РЕШЕНИЕ
№ 253
гр. Кюстендил, 11.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Андрей Н. Радев
при участието на секретаря Цветанка В. Александрова
като разгледа докладваното от Андрей Н. Радев Гражданско дело №
20231520101999 по описа за 2023 година
С. М. Н., ЕГН **********, с адрес: с. Ж., ул.“П. Р.“ №** *, чрез адвокат Е.
Ив., вписана в Адвокатска колегия – Пловдив, със съдебен адрес: град Пл.,
ул.“Х. К.“ №*, е депозирала искова молба против „МИКРО КРЕДИТ“ АД,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: град С., район „Мл.“,
бул.“Ц. ш.“ №***, ет.*, представлявано от В. М. В.и Г. Ат. Ат.. Иска се съдът
да осъди ответното дружество да върне на ищцата сумата от 292,32 лева
/двеста деветдесет и два лева и тридесет и две стотинки/, платена по Договор
за допълнителни услуги към Договор за кредит № ********5 от 02.08.2022 г.,
ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане на сумата. Претендират се и направените
разноски в настоящото производство.
В срока за отговор ответникът не е изразил становище по исковете и
обстоятелствата, на които се основават.
Преди датата на първото по делото съдебно заседание с писмено становище
с вх.№954/24.01.2024г. ответното дружество, чрез процесуален представител
адв. Г. М.- от САК, е направило искане за спиране на настоящото
производство на основание чл.229, ал.1, т.7 от ГПК, във вр. с чл.631, ал.1,
изр.първо от ГПК във вр. с чл.633 от ГПК, поради отправено преюдициално
запитване до СЕС.
1
КРС, след като обсъди събраните по делото доказателства, при усл. на чл.
235, ал. 2 и 3 ГПК, приема за установено следното:
С Решение № 680 от 11.07.2023г., постановено в производството по гр. д.
№ 2415/2022г. от описа на КРС за 2022г. е обявена за нищожна частта на
клаузата на чл.3 от сключения на 02.08.2022г. в гр. К. между „МИКРО
КРЕДИТ“ АД, ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление: гр.С., р-н
„Мл.“, бул.“Ц. ш.“ № ***, ет.* като изпълнител и С. М. Н., ЕГН: **********,
с адрес: с.Ж., ул.“П. Р.“ № ***, като клиент, Договор за допълнителни услуги
към Договор за заем Microcredit № 903200109965/02.08.2022г., съгласно която
С. М. е следвало да заплаща за срок от 6-шест месеца на „МИКРО КРЕДИТ“
АД, вноска в размер на 48,72 лв.
Прието в цялост е и гр.д. № 2415 от описа на КРС за 2022г., чийто краен акт
е посоченото съдебно решение, а така също и Договор за заем Microcredit №
903200109965/02.08.2022г., както и Договор за допълнителни услуги към
него.
По делото е прието и експ.заключение с вх.№ 2168/20.02.2024г., изготвено
от в.л. С. Т., съгласно което от представената справка от ответното дружество
С. Н. е направила 6 погасителни месечни вноски по Договор за допълнителни
услуги всяка в размер на 48, 72 лв., т.е. ищцата е заплатила общата сума в
размер на 292,32 лв. за пакет от допълнителни услуги „Комфорт“.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след
преценка поотделно и в съвкупност на всички събрани по делото писмени
доказателства, които са допустими, относими и безпротиворечиви.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи.
Настоящият състав намира, с оглед доводите в исковата молба, че е сезиран
с искове по чл. 55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 55, ал.1, предл. 1-во от ЗЗД:
Съгласно практиката на ВС и ВКС, отразена в ППВС 1/1979 г.,
неоснователното обогатяване има три фактически състава по чл. 55, ал. 1 от
2
ЗЗД и един субсидиарен по чл. 59 от с. з. При всички фактически състави
става въпрос за един и същ предмет, защитимо благо и вид на търсената
защита, а именно - връщане на направеното имуществено разместване, което
обогатява един стопански субект за сметка на друг, без да има воля или
основание за това. В този смисъл теорията и практиката се обединяват около
становището, че за да бъде основателен иск за неоснователно обогатяване по
чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, то следва да се докаже от ищеца – даването на престация,
а от ответника - основанието, на което същият да я задържи.
В случая, безспорно, от събраните по делото писмени доказателства се
установява, че с Решение 680/11.07.2023 г., постановено в производството по
гр. д. № 2415 от описа на КРС за 2022 г., е уважена претенцията на С. М. Н.
срещу ответното дружество и съдът е обявил за нищожна клаузата на чл.3 от
Договор за допълнителни услуги към договор за кредит № 9032-00109965 от
02.08.2022г. по който е заплатен пакет от допълнителни услуги на обща
стойност от 292,32лв., като противоречаща на принципа на добрите нрави,
заобикаляща материално-правните изисквания на чл.19, ал.4 ЗПК,
накърняваща договорното равноправие между страните и нарушаваща
изискванията на чл.11,т.9 и 10 ЗПК относно същественото съдържание на
потребителските договори за кредит.
В този смисъл настоящият състав, с оглед изложеното и формираната сила
на пресъдено нещо досежно недължимостта на процесната сума на договорно
основание, намира, че е налице интерес за ищцата да претендира същата на
извъндоговорно такова, каквото е неоснователното обогатяване, в частност и
претенцията по чл. 55, ал.1, предл. 1-во от ЗЗД, поради което и възприема
иска за допустим.
В допълнение, съдът следва да уточни и това, че постановявайки съдебния
си акт, не ще бъде налице пререшаване на спора между страните, доколкото
съдебния акт на КРС, постановен по гр.д. № 2415/2022г., установява
недължимост на процесната сума на договорно основание, като лиспва
произнасяне по дължимостта й на извъндоговорно такова каквото е
неоснователното обогатяване. Тоест, липсва формирана сила на пресъдено
нещо в този аспект, съотв. не е налице процесуална пречка, обуславяща
несъществуването на правото на иск.
Всичко изложено обосновава допустимост на предявения иск.
Касателно основателността на претенцията: в тежест на ищеца бе да
установи пълно и главно престирането на процесната сума, респ.
постъпването й в патримониума на ответника, което същият успя да стори. В
този смисъл по делото е изслушано заключение на вещо лице по съдебно-
счетоводна експертиза, което съдът кредитира като изготвено от компетентно
вещо лице, при пълно, ясно и изчерпателно дадени отговори на поставените
въпроси и без индикации за тяхната неправилност. Въз основа на данните по
делото и представена счетоводна справка на ответното дружество вещото
3
лице е установило, че ищцата е направила 6 месечни вноски всяка в размер на
48,72 лв., или общата сума от 292,32 лв. за допълнителни услуги.
Съгласно гореизложеното и предвид обстоятелството, че ответната страна
не е оспорила изготвеното експертно заключение съдът приема за безспорно
заплащането от ищцата на процесната сума и постъпването на същата в
патримониума на ответното дружество.
На свой ред ответното дружество не успя да установи наличието на
основание да задържи постъпилата в имуществото му сума от 292,32 лв.
Както вече се установи по делото с Решение 680/11.07.2023 г., постановено в
производството по гр. д. № 2415 от описа на КРС за 2022 г., е уважена
претенцията на С. М. Н. срещу ответното дружество и съдът е обявил за
нищожна клаузата на чл.3 от Договор за допълнителни услуги към договор за
кредит № 9032-00109965 от 02.08.2022г. по който е заплатен пакет от
допълнителни услуги на обща стойност от 292,32лв. Последното идва да
покаже, че договорна обвързаност между страните по отношение на Договора
за допълнителни услуги изобщо не е възникнала, поради което и основание за
осъщественото имуществено разместване не е съществувало ab initio.
Като законна последица от горното е налице основателност и на иска за
законна лихва, поради акцесорния му характер, считано от подаване на
исковата молба (21.09.2023 г.) до окончателно изплащане на сумите.
По разноските:
При този изход на спора разноски се дължат само на ищцовата страна на
осн. чл. 78, ал.1 от ГПК като доказателства за сторени такива са налични за
сума в размер на 50 лв., представляваща минимална държавна такса по
делото. Процесуалното представителство по делото на ищцата е осъществено
от адвокат при условията на чл.38, ал.1,т.2 от ЗА, който претендира
присъждането на такова. Минималното адвокатско възнаграждение е сумата
от 400 лв., която съдът ще осъди ответното дружество да заплати на адвокат
Е. ИВ. от АК-Пл., с адрес гр. Пл., ул.“Х. К.“ №*.
Водим от горното и на осн. чл. 55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД, съдът:
РЕШИ:
ОСЪЖДА „МИКРО КРЕДИТ“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр.С., р-н „Мл.“, бул. „Ц. ш.“ № ***, ет.* ДА ЗАПЛАТИ на С. М.
Н., ЕГН: **********, с адрес: с.Ж., ул.“П. Р.“ № ***, на осн. чл. 55, ал.1,
предл. 1-во от ЗЗД, сумата в размер на 292,32 лв. (двеста деветдесет и два
лева и тридесет и две стотинки), представляваща недължимо преведена
4
такава, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба 21.09.2023г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „МИКРО КРЕДИТ“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр.С., р-н „Мл.“, бул. „Ц. ш.“ № ***, ет.* ДА ЗАПЛАТИ на С. М.
Н., ЕГН: **********, с адрес: с.Ж., ул.“П. Р.“ № ***, сумата в размер на 50,00
лв. (петдесет лева), представляващи сторени в производството съдебно-
деловодни разноски.
ОСЪЖДА „МИКРО КРЕДИТ“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр.С., р-н „Мл.“, бул. „Ц. ш.“ № ***, ет.* ДА ЗАПЛАТИ на
основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА във вр.с чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №18/2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждение на адвокат Е. И. от
АК-Пл., с адрес гр. Пл., ул.“Х. К.“ № *., сумата в размер на 400,00 лв.
(четиристотин лева), представляваща възнаграждение за осъществено
безплатно процесуално представителство на ищцата по делото пред
настоящата инстанция.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Кюстендилски Окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
5