№ 736
гр. Пловдив, 24.03.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно
частно гражданско дело № 20235300500765 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 278 ГПК.
Производството е образувано по частна жалба на К. К. К. против Определение
№ 64/24.01.2023г. по гр.д.№ 1625/2022г., КРС, с което е върната исковата молба и е
прекратено производството по делото като недопустимо.
При проверка данните по делото, настоящият съдебен състав, констатира, че
жалбата е допустима, подадена от легитимирано лице, против подлежащ на обжалване
съдебен акт, в срок е , внесена е дължимата ДТ. Разгледана по същество, същата е
основателна по следните съображения:
Производството по делото е образувано по искова молба на К.К. против „Колоре
България“ ООД и НАП-Пловдив за установяване, че ищецът е собственик на недвижим
имот – самостоятелен обект в сграда с идентификатор 36498.504.1189.1.5 по КККР на
гр. К., одобрени със заповед № РД-18-52/16.11.2011 на ИД на АГКК, с адрес гр. К., бул.
О. №4, ет. -1, гараж 2, който обект се намира в сграда с идентификатор
36498.504.1189.1. Твърди се, че по отношение на този имот е започнало изпълнение по
реда на ДОПК за събиране на вземането на НАП от „Колоре България“ ООД, но че
имотът е собственост на ищеца, който е трето незадължено лице по отношение на
започналото изпълнение. Формираният петитум е да се установи по отношение на
двамата ответници / страни в изпълнителния процес/, че ищецът е собственик на
недвижимия имот, предмет на публичната продан. При така изложената фактическа
обстановка , първоинстанционният съд е дал указания да се обоснове правния интерес
на ищеца от установителен иск по чл.269 от ДОПК. В отговор на тези указания е
подадена молба от 23.12.2022г., с която се заявява, че ищецът има единствено писмо от
1
публичния съдебен изпълнител за насрочен въвод във владение.
Във връзка с направените искания от ищеца за доказване на правния си интерес
от водене на установителен иск по реда на чл.269, ал.1 от ДОПК,
първоинстанционният съд е изискал служебна справка от публичния изпълнител при
ТД на НАП-Пловдив относно хода на изпълнителното дело. С писмо вх.
№536/19.01.2023г. е отговорено, че изп.д.№16140002693/2014 е образувано за събиране
на публични задължения на „Колоре България“ ООД, с управител К. К., в размер на
2 709 793,14лв. Предприети са действие по принудително изпълнение по отношение на
множество имоти, като конкретно за процесния – с идентификатор 36498.504.1189.1.5 ,
е извършено следното : - на 24.11.22г. е проведен търг с тайно наддаване, обявен е
купувач – „Феро инвест България“ ЕООД; на 25.11.2022г. е заплатена предложената
цена от обявения купувач, на 30.11.22г. е изготвено постановление за възлагане на
вещта на купувача и на 01.12.2022г. е извършен въвод във владение.
При тези данни първоинстанционният съд е приел, че за ищеца липсва правен
интерес от иск по чл.269 от ДОПК, доколкото изпълнението върху спорния имот е
приключило и евентуалното позитивно решение не може да го осуети, при което и е
върнал исковата молба и е прекратил производството по делото.
Настоящата инстанция намира, че постановеното прекратително определение е
преждевременно постановено, при неясни твърдения на ищеца и от там липса на
достатъчно фактически твърдения за даване на правилна правна квалификация на
предявения иск.
Извършването на принудително изпълнение по реда на ДОПК и респ. защитата
на третите лица, които предявяват собственически права върху вещи или имоти, обект
на принудително изпълнение, са изрично регламентирани в ДОПК, като законодателят
е въвел преклузивни срокове за упражняване правото на защита на третите лица. Тези
права са уредени в гл. 27 от ДОПК , в която е предвидено, че третото лице може да се
защити по административен ред от неправомерните действия на публичния изпълнител
в 7 дневен срок от извършването им. При негативно решение на административния
орган, за третото лице възниква правото в 30 дневен срок да предяви иск за
материалното си право /чл.269 във вр. с чл.267, ал.2, т.4 от ДОПК/. Този срок е
преклузивен и пропускането му препятства третото лице да осъществява защита в
рамките на изпълнителния процес. Законодателят, обаче, е предвидил и друга
възможност за защита на третото лице - ако е пропуснало срока по чл.267, ал.2, т.4 от
ДОПК – то може за защити правата си по реда на чл.239 от ДОПК- в рамките на една
година от обнародването в ДВ на постановлението за възлагане. Ако и в този срок
претендираните собственически права не бъдат заявени, то постановлението за
възлагане се стабилизира и липсва правна възможност за защитата им. В този смисъл е
и еднопосочната практика на ВКС, обективирана в множество актове –
2
Р№50153/04.01.2023г., гр.д.№894/22, Iг.о., О № 117/14.07.2020, ч.гр.д.№1509/2020,Iг.о.
и др.
Следователно, в настоящия случай, при липса на твърдения от страна на ищеца
дали е започнал защита по административен ред – чл.266 от ДОПК, има ли
постановено решение от административния орган, с което е отказана отмяна на
изпълнителното действие, за да се прецени спазването на 30 дневния срок по чл.267,
ал.2, т.4 от ДОПК, приключило ли е производството и налице ли е обнародване в ДВ
на постановлението за възлагане, не може да се прецени както правното основание на
предявения иск, така и допустимостта на същия. Ето защо, настоящата инстанция
намира, че постановеното връщане на исковата молба и прекратяване на
производството е преждевременно. Това определение следва да бъде отменено и
делото върнато на първоинстанционния съд за оставяне на исковата молба без
движение с указания за излагане на факти относно това на какъв етап се намира
изпълнителното производство и осъществявана ли е защита по административен ред,
както и каква защита претендира ищеца, като излагането на твърдения по посочените
въпроси ще позволят квалификация на предявения иск, а от там и преценка на
допустимостта му. Следва изрично да се отбележи, че правната квалификация се прави
на база обстоятелствената част и петитума на исковата молба, а не може да се извежда
от събраните по делото доказателства.
Мотивиран от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 64/24.01.2023г. по гр.д.№ 1625/2022г., КРС и връща
делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените
действия.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3