Решение по адм. дело №114/2025 на Административен съд - Велико Търново

Производството е по реда на чл.103, ал.3 във връзка с чл.145 от АПК.

 

Жалбоподателят „Родопа – Г.Оряховица – 96“ ЕООД – Горна Оряховица, чрез адвокат К. от ВТАК, е обжалвал заповед №1 от 19.12.2024 година на Главния архитект на Община Горна Оряховица, с която е възобновено производството по издаването на разрешение за промяна на предназначението №13 от 16.09.2024 година, издадено от същия орган, отменено е разрешение за промяна на предназначението №13 от 16.09.2024 година с което по реда на чл.147а от ЗУТ е допусната промяна на предназначението на самостоятелен обект в сграда с [идентификатор] и е забранено извършването на строително монтажни работи на база на промененото разрешение.

Оплакванията са, че посочените в заповедта обстоятелства не са нови по смисъла на чл.99, т.2 от АПК, като от друга страна не е налице и соченото основание за възобновяване по чл.99, т.6 от ЗУТ, тъй като няма необходимост да се конституира етажната собственост във въпросният имот, доколкото собствениците, които са съставна част на тази собственост нямат качеството на заинтересовани страни в производството по издаването на акта, който е отменен с акта за възобновяване. Сочи се и, че оспорената заповед е нищожен административен акт, тъй като е издадена при пълна липса на законовите предпоставки по чл.99, т.2 и 6 от АПК. Освен това е посочено и, че волеизявлението на ответника, с което се забранява извършване на строително монтажни работи на база на отмененото разрешение за строеж е извън компетентността му и е лишено от законова основание. Претендира разноски.

Ответникът, Главният архитект на Община Горна Оряховица, чрез представителя си отрича основателността на жалбата и поддържа законосъобразност на оспорената заповед.

Заинтересованите страни Е. П., Е. К., В. К., Л. К., В. Г., М. Г., Г. К., А. Д., Р. К., Р. М. и В. К. отричат основателността на жалбата.

Заинтересованите страни А. М., Г. М., М. Х., П. И., А. К., П. Г., Д. Д., Д. К., Д. К., Б. В., Д. Т., Х. Т., П. К., Д. И., М. К. и И. М., не са взели становище по основателността на жалбата.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е допустима. По преписката няма данни за това кога въпросната заповед е връчена на адресата си. Видно от протокола за проведено на 15.01.20205 година заседание по АД №860/2024 година по описа на АСВТ, което е между същият жалбоподател и кмета на Община Горна Оряховица, оспореният административен акт е бил представен пред съда като доказателство, като процесуалният представител на жалбоподателят е заявил, че едва в този момент му е станала известна заповедта, като това не се спори и понастоящем от страните. Съответно, видно от препроводителното писмо на ответника, жалбата е била подадена чрез него на 27.01.2025 година, като е спазен срока по чл.149, ал.1 от АПК.

По същество съдът преценява жалбата като основателна.

Както се установява от представената на съда преписка, на 16.09.2024 година е издадено разрешение за промяна предназначението №13 на ответника. С него е разрешено по реда на чл.147а от ЗУТ да се промени предназначението за обект „промяна на предназначението на самостоятелен обект – сладкарница в цех за преработка на меса по ДКЖ“ с РЗП от 325 метра, като той представлява обект в сграда с [идентификатор] по КККР на Горна Оряховица. Посочено е изрично, че при издаването на разрешението са взети предвид Ч. А., част Конструктивно становище, Електро становище и Ви К становище, ОВК и Технологична част. Условията, при които следва да се реализира при условие, че не се премахват съществуващи зидове, не се правят отвори и други СМР, с които се засягат носещите конструктивни елементи на сградата и не се налага да се променят съществуващи електрическа и В и К инсталации. Въпросното разрешение е издадено във връзка със заявление на жалбоподателя от 13.09.2024 година /лист49 от делото/, към което е приложена схема на самостоятелен обект в сграда, нотариален акт за собственост, обяснителна записка /от която става ясно, че обекта към момента на подаване на заявлението има предназначение сладкарница/, писмо на Община горна Оряховица /лист 61/ до управителя на жалбоподателя, според което по предназначение обекта е за обществено ползване и за промяната на предназначението му в обект за производство на сурово – сушено и варено – деликатесни меса е приложима разпоредбата на чл.38, ал.5 от ЗУТ, като преустройството влиза в хипотезата на чл.17, ал.1, т.6 от Наредба №7 от 22.12.2003 година за правила и нормативи за отделните видове територии, становище на ОДБХ – Велико Търново, протокол от 13.09.2024 година на служители от общинската администрация. Приложено е и конструктивно становище, в което в крайна сметка е заключено, че конструктивните елементи на обекта няма да се засегнат. Приложена е и проектна документация и становище на проектант.

На 27.09.2024 година от Кмета на О. Г. О. е назначена проверка от комисия с цел установяване на извършване на СМР във въпросният обект, съответно определяне на вида и естеството им, установяване на това дали подлежат на специален разрешителен режим и има ли издадено строително разрешение. Сред състава на комисията липсва ответника по делото, издал и разрешението за промяна на предназначение и процесната понастоящем заповед.

Междувременно, на 1.10.2024 година заинтересованата Д. И. подава жалба до Кмета на О. Г. О. и до РДНСК – Велико Търново. На 15.10.2024 година е подадена жалба до Кмета на О. Г. О. /подписана е от част от конституираните по делото заинтересовани страни/.

Още на 1.10.2024 година, в изпълнение на възложената от Кмета на Общината проверка е издаден от назначената комисия констативен протокол /лист 34/, според който констатираните като извършени СМР в самостоятелният обект са незаконосъобразни, без нужната одобрена проектна документация, като е препоръчано издаването на заповед за спиране на незаконно строителство според чл.223, ал.1, т.1 от ЗУТ и спиране на достъпа до строежа по чл.223, ал.1, т.3 от ЗУТ. Съответно, издадена е заповед №4309/16.10.2024 година на Кмета на О. Г. О., която не е процесната и с която въпросните СМР са спрени.

На 21.10.2024 година до Кмета на Община Горна Оряховица е изпратена гражданска позиция на живущите в етажната собственост, изразяваща негодуванието им.

На 21.10.2024 година е депозирана нова жалба на собственици и ползватели, живущи на административния адрес на етажната собственост, която е адресирана до Кмета на Община Горна Оряховица.

На 1.11.2024 година Кметът на Общината, на основание чл.223, ал.1, т.1 от ЗУТ е забранил достъпа до строежа.

При така констатираното се налагат следните правни изоди:

Заповедта е издадена от компетентен по степен и материя орган, доколкото според разпоредбата на чл.99 влязъл в сила индивидуален или общ административен акт, който не е бил оспорен пред съда, може да бъде отменен или изменен от непосредствено по-горестоящия административен орган, а ако актът не е подлежал на оспорване по административен ред - от органа, който го е издал. Актът на главният архитект по чл.1476а от ЗУТ не подлежи на контрол по административен ред с аргумент от разпоредбата на чл.215, ал.1 от ЗУТ, при което същият е компетентен по материя и степен да възобнови производството по издаденото разрешение по чл.147а от ЗУТ.

Съдът намира, че заповедта е издадена при съществено нарушение на административно - производствените правила. Според разпоредбата на чл.213 от ЗУТ съдилищата осъществяват контрол по законосъобразността на административните актове по устройство на територията при условията и по реда на този закон, а по въпроси, които не са уредени в него - по Административнопроцесуалния кодекс. В ЗУТ няма специфични правила касаещи възобновяването на производството във връзка със стабилни и необжалвани пред съда индивидуални административни актове по смисъла на чл.214 от закона, при което приложими са изцяло правилата, разписани в разпоредбата на чл.99 и следващите от АПК.

С аргумент от чл.103, ал.1 във връзка с чл.99, т.2 и т.6 от АПК в производството по възобновяване следва да участва лицето, което е адресат на стабилният административен акт, тъй като то следва да може да изрази становището си и да представи доказателства по аргумент от чл.34 от АПК, като актът за възобновяване следва да се съобрази в този случай и с процесуалното изискване на чл.35 от АПК, което не е сторено. В процесният случай тези субсидиарно приложими разпоредби не са спазени, като това е израз на съществено нарушени административно-производствени правила и е самостоятелно основание за отмяната на заповедта предвид нормата на чл. 146, т.3 от АПК.

От друга страна следва да се констатира, че не са налице сочените от ответника основания за възобновяване.

Според т.2 на чл.99 от АПК възобновяването се допуска когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за издаването на акта, които при решаването на въпроса от административния орган не са могли да бъдат известни на страната в административното производство. Нормата визира случаите, при които се откриват нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за издаването на акта, които при решаването на въпроса от административния орган не са могли да бъдат известни на страната в административното производство. Законодателят има предвид обстоятелства и писмени доказателства, които са съществували към момента на издаване на заповедта, но не са били известни на страната. /Така решение 14825 от 15.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8490/2011 г., решение № 2471 от 17.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12016/2010 г., и много други/. Т.е. необходимо е новите доказателства да са писмени и да установяват съществуването на нови обстоятелства, които са възникнали до постановяване на административния акт и са от съществено значение за произнасянето на органа, т.е. ако биха били известни към този момент биха обусловили друг правен резултат. В случая констатираното в създаденият на 1.10.2024 година констативен протокол касае обстоятелства, възникнали след 16.09.2024 година, при което става въпрос за ново писмено доказателство /новосъздадено такова/, което не е релевантно към установяване на ново обстоятелство, което да е от съществено значение при издаването на стабилизирания административен акт /разрешението за промяна на предназначение/.

Не е налице и втората хипотеза по чл.99, т.6 от АПК. Според нея възобновяването е допустимо когато страната вследствие на нарушаването на административнопроизводствените правила е била лишена от възможността да участва в административното производство или не е била надлежно представлявана, както и когато тя не е могла да участва лично или чрез пълномощник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани.

В случая се обосновава от ответника, че в производството по чл.147а от ЗУТ не са били конституирани като заинтересовани страни собствениците на обекти в етажната собственост, каквато представлява сградата, в която се намира обектът за който е била разрешена промяната на предназначението.

Този извод е неприемлив.

Разпоредбата на чл.147а, ал.1 от ЗУТ предвижда, че промяна на предназначението на сгради или на самостоятелни обекти в сгради без извършване на строителни и монтажни работи се извършва след издаване на разрешение за промяна на предназначението от главния архитект на общината, при условие че са спазени изискванията на чл. 38 или 39, не се нарушават правилата и нормативите за застрояване и са представени положителни становища от съответните компетентни органи относно спазване на изискванията, определени с нормативен акт за новото предназначение. Спазването на изискването на разпоредбите на чл.38 и чл.39 е процесуална гаранция за законосъобразността на преустройството, доколкото в тях, извън другите условия, е очертан кръга на заинтересованите лица, които би следвало да участват в производството. В случая, както самият ответник е посочил изрично в писмото си до управителя на оспорващото дружество /лист 61 от делото/, приложима е хипотезата на чл.38, ал.5 от ЗУТ, доколкото става въпрос за преустройство на нежилищен обект в друг такъв нежилищен обект. Кръгът на заинтересованите лица съобразно тази хипотеза са собствениците на етажната собственост ако са налице предпоставките по чл.185, ал.1, т.2-4 и не се не се допуска наднормено шумово и друго замърсяване.

Според разпоредбите на чл.185, ал.1, т.2, 3 и 4 от ЗУТ „Не се иска съгласието на останалите собственици на етажната собственост при преустройства на собствени обекти, помещения или части от тях, когато не се отнемат общи помещения и площи или части от тях и не се променя предназначението им; не се изменят съществено общите части на сградата; не се изменят съществено общите части на сградата“.

От представената проектна документация не се установява едновременно отнемане на общо помещение или част от него с едновременното му преустройване по смисъла на §5, т.41 от ДР на ЗУТ, нито се установява изменение на съществено някоя обща част от сградата, не се и предвижда свързване на вътрешни инсталации с общи мрежи, преминаващи през или до делителната стена или през обслужващи помещения по вертикалната ос /предвижда се единствено преразпределение на мивки на първо ниво и монтиране на две тоалетни мивки на второ ниво/.

Не се установява и наличието на шумово или друго замърсяване, като тежестта да се установи това обстоятелство е на ответника /като съдът разпредели тежестта на доказване още в разпореждането си от 20.02.2025 година/.

В този смисъл са например определение №11756 от 1.11.2024 година по АД №9771/2024 година на ВАС и определение №6318 от 11.06.2025 година по АД №5761/2025 година на ВАС.

Следователно, не е налице и основанието по чл.99, т.6 от АПК за възобновяване на производството.

Следва оспорената заповед да се отмени, като на жалбоподателя се присъдят сторените разноски, които представляват 1200 лева ефективно внесено адвокатско възнаграждение и 50 лева държавна такса.

 

Водим от изложеното, Административният съд – В. Търново, шести състав,

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ заповед №1/19.12.2024 година към разрешение за промяна на предназначението №13 от 16.09.2024 година на Главния архитект на Община Горна Оряховица.

 

ОСЪЖДА Община Горна Оряховица да заплати на „Родопа- Г. Оряховица -96“ ЕООД – Горна Оряховица, [ЕИК], разноски по делото в размер от 1250 лева.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.