Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ...........
град Шумен, 28.04.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският административен съд, в публичното заседание
на двадесет и шести април две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:
Кремена Борисова
Членове: Маргарита Стергиовска
Бистра Бойн
при
секретаря Ив. Велчева и с участие на прокурор Д. Димитров от ШОП, като разгледа
докладваното от председателя Кр. Борисова КАНД
№ 100 по описа за 2021г. на Административен съд – гр. Шумен,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр.второ
от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на касационна
жалба на Дирекция „Инспекция по труда“ – Шумен,
представлявана от директора С.м., срещу Решение № 260071/01.02.2021г. на
Районен съд – Шумен, постановено по ВНАХД № 2218/2020г. по описа на съда. С
оспорения съдебен акт е изменено Наказателно постановление № 27-0001163/09.11.2020г.
на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - гр. Шумен, като вместо
наложената на основание чл. 413, ал. 2 от КТ имуществена санкция в размер на
1800 лева, на основание чл. 415в, ал. 1 от КТ съдът е наложил на „Е.Ф.Ф.М.Б.Л.“
ООД имуществена санкция в размер на 100 /сто/ лева.
Касаторът релевира
твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването
му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Жалбоподателят
сочи, че процесното нарушение е установено по категоричен начин и че неправилно
същото е било квалифицирано от съда като „маловажно“. Твърди също, че районният
съд е следвало да присъди в негова полза възнаграждение за юрисконсулт. По тези
съображения се отправя искане за отмяна на съдебния акт и за потвърждаване на
процесното постановление. В съдебно заседание касаторът, редовно и своевременно
призован, не се явява и не се представлява.
Ответната страна,
„Е.Ф.Ф.М.Б.Л.“ ООД, депозира
становище чрез представляващия дружеството А.А., в която излага доводи за
законосъобразност на съдебния акт. В съдебно заседание ответната страна се
представлява от А.А., който поддържа становището за неоснователност на
касационното оспорване.
Представителят на
Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба допустима, но неоснователна
и моли за решение в този смисъл.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и
обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения
срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да
обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при
спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по същество,
касационната жалба се явява частично
основателна по следните съображения:
Процесното решение е
постановено при следната фактическа обстановка:
На 25.09.2020г. в овощна
градина край с. Имренчево, стопанисвана от „Е.Ф.Ф.М.Б.Л.“ ООД и на 09.10.2020г.
на база представени документи, П.С. и С.Т.- служители на Дирекция „ИТ” –
Шумен, извършили проверка по спазване на
трудовото законодателство на дружеството.
Проверката била по Мярка №2 „Осъществяване на
контрол по спазване на законодателните изисквания за осигуряване на здраве и безопасност при
работа и за възникване и осъществяване на трудовите правоотношения в
отрасъл „Растениевъдство и животновъдство“. За резултатите от
проверката бил изготвен протокол №ПР2027933 на 09.10.2021г., връчен на
представляващия дружеството – управителя А.А..
При проверката било установено, че лицето М.И.Р.бил назначен с трудов
договор №010/31.07.2020г. на длъжност
„тракторист“ в дружеството, без да притежава изискваната за тази длъжност правоспособност
– категория Твк за работа с колесни и
верижни трактори и агрегатирани към тях
работни машини. Р.притежавал свидетелство №026216 от 1986г. за тракторист –
машинист III–ти клас, което било невалидно и свидетелство за управление на МПС
издадено в Република Италия за категория
„В“ – леки автомобила. На 25.09.2020г. бил съставен акт, с който контролните
органи на основание чл. 404, ал. 1, т. 5 от КТ отстранили Р.от извършване на
работа като тракторист.
На 09.10.2020г.
