№ 92
гр. Айтос, 17.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, II СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мария Дж. Богданова
при участието на секретаря Яна Анг. Петкова
като разгледа докладваното от Мария Дж. Богданова Гражданско дело №
20242110100718 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба на „КРЕДИТ ИНС”
АД, ЕИК *********, със седА.ще и адрес на управление: *** със законен представител М. Г.
А., ЕГН ********** – Директор, чрез пълномощник адв.Р. И. Д., със съдебен адрес за
призоваване *** против Х. Х. А., ЕГН ********** с адрес: ***.
С исковата молба е предявен иск по реда на чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с
чл.415 от ГПК и на основание чл.79 ЗЗД вр. с чл.86 - за установяване съществуването на
вземането на ищеца в общ размер на сумата в размер на 1000.00 лева /хиляда лева/ –
главница, 150.00 лева /сто и петдесет лева/ - договорна лихва за периода от 12.11.2023 год.
до 12.03.2024 год., 13.64 /тринадесет лева и 64 ст./ - законна лихва за забава от 13.11.2023
година до 22.03.2024 година; ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението - 28.03.2024 год. до изплащане на вземането. Делото е образувано във връзка с
указания на съда по ч.гр.дело № 288/2024г. по описа на РС-Айтос.
В исковата молба се твърди, че вземането произтича от следните
обстоятелства: задължение за погасяване на потребителски кредит на граждани без
поръчителство „ЕКСТРА“ № Д3011717/12.10.2023 година.
Ищецът претендира заплащане на направените съдебно-деловодни разноски,
включително сторените в заповедното производство.
Към исковата молба са приложени писмени доказателства, както и преписи за
връчване на ответника. Прави се искане за служебно прилагане на ч.гр.дело № 812/2023 г. на
РС-Айтос.
В съдебно заседание ищцовото дружество не изпраща представител, но с
1
писмена молба, чрез адв.М.
Поддържа иска, представяйки писмени доказателства и списък с разноски по
чл.80 ГПК.
В срока и по реда на чл.131 и сл. от ГПК ответникът Х. Х. А., чрез назначения
му особен представител адв.З. К. - БАК не оспорва допустимостта на исковата претенция. В
писмено изложение оспорва съществуването на процесното вземане, излагайки мотивация,
че процесният договор за потребителски кредит „Екстра“, въз основа на който се
претендира ищцовото вземане е сключен чрез средства за комуникация от разстояние,
поради което следва да се установи, че са изпълнение изискванията на ЗПФУР и ЗЕДЕУУ.
Отделно от това се позовава на липсата на доказателства както, че ответникът е автор на
електронната заявка, така и че ищецът е предоставил информация по чл.8 и чл.9 от ЗПФУР.
В обобщение моли за оставяне на иска без уважение. Не заявява доказателствени искания.
В съдебно заседание ответникът Х.А. не се явава, като от негово име
особеният представител адв.К. поддържа отговора на исковата молба и моли за оставянето й
без уважение. В условията на алтернативност и в случай на уважаване на исковата
претенция, прави възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско
възнаграждение. Не представя писмени доказателства и не възразява по приемане на
ангажираните от ищеца доказателства.
С оглед на събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Със заявление по чл. 410 от ГПК, вх. № 13133/09.02.2024 г. на РС-Бургас
ищцовото дружество „КРЕДИТ ИНС” АД, ЕИК *********, чрез пълномощник адв.Р. И. Д. е
поискало издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу ответника Х. Х. А.,
в качеството на кредитополучател по Договор за потребителски кредит на граждани без
поръчителство „ЕКСТРА“ № Д3011717/12.10.2023 година.
Посочено е, че вземането произтича именно от задължение по Договор за
потребителски кредит на граждани без поръчителство „ЕКСТРА“ № Д3011717/12.10.2023
година, сключен на 12.10.2024 г. във формата на електронен документ, между ищеца – в
качеството на финансова институция и отв.Х. Х. А. (кредитополучател).
В хода на образуваното заповедно производство по ч.гр.дело № 288/2024 г. по
описа на РС-Айтос и след връчване на издадената Заповед при условията на чл.47, ал.5 от
ГПК, на заявителя „КРЕДИТ ИНС” АД е указана възможността да предяви иск за
установяване на вземането.
По повод заявения спрямо ответника Х. А. установителен иск, съдът намира,
2
че същият е допустим, а разгледан по същество - основателен и доказан по размер, по
следните съображения:
НА.це е вА.дно облигационно правоотношение пo Договор за потребителски
кредит без поръчителство „ЕКСТРА“ № Д3011717/12.10.2023 година, сключен на 12.10.2024
г. Видно от приложените по делото писмени доказателства – заявка за кредит, Договор
„ЕКСТРА“ № Д3011717/12.10.2023г. и Общи условия, доколкото същите представляват
електронни изявления, се считат за подписани при условията на чл.13, ал.1 от ЗЕДЕУУ. В
този смисъл е и установената съдебна практика (напр. Реш. № 70/19.02.2014г. по гр.дело №
868/2012г. на четвърто отделение на ВКС). Предвид изложеното съдът намира, че в случая
между ищцовото дружество и ответника е възникнало редовно правоотношение по договор
за заем, по което всяка от страните дължи изпълнение на поетите договорни задължения.
