№ 76
гр. Враца, 03.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на дванадесети
септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Евгения Г. Симеонова
при участието на секретаря Миглена Н. Костадинова
като разгледа докладваното от Евгения Г. Симеонова Търговско дело №
20241400900007 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба вх.№ 334/16.01.2024 г.
на И. Ц. Д., ЕГН **********, и И. И. Д., ЕГН **********, двамата от гр.***,
подадена чрез пълномощника им адв.Л. Г., с която против ЗАД „ДЗИ-Общо
застраховане” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.***, са
предявени следните осъдителни искове:
1/ Иск за сумата 200 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в душевни и емоционални болки и
страдания, претърпени от ищцата И. Ц. Д. вследствие смъртта на сина й И. И.
И., починал при ПТП на ***, ведно със законната лихва, считано от 20.08.2023
г. до окончателното изплащане на сумата;
2/ Иск за сумата 200 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в душевни и емоционални болки и
страдания, претърпени от ищеца И. И. Д. вследствие смъртта на сина му И. И.
И., починал при ПТП на ***, ведно със законната лихва, считано от 20.08.2023
г. до окончателното изплащане на сумата;
3/ Иск за сумата 10 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди от ищцата И. Ц. Д., равняващи се на средната пазарна
цена на лек автомобил марка „Опел”, модел „Виваро”, с рег.№ ВР *** СК,
ведно със законната лихва, считано от 20.08.2023 г. до окончателното
изплащане на сумата.
В исковата молба се твърди, че на *** около 21:27 часа е настъпило
ПТП на път ІІ-13 между лек автомобил „Фолксваген Голф”, с рег.№ ЕН ***
КХ, управляван от водача Г. В. М., който при движение на прав пътен участък
е нарушил правилата за движение по ЗДвП, напуснал е своята лента на
движение на двупосочен път и е навлязъл в лентата за насрещно движение,
където е блъснал челно лек автомобил „Опел Виваро”, с рег.№ ВР *** СК,
управляван от И. И. И.. В резултат на удара водачът на лек автомобил „Опел
1
Виваро”, който е управлявал автомобила със съобразена скорост и с правилно
поставен обезопасителен колан, е починал вследствие на остра кръвозагуба,
предизвикана от разкъсване на аортата на сърцето при получената от удара
гръдна и коремна травма.
Посочва се, че починалият водач И. И. И. е син на двамата ищци.
Твърди се, че приживе отношенията между родителите и техния син са
били основани на взаимна обич, привързаност и неразделност, както и че
същите са споделяли един покрив и цял живот са живели в едно домакинство,
били са неразделни и са се събирали всеки ден. Според изложеното в исковата
молба, ищците са успели да изградят у своя син положителни качества –
трудолюбие, привързаност към родителите, всеотдайност към близки и
приятели, взаимопомощ, морална и духовна подкрепа, но всичко това е
изгубено в един миг.
Посочва се, че след внезапната, жестока и необратима смърт на своя
син, майката се е затворила в себе си, не може и не иска да говори, не се
усмихва, споделя, че за нея животът е приключил и болката й не може да бъде
преодоляна, докато е жива. По отношение на бащата се сочи, че след смъртта
на сина си е мълчалив, видимо съсипан и с нежелание за живот, споделя, че с
неочакваната и ненавременна загуба е изгубил всичко, което е градил цял
живот и което го е осмисляло. Според ищците е трудно да се опишат тежките
душевни болки и страдания от нелепата загуба на сина им, който са изгубили в
момент, когато тепърва е започнал да им бъде силна морална и материална
опора.
В исковата молба се твърди, че в резултат на удара лекият автомобил
„Опел Виваро”, с рег.№ ВР *** СК, който е собственост на фирмата,
представлявана от И. Ц. В., е тотална щета и е негоден за употреба.
Посочва се, че увреждащото МПС лек автомобил „Фолксваген Голф”, с
рег.№ ЕН *** КХ притежава задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” в „ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД съгласно полица №
BG/06/123000605093, валидна от 21.02.2024 г. Сочи се също, че по случая при
ответното дружество е образувана застрахователна преписка № *** за
обезщетяване на търпените от ищците неимуществени вреди, настъпили в
резултат на смъртта на сина на ищците, но в тримесечния срок от предявяване
на извънсъдебната претенция – 19.08.2023 г. ответникът не е изпълнил
задължението си да изплати застрахователно обезщетение, което е основание
за предявяване на настоящите осъдителни искове.
С Разпореждане № ***/20.05.2024 г. съдът е приел исковата молба за
разглеждане по реда на Глава 32-ра „Производство по търговски спорове”
ГПК и е разпоредил да се връчат преписи от същата и приложенията към нея
на ответника.
В срока по чл.367, ал.1 ГПК е постъпил отговор вх.№ 4637/12.06.2024
г. от ответника „ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД, подаден чрез процесуалния
му представител юрисконсулт Ю. К..
По отношение допустимостта на исковите претенции ответникът
оспорва активната процесуалноправна легитимация на И. Ц. Д. за предявяване
на иска за имуществени вреди, тъй като собственик на автомобила е „***”
ЕООД, видно от представеното свидетелство за регистрация Част І.
С отговора се оспорва и основателността на исковите претенции.
Посочва се, че на *** на път ІІ-13 между гр.Кнежа и гр.Бяла Слатина възниква
2
ПТП между лек автомобил „Фолксваген Голф”, с рег.№ ЕН *** КХ,
управляван от Г. В. М., застрахован в „ДЗИ-Общо застраховане” АД по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, валидна към датата на
произшествието, и товарен автомобил „Опел Виваро”, с рег.№ ВР *** СК,
управляван от И. И. И., застрахован в ЗК „Лев Инс” АД по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност”. Не се оспорва обстоятелството, че при
произшествието е загинал И. И., който е водач на товарния автомобил „Опел
Виваро”. Признава се и фактът, че във връзка с това събитие при ответника е
заведена претенция и е образувана щета № ***, но се посочва, че по тази
претенция не е постановен отказ, а са изискани допълнителни доказателства,
които не са представени от претендиращите застрахователно обезщетението.
