгабаритни ППС, без
за това да има надлежно издадено разрешение. Именно поради това субект на нарушението
по чл. 26, ал.2, т.1, б "а" от ЗП е и лицето, което фактически е извършило дейността по
ползване на пътя, а не само това, което е собственик на ППС или има качеството на
превозвач. Аргумент за кръга на задължените лица се съдържа и в чл. 15, ал.3 от Наредбата
№ 11/2001 г., съгласно която собствениците на извънгабаритни и/или тежки ППС или
лицата, които извършват превозите, са длъжни да подадат в Агенция "Пътна
инфраструктура" или в съответното областно пътно управление или община заявление за
издаване на необходимото разрешително по образец. Последното се потвърждава и от
санкционната норма на чл. 53, ал.1 от ЗП, в която е предвидено наказанието да се налага на
три отделни категории физически лица - нарушители на разпоредбите чл. 25, чл. 26 и чл. 41
от ЗП; извършващите движение на тежки и/или извънгабаритни ППС без разрешение на
собственика или администрацията, управляваща пътя; и лица, които наредят да бъде
извършено движение на тежки и/или извънгабаритни ППС без разрешение на собственика
или администрацията, управляваща пътя. Предвид горното несъмнено жалбоподателят е от
кръга на субектите на нарушението, още повече, че в мотивите на НП е посочено, че
касаторът осъществява движение на тежко превозно средство без разрешение, а с оглед
коментираната по-горе норма на чл. 53, ал.1 от ЗП, водачът е измежду
8
административнонаказателно отговорните лица в това му качество.
За извършеното нарушение за физическите лица е предвидено административно
наказание глоба 1000 до 5000 лева. От фактическа страна не са налице основания, които да
разкриват по - висока степен на обществена опасност на деянието от обичайните нарушения
от същия вид. Наказанието на жалбоподателя е индивидуализирано в рамките на
предвидения от законодателя минимален размер, като АНО е съобразил обстоятелството, че
веднага след констатиране на нарушението и съставяне на процесния АУАН са били
изпълнени условията на чл.37, ал.3 от Наредба 11, като по мнение на съда наказанието е
правилно определено, като АНО го е съобразил с тежестта на нарушението, както и с
обстоятелството, че е извършено за първи път, поради което съдът намира, че в случая
наложената глоба в размер на 1000,00 лева кореспондира в оптимална степен с целите на
административните наказания по чл.12 от ЗАНН.
В този смисъл наказателното постановление следва да бъде потвърдено.
В случая разноски не са претендирани и от двете страни поради което и не следва да
се обсъжда този въпрос.
Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №7248/26.05.2021 година на Виолета
Богданова Асенова – Началник на отдел „Контрол по РПМ“, Дирекция „Анализ на риска и
оперативен контрол“, Агенция „Пътна инфраструктура” – гр. София, оправомощена със
заповед №РД-11-1266/17.10.2019 г. на Председателя на УС на АПИ, с което е наложена на Р.
Г. Л., ЕГН ********** от гр. к., месторабота – „***** на основание чл. 53, ал.1, т.2 от
Закона за пътищата, глоба в размер на 1000,00 лева, за нарушение по чл.26, ал.2, т.1, буква
„а" от ЗП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешкия административен съд
по реда на АПК, в 14 - дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
9