Р Е Ш Е Н И Е
№431/9.7.2020г.
гр.
Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПАЗАРДЖИК, XІІ КАСАЦИОНЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на 10.06.2020 г. в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана Шотева
ЧЛЕНОВЕ: Красимир Лесенски
Светомир
Бабаков
при участието на
секретаря Антоанета Метанова и при участието на прокурора Станка Димитрова,
като разгледа дело номер 219 по
описа за 2020 година докладвано от
съдия Светомир Бабаков, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК, във вр. чл.63, ал.1 ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба на Т.Х.А. ***,чрез адв. Л.М. срещу РЕШЕНИЕ № 32 от
15.01.2020 г. на ПАЗАРДЖИШКИЯ РАЙОНЕН СЪД, по нах.дело № 2146/2019г.
В касационната жалба са развити
съображения за неправилност на въззивния съдебен акт. Касаторът твърди, че в
наказателното постановление не е посочено точното място на извършване на
нарушението. Съдът неправилно приел, че не са налице предпоставките за
приложение на чл. 28 от ЗАНН. По тези
съобраения, касаторът моли съда да постанови
решение, с което да бъде отменено РЕШЕНИЕТО на РС Пазарджик и спорът да
бъде решен по същество, като се ОТМЕНИ изцяло НП № 2019-1818-02 638/16.04.2019 г.
на Началника на РУ Пазарджик.
Ответникът по касационната жалба- РУ
Пазарджик се представлява от юрисконсулт П.,, която моли за потвърждаване на
решението на РС Пазарджик.
Представителят на ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА
ПАЗАРДЖИК дава заключение за
неоснователност на жалбата и моли решението на РС да бъде потвърдено.
Административен съд- Пазарджик, в
настоящия състав, като обсъди приложените
по делото доказателства, взе предвид изложените касационни основания и доводите
на страните, при спазване
разпоредбата на чл.218, ал.1 и 2 от АПК, приема за
установено следното:
Касационната жалба е ПРОЦЕСУАЛНО
ДОПУСТИМА, като подадена от надлежна страна, в законоустановения срок по
чл.211, ал.1 от АПК, във вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН и срещу подлежащ на
касационно обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна, районният съд е
приел за установено следното:
Касаторката А. е санкционирана за това,
че на 11.03.2019г., около 11:30 часа, на Главен път І-8, в района на с.Мало
Конаре, при извършена полицейска проверка не представила документ за
самоличност – лична карта или друг заместващ документ. Самоличността на лицето
била установена от актосъставителя при извършена проверка, след като А.
посочила имената си, както и имената на братя, сестри, родители, евентуално
рождена дата. След което полицейският служител, чрез връзка с дежурния в
районното управление по телефона получил положителен отговор за самоличността
по представените данни и се пристъпило към съставянето на АУАН с № 638 от
11.03.2019г., който акт бил подписан от касаторката без възражения.
Изложената фактическа обстановка,
районният съд приел след обсъждане на показанията актосъставителя св.
Търкаланов и на писмените докаазателства по делото.
От правна страна районният съд е приел,
че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при
съставянето на АУАН и издаването на НП, същите съдържат изискуемите реквизити.
По същество е приел, че с поведението си
касаторката е извършила виновно нарушение по чл.6 от ЗБЛД, която правна норма
императивно вменява в задължение към гражданите, при поискване от компетентните
длъжностни лица, определени със закон, да удостоверят своята самоличност.
Нарушението е прието, че е осъществено с
пряк умисъл, т.к. А. не е представила пред полицейския служител Търкаланов
документ за самоличност – лична карта или друг заместващ документ, което
наложило самоличността й да се установява, чрез справка с дежурния в
полицейското управление, направена по телефона.
Решението е правилно.
По делото липсва спор, че АУАН и НП са
издадени от компетентни органи. При съставянето на АУАН и издаването на
атакуваното НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. В
конкретния случай и в акта, и в наказателното постановление са посочени в пълен
обем фактическите обстоятелства, при които е извършено нарушението.
Неоснователно е възражението, че в НП не
било посочено мястото на нарушението. Видно от съдържанието на НП, нарушението
е извършено „ … на главен път І-8, в района на с.Мало Конаре”. От това следва
недвусмислено, че нарушението е извършено в участъка на този път, който попада
на територията на Община Пазарджик и в частност в района на цитираното село. По-
голяма конкретизация на мястото на нарушението би могла да обоснове нуждата от
предявяване на административно обвинение за извършени нарушения с различна
правна характеристика /например по ЗДвП/, където точните пространствени
параметри са от значение за преценката дали нарушението е извършено или не
/например за движение с превишена
скорост след пътен знак, налагащ ограничение на скоростта, за местонахождението
на който се спори/.
Неоснователно е възражението, че
неправилно е отказано приложението на чл. 28 от ЗАНН, с оглед особеното
психическо състояние на касаторката, която страда от лека умствена изостаналост,
обуславяща 50 процента трайно намалена
работоспособност. Обстоятелството, че А. страда от лека умствена изостаналост не я прави
невменяема- напротив от представеното по делото заключение на
съдебно-психиатрична експертиза/имаща характера на писмено доказателство за
настоящото производсто/ се установява,
че същата е разбирала свойството и значението на извършеното и е могла да
ръководи постъпките си. Правилно е оотбелязано и от районния съд, че деянието
не разкрива по- ниска степен на обществена опасност, доколкото проверяваното
лице се е намирало извън населено място и с неудостоверяване на самоличността
си е затруднило работата на полицейския служител. Освен това, служебно изестно
на настоящия състав е, че по отношение на касаторката е налице и друго невлязло
в сила наказателно постановление за идентично нарушение, извършено на друга
дата, по обжалването на което е образувано к.н.***. Т.е. налице са данни за
трайна склонност у касаторката да не удостоверява самоличността си при
извършване на полицейски проверки, което сочи на по- висока степен на
обществена опасност на деянието на същата, в сравнение с типичните слуаи на
нарушения от посочения вид.
По изложените съображения, съдът намира
нарушението за доказано и правилно квалифицирано, поради което жалбата срещу
решението на районния съд следва да бъде оставена без уважение.
Съобразно
разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН (Нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.), в
съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски
по реда на АПК. С оглед изхода на спора и своевременно направеното искане от
страна на ответника, съдът следва да присъди разноски за юрисконсултско
възнаграждение на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, във вр. с чл. 37 от Закона
за правната помощ, във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната
помощ, в минимален размер.
Така мотивиран и на основание чл.221,
ал.2, пр.1 от АПК във вр. с чл.63, ал.1, изр.второ от ЗАНН СЪДЪТ,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА РЕШЕНИЕ № 32 от 15.01.2020 г. на ПАЗАРДЖИШКИЯ
РАЙОНЕН СЪД, по нах.дело № 2146/2019г.
ОСЪЖДА
Т.Х.А. *** да заплати по сметка на ОДМВР
Пазарджик съдебни разноски по делото в размер на 80/осемдесет лева/
юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/
ЧЛЕНОВЕ: 1./П/
2./П/