Присъда по дело №43/2023 на Районен съд - Каварна

Обвинението е повдигнато от Районна прокуратура Добрич, ТО Каварна
против А. М. В., ЕГН **********, за това, че за периода 07.06.2021 г. до
31.01.2023 година, след като била осъдена с Решение № 89/08.11.2016 г. по
гр. д. № 209/2016 г. по описа на Районен съд Каварна, в сила от 02.12.2016 г.,
да издържа свой низходящ - сина си Д. К. К., *** чрез неговия баща и законен
представител К. Й. К., съзнателно не изпълнила това свое задължение в
размер на повече от две месечни вноски – 19,2 месечни вноски, по 150,00 лв.
/сто и петдесет лева/ лв. или общо 2853,52 /две хиляди осемстотин петдесет и
три лева и петдесет и две стотинки/ - престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК,
Съдебното производство пред Районен съд Каварна е протекло по общия
ред на Глава XX НПК.
В проведеното открито съдебно заседание представителят на Районна
прокуратура Добрич, ТО Каварна поддържа обвинението срещу
привлеченото към наказателна отговорност лице и пледира В. да бъде
призната за виновна, но доколкото на етапа на съдебното следствие е
установено, че същата е изпълнила изцяло задълженията си за издръжка,
включени в инкриминирания времеви период то се отправя искане до съда на
подсъдимата да не бъде налагано наказание.
Упълномощеният защитник на подсъдимата А. В. – адвокат С. С. -
Добричка АК се солидаризира със становището на държавния обвинител и
моли неговата подзащитна да не бъде наказвана, тъй като след внасяне на
обвинителния акт в съда подсъдимата е заплатила всички дължими суми, като
дори е надвнесла сумата в размер на 285,81 лв. Защитникът намира, че
деянието извършено от подсъдимата следва да бъде квалифицирано по чл.
183, ал. 3 НК, като не й бъде налагано наказание.
Подсъдимата А. В., редовно призована, чрез упълномощения от нея
процесуален представител не се явява по делото, не дава обяснения, не се
възползва от гарантираното й право на последна дума.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните по реда на чл. 14, чл. 18 и чл. 107, ал. 5 НПК,
намира за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимата А. М. В. е родена на ***, с адрес по лична карта ****,
българка, гражданство - българско, омъжена, със средно образование, с ЕГН
**********, неосъждана е.
Подсъдимата А. В. и свидетелят К. Й. К. са родители на малолетното
дете Д. К. К., роден на 12.07.2012 г. Свидетелят К. и подсъдимата В. живеели
на съпружески начала от 2011 г. до 16.07.2016 г., когато се разделили. След
раздялата подсъдимата живяла известно време в с. Могилище и с.
Челопечене, след което заминала за Р Чехия, където живее и понастоящем.
С решение № 89/08.11.2016 г. постановено по гр.д. № 209/2016 г. по
описа на РС Каварна, упражняването на родителските права по отношение на
1

малолетното дете Д., били предоставени на бащата К. К., с определен режим
на лични отношения за майката. А. М. била осъдена да заплаща ежемесечна
издръжка на детето Д., чрез неговия баща и законен представител К. К. в
размер на 150,00 лв. Решението е влязло в сила на 02.12.2016 г. През периода
от влизане в сила на решението до 31.01.2023 г. подсъдимата заплащала
присъдената издръжка нередовно, в непълен размер и през големи интервали
от време.
Въпреки, че постановеното съдебно решение се явява задължително за
изпълнение по отношение на своите адресати, подсъдимата А. В. съзнателно
не е изпълнил паричните си задължения към своето дете в размер на повече
от две месечни вноски, а именно 19,2 месечни вноски, всяка в размер на по
150.00 лв. за периода 07.06.2021 г. до 31.01.2023 г. на обща стойност 2853,52
лева.
От приложените към ДП № 191/2017 г. справки изготвени от Агенция по
заетостта и ТД на НАП Варна, офис Добрич, се установява, че през
инкреминирания период подсъдимата не е била регистрирана като безработна
и не е работила по трудови правоотношения. От справка изготвена от СВ
Тервел се установява, че по персоналната партида на лицето А. М. няма данни
за извършени вписвания, отбелязвания и заличавания. Видно е от справка от
ОД на МВР Добрич, че подсъдимата В. не е била собственик на МПС-та.
От изготвената в хода на съдебното производство икономическа
експертиза се установява, че след извършен анализ и изчисления по
приложените вносни бележки, вещото лице е установило, че А. В. е превела
по сметка на К. К. в Юробанк България АД, сума в общ размер 3 139,33 лв., с
посочено основание „за издръжка на Д. К.“. Вещото лице е установило, че с
посочената сума А. В. е погасила всички задължения за издръжка на детето,
дължими за периода 07.06.2021 г. до 31.01.2023 г., като е надвнесла сумата
285,81 лева.
Така възприетите от настоящата съдебна инстанция фактически
констатации са установени по безспорен и категоричен начин, въз основа на
приобщените на етапа на съдебното следствие допустими и относими към
предмета на доказване доказателствени източници – показания на свидетеля
К. Й. К., справка от регистъра на СВ Тервел, относно данни за вписвания,
отбелязвания и заличавания, справка от ТД на НАП – Варна, офис Добрич,
справка от ОД на МВР Добрич, справка за съдимост на А. М. В., извлечения
за извършени банкови преводи с наредител А. В. и получател К. К.,
прочетените на основание чл. 283 НПК писмени доказателства и писмени
доказателствени средства – копие на решение № 89/08.11.2016 г. по гр.д. №
209/2016 г. на РС Каварна, удостоверение за родствени връзки,
характеристична справка. Що се отнася до останалите инкорпорирани по
делото писмени доказателства, съдът ги намира за неотносими към предмета
на доказване, поради което не използва същите при формиране на свободното
си вътрешно убеждение.
2

