РЕШЕНИЕ
гр. ВРАЦА, 29.06.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският районен съд, втори граждански
състав, в публичното заседание на 19 юни Две хиляди и двадесета год., в състав:
Районен
съдия: НЕДЕЛИН ЙОРДАНОВ
При секретаря
***********като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гр. дело N`3535 по
описа за 2019год. и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявена е за установяване размер на парично
вземане по заповед за изпълнение, издадена по ч.гр.дело № 1369/2019г. на ВРС искова
молба от ”АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, гр.София против И.Г.В. *** за
признаване за установено, че ответника дължи на ищеца сумата 700.00 лева,
представляваща главница по договор за кредит
№ 519359, сключен на 13.10.2017г. с „Аксес Файнанс” ООД и договор за
прехвърляне на вземания /цесия/ от 07.11.2010г. и Приложение №1 от
11.04.2018г.; сумата 40.80 лв. договорна лихва за периода от 19.10.2017г. до
06.12.2017г.; 140.00 лв. неустойка за периода 06.11.2017г. до 06.12.2017г.;
77.50 лв. такса разходи за събиране за периода 06.11.2017г. до 06.12.2017г.;
120.00 лв. такса разходи за дейност на служител; 89.84 лв. обезщетение за
забава от 06.02.2018г. до подаване на заявлението в съда; ведно със законната
лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението до окончателното
изплащането на задължението. Ищецът твърди, че с договор за цесия и Приложение
№1 към същия е придобил вземането на кредитора „Аксес Файнанс” ООД по договор
за кредит № 519359, сключен на
13.10.2017г. с ответника, с което обуславя правния си интерес и
процесуалноправната си и материална легитимация да претендира изпълнение на
задължението за плащане от ответницата. Поддържа, че последният е неизправна
страна по договора и дължи претендираните суми.
Исковете са с правно основание чл.422 вр.
чл.410 ГПК и чл.79 ЗЗД и са процесуално допустими.
В срока и по реда на чл.131 ГПК ответникът,
чрез назначения му особен представител адв.Цв.М., представя писмен отговор, с
който оспорва исковете и обстоятелствата, на които се позовава ищеца. Оспорва
основанието за претендиране на главница и нейния размер, като недоказани. Прави
възражения за наличие на неравноправни клаузи, които не са индивидуално
уговорени по чл.146, ал.2 от ЗЗП, като се позовава и на противоречие с добрите
нрави на клаузите от договора, касаещи годишния лихвен процент и
възнаградителната лихва. Освен това навежда и доводи за нищожност на уговорения
процент на договорна лихва, както и на таксата разходи и неустойка.
За да се произнесе по основателността
на исковете, районният съд направи преценка на доказателствата по делото
поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид становищата на страните и прие за
установени следните обстоятелства:
По ч.гр.д. №1369/2019 г. на
Районен съд-Враца на 04.04.2019 г. е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.417 ГПК, с която е разпоредено И.Г.В. да заплати на „АГЕНЦИЯ
ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД сумата от 700,00
лева, представляваща главница по Договор
за кредит за кредит „Бяла карта” №
519359, сключен на 13.10.2017 г. и
Приложение № 1 към рамков договор за прехвърляне на парични вземания /цесия/ от 07.11.2014 г.;
договорна лихва 40.80 лв. за периода от 19.10.2017 г. до 06.12.2017 г.; неустойка за неизпълнение на задължение 140,
00 лв. за период от 06.11.2017 г. до 06.12.2017 г.; разходи и такси за извънсъдебно сбиране 77.50
лв. за период от 06.11.2017 г. до 06.12.2017 г.; 120.00 лв. такса разходи за дейност на
служител; 89.84 лева обезщетение за забава за период от 06.02.2018г. до датата
на подаване на заявлението в съда; ведно
със законната лихва върху главницата, считано от завеждане на заявлението в
съда 02.04.2019г. до окончателното изплащане на вземането и разноските по делото
– 25.00 лева държавна такса и сумата от
50.00 лева юрисконсултско
възнаграждение определено от съда
съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. с чл. 37
от Закона за правна помощ във вр. с чл.
