Р Е Ш Е Н И Е №260153
гр. Русе, 24.09.2020 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Русенският районен съд, II - ри граждански състав в публично заседание на 18-ти септември, две
хиляди и двадесета година в състав:
Председател: МИЛЕН ПЕТРОВ
при секретаря ТЕОДОРА ПЕТРОВА, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 6307 по описа за 2019 год., за да се произнесе, съобрази
следното:
Предявен е иск с правно основание чл.220, ал.1 КТ.
Ищецът ЕТ "Нунки - Михаил Ханджиев"-гр.Русе твърди, че е бил в
трудово правоотношение с ответника И., основано на договор от 07.09.2018г., по
силата на който последният заемал длъжността "шофьор тежкотоварен
автомобил" със срок на изпитване 6 месеца, считано от 10.09.2018г.
Страните уговорили 30-дневен срок на предизвестие при прекратяване на трудовия
договор.Въз основа писмено заявление, депозирано от ответника, трудовото
правоотношение било прекратено със заповед №034/09.01.2019г. на основание
чл.326, ал.1 КТ. Ищецът заявява, че на същата дата заповедта е връчена на ответника,
при условията на отказ. Твърди, че до настоящия момент ответникът не е заплатил
дължимото на основание чл.220, ал.1 КТ обезщетение в размер на 510.00 лв.,
поради което моли съда да постанови решение, с което да осъди И. да му заплати 510.00 лв. - обезщетение по чл.220,
ал.1 КТ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на
иска до окончателното й изплащане.Претендира и разноски.
В срока по чл.131 ГПК особения представител на ответника И.В.И. е депозирал
отговор на исковата молба, в който излага доводи относно неоснователност на
иска.Прави се и възражение за прихващане с дължимото се от работодателя на
ответника обезщетение по чл.224 КТ в размер на 115.90 лв.
В о.с.з. на 18.09.2020г., процесуалният представител на ищеца заявява, че
не възразява да се извърши прихващане.
От фактическа страна:
Страните по делото са били обвързани от трудово правоотношение основано
на договор от 07.09.2018г., по силата на
който ответника заемал при ищеца длъжността "шофьор тежкотоварен
автомобил", с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 510.00
лв. лева и допълнително възнаграждение - 0.6 % за всяка година трудов стаж.
Договорът е сключен със срок на изпитване в полза на работодателя на осн.чл.70,
ал.1 КТ- 6 месеца. На 09.01.2019г. И. е депозирал заявление с искане трудовия
договор да бъде прекратен. Със заповед №034/09.01.2019г., трудовото
правоотношение между страните е прекратено на основание чл.326, ал.1 КТ. В акта
изрично е вписано задължението на работника за заплащане обезщетение по чл.220,
ал.1 КТ в размер на 510.00 лв., както и задължението на работодателя да му
заплати сумата от 115.90 лв.-
обезщетение по чл.224 КТ. Заповедта е връчена на ответника на 09.01.2019г., при
условията на отказ, който факт се установява и от разпита на св.Ц.-служител на
ищеца.Този свидетел посочва и че ответника е желаел незабавно прекратяване на
трудовия договор, както и че на И. не е заплатено дължимото се обезщетение по чл.224 КТ.
Приложени са разчетно-платежни ведомости за процесния период.
От правна
страна:
Нормата на чл.326, ал.1 КТ е израз на
принципа за свободата на труда. Законодателят признава и гарантира правото на
работника или служителя едностранно да прекрати своя трудов договор,
посредством отправяне предизвестие до работодателя. Касае се за лично,
субективно, потестативно право, упражняващо се по суверенната преценка на
работника или служителя, като причината и мотивите за прекратяване трудовия
договор на това основание са без значение. Затова при прекратяване на
правоотношението по чл.326 КТ настъпва промяна в правната сфера на работодателя
независимо от неговата воля или съгласие.
Разпоредбата на чл.220 КТ предвижда
възможност за всяка от страните по трудово правоотношение да не спази срока на
предизвестие, заплащайки на другата страна обезщетение, което е с определен в
закона размер – брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за
неспазения срок на предизвестие. Налице е законово уредена възможност да бъде
заместена първоначално дължимата
престация по трудовото правоотношение – полагане на труд за срока на
предизвестие, с друга – заплащане на определената в закона парична сума под
формата на обезщетение, което е класически пример за даване вместо изпълнение.
По делото е безспорно, че страните са
сключили трудов договор със срок за изпитване.
Предназначението на срока при трудовия договор за изпитване е да се
провери годността на работника или служителя да извършва съответната работа
преди да бъде окончателно нает. Трудовият договор за изпитване има максимална
продължителност от 6 месеца и не може да бъде повторно сключен за същата работа
и между същите страни. Трудовият договор с изпитателен срок може да бъде
прекратен едностранно и без предизвестие от страната, в чиято полза е направена
уговорката „за изпитване“. Прекратяването на трудовото правоотношение може да
стане само до момента на изтичане на изпитателния срок. В противен случай
договорът се смята за окончателно сключен. Предвид клаузите визирани в процесния
договор, съдът приема, че страните са обвързани от валидна уговорка за
изпитване, установена в полза на работодателя. Съобразно разпоредбата на чл.71,
ал.1 КТ, до изтичане срока за изпитване, страната в чиято полза е уговорен,
може да прекрати договора без да дължи предизвестие за това си намерение.
Следователно към 09.01.2019г.- датата, на която ответникът е депозирал
заявление за прекратяване на трудовото правоотношение, страните са били
обвързани от трудов договор/ в сила от
10.09.2018г./, прекратен на основание чл.326, ал.1 КТ,за което подалият
заявлението работник дължи обезщетение на работодателя си по чл.220, ал.1 КТ
поради неспазване срока на предизвестие, уговорен в договора.
Брутното трудово възнаграждение на
ответника, съобразно договореното е в размер 510.00 лв., за което липсва спор. Срокът
на предизвестие при прекратяване е 30
дни, което води до извод, че претенцията на ищеца е изцяло доказана.
Основателно обаче се явява направеното от
особения представител възражение за прихващане с дължимото се от работодателя
на ответника обезщетение по чл.224 КТ в размер на 115.90 лв. По факта, че
процесната сума не е заплатена на И. липсва спор/вж.свидетелските показания на
ищцовия свидетел и заявлението на процесуалния представител на работодателя в о.с.з. на 18.09.2020г./. Предвид изложеното
искът следва да се уважи до размера на сумата от 394.10 лв., а над него да се отхвърли,
като неоснователен.
Ищецът е направил разноски в размер на 650.00
лв.-заплатени д.т. и възнаграждения на процесуален представител и особен
представител. Съобразно уважената/отхвърлена част от иска, ответникът следва да
бъде осъден да му заплати сумата от 502.45 лв.-разноски.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА И.В.И., ЕГН:**********,*** да заплати на ЕТ "Нунки - Михаил Ханджиев",
ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр.Русе, ул.“Филип Станиславов“№ 7, представлявано от М. И.
Х. сумата от 394.10лв. - обезщетение по чл.220, ал.1 КТ, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 21.10.2019г. до окончателното й изплащане, както
и сумата от 502.45 лв.-разноски по делото.
ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 394.10 лв. до 510.00 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен
съд – Русе в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: