№ 1494
гр. София, 25.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Гражданско
дело № 20211110126962 по описа за 2021 година
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр.
чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД от „Топлофикация София” ЕАД срещу Д. Т.
ОРС. и Д. Т. М. в условията на разделна отговорност с искане спрямо ответниците да бъде
признато за установено, че дължат на ищеца следните суми: сумата от 1146,94 лв.-главница,
представляща стойността на потребена топлинна енергия за периода 01.05.2017г.-
30.04.2019г., ведно със законната лихва от 16.12.2020г. до окончателното изплащане, сумата
от 178,18 лева – лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от
15.09.2018г. до 07.12.2020г., сумата от 18,99 лева – главница за дялово разпределение за
периода 01.11.2017г. до 30.04.2019г., ведно със законната лихва от 16.12.2020г. до
окончателното изплащане, както и сумата от 4,14 лева - лихва за забава върху главницата за
дялово разпределение за периода от 31.12.2017г. до 07.12.2020г., за които суми е била
издадена заповед за изпълнение по ч. гр. дело № 63238/2020г. по описа на СРС, 65-ти състав
при следните квоти: - Д. Т. ОРС., отговаряща за 1/2 от общото задължение, а именно: сумата
от 573,47 лв.,главница, представляща стойността на потребена топлинна енергия за периода
01.05.2017г.-30.04.2019г., ведно със законната лихва от 16.12.2020г. до окончателното
изплащане, сумата от 89,09 лева – лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода от 15.09.2018г. до 07.12.2020г., сумата от 9,50 лева – главница за дялово
разпределение за периода 01.11.2017г. до 30.04.2019г., ведно със законната лихва от
16.12.2020г. до окончателното изплащане, както и сумата от 2,07 лева - лихва за забава
върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.12.2017г. до 07.12.2020г., за
които суми е била издадена заповед за изпълнение по ч. гр. дело № 63238/2020г. по описа на
СРС, 65-ти състав.;- Д. Т. М., отговарящ за 1/2 от общото задължение, а именно: сумата от
573,47 лв.-главница, представляща стойността на потребена топлинна енергия за периода
01.05.2017г.-30.04.2019г., ведно със законната лихва от 16.12.2020г. до окончателното
изплащане, сумата от 89,09 лева – лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода от 15.09.2018г. до 07.12.2020г., сумата от 9,50 лева – главница за дялово
разпределение за периода 01.11.2017г. до 30.04.2019г., ведно със законната лихва от
16.12.2020г. до окончателното изплащане, както и сумата от 2,07 лева - лихва за забава
върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.12.2017г. до 07.12.2020г., за
1
които суми е била издадена заповед за изпълнение по ч. гр. дело № 63238/2020г. по описа на
СРС, 65-ти състав. Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито
клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Твърди, че по силата на облигационно отношение по договор за продажба на
топлинна енергия е доставил за процесния период до посочения топлоснабден имот
топлинна енергия, като ответникът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата
цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по
реда за дялово разпределение, както и такса за дялово разпределение, като в края на
отчетния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото
разпределение на ТЕ в сградата на база реален отчет на уредите за дялово разпределение.
Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща
дължимата цена в 45-дневен срок от датата на публикуването в интернет страницата а
дружеството, като твърди, че ответникът е изпаднал в забава. Претендира разноски.
Ответниците са депозирали отговор на исковата молба, с който оспорват исковете.
Сочат, че всички отоплителни тела в топлоснабдения имот са демонтирани. Оспорват да е
извършван реален отчет. Оспорват приложените съобщения към фактури, както и подписа
на Йорданка О. в протокол от 02.08.2002г. на ОС на ЕС. Релевират възражение за изтекла
погасителна давност. Претендират разноски.В с.з. ,редовно призовани не се представляват.
С определение от 27.09.2021год. , съдът е допуснал привличане на основание чл.