26 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
С разпореждане
по същото ч. гр. дело, съдът е указал на заявителя, настоящ ищец, че може да
предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от уведомяването. В
указания му срок ищецът е предявил настоящия иск.
Видно
от представения по делото договор за кредит "Бяла карта", сключен на
13.10.2017 г. между "Аксес Файнанс" ООД /кредитодател/ и ответника И.В.,
кредитодателят се е задължил да предостави на кредитополучателя револвиращ
кредит в максимален размер на 700 лева, под формата на разрешен кредитен лимит,
който се усвоява чрез международна кредитна карта "Бяла карта" Ассеss Finаnсе/iСаrd, а кредитополучателят се е задължил да го
ползва и върне съгласно условията на договора (чл.2, ал.1), а именно: при
годишен процент на разходите 45,90% и годишен лихвен процент 43,20%. Срокът на
договора е бесрочен (чл. 4, т. 1).
Съгласно чл. 2, ал. 2 и ал. 3 от договора и Приложение № 1 към него
кредитодателят предоставя на кредитополучателя от името на „Айкарт” АД
/картоиздател/ платежен инструмент - кобрандирана кредитна карта с № 519359,
като с подписване на договора кредитополучателят е удостоверил получаването му.
Съгласно чл. 3, ал. 2 от договора за кредит кредитополучателят е поел
задължение да върне предоставения му кредит, като заплаща до всяко второ число
на месеца текущото си задължение. В чл. 12, ал. 1 от договора е предвидено, че
при непогасяване на текущото задължение на уговорения падеж, кредитополучателят
в 3-дневен срок от датата, следваща падежа на текущото задължение, следва да
заплати сума в размер на 15% от максималния кредитен лимит. Според предвиденото
в чл. 20 от договора, в случай че кредитополучателят не предостави допълнителното
обезпечение по чл. 15 дължи неустойка в размер на 10 % от усвоената и
непогасена главница, която е включена в текущото задължение за съответния
месец, като неустойката се начислява за всяко отделно неизпълнение на задължението.
Видно
от чл.21, ал.4 е предвидено задължение на кредитополучателя да заплаща и такса
разходи за действия по събиране на задължението в размер на 2,50 лева за всеки
ден до заплащане на текущото задължение или на сумата по чл. 12, ал. 1 от
договора, т.е. 15 % от максималния кредит лимит. Във всеки случай на забава
кредитополучателят дължи законна лихва за забава за всеки ден забава (чл. 21,
ал. 3).
Видно от приложения по делото рамков договор
за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 07.11.2014 г. "Аксес
Файнанс" ООД, в качеството на продавач или цедент и ищецът по делото
"Агенция за събиране на вземания" ЕАД, като купувач или цесионер, са
постигнали съгласие продавачът да прехвърли на купувача свои ликвидни и станали
изискуеми вземания, произхождащи от договори за заем, като тези вземания ще се
индивидуализират в Приложение № 1 към този договор.
Договорено е още, че при спазване условията
на този договор ще се прехвърлят периодично и други вземания, които ще бъдат
индивидуализирани от страните в съответното Приложение № 1 със съответната нова
дата, като с неговото съставяне и подписване то става неразделна част от
договора.
По делото е приложено пълномощно от
24.08.2015 г., с което „Аксес Файнанс“ ООД упълномощава „Агенция за събиране на
вземания“ АД да уведоми от името на цедента „Аксес Файнанс“ ООД всички длъжници
по всички вземания на дружеството, възникнали по силата на сключени договори за
заем и договори за потребителски кредити, които дружеството е цедирало съгласно
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 07.11.2014 г. между
„Аксес Файнанс“ ООД като продавач и ищеца като купувач.
По делото е приложено уведомително писмо от
„Аксес Файнанс“ ООД чрез „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с което
ответника В. е уведомен за извършената цесия и е поканен в 5 дневен срок да
погаси задълженията си по кредитния договор. Писмото е получено лично от
ответника на 19.04.2018 г.
