Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.София, 10.06.2021
г.
В И МЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на осми юни през две хиляди и двадесет и първата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ
: Хрипсиме Мъгърдичян
Ивайло Димитров
при секретаря Михаела Митова, като разгледа докладваното от съдия Симеонова
в.гр.дело № 12015 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 31.07.2020
г. по гр.дело № 40745/18 г., СРС, ГО, 154 с-в е признал за установено по предявените искове с правно основание чл. 422 от ГПК
във вр. с чл. 79, ал. 1, предл.
1 от ЗЗД, вр. вр. чл. 149 и
чл. 150 ЗЕ и чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1
от ЗЗД, че М.И.С., ЕГН **********, с адрес: *** дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от С.Ч.-изпълнителен директор следните суми: 1951,66 лв.-главница, представляваща
стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.07.2014 г. до
м.04.2015г., както и дължима сума за реално потребена
отразена в общи фактури № 005604045809/31.07.2015г. и № **********/31.07.2015г.
и 392,67 лв.-законна лихва за забава
от 15.09.2014г. до 02.08.2017г., както и сума за дялово разпределение в общ
размер на 25,12 лв., от които 20,02
лв. главница за периода м.07.2014г. до м.04.2015г. и 5,10 лв. за периода от
15.09.2014 г. до 02.08.2017г., ведно със законната лихва от 11.08.2017г.датата
на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение от
22.08.2017 г. по ч.гр.д. № 55337/2017 г. на СРС, 154 състав, като е отхвърлил исковете по чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр.
чл. 149 и чл. 150 ЗЕ до пълния предявен размер 2788,52 лв. за топлинна енергия
за периода от 01.05.2013 г. до 30.06.2014 г., и до пълния предявен размер 42,38
лв. за дялово разпределение за периода от 01.05.2013 г. до 30.06.2014 г„ както
и исковете по чл. 422 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД до
пълния предявен размер от 607,52 лв. за законна лихва за забава върху
главницата за топлинна енергия и до пълния предявен размер от 10,62 лв. за
законна лихва за забава върху главницата за услуга за дялово разпределение.
Осъдил е на основание чл. 78, ал. 1 ГПК М.И.С., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от С.Ч.-изпълнителен
директор, сумата в размер на 596,98 лв., представляваща сторени в настоящото
производство разноски и сумата в размер на 81,74 лв., представляваща сторените
разноски по ч.гр.д. № 55337/2017 г. на СРС, 154 състав.
Решението
е обжалвано с въззивна
жалба от ответницата М.И.С., ЕГН **********, с адрес: ***,
чрез назначения по реда на чл.47, ал.6 ГПК особен представител адвокат П.Б. от
САК, с адрес *** в частта, в
която съдът е признал за установено по исковете, предявени от „Т.С." ЕАД, ЕИК *******
срещу М.И.С.,
ЕГН **********, с правно
основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 и чл. 150 ЗЕ, че М.И.С.,
ЕГН ********** дължи на „Т.С.“ ЕАД,
ЕИК *******, следните суми: 1951,66
лв.-главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия
/ТЕ/ за периода от м.07.2014 г. до м.04.2015г., както и дължима сума за реално потребена отразена в общи фактури №
005604045809/31.07.2015г. и № **********/31.07.2015г. и 392,67 лв.-законна лихва за забава от 15.09.2014г. до 02.08.2017г.,
както и сума за дялово разпределение в общ размер на 25,12 лв., от които 20,02 лв. главница за периода м.07.2014г. до
м.04.2015г. и 5,10 лв. за периода от 15.09.2014 г. до 02.08.2017г., ведно със
законната лихва от 11.08.2017г. датата на депозиране на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение от 22.08.2017 г. по ч.гр.д. № 55337/2017 г. на
СРС, 154 състав, както и в частта на присъдените разноски в полза на ищеца, с мотиви, изложени в жалбата. Твърди се, че липсва
облигационна връзка между страните, тъй като няма доказателства за собственост на имота.
Представените по делото документи относно правото на собственост на ап.141, находящ се на ет.*******в гр.София, община Възраждане
касаят друг период, а не процесния. Неоснователна се явява и претенцията за
заплащане на дялово разпределение за периода, предвид обстоятелството, че по
делото липсват доказателства, че ответницата е собственик на имота. Неоснователни
се явяват и претенциите за лихви, тъй като лихвата е с акцесорен
характер и следва главното задължение,
при недоказаност на факта, че ответницата е била клиент на ищцовото дружество за процесния
период.