свидетелката С.Т.съставила срещу дружеството АУАН № 27-0001163 за нарушение на
чл. 210 от Наредба №7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни
условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване и
чл. 25, т. 3 от Правила за осигуряване
на здравословни и безопасни условия на труд в предприятията и дейностите
от отрасъл „Земеделие“, утвърдени със Заповед на МЗГ, във вр. с чл.13
ал.1 и ал.4 т.1 от Закона за регистрация и контрол на земеделската и горска
техника, в присъствието на представляващия дружеството – А.А. изразяващо се в това, че М.Р.бил назначен на
длъжност „тракторист“ в дружеството, без
да притежава изискваната за тази
длъжност правоспособност – категория Твк за работа с колесни и верижни трактори и агрегатирани към тях работни машини. При
предявяване на акта не са отразени възражения
или обяснения. В законоустановения срок възражения също не са
депозирани.
На 10.10.2020г. със
Заповед №08/10.10.2020г. дружеството прекратило
трудовото правоотношение с М.Р..
На 04.11.2020г. юридическото лице депозирало в Дирекция „ИТ“ – гр.Шумен искане
за приложение на чл. 415в от КТ, посочвайки, че трудовото правоотношение с
работника е прекратено. Доколкото била направена връзка с маловажно нарушение, в искането е допусната техническа грешка
посочвайки чл. 615 б.“В“ от КТ.
Въз основа на така
съставения акт, АНО издал процесното НП, с което за допуснатото нарушение
наложил на „Е.Ф.Ф.М.Б.Л.“ ООД, на основание чл. 413, ал. 2 от КТ имуществена
санкция в размер на 1800 лева.
При така установената
фактическа обстановка районният съд приел, че в хода на
административнонаказателното производство не е
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да е
довело до накърняване на правото на
защита на санкционираното лице. Съдебният състав формирал и извод за безспорната установеност на приписаното на
дружеството неизпълнение. Независимо от това, предходната инстанция счела, че
са изпълнени изискванията на чл. 415в, ал. 1 от КТ за квалифициране на
деятелността като „маловажна“, поради което изменила оспорения пред нея
санкционен акт. Претенцията за присъждане на разноски от страна на АНО била
отхвърлена.
Настоящият съдебен
състав споделя установената от районния съд фактическа обстановка, както и
направените въз основа на нея правни изводи. На първо място, правилно
въззивният съд е приел, че в хода на административно- наказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на административно
производствените правила. Предходният съдебен състав е изложил последователни и
съответни на закона мотиви защо не е налице допуснато нарушение при
установяване на деятелността на касатора, които касационният състав споделя
напълно и не следва да приповтаря. В този смисъл, районният съд е съобразил приложените
писмени и гласни доказателства, за да формира извод за отсъствие на допуснат
съществен процесуален порок.
Напълно се споделят и
мотивите на районния съд, с които решаващият състав на РС – Шумен е формирал
извод относно безспорната установеност на нарушението, описано в акта и в НП. В
тази връзка, предходният съдебен състав е изложил последователни и
аргументирани съображения, базирани на релевантната правна уредба и отчитащи събрания
доказателствен материал. Фактът на допуснатото нарушение не се и отрича от
страна на дружеството. Правилен и съответен на закона е и решаващият правен
извод на въззивния съд относно наличие на предпоставките за квалифициране на простъпката
по реда на чл. 415в, ал. 1 от КТ. Този привилегирован състав урежда възможност
за санкциониране на нарушения, които са отстранени веднага след установяването
им и от които не са произтекли вредни последици за работници и служители.
Приложимостта на този законов текст е предпоставена от наличието на нарушение,
отстранено веднага след установяването му и от липсата на вредни последици за
работника. Задълбоченият прочит на приобщените доказателства навежда на извод,
че тези изисквания в случая са удовлетворени. Както правилно е посочил и
районният съд, протоколът, в който са обективирани резултатите от проверката и
в който е отразено установеното нарушение е връчен на представител на
дружеството на 09.10.2020г., на която дата е съставен и акта за установяване на
нарушението. Това е и датата, на която дружеството е разбрало за извършеното
нарушение. Непосредствено след това, на 10.10.2020г., юридическото лице е
преустановило трудовите си отношения с работника М.Р., като това е моментът на
отстраняване на нарушението. В унисон със съображенията на районния съд следва
да се отбележи, че доколкото нарушението е извършено посредством сключване на
трудов договор с неправоспособно лице, при прекратяване на договора още на
следващия ден, нарушението е било отстранено веднага след установяването му,
поради което следва да намери приложение разпоредбата на чл. 415в от КТ. Не се
установяват и настъпили вредни последици за работника, поради което закономерно
районният съд е изменил оспорения пред него правораздавателен акт, а от това се
налага извод за неоснователност на претенцията на касатора за отмяна на
решението и за потвърждаването на НП.
Претенцията на
касационния жалбоподател се явява основателна в частта ѝ за присъждане на
разноски в производството пред районния съд. Съгласно нормата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН страните имат право на разноски. В
чл. 189, ал. 3 НПК е приет принципа, че ако лицето е признато за
виновно, същото следва да понесе всички разноски по делото, независимо дали в
провежданите контролни производства размерът на наказанието е бил потвърден или
редуциран. Тази разпоредба би намерила субсидиарно приложение и в процеса по
ЗАНН, ако в ЗАНН липсваше изрична уредба на този въпрос. Въпросът за
възлагането на разноските в административно наказателния процес обаче е изрично
уреден в чл. 63, ал. 3 ЗАНН, а именно по реда на АПК, което изключва
приложението на принципа на чл. 189, ал. 3 НПК.
В АПК въпросът за
възлагането на разноските е уреден в чл. 143, в който е посочено, че когато
съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Подателят на
жалбата има право на разноски по ал. 1 и при прекратяване на делото поради
оттегляне на оспорения от него административен акт. Когато съдът отхвърли
оспорването или подателят на жалбата оттегли жалбата, страната, за която административният
акт е благоприятен, има право на разноски. Когато съдът отхвърли оспорването
или оспорващият оттегли жалбата, подателят на жалбата заплаща всички направени
по делото разноски, включително минималното възнаграждение за един адвокат,
определено съгласно наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, ако
другата страна е ползвала такъв.
Липсва обаче изрична
уредба как следва да се процедира, ако искането за отмяна на административен
акт е частично уважено и частично отхвърлено. По този въпрос съгласно
препращащата норма на чл. 144 АПК приложение намират общите правила на чл. 78 ГПК, в който е проведен принципът, че страните имат право на разноски
съразмерно с уважената, респективно отхвърлената част от искането.
Свидетелство, че именно това е законовата идея е и нормата на чл. 136 АПК,
съгласно която разноските за общия представител се понасят от административния
орган съобразно уважената част от оспорването. При приложение на този принцип
АНО има право на разноски по съразмерност, пропорционално на
уважената/отхвърлената чат от жалбата.
В хода на въззивното
производство АНО е бил представляван от юрисконсулт, като е отправил претенция
за присъждане на разноски в размер, определен от съда. Относима е Наредбата за
изплащането на правната помощ, в частност нейният чл. 27е. От тази позиция и по
съразмерност на основание чл. 63, ал. 3 ЗАНН, вр. чл. 144 АПК, вр. чл. 78, ал.
1 ГПК в полза на Дирекция „Инспекция по труда“ следва да се присъдят разноски в
размер на 4.44 лева /при общ размер на наложената санкция на лицето от 1800
лева, уважена претенция в размер на 100 лева и минимален размер на
възнаграждението от 80 лева/. Тези разноски следва да бъдат възложени в тежест
на ответника в настоящото производство.
Водим от горното, Шуменският административен съд
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение № 260071/01.02.2021г. на
Районен съд – Шумен, постановено по ВНАХД № 2218/2020г. по описа на съда в
частта му, с която съдът е оставил без уважение претенцията на Дирекция
„Инспекция по труда“ – Шумен за присъждане на разноски и вместо това
постановява:
ОСЪЖДА
„Е.Ф.Ф.М.Б.Л.“ ООД да заплати на Дирекция
„Инспекция по труда“ – Шумен разноски в размер на 4.44 лева.
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 260071/01.02.2021г.
на Районен съд – Шумен, постановено по ВНАХД № 2218/2020г. по описа на съда в
останалата му част.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в
сила на 28.04.2021г.