№ 239
гр. София, 16.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 96-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на петнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КИРИЛ Г. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ПЕТЯ Г. ДИМОВА
като разгледа докладваното от КИРИЛ Г. ДИМИТРОВ Административно
наказателно дело № 20221110205886 по описа за 2022 година
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следв. от ЗАНН.
С наказателно постановление № 21-4332-025306/08.12.2021 г., издадено от
началника на Сектор към ОПП-СДВР, на Н. М. Ф. са наложени
административни наказания „глоба“ в размер на 800 лева и „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца за извършено административно
нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП, изразяващо се в това, че на 02.09.2021 г., в
14.57 часа, в гр. София, по бул. „Пейо Яворов“ с посока на движение от бул.
„Драган Цанков“ към бул. „Черни връх“ управлява лек автомобил марка
„БМВ“ с рег. № *******, като до № 36 се движи със скорост от 113 км/ч при
ограничение от 50 км/ч за населено място, като скоростта за движение е
установена със система за видеоконтрол „TFR1-M” № 653.
Срещу горепосоченото наказателно постановление е подадена жалба от
санкционираното лице Н. М. Ф., в която е изложено, че не е съгласна с
„обявената скорост“ в атакуваното НП.
В хода на съдебното производство наказващият орган не се явява и не
изпраща свой процесуален представител.
1
Процесуалният представител на жалбоподателката поддържа в хода на
съдебното производство подадената жалба по изложените в нея съображения.
В допълнение е посочено, че жалбоподателката е научила, че друго лице е
управлявало автомобила й едва след като е попълнила декларацията в ОПП-
СДВР. С оглед на изложеното, от съда се иска да отмени атакуваното НП като
незаконосъобразно.
Софийски районен съд, намира, че жалбата е процесуално допустима,
доколкото е подадена в законоустановения 14-дневен срок от процесуално
легитимирана страна и срещу акт подлежащ на съдебен контрол. След като
обсъди доводите в жалбата, както и тези, изложени от страните в съдебно
заседание‚ в контекста на събраните по делото доказателства и след като в
съответствие с разпоредбите на чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК съдът провери
изцяло правилността на атакуваното наказателно постановление, констатира,
че не са налице основания за неговата отмяна или изменение. Съображенията
на съда за това са следните:
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната
фактическа обстановка:
Към 02.09.2021 г. Н. М. Ф. била собственик на л.а. марка „БМВ“, модел
„645 И“ с рег. № *******.
На 02.09.2021 г., в 14.57 часа, в гр. София по бул. „Пейо Яворов“ с посока
на движение от бул. „Драган Цанков“ към бул. „Черни връх“ неустановено по
делото лице управлявало горепосочения лек автомобил марка „БМВ“ с рег. №
*******, като до № 36 се движил със скорост от 113 км/ч при максимално
разрешена скорост на движение за населено място от 50 км/ч. Нарушението
било установено и заснето чрез техническо средство „TFR1-M” № 653,
записващо и заснемащо точен час, дата, регистрационен номер на МПС и
скорост. Системата за видеоконтрол е вписана под № 10.02.4835 в Регистъра
на одобрените за използване типове средства за измерване, като е одобрена и
вписана в списъка на 24.02.2010 г. със срок на валидност на одобрението до
24.02.2020 г. Видно от приетия по делото Протокол от последваща проверка
№ 9-38-20/23.10.2020 г. системата за видеоконтрол е преминала последваща
периодична проверка на 23.10.2020 г. със срок на валидност на проверката до
23.10.2021 г., като към датата на заснемане на нарушението – 02.09.2021 г. е
отговаряла на метрологичните изисквания съобразно нормативните
2
стандарти.
На 17.11.2021 г. в ОПП-СДВР се явил собственикът на заснетия
автомобил Н. М. Ф., която писмено декларирала, че не може да посочи кой е
управлявал на 02.09.2021 г. в 14.57 часа л.а. „БМВ“ с рег. № *******.
Въз основана на събраните доказателства св. Д. съставила АУАН №
884891/17.11.2021 г. срещу Н. М. Ф. за извършено от последната
административно нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено наказателно
постановление № 21-4332-025306/08.12.2021 г., с което за описаното в
съставения АУАН административно нарушение на Н. М. Ф. били наложени
административни наказания „глоба“ в размер на 800 лева и „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца.
НП било връчено лично на Н. Ф. на 13.04.2022 г., която в
законоустановения 14-дневен срок (на 19.04.2022 г.) подала жалба срещу
връченото й наказателно постановление, която инициирала настоящото
производство.
Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин
от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно:
показанията на св. Д.; справка АИС-КАТ по отношение на собствеността на
процесния лек автомобил; справка от ОПП-СДВР, ведно с приложения към
нея; справка от Столична община, дирекция „Управление и анализ на
трафика“, ведно със схема за организация на движението; справка от
Български институт по метрология с изх. № 57-00-130-1/08.08.2022 г. и
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване; справка от ГД „НП“,
Протокол № 9-38-20/23.10.2020 г. и Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на
министъра на вътрешните работи.
Настоящият съдебен състав счита, че изложената в процесния АУАН и
обжалваното НП фактическа обстановка е безспорно доказана от събраните
по делото доказателства, приобщени от съда към доказателствената
съвкупност по делото. Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаната по
делото свидетелка Десислава Чалева, от които се установява, че последната е
съставила АУАН на база приложения по преписката доказателствен материал,
касаещ заснемане на процесното нарушение, както и на попълнената
3
декларация по чл. 188 ЗДвП от собственика на автомобила.
Съдът кредитира и приложените по делото писмени доказателства,
приобщени от съда на основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 283 НПК. От
приложената справка от Български институт по метрология, ведно с
писмените доказателства към нея, се установява, че процесната мобилна
система за видеоконтрол, с която е констатирано и заснето процесното
нарушение е одобрена и отговаря на нормативните изисквания. От Протокол
за проверка № 9-38-20/23.10.2020 г. се установява, че към датата на заснемане
на процесното нарушение – 02.09.2021 г., системата за видеоконтрол и
радарната система-скоростомер към нея са преминали последваща
периодична проверка на 23.10.2020 г. (със срок на валидност 1 година), като е
отговаряла на метрологичните изисквания към датата на извършване на
нарушението. Независимо от изтеклия срок на валидност на одобреното
средство за измерване „TFR1-M“ на 24.02.2020 г., съгласно разпоредбата на
чл. 30, ал. 5 от Закона за измерванията същото следва да се счита, че отговаря
на изискванията на закона. Съгласно посочената разпоредба, когато срокът на
валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за
измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип. В
настоящия случай, както се посочи по-горе, процесното АТСС е преминало
последващ контрол за техническа изправност на 23.10.2020 г., поради което
към датата на констатиране на административното нарушение на 02.09.2021 г.
следва да се счита, че отговаря на изискванията за одобрен тип.
Съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП „Изготвените с
технически средства или системи, заснемащи или записващи датата,
точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното
превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени
доказателствени средства в административнонаказателния процес”. С
оглед на изложеното съдът кредитира изцяло приложения снимков материал
към административнонаказателното производство като годно веществено
доказателствено средство. От същото се установява какво е било
ограничението на скоростта на процесното място, вида, марката и
регистрационния номер на управлявания автомобил, както и измерената
скорост на движение – 113 км/ч, при ограничение от 50 км/ч в рамките на
населено място. Действително, в наказателното постановление е посочена
4
скорост на управление на МПС 113 км/ч, докато в снимковия материал е
отразена скорост от 116 км/ч. От приложените писмени доказателства,
изискани служебно от съда от Главна дирекция „Национална полиция“ –
Протокол за проверка № 9-38-20/23.10.2020 г., се установява, че допустимата
грешка при измерване на скоростта с процесната система за видеоконтрол е
+/- 3 км/ч при скорост до 100 км/ч и +/- 3 % при скорост над 100 км/ч. В
конкретния случай от приложените веществени доказателствени средства е
видно, че измерената скорост на заснетия автомобил е 116 км/ч. Тоест, след
приспадане на допустимата грешка от 3 % от измерената скорост от 116 км/ч
като толеранс в полза на нарушителя, в наказателното постановление
законосъобразно е отразено, че действителната скорост на управление е била
113 км/ч, което е с 63 км/ч над максимално допустимата в конкретния пътен
участък от 50 км/ч.
От приложената справка от Столична община и схема за организацията на
движението се установява, че към 02.09.2021 г. позволената скорост за
движение в процесния пътен участък от бул. „Пейо Яворов“ в посока от бул.
„Драган Цанков“ към бул. „Черни връх“ е била 50 км/ч, като не е имало
поставени пътни знаци „В26“, въвеждащи максимално разрешена скорост на
движение, различна от 50 км/ч.
Спазени са и изискванията на чл. 10, ал. 1 и ал. 3 от Наредба № 8121з-532
от 12 май 2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата, като е изготвен протокол за използване на АТСС (л. 45 от делото)
и снимка на разположението на последното (л. 47 от делото).
Съдът счита, че показанията на св. Е.З. и обясненията на
жалбоподателката Ф. не следва да бъдат кредитирани в рамките на
настоящото производство. Съгласно разпоредбата на чл. 188, ал. 1, изр. 2
ЗДвП собственикът на заснетото МПС се наказва с наказанието, предвидено
за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил същото за
управление. В настоящия случай е налице именно тази хипотеза, доколкото с
декларация от 17.11.2021 г. Н. М. Ф. е заявила, че не може да посочи кой е
управлявал автомобила й на процесната дата и място. В случая е налице
законова презумпция относно лицето, което е управлявало автомобила – а
именно собственикът на същия, доколкото не може да посочи пред
5
контролните органи на кого е предоставил управлението му. В този смисъл
съдът счита, че показанията на св. Елисавета Петрова Захариева и
обясненията на жалбоподателката не следва да бъдат кредитирани, доколкото
целят да оборят съдържанието на саморъчно попълнената от Н. М. Ф.
декларация по чл. 188, ал. 1 ЗДвП. От друга страна, съгласно императивната
разпоредба на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП собственикът на автомобила е имал
възможност да посочи действителния водач, но като не го е направил в
преклузивния за това срок, за извършител на нарушението се счита самият
той. В този смисъл свидетелските показания на Е.З. и обясненията на
жалбоподателката за това, че св. Захариева е управлявала автомобила на
02.09.2021 г. не следва да бъдат кредитирани в настоящото производство. В
този смисъл е и константната съдебна практика на АССГ – Решение № 2405
от 13.04.2022 г. по адм. дело № 1172/2022 г. по описа на АССГ, XII-ти
касационен състав, Решение № 1137 от 23.02.2022 г. по адм. дело №
12325/2021 г. по описа на АССГ, XVIII-ти касационен състав; Решение №
1075 от 21.02.2022 г. по адм. дело № 12395/2021 г. по описа на АССГ, XVIII-
ти касационен състав; Решение № 490 от 28.01.2022 г. по адм. дело №
10195/2021 г. по описа на АССГ, XXI-ви касационен състав и др., като в по-
голямата част от цитираните решения е прието за недопустимо събирането на
доказателства относно авторството на деянието при попълнена декларация по
чл. 188, ал. 1 ЗДвП от собственика на автомобила, в която не може да посочи
действителния водач на същия.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че показанията на св. Е.З.
и обясненията на жалбоподателката Ф. са вътрешно противоречиви. От една
страна, св. Захариева твърди, че на 02.09.2021 г. е управлявала процесния
автомобил, без обаче да е сигурна за датата, и без да може да посочи
регистрационния номер на автомобила. Същевременно, св. Захариева твърди,
че е управлявала същия по бул. „Черни връх“, където около 14.00 часа е била
заснета с АТСС, докато процесното административно нарушение е извършено
на бул. „Пейо Яворов“ около 15.00 часа (в 14.57 часа). Действително, след
задаване на допълнителните въпроси от процесуалния представител на
жалбоподателката, св. Захариева „коригира“ мястото на движението си – от
бул. „Драган Цанков“ към бул. „Черни връх“, но нейните твърдения не
съдържат достатъчно информация къде точно се е движила с процесния
автомобил.
6
От друга страна, жалбоподателката Ф. заявява, че е оставила автомобила
си на Е.З. от вечерта на 01.09.2021 г. до обяд на 02.09.2021 г., докато
процесното административно нарушение е извършено в 14.57 часа на
02.09.2021 г. Отделно от това, жалбоподателката Ф. твърди, че веднага след
прибирането си и вземането на автомобила, св. Захариева й казала, че е
управлявала автомобила и има съмнение, че е била снимана, като
същевременно с това твърди, че към момента на попълване на декларацията
по чл. 188, ал. 1 ЗДвП, повече от два месеца по-късно (на 17.11.2021 г.), не е
знаела, че Захариева е управлявала автомобила. Посочените противоречия и
непоследователност в показанията на св. Захариева и в обясненията на
жалбоподателката Ф. обуславят извод за необективност на възпроизведеното
от тях, като същите целят да оневинят последната в рамките на настоящото
производство. С оглед на изложеното, показанията на св. Захариева и
обясненията на жалбоподателката Ф. не следва да бъдат кредитирани по
делото.
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав
намира от правна страна следното:
При проверка процесуалната законосъобразност на обжалваното НП съдът
счита, че процесният АУАН и обжалваното наказателно постановление са
издадени от материално компетентни лица по смисъла на закона, доколкото
съгласно т. 1.2 от Заповед 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на
вътрешните работи св. Чалева, заемаща длъжността „младши
автоконтрольор”, има компетентност да съставя АУАН. Съгласно т. 2.6 от
цитираната заповед началникът на сектор към ОПП-СДВР има правомощието
да издаде процесното наказателно постановление. Същевременно, АУАН и
НП са издадени при съблюдаване на визираните в разпоредбата на чл. 34, ал.
1 и ал. 3 ЗАНН давностни срокове и съдържат всички реквизити, посочени в
разпоредбите на чл. 42 и чл. 57, ал. 1 ЗАНН, поради което обжалваното НП е
съобразено с изискванията на процесуалния закон. Следва да се посочи, че
нарушението е установено едва след попълване на декларацията по чл. 188
ЗДвП от собственика на автомобила, а именно на 17.11.2021 г.
При проверка за правилното приложение на материалния закон при
издаване на обжалваното НП съдът счита, че жалбоподателката Н. М. Ф. е
осъществила от обективна и субективна страна състава на вмененото й
7
административно нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
От обективна страна се установи, че на 02.09.2021 г., в 14.57 часа, в гр.
София по бул. „Пейо Яворов“ с посока на движение от бул. „Драган Цанков“
към бул. „Черни връх“ неустановено по делото лице е управлявало лек
автомобил марка „БМВ“, модел „645 И“ с рег. № *******, като в района на №
36 се е движил със скорост от 113 км/ч при максимално разрешена скорост за
населено място от 50 км/ч. Нарушението правилно е квалифицирано по чл.
21, ал. 1 ЗДвП, доколкото не е имало поставен пътен знак „В26“, който да
въвежда различно ограничение на скоростта от посоченото в ал. 1 на същата
норма.
Правилно за така извършеното административно нарушение е била
ангажирана административнонаказателната отговорност на собственика на
автомобила Н. М. Ф., доколкото последната е декларирала по реда на чл. 188,
ал. 1 ЗДвП, че не може да посочи кое лице е управлявало процесния
автомобил на 02.09.2021 г. в 14.57 часа. Предвид наличието на законова
презумпция относно лицето, управлявало автомобила, а именно неговия
собственик, е недопустимо авторството на деянието да се установява чрез
допълнително събиране на доказателства в тази насока. В този смисъл съдът
изложи подробни съображения при извършения доказателствен анализ
относно некредитиране показанията на св. Захариева и обясненията на
жалбоподателката Ф., като не следва да ги преповтаря.
Нарушението е извършено от Н. М. Ф. виновно при форма на вина пряк
умисъл, доколкото последната е съзнавала общественоопасния характер на
деянието си и е предвиждала неговите общественоопасни последици.
Правилно административнонаказващият орган е индивидуализирал
наказанията на Н. М. Ф. за така извършеното административно нарушение
съгласно санкционната разпоредба на чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП. Съгласно
същата за превишаване на разрешената максимална скорост на движение в
населено място с над 50 км/ч се налага „глоба“ в размер на 700 лв. и три
месеца „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“, като за
всеки следващи 5 км/ч превишаване над 50 км/ч, „глоба“-та се увеличава с 50
лева. В конкретния случай, доколкото измерената скорост на заснетия
автомобил е 113 км/ч, на жалбоподателката следва да се наложи „глоба“ в
размер на 800 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3
8
месеца, каквото наказание е наложено и от наказващия орган с атакуваното
НП. С оглед на това последното се явява законосъобразно и в своята
санкционна част.
В случая не са налице основания за приложение на разпоредбата на чл. 28
ЗАНН, доколкото извършеното административно нарушение не се отличава с
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи
на административни нарушения от този вид. Извършеното нарушение е
формално такова, като законодателят не е предвидил настъпването на каквито
и да е съставомерни вреди от същото. С оглед на това се явява ирелевантно
изследването на въпроса дали са настъпили или не някакви вредни последици
от извършеното нарушение. Освен това следва да се отбележи, че
нарушенията, свързани с управлението на МПС с превишена скорост
застрашават в значителна степен обществените отношения, обект на защита
от ЗДвП, тъй като създават опасност от настъпването на вредни последици –
настъпване на ПТП, свързани със смърт, увреждане на здравето и
имуществото на останалите участници в движението по пътищата. При това
положение съдът счита, че извършеното нарушение не представлява
маловажен случай, доколкото не се характеризира с по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от
този вид. С оглед на това правилно административнонаказващият орган не е
приложил разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.
Предвид всичко гореизложено, настоящият съдебен състав счита, че
подадената жалба се явява неоснователна и като такава следва да бъде
оставена без уважение, като атакуваното наказателно постановление следва
да се потвърди като законосъобразно и обосновано.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 ЗАНН, Софийски районен
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 21-4332-
025306/08.12.2021 г., издадено от началника на Сектор към ОПП-СДВР, с
което на Н. М. Ф. са наложени административни наказания „глоба“ в размер
на 800 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца за
извършено административно нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
9
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - гр. София на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от
АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10