B настоящия случай ищцовото дружество „КРЕДИТ ИНС” АД в качеството на
кредитор е изпълнило задължението си пo процесния договор за кредит, като е
предоставило паричната сума в договорения размер на главницата от 1000,00 лева на
ответника, a последният я е получил, видно от приложената Разписка (оригинал) №
0700020036654615/12.10.2023г. (на л.64), удостоверяваща получаване чрез „Изипей“ АД на
посочената парична сума в брой от Х. А., наредена от „КРЕДИТ ИНС“АД, т.е. кредиторът е
изпълнил поетото договорно задължение. Безспорно е и реалното предаване на заемната
сума от 1000 лева на касата на „Изипей“ АД, удостоверено със собственоръчен подпис и
вписване на имената на отв.Х. А.. В случая не се излагат твърдения за заплащане от страна
на последния в качеството на заемател – изцяло и или частично на договореното
задължение. Неоснователно е направеното от ответната страна, чрез особения представител,
възражение за недействителност на процесния договор за заем, доколкото видно от
приобщения в делото Договор за потребителски кредит „ЕКСТРА“ № Д3011717/12.10.2023
година, е че от страна на ищецът са отразени законовите изисквания, като в т.2.2 от
договора е посочен краен размер на задължението по отпуснатия на ответника кредит,
съдържащ погасителен план с информация относно размер, брой и периодичност, с дати на
плащане на погасителните вноски, годишен процент на разходите (ГПР), размер на
възнаградителна лихва и такси.
Предвид изложеното и доколкото не се събраха доказателства за изпълнение
за задължението на ответника на да заплати две поредни погасителни вноски, съгласно
приложения погасителен план и на основание на т.9.2 от Общите условия, приложени към
процесния договор за потребителски кредит, задължението на кредитополучателят е станало
предсрочно изискуемо в неговата цялост, поради което и претенцията на ищеца за
установяване на задължението по издадената по ч.гр.дело № 288/2024г. на РС-Айтос
Заповед по чл.410 от ГПК е основателна и доказана, поради което и следва да бъде уважена.
С установяване съществуването на главното вземане, съдът намира, че следва
да бъде уважена и претенцията за лихви - 150.00 (сто и петдесет) лева - договорна лихва за
периода от 12.11.2023 год. до 12.03.2024 год.; - 13.64 (тринадесет лева и 64 ст.) лева - законна
3
лихва за забава от 13.11.2023 година до 22.03.2024 година; както и законна лихва от датата
на подаване на заявлението пред РС-Бургас - 28.03.2024 год. до окончателно изплащане на
вземането, възприемайки ангажираните с исковата молба писмени доказателства,
неоспорени от ответника.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, с оглед изхода на делото и при уважаване на
иска, ответникът следва да заплати сторените от ищцовата страна съдебно- деловодни
разноски в размер на 1550,00 лева, съставляващи направените в хода на производство
разходи, според приложения от ищеца списък по чл.80 ГПК (л.55).
Мотивиран от гореизложеното, Айтоският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО съществуването на вземането на „КРЕДИТ
ИНС” АД, ЕИК *********, със седА.ще и адрес на управление: ***, със законен
представител М. Г. А., ЕГН ********** – Директор против Х. Х. А., ЕГН ********** с
адрес: *** по издадена по ч.гр.дело № 288/2024г. на РС-Айтос Заповед по чл.410 от ГПК за
изпълнение на парично задължение в размер на: - 1000.00 (хиляда) лева – главница; - 150.00
(сто и петдесет) лева - договорна лихва за периода от 12.11.2023 год. до 12.03.2024 год.; -
13.64 (тринадесет лева и 64 ст.) лева - законна лихва за забава от 13.11.2023 година до
22.03.2024 година; ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението -
28.03.2024 год. до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Х. Х. А., ЕГН ********** да заплати на „КРЕДИТ ИНС” АД, ЕИК
*********, направените съдебно-деловодни разноски в размер на 1 550,00 (хиляда
петстотин и петдесет) лева.
Присъжда на адв.З. К. – БАК, назначен в качеството на особен представител
на ответника, адвокатско възнаграждение за предоставена правна помощ в размер на 500,00
(петстотин) лева, платими от набирателната сметка на Районен съд – Айтос.
След приключване на делото (с влязло в сила решение) оригинал на Разписка
№ 0700020036654615/12.10.2023г. (на л.64) да се върне на „Изипей“ АД.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд в 2-
4
седмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
5