№ 9330
гр. София, 19.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА
при участието на секретаря ВИКТОРИЯ ЦВ. КАМЕНОВА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20211110131122 по описа за 2021 година
Предявени са искове с правно основание чл. 82 ЗЗД.
Ищецът „****” АД твърди, че с ответника „*****” АД се намират в облигационни
отношения по повод захранване с електрическа енергия на предприятие, специализирано в
производство на метални отливки по метода на центробежното леене, находящо се в гр.
****.
Твърди, че на 09.10.2020г. в периода от 16.20ч. до 16.25ч. и от 20.37ч. до 20.47ч.
ответникът не изпълнил задължението си да достави електрическа енергия и без
предупреждение спрял електроподаването към предприятието на ищеца. В резултат на това
ищецът претърпял пропуснати ползи в размер на 2101,85 лева /допуснато е изменение на
иска в частта относно размера в съдебно заседание на 02.06.2022г. чрез неговото
намаляване/ и претърпени загуби в размер на 7947,20 лева /допуснато е изменение на иска в
частта относно размера в съдебно заседание на 26.04.2022г. чрез неговото увеличение/.
Ищецът твърди, че в деня на спиране на тока изработвал една от поръчаните му ризи
от фирма ****** - риза с отливка леярски № *****, като вследствие двукратното спиране на
тока поръчката не била изпълнена, въпреки, че започнало изпълнението й. Спецификата в
производството предполагало непрекъснато електроснабдяване и всяко прекъсване на
електрозахранването без предупреждение водело до бракуване на изделията, които са
изработвани в момента на преустановяване на тока. Поради това и продуктът поради брак
не могъл да бъде продаден.
Претърпените загуби ищецът мотивира с разходите, които е извършил за леене на
риза леярски № *****, а пропуснатата полза мотивира с невъзможността да реализира
печалбата от продажбата на увреденото изделие.
1
Моли ответникът да бъде осъден да му заплати посочените суми, ведно със законната
лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба – 22.12.2020г. до окончателното
изплащане на сумите. Претендира разноски.
Ответникът „*****” ЕАД в срока по чл. 131 ГПК депозира отговор на исковата
молба, с който оспорва иска. Оспорва наличие на причинно-следствена връзка между
спирането на електроподаването и твърдените вреди. Оспорва спирането на електрическата
енергия да е настъпило по вина на ответника. На процесната дата същата била без
отклонения от изискуемото качество и показатели. Навежда доводи, че в случая били
налице предпоставките на чл. 34, т. 3 Общите условия на ответното дружество и чл. 122, ал.
2, т. 2 от ЗЕ, която позволявала на електроразпределителното предприятие временно да
прекъсне снабдяването с електрическа енергия без предварително уведомление на
потребителите и без ограничение във времето при възникване или за предотвратяване на
аварии /по независещи от него причини/. В тази насока навежда доводи за проливни
дъждове в процесния ден. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение от страна на ищеца.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по
делото доказателства намира следното:
По исковете с правно основание чл. 82 ЗЗД:
С оглед процесуалното поведение на двете страни и наведените доводи и
възражения, съдът прие за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че
страните били обвързани от валидна облигация, по ***та на която ответникът имал
задължение да осигури доставянето на електрическа енергия до предприятието на ищеца
непрекъснато.
Съгласно чл. 12, т. 2, т. 3 и т. 4 от Общите условия – електроразпределителното
предприятие е длъжно да осигурява на потребителите електрическа енергия в съответствие с
изискванията за качество и безопасност; да обслужва интересите на отделните потребители
и на обществото, като обезпечава сигурността на снабдяването, непрекъснатостта и
качеството на електрическата енергия, ефективното използване на енергията, опазването на
здравето, живота и собствеността на гражданите; да уведомява най-късно 48 часа
предварително потребителите за времето и продължителността на прекъсване или
ограничаване на снабдяването с електрическа енергия при действия, които подлежат на
планиране чрез съобщение в централни или местни медии и по други подходящи начини,
освен ако действащото законодателство не изисква друг ред за уведомяване.