Ответникът твърди, че вина за ПТП, освен застрахования при него
водач Г. В. М., има и водачът на товарния автомобил „Опел Виваро” И. И. И..
В тази насока се позовава на заключението на автотехническа експертиза,
изготвена по воденото досъдебно производство № ЗМ-51/2023 г. по описа на
РУ-Кнежа, в която е констатирано, че водачът на т.а. „Опел Виваро”, рег.№ ВР
*** СК е управлявал МПС със значително по-висока скорост от максимално
разрешената за съответния пътен участък.
На следващо място ответникът оспорва предявените претенции за
неимуществени вреди като завишени и неотговарящи на обществения
критерий за справедливост по чл.52 ЗЗД, както и на обичайните размери на
обезщетенията, присъждани при аналогични случаи. Навеждат се доводи, че
вредите от смъртта на син са изключително тежки, но не могат да бъдат
репарирани с парично обезщетение и да бъде възстановено състоянието преди
събитието, поради което законът предвижда обезщетението за неимуществени
вреди да бъде определено от съда по справедливост. Развиват се съображения,
че в този принцип се включва преценката на редица обективно съществуващи
обстоятелства, освен естествената/нормална близост между родители и син.
Подчертава се, че установяването на особен интензитет на търпените болки и
страдания е в доказателствена тежест на ищците. Посочва се, че при ищците
се касае за обичайни болки и страдания, търпени от загуба на близък, а не за
развитие на психично увреждане, налагащо лечение.
В отговора на исковата молба се прави възражение по чл.51, ал.2 ЗЗД и
се иска намаляване отговорността на ответника, поради допуснатото от водача
на т.а. „Опел Виваро”, с рег.№ ВР *** СК И. И. нарушение на чл.21 ал.2 ЗДвП
с оглед управлението на автомобила с превишена скорост от 108,83 км/ч при
разрешена скорост от 80 км/ч. Посочва се, че при управление с разрешената от
закона скорост ударният импулс би бил значително по-лек и не би настъпил
летален изход. Освен това се твърди, че за вредоносния резултат е допринесло
и обстоятелството, че И. И. не е използвал обезопасителен колан към момента
на настъпване на ПТП в нарушение на чл.137а, ал.1 ЗДвП, с което сам се е
поставил в опасност.
Ответникът изразява становище, че претенцията за лихви не е
съобразена с чл.497, ал.1, т.2 вр. чл.496, ал.1 КЗ, съгласно които
застрахователят изпада в забава след изтичането на тримесечен срок от
заявяването на претенцията, като в случая този срок е изтекъл на 19.11.2023 г.
По отношение на претенцията за имуществени вреди се поддържа
изразеното становище за липса на активна легитимация на ищцата И. Д..
Ответникът счита претенцията за завишена с оглед действителната стойност
3
на щетите по автомобила, както и че най-вероятно щетата ще се определи като
тотална. Посочва, че съгласно чл.390, ал.1 КЗ преди изплащането на
обезщетение, определено като тотална щета на МПС, регистрирано в РБ,
ползвателят на застрахователната услуга следва да представи удостоверение
от компетентните регистрационни органи за прекратяване регистрацията на
МПС, в което да е отбелязано, че прекратяването на регистрацията е поради
настъпила тотална щета. Сочи се също, че съгласно практиката на
касационната инстанция, не се касае за условие за възникване задължението
на застрахователя, а за предпоставка за настъпване на изискуемост. Изтъква
се, че в случая не са представени доказателства за такова прекратяване, поради
което ответникът не е изпаднал в забава и искът за мораторна лихва следва да
бъде отхвърлен.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства. Допусната и
изслушана е комплексна съдебна автотехническа и медицинска експертиза
/КСАТМЕ/.
След като обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната
пълнота, във връзка с изложените от страните доводи, настоящият
съдебен състав приема за установена следната фактическа обстановка:
С постановеното по реда на чл.374 ГПК Определение № 235/19.07.2024
г. съдът е приел, за безспорно обстоятелството, че на *** около 21:27 часа е
настъпило ПТП на път ІІ-13 между лек автомобил „Фолксваген Голф”, с рег.№
ЕН *** КХ, управляван от водача Г. В. М., и товарен автомобил „Опел
Виваро”, с рег.№ ВР *** СК, управляван от И. И. И..
В подкрепа на изложените в исковата молба твърдения относно
механизма на настъпване на това ПТП ищците са представили Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица № 3/06.04.2023 г. , в който е отразено, че
от служител на РУ-Кнежа е посетено ПТП, настъпило на *** около 21:27 часа
на път ІІ-13, км 65 между: участник № 1 – ППС марка "Фолксваген", модел
"Голф", с рег. № ЕН *** КХ, собственост на М. Г. И., управляван от Г. В. М.;
участник № 2 – ППС, марка "Опел", модел "Виваро", с рег.№ ВР *** СК,
собственост на "***" ЕООД, управляван от И. И. И.; участник № 3 – С. Н. И..
В протокола са описани видимите щети по ППС. Посочено е, че при ПТП са
пострадали следните лица: Г. В. М. – починал, И. И. И. – починал и С. Н. И. –
фрактура на дясно бедро, охлузвания и натъртвания. Като причина за ПТП е
посочено, че участник № 1 при движение на прав пътен участък навлиза в
лентата за насрещно движение и се блъска челно в участник № 2, който се
движи направо. Отразено е, че е образувано ДП ЗМ № 51/*** по описа на РУ
Кнежа. Към констативния протокол е приложена и план-схема на ПТП.
От приложените по делото материали от досъдебното производство,
както и от заключението на изслушаната КСАТМЕ се установява, че ПТП е
станало на път ІІ-13, гр.Кнежа-гр.Бяла Слатина, в тъмната част на
денонощието, при облачно време с валеж на дъжд и мокра пътна настилка.
Участъкът от пътя, където е станало ПТП, е прав и хоризонтален, без
надлъжен и напречен наклон, с видимост към мястото на удара от посока
движение на двата автомобила не по-малка от 150 м. Товарният автомобил
"Опел Виваро", с рег.№ ВР *** СК се е движил в посока гр.Кнежа-гр.Бяла
Слатина в полагащата му се лента за движение със скорост от около 108,8
км/ч, преди и към момента на удара, а лекият автомобил "Фолксваген Голф",
рег.№ ЕН***КХ се е движил в посока гр.Бяла Слатина-гр.Кнежа в полагащата
4
му се лента за движение със скорост от около 95,37 км/ч, преди и към момента
на удара. В един момент от своето движение, когато се е намирал на около 39
м. от мястото на удара, лекият автомобил се е отклонил в посока лентата за
насрещно движение, навлязъл е в нея и при достигане до мястото на удара се е
ударил с лявата половина на предната си челна част в челната част на
товарния автомобил. Вследствие на този удар и получения ударен импулс,
лекият автомобил се е завъртял в посока обратна на първоначалното му
движение и с въртеливо спрямо вертикалната си ос в посока обратна на
часовниковата стрелка и постъпателно движение е изминал разстояние от
около 12,8 м., след което се е установил в покой на посоченото място в
съставения протокол за оглед. Товарният автомобил е продължил движението
си в посока на първоначалното си движение постъпателно и въртеливо в
посока обратна на часовниковата стрелка и след изминаване на разстояние от
около 11,3 м. се е установил в покой на посоченото място в съставения
протокол за оглед. В заключението е отразено, че разрешената скорост за
движение в пътния участък, където е настъпило ПТП, е 90 км/ч. Посочено е,
че опасната зона за спиране на товарния автомобил при движение с реална
скорост от около 108,8 км/ч е била около 131,6 м., а при движение със скорост
от 90 км/ч. би била 96,7 м. Опасната зона за спиране на лекия автомобил при
движение с реална скорост от около 95,37 км/ч е била около 106 м., а при
движение с разрешената скорост от 90 км/ч би била 96,7 м. В момента на
възникване на опасността от челен удар между двата автомобила, т.е.
моментът, в който лекият автомобил е променил траекторията си на движение
в посока на ляво и е започнал да навлиза в лентата за насрещно движение,
товарният автомобил е отстоял от мястото на удара на разстояние от около
44,5 м., а лекият автомобил – на около 39 м. Според вещото лице –
автоексперт, водачът на товарния автомобил "Опел Виваро" при движение с
реална скорост от 108,8 км/ч не е имал техническа възможност да предотврати
удара чрез аварийно спиране, като такава възможност не би имал и при
движение с максимално разрешената за този пътен участък скорост от 90 км/ч.
Посочено е, че водачът на лекия автомобил "Фолксваген Голф" е имал
техническа възможност да предотврати удара, като запази траекторията си на
движение в полагащата му се лента. От техническа гледна точка причината за
настъпилото ПТП е навлизането на лекия автомобил в лентата за насрещно
движение.
Между страните не се спори, че при ПТП е починал И. И. И., който
видно от приложеното към исковата молба заверено копие от удостоверение за
раждане, издадено въз основа на Акт за раждане № ***/02.11.1977 г. на
Община Бяла Слатина, е син на ищците И. Ц. Д. и И. И. Д..
От приложеното към исковата молба заверено копие от Съобщение за
смърт № ***/05.04.2023 г. е видно, че като причина за смъртта на И. И. И. е
отразено: остра кръвозагуба.
От представената медицинска документация, съдържаща се в
досъдебното производство, както и от заключението на КСАТМЕ се
установява, че вследствие ПТП И. И. е получил тежка гръдна травма,
изразяваща се в двустранно счупване на ребра с оформяне на "гръден капак" с
дислокация на фрагменти и засягане на пристенна плевра; излив на кръв в
двете гръдни половини; разкъсване на степа на белодробна вена с излив на
кръв в околосърцевата торбичка и наличие на кръв в двете половини на
5
гръдната кухина, както и коремна травма, изразяваща се в травматично
разкъсване на черния дроб с кръвоизлив в коремната кухина. Според
заключенията на експертизата, по механизъм уврежданията отговарят да
бъдат получени от удари с или върху твърди тъпи предмети, както и от
сътресението на тялото със значителна кинетична енергия, като е налице
пряка причинно-следствена връзка между получените травматични
увреждания и настъпилата смърт от развилата се остра масивна кръвозагуба и
травматичен кръвозагубен шок.
От заключението на КСАТМЕ се установява, че товарният автомобил е
бил оборудван с фабрични заводски триточкови инерционни обезопасителни
колани, но водачът му И. И. И. е бил без поставен предпазен колан. Вещите
лица са посочили числената стойност на инерционната сила, която е действала
на водача на автомобила, породена от ударен импулс, равен на сумарната
скорост на двата автомобила в момента на удара, и равняваща се на 204,17
км/ч или 56,76 м/сек, като върху водача с тегло от около 80 кг е действала
инерционна сила с големина 4540 кг.м/сек. Посочват, че направлението на
тази сила е било отзад напред спрямо тялото на водача. Предвид механизма на
получените увреждания и обстоятелството, че починалият водач е бил без
поставен предпазен колан, експертите приемат, че е налице т.нар. "воланна
травма", т.е. уврежданията са получени при съприкоснованието на тялото с
волана. Посочват, че при поставен обезопасителен колан и имайки предвид
установената контактна скорост биха настъпили подобни по морфология
травматични увреждания на гръдния кош и коремната кухина, но не може с
категоричност да се каже дали същите биха довели до летален изход. Според
вещите лица, безспорно установената по-висока от допустимата скорост е
допринесла за получаването на по-тежки увреждания и настъпИ. смъртен
изход, още повече, че починалото лице е било без поставен обезопасителен
колан.
Според дадените в съдебно заседание обяснения от вещото лице Ф.Т.,
при поставен обезопасителен колан, предвид механизма на ПТП, действалите
инерционни сили и много голямата контактна скорост, също би се достигнало
до увреда – т.нар. "коланна травма", при което би имало увреждания на
костите на гръдната клетка, евентуално коремна травма със засягане на
коремни органи и съдове от малък и среден калибър от коремната кухина, но
би се избегнало сътресението на тялото, което се получава при контакт с
волана или с интериорните части на автомобила. Според вещото лице,
предвид високата контактна скорост, не може да се каже с категоричност дали
това би довело до летален изход или до избягване на такъв. Експертът
посочва, че в практиката си е срещал случаи, в които и при поставен
обезопасителен колан са настъпвали разкъсвания на вътрешни органи и
счупвания на ребра и гръдна кост, които са били фатални и са водели до
летален изход, но в конкретния случай няма как да се каже какво би се
случило, ако водачът на товарния автомобил е бил с поставен предпазен
колан.
За установяване на претърпените от ищците неимуществени вреди по
делото са събрани гласни доказателства.
От показанията на свидетелките С. И. (съпруга на И. И.) и И. И.
(дъщеря на И. И.) се установява, че семейството на починалия при ПТП И. И.
е живеело с една къща и едно общо домакинство с неговите родители –
6
ищците И. и И. Д.и. Свидетелките установяват, че И. И. е бил първото дете на
ищците и помежду им е съществувала много силна връзка. През 1999 г.,
когато се е родила св.И. И., нейните родители са били студенти в гр.Шумен,
поради което грижите за нея са били поети от ищците, а след завършването на
образованието и завръщането им в гр.Бяла Слатина ,младото семейство от
своя страна е започнало да помага на ищците. Св.И. И. заявява, че в
последните години баба й и дядо й са разчитали за всичко на нейния баща – за
лекари, за помощ в градината, за домакинската работа вкъщи.
Свидетелките установяват, че ищците са понесли много тежко смъртта
на своя син. Майка му И. Д. е била в шок и напълно неадекватна, изгубила е
желание за живот, започнала е да приема успокоителни лекарства, които
употребява и до момента, престанала е да излиза от къщи и прави това
единствено, когато е налице неотложен ангажимент или за да отиде до
гробища. Ищецът И. Д., който е бил претърпял инсулт няколко дни преди
ПТП, е изпаднал в шок, престанал е да говори и само е стоял в стаята и е
гледал в една точка и се е клател. Свидетелките посочват, че се опитват да
подкрепят ищците физически и психически и да им казват, че имат нужда от
тях, но те не желаят да комуникират и са се затворили в дома си. Свидетелката
И. И. установява, че преди ПТП ищците са били весели хора, събирали са се
всички заедно и са се смеели и забавлявали, а сега вече не се събират на
празници и рождени дни, а ако седнат заедно на маса никой не казва нищо.
Съдът кредитира показанията на свидетелките, тъй като същите са
възприели състоянието на ищците, както непосредствено след смъртта на сина
им И. И., така и към настоящия момент. Действително същите имат родствени
връзки с ищците и са заинтересовани от изхода на делото, но показанията им
не се опровергават по никакъв начин от останалите събрани по делото
доказателства.
Във връзка с претенцията за претърпени имуществени вреди е
приложено заверено копие от свидетелството на регистрация, част І на
товарен автомобил марка "Опел", модел "Виваро", рег.№ ВР***СК, от което е
видно, че същият е регистриран като собственост на "***" ЕООД. При
извършване на служебна справка в Търговския регистър се констатира, че
едноличен собственик на капитала и управител на това търговско дружество е
ищцата И. Ц. Д..
Между страните не се спори, че към датата на събитието – *** за лек
автомобил „Фолксваген Голф”, с рег.№ ЕН *** КХ е било налице валидно
застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите" с ответника "ДЗИ-Общо застраховане”
ЕАД.
Не се спори, а и от приложеното заверено копие от щета № *** се
установява, че ищците И. Ц. Д. и И. И. Д. са отправили до ответното
застрахователно дружество писмена застрахователна претенция вх.№ 94-Л-
210/22.08.2023 г. С писмо изх.№ 0-92-14538/22.11.2023 г. застрахователят е
отговорил, че към този момент не е налице основание за удовлетворяване на
претенцията, тъй като представените със същата документи са недостатъчни
за изясняване на всички факти и обстоятелства относно механизма на
настъпване на ПТП и последиците от него, както и вината на водача,
управлявал застрахования автомобил. Изискано е представяне на
допълнителни документи. Няма данни такива да са били предоставени от
7
ищците и да са били определени и изплатени застрахователни обезщетения.
При така възприетата фактическа обстановка, настоящият съдебен
състав прави следните правни изводи:
Предявените искове са с правно основание чл.432, ал.1 КЗ вр. чл.45
ЗЗД.
Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по
правило тъждествена по обем с отговорността на делинквента. За да се
ангажира отговорността по чл.432, ал.1 КЗ е необходимо към момента на
увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение,
породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност" между прекия
причинител на вредата и застрахователя. Наред с това трябва да са налице и
всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 ЗЗД,
пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован
спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди, а именно:
извършено виновно противоправно деяние от делинквента, от което в
причинно-следствена връзка да са настъпили вреди за пострадалия от сочения
вид и в търсения размер. Тежестта за установяване на тези обстоятелства се
носи от ищеца, като единствено за наличието на вина законът въвежда
оборима презумпция с разпоредбата на чл.45, ал.2 ЗЗД.
Нормата на чл.429, ал.1 КЗ установява, че с договора за застраховка
"Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в
границите на определената в договора сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди,
които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие, а
разпоредбата на чл.432, ал.1 КЗ предоставя право на увредения, спрямо който
застрахованият е отговорен, да иска обезщетението пряко от застрахователя.
За да се породи това право следва да бъдат изпълнени изискванията на
нормата на чл.380 КЗ, а именно - отправена писмена претенция до
застрахователя по риска "ГО" и изтичане на срока за окончателно произнасяне
от страна на застрахователя, визиран в разпоредбата на чл.496, ал.1 КЗ – 3
месечен срок, считано от предявяване на претенцията пред застрахователя.
Както бе посочено, по делото е безспорно обстоятелството, че към
датата *** реализиралият ПТП лек автомобил марка "Фолксваген", модел
"Голф", с рег.№ ЕН *** КХ е бил застрахован при ответника "ДЗИ-Общо
застраховане" ЕАД по застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, като ПТП е настъпило в срока на застрахователно покритие
на договора. Ангажирани са и доказателства за заявена писмена претенция от
ищците И. Ц. Д. и И. И. Д. пред застрахователя – ответник на основание
чл.380 КЗ. При тези данни настоящият съдебен състав приема предявените
искове за допустими.
От събраните по делото доказателства се установи по категоричен
начин настъпването на ПТП на *** около 21:27 часа на път ІІ-13, вследствие
виновното и противоправно поведение на Г. В. М., който като водач на
застрахования при ответника лек автомобил марка "Фолксваген", модел
"Голф", с рег.№ ЕН *** КХ, при движение на прав пътен участък е напуснал
своята лента за движение и е навлязъл в лентата за насрещно движение,
където е блъснал челно товарен автомобил марка "Опел", модел "Виваро", с
рег.№ ВР***СК, управляван от И. И. И..
От събраните писмени доказателства и заключението на КСАТМЕ се
8
установи и причинно-следствената връзка между деянието и настъпилата
смърт на пострадалото при ПТП лице И. И. И. .
С оглед на изложеното, съдът приема, че са налице всички посочени
предпоставки за ангажиране отговорността на ответника за причинените
вреди вследствие виновното и неправомерно поведение на застрахованото
лице.
За да бъде разрешен спора между страните относно настъпването на
описаните в исковата молба вреди и техния обем, настоящият съдебен състав
взема предвид следното:
Кръгът от лица, легитимирани да получат обезщетение за
неимуществени вреди от причинена при непозволено увреждане смърт на
близък, не е уреден в законодателството на Република България. Липсата на
законодателна уредба е наложила за целите на правоприлагането лицата с
право на обезщетение да бъдат определени от Пленума на Върховния съд и
Общото събрание на наказателна, гражданска и търговска колегия на ВКС. За
отправна точка при очертаване кръга на правоимащите в съдебната практика
се използва принципът за справедливост по чл.52 ЗЗД и разясненията, дадени
с Постановление № 4/25.05.1961 г. на Пленума на ВС, Постановление №
5/24.11.1969 г. на Пленума на ВС, Тълкувателно решение № 1/2016 от
21.06.2018 г. по тълк.д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС. В този кръг се
включван най-близките на починалия, а именно: 1/неговите низходящи (деца),
2/съпруг и възходящи (родители); 3/отглежданото, но неосиновено дете,
съответно отглеждащия го, обвързано с изискване отглеждането да е било
трайно и да е създало връзка и чувства като между биологичен родител и дете,
без да се поставя условие за предприети формални процедури по осиновяване
или установяване на произход; 4/лицето, което е съжителствало на съпружески
начала с починалия при непозволено увреждане, без да е бил сключен брак,
ако това съжителство не съставлява престъпление и не противоречи на
правилата на морала и 5/по изключение всяко друго лице, което е създало
трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт
значителни морални болки и страдания с продължително проявление във
времето, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи
изключение от разрешението, залегнало в ППВС № 4/61 г. и ППВС № 5/69 г. и
е справедливо да бъдат обезщетени.
На второ място следва да се установи, че всички от посочената група
лица действително са претърпели неимуществени вреди, резултат от смъртта
на третото лице. Както изрично е подчертано във всички цитирани
тълкувателни актове, правото на обезщетение не е абсолютно и не може да
бъде реализирано, ако претендиращият обезщетение не докаже, че
действително е претърпял неимуществени вреди, които е справедливо да
бъдат обезщетени съгласно чл.52 ЗЗД. Справедливостта трябва да почива на
анализа на фактите по делото, защото макар и субективна, тя не е абстрактно
понятие и има за цел да убеди страните и обществото в наличието на
съответствие между установената неимуществена вреда и нейният
имуществен еквивалент. Според указанията, дадени в ППВС № 4/1986 г.,
съдът трябва да извърши преценка на всички обективно съществуващи и
установени по делото обстоятелства, от които се гради заключение за това
какви морални вреди реално са причинени на увреденото лице, в каква степен
и колко продължително са засегнати чувствата на конкретния индивид, като в
9
т.11 от същото постановление са изброени примерно някои от тях.
