Р Е Ш Е Н И Е
№406 01.10.2020г. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
На двадесет и девети
септември 2020г.
в
открито заседание в следния състав:
СЪДИЯ: ДАРИНА ДРАГНЕВА
Секретар: Пенка Маринова
Като разгледа докладваното от съдия
Драгнева административно дело №268 по описа за 2020г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.215 и
сл. от ЗУТ вр. с чл.128 от АПК, образувано по жалбата на А.И.И. против Заповед
№ 10-00-1134/06.04.2020г издадена от Кмета на община Стара Загора, с която на
основание чл. 225а ал.2 от Закона за
устройство на територията е наредено да се премахне незаконният строеж
пета категория: Метална гаражна клетка №3“, без одобрени строителни книжа и
Разрешение за строеж, находяща се в поземлени имот с идентификатор
68850.303.972 и поземлен имот с идентификатор 68850.303.808 по КК на град Стара
Загора. Строежът е установен с констативен акт №15/11.03.2020г, съставен от
длъжностни лица при Община Стара Загора, пета категория по чл.137 от ЗУТ и
Наредба №1 от 30.07.2003г на МРРБ за номенклатура на видовете строежи – метална гаражна клетка №3,
изпълнена от неизвестен извършител, без одобрени строителни книжа и разрешение
за строеж, находяща се в посочените поземлени имоти, местност „Халваджи кладенец“, извън регулационния план на града.
Металната гаражна клетка е с размери 3.00м/5.00м и височина 2.00м, с административен
адрес кв. Три чучура-север, местност „Халваджи
кладенец“, западно от улица с о.т.2042-о.т.2144, по плана на град Стара Загора,
западно от бл. №69. Постъпила е групова жалба на 26.03.2020г, с която
жалбоподателите заявяват, че са собственици на гаражите, без отбелязване на
собственика на гаражна клетка №3. Не са представени строителни книжа, строежът
не е в режим на търпимост и не подлежи на узаконяване по §127 ал.2 от ПР към
ЗИДЗУТ. Строежът не е в съответствие с ПУП на кв. Три чучура –север, одобрен
със Заповед №1082/07.07.1997г на Кмета на община Стара Загора, не съответства
на ОУП, по който попада в устройствена зона – За паркове, градини и
озеленяване. С жалбата не се навеждат основания за спиране или прекратяване на
административното производство. Констативния акт е съобщена на 11.03.2020г,
чрез залепване на метална гаражна клетка №4 и на табло в община Стара Загора.
С жалбата се иска от съда да бъде
отменена Заповед №10-00-1134/06.04.2020г на Кмета на община Стара Загора като
издадена в противоречие на материалния закон, при следните доводи: гаражната
клетка е поставена в не урегулирана територия, извън пространството за жилищен
блок 69, кв. Три чучура-север, град Стара Загора. Поставена е със съгласието на
другите собственици на общо шест гаража от същия тип и на терен в местността „Халваджи кладенец“, но извън регулацията. Върху посоченият
терен са извършени благоустройствени мероприятия – бетонова замазка пред входа
на всички гаражи, почистване на района от камъни, отпадъци и паднали дървета
със специална машина и е обособен кът за отдих, за които са заплатени лични
средства, без да се ангажира община Стара Загора. По този повод са образувани
административно наказателни производства - №445/2003г е едно от тях, приключило
със съдебно решение, с което със сила на присъдено нещо е установено, че
гаражите не са незаконен строеж, както и че общината няма правомощия за контрол
върху терени, извън регулацията – Кмета на общината не е компетентен да
осъществява контрол върху осъщественото извън територията, обхваната от
подробните устройствени планове. Подадена е групова жалба от всички шест
собственика, в която фактите по случая са описани подробно и подкрепени със
снимков материал. Жалбата е по повод съобщение, залепено на някои от гаражите,
без номер и дата и без да е посочено до кого се отнася. Със съобщението е
посочено основанието за премахване, а именно благоустрояване на уличната мрежа
в квартала, със срок от седем дни, без да е ясно от кога се брои, за кой
адресат се отнася. По този повод посетили сградата на община Стара Загора, но
на таблото за съобщения не установили поставено съобщение с идентично
съдържание. По-късно установили, че е съставен констативен акт №15/11.03.2020г,
един ден след като е отказана поискана среща със Заместник кмета по
строителството. Констативния акт не е връчен на нито един от засегнатите
собственици. Счита в заключение, че гаражните клетки не пречат на
благоустройствените мероприятия, не са поставени в резултат на административно
нарушение на закона, който е действал към момента на поставянето им преди
повече от 17 години. Счита, че гаражите не представляват строеж по смисъла на
ЗУТ, поради което не може да бъдат определени като незаконно строителство.
Ответника – Кмета на община Стара Загора,
чрез процесуалния си представител поддържа становище, че гаражите представляват
строеж, а съгласно установените по делото факти, същият е незаконен и подлежи
на премахване. Претендира възнаграждение за юрисконсулт.