Съгласно чл. 34, т. 3 от Общите условия – електроразпределителното предприятие
може временно да прекъсва снабдяването с електрическа енергия без предварително
уведомяване на потребителите и без ограничение във времето при възникване или за
предотвратяване на аварии с изключение на случаите, при които авариите са настъпили по
вина на електроразределителното предприе, както и при повреди в електрическите мрежи и
съоръжения по независещи от него причини.
2
Не е спорно между страните, а и от приобщените по делото писмени доказателства:
писмо от „*****” ЕАД до „****” АД гр. В. от 26.10.2020г.; справка от дневник за
смущенията в електроразпределителната мрежа на клиентите, присъединени към ТП „****”
В. за дата 09.10.2020г., както и от заключението на изслушаната по делото комплексна СТЕ,
се установява, че на дата 09.10.2020г. в часовия диапазон от 16.21ч. до 16.25 ч. и от 20.37ч.
до 20.45ч. на два пъти е била прекъсната доставката на електроенергия до предприятието на
ищеца.
Съдът кредитира изяло визираните писмени доказателства, доколкото същите
кореспондират и на заключението на комплексната СТЕ.
СРС не намери основание да изключи от доказателствената съвкупност
представеното от „****” ЕАД извлечение от Оперативен дневник на подстанция „В. 1”,
неоспорен от страните.
Съдът кредитира представената от НИМХ справка относно валежите в гр. В. на дата
09.10.2020г., като въз основа нея прие за установено, че валежите в този ден в района на гр.
В. са били от полунощ до около 17.30ч. с кратковременно прекъсване, като количеството
валеж е било 7 мм /л/кв.м./.
От представените от ищеца в превод потвърждения за поръчки, както и от
заключението на ССЕ се установява, че през месец септември 2020г. ищецът получил
поръчка от фирма ****** за изработка и доставка на продукт – леене на 4 броя ризи, като
конкретно Поръчка № *** от 10.09.2020г. касаела изработка и доставка на продукт – леене
на риза с леярски № *****, от тип ****х 800мм, материал GH***. Продажната цена на
продукта била 5138 евро с левова равностойност 10049,05 лева.
Съдът кредитира изцяло заключението на ССЕ, която не е оспорена от страните, като
съобрази, че вещото лице е дало пълни и обосновани отговори на поставените въпроси
относно себестойността на процесния продукт – леене на риза с леярски № *****, от тип
****х 800мм, материал GH***.
Съгласно заключението на ССЕ:
По счетоводни данни себестойността на Риза с леярски № *****, с размери –
****х800мм, материал - GH *** е, както следва: разходи за леене: 4 683,09 лв.;
разходи за механична обработка : 3 263,11 лв. Общо себестойност на Риза с леярски
№*****: 7 947,20 лв.
Ако продукта беше произведен, съгласно поръчката и беше реализирана продажбата,
то дружеството ищец щеше да има печалба от 2 101,85 лв., която се формира като разлика
между продажната /договорена с клиента/ цена от 5138,00 евро /10 049,05 лв./ минус
себестойността на готовия продукт: 7 947,20 лв.
От приобщения по делото констативен протокол № 82 от 12.10.202г. за нанесени
имуществени щети, както и от заключението на комплексната СТЕ съдът приема за
безспорно установено, че на 09.10.2020г., в резултат на неоснователното спиране на
електроподаването към предприятието на ищеца от страна на ответника на два пъти, в
3
причинно следствена връзка със спирането на тока, бил увреден произвеждания към
момента продукт - Риза с леярски №*****.
Съдът кредитира визирания по-горе констативен протокол, като съобрази, че същият
е бил изготвен от представители на ответника – „*****” ЕАД в присъствие на
представители на ищцовото дружество, като е подписан от двете страни и в него са
удостоверени обстоятелства, които са били установени на мястото на инцидента.
Самият констативен протокол не беше оспорен от гледна точка на неговата
автентичност, а фактът, че е съставен в присъствие на представители и на двете
заинтересовани лица, наред с обстоятелството, че отразеното в него намира подкрепа и в
заключението на СТЕ, мотивира съда да го кредитира без колебание.
Съдът кредитира заключението на комплексната СТЕ, която дава пълни и обосновани
отговори на поставените въпроси.