По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза
за установяване на дължимите суми по кредитния договор от страна на ответника В.,
съгласно която по договор за кредит „Бяла карта“ ****от 13.10.2017 година, съгласно
предоставена информацня от „Асет Файнанс“ ООД не са извършвани плащания. От предоставената информация от
Асет Файнанс“ ООД и от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, към датата на
изготвяне на заключението плащания по заема не са извършвани. Непогасения
остатък от задължението за плащане е в размер по пера, както следва:
главница-700.00лв., договорна лихва-40.80лв., неустойка по чл.21 от
договора-140.00лв., такси за събиране на вземания-77.50лв., еднократна такса по
чл.21, т.5 от договора-120.00лв., законна лихва за забава на плащания-81.35лв.
При така установените фактически данни се налагат
следните правни изводи:
От
съвкупната преценка на писмените доказателства съдът намира за установено
наличието на валидно облигационно правоотношение между ответника И.В. и
първоначалния кредитор "Аксес Файнанс" ООД, както и че последният е
изправна страна в правоотношението, предвид предоставяне на усвоената сума по
кредитната карта. Процесният договор за кредит е двустранно подписан (съдържа
подпис на ответницата на всяка страница) и съдържа уговорки за всички
съществени елементи на договора за кредит, което налага извода, че е налице
валидно възникнала облигационна връзка между страните по договора за кредит.
По изложените съображения следва да се
приеме, че договорът за кредит е валидно сключен и обвързващ за страните, както
и че ответника виновно не е изпълнил договорните си задължения за заплащане на
процесните суми.
С оглед обстоятелството, че ищец по делото не е кредитодателя по
договора за кредит, а лице, което не е страна по този договор е необходимо да
се изследва материалноправната легитимация на ищеца и задължението на ответника
да изпълни поето с договора за кредит
такова, сключен с "Аксес Файнанс" ООД. В тази връзка с оглед
твърденията на ищеца, че е цесионер и собственик на вземания по договор за
прехвърляне на парични задължения (цесия) от 07.11.2014 г. с прехвърлител на
вземанията "Аксес Файнанс" ООД, в негова тежест в производството е да
докаже сключването на валиден договор за цесия, по силата на който е придобил
вземането на кредитора по договора за кредит спрямо длъжника-ответник и
изпълнение на задълженията, визирани в чл. 99 от ЗЗД.
За да установи качеството си на кредитор ищецът „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД, гр. София се позовава на представения като
доказателство по делото договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от
07.11.2014 г., сключен между цедента (продавач) "Аксес Файнанс" ООД,
гр.София и цесионера (купувач) „Агенция за събиране на вземания” ООД, гр. София
с приложението към него, в което са посочени вземанията, които се прехвърлят,
сред които е и вземането към ответника.
Действително с посочения договор за цесия
"Аксес Файнанс" ООД е прехвърлил и продал на купувача – ищец свои
ликвидни и изискуеми вземания, произтичащи от договори за заем, сключени от
продавача с длъжници, които не изпълняват задълженията си на заемополучатели по
тях (наречени вземания), които продавачът е посочил и определил в списък
Приложение 1 към този договор. Установи се по делото, че сред цедираните
вземания е и вземането, което цедента е имал към ответника, произтичащо от
договора за кредит "Бяла карта" от 13.10.2017г. - в Приложение № 1
към договора за цесия, в което са описани вземанията, които цедентът прехвърля
на цесионера, чрез името на длъжника и ЕГН, номера и датата на договора и
дължимите суми за главница и лихви.
Съгласно чл. 99, ал.1 ЗЗД
кредиторът може да прехвърли вземането си освен ако законът, договорът или
естеството на вземането не допускат това. Съгласно ал. 2 на същия член,
прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите,
обезпеченията и другите му принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако
не е уговорено противното, а според ал. 3 предишният кредитор е длъжен да
съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у
него документи, които установяват вземането, както и да му потвърди писмено
станалото прехвърляне. Следователно договора за прехвърляне на вземане - цесия,
става годен да породи правни последици в отношенията между страните по него -
цедента и цесионера от момента на постигане на съгласие помежду им. По
отношение на длъжника и третите лица обаче прехвърлянето на вземането има
действие от деня, когато то бъде съобщено на длъжника от предишния кредитор
/чл. 99, ал.4 от ЗЗД/. До уведомяване за цесията от предишния кредитор длъжникът
може да прави валидно изпълнение само на него. От датата на получаване на
съобщението от длъжника цесията разпростира действието си и по отношение на
него, в смисъл, че изпълнение с погасяващ ефект може да направи единствено на
цесионера. Съобщаването на цесията е условие за противопоставимост на договора
на длъжника и на трети лица.
Следователно в
конкретния случай, за да породи действие спрямо ответника по иска, сключеният
между цедента (продавач) "Аксес Файнанс" ООД, гр.София и цесионера
(купувач) „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, гр. София договор за цесия е
трябвало да бъде съобщен на длъжника от предишния кредитор, в случая
"Аксес Файнанс" ООД. Установи се по делото, че "Аксес
Файнанс" ООД е упълномощило ищеца да уведоми длъжниците по прехвърлените
вземания по кредитни договори. До изпълнение на изискванията на чл. 99, ал. 3
от ЗЗД - длъжникът да бъде уведомен от цедента, в случая упълномощения цесионер
за извършената цесия, цедентът остава титуляр на вземането спрямо него.
Уведомлението е сторено, видно от полученото на 19.04.2018 г. от И.В.
уведомително писмо, при което ищецът доказа активната си легитимация на
кредитор по процесния кредитен договор.
При това положение по отношение на претендираната главница от 700,00лв. съдът приема
следното: Видно от съдебно-счетоводната експертиза по предоставения на
ответника кредит са усвоени на 18.10.2017 г. сумата от 400.00лв., а на
19.10.2017 г. сумата от 300.00лв. По кредитния договор от страна на ответника
не са извършвани плащания, при което задължението за главница е в размер на
700.00лв.
Съгласно чл.3, ал.2 от
кредитния договор, ответника има задължение за заплащане на текущите задължения
по кредита до второ число на текущия месец, то претенцията за главница следва
да бъде уважена, тъй като същата видно от съдебно-счетоводната експертиза е
текущо задължение и като такова е дължимо и изискуемо.
При тези данни и с оглед липсата на заплащане
на дължимата главница и установената забава в плащанията съдът намира, че искът
по чл.422 ГПК за сумата от 700,00 лева главница по договор за кредит „Бяла
карта” с № 519359/13.10.2017г. се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен.
Върху тази сума следва да се присъди законна лихва, считано от датата на подаване
на заявлението в съда-02.04.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.
С оглед
установената забава в плащането на дължимата главница, основателна се явява и
претенция за сумата от 81.35 лв. обезщетение за забава за периода от 06.02.2018
г. до 02.04.2019 г., съгласно
заключението на съдебно-счетоводната експертиза като до пълния предявен размер
от 89.84лв., предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Настоящият съдебен състав намира, че предвидената в
договора – чл.21 клауза за неустойка за неизпълнение на договорно задължение за
предоставяне на обезпечение, противоречи на добрите нрави:
Процесният договор за кредит "Бяла
карта" от 13.10.2017 г. е сключен при действието на Закона за
потребителския кредит и тъй като длъжникът има качеството
"потребител", задължение на съда е да извърши проверка дали договорът
не нарушава императивните разпоредби на закона. Съгласно разпоредбата на чл.
33, ал. 1 от ЗПК, при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва
върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Според ал. 2 на същия
текст, когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита,
обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. В конкретния
казус, в клаузата на чл. 15, ал.1 е
предвидено, че при неплащане на текущо задължение на падежа, кредитополучателят се задължава в срок от 3
дни след падежа, да предостави на Кредитодателя допълнително обезпечение –
поръчител, който да отговаря едновременно на посочените в договора условия.
Съгласно чл. 21, ал. 1 от договора при непредоставяне на допълнително обезпечение
– поръчител в срока по чл.15, кредитополучателят дължи неустойка в размер на
10% от усвоената и непогасена главница, която е включена в текущото задължение
и се начислява на 6-то число на месеца.
При преценка на дължимостта на начислената
неустойка в размер на 140,00 лева, съдът, съгласно дадените в ТР № 1/2009 г. на
ОСТК на ВКС разяснения, следва да извърши преценка за нищожност на неустоечната
клауза поради накърняване на добрите нрави. Съобразявайки последиците от
неизпълнение на задължението за предоставяне в срок от три дни след падежа на
допълнително обезпечение – поръчител, отговарящ на посочени в чл. 15, ал.1 от
договора изисквания, в случай на неплащане на текущо задължение на посочения в
договора падеж, съдът намира, че неустойката не зависи от вредите от това
неизпълнение и по никакъв начин не кореспондира с последиците от него.
Действително уговорената неустойка има санкционна функция, но уговореният
размер е прекомерен спрямо чистата стойност на кредита -20%, а не както е
уговорена 10% и поради това уговорката се явява в противоречие с
обезщетителната функция на неустойката. Включена по този начин неустойката по
същество е добавък към възнаградителната лихва на кредитора, предвид условията,
на които трябва да отговаря допълнителното обезпечение, и поради това го
обогатява неоснователно, което противоречи на принципа за справедливост в
гражданските правоотношения. Изхождайки от тези мотиви, съдът намира уговорката
за неустойка за противоречаща на добрите нрави и поради това нищожна на
основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и чл. 33, ал. 1 ЗПК, а предявеният иск за
установяване на нейната дължимост в настоящото производство – за неоснователен.
По отношение на претенцията за присъждане на
сумите от 77.50 лв. такса разходи за събиране за периода 06.11.2017г. до
06.12.2017г.; 120.00 лв. такса разходи за дейност на служител, съдът счита
исканията за неоснователни и следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Уговорката
за заплащане на разходи и такси по извънсъдебно събиране на вземането
противоречи на императивни законови разпоредби. Така заявените от ищеца разходи
и такси са свързани с действия на кредитора при забава в плащанията, т. е.
представляват обезщетение на кредитора при забавено плащане, а разпоредбата на
чл. 33, ал. 1 и 2 ЗПК предвижда, че при забава на потребителя кредиторът има
право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, като
тя не може да надвишава законната лихва. С уговарянето на тези разходи и такси
по същество се цели заобикаляне на ограничението на чл. 33 ЗПК и въвеждане на
допълнителни плащания, чиято дължимост е изцяло свързана с хипотеза на забава
на длъжника. Такава клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или
резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна съгласно чл. 21, ал.
1 ЗПК. Освен изложеното следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 10а, ал.
2 ЗПК, която императивно въвежда забрана да се изисква заплащане на такси и
комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, каквато
представлява таксата за събиране на задължението, т. е. клаузата противоречи на
цитираната норма на ЗПК.
По
отношение на исковата претенция за сумата от 40.80 лв.-договорна лихва за
периода от 19.10.2017 г. до 06.12.2017 г. съдът приема, че по правната си характеристика договорната лихва е
възнаграждение, с което длъжникът на пари или на заместими вещи трябва да
престира на кредитора, защото е ползвал същите. Тази лихва е граждански плод и
се дължи по силата на едно правоотношение, като нейният размер се определя от
размера да дадения в заем капитал /парична сума в случая/ и времето на
ползването му. Волята на страните е меродавна, само ако тя не надвишава
най-високия размер, допустим от закона според чл.10, ал.2 от ЗЗД, какъвто в
момента не е регламентиран. Критерий за извършване на преценка за това следва
да бъде законната лихва, но законът не изисква тя да бъде равна на нея. С оглед
изискването на закона – чл.26, ал.1 от ЗЗД, при договаряне между страните да не
се накърняват добрите нрави следва да се приеме, че именно те налагат
максималният размер, до който съглашението за плащане на възнаградителна лихва
е действително. Добрите нрави са критерии за норми на поведение, които се
установяват в обществото, поради това, че значителна част от хората според
вътрешното си убеждение ги приемат и се съобразяват с тях. За противоречащи на
добрите нрави се считат сделки, с които неравноправно се третират икономически
слаби участници в оборота, използва се недостиг на материални средства на един
субект за облагодетелстване на друг. Следва да се отчитат обаче и останалите
обстоятелства във връзка със сключения договор за кредит, като размерът на
предоставената в заем сума, наличието или липсата на обезпечение, както и
поетия от кредитора риск с оглед имущественото състояние на кредитополучателя.
