Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ...........
град Шумен, 02.12.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският административен съд, в публичното заседание
на четвърти ноември две хиляди и деветнадесета година в следния състав:
Председател: Росица Цветкова
Членове: Снежина Чолакова
Бистра Бойн
при
секретаря Св. Атанасова и с участие на прокурор Р. Рачев от ШОП, като разгледа
докладваното от административния съдия Снежина Чолакова КАНД № 277 по описа за 2019г. на Административен съд – гр. Шумен,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр.второ
от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на касационна
жалба на ОДМВР – град Шумен, депозирана чрез
главен юрисконсулт И.С., срещу Решение № 492/30.07.2019г. на Районен съд – гр.Шумен,
постановено по ВАНД № 715/2019г. по описа на съда. С оспорения съдебен акт е
отменено Наказателно постановление № 18-0869-002908/14.11.2018г. на началник
сектор към ОДМВР-гр.Шумен, сектор „Пътна полиция“, с което на основание чл. 175,
ал. 3, предл. 1 от ЗДвП на И.В.И. е наложено административно наказание „глоба”
в размер на 200 /двеста/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от
6 /шест/ месеца.
Касаторът изразява
становище за незаконосъобразност на съдебното решение поради постановяването му
в нарушение на материалния и процесуалния закон. Релевира доводи, че деянието,
за което е ангажирана отговорността на И.И. не разкрива белезите на „маловажно
нарушение“, поради което съдът неправилно е отменил наложеното му наказание.
Поради това отправя искане за отмяна на съдебния акт и за потвърждаване на
наказателното постановление. В съдебно заседание, редовно и своевременно
призован, не се представлява.
Ответната страна, И.В.И.,
депозира писмен отговор и писмено становище, в които поддържа становището за
законосъобразност на решението на районния съд. В съдебно заседание, редовно и
своевременно призован, не се явява и не се представлява.
Представителят на Шуменска окръжна прокуратура счита касационната
жалба за допустима, но неоснователна.
Настоящата съдебна инстанция, след като прецени
допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди направените в нея
оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и
извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл.
220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал.1
от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт,
съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията
на чл. 212 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна по следните съображения:
С процесното решение съдът е отменил Наказателно
постановление № 18-0869-002908/14.11.2018г. на началник сектор към ОДМВР - гр.Шумен,
сектор „Пътна полиция“, с което на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП
на И.В.И. е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 /двеста/
лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 /шест/ месеца.
Съдът е установил следната фактическа обстановка:
В обстоятелствената част на процесното наказателно
постановление е посочено, че на 20.06.2017г. около 12.15 часа, И.И. управлявал строителна машина „Хидрозет“ с рама № 84003
по бул. „Симеон Велики“ срещу №9 в посока изхода на гр.Шумен, която не е
регистрирана по надлежния ред. В наказателното постановление също така е
посочено, че на жалбоподателя И.И. е съставен АУАН, който е прекратен и
изпратен на Районна прокуратура-гр.Шумен, като настоящото
административнонаказателно производство е образувано по реда на чл. 36, ал. 2
от ЗАНН, след като деянието е установено в хода на разследването по досъдебно
производство №1542/2017г. по описа на РУ
- гр.Шумен, а това производство е прекратено с прокурорско постановление,
влязло в законна сила на 06.11.2018г.
При така установената фактическа обстановка съдът е приел,
че санкционираното лице действително е осъществило вмененото му нарушение, но с
оглед на спецификите на конкретното неизпълнение, въззивният състав е обосновал
извод за „маловажност“ на нарушението и е отменил оспорения пред него
правораздавателен акт.
Шуменският административен съд намира, че обжалваното
решение е валидно и допустимо. В тази връзка, решаващият състав на съда
съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който подлежи на
съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на
правомощията му.
Настоящата инстанция напълно споделя изложеното от
районния съд. Предмет на съдебен контрол е било наказателно постановление, с
което се ангажира отговорността на водач, ответникът в касационното
производство И.И., за несъблюдаване на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Постановлението
е било издадено в хипотезата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, доколкото първоначално
съставения АУАН за това деяние е бил прекратен, а материалите са били изпратени
на прокурор. Постановлението за прекратяване на наказателното производство е
влязло в законна сила на 06.11.2018г. и на 14.11.2018г. наказващият орган е издал
процесното постановление, без да е допуснато съществено процесуално нарушение,
изначално опорочаващо протеклото производство. В този смисъл, неоснователно е
възражението на касатора за допуснато нарушение на чл.34, ал.3 от ЗАНН.
Неоснователна е и тезата, че районният
съд не е обсъдил доводите във въззивната жалба за неизследване от наказващия
орган на писмените възражения срещу АУАН. Съдът е посочил, че в хода на
административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения
на административнопроизводствените правила, което имплицитно включва и
аргументи, че соченото необсъждане от наказващия орган на възраженията на И.И. срещу
АУАН не е ограничило възможността му да упражни правото си на защита в пълен
обем, респ. не съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените
правила.
Установено по безспорен начин е и осъществяването на правонарушението,
описано в констативно-съобразителната част на НП. Независимо от изложеното,
касационната инстанция се солидаризира и с решаващия извод на въззивния съд, че
процесното неизпълнение разкрива белезите на „маловажен случай“ на
административно нарушение. В тази насока, касационният съд счита за
неоснователно възражението на касатора, че спрямо деятелността не следва да
намери приложение института на „маловажното нарушение“. За да аргументира
извод, че деянието не следва да бъде санкционирано, предходната инстанция е
съобразила спецификите на конкретното правонарушение и най-вече
обстоятелството, че управлението на превозното средство е извършено от водача,
след като му е било разпоредено от ръководителя му да извърши дейността
поставяне на пътна маркировка със строителната машина, при което би могло да се
заключи, че допуснатото управление в нарушение на изискванията на ЗДвП разкрива
по-ниска степен на обществена опасност, съпоставено с останалите нарушения от
този вид. Ниска е и обществената опасност на водача, който до момента не е
извършвал други нарушения, аналогични на това, за което е съставено процесното
НП. При това положение се налага извод, че нарушението има инцидентен характер
и не разкрива трайно изградена нагласа за неспазване на императивния ред,
регламентиран в чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, поради което превъзпитаващ и възпиращ
ефект върху последващото поведение на водача би изиграло и предупреждението му,
че при друго подобно нарушение ще бъде санкциониран по установения за това ред.
С оглед изложеното, Шуменският административен съд
намира касационната жалба за неоснователна, а решението на Районен съд - гр.
Шумен за правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в
сила.
Към материалите по касационното производство е
депозирано искане за допълване на Решение № 492/30.07.2019г. на Районен
съд-град Шумен, заведено с рег.№ 15763/03.09.2019г. по описа на ШРС, с което се
иска от районния съд по реда на чл.176 от АПК да допълни решението си, като
изложи доводи относно срока на издаване на НП, предвиден в чл.34, ал.3 от ЗАНН
и относно неизследваните от наказващия орган писмени възражения срещу АУАН. В
тази връзка следва да се отбележи, че в производството пред районния съд субсидиарно
приложение има не АПК, а НПК, по силата на препращащата разпоредба на чл.84 от ЗАНН, което изключва възможността за допълване на съдебния акт по реда на
чл.176 от АПК. В същото време в чл.306 от НПК е посочено в кои случаи подлежи на
допълване постановения съдебен акт чрез произнасяне с допълнително определение,
като в настоящия казус не е налице нито една от визираните в цитираната
разпоредба, хипотези. На второ място, дори и по реда на АПК, допълване на
решение е допустимо само в случай, че съдът не се е произнесъл по цялото
оспорване. Конкретният случай не е такъв, доколкото районният съд е формирал
диспозитив досежно целия предмет на оспорване, а именно - Наказателно
постановление № 18-0869-002908/14.11.2018г. на началник сектор към ОДМВР - гр.Шумен,
сектор „Пътна полиция“. Този извод следва както от обжалваното съдебно решение,
така и от посочените от ответника в касационното производство причини за
допълване на решението, сочещи липса на мотиви по наведените от него
възражения, които не могат да се квалифицират като основания за допълване на
съдебен акт, тъй като на такова подлежи единствено неговият диспозитив при
евентуално непроизнасяне на съда по целия предмет на оспорване. По тази причина
касационната инстанция намира, че не следва да изпраща искането за допълване на
първоинстанционното решение на Районен съд-гр.Шумен, за произнасяне.
Водим от горното, Шуменският административен съд
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 492/30.07.2019г. на
Районен съд – град Шумен, постановено по ВАНД № 715/2019г. по описа на съда.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване. Влязло в сила на 02.12.2019 г.