РЕШЕНИЕ
№ 58
гр. Монтана, 22.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на тридесети
януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Аделина Тушева
Членове:Елизабета Кралева
Таня Живкова
при участието на секретаря СИЛВИЯ Л. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от Елизабета Кралева Въззивно гражданско дело
№ 20221600500430 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на А. К., подадена чрез назначения й особен представител адв. Е. К.,
против решение на Районен съд – Лом № 250 от 11 април 2022 г. по гр. д. № 1562/2021 г.
Във въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, затова е
направено искане то да бъде отменено и вместо него МОС да постанови ново, с което да отхвърли иска на „В и
К“ ООД – *като неоснователен. Изтъква, че ЛРС не е обсъдил доводите му, че дружеството-доставчик на вода
недобросъвестно е начислявало дължимите суми служебно, а не по показанията на измервателен уред.Жалбата е
подробно мотиврана.Моли съда да отмени атакуваното съдебно решение като неправилно и незаконосъобразно и
отхвърли исковата претенция изцяло като неоснователна.
Въззиваемата страна „ВиК“ ООД – *чрез юрисконсулт В. оспорва въззивната жалба и моли да бъде
оставена без уважение като неоснователна. Твърди, че ЛРС е обсъдил събраните доказателства и е стигнал до
правилни изводи за основателност на иска. Оспорва довода, че ВиК-операторът е бил длъжен да информира
абоната за начина на начисляване на дължимите суми. Ако абонатът е имал въпроси, следвало е той да потърси
разяснения от представител на дружеството. Моли съда да потвърди атакуваното решение като правилно и
законосъобразно.
При въззивното разглеждане на делото не са събрани нови доказателства.
МОС провери обжалвания съдебен акт като обсъди събраните в производството доказателства във връзка с
доводите на страните и приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена от легитимирано да обжалва лице в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, поради
което е процесуално допустима.Разгледана по същество същата е неоснователна.Съображенията на МОС за това
са следните:
Производството пред Ломския районен съд се е развило по иск, предявен от „ВиК“ ЕООД – *против А. К. за
признаване за установено на основание чл. 422 от ГПК съществуването на вземане на дружеството в размер на
424,81 лв стойност на доставена питейна вода в периода 15май 2017 г. – 06 октомври 2020 г., както и 48,12 лв
обезщетение за забавено плащане за периода 16 май 2017 г. – 26 ноември 2020 г. За вземанията е била издадена
заповед за изпълнение на основание чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 1812/2020 г. на ЛРС. Първоинстанционният съд
е приел, че искът е основателен, тъй като съществуването на вземането се установява от приложените писмени
доказателства: извлечение от партидата на абоната за отчитане напотреблението и извлечение от сметка за
начислените задължения. Съдът е изложил мотиви, че между страните е налице неформален договор за доставка
на питейна вода, спрямо който са приложими Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите
от „ВиК“ ООД – *. Приел е, че е установено изпълнение на задължение от страна на „ВиК“ ООД и неизпълнение
1
на насрещното задължение от страна на абоната, затова е уважил иска за цена на водата и обезщетение за
забавено плащане, като е приел и частично за основателно направеното възражение за погасяване по давност на
вземането.
Въззивният съд споделя напълно доводите на първоинстанционния съд и намира въззивната жалба за
неоснователна по следните съображения:
По делото е безспорно, че въззивникът А. М. е потребител на питейна вода, доставяна от въззиваемото
дружество. За наличието на облигационна връзка между тях не е необходимо да съществува писмен договор, тъй
като няма законово изискване този вид договори да са формални. С откриване партидата на собственика на имота
и осъществяване на доставки от страна на дружеството между тях се е установила облигационна връзка,
създаваща насрещни права и задължения и без да е нужно сключване на изричен договор за присъединяване.
Условията на доставка на вода, задълженията на страните и отговорността им при неизпълнение на насрещните
задължения са уредени в Общите условия, които са публично достъпни и обвързват страните. От представените и
приетите в настоящото производство доказателства, а именно извлечения от партидната книга на ищеца, съдът
намира, че за исковия период, обхващащ потреблението от 15.05.2017г. – 06.10.2020г., безспорно е установено, че
ответницата има качеството потребител. От извлеченията от партидната книга на дружеството, представени от
ищеца, е видно, че за този имот, находящ се в гр. *, ул. „*“ № *, е имало открита партида на името на ответника за
доставка на вода и ВиК - услуги. Партидата съдържа отчитания от 12.04.2010 г. до 08.06.2021 г., като са полагани
подписи от абоната. За целия исков период, 15.05.2017 г. – 06.10.2020 г., видно отново от партидната книга, за
имота била начислявана вода като служебен разход по 5 куб.м. месечно. С подписи върху карнетите бонатът
потвърждава наличието на облигационна връзка, обективирана в наличието на открита партида при ищцовото
дружество с аб. № *, тъй като се съгласява с наличието на такава, подписвайки се на карнет-книгата. На второ
място доказва своето присъствие в имота, където е правено отчитането, респ. ползване.Видно от приложените по
делото карнети в същите е отразявано служебно потребление, предвид липсата на водомер в отчетния обект, и
същото е в предвидения в чл. 39, ал. 5 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи и в чл. 25, ал. 8 от Общите
условия минимум. Съгласно цитираната разпоредба по изключение се допуска за потребители, които нямат
монтирани водомери на водопроводните отклонения и индивидуални водомери, месечното количество
изразходвана, отведена и пречистена вода да се заплаща, както следва: по 6 куб.м при топлофицирано жилище и
по 5 куб.м - при нетоплофицирано жилище за всеки обитател. Полагани са подписи за ползвател при посещенията
от инкасатора, което доказва, че имотът е бил обитаем, макар и непостоянно, и които подписи удостоверяват
запознатост на абоната с нанесените данни в карнета. В исковия период има и неподписани служебно нанесени
потребления, но същите са последвани от такива, които са подписвани при последващи посещения, с което
ответникът се е съгласил с вписаното служебно начислено количество вода и е приел и предходните вписвания.
Не се събрани доказателства за наличие на възражения от страна на абоната касателно начина на отчитане и
размера на начисляваните кубици вода по партидата. Изчислението на стойността на начислените кубици вода е
установена коректно от приетата съдебно-счетоводна експертиза по делото, която МОС също кредитира като
правилно и прецизно.
Вземането за законна лихва за забава възниква от фактически състав, включващ елементите: главно парично
задължение, настъпила негова изискуемост и неизпълнение на същото, като предметът на това вземане е
обезщетение за вредите, които неизпълнението обективно и закономерно причинява. В чл. 33, ал.2 от Общите
условия на ВиК е предвидено, че потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за използвани ВиК
услуги в 30–дневен срок след датата на фактуриране. Доколкото падежът на главното задължение е определен,
съгласно разпоредбата на чл.84, ал.1 ЗЗД, длъжникът изпада забава след изтичането му. По делото се установи
наличие на главно задължение, с настъпил падеж, по отношение изпълнението на което ответникът е изпаднал в
забава с изтичане на 30-дневния срок от издаване на първата процесна фактура за доставените ВиК услуги, като
по отношение на последващите задължения, ответникът е изпадал в забава след изтичане на посочения 30-дневен
срок, от който момент се е породило и задължение за заплащане на обезщетение за забава, в размер на законната
лихва.Задължението за лихва е установено законосъобразно от първоинстанционния съд, който е отчел и
възражение за изтекла давност за пчаст от вземането за главница и лихва, като е приел, че исковата претенция за
главница е доказана до размера от 354,19 лева и за периода от 01.12.2017 г. до 06.10.2020 г. /края на периода на
претенцията/. Сумата за лихва се дължи в размер от 31,03 лв. за периода от 01.12.2017 г. до 26.11.2020 г. /края на
периода на претенцията/.
При този анализ на доказателствата по делото, МОС намира жалбата за неоснователна и като такава я
оставя без уважение, като атакуваното съдебно решение следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
Водим от гореизложеното, МОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 250 от 11 април 2022 г. по гр. д. № 1562/2021 г ПО ОПИСА на Районен
съд – Лом.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
2
Членове:
1._______________________
2._______________________
3