Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 08.07.2021
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на осми юли през две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА АНДРЕЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛИЦА ЙОРДАНОВА
РАДОСТ БОШНАКОВА
като
разгледа докладваното от съдия Р. Бошнакова в.ч.гр.д. № 959 по описа на съда за 2021
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 – 438 от ГПК.
Образувано е по жалба на длъжника З.Л.И. АД срещу разпореждане
от 13.10.2020 г. на ЧСИ С.П.с рег. № 921 и район на действие СГС, с което е
отказано да бъдат намалени разноските за адвокатското възнаграждение на взискателя
по изп. дело № 583/2020 г.
В жалбата се твърди, че претендираното от взискателя
адвокатско възнаграждение (неточно посочвано в жалбата като юрисконсултско
такова) е прекомерно, предвид фактическата и правна сложност на изпълнението и липсата
на необходимост от предприемане на действия по принудително изпълнение от представителя
на взискателя за удовлетворяване на вземането на последния, а и върху него било
незаконосъобразно определянето на пропорционалната такса по т. 26 от Тарифата. Иска
се отмяна на обжалваното действие на съдебния изпълнител. Претендира разноски.
Взискателят ДЗИ - О.З.ЕАД е подал възражения по жалбата,
с които я оспорва, като в мотивите си по чл. 436, ал. 3 от ГПК - съдебният
изпълнител също заявява становище за нейната неоснователност.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените в жалбата
пороци на обжалваното действие, възраженията на насрещната страна и мотивите на
съдебния изпълнител, намира за установено следното:
Производството по изп. дело № 583/2020 г. по описа на ЧСИ
С.П.и с район на действие СГС е образувано по молба от 09.07.2020 г. на
взискателя ДЗИ - О.З.ЕАД по изпълнителен лист от 29.06.2020 г., издаден въз
основа на влязъл в сила съдебен акт по гр. дело № 57060/2018 г. на СРС за
заплащане от длъжника З.Л.И. АД на взискателя ДЗИ - О.З.ЕАД на основание чл.
411 от КЗ на сумата 662.17 лева – регресно вземане, заедно със законната лихва
от 27.08.2018 г., и сумата 410 лева – разноски по производството.
Молбата на взискателя ДЗИ - О.З.ЕАД е подадена чрез процесуален
представител – адв. А.Б., която е била нередовна поради липса на посочен от
взискателя начин на изпълнение. Към молбата е било представено само пълномощно
за учредената на адвоката представителна власт, но не и доказателства за
уговореното и заплатено от взискателя адвокатско възнаграждение в размер на 240
лева с включен ДДС, претендирано с молбата по чл. 426 от ГПК (такива доказателства,
макар и описани в тази молба, са представени с възраженията по жалбата с дата
на издаване след подаването им чрез съдебния изпълнител). Посоченото възнаграждение
при така подадената нередовна молба и приложения към нея е възложено в тежест
на длъжника заедно със сумата 228.25 лева – такси по Тарифата към ЗЧСИ, с
обективираното в поканата на съдебния изпълнител разпореждане за разноските. Поканата
за доброволно изпълнение до длъжника е била връчена на 15.07.2020 г.
С молба от 23.09.2020 г. взискателят е подал молба до
съдебния изпълнител за извършване на справки за притежаваните от длъжника
банкови сметки, а на 24.09.2020 г. искания за налагане на запор върху банкови
сметки на длъжника в Юробанк България АД и възлагане на длъжника на допълнителни
разноски за адвокатско възнаграждение от 183.03 лева с включен ДДС, като към
нея липсват описаните в приложение документи. Въз основа на последната като
посочен от взискателя начин на изпълнение съгласно чл. 426, ал. 2 от ГПК
(липсващ към момента на подаване на молбата за принудителното изпълнение), съдебният
изпълнител с разпореждане от 29.09.2020 г. е предприел изпълнителни действия по
налага на запор, по които третото задължено лице е съобщило за липса на авоар
(така писмо от 05.10.2020 г.).
