О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№……../…….06.2019 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на 26.06.2019 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ТЕРЗИЙСКА
ЧЛЕНОВЕ: ЖАНА МАРКОВА
ТОНИ
КРЪСТЕВ
като разгледа докладваното от председателя на състава
въззивно търговско
дело № 1008 по описа за 2019 година,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба на „Бий Хаус” ООД и по жалба на П. К*** Д. против Решение №
847/28.02.2019 г., с което е признато за установено по отношение на “Уникредит Булбанк” АД, ЕИК *********, гр. София,
че „Бий Хаус“
ООД, ЕИК *********, гр. Варна и П. К*** Д. ***, дължат солидарно на ищеца, сумите, както следва: 3235.26 лева /три хиляди двеста
тридесет и пет лева и двадесет и шест стотинки/, представляваща главница по договор за кредитна
карта за бизнес клиенти № 4057/30.04.2013г., ведно със законната
лихва върху главницата,
считано от датата на подаване
на заявлението по чл. 417 ГПК в съда
- 29.09.2017г., до окончателното погасяване
на задължението; сумата от 57.02 лева /петдесет и седем лева
и две стотинки/ – договорна лихва, начислена
за периода от 17.01.2017г. до 23.03.2017г.; сумата от
253.65 лева
/двеста петдесет и три лева и шестдесет и пет стотинки/ – наказателна лихва, начислена за периода от 23.03.2017г. до
28.09.2017г., за които суми
е издадена заповед № 8025/02.10.2017г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 14777/2017г., по описа на ВРС, 43-ти състав, на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, вр. чл. 430 ТЗ, вр. 127,
ал. 1 ЗЗД.
Жалбоподателите поддържат, че решението е постановено при неправилно
приложен материален закон, тъй като
не се установява отпускане
на заем по договора за кредитна карта в сочения от банката размер, договорът за кредит е със срок на
действие до 30.04.2015 г., който е и крайният срок за погасяване на сумите, а доколкото чл. 147 ал.2
от ЗЗП е приложим и в настоящия случай, то клаузата по чл. 12 т.2 от договора, уговаряща
автоматично подновяване на договора за още две години, ако клиентът не поиска прекратяване и е изряден платец, съответно е неприложима поради нищожност /неравноправност по
ЗЗП/. Неправилен е извода, че солидарният длъжник П.Д. не е потребител по смисъла на ЗЗП, напротив по отношение на същия се прилага специалната закрила по цитирания нормативен акт и съдът
е следвало да се произнесе
по твърдяната неравноправност
на съответните клаузи от
договора. Поддържа се и заявеното
в първата инстанция основание за нищожност
на договора поради противоречие с чл. 58 от ЗКИ. Поддържа и твърденията за
противоречие между заявеното в заповедното,
исковото производство и доказателствата
по делото, а уведомление до длъжника
за предсрочна изискуемост, каквато следва от доказателствата, въпреки, че ищецът се позовава на изтекъл срок на договора, не е изпращана.
Възразява се и по това, че
не са инвидивидуализирани претениците за главница, лихви и такси, а заявените раззмери са произволни.
Становището на «УниКредит
Булбанк» АД в отговор по жалбите
е за тяхната неоснователност
и респективно законосъобразност
на атакуваното съдебно
решение като постановено
при правилно приложен материален закон.
Въззивната жалба е допустима, подадена от лица, легититмирани
чрез правен интерес от обжалване
решението на ВРС.
Не са констатирани от въззивния съд процесуални
пропуски от първата инстанция по разпределение
на доказателствена тежест
между страните. Отсъстват доказателствени искания.
Производството следва да се насрочи
за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване
на страните.
При изложените мотиви и на основание
чл. 267, ал. 1 от ГПК, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба на „Бий
Хаус” ООД и жалба на П. К*** Д. против Решение №
847/28.02.2019 г., с което е признато за установено по отношение на “Уникредит Булбанк” АД, ЕИК *********, гр. София,
че „Бий Хаус“
ООД, ЕИК *********, гр. Варна и П. К*** Д. ***, дължат солидарно на ищеца, сумите, както следва: 3235.26 лева /три хиляди двеста
тридесет и пет лева и двадесет и шест стотинки/, представляваща главница по договор за кредитна
карта за бизнес клиенти № 4057/30.04.2013г., ведно със законната
лихва върху главницата,
считано от датата на подаване
на заявлението по чл. 417 ГПК в съда
- 29.09.2017г., до окончателното погасяване
на задължението; сумата от 57.02 лева /петдесет и седем лева
и две стотинки/ – договорна лихва, начислена
за периода от 17.01.2017г. до 23.03.2017г.; сумата от
253.65 лева
/двеста петдесет и три лева и шестдесет и пет стотинки/ – наказателна лихва, начислена за периода от 23.03.2017г. до
28.09.2017г., за които суми
е издадена заповед № 8025/02.10.2017г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 14777/2017г., по описа на ВРС, 43-ти състав, на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, вр. чл. 430 ТЗ, вр. 127,
ал. 1 ЗЗД.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
10.07.2019 г. от 13.00 часа,
за която дата и час да се призоват
страните с препис от настоящето определение. Уведомяването да се
извърши чрез процесуални представители по телефон, с оглед датата на съдебното
заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.