219, ал. 1 ГПК на страната на ищеца трето лице-помагач „МХ Елвеко“ ООД,който не
изпраща представител. Представя писмени доказателства.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
По иска по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:
Предявеният иск е за установяване съществуването на задължение за заплащане на
дължимата цена по договор за продажба на топлинна енергия.
В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение между
него и ответниците, по силата на което е престирал и за ответниците е възникнало
задължението за плащане на уговорената цена.
В тежест на ответниците е да докажат положителния факт на погасяване на дълга.
Договорът за продажба на топлинна енергия е неформален и се счита сключен при
доставяне на топлинна енергия от страна на топлопреносното дружество и ползването й от
потребителя. Според чл. 153, ал. 1 ЗЕ, клиент на топлинна енергия е собственикът или
носителят на вещно право на ползване на имота, до който се доставя топлинната енергия.
Ето защо, ответникът като титуляр на правото на собственост има качеството на клиент на
дружеството.
Според нормата на чл. 150 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за битови
нужди от топлопреносно предприятие на потребители се осъществява при публично
известни общи условия, като в ал. 2 е предвидено, че тези общи условия влизат в сила след
публикуването им, без да е необходимо изричното им писмено приемане от потребителите.
Предвид тези разпоредби облигационната връзка по договорът за доставка на топлинна
енергия възниква ex lege от момента на възникване на правото на собственост, респ.
вещното право на ползване.
Установява се от представените с исковата молба писмени доказателства –
Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 68,том V,дело
№ 785/2006год. се установява ,че собственици на апартамент №44,в гр.София,ж.к.“Люлин“
2
,бл.434,вх.А,ет.7 са Йорданка И. О. и Тодор Господинов О..Същите са починали ,съответно
на 18.01.2016год. и 20.08.2017год. и съгласно Удостоверения за наследници ,техни
наследници по закон са Д. Т. М. и Д. Т. ОРС. ,низходящи.
Съгласно чл.30,ал.3 от ЗС ,собствениците следва да отговарят за съответната им
идеална част от задълженията ,възникнали за ползването на имота или за отговорността на
ответниците е за по 1/2 част от тях.
С оглед изложеното по-горе, настоящият съдебен състав намира, че ответниците Д.
Т. М. и Д. Т. ОРС. през периода 01.05.2017год. до 30.04.2019год. са били собственици на
топлоснабдения имот,поради което на основание чл.153,ал.1 от ЗЕ имат качеството на
битов клиент на топлинна енергия.
Няма данни по делото, а и твърдения през исковия период качеството "потребител"
на топлинна енергия да е било загубено поради промяна на собствеността или учредяване на
вещно право на ползване.
Видно от приложени по делото 2 броя индивидуални справки за дялово
разпределение, справка за индивидуален отчет от 10.07.2018год. и 18.05.2019год. ,в
процесния имот през процесния период не са отчитани топлоразпределители.Вписана е
констатация за „водомер за смяна“ ,като след като е посочен брой лица „1“ ,то съгласно
индивидуалните справки е била начислявана топлинна енергия за топла вода на база на 1
брой лица,както и е начислявана топлинна енергия за сградна инсталация .
Посочените обстоятелства се потвърждават и от заключението на изслушаната
съдебно-техническа експертиза. Документа за главен отчет е подписан от потребител.
Допусната е по искане на ищеца съдебно-техническа експертиза. Заключението на
вещото лице е прието от съда и не е оспорено от страните. Същото е изготвено след
запознаване с приложените по делото документи и други такива, предоставени на вещото
лице от ищеца и от подпомагащата страна. От заключението се установява,че количеството
топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез т.нар. общ
топломер, монтиран в абонатната станция. Показанията се отчитат в началото на всеки
месец по електронен път,чрез преносим терминал,с който се снема показанието на ТЕ на
първо число от месеца. Технологичните разходи в АС са били изчислявани ежемесечно и са
били отчислявани от ТЕ,преди нейното разпределение между абонатите.
