Решение по дело №148/2022 на Административен съд - Плевен

                                                   Р Е Ш Е Н И Е 

                                                                 № 350

                                             гр.Плевен, 08.07.2022 г.

                                                В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд-Плевен, пети състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети юни  две хиляди двадесет и втора година, в състав:

                                                                Председател: Катя Арабаджиева

при секретаря Бранимира Монова и с участието на прокурор от Окръжна прокуратура –Плевен Иван Шарков, като разгледа докладваното  от съдия Арабаджиева административно дело №148 по описа на Административен съд-Плевен за 2022 г.  и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Делото е образувано въз основа на искова молба от П.К.В. ***, против Областна дирекция на МВР-Плевен с адрес гр.Плевен, ул.“Сан Стефанов“ №3, предявен на основание чл.1 и чл.2в, ал.1, т.1 от ЗОДОВ, с цена на иска 10 000 (десет хиляди)лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени на ищеца от описани в исковата молба действия и бездействия на полицейски служители на ответника.

В исковата молба се навеждат следните твърдения:

На 1.06.2019 г. вечерта вкъщи бил празнуван празникът на детето. По повод на телефонно обаждане за Е.К.- жената, която е майка на двамата  сина на ищеца, избухнала разправия, по повод на което възникнала конфликтната ситуация. Е. се обадила на тел. 112 , след 22:30 ч. двама полицаи - К.К.и К.М.посетили дома на ищеца, който бил  в стаята пред компютъра, очаквайки ги да дойдат. Ищецът разменил няколко реплики с тях. Те го заплашили с арестуване/задържане, че ще му сложат белезници, по повод на което ищецът им обяснил , че няма причина да бъде задържан. Полицаите поискали личната  карта на ищеца, като го предупредили, че могат да му сложат белезници. Предоставил им личната си карта с по-рязко движение, което вероятно ги е подразнило, нахвърлили се върху ищеца, съборили го на леглото по корем, той  се съпротивлявал, за да държи ръцете си отдалечени, за да не поставят белезници, но в крайна сметка те успели да сложат белезници на двете му китки. Ищецът бил пребит от полицаите К.К.и К. М., в безпомощното състояние на човек с поставени белезници, за което били налични снимков материал, съдебномедицинско удостоверение и експертни заключения за увреждания, довели до болка и страдания.

Двамата полицаи извели ищеца бос от апартамента (с белезниците), за да го заведат във 02 РУ на МВР-Плевен. Там стоял общо около два часа с поставени белезници, бос, поради което, за да отиде до тоалетната на 1-ви етаж, трябвало да прегазва локвите , образувани на пода, като водата била мръсна, което предизвикало погнуса в него. Чак на края бил освободен от белезниците, поставени на ръцете му зад гърба, за да попълни  и подпише необходимите документи. Подписал Протокол за личен обиск per. № 3391р-4732 / 01.06.2019 г. и отбелязал, че вещите са негови, тъй като обиск му бил извършен. Попълнил собственоръчно и подписал т. 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7 и 8 от Декларация от 1.06.2019 г., която се отнасяла за правата му като задържан. Отказал да подпиша Заповед per. № 130 / 01.06.2019 г. за задържането му, тъй като не бил съгласен с издаването й. Получил чехли от полицаите, два часа по-късно, в края на престоя му във 02 РУ-Плевен, донесени от Е.К., извикана за обяснения. Среща с нея не осъществил тогава, разбрал, че е идвала заради донесените чехли. Екземпляри от трите документа му били  отказани, въпреки че изрично поискал копие от заповедта за задържане.

След като били попълнени горните документи, към 01:20 ч. на 2.06.2019г., двамата полицаи - К.и М.откарали ищеца в „Спешна помощ” към УМБАЛ „Д-р Г.Странски” гр. Плевен. Там бил прегледан, за което бил издаден Лист за преглед на пациент № 018974. Заради кървене от рани бил третиран против тетанус с препарата ТАП А0820-01, което е  отбелязано е в медицинския документ за преглед.

След това бил отведен в 01 РУ-Плевен, където са помещенията за задържани лица. Там бил държан в пълните 24-часа, до 22:00 ч., според Книга за задържани лица. Не му било позволено да се обади на близък човек, не му била давана храна, бил пускан регулярно до тоалетна. През нощта имал опасения за допълнителен побой поради заплахи, отправени от полицаите К.и М.по време на конвоирането му от 02 РУ-Плевен до 01 РУ-Плевен, поради което не можал да заспи. През деня започнало силно главоболие, получил и шум в ушите, поради което също не успял да заспи. Затова поискал от охраната медицински преглед, но такъв не получил. През деня бащата на ищеца обиколил всички полицейски учреждения, за да го намери, като не са го допуснали до свиждане с ищеца.

Подал жалба до ОДМВР - Плевен за образуване на дисциплинарно производство, такова било образувано, но крайно  решение по образуваното производство не било постановено поради факта,  че материалите от образуваната проверка, заедно с жалбата били  изпратени в оригинал на Районна прокуратура - Плевен. Освен до ОДМВР-Плевен подал жалба и до Прокуратурата и до Дирекция „Вътрешна сигурност” на МВР. Твърди, че вследствие психологическото си състояние, поради незнание и поради липса на връчени му документи във връзка със задържането, е пропуснал възможността да обжалва законосъобразността на задържането си. За да му бъдат предоставени посочените в Закона за МВР документи поискал, както в жалбата до ОДМВР-Плевен, така и в последващи писма по имейл до директора на ОДМВР-Плевен от 22.06.2019 г. (техен per. № 316000-21808 / 24.06.2019 г.) и от 19.07.2019 г., но исканите екземпляри от заповедта за задържане, декларация и протокол за личен обиск не му били предоставени.

Независимо от това, че заповедта за задържане не била отменена по съдебен ред, ищецът счита, че не са били налице данни за извършено престъпление;  не е пречил на полицейските органи да изпълнят задължението си;  не е  показвал тежки психични отклонения, а е бил в собствената си стая с намерението да ляга и да гледа телевизия, след приключване на посещението им; бил е вкъщи със семейството си, поради което дори и да не предостави документи за самоличност, са могли да установят самоличността му по сведение на Е.К.; не са били налице условията на чл. 72, ал. 1, т. 5, т. 6 и т. 7 ЗМВР.

С оглед на изложените твърдения счита, че по повод и във връзка със задържането му, са допуснати следните действия и бездействия от държавни служители - полицейски органи:

1. По отношение на ищеца е упражнено безпричинно, немотивирано и лишено от всякакво основание физическо насилие – бил е бит от полицейски служители в стаята си; бил е  бит от същите в асансьора; бил е бит в безпомощното състояние на ограничен с белезници на ръцете, поставени зад гърба; белезниците бил принуден сумарно да държи в продължение на около и над два часа. За получените физически увреждания са налични Съдебномедицинско удостоверение № 296/2019 от 03.06.2019 г. и експертни заключения — Съдебномедицинска експертиза (СМА) № 210.1/2019, допълнителна СМА № 210.1/2019 и снимков материал - всички направени от д-р С. К., приобщени по образувано досъдебно производство по преписка № 2440/2019 г. по описа на Районна прокуратура - Плевен (РП-Плевен), по която е пострадал. За понесените телесни повреди е образувано досъдебно производство № Д-1659/2019 г. (пр. преписка № 2440/2019 г.) по описа на РП-Плевен за причинена лека телесна повреда от полицейски орган при изпълнение на службата му на 01.06.2019 г. - престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 2 НК. Твърди, че за да бъде изведен до патрулния автомобил, минали през коридора на апартамента, асансьорната кабина, приземната площадка на входа. Съвсем осъзнато бил удрян от полицаите в хола и  в асансьорната клетка –там, където не е имало възможност други лица да бъдат свидетели. А в по-откритите пространства бил само придържан, а самият той не проявил никаква съпротива, тъй като бил с поставени белезници и бос. Сочи като нарушени множество разпоредби на българското е европейското законодателство. Твърди, че от тези действия и бездействия е претърпял болка, унижение и предизвикан страх, както и срама да се показва пред други хора, докато не се заличат следите от побоя;

2. Било е нарушено правото му  на защита по чл. 72, ал. 4 ЗМВР, като въпреки изрично заявено писмено  желание на ищеца, не му е била дадена възможност да бъде защитен от служебен защитник. За доказателство в тази насока сочи Декларация от 1.06.2019 г. в която лично по  т. 2 е пожелал адвокатска защита от служебен адвокат по реда на Закона за правната помощ, но такава не му била  предоставена, както и Книгата за задържани лица на 01 РУ-Плевен, в която не е отбелязано свиждане с адвокат или с друго  лице. Твърди, че  горното  бездействие,  освен че нарушава основното процесуално човешко право на защита, е довело  и до невъзможността да обжалва Заповедта за задържане по време на 24- часовия му престой в помещенията на МВР. В помещенията за задържане на 01 РУ-Плевен нямало и Списък на дежурните адвокати, поддържан и предоставен от адвокатския съвет, както и телефони на Националното бюро за правна помощ;

3. Бил лишен от правото си да обжалва задържането си по време на неговото изпълнение, като изобщо не бил информиран, че има това право. Не бил запознат с правата по ЗМВР, въпреки че изрично попитал по време на попълването на декларацията полицаите какво означават написаните в декларацията права по чл. 72, 73 и 74 от ЗМВР — точка 9 от нея. Не му отговорили, поради което не подписал т. 9 от декларацията. Тази причина била и едно от основанията да не подпише и заповедта за задържането, тъй като в нея има текст, че са разяснени правата му по чл. 72, ал. 3, 4 и 5 и чл. 73 от ЗМВР. Друго основание било, че липсват необходимите предпоставки ищецът  да бъде  задържан от органите на полицията, както и че в залата на 02 РУ-Плевен осветлението било слабо, а ищецът страдал от далекогледство, поради което не могъл да разчете написания в нея ръкописен текст, както и по-дребния печатен - нямал очила. Сочи, че това  бездействие, освен че нарушава основно процесуално човешко право на защита и редица цитирани от него в ИМ  правни норми, е довело до невъзможността да обжалва Заповедта за задържане по време на 24-часовия му престой в помещенията на МВР. Освен че е могло да доведе до по-ранното му освобождаване, свиждането с адвокат е можело да допринесе до натрупаното в ищеца прекомерно напрежение, съмнения и стрес;

4. Били нарушени и другите му права на задържано лице по чл. 72, 73 и 74 от Закона за МВР, свързани с: уведомяване на лице за задържането - чл. 72 ал. 6; на телефонно обаждане, с което да съобщи за своето задържане - чл. 74, ал. 2, т. 6, б. „г”; на медицинска помощ - чл. 74, ал. 2, т. 6, б. „в”; правото незабавно да бъде освободен, ако основанието за задържането е отпаднало - чл. 72, ал. 7; правото да получи копие от заповедта за задържане срещу подпис - чл. 74, ал. 6, поради което не попълнил и не подписал точка № 9 от Декларация за правата от 01.06.2019 г. , както и издадената Заповед за задържане. Нарушаването на описаните права счита, че го е ощетило, като е потъпкало интересите и законните му права;

5.Бил е изведен бос от жилището си,  заедно с полицаите е преминал коридора на апартамента, стьлбищната площадка на 6-тия етаж, стьлбищната площадка на 1-вия етаж на блока. На входната врата на апартамента били чехлите на ищеца, които поискал да обуе, но полицаите не му разрешили. Счита тази забрана за нечовешко и инквизиционно действие, показващо унизителното отношение от страна на полицаите . Тоалетната на първия етаж на 02 РУ-Плевен била подгизнала с течност и тъмна и когато ходел там (на няколко пъти поради жажда), трябвало да заобикаля, но и да гази бос локвите, което го отвратило и погнусило.  Чехлите му били  предоставени два часа по-късно. За доказателство в тази насока сочи показанията на Е.К.при разпита й от 26.11.2019 г., дадени по досъдебно производство № Д- 1659/2019 г. (преписка № 2440/2019 г.) по описа на РП-Плевен.

6. Белезниците на ръцете зад гърба на ищеца били  силно стегнати от полицаите и бил заставен да ги държи в продължение на няколко часа, те разкъсали епидермиса на китките на ищеца, без да има каквато и да е фактическа нужда от подобна принуда за толкова продължително време. Бил задържан с поставени белезници след 22:30 ч., а окончателно били свалени от ищеца при настаняването му в  01 РУ-Плевен, което според Книга за задържани лица е станало в 01:30 ч. на 02.06.2019 г., а според издадения за преглед Лист за преглед на пациент, е напуснал „Спешна помощ” в 02:07 ч. на 02.06.2019 г., т.е. има времево несъответствие между двата документа повече от половин час. Времето на държането на белезниците според ищеца дали е 3 часа, 3,50 часа не е от решаващо значение, защото е прекомерно, който и срок да се вземе предвид. През посоченото време бил освобождаван от белезниците по време на попълването на документите и по време на прегледа в „Спешна помощ”. Дори и до тоалетната ходил  да пие вода и полицаите само пускали  крана, за да потече водата. На няколко пъти се оплаквал, че белезниците са му стегнати болезнено. Когато за последен път, преди да влезе  в ареста, бил заведен от полицая К.до тоалетната в 01 РУ-Плевен и белезниците му били свалени, установил, че дланта му отгоре е подпухнала. А когато попълвал декларацията за правата си, се стекла кръв върху нея от китката му. Заради нараняванията му и контакта с металните белезници в „Спешна помощ” гр. Плевен му поставили ваксина против тетанус, което е  отбелязано  в Листа за преглед, а нараняванията от белезниците са констатирани и от заключението на съдебномедицинските експертизи      и направените от съдебния         лекар снимки, и Съдебномедицинско удостоверение № 296/2019 от 03.06.2019 г. Счита, че полицейските органи не са се съобразили със задълженията да използват основателно и щадящо помощните средства, в следствие на което са застрашили здравето на ищеца, наложило поставянето на ваксина против тетанус - нарушение на чл. 86, ал. 4 ЗМВР;

7. Нарушение от страна на полицейските органи на задължението им да се свържат с лице, на което да съобщят за задържането на ищеца и непредоставяне от същите на извършване на телефонен разговор с някого. Като доказателства в тази насока сочи т. 6 от Декларацията за правата на ищеца, липсата на отбелязване в Книгата за задържани лица на 01 РУ-Плевен за осъществено свиждане или телефонно обаждане. Твърди, че баща му също го е търсил из всички полицейски управления, но не е допуснат до свиждане с ищеца. Дал е сведение, което е приложено под № 48 към Докладна записка № 316000-27779, екз. № 2/12.08.2019 год. на ОДМВР-Плевен, присъединена в оригинал по досъдебното производство по преписка № 2440/2019 г. по описа на РП-Плевен. Твърди, че ако свиждане или телефонен разговор с ищеца са били  допуснати с адвокат или с баща му, последните са щели да установят обезобразяването му; баща му е могъл да потърси адвокат, който да се ангажира със защитата на ищеца и обжалване на заповедта за задържане , щял е да бъде намален стреса, на който е бил подложен. Счита, че осуетяването на свиждането е пряка и непосредствена последица от обезобразяването на ищеца, тъй като  никой извън кръга на полицаите не е трябвало да вижда как изглежда;

8. По същото съображение не са съхранени записи от камерите в помещенията на 01 РУ-Плевен за задържане. Твърди, че от видеозаписите вероятно е могло да се видят обезобразяванията на ищеца, но видеозаписите били унищожени — сведение от Докладна записка № 316000-27779, екз. № 2 / 12.08.2019 г. на ОДМВР- Плевен. Счита, че  е било необходимо, видеозаписите на камерите да бъдат съхранени като доказателства  до приключване на назначените проверки, за които органите на полицията са били уведомени. Това обаче не е направено, а на 04.07.2019 г. е констатирано, че записите от камерите за времето на задържането, поради изтичане срока за съхранение, са изтрити. Затова счита, че органите на полицията са нарушили служебните си задължения, в случай че са изтрили преждевременно записи от полицейски камери, с цел да бъде прикрито обезобразяването на ищеца. Счита, че е следва да бъде съставен протокол за унищожаване на видеозаписите от 2.06.2019 г. на камерите в помещенията за задържани лица на 01 РУ-Плевен;

9.Органите по задържане не са изпълнили вмененото им служебно задължение да връчат на ищеца документацията към задържането: заповед за задържане, декларация за правата му на задържан, протокола за личен обиск. Единствено му е бил предоставен Листа за прегледа му, издаден в „Спешна помощ” към УМБАЛ „Д-р Г.Странски” на 02.06.2019 г. Твърди, че е попитал присъстващите полицаи Маринов, К.и К., не му ли се полага екземпляр на заповедта, но му било отговорено, че след като не иска да подпише заповедта за задържане, не му се полага екземпляр от същата. В заповедта за задържане, per. № 130 / 01.06.2019 г., е удостоверено с подписа на свидетеля-полицай Ц.И.К., че ищецът е отказал да получи екземпляр от заповедта, което обстоятелство не кореспондира с истината, но опровергава връчването й. Твърди, че при оформяне на документите при напускането му на 02.06.2019 г. на помещенията на 01 РУ-Плевен, отново поискал документите по повод задържането му, но отново му били отказани. Посочва , че дълго време е водил кореспонденция с органи в системата на полицията с цел да получи екземпляри от документите във връзка със задържането си, дори подал жалба до Омбудсмана. Въпреки усилията му, заповедта за задържане била крита дълго време, което осуетило  възможността му да я обжалва. Получил информация за документите по задържането си около година и половина  по-късно; 

10. Бил е настанен в помещения за задържане без основание. Счита, че за да бъде  настанено лице в помещения на МВР,  трябва да има разпореждане по чл. 25, ал. 1 от Инструкцията за задържане, издадено след работно време (след полунощ на 02.06.2019 г.) от оперативния дежурен. В документацията по случая няма нарочно разпореждане по чл. 25, ал. 1 от Инструкцията за задържане. Има заповед за конвоиране № 3391 з- 167 / 02.06.2019 г. на лице - П.К.В. *** до Първо РУ - Плевен, издадено на основание чл. 76, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Дори и да се приравни издадената заповед за конвоиране на разпореждането по чл. 25, ал. 1 от Инструкцията за задържане, тя не изпълнява изискванията за описване на фактическите и правни основания за издаването му. Не изпълнява изискването и за издател на акта, тъй като е   издадена от Началник 02 РУ-Плевен, не от оперативния дежурен. Счита още, че разпоредбата на чл. 72, ал. 7 ЗМВР задължава полицейските органи незабавно да освободят лицето, ако основанието за задържането е отпаднало. Сочи, че по време на престоя си в помещенията за задържане с ищеца не са извършвани никакви правни или фактически действия, освен пускането му до санитарното помещение. Не му е давана храна, предоставен медицински преглед или свиждане. Не е имал контакт с  разследващ полицай, нито със служителя, натоварен да работи със  задържан. Две години по-късно научил, че има такъв определен и той е един от пребилите го полицаи - К.К., който не е бил заменен от друг служител след изтичане на дежурството му, а той вече е бил в почивка, което също счита за нарушение, както и факта, че този служител вече има отношение по случая. Като липса на основание за задържането си сочи, че: не е бил със съдебно решение лишен от свобода; по време на задържането му компетентните полицейски органи не са изпълнявали с негово участие тяхно задължение, предписано от закона; по време на задържането полицейските органи не са осигурили явяването му пред съд или друга институция - напротив, неуважили са възможността му за обжалване; не е имало опасност да извърши престъпление и възможност да се укрие; не е имало опасност да разпространи инфекциозни болести, не е бил душевноболен, алкохолик, наркоман или скитник, което според ищеца доказва, че настаняването му в помещенията за задържане не е съобразно правилата. Прави  извод, че липсва както разпореждане за настаняването му в помещения за задържане, липсват и правни и фактически предпоставки за същото;

11. Не е допуснат бащата на ищеца на свиждане с него, въпреки изразеното от ищеца съгласие за това. На 2.06.2019 г. баща му – К. П.В., след като е научил от Е.К.за задържането на ищеца, е обикалял всички полицейски учреждения в града, за да се срещне с ищеца, но не е допуснат до свиждане. Дал е сведение, което е приложено под № 48 към Докладна записка № 316000-27779, екз. № 2 / 12.08.2019 г. на ОДМВР-Плевен, подписана от инсп. Р. Ив. И..*** на бащата на ищеца първоначално  е обещано да се срещне с ищеца от жена-полицай, но впоследствие, след известно забавяне, друг полицай му е отказал свиждането;

12. Не е осигурена от полицейските власти храна по техен норматив или донесена от други лица. Въпреки че при обиска на ищеца е намерена сума от 9,20 лв. и тя е била иззета временно, не е предлагано на ищеца от тези пари да му бъде купена храна. Ако това е било направено, то е щяло да бъде отбелязано в „Книга за иззетите, постъпилите и разходваните суми от/за задържаните лица и получени вещи и хранителни продукти” ;

13. През деня на 02.06.2019 г. почувствал болки в областта на главата и шум в ушите, заради което поискал на охраната медицинска помощ, която не получил. Съобщил за болките си на дежурния по охрана, поради които има нужда от преглед при лекар. Той отвърнал едва-едва, че ще съобщи, за да получи ищецът нужната помощ. След около половин-един час попитал отново ще получи ли медицинска помощ, заради болките в главата. Отговорено му било,   вечерта като бъде освободен, да потърси сам медицинска помощ . Сочи, че като ученик в 6-ти клас е преживявал тежко сътресение на мозъка (комоцио), получено в резултат на падане върху бетонна повърхност със загуба на съзнание, заради което е лежал в отделение по  неврохирургия. Поради което нанесеният му побой е могъл да бъде животозастрашаващ вследствие вибрациите, получени при удари по черепа, каквито множество такива е получил, поради което е бил поставен от полицаите в ситуация да получи потенциално ново комоцио и загуба на съзнание, а множеството сътресения увеличават риска от деменция. болест на Паркинсон или депресия в по-късен етап от живота  му. Твърди, че главоболието му продължило и след освобождаването му. На  03.06.2019 г. бил прегледан от д-р С. К., който му издал съдебномедицинското удостоверение № 296/2019 от 03.06.2019 г. Заради заглъхване на ушите посетил и д-р Г. Ц., специалист УНГ, която за прегледа му издала Амбулаторен лист № 1017/ 04.06.2019 г. Без да са знаели за историята на заболяванията му, органите на полицията са поставили ищеца в застрашаваща здравето или живота ситуация, непозволявайки медицински преглед и евентуален прием на подходящи медикаменти.

14. В ОДМВР-Плевен е образувана по жалба на ищеца дисциплинарна проверка за нарушенията на полицаите (per. № 316000-20378 / 11.06.2019 г.), която е присъединена в оригинал към досъдебното производство по преписка № 2440/2019 г. по описа на РП-Плевен. Присъединена е вследствие предложеното в Докладна записка № 316000-27779, екз. № 2 / 12.08.2019 г. на ОДМВР-Плевен. Последните два реда от докладната записка е предложението на инсп. И., тя да бъде изпратена за сведение и по компетентност на РП- Плевен. Тоест дисциплинарното производство вместо да приключи с решение за оневиняване или намирането за виновни на замесените длъжностните лица, е прехвърлена в компетентността на друг орган, който не е компетентен  да санкционира дисциплинарно. При наличие на предпоставките на чл. 209 ЗМВР производството следва да се прекрати, а при наличие на основания за наказание се издава заповед по чл. 210 ЗМВР, като нито една от двете възможностите не е приложена от ОД на МВР - Плевен. Счита, че присъединявайки дисциплинарната преписка в цялост и в оригинал към прокурорска преписка, ответникът я е прекратил на практика, без законът да му дава право да я приключи по този начин. Счита, че вследствие „потулването” на дисциплинарната проверка също търпи вреди.

В заключение, от всички изложени по 14-те пункта действия и бездействия на  полицейските органи твърди, че е претърпял следните вреди:  бил е лишен от възможността да реализира правото си на защита, включително да ангажира адвокат /служебен защитник; включително и последвалия отказ от финализиране на дисциплинарната отговорност на служебните лица, виновни за извършените действия и бездействия;  засегнат е бил по съществен начин цялостния му живот - личен и обществен (социален), действията и бездействията са се отразили крайно неблагоприятно върху ищеца и семейството му; бил му е причинен стрес, психическа потиснатост, както и състояние на вътрешна тревожност, чувство на притеснение, безпокойство и напрежение, които и до момента не е преодолял; преживял е чувство на унижение и засягане на честта и човешкото му достойнство; наложило се е в продължение на доста време да ограничи социалните си контакти, докато заздравеят следите от нараняванията на ищеца - следите по лицето са изчезнали  след около месец, но по ръцете му, оставени от белезниците, останали в продължение на почти година; накърнени били в основна степен емоционалното и психическо му състояние и здраве;  като резултат от всичко случилото се, това е довело  и до напускане на жената, с която живеел дълги години на съпружески начала и с която имат две деца, като тя и децата, напуснали общият дом през времето, докато е бил задържан; тези негативни изживявания са довели до нарушаване на нормалния живот и контакти на ищеца, безсъние и емоционален стрес, както и са оказали негативно въздействие върху възприятията му за добро и справедливост; изолирал се, затворил се е в себе си и започнал да страни от близки и приятели; силно ограничил личните и социални контакти, в резултат на което намалял предишният му кръг от познати и приятели, с които се срещал; принуден бил, за защита на правата, свободите и интересите си, да отдели физически и психологически ресурс — написаните до момента, жалби, искания и възражения във връзка със случая са десетки, през което време не можел и до момента не може  да изпълнява служебните си задължения и съответно да реализира приходи; и  до момента не споделя за случилото се пред хора, които не са замесени в него.

Прави извод, че с  всички описани действия и бездействия на полицейските органи по време на задържането на ищеца  със Заповед рег.№130/1.06.2019 год. са нарушени до степен на пълно незачитане правото му на свобода, защита, човешко достойнство, физическа неприкосновеност и здраве.

За тези претърпени вреди, които счита , че са в пряка и непосредствена  връзка с поведението на служителите на ответника, претендира обезщетение в размер на  10 000 /десет хиляди/  лв.,  ведно със законната лихва върху сумата считано от 01.06.2019 г. - датата на полицейското задържане по повод и във връзка с което са възникнали неправомерните действия и бездействия на административните органи — негови служители.

Претендира сторените в производството разноски.

Исковата молба е изпратена на ответника, който е депозирал  Становище вх.№1567/14.03.2022 год., в което е посочено, че заповедта за задържане не е била обжалвана от ищеца, поради което е влязла в сила и не подлежи на обжалване, както и не подлежат на обжалване  издадените във връзка с тази заповед документи-неразделна част от нея-декларация, протокол за обиск, разписка. Счита всички извършени действия във връзка с издаване на заповедта, както и свързаните с нея документи,  за законосъобразни.

Въз основа на изразените от страните становища, съдът е приел, че е сезиран с искова молба от  П.К.В. ***, против Областна дирекция на МВР-Плевен с адрес гр.Плевен, ул.“Сан Стефанов“ №3, предявена на основание чл.1 и чл.2в, ал.1, т.1 от ЗОДОВ, с цена на иска 10 000 (десет хиляди)лева, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 1.06.2019 г. - датата на полицейското задържане, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, причинени на ищеца от описаните  в четиринадесет пункта на исковата молба действия и бездействия на полицейски служители на ответника, и изразяващи се с следното /вредите/:  бил е лишен от възможността да реализира правото си на защита, включително да ангажира адвокат /служебен защитник; включително и последвалия отказ от финализиране на дисциплинарната отговорност на служебните лица, виновни за извършените действия и бездействия;  засегнат е бил по съществен начин цялостния му живот - личен и обществен (социален), действията и бездействията са се отразили крайно неблагоприятно върху ищеца и семейството му; бил му е причинен  стрес, психическа потиснатост, както и състояние на вътрешна тревожност, чувство на притеснение, безпокойство и напрежение, които и до момента не е преодолял; преживял е чувство на унижение и засягане на честта и човешкото му достойнство; наложило се е в продължение на доста време да ограничи социалните си контакти, докато заздравеят следите от нараняванията на ищеца - следите по лицето са изчезнали  след около месец, но по ръцете му, оставени от белезниците, останали в продължение на почти година; накърнени били в основна степен емоционалното и психическо му състояние и здраве.;  като резултат от всичко случилото се, това е довело  и до напускане на жената, с която живеел дълги години на съпружески начала и с която имат две деца, като тя и децата, напуснали общият дом през времето, докато е бил задържан; тези негативни изживявания са довели до нарушаване на нормалния живот и контакти на ищеца, безсъние и емоционален стрес, както и са оказали негативно въздействие върху възприятията му за добро и справедливост; изолирал се, затворил се е в себе си и започнал да страни от близки и приятели; силно ограничил личните и социални контакти, в резултат на което намалял предишният му кръг от познати и приятели, с които се срещал; принуден бил, за защита на правата, свободите и интересите си да отдели физически и психологически ресурс — написаните до момента, жалби, искания и възражения във връзка със случая са десетки, през което време не можел и до момента не може  да изпълнява служебните си задължения и съответно да реализира приходи; и  до момента не споделя за случилото се пред хора, които не са замесени в него.

В съдебно заседание ищецът се явява лично и се представлява от адв.Ц. с пълномощно на л.249 от делото, който поддържа исковата молба, в съдебно заседание излага подробни съображения за нейната основателност. Допълнително представя подробни съображения в писмен вид.

Ответникът- ОД на МВР-Плевен в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт Ф. с пълномощно на л.43 от делото, която оспорва исковата молба като неоснователна и недоказана. Счита, че за да се търси отговорност на държавата, следва да е налице незаконосъобразен акт, действие или бездействие на полицейски орган, при или по повод упражняване на административна дейност. В конкретния случай от този акт трябва да са настъпили някакви вреди – имуществени или неимуществени и да е налице причинно-следствена връзка между незаконосъобразния акт и незаконосъобразните действия с претърпените вреди. Счита, че в конкретния случай няма незаконосъобразен административен акт. Издадена е заповед за задържане, която съдържа като неразделна част декларация за правата на лицето и декларация за личен обиск. Тези документи са неразривно свързани и в конкретния случай тази заповед за задържане не е обжалвана,  тя е влязла в сила и всичките тези действия по задържането, които са обективирани в заповедта за задържане и съпътстващите я документи няма как да бъдат предмет на обсъждане в настоящото съдебно производство. Не е налице установен като незаконосъобразен от съда административен акт с постановено съдебно решение. Всички тези действия по задържането, начина на изготвяне на документите, връчвани ли са му или не, всичко, от което се оплаква  ищецът, е следвало да бъде установено и се разглежда в производството във връзка с обжалване на заповедта по задържане. Твърди, че  ищецът е юрист по образование, същият е можел, дори ако не е притежавал тези копия, както  твърди, на заповедта за задържане и материалите по нея, да подаде бланкетна жалба до съда, която да бъде разгледана, но ищецът не е извършил това действие, поради което заповедта за задържане се счита, че е влязла в сила, че е законосъобразна, правилна и не подлежи на разглеждане по никакъв повод в други съдебни производства. Счита, че от събраните писмени и гласни доказателства по безспорен начин е установено, че фактическата обстановка, изложена в исковата молба от страна на ищеца не съответства на тази, която се установява от свидетелските показания и писмените доказателства. Сочи, че на 1 юни 2019 г. ищецът е осъществил домашно насилие спрямо своята съпруга и в известна степен спрямо своето непълнолетно дете, което е присъствало, съпругата му е била подложена на психически и физически тормоз, изразяващ се в изливане на чаша с бира върху нея, обръщане на масата със сложените върху нея прибори и храна върху жената. Касае се за неправомерни действия преди задържането, довели до подаване на сигнал. Съпругата на ищеца заявила на полицейските служители, че се страхува за живота си и желае да бъде извикана помощ от страна на полицейските служители. Сочи, че неправомерно поведение на ищеца е довело до това полицейски служители да присъстват в дома му, а оказването на физическа съпротива и неизпълнение на разпореждане на полицейски служител, е довело до задържането му. Сочи, че служителите са искали да  изготвят един протокол за предупреждение, но ищецът  не е изпълнил полицейско разпореждане, не е представил документите за самоличност, поради което не е имало как да бъде попълнен такъв протокол, без в него да бъдат отразени личните данни от личната карта на ищеца. Именно поради тази причина се е наложило  да бъде отведен в РУ, както и поради  агресивното цинично поведение на ищеца, с което се е изплюл върху полицейски служител и е хвърлил срещу него вещ, като полицаите не са знаели какво ищецът е хвърлил срещу тях. Осъщественото е физическо насилие срещу органи  на полицията и факта, че ищецът се е изплюл в лицето на полицейски служител, е наложило употребата на физическа сила и помощни средства по време задържане, които са позволени от закона в съответните рамки. Ищецът е оказал  яростна съпротива, което се установява от всички свидетелски показания. Счита, че в резултат на  агресивно поведение на ищеца се е стигнало до неговото задържане.  Претендира, ако съдът разгледа по същество иска, да прецени дали не е налице хипотезата на чл. 5  от ЗОДОВ, тъй като с действията си ищецът изцяло е предизвикал неговото задържане. По отношение на издадените документи счита, че не е  незаконосъобразно заповедта за задържане да бъде написана от единия от служителите от патрулната двойка, а да е подписана реално от лицето, което е извършило задържането. К. П. К.не е изписал текста на заповедта на задържане, но той е поставил белезниците и той се е подписал като полицейски орган, извършил задържането. Установено е, че ищецът собственоръчно е попълнил декларацията към заповедта, не я е подписал, с изключение на т. 9 от заповедта, като от свидетелските показания е установено, че тези права по чл. 72, 73, 74  са  били разяснени устно на ищеца. По отношение на заявеното, че ищецът е поискал служебен защитник сочи, че свидетелите изрично заявили, че през цялото време ищецът е твърдял, че си знае правата и ще се защитава сам. Действително в декларацията е записано, че желае да бъде осъществена служебна защита от служебен адвокат, но реално след това е изразил съвсем друго желание пред полицейските служители. Действително в декларацията е записано, че ищецът желае да бъде уведомен член от семейството му, но не е посочили нито кой, нито е посочил телефон, не е дал  никакво, дори устно сведение кой да бъде този човек. Полицейските служители са счели, че след като съпругата на ищеца е присъствала при задържането, след това е присъствала и в РУ, че има достатъчно членове на семейството на ищеца, запознати с факта, че той е задържан. Сочи още, че съпругата на ищеца е уведомила неговия баща. Сочи, че заповедта за задържане е била физически предоставена на ищеца, единият от свидетелите е заявил, че е видял как се разделят на купчини документите и едните са  дадени физически лично на ищеца. Счита, че не са били установени причинени на ищеца неимуществени щети, посочени в исковата молба. По делото са налице данни, че ищецът е вещо лице. Видно от писмата, получени от районен съд и окръжен съд Плевен, лицето П.К.В. продължава да бъде назначаван като вещо лице през 2019г., 2020 г., 2021 г. и 2022 г. От свидетелските показания на свидетеля Г.И. е установено, че ищецът  е предпочитано вещо лице по следствени дела на ОСС към ОП Плевен. Затова счита, че не е налице посоченото в исковата молба, че е намалял обема на работата, която е извършвало лицето, че са намалели неговите доходи. Няма никакви данни за това какви доходи е реализирал в предходни периоди, а по отношение на назначаването на вещи лица, те се назначават с оглед необходимостта на съда, като за едни експертизи, каквито са икономическите и съдебно-счетоводните има по повече от едно вещо лице, което може да извърши тези експертизи. Преценка на съда е колко експертизи ще допуснат и на кого ще ги възложат. Сочи още, че от писмо от следовател Н. Г. е видно, че двете експертизи, за които твърди, че те са просрочени, са просрочени по различни причини, несвързани  със задържане на лицето. По отношение на семейното положение на ищеца, а именно, че задържането е довело до напускане на жената, с която живее на съпружески начала  и на двете му деца, счита, че по делото самата свидетелка Е.К.е заявила, че не полицейското задържане е причина за напускането на семейното жилище, а именно факта, че това не е единствен изолиран случай, и както самата свидетелка е заявила в съдебно заседание, това е била последна капка, която е преляла нейното търпение. Не са представени доказателства за това, че ищецът се е изолирал, че се е затворил в себе си и е започнал да страни от близки и приятели. В съдебно заседание не е представено нито едно доказателство, че близки на лицето и приятели са отказали да общуват с него и че лицето вече не следва да бъде в техния приятелски кръг с оглед извършеното задържане. Напротив, от показанията на свидетеля Г.И. е установено, че ищецът не се е притеснявал да разказва какво се е случило. От свидетелските показания на Е.К.и на Г.И. е установено, че ищецът всъщност се притеснява от факта, че срещу него има заведено съдебно дело. Счита, че достойнството на лицето по никакъв начин не е било унижено  от страна на полицаите, които са си изпълнявали изцяло служебните задължения, и са използвали физическа сила и помощни средства в рамките на позволеното от закона, за което са изготвени и съответните писмени докладни. Именно поради тази причина счита, че не са установени никакви неимуществени вреди, които да могат да бъдат свързани като причинно-следствена връзка с осъщественото задържане. Полицейските служители не отричат, че лицето е било притискано към стената на асансьора, докато е било извеждано, но това действие е било извършено в следствие на агресивното поведение на ищеца, изразяващо се в дърпане и бутане на полицейските служители. Няма как полицейските служители да действат по друг начин в едно тясно помещение, каквото е асансьора. При наличие на опасност отново всичките да бъдат наранени по някакъв начин, след като вече веднъж е налице лека телесна повреда, действията им са били напълно законосъобразни и правилни. По отношение на посочените наранявания сочи, че видно от представената извадка от книга на дежурната част на Второ РУ, че през деня на 1 юни, ищецът е имал пререкания със своя син, които са прераснали с удари с юмруци и с ритници от страна на детето към ищеца. Този факт е заявен от  свидетелката Е.К., и е записан и в извадка от дневника в дежурната част на Второ РУ. Част от нараняванията по тялото, или по долната част на тялото счита, че може да са предизвикани именно от тези удари. От друга страна счита, че в амбулаторния лист, който е издаден преди задържането, прегледът е от 1 юни в СМП, изцяло се установява какви са били към този момент нараняванията на ищеца. Тези наранявания се изразяват в леки прорези върху китките му, върху ръцете му, което е в следствие поставяне на белезниците. На ищеца действително е поставена инжекция, но такава инжекция се поставя във всеки един случай, при който има леко прокървяваща рана. В този случай е имало такава, на единия от краката на ищеца. Нищо друго не е посочено от лекаря, който е извършил прегледа в БП. Ако е имало тези наранявания по лицето, по клепачите, по челото, то тези наранявания би следвало да са видими и те следва да са най-малкото зачервени или подути, защото лицето е заведено в БП в един часа и половина. За два-три часа от момента на задържането всяко едно от нараняванията е щяло да се прояви. От свидетелските показания е установено, че на 2 юни, след като е освободено лицето от арестното помещение за задържани лица  в Първо РУ, същото е отишло да бъде прегледано в СМП или БП. Там е било видяно от негова съпруга Е.К., която го е чакала. По делото няма нито един медицински документ от този преглед на втори юни. Свидетелите са категорични, че са отишли в СМП, вечерта след освобождаването на 2 юни. Единственият документ за извършен преглед е съдебно-медицинско удостоверение 296/2019 г. В него е записано, че прегледът е извършен чак на 3 юни 2019 г. Ако всичките тези наранявания са били налице, то тогава би следвало да са налице документи от медицинска помощ, от БП, в която вече ищецът е отишъл лично, без да е придружен от полицейски служители, които евентуално да оказват някакво влияние върху медицинското лице, което извършва прегледа. Сочи, че в книгата за задържани лица на Първо РУ изрично е посочено, че ищецът се освобождава от арестантското помещение в добро състояние, в добро здраве, което не е оспорено от ищеца. Сочи, че има един период от време от напускане на ищеца на полицията до извършване на прегледа на 3 юни, в който полицията не е участвала по никакъв начин в каквито и да било действия, които да доведат до нараняванията, които са посочени в съдебно-медицинското удостоверение. В самата ИМ се посочва, че всички действия по оказано физическо насилие са били преустановени до момента, в който е отишъл във Второ РУ. Във Второ РУ, както и след това не се твърди от ищеца, че са нанасяни каквито и да било физически увреди спрямо него. Счита исковата молба за неоснователна. Моли, ако съдът отхвърли исковата молба, да присъди на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 360 лева съгласно разпоредбите на чл. 25 от Наредбата за правната помощ. Ако се произнесе в полза на ищеца,  моли  да прецени дали може да бъде приложен чл. 5 от ЗОДОВ или да бъде намалено направеното от него искане за присъждане на неимуществени вреди в размер 10 000 лева, с оглед неправомерното му поведение. Прави възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар.

Участващият в производството прокурор дава заключение за недоказаност на предявената искова претенция.

В депозирано от ответника Становище вх.№1567/14.03.2022 год. е направено възражение за недопустимост на исковата претенция, тъй като Заповед за задържане на лице с рег.№130/1.06.2019 год. на полицейски орган от Второ РУ-Плевен  не е обжалвана и е влязла в законна сила, поради което всички издадени във връзка със задържането и с тази издадена заповед подготвителни документи-част от преписката по издаването й-декларация, протокол за обиск, разписка и др., не подлежат на съдебен контрол отделно от заповедта. На това основание се претендира да се прекрати делото в частта, в която се оспорват действия, обективирани в документи, свързани с издадената заповед.

Съдът намира подадената искова молба за допустима за разглеждане по същество в нейната цялост. Тя е  подадена от лице, което твърди, че е засегнато от действия и бездействия, конкретно посочени в 14 пункта на исковата молба, извършени/неизвършени от  служители на ответника, по време и във връзка със задържането на ищеца със Заповед за задържане на лице с рег.№130/1.06.2019 год. на полицейски орган от Второ РУ-Плевен. Вярно е, че законосъобразността на задържането на ищеца въз основа на Заповед №130/1.06.2019 год. не е обжалвано и отменено от съда, което би се явило предпоставка за допустимост на исковата претенция, по аргумент  от разпоредбата на чл.204, ал.1 от АПК. Но това би било така в случай, че се претендират вреди от отмяната на самата заповед. В случая претенцията за обезщетение  за вреди се основава на твърдяни от ищеца  ДЕЙСТВИЯ и БЕЗДЕЙСТВИЯ на служители на ответника, извършени по време и във връзка със задържането на ищеца, а не вследствие незаконосъобразност на заповедта за задържане, като по аргумент от разпоредбата на чл.204, ал.4 от АПК законосъобразността на последните, независимо дали съставляват административнопроизводствени действия или друг вид действия, се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетение. Т.е. отговорът на въпроса налице ли са незаконосъобразни действия/бездействия на служители на ответника е свързано с основателността и доказаността на исковата претенция, а не с нейната допустимост, макар и тези действия/бездействия да са свързани с издадената и неоспорена Заповед №130/1.06.2019 год. за задържане на ищеца. Затова искането за частично прекратяване на делото е оставено  без уважение от съда с Определение №576/31.03.2022 год.

Искът е предявен срещу  юридическо лице по смисъла на   чл.205 от АПК във връзка с 37, ал.1, т.2 и ал.2 от ЗМВР.  Искът е предявен пред надлежния съд по мястото на твърдяното увреждане и по настоящ адрес  на ищеца, по аргумент от чл.7 от ЗОДОВ.

По основателността на исковата претенция съдът съобрази следното:

Отговорността на ответника  се реализира по реда, предвиден в ЗОДОВ, а съгласно чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ исковете се разглеждат по реда, установен в АПК.

Фактическият състав на обективната безвиновна отговорност на Държавата по чл. 4 от ЗОДОВ във връзка с член 1, ал.1 от същия закон включва следните елементи: 1. Незаконосъобразен акт, действие или бездействие на ответника; 2. причинени имуществени/неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния акт, действие или бездействие; 3. причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието и вредите. Вината не е елемент от фактическия състав на отговорността, тъй като имуществената отговорност по ЗОДОВ е обективна, безвиновна. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ, държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. При недоказване на който и да е от изброените елементи от фактическия състав, не може да се реализира отговорността на държавата или общината по посочения ред и искът за обезщетение на вреди следва да се отхвърли като неоснователен.

По основателността и доказаността  на исковата претенция на ищеца съдът съобрази следното:

 Относно претенцията на ищеца по т.2-Било е нарушено правото му  на защита по чл. 72, ал. 4 ЗМВР, като въпреки изрично заявено писмено  желание на ищеца в подписаната от него декларация във връзка с издадената заповед за задържане от 1.06.2022 год., не му е била дадена възможност да бъде защитен от служебен защитник. В този смисъл съдът приема, че ищецът претендира обезщетение за вреди от бездействието на служители на ответника да му бъде осигурена адвокатска защита от момента на задържането.

Съгласно разпоредбата на чл. 72, ал. 5 от ЗМВР и по силата на чл. 74, ал. 3 вр. с ал. 2, т. 6, б. "б" от ЗМВР полицейският орган е длъжен да осигури възможност задържаното лице да се свърже с адвоката си, съответно да му се определи такъв по реда на ЗПП, както и да се даде срок, за да се осигури явяването на адвоката и да не се извършват никакви действия против задържаното лице, докато не се яви адвокатът, съответно определения по реда на ЗПП защитник. Посоченото правило важи за всички случаи на поискана адвокатска защита. Въведените с цитираните текстове от ЗМВР изисквания при провеждане на процедурата по задържане на едно лице имат за главна цел в пълна степен да се защитят правата на задържаното лице, чрез реално осигуряване на възможността да се ползва изрично упълномощен адвокат, съответно служебно определен защитник, който да присъства при извършването на процесуалните действия, които се извършват спрямо задържания и по този начин да следи за законосъобразното им извършване.

Именно по този начин е процедирано и в случая.

Видно от приложената на л.17 от делото Декларация от 1.06.2019 год. е, че в 23:00 часа на същата дата  К.  е декларирал, че не желае адвокатска защита по негов избор и за негова сметка, но желае адвокатска защита от служебен адвокат по реда на Закона за правната помощ.

От показанията на разпитаните по делото свидетели обаче, се установява, че след като на ищеца са били разяснени правата, ищецът е заявил устно , че има юридическо образование и не желае да ползва адвокат, казал, че сам ще се защитава. Сочи още, че след като били попълнени документите и подписани от свидетеля, ищецът казал, че не иска адвокат за негова сметка, че е запознат с нещата и ще се защитава сам. Св.К., на отговор на въпрос на ищеца, съобщава още, че след като ищецът е записал в декларацията, че иска служебен адвокат, е казал на св.К., че не иска адвокат, това последващо изявление само не е било отразено във вече попълнената декларация. Св.К.К.при разпита си в съдебно заседание е заявил още, че на ищеца са били разяснени правата. При разпита си в съдебно заседание свидетелят К.М.също е заявил, че на ищеца са били разяснени правата. Сочи още, че в заповедта за задържане  има изписан текст с правата на задържаното лице, ищецът е чел заповедта, след което всички документи са му били предоставени и прочетени от ищеца. Последният ги е чел подробно и от „нас“, визирайки полицейските служители, са му били прочетени. На въпрос на пълномощника на ответника св.М.е посочил, че задържаното лице е заявило, че е юрист  и ще се защитава сам. В същия смисъл са и показанията на св.И.Е., присъствал при отвеждане на ищеца в РУ, където свидетелят е изпълнявал длъжност като оперативен дежурен в процесния ден. Съобщава, че  е разпечатал бланки на документите във връзка със задържането-декларация и личен обиск, дал е документите на колегите, и докато документите са били попълвани, ищецът непрекъснато е прекъсвал и е казвал, че си знае правата, че е юрист, че ще се защитава сам. Св.Е. съобщава още, че ищецът устно е бил запознат, че има право на адвокат, че има право да бъде уведомен негов близък. Според свидетеля Ц.К., след въвеждане на ищеца в РУ, са му били свалени белезниците, изчакано е било дежурният да донесе бланки за попълване на документите, при което К.К.е изреждал правата на ищеца, записани в декларацията, която е попълнил по-късно задържаният. Сочи, че декларацията е била попълнена от ищеца, който е чел същата, докато К.К.е разяснявал всяка една от точките, или поне се е опитвал да разясни всяка една от точките в декларацията. Св.К. съобщава при разпита си, че ищецът не е искал да му бъде осигурен защитник-адвокат, твърдял е, че е юридически подготвен и няма нужда някой да го представлява. Сочи, че ако ищецът е посочил адвокат с имена и телефон, полицейските органи са щели да ги запишат под точката, в която се описва неговото право да получи адвокатска защита. Сочи, че въпреки че в декларацията пише, че ищецът желае адвокатска защита, служебен адвокат, на въпрос към ищеца кой адвокат желае да бъде уведомен и да даде телефонен номер, няма посочено нищо. Сочи, че ищецът през цялото време е твърдял, че сам ще се защитава, знае какво да прави.

От така събраните доказателства-показанията на разпитаните свидетели, които са еднозначни и непротиворечиви относно обстоятелствата във връзка с волята на ищеца да се представлява сам, да не ползва адвокат, за съда се налага извод, че не е налице твърдяното от ищеца в исковата молба незаконосъобразно бездействие на служители на ответника да му бъде осигурена адвокатска защита от момента на задържането. Доказателствата сочат еднозначно, че след попълване на декларацията по чл.74, ал.3 от ЗМВР, в която ищецът е попълнил саморъчно, че желае да му бъде осигурен служебен адвокат, той сам, чрез устни изявления пред полицейските органи е изразил воля да се защитава сам, поради факта, че е юридически подготвен. Това изявление е последващо изявлението, че желае служебен адвокат, поради което съдът приема, че последната воля на ищеца във връзка с осигуряване на квалифицирана правна помощ е била да не се осигурява адвокат на ищеца. Затова и не е налице твърдяното незаконосъобразно бездействие по осигуряване на адвокат на ищеца за защита на неговите права във връзка със задържането.

Претенциите по т.3 и т.9 на ищеца могат да се обединят до една обща претенция, свеждаща се до следното: Незаконосъобразно бездействие на органите на полицията-служители на ответника да връчат на ищеца документацията към задържането: заповед за задържане, декларация за правата му на задържан, протокола за личен обиск. Като бездействието да му бъдат връчени документите се е осъществило както по време на престоя му в съответното РУ с оглед задържането му, така и дълго време след това, тъй като при неколкократни писмени искания от негова страна до ответника, документите не са му били предоставени. В тази връзка ищецът е бил лишен от правото си да обжалва задържането си по време на неговото изпълнение, като изобщо не бил информиран, че има това право.

От събраните по делото доказателства се установява, че оплакванията на ищеца по тези пунктове са неоснователни. При разпита си в съдебно заседание свидетелят К.К.заявява, че документите във връзка със задържането са били предоставени на ищеца, който ги е прочел внимателно и продължително, казал, че някои от тях ще разпише, други-не. Сочи, че на ищеца са връчени екземпляри от всички документи-заповедта, личен обиск и декларация, не си спомня дали на ищеца са предоставени оригинали на тези документи или снимани копия, но е категоричен, че на ищеца са предоставени екземпляри от документите. Видно е от приложената на л.18 от делото заповед за задържане на ищеца, че в съдържащата се в самата заповед разписка, лицето Ц.И.К. се е подписало като свидетел на „отказът на лицето да подпише или получи копие от настоящата заповед“. При разпита си в съдебно заседание по повод това отбелязване в заповедта свидетелят К.е разяснил, че свидетелят К. е удостоверил отказа на ищеца да подпише заповедта за задържане. Свидетелят К.М.при разпита си в съдебно заседание също е заявил, че  ищецът е прочел заповедта за задържане, че всички документи са били предоставени на и прочетени от ищеца, посочва, че  всички документи са били връчени на ищеца. Свидетелят твърди, че физически е предоставил на ищеца документите във връзка със задържането, и именно този смисъл влага в понятието „връчени документи“-физическото предоставяне на екземпляри от документите на ищеца. Свидетелят Ц.К. съобщава при разпита си в съдебно заседание,  че след като е била изготвена заповедта за задържане, я е предоставил на ищеца да я подпише, но той е отказал, поради което К. е станал свидетел на отказа на ищеца да подпише заповедта за задържане. Заявява, че ищецът е отказал да подпише заповедта за задържане, но след като са били изготвени всички документи, на ищеца са били връчени екземпляра от  всички тях-заповедта за задържане, личния обиск, декларацията, всички документи са му връчени. Под „връчени“ свидетелят сочи, че едната от купчините с екземпляри от всички документи по задържането е била физически предоставена на ищеца, той я е взел, прегледал документите и ги сгънал. Разяснява, че се е подписал на отказа на ищеца да подпише заповедта, удостоверил е отказа за подписване на заповедта, а не отказът за получаване на екземпляр от същата. Съдът кредитира с доверие показанията на свидетелите-полицейски органи, които са непротиворечиви помежду си, еднозначни и категорични. Те съответстват и на показанията, дадени от К.и К. при разпита им по ДП №Д-1659/2019 год, приложени на л.355-363 от делото , и на сведенията, дадени от М., К.и К., приложени на л.364-367, дадени по повод жалба 316000-20906/13.03.2019 год. Освен това, те кореспондират на отразените данни в докладна записка по повод проверката с рег.№316000-27779/12.08.2019 год. , изготвена от инсп.Р.И., в която е посочил, че в снетите от ст.полицай Ц.К. и ст.полицай Х. Х. сведение и обяснение, последните са посочили, че на В. са  изготвени и връчени всички документи по задържането му и при напускане на Второ РУ-Плевен В. е носил всички документи, които са му връчени, а именно-заповед за задържане, декларация и протокол за личен обиск. Тези показания еднозначно и безпротиворечиво установяват, че на ищеца са били предоставени екземпляри от всички документи във връзка със задържането-заповедта за задържане, декларацията и протокола за личен обиск. А от своя страна ищецът не е представил доказателства, опровергаващи връчването на документите във връзка със задържането лично на него още докато е бил задържан. Ето защо и по този пункт не се установява незаконосъобразно бездействие на органите на полицията-служители на ответника, да връчат на ищеца документацията към задържането: заповед за задържане, декларация за правата му на задържан, протокола за личен обиск. В този смисъл съдът приема за доказано, че ищецът е разполагал с екземпляр от всички документи във връзка със задържането си още по време на престоя му в съответното РУ, в т.ч. заповедта за задържане, която единствена като краен акт от всички връчени му документи е подлежала на обжалване, и обективно е могъл да обжалва заповедта както по време, докато е бил задържан в съответното РУ чрез изготвяне и подписване на жалба, така и след освобождаването си от помещенията за задържане- в установения в чл.72, ал.4 от ЗМВР срок, който е 14 /четиринадесет/ дневен , тъй като се съдържа в разпоредбата препращане към АПК. Няма данни и не се твърди обаче, нито по време на задържането на ищеца, нито в по-късен момент той да е упражнил правото си на жалба против заповедта за задържане. Съдът намира, че дори заповедта и придружаващите я документи да бяха връчени на ищеца при условията на отказ да получи екземпляр от същата, след като този  отказ е надлежно удостоверен с подписа на свидетел, възприел този отказ, заповедта би се счела за редовно връчена от датата на удостоверяване на отказа за получаване, поради което необжалването на същата в установения от закона срок отново не би се дължала на незаконосъобразни бездействия на служители на ответника.

Претенциите по т.11,  т. 7 и част от претенциите по т.4  също имат едно и също съдържание и смисъл и се свеждат до твърдения за незаконосъобразно бездействие на полицейските органи-служители на ответника,  да се свържат с лице, на което да съобщят за задържането на ищеца и непредоставяне от същите на възможност аз осъществяване на телефонен разговор с някого, както и бездействието на органите да осигурят осъществяването на такова свиждане на ищеца с близко лице. В тази връзка ищецът твърди, че баща му го е търсил из всички полицейски управления, но не е допуснат до свиждане с ищеца.

Видно е от приложеното на л.17 от делото копие на декларация, която при задържане на лице се попълва на основание чл.74, ал.3 от ЗМВР, че в т.6 от декларацията ищецът е посочил изрично писмено, че желае член от семейството му  или друго заинтересовано лице за бъде уведомено за неговото задържане, а по т.7 е декларирал, че е уведомен за правото му на свиждания. Семейство в тесния смисъл на думата са съпрузите и ненавършилите пълнолетие техни деца. В този смисъл съпругата на ищеца, независимо че тя е имала едновременно и качеството на сигналоподателка, по повод на което ищецът е бил задържан, е била уведомена за задържането на ищеца още в семейното жилище, където е бил задържан ищецът и е знаела  за неговото задържане. Тая не само е знаела за неговото задържане, но от всички данни по делото-показанията на всички разпитани свидетели, и по данни от самия ищец, посочени в исковата молба, съпругата на ищеца Е.К., е посетила фактически Второ РУ-Плевен, където  е бил задържан ищецът, където е дала писмени обяснения и по твърдения на В.-му е донесла чехли, за да се обуе. В този смисъл полицейските органи са изпълнили задължението си  уведомят член от семейството за задържането на ищеца, а именно неговата съпруга. Тук следва да се има предвид, че задължението, което съществува по т.6 е единствено за уведомяване на член от семейството или друго заинтересовано лице, т.е. да бъде доведен до знанието на такова лице фактът на задържане на ищеца в съответното място за задържане, задължението по т.6 не е свързано с осигуряване на свиждане с това лице, което следва да бъде единствено „уведомено“ за задържането. А що се касае до уведомяването на „друго заинтересовано лице“, посочено като алтернатива в попълнената декларация, че може да бъде уведомено, следва да се има предвид, че ищецът не е посочил конкретни имена или телефонен номер на друго близко лице от неговия кръг, извън съпругата му, което е искал да бъде уведомено. Поради което и неуведомяването на друго близко лице извън съпругата на ищеца не може да обоснове бездействие на служителите на ответника за уведомяване.

Що се касае до правото на свиждания, което е разписано в т.7 от декларацията и за което ищецът е посочил писмено, че е уведомен, в същия този пункт на декларацията по т.7 ищецът не е заявил конкретно искане за осъществяване на свиждане с определено лице, единствено е заявил, че е уведомен за това си право. В тази връзка твърденията на ищеца, че баща му не е бил допуснат до свиждане с ищеца, останаха недоказани от събраните по делото доказателства. По данни от снетото от бащата на ищеца К. П.В. сведение вх.№316000-26291/29.07.2019 год.  на л.154 от делото, същият съобщава, че е бил уведомен от снаха си Е. по телефона, че вечерта ищецът е бил задържан от полицаи, като причината е, че съпрузите са се скарали. Сочи, че на следващия ден е отишъл в областното управление на полицията, като дежурният го е уведомил, че синът му сигурно е задържан в Първо РУ. Като отишъл там, след разговор с други полицейски служители разбрал, че ищецът е задържан във Второ РУ. Като отишъл във Второ РУ, бил уведомен от униформен полицай, че синът му е задържан, защото е оказал съпротива и след този разговор К. В. се прибрал вкъщи. Тези сведения са дадени писмено от бащата на ищеца на 29.07.2019 год., около два месеца след задържането на ищеца, т.е. в период, много по-близък времево до момента на задържането и в тях не се съдържа твърдение, че бащата на ищеца е пожелал пред полицейските служители от Второ РУ да осъществи свиждане със сина си-ищеца, но  такова да не е му е било разрешено. Няма данни и не се твърди други измежду близкия кръг на ищеца да са искали свиждане с ищеца и такова да не им е било осигурено от служителите на ответника. Още повече, че в приобщения на л.166-170 от делото протокол за разпит на свидетелката Е.К.по ДП №Д-1659/2019 год. се сочи, че след като се е прибрала от полицейското управление, където е дала обяснения по случая, се е обадила на майката на ищеца, за да я информира затова, което се е случило. Т.е. по данни на съпругата на ищеца, информирана е била и майка му за задържането, макар и не от полицейските органи, а от съпругата му. Същественото е , че както бащата, така и майката са били информирани за задържането на ищеца от една страна. От друга, при липса на искане от ищеца в декларацията за свиждане с лица измежду близките му, а единствено деклариране за уведомяване за наличието на това му право, както и при липса на доказателства, че лица измежду близките на ищеца са искали, но им е било отказано свиждане с ищеца по време на задържането му, недоказано се явява и твърдението за бездействие на служителите на ответника в тази насока.

Опровергава се от събраните по делото доказателства и твърдението на ищеца по т.4 , че са били нарушени и другите му права на задържано лице, свързани с: правото на медицинска помощ - чл. 74, ал. 2, т. 6, б. „в” .

На л.21 от делото е приложен лист за преглед на пациент от 2.06.2019 год., 01:22 часа, съобразно който на същата дата В. е бил прегледан от доктор А. Т., именно по повод задържането от органите на МВР, поради което му е била осигурен заявеният по т.5 от приложената на л.17 от делото декларация медицински преглед от лекар.

Другото оплакване на ищеца във връзка с медицинското обслужване по време на задържането му, обективирано по т.13 от ИМ е, че през деня на 2.06.2019 г. е почувствал болки в областта на главата и шум в ушите, заради което поискал на охраната медицинска помощ, която не получил. Съобщил за болките си на дежурния по охрана, поради които има нужда от преглед при лекар. Той отвърнал едва-едва, че ще съобщи, за да получи ищецът нужната помощ. След около половин-един час попитал отново ще получи ли медицинска помощ, заради болките в главата. Отговорено му било,   вечерта като бъде освободен, да потърси сам медицинска помощ . Това оплакване сочи на твърдяна от страна на ищеца бездействие на служителите на ответника да му осигурят медицинска помощ на 2.06.2019 год. За това оплакване обаче ищецът не е представил , нито посочил нито едно доказателства, от което да се установи бездействието на длъжностните лица от полицията да му осигурят медицинска помощ на следващия фактическото задържане ден. Подписаната декларация, в която е поискана медицинска помощ и съответно-осигурена такава, за което вече бяха изложени мотиви, е от дата 1.06.2019 год. Доказателства за направено искане за медицинска помощ от 2.06.2019 год. и съответно-неосигуряване на такава , не се съдържат по делото.

Опровергава се от събраните по делото доказателства и твърдението на ищеца по т.4 , че са били нарушени и другите му права на задържано лице, свързани с правото незабавно да бъде освободен, ако основанието за задържането е отпаднало - чл. 72, ал. 7.

Правото на едно лице да бъде освободено незабавно, регламентирано в разпоредбата на чл.72, ал.7 от ЗМВР е било обезпечено. Видно от заповедта за задържане , В. е бил задържан на 1.06.2019 год. в 22,50 часа според отбелязването в заповедта, за срок : „до 24 часа“ и е бил освободен на 2.06.2019 год. в 22,00 часа. Т.е. лицето е било задържано според разписаното в заповедта-в рамките до 24 часа, считано от момента на задържането. А основанието за задържането би отпаднало единствено с случай на отмяна на заповедта в момент, предхождащ изтичането на определения в заповедта срок, което не е било налице. По твърдения на самия ищец в исковата молба заповедта за задържане не е била обжалвана и съответно не е била отменена от съда. Ето защо са останали недоказани и тези твърдения на ищеца за нарушаване правата му на задържано лице.