Настоящият съдебен състав не констатира съществени противоречия при
съвкупната преценка на приобщения по делото доказателствен материал, а
това обстоятелство не налага неговото детайлно обсъждане /per argumentum a
contrario от чл. 305, ал. 3, изр. 2 НПК/.
Безспорно установени по делото са фактът на извършеното деяние,
неговите времеви и пространствени параметри, както и размерът на
дължимата издръжка през инкриминирания период от време по отношение на
пострадалия, за което бяха получени сведения не само от показанията на
свидетеля К. К., но и от приобщените писмени доказателства по делото.
Изяснява се по несъмнен начин, че привлеченото към отговорност лице не е
изпълнявало регулярно алиментните си задължения като едва в хода на
наказателното производство, са обезпечени постъпления по банков път,
касателно дължимата главницата за издръжка. Събраните гласни
доказателствени средства са подробни, непротиворечиви и кореспондират по
еднопосочен начин с останалите приобщени писмени доказателства.
На основание чл. 297 ГПК съдът е длъжен да зачете силата на пресъдено
нещо на решение № 89/08.11.2016 г. по гр.д. № 209/2016 г. на РС Каварна,
поради което използва същото при изясняване на релевантната по делото
фактология.
Видно от приложената по делото доказателствена съвкупност
подсъдимата В. през инкриминирания период от време не е била трудово
ангажирана и не е получавала доходи от друга дейност.
При цялостния задълбочен анализ на изброените доказателствени
източници този съдебен състав достига до безспорен извод за
съпричастността на подсъдимата към вмененото й престъпно деяние.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При така установените фактически положения, настоящият съдебен
състав намира, че поведението на подсъдимата А. М. В. изпълва всички
обективни и субективни признаци на престъпния състав по чл. 183, ал. 1 НК.
От обективна страна за периода 07.06.2021 г. до 31.01.2023 година, в ***,
след като била осъдена с Решение № 89/08.11.2016 г. по гр. д. № 209/2016 г.
по описа на Районен съд Каварна, в сила от 02.12.2016 г., да издържа свой
низходящ - сина си Д. К. К., *** чрез неговия баща и законен представител К.
Й. К., съзнателно не изпълнила това свое задължение в размер на повече от
две месечни вноски – 19,2 месечни вноски, по 150,00 лв. /сто и петдесет лева/
лв. или общо 2853,52 /две хиляди осемстотин петдесет и три лева и петдесет и
две стотинки/.
Изпълнителното деяние на престъпния състав, визиран в разпоредбата на
чл. 183, ал. 1 НК, се проявява във формата на бездействие и се изразява в
съзнателно неизпълнение на задължението за издръжка в размер две или
повече месечни вноски. Не се изложиха твърдения и не се представиха
доказателства през инкриминирания период от време 07.06.2021 г. до
3