В съдебната практика е прието, че противно на добрите нрави е да се уговаря
възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва, а
когато възнаградителна лихва е уговорена по обезпечен и по друг начин заем
(напр. ипотека), противно на добрите нрави е да се уговаря лихва за забава,
надвишаваща двукратния размер на законната лихва- решение № 906/30.12.2004 г.
на ВКС по гр.д. №1106/2003г., ІІ г.о., решение №378/18.05.2006г. на ВКС по
гр.д.№315/2005г., ІІ г.о., решение № 1270/09.01.2009 г. на ВКС по гр.д.
№5093/2007г., ІІ г.о. и др. В конкретния случай в кредитния договор е уговорена
фиксирана лихва от 43.2%. В случая чрез използване на онлайн калкулатор съдът
изчисли, че трикратния размер на законната лихва за периода от 19.10.2017 г. до
06.12.2017 г. е 28.59 лв./3х 9,53 лв./, от което следва, че договорената
възнаградителна лихва е недействителна, поради противоречие с добрите нрави,
при което така предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Съгласно т. 12 от Тълкувателно решение №
4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, съдът в исковото производство се
произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното
производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед
за изпълнение.
По исковото производство ищецът претендира
присъждане на разноски в общ размер 1187.00 лева, от които 275.00 лева платени
за държавна такса, 350.00 лв. юрисконсултско възнаграждение, 312.00лева възнаграждение
за особен представител, 250.00лв.-възнаграждение за вещо лице. Разпоредбата на чл. 37 ЗПП препраща към Наредбата за
заплащане на правната помощ, която в чл. 25 и чл. 26 предвижда възнаграждение
за заповедното производство от 50 до 150 лева, а в исковото - от 100 до 300
лева. Съгласно чл. 1 от Наредбата съдът следва да определи възнаграждението в
зависимост от вида и количеството на извършената работа, като в настоящия
случай съдът определя юрисконсултското възнаграждение в размер от 250 лв. и
общият размер на разноските в исковото производство образува сбор от 1077лв.
Съобразно уважената част на исковете и на
основание чл.78, ал.1 от ГПК, в полза на ищеца следва да се присъдят съдебно-деловодни
разноски в размер на 787.32 лв., представляващи заплатена държавна такса,
възнаграждение за вещо лице, за особен представител и юрисконсултско
възнаграждение, а в заповедното производство по ч. гр.д. №1369/2019 г. на Районен
съд Враца в размер на 46.83 лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение
на И.Г.В. ЕГН **********,***, и
настоящ адрес ***, че дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД гр.София, ****, седалище и адрес управление
гр. София, бул. “Д-р Петър Дертлиев” №
25, офис-сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4,
сумата от 700.00 лева, представляваща главница по договор за кредит № 519359, сключен на 13.10.2017г. с „Аксес
Файнанс” ООД; 81.35 лв. обезщетение за забава от 06.02.2018г. до 02.04.2019 г.;
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.04.2019 до
окончателното изплащането на задължението, за които суми е издадена заповед
№915/04.04.2019 г. по ч.гр.д.№1369/2019 по описа на Районен съд Враца.
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от „АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД гр.София, ****
против И.Г.В. ЕГН **********,***
и настоящ адрес ***, за сумата 40.80 лв. договорна лихва за периода от
19.10.2017г. до 06.12.2017г.; 140.00 лв. неустойка за периода 06.11.2017г. до
06.12.2017г.; 77.50 лв. такса разходи за събиране за периода 06.11.2017г. до
06.12.2017г.; 120.00 лв. такса разходи за дейност на служител, както и за
сумата над 81.35лв. до пълния предявен размер от 89.84 лв. обезщетение за
забава за периода 06.02.2018г. до 02.04.2019 г.
ОСЪЖДА И.Г.В.
ЕГН **********,*** и настоящ адрес ***, да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД гр.София, ****,
със седалище и адрес на управление гр. София, бул. “Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, разноски по настоящото производство в
общ размер на 787.32 лв., както и сторените разноски в производството по
ч.гр.д. № 1369/2019 г. по описа на Районен съд – Враца в общ размер на 46.83
лв., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК съобразно уважената част на исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Враца в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:……………………