№ 15202
гр. С., 19.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Б. СТ. Ш. СТАВРУ
като разгледа докладваното от Б. СТ. Ш. СТАВРУ Гражданско дело №
20221110170912 по описа за 2022 година
Ищецът „Т. С.” ЕАД, с ЕИК ...., моли да се осъдят ответниците Р. Г. и М. К. да заплатят
следните суми, представляващи по 1/2 от задълженията за топлоснабдения имот: 606.84 лв.
стойност на доставена топлинна енергия за периода 1.05.2019 г. - 30.04.2021 г., 108.58 лв.
законна лихва за забава за периода от 15.09.2020 г. до 13.12.2022 г., 13.59 лв. такса дялово
разпределение за периода 1.11.2019 г.-30.04.2021 г. и 2.93 лв. лихва за забава върху нея за
периода от 31.12.2019 г. до 13.12.2022 г. и ведно със законната лихва върху главниците от
датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане. Поддържа, че
ответниците като собственици, са потребители на ТЕ за топлоснабден имот – апартамент в
гр. С., ..... Твърди, че продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни Общи условия, които имат характер на договор между топлопреносното
предприятие и потребителя и регламентират отношенията във връзка с доставяне,
разпределение, изчисляване и заплащане на топлинната енергия, които общи условия са
надлежно публикувани и са влезли в сила за потребителите, без да е нужно изричното им
приемане. Ищецът твърди, че за процесния период в имота е доставена топлинна енергия,
чиято цена не е заплатена. Твърди, че е налице и забава за заплащане на задълженията с
изтичане на определения в Общите условия срок – 45 дни след изтичане на периода, за
който се отнасят. Излага, че е сключен договор за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия с фирма „Т. с.” ЕООД, като топлинна енергия за имота е
начислявана по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния сезон са
изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение.
Поддържа, че за имота на ответниците са издадени такива изравнителни сметки. Ищецът
претендира плащане на вземянията в горепосочените размери. Претендира разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответниците са депозирали отговор, в който признават исковете,
1
но твърдят, че не са станали повод за завеждане на делото и молят за присъждане на
разноски.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86
ЗЗД. Правото на ищеца да получи претендираните вземания произтича от: възникнало
облигационно правоотношение с предмет продажба на топлинна енергия, доставено
конкретно количество топлинна енергия за процесния период и стойността й; извършено
дялово разпределение на доставената топлинна енергия.
Като безспорни по делото са отделени обстоятелствата, че ответниците са съсобственици на
процесния топлоснабден имот с дял по ½ всеки от тях, както и че в имота е била доставена
топлинна енергия за периода 01.05.2019 г. – 30.04.2021 г. на стойност 1213.68 лв., както и че
е била извършена услугата дялово разпределение за периода м. 11.2019 г. – м. 04.2021 г. на
стойност 27.17 лв.
В насока на горното са и приложените по делото нотариален акт за продажба, решение за
признаване право на собственост, завещание и заповед за изпълнението му, от които се
установява, че през 2000 г. по наследство ответниците са придобили собствеността върху
притежаваното от Дора Пинхас имущество, включително апартамент в гр. С., .... /от дясна
страна на стълбищната площадка/, с дял ½ всеки от тях. С придобиване правото на
собственост върху имота и топлоснабдяването му, между страните е възникнало
облигационно правоотношение за продажба на топлинна енергия, съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ.
Горното се установява и от подаденото от ответниците заявление-декларация за откриване
на партида на имота на тяхно име.
Безспорно е по делото и доставянето на топлинна енергия в имота през процесния период, с
което за ответниците е възникнало задължението да я платят – съобразно дела им от
собствеността, което те не са изпълнили в срок – в размер на 1213.68 лв., по 606.84 лв.
С оглед установената дължимост на главното задължение и настъпилия съобразно
определения в общите условия падеж на задължението за заплащане на цената на
потребената топлинна енергия /45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнася/, клиентът на ТЕ е изпаднал в забава и без да е необходима покана. В полза на ищеца
е възникнало вземане за обезщетение за забава, което за периода от 15.09.2020 г. до
13.12.2022 г., възлиза на 217.15 лв.
Безспорно е, че за имота е била извършена услугата дялово разпределение на стойност 27.17
лв. за периода м. 11.2019 г. – м. 04.2021 г., върху която с оглед липсата на плащане се дължи
обезщетение за забава в размер на законната лихва възлизащо на 5.85 лв. за периода
31.12.2019 г. - 13.12.2022 г.
Предвид гореизложените съображения, предявените искове следва да се уважат в цялост,
ведно със законната лихва върху главниците от подаването на исковата молба.
Относно разноските:
2
Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК, ищцовото дружество има право на разноските по делото за
държавна такса 100 лв. и юрисконсултско възнаграждение 100 лв., които се възложат на
ответниците по равно. Неоснователно е възражението на ответниците, че не са дали повод за
завеждане на делото и не дължат разноски. Макар и да са признали исковете, те са дали
повод за предявяването им с неплащане на задълженията в установените срокове.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Р. Г., гражданин на Израел, родена на 1.1.1952 г., адрес гр.С., ...., ДА ЗАПЛАТИ
НА „Т. С.” ЕАД, с ЕИК ...., седалище и адрес на управление гр. С., ., на основание чл.79,
ал.1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, сумите: 606.84 лв. стойност на доставена топлинна
енергия за периода 1.05.2019 г. - 30.04.2021 г., 108.58 лв. законна лихва за забава за периода
от 15.09.2020 г. до 13.12.2022 г., 13.59 лв. такса дялово разпределение за периода 1.11.2019
г.-30.04.2021 г. и 2.93 лв. лихва за забава върху нея за периода от 31.12.2019 г. до 13.12.2022
г. и ведно със законната лихва върху главниците от 29.12.2022 г. до окончателното им
изплащане, както и на основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата от 100.00 лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА М. К., гражданин на Израел, роден на ********** г., адрес гр.С., ...., ДА
ЗАПЛАТИ НА „Т. С.” ЕАД, с ЕИК ...., седалище и адрес на управление гр. С., ., на
основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, сумите: 606.84 лв. стойност на
доставена топлинна енергия за периода 1.05.2019 г. - 30.04.2021 г., 108.58 лв. законна лихва
за забава за периода от 15.09.2020 г. до 13.12.2022 г., 13.59 лв. такса дялово разпределение за
периода 1.11.2019 г.-30.04.2021 г. и 2.93 лв. лихва за забава върху нея за периода от
31.12.2019 г. до 13.12.2022 г. и ведно със законната лихва върху главниците от 29.12.2022 г.
до окончателното им изплащане, както и на основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата от 100.00 лв.
разноски по делото.
Делото е разгледано с участието на трето лице-помагач на страната на ищеца – „Т. с.“
ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред СГС с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3