С постановление от същата дата съдебният изпълнител е
присъединил за събиране и претендираното с молбата от 23.09.2020 г. адвокатско
възнаграждение. Постановлението е съобщено на длъжника на 30.09.2020 г., който
на 01.10.2020 г. е възразил, като е поискал намаляване на възложените му
разноски за адвокатско възнаграждение по принудителното изпълнение, вземането
по което изпълнително производство според мотивите на съдебния изпълнител е погасено.
По така направеното възражение съдебният изпълнител се е
произнесъл с разпореждане от 13.10.2020 г., като е отказал намаляването на
разноските за адвокатско възнаграждение. Разпореждането е съобщено на длъжника
на 14.10.2020 г. и обжалвано от последния.
При така установените факти съдът намира от правна страна
следното:
Жалбата от 19.10.2020 г. е подадена в срока по чл. 436, ал.
1 от ГПК, видно от съобщението за връчване на обжалваното разпореждане. Същата
е допустима – насочена е срещу подлежащ на обжалване съгласно чл. 435, ал. 2,
т. 7 от ГПК акт на съдебния изпълнител, а именно – разноски по изпълнението,
като съобразявайки възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК пред съдебния
изпълнител съдът приема за предмет на жалбата допълнително възложените на
длъжника разноски по принудителното изпълнение.
Разгледана по същество жалбата е също и основателна.
Отговорността за разноските по изпълнителното
производство се урежда по правилата на чл. 79 от ГПК, чл. 78 – 84 от ЗЧСИ и
Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ (ТТРЗЧСИ). Съгласно чл. 78 от ЗЧСИ
такси по изпълнението се събират за извършване на изпълнителни действия и за
извършването на други действия, като размерът и видът на разноските по изпълнението
се определят с тарифа на МС по предложение на министъра на правосъдието след
съгласуване с камарата. За събиране на таксите по изпълнението се изготвя
сметка в два или повече еднообразни екземпляра, подписани от частния съдебен
изпълнител, единият от които се връчва на задълженото лице – арг. от чл. 79 от ЗЧСИ. Обикновените такси се събират само за действия, изрично посочени в
Тарифата, а пропорционалните такси се събират в процент според материалния
интерес - чл. 82 и 83 от ЗЧСИ.
Длъжникът съгласно чл. 79 от ГПК не отговаря за
разноските в изпълнителното производство само в три случая. Когато не е дал
повод за предявяване на изпълнителния лист, защото е платил дълга си преди
това, респ. при прекратяване на изпълнението на друго основание по чл. 433 от ГПК, когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени
от съда или когато разноските, направени от взискателя са за изпълнителни
способи, които не са приложени.
В разглеждания случай единствените действия, извършени от
процесуалния представител на взискателя, са свързани с надлежното образуване на
изпълнителното производство по чл. 426 от ГПК. В молбата по чл. 426 от ГПК представителят
на взискателя дори не е посочил изпълнителния способ, което е част от законовите
изискванията за редовност на молбата за образуването на изпълнително
производство. Изложеното налага несъмнения извод, че последващите молби, които
не са обосновани с отстраняване на редовността на молбата по чл. 426 от ГПК, по
правната си същност представляват изпълнение на законовите изисквания за
нейната редовност. Следователно те не представляват самостоятелно искания за
извършване на изпълнителни действия, предприети от представителя на взискателя,
извън дължимите такива при образуването изпълнителното производство и само въз
основа на които съдебният изпълнител би могъл законосъобразно да предприеми действия
по принудително изпълнение, тъй като посочването от взискателя на изпълнителен
способ е било обуславящо за допустимостта на изпълнителното производство
съгласно чл. 426 от ГПК.