Съгласно заключението:
На стр. 7 в кориците на гр.д. № 3557/2020, PC-В., е приложен КП № ***** г.,
подписан между „ЧЕЗ РБ” АД и „****” АД, съгласно който в резултат на двете прекъсвания
на електрозахранването на 09.10.2020 г. от 16:21ч. до 16:25ч. и от 20:37ч. до 20:45ч. са
нанесени имуществени вреди както следва: дефектна отливка на ролка за мелене на глина
5,5 т, довело до отливане само на първия слой; дефектна отливка на ролка за мелене на
глина 3,5 т, довело до отливане само на първия слой и надрана втулка за обработка център
***650 на дизелов двигател.
Първите две вреди са настъпили вследствие на спиране на въртенето на стопилката и
породеното от това свличане на центробежно натрупания материал (метал) на първия слой.
Този слой като изстине, няма как да се сплави с втория слой, т.е. налице е тотално
компрометирана задължителна технология за изработване на този вид изделия. Спецификата
в това производство предполага необходимостта от непрекъснато електроснабдяване,
доколкото всяко прекъсване на електрозахранването без предупреждение води до
безусловно бракуване на изделията, които са изработвани в момента на прекъсването му.
Третата вреда е настъпила при струговането на посочената втулка чрез каруселен
струг (с вертикално вретено). Това са стругове за ротационни детайли с големи габарити и
тегло. При прекъсване на захранването стругарския нож се забива в обработваната
повърхност и оставя следа от надиране. Ножът спира да се движи автоматично, а въртенето
на обработваното изделие продължава по инерция до спирането му вследствие на
заклинването на стругарския нож.
Вещите лица са категорични, че всяко внезапно прекъсване на електрозахранването
за период от 5 - 10 мин., ще доведе до описаните в констативен протокол № ***** г. вреди и
описани несъответствия, посочени в Протокол за несъответствие № 46/12.10.2020 г.
От направената справка в оперативния дневник на п/ст „В.-1” има категорични данни
за две непланирани изключвания с последващи включвания на съответния ВП на извод
„***” - 20 kV, захранващ ТП „****”, станали на 09.10.2020г. от 16:21ч. до 16:25ч. и от
4
20:43ч. до 20:45ч., за подробности вж. стр. 6-8, СТЕ. Касае се не само за изключване на
извод „***”, а и на изводи „Момина сълза” и „Орбита”.
Изключванията на електрозахранването на извод „***” СрН на 09.10.2020г., две на
брой, водят до прекъсване на електроподаването до всички клиенти на „ЧЕЗ РБ” АД, които
се захранват от ВЕЛ - 20 kV „***”
В оперативния дневник на п/ст „В.-1” няма данни за извършвани ремонтни дейности
на 09.10.2020г.
На въпрос - възможно ли е отчетените две краткотрайни прекъсвания на тази дата в
мрежата на ответното дружество да са в резултат на падналите валежи, вещите лица дават
отговор, че категорично крайткотрайните прекъсвания на процесната дата не се дължат на
падналите валежи, тъй като се касае за слаб, почти символичен валеж.
Категорията на електроснабдяване, която притежава обекта на ищеца на адрес гр. В.,
ул. ’’*** е трета, резервното захранване е от ВЕЛ 20 kV „***”. Превключването на
резервиращия електропровод става ръчно от квалифициран персонал на „****” АД, след
съгласуване с диспечер.
Що се отнася до показанията на свидетеля Йордан Денев, съдът кредитира същите
частично. Така съдът се довери на свидетеля за осъществени две прекъсвания на
електричеството в процесния ден, които твърдения кореспондират както на коментирания
по-горе писмо от „*****” ЕАД до „****” АД гр. В. от 26.10.2020г., справка от дневник за
смущенията в електроразпределителната мрежа на клиентите, присъединени към ТП „****”
В. за дата 09.10.2020г., така и на заключението на изслушаната по делото комплексна СТЕ.
Съдът, обаче, не кредитира заявеното от свидетеля, че на дата 09.10.2020г. е имало
много валежи, тъй като това изявление на практика представлява субективно мнение. Това
твърдение е и ирелевантно, тъй като видно от показанията на свидетеля, последният е
работил в СДЗ Север в ЧЕЗ – П., а не във В.. Не кредитира и заявеното от свидетеля, че
прекъсванията не са били вследствие повреди на съоръжения на ищеца, тъй като и същите
отново представляват лично мнение на свидетеля.
Що се отнася до заявеното от свидетеля, че при двустранно захранване не би се
стигнало до прекъсване на електрозахранването, тъй като обектът е щял да се захрани
автоматично от друг извод, както и с оглед отразеното от вещите лица по СТЕ, че
категорията на електроснабдяване, притежавана от обекта на ищеца на адрес гр. В., ул.
’’***, е трета и резервното захранване е от ВЕЛ 20 kV „***”, а превключването на
резервиращия електропровод става ръчно от квалифициран персонал на „****” АД, след
съгласуване с диспечер, то съдът ще посочи, че тези обстоятелства се явяват ирелевантни.
Това е така, тъй като от значение за изхода на делото е дали ответникът е спазил
изискванията си по съществуващите облигационни отношения с ищеца за непрекъсната
доставка на електроенергия. В този смисъл, съдът ще обърне внимание, че липсва
нормативно рекламентирано задължение за ищеца да изиска по-висока категория по
осигуреност на електрозахранването. Напротив, видно от Общите условия – чл. 5 –
5
категорията по осигуреност, при която електроразпределителното предприятие пренася
електрическата енергия през електроразпределителната мрежа до потребителите, е трета,
освен ако при присъединяването на обекта не е договорена друга, по-висока категория. По-
висока степен на осигуреност се осигурява от електроразпределителното предприятие по
молба на потребителя. Тук, обаче, не става въпрос за задължение за потребителя, а само за
възможност.
Всичко изложено мотивира съда да приеме, че предявените искове по чл. 82 ЗЗД за
присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди - претърпените загуби,
изразяващи се в направени разходи за изработка на продукт - леене на риза леярски №
*****, в размер на 7947,20 лева, както и за пропуснати ползи в размер на 2101,85 лева,
изразяващи се в нереализира печалба от продажбата на увреденото изделие, следва да бъдат
уважени изцяло.
Ответникът не успя до докаже, че прекъсването на доставката на електрическата
енергия в процесния ден е резултат на някое от обстоятелствата, визирани в чл. 34 от
Общите условия и чл. 122 ЗЕ, в който случай би отпаднала отговорността му. Поради това
исковете следва да бъдат уважени изцяло.
По разноските:
Предвид изхода на спора право на разноски има ищецът.
Ищецът доказва сторени разноски, както следва: 589,30 лева – държавна такса за
образуване и разглеждане на делото; 15 лева – държавна такса във връзка с подадена частна
жалба; 1120 лева – адвокатско възнаграждение 200 лева – депозит за ССЕ и 1112 лева –
депозит за комплексна СТЕ.
Съдът не счита, така заплатеното адвокатско възнаграждение за прекомерно, предвид
фактическата и правна сложност на делото, продължителността му /по същото са проведени
общо четири заседания/, както и размера на защитавания интерес. Ето защо, възражението
на ответника в тази насока се явява неоснователно.
С оглед на това, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в
общ размер на 3036,30 лева.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „*****” АД с ЕИК ***** със седалище и адрес на управление: гр. ****, да
заплати на „****” АД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр. В., ****, по
предявените искове с правно основание чл. 82 ЗЗД следните суми: сумата от 7947,20
лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди - претърпените загуби,
изразяващи се в направени разходи за изработка на продукт - леене на Риза леярски №
*****, ведно със законната лихва, считано от 22.12.2020г. до окончателното изплащане на
сумата, както и сумата от 2101,85лева, представляваща обезщетение за пропуснати ползи,
6
изразяващи се в нереализира печалба от продажбата на увреденото изделие, ведно със
законната лихва, считано от 22.12.2020г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „*****” АД с ЕИК ***** да заплати на „****” АД с ЕИК ***, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 3036,30 лева - разноски по делото, сторени пред СРС.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7