С оглед въведената система за дялово разпределение отчитането на топлинната
енергия е извършвано от третото лице помагач съобразно договор, сключен с етажните
собственици на топлоснабдената сграда. При условията на сключения договор третото лице
помагач е отчитало уредите в ЕС.
В процесното жилище не са монтирани отоплителни тела и съответно не са
монтирани топлоразпределител . В имота се ползва топла вода ,но няма редовен водомер за
топла вода ,поради което разхода е изчисляван на един брой потребител при норма 140
литра на потребител за едно денонощие,съгласно НТ.
Топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, е начислявана на база общата
проектна мощност за отопление на сградата и денградусите за всеки отчетен период – по
формула, посочена в Наредба№ 16-334 за топлоснабдяването. Изчисленото количество
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, е разпределено пропорционална на
отопляемия обем на имотите по проект в сградата,който за процесния имот е 161м3. ФДР е
3
изготвяла изравнителни сметки след всеки отоплителен сезон, всяка от която съдържа : ТЕ
за отопление,включваща топлинна енергия,отдадена от сградна инсталация и ТЕ за
загряване на топла вода.
Така вещото лице сочи ,че в изравнителните сметки,изготвени от ФДР се вижда
разликата между прогнозно начислените суми за топлинна енергия и изчисленото
количество ТЕ.За периода 01.05.2017год. – 30.04.2018год. сумата от изравнителните сметки
е 455,84лв., с разлика за доплащане от 27,94лв. за периода 01.05.2018год. – 30.04.2019год. е
в размер на 712,63лв. ,с разлика от фактурираните суми по прогнозни данни 210,59лв.,за
доплащане .Или общо реално потребената топлинна енергия е на стойност 1168,47лв.,с
разлика от фактурираните суми от 238,53лв.,за доплащане.
Съгласно заключението са извършвани периодични проверки на топломера в
абонатната станция, извършвани са смени на всеки две години,съгласно съхранените при
ищеца документи .
Съдът намира, че заключението на вещото лице е пълно, ясно, обосновано и не
възниква съмнение относно неговата правилност, поради което го възприема изцяло.
Допусната е по искане на ищеца и съдебно-счетоводна експертиза. Заключението на
вещото лице е прието от съда и не е оспорено от страните. От същото се установява, че няма
данни за извършени от ответниците плащания на претендираните от ищеца суми.
Стойността на потребената топлинна енергия за периода 01.05.2017год. –
30.04.2019год., с включени изравнителни сметки възлизала на 1168,48 лева, а за дялово
разпределение били в размер на 18,99лева. Вещото лице изчислило, че законната лихва
върху претендираната главницата за ТЕ, считано от първия ден след срока за плащане на
всяко задължение до 07.12.2020 г., е в размер на 192,29 лева и 4,14 лева върху сумата за
дялово разпределение. Предвид претендираната 1/6 част за всеки от двамата
ответника,вещото лице е посочило ,че главницата за ТЕ възлиза на сумата от 318,81лв.,а
главницата за дялово разпределение е 6,25лв.
Предвид изложеното ,съдът счита и че е доказано ,че за процесния период
01.05.2017год. - 30.04.2019год. е доставена топлинна енергия до процесния имот,чиято
стойност е 1168,48лв. ,а така също е извършена и услугата дялово разпределение ,за периода
01.11.2017год. до 30.04.2019год., на стойност 18,99лв.
Предвид изложеното,следва да се разгледа възражението за погасителна
давност,направено своевременно от ответниците.
Задълженията за плащане на цената на доставена и потребена топлинна енергия,
представляват периодични плащания, поради което се погасяват с изтичане на тригодишна
давност, която започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо.
Предявяването на иска спира течението на давността. Искът е предявен на 16.12.2020г.,с
депозирането на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, поради
което извън погасителната давност са всички вземания, чиято изискуемост настъпва след
16.12.2017год. .Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД е започнала да тече от деня , в който вземането е
станало изискуемо като следва да бъде взето в предвид и спирането на всички
срокове,включително и давностите ,съгласно чл.3,ал.1 от Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март
2020 г. /ЗМДВИПОРНС/ до отмяната на извънредното положение и при условията на § 13
4
от ПЗР към Закон за изменение и допълнение на закона за здравето ,ДВ,бр.44 от 2020год. за
периода от 13.03.2020год. ,до 20.05.2020год.,вкл./2 месеца и 7 дни/
Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за заплащане
на месечни вноски /равни или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния резултат в
края на съответния отчетен период, а имат самостоятелен характер. Изравнителният
резултат не влияе на дължимостта на месечните вноски в установените за тях срокове, а до
възникване на ново вземане в полза на една от страните по облигационното отношение в
размер на разликата между начислената суми по прогнозните вноски и стойността на
действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода. В
зависимост от това дали начислените прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък
размер от стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в
края на периода, то това ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на
топлопреносното предприятие
За процесния период 01.05.2017год. – 30.04.2019год. приложение намират Общите
условия за продажба на топлинна енергия от ищцовото дружество на потребители за битови
нужди в гр. София, публикувани на 11.07.2016год.,в сила и влезли в сила на 10. 08. 2016 г.
/арг. от чл. 150, ал. 2 ЗЕ/. Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ от 2016год., клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят,т.е. падежа на всяко задължение настъпва след
изтичането на този 45 дневен срок.Или погасени по давност да задълженията в размер на
94,31лв., за периода от 01.05.2017год. до 30.07.2017год. и само за този период е основателно
възражението на ответниците.
Падежа на задълженията за периода 01.08.2017год. – 30.08.2017год. е на
15.09.2017год.,следователно към 15.09.2020год. същото се погасява с изтичането на 3
годишна погасителна давност ,но за 2 месеца и 7 дни от 13.03.2020год. до 20.05.2020год. ,тя
е била спряна,поради което е изтекла на 21.11.2020год.Или не е основателно възражението
за давност за задълженията за периода от 01.08.2017год. до 30.04.2019год.,като съгласно
заключенията на вещите лица,издадените от ищеца общи фактури ,за този период
,задължението за реално потребената топлинна енергия ,изчислено от съда ,съгласно чл.162
от ГПК възлиза на 1052,63 лв.Към тази сума следва да бъде добавена и разликата от
прогнозно начислените суми и реално отчетените ,за периода 01.05.2017год. –
30.04.2018год.,в размер на 27,94лв.,за която давността не е изтекла към 16.12.2020год.,тъй
като тя се дължи от датата на издаването на общата фактура за периода ,31.07.2018год. или
общо сумата от 1080,57лева.
Ответницата Д.О. дължи сумата от 540,28лв.,съответстваща на правото й на
собственост върху 1/2 ид. част от топлоснабдения имот,а ответника Д.М. дължи сумата от
540,28лв.,съответстваща на останалата 1/2 идеална част ,на която тя е била собственик.
Възражението за погасяване по давност на задълженията в размер на 18,99 лева –
главница за дялово разпределение за периода от 01.11.2017г. до 30.04.2019г.,не е
основателно.Съответно всеки един от ответниците дължи ½ част от тази сума или 9,50лв.
Тези задължения са дължими ведно със законната лихва от предявяване на
5
заявлението за издаване на заповед за парично задължение по чл.410 от ГПК ,а именно от
16.12.2020год. ,до окончателното им заплащане.
По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска за законна лихва предполага наличие на главен дълг и
забава в погасяването му. Съдът стигна до извод за наличие на главен дълг за периода от
01.08.2017год. до 30.04.2019год.
За периода този период са приложими ОУ на „Топлофикация София „ЕАС от 2016 г.,
публикувани на 11.07. 2016 г. и влезли в сила на 10. 08. 2016 г. /арг. от чл. 150, ал. 2 ЗЕ/.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. В ал. 4 обаче е посочено, че продавачът начислява обезщетение за забава в размер
на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 ако не са заплатени в срок.
По аргумент за противното съдът приема, че клиентите на топлинна енергия не дължат
обезщетение за забава върху прогнозно начисляваната месечно топлинна енергия по чл. 32,
ал. 1.
Съгласно чл. 32, ал. 2 от общите условия от 2016 г. след отчитане на средствата за
дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки, продавачът издава за отчетния
период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните
сметки. Върху тези окончателно определени по размер суми въз основа на реалния отчет на
доставеното количество топлинна енергия клиентите дължат обезщетение за забава, ако не
са заплатили сумите в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал.
2). За да може обаче потребителите на топлинна енергия да изпълнят задължението си да
заплатят на ищеца тези суми, е необходимо дружеството да окаже необходимото
съдействие, като предостави информация относно дължимата сума, издавайки фактурата,
предвидена в чл. 32, ал. 3 от общите условия. С оглед на това следва да се приеме, че 45-
дневният срок тече от издаването на фактурата за съответния отчетен период, а не от
изтичането на периода.
В настоящия случай ищецът претендира мораторна лихва върху задължението за
топлинна енергия за периода от 15.09.2018год. до 07.12.2020год., като общият размер на
обезщетението,изчислен от съда по чл.162 от ГПК е 172,10лева./83,09лв. върху главницата
от 367,97лв. за периода 15.09.2018год. – 07.12.2020год. и 89,01лв. върху главницата от
712,60лв. ,за периода 15.09.2019год. – 07.12.2020год./
От така претендираната сума от 172,10лв. ответниците дължат по ½ част или
86,05лв.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена и получена от ответниците покана за плащане на това задължение от дата,
предхождаща подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК, поради което акцесорните претенции в тази част се явяват неоснователни.
По разноските:
При този изход на делото и с оглед изрично направеното искане, ответниците
следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца разноски в исковото производство и
заповедното производство съразмерно с уважената част от исковете.
В заповедното производство ищецът е доказал разноски в размер на 76,97лв. ,от
които съразмерно уважените му претенции се следва сумата от 72,60лева или по 36,30лв.
от всеки от ответниците.
6
Съответно в исковото производство са доказани разноски в общ размер от 553,03
лв. ,от които 73,03лв. - д.т. ;380лв. – депозити за вещи лица и 100лв. юрисконсултско
възнаграждение,определени от съда ,съобразно чл.78,ал.8 от ГПК вр. чл ЗПП.Съразмерно
уважените му претенции ,на ищеца се следват разноски в исковото производство в размер
на 521,61 лева. Всеки от ответниците следва да заплати на ищеца по 260,80лв.
На основание чл.78,ал.3 от ГПК право на разноски имат и ответниците,съобразно
отхвърлената част от исковете.
С писмения отговор е направено искане на адв.ЗЛ. ОРС. да бъде определено
възнаграждение по чл.38,ал.2 от ЗАдв.
В тези случаи ,съгласно чл. 38, ал. 2, изр. посл. ЗАдв. ,съдът е този който определя
размера на възнаграждението ,като същият не може да е по-нисък от предвидения в
Наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗА.В настоящия случай размерът следва да се определи по 324,40
лева,на основание чл.7,ал.7 вр. ал.2,т.2 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатското възнаграждение за процесуалното представителство на ответника
или общо сумата от 648,80лв.
Съобразно отхвърлената част от претенциите на ищеца , на адв.ЗЛ. ОРС. за
осъществената правна защита и съдействие се следва сумата от 36,86 лв.,на основание
чл.78,ал.3 от ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД
вр. чл. 149 ЗЕ , че Д. Т. ОРС.,ЕГН : ********* ,с постоянен адрес в
гр.София,ж.к.“Люлин“,бл.434,вх.А,ет.7,ап.44 дължи на „Топлофикация София” ЕАД,
ЕИК *********, гр. София, ул. „Ястребец” № 23 сумата в размер на 540,28лв.,
представляща ½ част от стойността на потребена топлинна енергия за периода от
01.08.2017г.до 30.04.2019г., ведно със законната лихва от 16.12.2020г. до окончателното
изплащане, сумата от 86,05лв. – лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода от 15.09.2018г. до 07.12.2020г., сумата от 9,50 лева – главница за дялово
разпределение за периода 01.11.2017г. до 30.04.2019г., ведно със законната лихва от
16.12.2020г. до окончателното изплащане, за които суми е била издадена заповед за
изпълнение по ч. гр. дело № 63238/2020г. по описа на СРС, 65-ти състав.
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск ,с правно основание 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79,
ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ за разликата от уважения размер от 540,28лв.,до пълния предявен
размер от 573,47лв. и за периода от 01.05.2017год. до 30.07.2017год. като погасен по
давност ,а така също и предявения иск по чл. 86 ЗЗД за разликата от уважения размер от
86,05лв. до пълния предявен размер от 89,09 лева – лихва за забава върху главницата за
топлинна енергия ,както и за сумата от 2,07 лева - лихва за забава върху главницата за
дялово разпределение за периода от 31.12.2017г. до 07.12.2020г. като неоснователни.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД
вр. чл. 149 ЗЕ , че Д. Т. М.,ЕГН : ********** ,с постоянен адрес в
гр.София,ж.к.“Люлин“,бл.434,вх.А,ет.7,ап.44 дължи на „Топлофикация София” ЕАД,
ЕИК *********, гр. София, ул. „Ястребец” № 23 сумата в размер на 540,28лв.,
представляща ½ част от стойността на потребена топлинна енергия за периода от
01.08.2017г.до 30.04.2019г., ведно със законната лихва от 16.12.2020г. до окончателното
изплащане, сумата от 86,05лв. – лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода от 15.09.2018г. до 07.12.2020г., сумата от 9,50 лева – главница за дялово
7
разпределение за периода 01.11.2017г. до 30.04.2019г., ведно със законната лихва от
16.12.2020г. до окончателното изплащане, за които суми е била издадена заповед за
изпълнение по ч. гр. дело № 63238/2020г. по описа на СРС, 65-ти състав.
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск ,с правно основание 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79,
ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ за разликата от уважения размер от 540,28лв.,до пълния предявен
размер от 573,47лв. и за периода от 01.05.2017год. до 30.07.2017год. като погасен по
давност ,а така също и предявения иск по чл. 86 ЗЗД за разликата от уважения размер от
86,05лв. до пълния предявен размер от 89,09 лева – лихва за забава върху главницата за
топлинна енергия ,както и за сумата от 2,07 лева - лихва за забава върху главницата за
дялово разпределение за периода от 31.12.2017г. до 07.12.2020г. като неоснователни.
ОСЪЖДА Д. Т. ОРС.,ЕГН : ********* ,с постоянен адрес в
гр.София,ж.к.“Люлин“,бл.434,вх.А,ет.7,ап.44 да заплати на „Топлофикация София” ЕАД,
ЕИК *********, гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от
36,30лв.,представляваща разноски в заповедното производство и сумата в размер от
260,80лв. ,представляваща разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА Д. Т. М.,ЕГН : ********** ,с постоянен адрес в
гр.София,ж.к.“Люлин“,бл.434,вх.А,ет.7,ап.44 да заплати на „Топлофикация София” ЕАД,
ЕИК *********, гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от
36,30лв.,представляваща разноски в заповедното производство и сумата в размер от
260,80лв. ,представляваща разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, гр. София, ул.
„Ястребец” № 23Б да заплати на адвокат Златимир Стоянов О.,с адрес в
гр.София,ул.“Перник“ № 97,ап.1 , на основание чл. чл.78,ал.3 от ГПК вр. чл. 38, ал. 2 от
ЗАдв. сумата в размер на 36,86 лв., за осъществената правна защита и съдействие по
исковото производство ,съобразно отхвърлената част от исковете.
Решението е постановено при участието на „МХ Елвеко“ ООД , като трето лице,
помагач на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8