Моли съда да
постанови решение, с което да отмени процесното в обжалваната
част.
Въззиваемото дружество „Т.С." ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от Изпълнителния директор А.А.,
чрез пълномощника по делото юрисконсулт Ш.оспорва въззивната жалба. Претендира разноски.
Третото лице помагач не взема становище по въззивната жалба.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК
от надлежна страна и е процесуално допустима.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалвана му част, като
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, поради което въззивният съд дължи произнасяне
по отношение на правилността му.
От фактическа страна:
Предявени са искове с правно основание чл.422 ГПК,
вр. с чл.79, ал.1, пр.1, вр.
чл.149 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД от „Т.С.” ЕАД срещу М.И.С., ЕГН ********** за признаване за установено, че ответникът в качеството си на потребител на
топлинна енергия дължи заплащането за потребената ТЕ
за следните суми: сума в общ размер на 3449,04лв., от които 2788,52лв. -
главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за
периода м.05.2013г.-м.04.2015г„ както и дължима сума за реално потребена отразена в общи фактури №
005604045809/31.07.2015г. и № **********/31.07.2015г. ТЕ, 607,52 лв.-законна
лихва за забава от 15.09.2014г. до 02.08.2017г„ както и сума за дялово
разпределение в общ размер на 53 лв., от които 42,38 лв. главница за периода
м.03.2013г. до м.04.2015г. и 10.62 лв. за периода от 15.09.2014 г. до
02.08.2017г., ведно със законната лихва от 11.08.2017г. датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, както и
сумата от 118,98 лв. разноски по делото, от които 68.98 лв. държавна такса и 50
лв. възнаграждение на юрисконсулт
Ищецът „Т.С.” ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито
клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителите, без да е необходимо
изричното им приемане. Съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като
купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни
вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение,
като не е заплатил и дължимата такса за
дялово разпределение. Твърди се, че ответникът е изпаднал в забава.
Ответникът, чрез назначения му по реда на чл.47, ал.6 ГПК особен представител в срока по чл.131 ГПК е оспорил предявените искове по основание и размер. Направено
е възражение за давност.
Третото лице-помагач на страната на ищеца не е изразило
становище по предявените искове.
От правна страна:
От представеното по делото писмено доказателство Заповед № РД-41-949/03.09.1985 г., издадена от председателя на ИК на СНС
към Столичен народен съвет се установява, че в полза на ответницата М.И.С. е
предоставен като обезщетение следният недвижим имот: апартамент № 141 на XVI етаж, вх. Б, находящ се в блок в кв. 273-Зона Б-19-Центъра, с площ от 100,72 кв.м. Съгласно
удостоверение с изх. № 68-00-1315 от ГИС-гр. София, описаният в Заповед № РД-41-949/03.09.1985 г.,
издадена от председателя на ИК на СНС към Столичен народен съвет недвижим имот
съответства с процесния недвижим имот, а именно
апартамент № 141, находящ се в гр. София, общ.
Възраждане, ул. „********. Няма данни по делото, а няма и твърдения,
ответницата да се е разпоредила с този имот в полза на друго лице. Ето защо, следва да се приеме,
че ответницата, като собственик
на процесния имот се явява потребител на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ в редакцията
след изменението с ДВ, бр. 54 от 2012 г., По смисъла на тази норма, всички собственици и титуляри
на вещно право на ползване
в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция
или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на
топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение
по чл.140, ал.1, т.2 на отоплителните
тела в имотите си и да заплащат
цена за топлинна
енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл.36, ал.3. Съгласно § 1, т. 2а. (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) от ЗЕ "Битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия
с топлоносител гореща вода или пара
за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за
собствени битови нужди.
Съгласно разпоредбата
на чл.150, ал.1 от ЗЕ / обн. ДВ 107/2003г./ и действалата
преди нея норма на чл.
106а ал. 1 от ЗЕЕЕ /отм./ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява
при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Следователно
между страните за процесния период
е сключен договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди
при публично известни Общи условия
за продажба, съответно одобрение с Решение ОУ-026/11.05.2002г. на
ДКЕВР и Решение № ОУ-067/12.12.2005г. на ДКЕВР. Този договор за търговска
продажба се счита за сключен с конклудентни действия - арг. чл. 150, ал. 1 от Закона за
енергетиката, като топлопреносното предприятие задължително публикува одобрените от комисията
общи условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник
в градовете с битово топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото
им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите - арг. чл. 150, ал.