Установено е трайно и непротиворечиво тълкуване в многобройни
решения на състави на ВКС, според които при определяне размера на
обезщетението по реда на чл.52 ЗЗД за неимуществени вреди от причинена в
резултат на деликт смърт от значение са при всички случаи родствените и
емоционални отношения между ищеца и пострадалия, реално установената
близост и привързаност между тях; конкретните чувствата на ищеца към
момента на деликта и след това; отражението върху психиката и начина му на
живот.
В конкретния случай е безспорно обстоятелството, че ищците И. Ц. Д.
и И. И. Д. са родители на починалия при ПТП И. И. И., т.е. същите попадат в
очертания с ППВС № 4/25.05.1961 г. кръг на лицата, които са активно
материалноправно легитимирани да търсят обезщетение за неимуществени
вреди от причинена при непозволено увреждане смърт на сина им.
От свидетелските показания по делото се установи, че приживе
загиналият при ПТП, неговата съпруга и дъщеря, както и родителите му,
които претендират обезщетения за неимуществени вреди от неговата смърт, са
живели заедно в едно домакинство, отношенията им били хармонични,
безконфликти, основани на взаимна обич и уважение.
Съдът отчита, че към момента на смъртта си И. И. е бил на 45 години,
т.е. в активна трудоспособна възраст, без данни за хронични заболявания и
здравословни проблеми, чиято смърт е настъпила внезапно. Неговите
родители И. Д. и И. Д. са били съответно на 67 години и 72 години, т.е. в
пенсионна възраст, в която имат все по-голяма нужда от грижи. През
последните години ищците са разчитали на сина си за всичко, свързано с
ежедневието им – работа в двора и в къщата, придружаването им при
посещения при лекари и грижи за лечение на заболяванията им. Със смъртта
на сина, родителите са загубили важна опора в живота, подкрепа в обичайни
житейски ситуации и в трудни моменти.
От събраните гласни доказателства се установи още, че двамата
родители психически трудно са понесли загубата на сина си и животът им се
преобърнал. Когато са научили за смъртта му и двамата са били в шок и
неадекватно състояние. Майката И. Д. е започнала да приема успокоителни
лекарства, които употребява и до настоящия момент. Двамата са се затворили
в себе си и не желаят да контактуват с други хора и да излизат от дома си.
При определяне размера на обезщетението следва да бъде отчетена и
икономическата обстановка в страната към момента на настъпване на ПТП,
проявление на която са и лимитите на отговорността на застрахователите.
Минималната застрахователна сума /лимит на отговорността/ по
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за
неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или
смърт за всяко събитие независимо от броя пострадали лица, съгласно
приложимата редакция на чл.492, т.1 КЗ е 10 420 000 лева.
Изключително трудно е да се намери паричен еквивалент на мъката на
родител от загубата на дете, независимо от неговата възраст, и е ясно, че
парите няма как да компенсират тази загуба. Това е вреда, която няма
стойностно изражение, което да се определи точно, поради което законът
постановява тя да се обезщети по справедливост – чл.52 ЗЗД. При изложените
конкретни съображения, свързани със съвместно живеене на ищците и техния
10
син в общо домакинство, изградените отношения на взаимна обич и уважение,
оказваната помощ в ежедневието на родителите от сина им и пр., както и
претърпените от ищците негативни душевни преживявания, продължителните
емоционални болки от необратимата загуба и засегнатото им личностово и
социално функциониране, настоящият съдебен състав намира, че размерът на
дължимото парично обезщетение на всеки от ищците за неимуществените
вреди е по 150 000 лв.
При определяне на това обезщетение съдът взема предвид и
актуалната практика на касационната инстанция по сходни казуси – напр.
Определение № 1129 от 13.03.2024 г. на ВКС по к. гр. д. № 3378/2023 г.;
Определение № 3401 от 3.07.2024 г. на ВКС по к. гр. д. № 4013/2023 г.;
Определение № 1129 от 13.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3378/2023 г., IV г. о.,
Г; Решение № 435 от 8.07.2024 г. на ВКС по к. гр. д. № 4549/2022 г. и др.
По възражението за съпричиняване:
С отговора на исковата молба ответникът е направил възражение за
съпричиняване на вредите от страна на пострадалия И. И. И., като се твърди,
че е допуснал нарушение на чл.21, ал.2 ЗДвП, като е управлявал МПС с
превишена скорост, както и нарушение на чл.137а, ал.1 ЗДвП, тъй като е бил
без поставен предпазен колан.
За да е налице съпричиняване пострадалият трябва обективно да е
допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с
поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал или
бездействал виновно. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на
посочения законов текст е само онзи конкретно установен принос на
пострадалия, без който не би се стигнало, наред с неправомерното поведение
на деликвента, до увреждането като неблагоприятен резултат. Само това
поведение на пострадал, което се явява пряка и непосредствена причина за
произлезли вреди би могло да обуслови извод за прилагане на разпоредбата за
съпричиняването. Принос ще е налице винаги, когато с поведението си
пострадалият е създал предпоставки за възникване на вредите.
Съпричиняването подлежи на пълно и главно доказване от страна на
ответника, който с позоваване на предпоставките по чл.51, ал.2 ЗЗД, цели
намаляване на отговорността си към увреденото лице. Изводът за наличие на
съпричиняване по смисъла на посочената законова разпоредба не може да
почива на предположения, а следва да се основава на доказани по несъмнен
начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той
обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е
улеснил неговото настъпване.
В конкретния случай се установи, че при разрешена за конкретния
пътен участък скорост от 90 км/ч И. И. И. е управлявал МПС със скорост от
108,8 км/ч, т.е. действително е налице нарушение на чл.21 ЗДвП. От
заключението на изслушаната по делото експертиза обаче се установи, че
единствената причина за настъпването на ПТП е навлизането на лекия
автомобил "Фолксваген Голф", рег.№ ЕН *** КХ в лентата за насрещно
движение, както и че дори и да се е движил с разрешената скорост от 90 км/ч
водачът на товарния автомобил "Опел Виваро", рег.№ ВР***СК, не би могъл
да предотврати настъпването на ПТП.