Възнагражденията по чл. 10, т. 1 и 2 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредбата) не
се кумулативни, а самостоятелни по своето основание и ред за определяне на
техния размер и са обусловени от спецификата на изпълнителното производство и
дадената от закона изрична възможност на длъжника да погаси дълга си в срока за
доброволно изпълнение, което изпълнение в този срок прави ненужна защитата на
взискателя с предприемане на други (нови) изпълнителни действия по
производството. По тези съображения законодателят е изключил и възможността за
възлагане върху длъжника и на разноските за изпълнителните способи, които са
изоставени или не са приложени, респ. са ненужни за принудителното изпълнение
на дълга – чл. 79, ал. 1, т. 2 и 3 от ГПК. Следователно при наличието само на
подадени от взискателя молби за образуването на изпълнителното производство и
за конкретизиране на изпълнителния способ за принудителното реализиране на
вземанията по изпълнителния лист, посочването на който предпоставя допустимост
на процесното изпълнително производство, заплащането на адвокатско
възнаграждение към този момент за осъществената от представителя на взискателя
защита в по-голям размер от 200 лева без ДДС или 240 лева с включен ДДС за процесното
изпълнение се явява прекомерно по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК.
Ето защо, обжалваното разпореждане на съдебния изпълнител следва
да бъде отменено относно отказа му да намали възложените на длъжника разноски
за адвокатско възнаграждение за сумата от 183.03 лева – допълнително адвокатско
възнаграждение, възложени в тежест на длъжника с постановлението от 29.09.2020
г.
Изводът за прекомерност на адвокатското възнаграждение води
до основателност и на искането на жалбоподателя за размера на пропорционалната
такса по т. 26 от Тарифата към ЗЧСИ, определена върху възложеното от съдебния
изпълнител адвокатско възнаграждение от 183.03 лева – разликата над сумата от 240
лева с включен ДДС до сумата от 423.03 лева. Неоснователно е възражението на
жалбоподателя, че същата не се дължи върху разноските за адвокатско възнаграждение,
тъй като те не представлявали събрана сума по принудителното изпълнение. Съгласно
чл. 83, ал. 1 от ЗЧСИ пропорционалните такси по изпълнението се събират в
процент според материалния интерес, като в т. 26 от ТТРЗЧСИ е предвидено, че за
изпълнението на парично вземане, каквото е налице в случая, пропорционалната
такса се събира върху събраната сума. В паричното вземане не се включват
авансовите такси (така забележка 4 към т. 26 от Тарифата). Изхождайки от така
предвиденото изключение (което в съответствие с правно недопустимото
начисляване на такси върху такси) при формирането на събраната сума от вземането,
респ. на материалния интерес, значим за определянето на дължимата по
принудителното изпълнение такса, и характера на заплатеното от взискателя
адвокатско възнаграждение по изпълнителното производство, което като разноски
по изпълнението за сметка на длъжника по арг. от чл. 79, ал. 1 от ГПК, се
събира заедно със сумите по изпълнителния лист чрез съответното изпълнително
действие, уговореното и заплатено от взискателя адвокатско възнаграждение се
включва както в понятието „материален интерес“ по смисъла на чл. 83, ал. 1 от ЗЧСИ, така и в понятието „събрана сума" по смисъла на т. 26 от ТТРЗЧСИ
(така решение № 278 от 25.06.2012 г. по гр. дело № 414/2012 г. на ВКС, ГК, IV
ГО).
С оглед константната практика на ВКС за недължимост на
разноски при разглеждане на спор за разноските по производството, какъвто е
разглежданият, такива не следва да бъдат присъждани на жалбоподателя.
По изложените съображения Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
по жалба на З.Л.И. АД, ЕИК ********, разпореждане от 13.10.2020 г. по изп. дело
№ 583/2020 г. по описа на ЧСИ С.П.с рег. № 921 и с район на действие Софийски
градски съд, с което е отказано намаляване на разноските по принудителното изпълнение
за адвокатско възнаграждение за сумата от 183.03 лева с включен ДДС – разликата
над сумата от 240 лева до общо възложения размер от 423.03 лева, и за съответната
пропорционална такса по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските към Закона за
частните съдебни изпълнители, определена върху възложеното от съдебния изпълнител
адвокатско възнаграждение от 183.03 лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.