2 ЗЕ. Следователно, между
страните е възникнало правоотношение по договор за
покупко-продажба (доставка)
на топлинна енергия.
Съгласно разпоредбата
на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда-етажна собственост, се извършва по
система за дялово разпределение. Начинът за извършване
на дяловото разпределение е регламентиран в
ЗЕ /чл.139 -чл.148/ и в действалите към процесния период
Наредба за топлоснабдяването / отм./, Наредба № 2 от 28.05.2004 год.
за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.68 от 03.08.2004 год., отм. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год. и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 год.
за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./. Топлинната енергия за отопление
на сграда-етажна собственост, се разделя на топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация,
топлинна енергия за отопление на
общите части и топлинна енергия за отопление на
имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ
и съответстващата норма в отм. ЗЕЕЕ/, като според чл.145, ал.1 от закона топлинната енергия за отопление
на имотите в сграда-етажна собственост, при прилагане на
дялово разпределение чрез индивидуални
топломери се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти.
По делото е било установено, че в конкретния казус е била въведена
системата за дялово разпределение. От заключението на приетата по делото СТЕ се установява, че количеството на топлинна енергия за
абонатната станция, находяща се на адрес гр. София,
ул. „******, се измерва и отчита съгласно Закона за енергетиката от средство за
търговско измерване-общ топломер, монтиран в абонатната станция. Топломерът се
отчита от служители на „Т.С.“ ЕАД в началото на всеки месец по електронен път
чрез преносим терминал, с който се снемат показанията на топломера в 0.00 часа
на първо число от месеца. Съобразно Наредба за топлоснабдяването
№ 16-334/16.04.2007г. през целия исков период са отчислявани за сметка на ищеца
технологични разходи, като са отчислявани от топлинната енергия преди нейното
разпределение между абонатите. Топломерът, монтиран в абонатната станция, на
всеки две години е преминавал периодични проверки за съответствие, за което са
изготвени и представени на вещото лице свидетелство за проверка за периода
26.11.2012г.-21.10.2016г. със заключение за съответствие на одобрения тип. В процесното жилище е имало
седем монтирани отоплителни тела и съответно четири монтирани топлоразпределители с дистанционно отчитане. В имота е
ползвана топла вода, но тъй като липсва монтиран водомер, разходът се е отчитал
на брой потребители при норма 140 литра на потребител за денонощие. Съгласно
заключението на вещото лице процесният имот има
отопляем обем по проект 231 куб.м., на базата на който се разпределя енергията,
отдадена от сградната инсталация, съгласно Наредбата
за топлоснабдяването. Изчисленото количество топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация, е
разпределено пропорционално на отопляемия обем на имотите в сградата. За процесния имот са изготвени две изравнителни сметки за претендирания отоплителен период от „Т.С.“ ЕООД. Съобразно
заключението се установява, че за процесния период и
по отношение на процесния имот, е начислена сума за потребена топлинна енергия в размер на 2788,52 лв. Според ССЕ, за процесния
период към 30.01.2020г. няма данни за извършвани от ответницата плащания, които
да погасяват процесиите суми. Общият размер на непогасените задължения за
топлинна енергия за процесния период възлиза на
2830,90 лв., от които 2788,52 лв. за
топлинна енергия и 42,38 лв. за услугата дялово разпределение, както и лихва за
периода от 15.09.2014г. до 02.08.2017г. в общ размер на 617,65 лв., от които
606,94 лв. начислени върху вземането за топлинна енергия и 10,71 лв. начислени
върху вземането за дялово разпределение. Лихвата за забава е изчислявана на
основание чл. 86 ЗЗД и ПМС № 426/18.12.2014г. за определяне размера на
законната лихва по просрочените парични задължения.
Законосъобразно районният съд е взел
посочения от СТЕ и ССЕ размер за главното вземане, като е отчел и своевременно
направеното възражение за погасяване по давност на част от вземането за периода
от м.07.2014 г. до м.04.2015 г.
Относно дължимостта
на сумите за дялово разпределение, които според ответницата не се дължат, настоящата
инстанция излага следните мотиви:
Съгласно чл.61, ал.1 от Наредба № 16-334 от 6
април 2007 г. за топлоснабдяването, дяловото разпределение
на ТЕ между клиентите в сграда - етажна собственост, се извършва възмездно
от лицето, вписано в публичния регистър по чл.139 а ЗЕ и избрано от клиентите
или от асоциацията
по чл.151,
ал.1 от ЗЕ при спазване изискванията на тази наредба и приложението към нея, а в чл. 36, ал. 1 ОУ за продажба
на ТЕ е посочено, че редът и начинът
на заплащане на услугата дялово разпределение се определя от
ФДР и се обявява по
подходящ начин на потребителя. По силата договорните
взаимоотношения между ищеца и третото лице помагач цената
на услугата се заплаща от
топлофикационното дружество
на търговеца, извършващ дялово разпределение , а по силата на
чл. 13, ал. 1 т. 1 ОУ на договорите за
продажба на ТЕ потребителите дължат възстановяване на заплатените суми за тази услуга
на топлофикационното
дружество. Цената на услугата дялово разпределение се посочва в сключения договор между топлофикационното дружество и търговеца,
извършващ дяловото разпределение, съгласно чл.139 в, ал.3, т.4 ЗЕ. Във връзка с това
по силата на закона възниква
система от две относително независими правоотношения, чиито страни и предмет се определят
от закона. По едното възниква
задължение за топлофикационното дружество за заплащане
на търговеца извършващ дялово разпределение цената на услугата дялово разпределение, а по второто - потребителите
дължат заплащане на сумите за
тази услуга на топлофикационното дружество. С договора сключван по реда
на 139в, ал. 3, т. 4 ЗЕ между топлофикационното дружество и
търговеца, извършващ дялово разпределение се определя само цената
за услугата дялово разпределение, а в този по чл.140, ал.4, т.8 ЗЕ между клиентите и търговеца, извършващ дялово разпределение само условията и начинът на плащане
на услугата. И двата договора обаче не променят
страните и предмета на правоотношенията във връзка с цената,
защото те се определят от
закона. Ето защо, съдът приема,
че законът установява задължение на купувача /потребителя/ да заплаща на топлофикационното дружество суми за дялово
разпределение, чиято цена
се определя от договора между
тях, като няма значение дали
топлофикационното дружество
е платило предварително, впоследствие или дали въобще е платило
тази цена на търговеца, извършващ
дялово разпределение, както е и без значение дали общите
условия на топлофикационното дружество установяват задължение на купувача /потребител/
да заплаща на топлофикационното
дружество суми за дялово разпределение. Единственото условие (основание)
за задължението на потребителите за плащане на
сумите за тази услуга на
топлофикационното дружество е услугата за дялово разпределение да е извършена. В настоящето производство това
обстоятелство не се оспорва, а са и налице писмени доказателства в тази насока.
Купувачът дължи цената на реално потребената
енергия, като при определяне дължимата цена следва да се вземат предвид не
стойностите на прогнозния дял /по фактури/, а тези, които се формират в
резултат от изравняване, т.е сумите по изравнителните сметки, които намират
окончателна стойност в общи фактури, издадени за всеки отоплителен сезон. Всяка
изравнителна сметка съдържа топлинна енергия за отопление, която включва
топлинна енергия отдадена от сградна инсталация и топлинна
енергия за загряване на топла вода, както и топлинна енергия за отопление на
имота /отдадена от отоплителните тела/. При определяне стойността на
действително потребената през процесния
период топлинна енергия, следва да бъдат взети предвид резултатите от
изравнителните сметки в края на отчетния период, които показват дали
фактурираните през този период суми са били завишени или занижени, като
отразяват реално доставеното количество енергия, след проверка на място на
показанията на индивидуалните уреди за измерване. За определяне размера на
дължимата цена настоящата инстанция също кредитира заключенията на приетите по
делото СТЕ и ССЕ.
Предвид изхода на делото и предявената
претенция, въззивницата следва да заплати на въззиваемото дружество направените разноски за настоящето производство в размер
общо на 241, 23 лв., от които 141,23 лв. депозит за назначения особен
представител на въззивницата и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Водим от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 31.07.2020 г. по гр.дело № 40745/2018
г. на СРС, ГО, 154 с-в.
ОСЪЖДА М.И.С., ЕГН **********, с
адрес: ***, чрез назначения по реда на чл.47, ал.6 ГПК особен представител
адвокат П.Б. от САК, с адрес *** да заплати на „Т.С." ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от Изпълнителния директор А.А.,
чрез пълномощника по делото юрисконсулт Ш.направените разноски за настоящето производство
в размер общо на 241, 23 лв.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на ищеца „Т.С.” ЕАД- „Т.с.“ ЕООД.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на
основание чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.