Установи се също така, че И. И. И. е управлявал МПС без поставен
предпазен колан, с какъвто автомобилът е бил снабден. От заключението на
11
изслушаната експертиза се установи, че смъртта на И. И. е настъпила
вследствие т.нар. воланна травма, при която уврежданията са получени при
съприкосновението на тялото с волана. Предвид механизма на ПТП и най-
вече на високата контактна скорост по време на удара (над 200 км/ч), вещите
лице посочват, че и при поставен обезопасителен колан е щяла да настъпи
т.нар. коланна травма, при която има подобни по морфология травматични
увреждания на гръдния кош и коремната кухина. Вещите лица обаче не могат
с категоричност да кажат дали тези травми биха довели до летален изход или
не.
При така събраните доказателства, настоящият съдебен състав приема,
че с оглед разпределената и носена от ответника доказателствена тежест, от
негова страна не проведено пълно и главно доказване на твърдението му, че
при поставен предпазен колан от И. И. не биха настъпили несъвместими с
живота му телесни увреждания. Липсва категорично експертно заключение в
този смисъл, а както бе посочено по-горе изводът за наличие на
съпричиняване не може да почива на предположения.
При тези съображения съдът намира направеното от ответника
възражение за намаляване на обезщетението по реда на чл.51, ал.2 ЗЗД за
недоказано.
В обобщение на изложеното, настоящият съдебен състав приема, че
предявените от И. Ц. Д. и И. И. Д. искове за присъждане на обезщетения за
претърпени неимуществени вреди следва да бъдат уважени до размер от по
150 000 лв. за всеки от тях, а в останалата част до пълните им предявени
размери от 200 000 лв. исковете следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни и недоказани.
Ищците претендират присъждане на законна лихва върху
обезщетенията за неимуществени вреди, считано от датата на уведомяване на
застрахователя с извънсъдебната претенция - 20.08.2023 г.
Ответникът счита, че претенциите за лихви не са съобразени с чл.497,
ал.1, т.2 вр. чл.496, ал.1 КЗ, съгласно които застрахователят изпада в забава
след изтичането на тримесечен срок от заявяването на претенцията, като в
случая този срок е изтекъл на 19.11.2023 г.
Съдебната практика приема, че в хипотезата на пряк иск от
увреденото лице срещу застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" лихвите за забава се включват в застрахователното обезщетение
по силата на нормата на чл.429, ал.2, т.2 КЗ, когато застрахованият отговаря за
тяхното плащане пред увреденото лице при условията на чл.429, ал.3 КЗ, като
това са тези лихви, които текат от момента на по-ранната от следните дати:
датата на уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното
събитие от застрахования на основание чл.430, ал.1, т.2 КЗ, или от датата на
уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от
увреденото лице, или от датата на предявяване на претенцията на увредения
пред застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение. След
предявяване на претенцията по чл.498 КЗ за застрахователя е налице
нормативно предвиден срок за произнасяне по чл.496 КЗ, като
непроизнасянето и неизплащането в срок на застрахователно обезщетение е
свързано с: 1/изпадане на застрахователя в забава – чл.497, ал.1, т.1 и т.2 КЗ, в
който случай той дължи лихва за собствената си забава, и 2/ с възможност
увреденото лице да предяви пряк иск срещу застрахователя в съда на
12
основание чл.498, ал.3 вр. чл.432, ал.1 КЗ.
Това разрешение, че застрахователят следва да покрие спрямо
увреденото лице отговорността на делинквента за дължимата лихва за забава
от датата на уведомяването си от застрахования за настъпването на
застрахователното събитие, или от датата на уведомяване или на предявяване
на застрахователната претенция от увреденото лице, която от двете дати е най-
ранна, като след изтичане на срока по чл.496, ал.1 КЗ и при липса на
произнасяне и плащане на обезщетение от застрахователя, същият дължи
законната лихва върху обезщетението за собствената си забава, трайно се
споделя в практиката на ВКС - Решение № 128 от 4.02.2020 г. на ВКС по т. д.
№ 2466/2018 г., I т. о., ТК, Решение № 50073 от 20.07.2023 г. на ВКС по т. д. №
587/2022 г., I т. о., ТК, Решение № 50001 от 03.02.2023 г. на ВКС по т.д.№
2530/2021 г., І т.о., ТК и мн.др.
Процесното ПТП е настъпило на *** Ищците са заявили писмена
претенция по чл.380 КЗ, която е заведена пред застрахователя на 22.08.2023 г.
По делото липсват доказателства в подкрепа на изложените в исковата молба
твърдения, че претенцията е била предявена на 19.08.2023 г. На основание
чл.493, ал.1, т.5 вр. чл.429, ал.2, т.2 КЗ застрахователят следва да покрие
спрямо увредените лица отговорността на делинквента за дължимата лихва за
забава от датата на предявяване на претенцията им, т. е. от установената дата
на образуване на щетата - 22.08.2023 г. В случая се претендира единствено
заплащането на тази лихва, а не и на лихва за изпадане на застрахователя в
забава, поради което претенциите за заплащане на обезщетения за забава са
основателни за периода от 22.08.2023 г. до окончателното изплащане на
обезщетенията за претърпените неимуществени вреди. За периода 20.08.-
21.08.2023 г. претенциите следва да бъдат отхвърлени като недоказани.
По претенцията за имуществени вреди:
Основният принцип при репарирането на имуществените вреди е за
интегрално обезщетение на вредите. При имуществените вреди под формата
на претърпени загуби, пропуснати ползи или сторени разноски, приложението
на посочения принцип, изисква да се установи, че имущественият
патримониум на едно лице е бил действително засегнат, т.е. че е намалял
активът му, увеличил се е пасивът му, респ. са сторени разноски, или е
пропуснато едно сигурно негово увеличаване. Иначе казано, имуществена
вреда е налице, когато е намалено имуществото на лицето, което претендира
обезщетението.
В конкретния случай искът за имуществени вреди в размер на 10 000
лв. е предявен от ищцата И. Ц. Д.. От събраните по делото доказателства
обаче се установи, че увреденият товарен автомобил марка "Опел", модел
"Виваро", с рег.№ ВР *** СК, е собственост на "***" ЕООД. При това
положение съдът приема, че имуществена вреда е настъпила за търговското
дружество, а не за физическото лице И. Ц. Д., поради което последната не е
материалноправна легитимирана да получи обезщетение за тази вреди. Ето
защо предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
С оглед изхода на спора, право на разноски съгласно чл.78, ал.1 ГПК
има всеки от ищците, съразмерно с уважената част от исковата му претенция.
Същите обаче не са направили каквито и да са деловодни разноски по делото,
които да подлежат на присъждане.
13
Ищците не са направили и разноски за адвокатско възнаграждение,
тъй като видно от приложените договори за правна защита и съдействие са се
договорили с адв.Л. Г. да ги представлява безплатно на основание чл.38, ал.2
вр. чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв. При това положение на адв. Г. следва да бъде
присъдено възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗАдв. в размер на 16 650
лв., определено съобразно уважената част от исковите претенции и
разпоредбата на чл.7, ал.2, т.5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Право на разноски съгласно чл.78, ал.3 ГПК има и ответника,
съразмерно с отхвърлената част от исковите претенции. Същият е направил
следните разноски: за адвокатско възнаграждение - в размер на 480,00 лв. и за
КСАТМЕ - в размер на 800,00 лв., т.е. общо 1 280,00 лв. Съразмерно с
отхвърлената част на исковите претенции на застрахователя се дължат
разноски в общ размер от 343,41 лв., от които ищцата И. Д. следва да бъде
осъдена да заплати 187,31 лв., съразмерно с отхвърлената част от предявените
от нея искови претенции за неимуществени и имуществени вреди, а ищецът
И. Д. следва да бъде осъден да заплати 156,10 лв., съразмерно с отхвърлената
част от предявената от него искова претенция за неимуществени вреди.
Ищците са освободени от заплащане на държавна такса на основание
чл.83, ал.2 ГПК, поради което и на основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на ОС-Враца държавна такса върху уважената част от исковете в
размер на 12 000,00 лв., както и направените разноски за експертиза от
бюджета на съда в размер на 400,00 лв.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА "ДЗИ-Общо застраховане" ЕАД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: ***, ДА ЗАПЛАТИ на основание чл.432, ал.1 КЗ вр. чл.45
ЗЗД на И. Ц. Д., ЕГН **********, с адрес: гр.***, сумата 150 000 лв. /сто и
петдесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени вследствие смъртта на сина й И. И. И., починал в резултат на
пътнотранспортно произшествие от ***, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на уведомяване на застрахователя с
извънсъдебната претенция – 22.08.2023 г. до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от И. Ц. Д. иск за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди в останалата част до пълния му
предявен размер от 200 000 лв., както и претенцията за присъждане на
законната лихва върху главницата за периода 20.08.-21.08.2023 г.
ОСЪЖДА "ДЗИ-Общо застраховане" ЕАД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: ***, ДА ЗАПЛАТИ на основание чл.432, ал.1 КЗ вр.чл.45
ЗЗД на И. И. Д., ЕГН **********, с адрес: гр.***, сумата 150 000 лв. /сто и
петдесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени вследствие смъртта на сина му И. И. И., починал в резултат на
пътнотранспортно произшествие от ***, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на уведомяване на застрахователя с
извънсъдебната претенция – 22.08.2023 г. до окончателното й изплащане.
14
ОТХВЪРЛЯ предявеният от И. И. Д. иск за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди в останалата част до пълния му
предявен размер от 200 000 лв., както и претенцията за присъждане на
законната лихва върху главницата за периода 20.08.-21.08.2023 г.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от И. Ц. Д. иск за сумата 10 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, равняващи
се на средната пазарна цена на лек автомобил марка „Опел”, модел „Виваро”,
с рег.№ ВР *** СК, ведно със законната лихва, считано от 20.08.2023 г. до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2 ЗАдв "ДЗИ-Общо застраховане"
ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, ДА ЗАПЛАТИ на
адв.Л. Г., с адрес: ***, адвокатско възнаграждение за първата инстанция в
размер на 16 650,00 лв.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК И. Ц. Д., ЕГН **********, с
адрес: гр.***, ДА ЗАПЛАТИ на "ДЗИ-Общо застраховане" ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: ***, сумата 187,31 лв., представляваща
направени пред първата инстанция разноски за адвокатско възнаграждение и
експертиза, съразмерно с отхвърлената част от исковите й претенции.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК И. И. Д., ЕГН **********, с
адрес: гр.***, ДА ЗАПЛАТИ на "ДЗИ-Общо застраховане" ЕАД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: ***, сумата 156,10 лв., представляваща
направени пред първата инстанция разноски за адвокатско възнаграждение и
експертиза, съразме
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 ГПК ДЗИ-Общо застраховане"
ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, ДА ЗАПЛАТИ в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд-Враца
държавна такса в размер на 12 000,00 лв. върху уважената част от исковете,
както и разноски за експертиза в размер на 400,00 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на преписи от същото на
страните.
Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________
15