Следващото оплакване на ищеца-по т. 14 се свежда до това, че в   ОДМВР-Плевен е образувана по жалба на ищеца дисциплинарна проверка за нарушенията на полицаите (per. № 316000-20378 / 11.06.2019 г.), която е присъединена в оригинал към досъдебното производство по преписка № 2440/2019 г. по описа на РП-Плевен. Присъединена е вследствие предложеното в Докладна записка № 316000-27779, екз. № 2 / 12.08.2019 г. на ОДМВР-Плевен. Последните два реда от докладната записка е предложението на инсп. И., тя да бъде изпратена за сведение и по компетентност на РП- Плевен. Тоест дисциплинарното производство вместо да приключи с решение за оневиняване или намирането за виновни на замесените длъжностните лица, е прехвърлена в компетентността на друг орган, който не е компетентен  да санкционира дисциплинарно. При наличие на предпоставките на чл. 209 ЗМВР производството следва да се прекрати, а при наличие на основания за наказание се издава заповед по чл. 210 ЗМВР, като нито една от двете възможностите не е приложена от ОД на МВР - Плевен. Ищецът счита още, че присъединявайки дисциплинарната преписка в цялост и в оригинал към прокурорска преписка, ответникът я е прекратил на практика, без законът да му дава право да я приключи по този начин. Счита, че вследствие „потулването” на дисциплинарната проверка също търпи вреди.

Установява се, че ищецът е подал  приложения на л.336-341  от делото сигнал с вх.№316000-20378/11.06.2019 год., до ОД на МВР-Плевен, в който е описал фактите и обстоятелствата във връзка, по повод , по време и след задържането си. Поискал е да бъдат предприети  необходимите действия  за търсене на дисциплинарна отговорност на виновните лица. Към сигнала си е приложил копия на съдебно-медицинско удостоверение №296 от 3.06.2019 год., издадено от д-р С. К. и амбулаторен лист № 1017/4.06.2019 год. Видно е от приложената на л.376-377 докладна записка рег.№316р-21983/11.07.2019 год., че  със Заповед №316з-2257/26.06.2019 год. е възложено на комисия от служители на ОД на МВР-Плевен да извършат проверка във връзка с постъпилия сигнал. В хода на проверката е било установено, че ищецът е подал идентична жалба и в Районна прокуратура-Плевен с рег.№02440/2019 год., по която наблюдаващият прокурор е възложил с постановление на ОД на МВР-Плевен извършването на проверка по повод изнесеното в жалбата от В.. Постановлението и жалбата са били регистрирани с вх.№316000-20906/13.06.2019 год. по описа на ОД на МВР-Плевен, като проверката е била възложена на полицейски инспектор  Р.И.. Затова с диспозитива на докладна записка рег.№316р-21983/11.07.2019 год.  е направено предложение събраните до момента материали  по преписка рег.№316000-20378/11.06.2019 год., да бъдат изпратени на инспектор Р.И., за присъединяване към преписка рег.№02440/2019 год. по описа на РП-Плевен, вх.№20906/13.06.2019 год. по описа на ОД на МВР-Плевен. Последният е извършил проверка и е изготвил приложената на л.378-383 от делото Докладна записка рег.№316000-27779/12.08.2019 год. При проверката е провел срещи и снел писмени обяснения от ищеца, посочени от него свидетели и от полицейските служители от Второ РУ-Плевен, имащи отношение по случая. Направен е извод в докладната записка с оглед всички събрани и анализирани доказателства, че полицейските служители, посетили дома на В., са изпълнили служебните си задължения съгласно действащите разпоредби и изискванията на закона. Направено е предложение, преписката по сигнала да бъде изпратена на РП-Плевен за сведение, по компетентност.

Според съда, подадената от ищеца жалба с per. № 316000-20378 / 11.06.2019 г. до ОД на МВР-Плевен, съставлява сигнал. Решението по този сигнал не подлежи на оспорване по реда на АПК. В Глава 8 от АПК са уредени правилата за разглеждане на предложения и сигнали, като съгласно чл. 107, ал. 4 от АПК - Сигнали могат да се подават за злоупотреби с власт и корупция, лошо управление на държавно или общинско имущество или за други незаконосъобразни или нецелесъобразни действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица в съответните администрации, с които се засягат държавни или обществени интереси, права или законни интереси на други лица. С разпоредбата на чл. 121, ал. 1 от АПК се определя, че решението по сигнала се взема най-късно в двумесечен срок от постъпването му, като срокът може да бъде удължен с не повече от месец. В чл. 122, ал. 1 от АПК е предвидено, че когато уважи сигнала, органът взема незабавно мерки за отстраняване на допуснатото нарушение или нецелесъобразност, за което уведомява подателя и другите заинтересовани лица. Решението по сигнала се съобщава на подателя в 7-дневен срок от постановяването му (чл. 123, ал. 1 от АПК) и по силата на изричната разпоредба на чл. 124, ал. 2 от АПК е изключено от съдебен контрол. Според изложената правна регламентация на административни производства в Глава 8 от АПК и конкретно на производството за подаване на сигнали, същото е уредено като контролно средство, пряко насочено към вземането на мерки за предотвратяване на злоупотреби с власт, корупция и други незаконосъобразни или нецелесъобразни действия или бездействия. Актът, с който компетентният орган се произнася по сигнал обаче не е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, нито изричен, нито мълчалив такъв. С решението по сигнала не се създават права или задължения, или засягат законни интереси на граждани и организации.

Конкретно, когато с този сигнал се твърди извършено дисциплинарно нарушение от служител в системата на МВР, се процедира по реда на  глава осма от ЗМВР-„Дисциплинарна отговорност“.  Съгласно разписаните в тази глава разпоредби, дисциплинарно производство се образува при наличие на данни за извършено дисциплинарно нарушение и за неговия извършител. За изясняване на постъпилите данни и/или установяване на извършителя на дисциплинарното нарушение дисциплинарно наказващият орган може да разпореди извършване на проверка, като определя срок за нейното приключване. В случая извършването на такава проверка по постъпилия от ищеца сигнал очевидно е разпоредена и тя е приключила с цитираната Докладна записка рег.№316000-27779/12.08.2019 год от инсп.Р.И. с мнение , че полицейските служители, посетили дома на П.В.  са изпълнили служебните си задължения съгласно действащите разпоредби и изискванията на закона. Т.е. с мнение да не се образува срещу проверените полицейски служители дисциплинарно производство, поради липса на данни за извършени дисциплинарни нарушения, каквото мнение по съществото си съставлява извода  на инсп.Р.И., обективиран в направеното предложение. Това е напълно в съответствие с разпоредбите на ЗМВР, регламентирани в чл.209 и чл.210 от ЗМВР. А именно : възможно е 1. Дисциплинарно производство изобщо да не бъде образувано; 2 възможно е, ако такова е образувано, да бъде прекратено . И двете  възможни последици могат да са резултат от констатиране на следните обстоятелства: деянието не е дисциплинарно нарушение; не са събрани достатъчно доказателства за извършено дисциплинарно нарушение;  са изтекли сроковете по чл. 195, ал. 1 и 2; за същото деяние на същия държавен служител вече е наложено дисциплинарно наказание или е образувано дисциплинарно производство;  служебното правоотношение на държавния служител е прекратено;  държавният служител е починал. Другата предвидена в чл.210 от ЗМВР е образувано дисциплинарно производство да приключи с издаване на заповед за налагане на дисциплинарно наказание  при констатирано извършено нарушение на служебната дисциплина от служител в структурата на МВР. Т.е. не е безусловно задължително при липса на констатация за наличие на дисциплинарно производство преписката да бъде прекратена, допустимо е въобще да не се образува дисциплинарно производство. Независимо от горното обаче, с какъвто и акт  да е приключила преписката в системата на  ОД на МВР-Плевен, същественото е, че този краен акт не подлежи на последващо оспорване от подателя на сигнала. Този акт не засяга и не може обективно по никакъв начин да засегне правата на сигналоподателя и от него за сигналоподателя не могат да произтекат вреди. Конкретни вреди могат да произтекат от актове, действия и бездействия на лицата, срещу които е подаден сигнала, но не е от крайният, завършващ акт, какъвто и да е той по своя характер, с който се приключва подаден сигнал срещу актове, действия и бездействия на тези лица. Ето защо актът, с който според ищеца се „потулва” дисциплинарната проверка,  обективно не може да причини вреди на ищеца.

Оплакването по 12 от ИМ се свежда до това, че на ищеца не е осигурена от полицейските власти храна по техен норматив или донесена от други лица. Въпреки че при обиска на ищеца е намерена сума от 9,20 лв. и тя е била иззета временно, не е предлагано на ищеца от тези пари да му бъде купена храна. Оплакването е недоказано. По делото не са събрани доказателства, че ищецът е пожелал с намерените у него лични парични средства, които са били иззети при обиска след задържането, да е искал закупуването на храна, и това да му е било отказано. Не е доказано в този смисъл незаконосъобразен отказ или бездействие на служителите на ответника в това отношение.

Следващото оплакване по т.5 от ИМ се свежда до това, че ищецът е бил  изведен бос от жилището си,  заедно с полицаите е преминал коридора на апартамента, стьлбищната площадка на 6-тия етаж, стьлбищната площадка на 1-вия етаж на блока. На входната врата на апартамента били чехлите на ищеца, които поискал да обуе, но полицаите не му разрешили. Счита тази забрана за нечовешко и инквизиционно действие, показващо унизителното отношение от страна на полицаите. Тоалетната на първия етаж на 02 РУ-Плевен била подгизнала с течност и тъмна и когато ходел там (на няколко пъти поради жажда), трябвало да заобикаля, но и да гази бос локвите, което го отвратило и погнусило.  Чехлите му били  предоставени два часа по-късно. За доказателство в тази насока сочи показанията на Е.К.при разпита й от 26.11.2019 г., дадени по досъдебно производство № Д- 1659/2019 г. (преписка № 2440/2019 г.) по описа на РП-Плевен.

Установява се от приложения на л.166-170 от делото Протокол за разпит на Е.К.по ДП №Д-1659/2019 год., че в процесната вечер на 1.06.2019 год., по повод възникналия конфликт между полицейския екип и съпруга й, е бил извикан втори полицейски патрул и К. е слязла пред входа, за да изчака този втори екип. След няколко минути  полицаите и ищеца слезли пред входа, като съпругът й бил бос и ръцете му били поставени на гърба, вероятно с поставени белезници, които тя не видяла. Тъй като била уведомена, че трябва да отиде в полицейското управление, се върнала  вкъщи, взела чехли за ищеца , завела сина си при нейния брат и с колата се придвижила до Второ РУ. Когато влязла в РУ, предоставила на полицаите взетите чехли за ищеца.

При разпита си в съдебно заседание полицейските служители, осъществили задържането съобщават, че не си спомнят дали при извеждането на ищеца от неговото жилище във връзка със задържането му, той е бил обут или бос. Св.К.си спомня  след момента на задържането, когато по неговите думи  В. е бил воден „по институциите“-например в Бърза помощ, че ищецът не е бил бос. Съдът приема въз основа на тези доказателства, че от момента на задържане на ищеца до отвеждането му в полицейското управление и пристигането на съпругата му, че ищецът е бил бос, без обувки, докато същите са му били донесени и предоставени от неговата съпруга. Фактът обаче, че  не е бил обут, не може да се вмени в отговорност на задържалите го лица, защото липсват доказателства същите да са осуетили по някакъв начин възможността на ищеца да се обуе, респ. той да е поискал да се обуе, а служжителите на полицията да не са позволили това да се случи. Вероятна причина за факта, че ищецътт е бил изваден бос, е развилата се напрегната ситуация във връзка с разменените между ищеца и полицейските служители разговори по повод задържането, както и  оказаната от ищеца съпротива във връзка с поставянето на белезниците и последвалите действия. Няма обективно логическо и житейско  обяснение защо, по каква причина, ако полицейските служители са отказали на ищеца да се обуе, впоследствие, при пристигане на съпругата му, която е носела чехли, да вземат същите и да му ги предоставят, за което сочат данните по делото. Ето защо съдът приема, че извеждането бос на ищеца от жилището и придвижването му до полицейското управление, не се дължи на незаконосъобразно разпореждане на полицейските служители, осъществили задържането на ищеца, нито на тяхно умишлено бездействие. Във всички случаи обаче, осъществилите задържането полицейски органи, независимо от обстоятелствата във връзка със задържането, са били длъжни да съобразят факта, че ищецът при излизането от жилището си не е бил обут, и да му осигурят възможност да се обуе, тъй като е предстояло неговото отвеждане до полицейското управление и престой там в продължение до 24 часа, съобразно разписаното в заповедта за задържане. Макар да е установено, че кратко време след отвеждането на ищеца в помещенията за задържане съпругата на ищеца  е дошла и му е предоставила чехли, които той е използвал от момента на получаването и насетне, времето, през което се е движил бос, съставлява унизителен достойнството  на ищеца акт. За този акт причина  е бездействието на служителите на ответника , преустановено в по-късен фактическото задържане ищеца момент. Но за времето, през което ищецът е бил бос, безспорно като човешко същество неговото достойнство е било унизено. Забраната за унизително отнасяне е  установена в редица актове като Всеобщата декларация за правата на човека от 1948 год., Международен пакт за граждански и политическо права от 1966 год., ЕКЗПЧОС от 1950 год. и др.  Затова по този пункт  на ищеца следва да се присъди обезщетение в размер на 400 лева, с оглед общия размер на заявената претенция и вида и размера на останалите заявени вреди, които ищецът твърди, че са му причинени. За определяне на този размер съдът взема предвид още факта, че този акт се е осъществил за непродължително време, не се дължи на умишлени зловредни действия на полицейските органи по задържането, а най-вероятно на стеклите се във връзка със задържането обстоятелства, свързани с размяна на реплики, борба по време и след задържането; този акт не е станал достояние на трети лица.

По пункт 8 от исковата молба ищецът твърди, че не са съхранени записи от камерите в помещенията на 01 РУ-Плевен за задържане, от които вероятно е могло да се видят обезобразяванията на ищеца, но видеозаписите били унищожени. Счита, че  е било необходимо  видеозаписите на камерите да бъдат съхранени като доказателства  до приключване на назначените проверки, за които органите на полицията са били уведомени. Това обаче не е направено, а на 04.07.2019 г. е констатирано, че записите от камерите за времето на задържането, поради изтичане срока за съхранение, са изтрити. Затова счита, че органите на полицията са нарушили служебните си задължения, в случай че са изтрили преждевременно записи от полицейски камери, с цел да бъде прикрито обезобразяването на ищеца.

Оплакването по този пункт също е основателно. Установява се от приобщената по делото на л.378-383 докладна записка рег.№316000-27779/12.08.2019 год., че В. е подал няколко сигнала до ОД на МВР-Плевен  с искане за извършване на проверка на действията на полицейските служители, осъществили задържането му на 1.06.2019 год./един от които приложен на л.336-341/. Като повечето от сигналите са били подадени още през месец юни-11.06, 13.06 и т.н. В самата докладна записка извършилият проверката служител Р.И. е посочил, че В. е направил искане  към материалите по преписката да бъдат приложени  записи от камерите за видеонаблюдение, находящи с е в помещенията за настаняване на задържани лица в Първо РУ-Плевен.  Във връзка с това искане такава проверка на камерите е била извършена на 4.07.2019 год.-един месец и три дни след датата на задържането на ищеца/ и при тази проверка е било установено, че поради изтичане на срока за съхранение, информацията за посочения времеви период не е запазена. От писмо вх.№2143/11.04.2022 год. от Началник Първо РУ-Плевен на л.110 от делото се установява, че не е наличен протокол, с който са унищожени/изтрити видеозаписите от 2.06.2019 год. на камерите, които наблюдават помещенията за задържани лица на Първо РУ, както и че такива протоколи не се съставят, тъй като записите от камерите се самоизтриват.

При тези фактически данни се налага извод, че В., след като е подал сигнал относно действията на полицейските служители във връзка със задържането си на 1.06.2019 год.,  съвсем навременно  е поискал събирането  на писмени доказателства, с които да докаже заявеното от него в подадените сигнали. Ето защо полицейските органи от Първо РУ, в чиито служебни задължения е било съхранението на информацията от съответните видеозаписи при направено оплакване, са били длъжни да обезпечат тази информация чрез записването на същата на съответен носител по начин, че да не се стигне до нейното унищожаване чрез самоизтриване. Органът е следвало да съхрани същите видеозаписи за по-дълъг период във връзка с изричното позоваване на сигналоподателя на последните и искане в тази насока с оглед установяване на твърденията му за незаконосъобразност на действията и бездействията на полицейските служители и установяване на състоянието му от причинените му увреждания, при престоя му в Първо РУ-Плевен. Не е имало пречка и органът, на когото е възложена проверката да извърши оглед на видеозаписите в по-ранен момент, след депозиране на жалбите и сигналите от ищеца, респ. да възложи на служител от съответното РУ обезпечаване съхранението на информацията от носителите на информация в по-ранен момент и да обективира видяното в писмен протокол или друг документ, или да извърши запис на информацията на друг електронен носител, преди информацията да се самоизтрие. Нищо от това служителите на ответника не са сторили, с което е препятствано В. да докаже дали неговите  твърдения са основателни или не. По този начин правата на В. са били нарушени, защото в хода на проверката е възникнало задължението на служителите на ответника не само да отговорят на направените доводи в сигналите, но да съберат исканите доказателства, да се запознаят с тях, да ги обсъдят и да преценят доказват ли те твърденията на ищеца в подадените от него сигнали. Като не са събрали, обсъдили и/или поне съхранили изисканите от В.  доказателства служителите на ответника са  лишили проверката от пълнота. Ето защо съдът намира за основателна исковата претенция по този пункт, тъй като с несвоевременното събиране на поискани от ищеца доказателства във връзка с доказване на неговите твърдения, са му причинени вреди, изразяващи се в лишаването му от възможността да докаже всеобхватно и пълно своите твърдения. Тези вреди съдът също преценява, че са оценими в размер на 400 лева, като взе предвид съотношението между претендираните като размер вреди и заявените претенции и последиците от недоказването на неговите твърдения.

По пункт 10 от ИМ В. твърди, че  е бил  настанен в помещения за задържане без основание. Счита, че за да бъде  настанено лице в помещения на МВР,  трябва да има разпореждане по чл. 25, ал. 1 от Инструкцията за задържане, издадено след работно време (след полунощ на 02.06.2019 г.) от оперативния дежурен.

Установява се, че сред приобщените по делото доказателства няма  нарочно разпореждане по чл. 25, ал. 1 от Инструкцията за задържане. Че липсва такава издадена заповед, се установява и от писмо вх.№2113/8.04.2022 год. на л.101 от делото, в което е посочено, че няма изготвено в писмен вид разпореждане от Второ РУ-Плевен по чл.25, ал.1 от Инструкция №8121з-78/24.01.2015 год. за реда за осъществяване на задържане, оборудването на помещенията за настаняване на задържани лица и реда в тях в МВР. Посочено е още, че във Второ РУ-Плевен няма обособени помещения за настаняване на задържани лица, В. е настанен в помещение за временно задържане на Първо РУ-Плевен, съгласно изготвената заповед за задържане на лице.

Според съда претенцията на  ищеца по този пункт е неоснователна. На първо място и предвид безспорната установеност от горното цитирано писмо, че във Второ РУ-Плевен няма обособени помещения за настаняване на задържани лица, е издадена и приложена по делото заповед за конвоиране № 3391 з- 167 / 02.06.2019 г. на лице - П.К.В. *** до Първо РУ - Плевен, издадено на основание чл. 76, ал. 1, т. 1 от ЗМВР- л.371-372 от делото. С тази заповед Началникът на Второ РУ-Плевен –неин издател и съставляващ длъжностно лице в структурата на МВР, е разпоредил конвоирането на ищеца до Първо РУ-Плевен, където именно има помещения за временно задържане на лица. Тази заповед няма самостоятелно правно значение и не подлежи на самостоятелен съдебен контрол според настоящия състав на съда. Тя съставлява акт по изпълнението на издадената заповед за задържане на В. и привеждането му в помещение, където обективно може да се изпълни наложената мярка. От факта дали заповедта е издадена от Началник на Второ РУ, или от оперативен дежурен, или от друго лице в системата на МВР, за ищеца обективно не могат да произтекат вреди, тъй като, независимо от кое лице в структурата на МВР е издадена, с нея се привежда във фактическо изпълнение издадената, неоспорена, влязла в законна сила понастоящем и неотменена заповед за задържане, която съставлява административен акт, който подлежи на изпълнение от момента на постановяването си.

Следващото оплакване на ищеца се свежда до твърдението, че е бил с поставени белезници,  зад гърба, които са  били  силно стегнати от полицаите и бил заставен да ги държи в продължение на няколко часа, те разкъсали епидермиса на китките му, без да има каквато и да е фактическа нужда от подобна принуда за толкова продължително време. Бил задържан с поставени белезници след 22:30 ч., а окончателно били свалени от ищеца при настаняването му в  01 РУ-Плевен, което според Книга за задържани лица е станало в 01:30 ч. на 02.06.2019 г., а според издадения за преглед Лист за преглед на пациент, е напуснал „Спешна помощ” в 02:07 ч. на 02.06.2019 г. Счита, че полицейските органи не са се съобразили със задълженията да използват основателно и щадящо помощните средства, в следствие на което са застрашили здравето на ищеца, наложило поставянето на ваксина против тетанус.

Установява се от  приложената на л.23 от делото Докладна записка рег.№3391р-4760/3.06.2019 год., изготвена от свидетеля К. М., че на 1.06.2019 год., около 22.50 часа  заедно със свидетеля М.са задържали ищеца и при задържането му са били използвани помощни средства /белезници/ и физическа сила. Че са използвани помощни средства от свидетелите К.и М., се установява от показанията на последните в съдебно заседание, както и от показанията на св.Карагьозова. Установява се още от показанията на св.Карагьозова, че  по време на посещението на полицейския екип в дома й по повод подадения от нея сигнал, тя е била отведена в съседна стая, но след известно време запитана от един от полицаите защо съпругът й се държи така агресивно, не можели да го овладеят, и се наложило да повикат втори патрулен екип. Свидетелката твърди, че е мислила, че може да възникне конфликт между полицаите и съпругът й, защото първият е останал недоволен от това, че му искат документите. Свидетелят К.твърди при разпита си в съдебно заседание, че ищецът е бил изключително агресивен, без никаква причина, лъхал на алкохол, бил нервен. Започнал с думите, че няма да  предостави документ за самоличност, след като му било ясно разпоредено да предостави такъв за установяване самоличността му. Въпреки разясненията, ищецът отказал да представи документ за самоличност, и му било обяснено, че осуетява полицейска проверка и ще бъде задържан, на което ищецът възразил, че не може да бъде задържан, че е юрист и че домашното насилие не е престъпление. След многократно поискване на документ за самоличност, какъвто ищецът не предоставил, полицейският екип му разпоредил да постави ръцете зад гърба си, за да бъдат поставени белезници и го уведомили, че ще бъде задържан . Поводът бил неизпълнение на полицейско разпореждане. Тук е мястото според съда да се посочи, че самото основание за издаване на заповедта за задържане и фактическото задържане на ищеца, не може да бъде предмет на изследване в настоящото производство, както и не може да се изследва законосъобразността на правните и фактическите основания, посочени заповедта за задържане, защото установяването на тяхната законосъобразност е следвало да се осъществи в производство по оспорване на заповедта за задържане, което не е било сторено от ищеца до настоящия момент. Изследване законосъобразността на основанията за задържане би било относимо единствено в производство по оспорване на заповедта за задържане, съответно в исково производство по реда на ЗОДОВ за вреди, причинени от отменен акт-заповедта за задържане, което в случая не е налице. Същественото за установяване на обстоятелствата по този пункт е, че след като не е изпълнил полицейското разпореждане да  представи документа си за самоличност и му е било разпоредено да си постави ръцете зад гърба, тъй като предстои поставяне на белезници, обърнал се с гръб към полицейските органи и от компютърна масичка, на която имало поставени множество предмети, взел „нещо“, рязко се обърнал към полицейските служители и хвърлил това „нещо“ към тях. Това провокирало у полицейските служители  да  употребят физическа сила, с цел да могат да поставят белезници на ръцете на ищеца, но последният се съпротивлявал яростно. Обиждал полицейските служители, псувал ги и започнала борба. В опитите си да му поставят белезници, при развилата се борба, полицаите успели да закопчаят едната халка от белезниците и поставили ищеца с лице към дивана, мъчили се да му поставят и другата халка, ищецът не спирал да се върти, да се усуква, да се бори и да не се подчинява. Дори се обърнал и се изплюл в лицето на единият от полицаите и го ритнал в областта на ръката, при което полицаят почувствал остра болка. К.за момент се отдръпнал, но М.бил зад ищеца, след което К.се спуснал и след кратка борба полицейските органи успели да поставят белезниците на ръцете на ищеца. Агресивното поведение на ищеца дало основание да бъде извикан втори полицейски екип. През това време ищецът се поуспокоил малко, което станало основание да бъде изведен, за да бъде отведен във Второ РУ, влезли в асансьора и тръгнали надолу. В асансьора ищецът отново започнал да буйства и полицаите били принудени да го притиснат до една от стените на асансьора, с лице към стената, но ищецът продължил да се съпротивлява. За горното съобщават свидетелите К.и М.при разпита си в съдебно заседание.

Свидетелите съобщават още, че ищецът е казал, че има белези от белезниците по ръцете.  В приложения на л.21 от делото амбулаторен лист от Бърза помощ, удостоверяващ  констатациите от прегледа във връзка със задържането на ищеца, се установява, че при прегледа е установено, че ищецът няма отоци по крайниците, на китката на лявата ръка има охлузване с дължина 2 см. В съдебно-медицинското удостоверение  №296/3.06.2019 год. на л.22 е отбелязано при преглед на 3.06.2019 год., че в областта на гривнените стави ищецът има напречни на оста на крайниците драскотини и ивицовидни охлузвания с кафеникаво-червеникава коричка леко над кожното ниво.

При тези данни съдът намира, че на ищеца действително са били причинени увреди в областта на китките на ръцете, вследствие употребата на помощни средства-белезници. Тези увреди обаче не се дължат на незаконосъобразни действия на полицейските служители, осъществили задържането и по-конкретно на техни действия над необходимата сила и интензитет, изискващи се за фактическо осъществяване на задържането на ищеца. Безспорно разпоредбите на чл.85 и чл.86 от ЗДМР и Наредба № 8121з-418 от 14.03.2017 г. за реда за употреба на физическа сила и помощни средства от служителите на Министерството на вътрешните работи, предвиждат, че при изпълнение на служебните си задължения полицейските органи могат да използват физическа сила и помощни средства,  само когато това е абсолютно необходимо в предвидените в тези нормативни актове случаи, като сред тези случаи е посочено, че  е допустимо използването при  противодействие или отказ да се изпълни законно разпореждане, както и при  задържане на правонарушител, който не се подчинява или оказва съпротива на полицейски орган. Белезниците са такива помощни средства по смисъла на чл.85, ал.3 от ЗМВР. Безспорно е, че ищецът е бил предупреден от полицейските органи за използването на помощни средства, което също е породило следващите агресивни действия от страна на ищеца, което е провокирало от своя страна борба за фактическо осъществяване намерението на полицейските служители да поставят белезници с оглед съпротивата на ищеца . В този смисъл съдът намира, че използването на помощни средства е било съобразено с конкретната обстановка, агресивното поведение на ищеца, неподчинението му на разпореждане, дадено по установения ред и  личността и поведението на ищеца. Затова и съдът приема, че физическите  нараняваният на ищеца, вследствие поставените белезници, се дължат не на прекомерното държане на белезниците във времето върху китките на ищеца, нито на това, че са били прекомерно стегнати, а на поведението на ищеца, който през цялото време, докато фактически са му били поставени белезниците и след това-до извеждането му в асансьора, по- късно- в самия асансьор, е продължил да се съпротивлява, да проявява агресия, да буйства. Ето защо, от данните по делото може да се направи извод, че именно поведението на ищеца , оказаната от него съпротива, е възможна причина за причинените по китките му увреди от употребата на белезници. Но същественото за настоящото производство е, че  не може да се направи еднозначен и безпротиворечив извод, че увредите вследствие употребата на помощни средства, се дължат на тяхна прекомерна употреба във времето или на действия на полицейските органи  при поставянето им –по-стегнат захват.

Аналогични съображения мотивират настоящия състав на съда да приеме за недоказано и последното твърдение на ищеца в исковата молба-това по пункт 1, в който ищецът твърди, че  по отношение на него  е упражнено безпричинно, немотивирано и лишено от всякакво основание физическо насилие – бил е бит от полицейски служители в стаята си; бил е  бит от същите в асансьора; бил е бит в безпомощното състояние на ограничен с белезници на ръцете, поставени зад гърба. Твърди, че от тези действия и бездействия е претърпял болка, унижение и предизвикан страх, както и срама да се показва пред други хора, докато не се заличат следите от побоя. От анализа на свидетелските показания на свидетелите К.и Маринов, осъществили задържането, които бяха обсъдени във връзка с предходното оплакване в ИМ-относно поставените белезници, се установява, че полицейските служители К.и М.действително са употребили физическа сила, но тя е била в такъв вид, обем и интензитет според данните по настоящото дело, съответстващ на поведението на ищеца в конкретната развила се ситуация-поведение, явно демонстриращо отказ да изпълни полицейското разпореждане, резки и агресивни движения, хвърляне на неустановен предмет по полицейските служители, изплюване в лицето на единия и осъществена физическа агресия спрямо К.-последният бил ритнат от ищеца в областта на ръката при борбата по повод поставянето на белезниците.

Действително, и видно от приложеното по делото съдебно-медицинско удостоверение №296/2019 год., при прегледа на ищеца са установени  описаните в него травматични увреждания –кръвонасядания по главата, гърба, гърдите, охлузване на кръста, кръвонасядания и охлузвания по крайниците, подробно и изчерпателно описани в частта „Данни от прегледа“. За синини и подуване по лицето на ищеца съобщава и свидетелят Г.И. при разпита си в съдебно заседание, като твърди, че е видял същите по лицето на ищеца при срещите си с него след  приключване на задържането, по повод съвместна тяхна работа. Настоящият състав на съда приема за безспорно, че ищецът е имал посочените в съдебно –медицинското удостоверение увреди. Но от доказателствата по делото не може да направи еднозначен извод, че тези увреди са били причинени от задържалите ищеца полицейските служители вследствие  използване от тях на физическа сила, несъобразена с конкретната обстановка и поведението на ищеца. Те. развилата се борба между полицейските служители и ищеца в дома на последния по  повод поставянето на белезниците отзад на гърба на ищеца, както и притискането му към асансьорната стена за осуетяване съпротивата му, биха могли да бъдат възможни източници на причиняване на описаните увреди по ищеца. Но липсата на безспорни и непротиворечиви доказателства по делото относно употреба на физическа сила над него от полицейските служители  над необходимото за целите на задържането, е пречка да се установи конкретна насоченост на действията на полицейските служители относно причиняването на съответното телесно увреждане на ищеца. Съдът прави този извод и като взе предвид още  данните от констатациите на лекаря при прегледа в Бърза помощ на ищеца по повод задържането, отразени в амбулаторния лист  от 2.06.2019 год. на л.21, в който , при данните от анамнезата, снета от ищеца, е написано, че същият няма оплаквания, единственото, което съобщава, е за проблемите със слюнчестата жлеза. Единствените констатирани увреди са  малка раничка с размери 1/1 см. на левия крак на пръста на палеца и охлузване на китката на лявата ръка с дължина 2 см. Посочено е в АЛ, че няма отоци по крайниците на ищеца, че коремът е мек на нивото на ребрената дъга, сърце-РСД, бял дроб-ЧВД, няма температура, нормално кръвно налягане. Т.е. в момент, много близък до момента на твърдените от ищеца причинени увреждания, лекарският екип, прегледал ищеца, не е установил такива, каквито са съобщени от ищеца в по-късен момент. Друг аргумент в тази насока са показанията на свидетелката Е.К.в съдебно заседание, че когато е била в другата стая вечерта на 1.06. при идването на полицаите, не е чула крясъци от другата стая, а когато е видяла ищеца да излиза извън жилището, след задържането, ищецът не е имал синини по лицето. Съобщава, че не е чула викове и крясъци от ищеца, когато е бил в асансьора. Допълнителен аргумент в подкрепа на извода за недоказаност на умишлено причиняване на физически увреди на ищеца от страна задържащият полицейски екип, са данните от свидетелските показания на свидетеля Е.-който е бил оперативен дежурен на 1.06.2019 год., че  по-рано през деня е получил сигнал от ищеца за нанесен  побой върху ищеца от неговия син. Данни за такава възникнала разпра между ищеца и неговия син се съдържат и в показанията на свидетелката К.. Не без значение е и факта, че прегледа на ищеца  от д-р С. К. е станал на следващия освобождаването след задържането ден , в 11.00 часа, т.е. повече от  12 часа  след освобождаването му от помещението за задържането.  Ето защо съвкупният анализ на всички тези доказателства не може да обоснове еднозначен  и  безпротиворечив извод, че именно вследствие незаконосъобразни  и несъобразени с целите на конкретното задържане действия, свързани с използваната от полицейските органи физическа сила по отношение на ищеца, са настъпили увредите на ищеца, посочени в съдебномедицинското удостоверение от 3.06.2019 год. Няма безспорни доказателства, че използваната от полицейските служители на ответника физическа сила по време и във връзка със задържането не са били съобразени с конкретната обстановка и с  личността и поведението на ищеца и че именно използваната такава не е била  абсолютно необходима за целите на задържането и отвеждането за фактическо изпълнение на мярката. Затова и исковата претенция по този пункт от ИМ се явява недоказана и следва да бъде отхвърлена.

С оглед на изложените аргументи исковата претенция на ищеца следва да  бъде уважена общо в размер на 800 лева – по 400 лева за всяка от претенциите на ищеца по пункт 5 и пункт 8 от исковата молба, като сумата бъде присъдена ведно със законната лихва, считано от 1.06.2019 год.-датата на полицейското задържане до окончателното й изплащане, а в другата част-относно останалите претенции по пунктове от 1 до 14, с изключение на пунктове 5 и 8, исковата молба следва да бъде отхвърлена изцяло като неоснователна и недоказана.

При този изход на делото и с оглед направеното искане от страна ищеца в съдебно заседание, на същия следва да се присъдят разноските по производството  в размер на 10 /десет/лева, заплатени за държавна такса, по аргумент от чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, и адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част от иска в размер на 52/петдесет и два/ лева /800х10000=Хх650/, като за разликата над присъдения размер от 52 лева до пълния претендиран от ищеца размер от 650 лева, искането за присъждане на адвокатско възнаграждение следва да се отхвърли като неоснователно.

Воден от горното съдът

РЕШИ:

 

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-Плевен да заплати в полза на  П.К.В. ***, обезщетение за неимуществени вреди, причинени на ищеца от следните описани в пункт 5/пет/ и пункт 8/осем/ на исковата молба действия и бездействия на служители на ответника, както следва:

-400 /четиристотин/ лева, съставляващи обезщетение за вреди-накърняване на човешкото достойнство на ищеца, вследствие  това, че ищецът е бил  изведен бос от жилището си,  заедно с полицаите е преминал коридора на апартамента, стьлбищната площадка на 6-тия етаж, стьлбищната площадка на 1-вия етаж на блока и по време на част от престоя му в помещенията за задържане;

-400 /четиристотин/ лева, съставляващи обезщетение за вреди- лишаването му от възможността да докаже всеобхватно и пълно твърдените от него факти и обстоятелства във връзка със задържането, вследствие  не съхраняване записите от камерите в помещенията на 01 РУ-Плевен;

-ведно със законната лихва върху цялата присъдена сума от /осемстотин/лева, считано от 1.06.2019 год.-датата на полицейското задържане до окончателното  изплащане на сумата.

ОТХВЪРЛЯ исковата молба, подадена П.К.В. ***, против Областна дирекция на МВР-Плевен, гр.Плевен, ул „Сан Стефано“ №3, предявена на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ,  за претендираната сума над присъдения размер общо от  800 /осемстотин/ лева до пълния претендиран размер от 10000 /десет хиляди/ лева, ведно със законната лихва от 1.06.2019 год. , за претендираните неимуществени вреди, причинени на ищеца от описаните  в пунктове 1, 2, 3, 4, 6, 7, 9, 10, 11, 12, 13 и 14 на исковата молба действия и бездействия на полицейски служители на ответника, и изразяващи се с следното /вредите/:  бил е лишен от възможността да реализира правото си на защита, включително да ангажира адвокат /служебен защитник; включително и последвалия отказ от финализиране на дисциплинарната отговорност на служебните лица, виновни за извършените действия и бездействия;  засегнат е бил по съществен начин цялостния му живот - личен и обществен (социален), действията и бездействията са се крайно неблагоприятно върху ищеца и семейството му; бил му е причинен стрес, психическа потиснатост, както и състояние на вътрешна тревожност, чувство на притеснение, безпокойство и напрежение, които и до момента не е преодолял; преживял е чувство на унижение и засягане на честта и човешкото му достойнство; наложило се е в продължение на доста време да ограничи социалните си контакти, докато заздравеят следите от нараняванията на ищеца - следите по лицето са изчезнали  след около месец, но по ръцете му, оставени от белезниците, останали в продължение на почти година; накърнени били в основна степен емоционалното и психическо му състояние и здраве.;  като резултат от всичко случилото се, това е довело  и до напускане на жената, с която живеел дълги години на съпружески начала и с която имат две деца, като тя и децата, напуснали общият дом през времето, докато е бил задържан; тези негативни изживявания са довели до нарушаване на нормалния живот и контакти на ищеца, безсъние и емоционален стрес, както и са оказали негативно въздействие върху възприятията му за добро и справедливост; изолирал се, затворил се е в себе си и започнал да страни от близки и приятели; силно ограничил личните и социални контакти, в резултат на което намалял предишният му кръг от познати и приятели, с които се срещал; принуден бил, за защита на правата, свободите и интересите си да отдели физически и психологически ресурс — написаните до момента, жалби, искания и възражения във връзка със случая са десетки, през което време не можел и до момента не може  да изпълнява служебните си задължения и съответно да реализирам приходи; и  до момента не споделя за случилото се пред хора, които не са замесени в него.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-Плевен да заплати в полза на  П.К.В. *** разноските по производството  в размер на 10 /десет/лева, заплатени за държавна такса, и адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част от иска в размер на 52/петдесет и два/ лева, като за разликата над присъдения размер от 52 лева до пълния претендиран от ищеца размер от 650 лева, ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за присъждане на адвокатско възнаграждение.

Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, пред Върховния административен съд.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

 

 

СЪДИЯ: /П/