Административен съд Стара Загора като взе
предвид становищата на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за
установено следното:
Няма спор, че гаражна клетка №3 по окомерната
скица към констативен №15/11.03.2020г. се ползва от жалбоподателя, а същият е
закупил срещу сумата от 470лв на 18.02.2003г метален гараж. Констативния акт е
поставен на 11.03.2020г на вратата на гаражна клетка №3, съгласно
удостоверителното изявления на служителите на община Стара Загора, които са го
съставили. Видно от служебна бележка – удостоверителен документ за извършени
действия, служителите С. И. – старши специалист отдел „Контрол по
строителството“ и Т.Т.-старши специалист отдел „Кадастър и регулация“ са
залепили на информационното табло в сградата на Община Стара Загора КА №15/11.03.2020г по чл.224а от ЗУТ. Освен
това, на 28.02.2020г е залепено съобщение на металните гаражни клетки, с което
са поканени техните собственици да ги премахнат преди да се образува
производството за отстраняване на незаконното строителство. Следователно
извършителите на строежите са имали възможността да се идентифицират пред
административния орган, но не са го направили, с което сами са се поставили в
положението да не бъдат лично призовани в производството по издаване на
оспорената заповед. След като извършителя на строежа е неизвестен, а този факт
е безспорен, тъй като не е спазен разрешителния режим нито за извършване на
строеж, нито за поставяне на преместваем обект, нито поземления имот е
собственост на жалбоподателя, то за административния орган не остава друга
процесуална възможност, освен реда по §4 от ДР на ЗУТ. В тази връзка следва да
се каже, че под „извършител“ на строежа, който следва да бъде адресат на
заповедта за премахването му, законът визира лицето, което към актуалния момент
е негов собственик. Ето защо, въпреки издадените през 2003г Наказателни
постановления, за които свидетелства Решение №18/04.03.2004г на РС Стара
Загора, не може да се приеме, че извършителят – собственика на гаража към
датата на образуване на административното производство е известен на
административния орган. Последния е предприел необходимите действия да издири
лицето, което следва да бъде задължено да премахне строежа, а именно неговия
собственик към датата на констатирането му. С групова жалба от 26.03.2020г
жалбоподателят и още пет лица са посочили, че възразяват във връзка със
съобщение за премахване на металните гаражи, което сочи, че са запознати с
образуваното производство и са взели участие в него, а правото им на защита в
хода на установяване на обективните факти е осигурено, включително чрез
обсъждане основателността на техните доводи. Следва да се каже, че срокът в
който съобщението трябва да бъде на разположение на информационното табло е
този, в който заинтересованите лица могат да правят възражения. В случая срокът
по чл.224а ал.2 от ЗУТ е 7-дневен и е изтекъл на 18.03.2020г, а действието по
съобщаване на констативния акт се удостоверява с подписа на две длъжностни лица, което условие и изпълнено,
видно от съдържанието на служебната бележка – точен час, дата на поставяне,
документа, който е залепен, къде е залепен. По аргумент от §4 ал.2. от ДР на
ЗУТ вр. с чл.224а ал.2 от същия закон и предвид установените положителни факти
по съобразяване на реда за съобщаване на констативния акт, възраженията относно
съдържанието на съобщението са неоснователни. Залепва се самия констативен акт,
с който се гарантира запознаване на заинтересованото лице с фактите, които ще
обосноват създаването на административното правоотношение между него и
административния орган с издаването на административния акт – право на
контролните органи да разпоредят премахване и насрещното му задължение за
премахване, чрез което това право да се удовлетвори. Констативния акт съдържа в
пълнота фактическите основания, предвидени в диспозицията на 225 ал.2 т.1 и т.2
от ЗУТ вр. с чл.225а ал.1 и ал.2 от ЗУТ, която регламентира отклонение от
дължимото поведение за спазване на разрешителния режим. Металния гараж е
квалифициран като строеж от пета категория въз основа на Наредба №1 от
30.07.2003г на МРБ за номенклатурата на видовете строежи, без одобрени
строителни книжа и Разрешение за строеж, в противоречие с Общия устройствен
план, който за територията, в която попадат поземлените имоти предвижда
паркове, градини, озеленяване. Местоположението на строежа, конкретно
установено в констативния акт, се потвърждава от приетото по делото заключение
по допусната СТЕ, без възражения от страните. Съгласно отговор на първи въпрос,
гаражната клетка, описана в оспорената заповед попада в поземлените имоти с идентификатори
68850.303.972 и 68850.303.808 по КККР на града, с административен адрес
местност „Халваджи кладенец“, кв. Три чучура-север“,
западно от улица с осови точки 2042 -2144, и западно
от бл.69 в същия квартал. В западната си част от 5.93кв.м е върху ПИ 303.808, а
с 8.76кв.м. /източна част/ върху ПИ 68850.303.972. Общата площ на гаража е
14.69кв.м. Двата поземлени имота имат начин на трайно ползване – пасище,
територия земеделска. Групата от гаражните клетки е западно от уличната
регулация между осови точки 2042 и 2144. Поземлените
имоти са обхванати от общия устройствен план на град Стара Загора, но за тях
няма подробен устройствен план, а предвид момента на тяхното поставяне, не
следва да се обсъжда въпроса за търпимостта им. Незаконните строежи се определят
като търпими в зависимост от момента на тяхното извършване – в сроковете по §16
от ДР на ЗУТ и в срока по §127 ал.1 от ЗУТ – най-късно до 31.03.2001г, които са
неотносими към случая. Ето защо не следва да се
обсъжда дали към действащите през 2003г устройствени планове и към тези, които
действат към настоящия момент е допустимо да има гаражи в посочените поземлени
имоти – общинска собственост, с друго предназначение по начин на трайно
ползване и съгласно общия устройствен план. Мотиви в оспорената заповед по този
въпрос са изложени и същите съответстват на приложимия материален закон –
нормите, регламентиращи условията за търпимост на незаконните строежи.
Доводите, че гаражът не представлява строеж не съответстват на правните норми,
съдържащи се в определението за строеж по §5 т.38 от ЗУТ и на определението за
преместваем обект, дадено в разпоредбата на §5 т. 80 от ЗУТ. Преместваем обект
на първо място е онзи, който няма характеристиките на строеж, а строеж по
силата на определението са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки,
пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни работи, консервация,
реставрация, реконструкция по автентични данни по смисъла на чл. 74, ал. 1 от
Закона за културното наследство и адаптация на недвижими културни ценности,
огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и
спортни съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и
преустройства със и без промяна на предназначението. Видно от цитирания текст
на определението за строеж, законодателя не поставя изискване за начина на
закрепване към терена, както е процедирано по отношение на преместваемите
обекти. Последните на първо място не трябва да имат характеристиките на строеж
в това число не следва да попадат под разпоредбите на номенклатурите на
видовете строежи, която следва регламентите на ЗУТ за основно и допълващо
застрояване, а гаража е тъкмо постройка на допълващото застрояване, независимо
дали може да бъде отделен от терена и преместен без разглобяване и загуба на
функционални характеристики. Поставянето или премахването на преместваемите обекти
като кумулативно условие, не трябва да променя начина на ползване на земята
и/или субстанцията на терена. От тези изисквания спрямо преместваемите обекти
не следва довод, че определението за строеж може да се допълва с условието
сградата, постройката или пристройката да е закрепена върху терена по начин,
който променя неговата субстанция или начин на трайно ползване. Определенията
се прилагат без разширително тълкуване и видно от конкретния текст на §5 т.38
от ДР на ЗУТ строеж на първо място е онази сграда, постройка, пристройка, както
и изброените строителни дейности, която представлява основно или допълващо
застрояване. Предложеното от жалбоподателя тълкуване на закона заобикаля
разрешителния режим, въведен със ЗУТ, тъй като предлага да се приеме, че всеки
обект, чието поставяне или премахване не променя трайно субстанцията на терена
или начина на ползване на земята, е преместваем и не подлежи на правна
квалификация като строеж. Видно от
точния прочит на определенията по §5 от ДР на ЗУТ се налага извод, тълкуване на
закона не отговаря на неговия смисъл и точното съдържание на определителните
правни норми. Впрочем, че те са продължение на материално правните разпоредби
за преместваеми обекти – такива на първо място по аргумент от чл.56 от ЗУТ са
онези, които имат предназначението по чл.56 ал.1 т.1, т.2 и т.3 от ЗУТ и тъкмо
те не следва да бъдат закрепени трайно за терена, нито да променят начина му на
ползване. За тях се изисква разрешение за поставяне. За всички останали обекти,
независимо как са закрепени за земята, ако представляват основно застрояване –
онова, което удовлетворява определеното предназначение на имота или допълващо –
онова, което обслужва основното предназначение, се изисква разрешение за строеж
и съответно инвестиционен проект или становище. Важно изискване, което поставя
чл.59 от ЗУТ и относимо към неурегулираните територии, потвърждаващо изложеното
дотук по отношение квалификацията конкретния гараж като строеж, е да има план
за застрояване и промяна предназначението на земята, когато такова се изисква.
Това условие за промяна на предназначението на земята не е изпълнено, нито има
план за застрояване, за да се обсъжда търпимост на строеж, без строително
разрешение. Без промяна на предназначението, когато е допустимо е нужна поне
виза за проектиране. Устройството на територията е рестриктивен режим, който не
допуска по желание и усмотрение на лицата да поставят или извършват постройки
за задоволяване на потребности, за които имотите не са предназначени или ако
отговарят на предназначението, да се прецени с оглед бъдещо или действащо
урегулиране къде да бъдат разположени. След като са спазени процесуалните
изисквания на ЗУТ и материално правните му разпоредби, жалбата се явява неоснователна.
Воден от тези мотиви, Административен съд
Стара Загора
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.И.И.
против Заповед №10-00-1134/06.04.2020г. на Кмета на община Стара Загора.
ОСЪЖДА А.И.И. ЕГН:**********
*** сумата от 100лв /сто/, представляваща възнаграждение за юрисконсулт.
Решението подлежи на
обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е
обявено.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: