Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 268
12.04.2023
г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Хасково, в открито заседание на шести април две хиляди двадесет и трета година,
в състав:
Съдия:
АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
при секретаря Ангелина Латунова
като разгледа докладваното от съдия
Митрушева
адм. дело № 442 по описа на съда за 2022 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс (АПК), вр. чл.
405 от Кодекса на труда КТ).
Образувано е по жалба на ЕТ „М. Ч.“, *** ЕИК : *********, представляван от М. Г. Ч., подадена чрез адв. Д.Н., против приложена на
основание чл. 404, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда принудителна административна
марка - задължителни предписания, дадени от контролните органи на Дирекция
"Инспекция по труда" - Хасково с Протокол за извършена проверка №
ПР2213743/29.04.2022 г.
В жалбата се сочи, че оспорените предписания са незаконосъобразни, доколкото
от страна на работодателя не били допуснати нарушения на трудовото
законодателство. Твърди се, че предписанията са хипотетични и неизпълними, доколкото
органите на Дирекция „Инспекция по труда“ - Хасково не установили, че трудовото
правоотношение на работодателя с Я. Г. Д. е прекратено. Наличието на
валидно трудово правоотношение било пречка за извършването на действия,
произтичащи от факта на неговото прекратяване.
С оглед на така изложеното, се моли за отмяна на обжалваните
принудителни административни мерки, представляващи задължителни предписания в
Протокол за извършена проверка № ПР2213743/29.04.2022 г. на Дирекция „Инспекция
по труда“ - Хасково. Претендира
се и присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът – Дирекция „Инспекция по труда“ – гр.Хасково, чрез
упълномощен процесуален представител в съдебно заседание, излага съображения за
правилност и законосъобразност на обжалвания акт и моли същият да бъде
потвърден, а жалбата - оставена без уважение. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на исканите от
жалбоподателя разноски.
Съдът като взе предвид събраните по делото
доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
На 01.12.2021 г. е сключен на основание чл. 67,
ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда Трудов договор № 6 между ЕТ „М. Ч.“ *, като работодател, и Я. Г. Д., като служител, по силата на който страните са
изразили своето съгласие Я. Г. Д. да започне работа в предприятието на търговеца на
01.12.2021 г., заемайки длъжността „педагог“, с месторабота УЦ „Домино“
Хасково.
На 14.02.2022 г. със Заявление за прекратяване на
трудово правоотношение (входирано при работодателя с вх. № 8/17.02.2022 г.), на
основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ - поради неизплащане/забавено плащане на
трудово възнаграждение, Я. Д. е уведомила
работодателя, че прекратява едностранно така сключения трудов договор, считано
от деня на получаване на уведомлението. Върху заявлението е направено
отбелязване от страна на работодателя: „Не са налице предпоставките на чл. 327,
ал. 1, т. 2 от КТ за едностранно прекратяване на трудовия договор. Да се
уведоми Я. Д., че трудовия договор не е прекратен.“. Съответно
в представените след тази дата отчетни форми за явяване/неявяване на работа за
месеците февруари, март и април за служителя Я. Д. е отбелязано „в самоотлъчка“.
От представената по делото от страна на
процесуалния представител на жалбоподателя Справка актуално състояние на
действащите трудови договори за Я. Г. Д. в периода от 01.12.2021 г. до
12.04.2022 г., се установява, че от 07.03.2022 г. Я. Д. осъществява трудови функции при
друг работодател, въз основа на сключен трудов договор със Средно училище
„Любен Каравелов“ гр. Димитровград.
На 28.03.2022 г. от страна на М. Ч., действаща като ЕТ „М. Ч.“, е подадена жалба до Дирекция „Инспекция
по труда“ гр.Хасково с искане за извършване на проверка и даване на становище за
начина, по който лицето Я. Д. може да бъде освободено от заеманата длъжност. В
отговор на подадената жалба от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Хасково
до работодателя е изпратено Писмо с изх. № 22017801/29.03.2022 г., в което е
посочено, че относно начина на прекратяване на трудовото правоотношение между
работодател и работник Инспекция по труда не е органа, който да укаже на която
и да е от страните начина, по който следва същото да се прекрати, като
преценката за това е на страните по трудовото правоотношение.
По електронен път на 04.04.2022 г. и с вх. №
22031458/11.04.2022 г. до Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.
Хасково е депозирано искане от ЕТ „М. Ч.“ за издаване на разрешение или отказ за уволнение
на някои категории работници и служители, ползващи специална закрила по чл. 33,
ал. 1, т. 5 от КТ. В същото е посочено, че прекратяването на трудовото
правоотношение с лицето Д. ще се извърши на основание чл. 333,
ал. 1, т. 6 от КТ, поради което се моли за разрешение в този смисъл. Във връзка
с отправените две искания на 12.04.2022 г. от Директора на Дирекция „Инспекция
по труда“ гр. Хасково е изпратено писмо до ЕТ „М. Ч.“, в което е посочено, че
Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Хасково не дава предварително разрешение за
прекратяване на трудовото правоотношение с Я. Д., на длъжност „педагог“, на
основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ.
По повод извършена на 15.04.2022 г. проверка от
гл. инспектори в Дирекция “Инспекция по труда“ гр.Хасково Л. Г. и А. Т. е съставен Протокол за
извършена проверка № ПР2211904/15.04.2022 г. В протокола е констатирано, че ЕТ
„М. Ч.“, в качеството на работодател, не е изпълнил
задължението си по чл. 335, ал. 2, т. 3 от КТ, във вр. с чл. 335, ал. 1 от КТ и
чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ да издаде писмена заповед за прекратяване на
трудовото правоотношение с Я. Д. на длъжност „педагог“ от момента на получаване на
писменото изявление за прекратяване на трудовия договор от страна на работника,
поради неплащане/забавяне изплащането на трудовото възнаграждение с вх. №
8/17.02.2022 г. На основание чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ са дадени предписания:
по т. 1 - ЕТ „М. Ч.“, в качеството на работодател, на основание чл. 335,
ал. 2, т. 3 от КТ, във вр. с чл. 335, ал. 1 от КТ и чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ
да издаде писмена заповед за прекратяване на трудовото правоотношение с Я. Д. на длъжност „педагог“, поради
отправено заявление за прекратяване на трудовия договор от страна на работника,
поради неплащане/забавяне изплащането на трудовото възнаграждение. Посочен е
срок за изпълнение: 18.04.2022 г. Протоколът е връчен на М. Ч. на 15.04.2022 г., като така
наложената принудителна административна мярка е обжалвана пред Административен
съд – Хасково.
С влязло в сила на 09.02.2023 г. Решение №
480/11.07.2022 г., постановено по адм.дело № 349/2022 г. по описа на
Административен съд – Хасково, оставено в сила с Решение № 1477/09.02.2023 г.,
постановено по адм.дело № 7218/2022 г. по описа на Върховен административен
съд, е отменена принудителната административна мярка по чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ - задължително предписание, обективирано в Протокол за извършена проверка №
ПР2211904 от 15.04.2022 г., издадено от главни инспектори в Дирекция
"Инспекция по труда" гр. Хасково. В мотивите към решението си съдът е
приел, че съществуващият спор дали трудовото правоотношение между работодателя
и служителя следва да бъде прекратено на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ,
поради забавено изплащане на трудовото възнаграждение на работника или на някое
друго основание, посочено в КТ, представлява трудов спор, а съгласно
разпоредбата на чл. 360, ал. 1, т. 1 от КТ трудовите спорове са подсъдни на
общите съдилища и се разглеждат по реда на ГПК. Заявено е, че Дирекция
„Инспекция по труда” не е компетентна да разрешава възникналия правен спор чрез
издаване на процесния административен акт, както и че служителят има право да
защити конституционно установеното си право на труд и дължимостта на следващото
се възнаграждение от полагането му, и да установи дали е настъпило
конститутивното действие от прекратяването на трудовия договор, но защитата се
осъществява от гражданския съд.
Преди влизане в сила на принудителната
административна мярка, на 29.04.2022 г. е извършена последваща проверка от Л. О. Г. и А. И. Т. – главни
инспектори в Дирекция "Инспекция по труда" – Хасково, във връзка с която
е съставен Протокол за извършена проверка № ПР2213743 от 29.04.2022 г. С протокола
е констатирано, че Я. Г. Д. е инициирала прекратяване на трудово
правоотношение без предизвестие от страна на работника, на основание чл. 327,
ал. 1, т. 2 от КТ с уведомление до работодателя поради забавяне изплащането на
трудово възнаграждение, считано от 17.02.2022 г. Отбелязано е, че при проверка
от Дирекция "Инспекция по труда" - Хасково било установено, че
работодателят не е изпратил уведомление до ТД на НАП в седемдневен срок от
прекратяване на трудовия договор, считано от 17.02.2022 г., в нарушение на чл. 62,
ал. 3, предл. 3 от КТ, във връзка с чл. 1, ал. 1 от Наредба № 5. Посочено е, че
ЕТ „М. Ч.“, в качеството си на работодател, не е изпълнил
задължението си по чл. 2, ал. 4 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия
стаж да поиска в 5-дневен срок от узнаване на обстоятелствата по реда на чл. 348,
ал. 3 от КТ (от датата на прекратяване на трудовия договор за длъжността
„педагог“ - 17.02.2022 г.) от Я. Г. Д. трудовата й книжка, за да впише
настъпилите изменения в трудовото й правоотношение и на данните по чл. 349, ал.
1 от КТ. Посочено е, че работодателят не е изпълнил и задължението си по чл. 350,
ал. 1 от КТ да впише в трудовата книжка на Я. Г. Д. данните, свързани с прекратяване на трудовото
правоотношение и да я предаде незабавно на лицето, като е посочено, че при проверката
не са открити писмени доказателства за изплащане на Я. Г. Д. на обезщетение по реда на чл. 221, ал. 1 от
Кодекса на труда, дължимо във връзка с прекратеното трудово правоотношение.
За отстраняване на констатираните нарушения, както
и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях на основание
чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ са дадени следните предписания:
1. Работодателят да изпрати уведомление до
съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите за
прекратяване на трудовия договор с Я. Г. Д.. Срок за изпълнение: 09.05.2022
г.
2. Да поиска трудовата книжка от Я. Г. Д., за да впише данните по чл. 349, ал. 1 от КТ,
свързани с прекратяване на трудовия й договор. Срок за изпълнение: 16.05.2022 г.
3. След представяне на трудовата книжка от Я. Г. Д. да впише в нея данните, свързани с прекратяването
на трудовото й правоотношение и да я предаде незабавно на лицето. Срок за
изпълнение: 16.05.2022 г.
За отстраняване на констатираните нарушения, както
и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях на основание
чл. 404, ал. 1, т. 12 от КТ е дадено следното предписание:
4. ЕТ
„М. Ч.“, в качеството си на работодател, на основание
чл. 221, ал. 1 от Кодекса на труда да изплати на Я. Г. Д. обезщетение в размер на брутното трудово
възнаграждение за срока на предизвестието, дължимо във връзка с прекратеното
трудово правоотношение на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, считано от
17.02.2022 г. Срок за изпълнение: 25.05.2022 г.
Протоколът е връчен на М. Ч. на 29.04.2022 г., за което
свидетелства положеният от нея саморъчен подпис на протокола. Жалбата срещу
приложената принудителна административна мярка е подадена чрез системата за
сигурно електронно връчване на 10.05.2022 г. в Административен съд – Хасково.
Въз основа на така установеното от фактическа
страна, настоящият съдебен състав обосновава следните правни изводи:
Разпоредбата на чл. 404, ал. 1 от КТ установява
правомощието на контролните органи на Инспекцията по труда за предотвратяване и
преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, и за
предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях по своя инициатива
или по предложение на синдикалните организации да прилагат принудителни
административни мерки. Съгласно чл. 399, ал. 1 от КТ, цялостният контрол за
спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности,
включително по изплащане на неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения
след прекратяване на трудовото правоотношение, се осъществява от Изпълнителна
агенция "Главна инспекция по труда" към министъра на труда и
социалната политика, която съгласно чл. 4, ал. 1, т. 1 от Устройствения
правилник на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" (отм.
ДВ бр. 81 от 11.10.2022 г.), осъществява дейността си, като упражнява цялостен
контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности.
Съгласно чл. 16, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от цитирания правилник, дирекциите
"Инспекция по труда" са териториални поделения към Главна дирекция
"Инспектиране на труда" и осъществяват дейността си на територията на
съответната област, като упражняват цялостен контрол за спазване на трудовото
законодателство във всички отрасли и дейности. При и по повод изпълнение на
служебните си задължения, инспекторът е контролен орган и има правомощия,
установени в Кодекса на труда, като на основание чл. 21, ал. 4, т. 1 от
Устройствения правилник на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по
труда" (отм.), при установяване нарушение на законодателството,
инспекторите прилагат принудителни административни мерки, определени в
нормативните актове, по които Агенцията осъществява контролна дейност. С оглед
на това съдът намира, че процесните принудителни административни мерки са
приложени от административни органи – главни инспектори в Дирекция
"Инспекция по труда" – Хасково, разполагащи с надлежна материална и териториална
компетентност.
Спазено е изискването за форма на административния
акт, регламентирано в чл. 59 от АПК, доколкото в Кодекса на труда липсват
конкретни изисквания към формата и съдържанието на административния акт -
посочен е издателят на акта, неговото наименование, адресата на акта и
разпоредените задължения. Посочени са както фактическите, така и правните
основания за издаване на акта, което е предпоставка за упражняване на контрол
за неговата законосъобразност, съответно не е засегнато правото на защита на
адресата на акта.
Не се установяват допуснати нарушения на
административнопроизводствените правила, които да бъдат квалифицирани като
съществени и да мотивират отмяна на акта на това основание. В правната теория и
съдебната практика безспорно е възприето становището, че съществено процесуално
нарушение е единствено това нарушение, което е повлияло или обективно би могло
да повлияе върху крайния резултат на акт, каквото в случая не е налице.
По отношение приложението на материалния закон
следва да бъде отбелязано следното:
По делото не се спори, че ЕТ „М. Ч.“ притежава качеството на
работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ. Като работодател едноличният
търговец участва в трудовите правоотношения, възникващи с наетите от него
работници и служители, респективно в тяхното прекратяване на основанията,
посочени в закона, и уреждане на правните последици от това прекратяване.
Събраните по делото доказателства безспорно
установяват, че между ЕТ „М. Ч.“ гр. Х., в качеството
на работодател, и Я. Г. Д. е съществувало трудово
правоотношение. С получено на 17.02.2022 г. писмено изявление на Я. Д. е заявено прекратяване на това трудово
правоотношение без предизвестие, с правно основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ.
Съгласно нормата на чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ, работникът или служителят може
да прекрати трудовия договор писмено, без предизвестие, когато работодателят
забави изплащането на трудовото възнаграждение или на обезщетение по този
кодекс или по общественото осигуряване. Жалбоподателят твърди, че липсва
забавено изплащане на трудовото възнаграждение, като преценявайки посочените
мотиви и основание в депозираното заявление от Я. Д., я е уведомил, че не са налице
визираните в чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ основания, за да бъде прекратено
едностранно това трудово правоотношение. От гореизложеното следва да се
заключи, че между Я. Г. Д. и жалбоподателя ЕТ „М. Ч.“ гр.Х. е съществувал
спор относно наличието на основания за приложение на разпоредбата на чл. 327,
ал. 1, т. 2 от КТ.
Доколкото правомощията на Инспекцията се свеждат
до възможността да извършва контрол и да дава предписания при непосредствено
констатирани нарушения на трудовото законодателство, както и доколкото същата не
е юрисдикционен орган и няма правораздавателни функции, в рамките на
административното производство тя не може да проведе контрол относно това дали
са налице материалноправните предпоставки за прекратяване на трудовото
правоотношение на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ, съответно относно изпълнението
на произтичащите от това прекратяване последици, свързани с вписване на
основанието за прекратяване в трудовата книжа, изпращането на уведомление,
изплащането на дължимо обезщетение и т.н. Преценката, свързана с прекратяването
на трудовото правоотношение, може да
бъде извършена само от гражданския съд и то в хода на евентуално съдебно
производство по оспорване на заповедта, с която е прекратено трудовото
правоотношение с работника. В този смисъл едва след разрешаването на трудовия
спор по въпроса прекратено ли е трудовото правоотношение и ако е прекратено, на
какво основание и от коя дата, е щяло да възникне задължение за работодателя за
вписване на обстоятелствата, приети за установени, в трудовата книжка,
съответно за отправяне на уведомление и изплащане на обезщетение. Ето защо
настоящата инстанция приема, че в хода на административното производство
контролният орган е пропуснал да отчете релевантни за правоотношението факти и
не е изяснил действителните отношения между страните, което е довело до
незаконосъобразност на оспорените предписания. В случая, при налагането на
принудителната административна мярка, не е взето предвид, че е възникнал
трудовоправен спор по смисъла на чл. 357, ал. 1 от Кодекса на труда (трудови са
споровете между работника или служителя и работодателя относно възникването,
съществуването, изпълнението и прекратяването на трудовите правоотношения,
както и споровете по изпълнението на колективните трудови договори и
установяването на трудов стаж) дали трудовото правоотношение между работодателя
ЕТ „М. Ч.“ и служителя Я. Д. е прекратено на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ поради забавено плащане на трудовото възнаграждение на работника или на
някое друго основание, посочено в КТ. Както вече бе посочено, Инспекцията по
труда не може да разрешава трудовоправни спорове чрез налагане на принудителни
административни мерки. В случая обаче, Дирекцията не само е предрешила този
спор с налагането на принудителна административна мярка по чл. 404, ал. 1, т. 1
от КТ за издаване на заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, но е и
наложила последваща такава с даване на предписания за изпълнение на задължения
от работодателя, пряко произтичащи от факта на безспорно установено прекратяване
на трудовите правоотношения между страните, каквото в настоящата хипотеза не е
било налице.
Нещо повече, в случая е бил налице висящ
преюдициален спор досежно законосъобразността на предходно наложената
принудителна административна мярка, указваща издаването на заповед за
прекратяване на трудовото правоотношение, от което прекратяване съответно възниква
задължението за изпращане на уведомление, вписване на данните за прекратяването
в трудовата книжка, изплащане на обезщетение за срока на предизвестието, които
са предмет на настоящото производство. При това положение административният
орган е следвало да се съобрази с разрешението на този въпрос и при положение,
че спорът не е бил приключил, да спре административното производство и да
изчака изхода на преюдициалния спор, от който ще зависи законосъобразното налагане
на ПАМ, свързани с последиците от прекратяването на трудовото правоотношение.
В тази връзка, в хода на настоящото производство
бе установено, че с влязло в сила съдебно решение е отменено задължителното
предписание, обективирано в Протокол за извършена проверка № ПР2211904 от
15.04.2022 г., за издаване на писмена заповед за прекратяване на трудовото
правоотношение с Я. Д., поради отправено заявление за прекратяване на
трудовия договор от страна на работника, поради неплащане/забавяне изплащането
на трудовото възнаграждение, а съдържанието на дадените предписания, обективирани
в Протокол за извършена проверка № ПР2213743/29.04.2022 г., предполагат прекратено
към момента на прилагането им трудово правоотношение.
Упражняването на контрола по
спазване на трудовото законодателство от страна на органите на Дирекция
"Инспекция по труда", включващ и правомощието да отправят
задължителни предписания до адресатите на трудовоправни задължения, следва да
бъде осъществяван при правилен анализ на доказателствата, събрани в хода на
извършваните проверки, обуславящи и обоснованото приложение на съответните
законови разпоредби. Нещо, което в случая не е сторено, поради което обжалваните
задължителни предписания се явяват издадени при неправилно приложение на
материалния закон. При това положение, съдът намира, че приложената на ЕТ „М. Ч.“ на основание чл. 404, ал. 1,
т. 1 и т. 12 от Кодекса на труда принудителна административна марка, е
незаконосъобразна, с оглед на което следва да бъдат отменени дадените
задължителни предписания, обективирани в Протокол за извършена проверка №
ПР2213743/29.04.2022 г. от главни инспектори в Дирекция „Инспекция по труда“
гр.Хасково.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 143,
ал. 1 от АПК ответникът следва да бъде осъден да възстанови на подателя на
жалбата направените от него разноски и заплатените държавни такси, които
съгласно представения списък на разноските и доказателствата по делото са - 50
лв. държавна такса и 300 лв. договорен и внесен адвокатски хонорар, или общо
350 лв. разноски. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение
съдът намира за неоснователно, доколкото същото е под минималния предвиден
размер в чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 1 и 2
от АПК, Административен съд –Хасково
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ принудителната административна
мярка по чл. 404, ал. 1, т. 1 и т. 12 от КТ - задължителни предписания,
обективирани в Протокол за извършена проверка № ПР2213743/29.04.2022 г.,
издаден от главни
инспектори в Дирекция "Инспекция по труда" гр. Хасково.
ОСЪЖДА Дирекция "Инспекция по
труда" – Хасково да заплати на ЕТ "М. Ч.", ЕИК : *********, със седалище и адрес на
управление: ***,
представлявано от М.
Г.
Ч.,
съдебни разноски в размер на 350 (триста и петдесет) лв.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
СЪДИЯ: