№ 96740
гр. София, 04.08.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА Частно гражданско
дело № 20231110141746 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Глава Тридесет и седма от ГПК.
Образувано е по заявление от „С.К. за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК вх. № 212013 от 26.07.2023г. срещу Й. Н. П. във връзка с
неплатени задължения по договор за потребителски кредит.
В производството по чл. 410 ГПК съдът е длъжен да извърши преценка на
съответствие на заявлението със закона и добрите нрави. Тази дължима проверка е
установена в нормата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК.
По отношение сумата от 57,00 лева, представляваща договорна компенсаторна
неустойка при непредоставяне на поне едно от обезпеченията, посочени в договора, както и
по отношение на сумата от 49,16 лева, представляваща неустойка за забава, начислена
еднократно при продължително неплащане на вноски от страна на длъжника и във връзка с
разходи за събиране на просрочени задължения /изпращане на съобщения, покани,
уведомления и други/, съдът ще посочи следното:
Съгласно нормата на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/,
приложима в настоящия случай, при забава на потребителя кредиторът има право само на
лихва върху неплатената в срок сума за времето от забавата и обезщетението за забава не
може да надвишава законната лихва. Уговорената неустойка по договора при
непредоставяне на поне едно от обезпеченията, посочени в договора, както и начислената
неустойка, представляваща такси при забава на плащане, свързани с разходи относно
действия за извънсъдебно събиране на вземания по договора, чието заплащане е обусловено
от просрочието на главните задължения, по своето същество представлява заобикаляне на
ограничението на императивната норма на чл. 33 от ЗПК и води до оскъпяване на кредита и
неоснователно обогатяване на кредитора.
С оглед на горното, съдът намира, че заявлението в посочените части следва да бъде
отхвърлено поради противоречие със закона и добрите нрави. Клаузите в договора за
кредит, с които е уговорено, че при забава кредиторът има право да получи нещо различно
1
от лихвата на забава, противоречат на чл. 33, ал. 1 ЗПК, която ограничава отговорността на
потребителя, поради което са и нищожни – чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК вх. № вх.
№ 212013 от 26.07.2023г., депозирано от „С.К. срещу Й. Н. П., в частта относно сумите:
57,00 лева, представляваща договорна компенсаторна неустойка при непредоставяне на поне
едно от обезпеченията, посочени в договора и 49,16 лева, представляваща неустойка за
забава, начислена еднократно във връзка с разходи за събиране на просрочени задължения.
Разпореждането подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в едноседмичен
срок от връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2