31.01.2023 г. подсъдимата А. В. да не разполагала с достатъчен финансов
ресурс, поради което неизпълнението на правните й задължения не се дължи
на обективната липса на парични средства.
Престъплението е формално, на просто извършване, тъй като от гледна
точка на въздействието върху непосредствения обект на защита, законът не
изисква настъпването на някакъв допълнителен резултат, освен самото
неплащане на издръжката.
Налице е влязло в сила съдебно решение, с което деецът е осъден да
издържа свой низходящ като съгласно чл. 68, б.“а“ от Закона за задълженията
и договорите паричните задължения са носими т. е. тяхното местоизпълнение
следва да бъде извършено в местожителството на кредитора по време на
изпълнение на задължението. Имайки предвид естеството на алиментното
задължение за издръжка, а именно да задоволява ежедневните нужди на
лицата, които са неработоспособни и не могат да се издържат от личните си
имущества, тя е изискуема през течение на целия месец, за който се отнася.
Същата служи за задоволяване на бъдещи нужди на лицето, в полза на което
се отнася, поради което не трябва да се изчаква неговото изтичане.
В конкретния случай е налице и корелативно необходимата субективна
страна на деянието, ведно с изискуемите от закона интелектуални и волеви
параметри на същата. Като типично формално престъпление същото може да
бъде извършено при единствено възможната форма на вината – пряк умисъл.
В интелектуален аспект подсъдимата е предвиждала извършването на
деянието, състоящо се в неизпълнение на изискуемите парични задължения
спрямо детето си Д. К., съзнавала е неговия общественоопасен характер,
изразяващ се в накърняване на обществените отношения, осигуряващи
изпълнението на задълженията на посочените от закона лица да доставят
средства за съществуване на нуждаещите се, които са нетрудоспособни и не
могат да се издържат от собственото си имущество. Във волево отношение
подсъдимата е искала извършването на деянието като пряко е целяла
противоправното си бездействие.
От приетите по делото на етапа на съдебното следствие писмени
доказателства и изготвената икономическа експертиза се установява, че към
дата на приключване на съдебното следствие подсъдимата В. е погасила
задължението си за издръжка за инкреминирания период. По делото липсват
фактически данни, че от неизпълнението на паричните задължения са
настъпили други вредни последици за пострадалото лице. Отчитайки
обсъдения последващ, благоприятстващ подсъдимия юридически факт, съдът
намира, че в настоящия случай са налице изискуемите от закона
предпоставки, обуславящи приложното поле на разпоредбата на чл. 183, ал. 3
НК, а именно: "Деецът не се наказва, ако преди постановяване на присъдата
от първата инстанция изпълни задължението си и не са настъпили други
вредни последици за пострадалия. Тази разпоредба не се прилага повторно".
Визираният нормативен регламент представлява поощрителна
4

разпоредба, целяща да стимулира длъжника към едно последващо
правомерно поведение, което да доведе до своевременно плащане на
дължимата издръжка. Условията за приложението на чл. 183, ал. 3 НК са
четири и са дадени кумулативно, а именно: деецът следва да е изпълнил
цялото си задължение /това обстоятелство е установено в проведеното на
09.11.2023 г. о. с. з. /; самото изпълнение следва да е извършено преди
постановяване на присъдата от първа инстанция /в случая е налице, тъй като
доказателствата за погасените парични задължения са приобщени на етапа на
съдебното следствие пред първоинстанционния съд/, на трето място -
необходимо е да не са настъпили други вредни последици за пострадалия /по
делото липсват данни нуждаещият се да е поставен в особено затруднено
материално положение или неплащането на алиментното задължение да е
накърнило неговия психичен и нравствен интегритет/ и на последно място –
деецът да не се е възползвал от тази законово предвидена привилегия
/подсъдимата не е осъждана за извършено престъпление по чл. 183 НК, а
липсват и фактически данни по отношение на нея да е прилагана посочената
поощрителна разпоредба както от прокуратурата на РБългария, така и от
съда/.
По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че
подсъдимата А. М. В. следва да бъде призната за виновна в извършването на
вмененото й престъпно деяние по чл. 183, ал. 1 НК като на основание чл. 183,
ал. 3 НК на същата не следва да се налага наказание.
Накрая съдът се занима с разноските по делото, които възложи в тежест
на подсъдимата.
Мотивиран от изложените съображения, съдът постанови присъдата.
5

Номер на акта:	17
Дата:	9 ноември 2023 г. (в сила от 25 ноември 2023 г.)
Съдия:	Емилия Димитрова Панчева

Дело:	20233240200043
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	9 февруари 2023 г.

Присъда по дело №43/2023 на Районен съд - Каварна

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите