Решение по дело №6860/2019 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 260393
Дата: 4 декември 2020 г. (в сила от 4 януари 2021 г.)
Съдия: Таня Илкова Илиева
Дело: 20195530106860
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 декември 2019 г.

Съдържание на акта

            Р Е Ш Е Н И Е

 

 

                      04.12.2020г.       Гр. Стара Загора

 

                  В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД               VI ГРАЖДАНСКИ състав

На 02 ноември                             2020 г.

В публично заседание в следния състав:

 

                            Председател: ТАНЯ ИЛКОВА                                                       

 

Секретар: Евдокия Досева

Прокурор: 

като разгледа докладваното от съдия ТАНЯ ИЛКОВА

гр. дело № 6860, по описа за 2019 година.

 

 

 Предявен е установителен иск с правно осн. чл. 422, ал. 1 ГПК.

Ищецът „Теленор България” ЕАД гр. София, чрез пълномощника си, твърди в исковата молба, че въз основа на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК, срещу Р.Й.Т. е образувано ч.гр.д №4637/2019г., по описа на PC Стара Загора. Против длъжника е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение в размер на 269.82лв. за незаплатени лизингови вноски.Във връзка с връчване на заповедта за изпълнение на парично задължение на длъжника, при условията на чл.47, ал.5 ГПК, предявява настоящия установителен иск.

Твърди, че ответникът е абонат на дружеството по силата на договор за мобилни услуги от дата 29.07.2016г., като е ползвала мобилен номер 0886/919721. Във връзка със сключеният договор за мобилни услуги абонатът е сключил договор за лизинг от дата 29.07.2016г., като ответникът Р.Й.Т. е взела мобилно устройство Samsung, модел Galaxy J5 Gold на изплащане посредством 23 месечни лизингови вноски, всяка в размер на 14.99 лв., съгласно уговорения погасителен план по лизинговия договор. Съгласно сключеният Договор за лизинг Операторът е предоставил мобилното устройство,предмет на договора, за временно и възмездно ползване на ответника срещу насрещното задължение на последния да заплати уговорената цена в размер на 344,77лв. Уговорената цена е разсрочена на 23 равни месечни вноски в размер на 14,99лв. всяка, дължими за периода от август 2016 до юли 2018г, включително. Падежът на месечните лизингови вноски, настъпва на 20-то число от месеца, така, както абонатът е посочил да му бъдат издавани месечни фактури в т.5 от договора за мобилния абонамент. Съгласно договореното между страните в т.3.2 от договора за лизинг, месечните лизингови вноски се фактурират от лизингодателя и заплащат от лизингополучателя съгласно сроковете, условията и начина за плащане на задълженията на лизингополучателя в качеството му на абонат на мобилни услуги, съгласно сключения между страните договор за предоставяне на такива услуги и Общите условия на „Теленор България” ЕАД / т.е. на 20-то число от месеца/.

За периода от 29.07.2016г. до 20.02.2017г. включително, абонатът е заплатил общо 6 броя месечни лизингови вноски и е преустановил плащанията по договора. Съгласно погасителния план, остават 17 бр. лизингови вноски, които обаче абонатът не е заплатил. Т.е., за периода от м.02.2017г. до м.06.2018г., включително, лизингополучателят не е заплатил цената в размер на 254,83лв., представляваща стойността на 17 бр. лизингови вноски.

Освен това, в чл. 1, ал. 2 от договора за лизинг, страните уговорили, че Лизингополучателят има право да придобие собствеността върху предоставеното мобилно устройство, като подпише договор за изкупуване на устройството с Лизингодателя най-малко 10 дни преди изтичането на срока на договора за лизинг, след като заплати допълнителна сума в размер на съответно 14,99лв. за устройство Samsung, модел Galaxy J5 Gold. Ако Лизингополучателят не упражни правото си по ал. 2, устройството подлежи на връщане в срок от 1 /един/ месец след изтичане срока на договора, като в същия срок Лизингополучателят може да заяви изрично и в писмена форма, че желае да върне устройството. Ако устройството не бъде върнато, Лизингополучателят е длъжен да заплати допълнителна сума в размер на 14,99 лв/чл. 1, ал. 3/.Твърди, че абонатът не е върнал мобилното устройство на оператора, нито е заплатил месечните лизингови вноски, както е уговорено.

Ищецът моли съда да постанови Решение, с което да признае за установено по отношение на ответника Р.Й.Т., ЕГН: **********, с адрес *** кв. САМАРА-1, че към нея съществува изискуемо вземане на ищеца „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в град София, район „Младост”, ж.к. „Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от Джейсън Кристос Кинг и Марек Слачик, в размер на 269.82лв., от която сума 254,83лв. е за неплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от дата 29.07.2016г., дължими за периода от месец 02/2017г. до месец 06/2018г., и 14.99 лв. за допълнителна вноска за придобиване собствеността върху лизинговата вещ, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението по реда на чл. 41 ГПК до окончателното плащане на сумата.

Претендира за осъдителен диспозитив спрямо ответника за разноските, сторени в настоящото исково производство, както и тези  в заповедното производство.

 

Назначеният на ответницата Р.Й.Т. особен представител, е депозирала писмен отговор на исковата молба, с който признава основателността на иска и неговия размер. Оспорва размера на адв. възнаграждение на пълномощника на ищеца, ако същото е уговорено в размер по-висок от минималния предвиден по Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения и да бъдат присъдени такъв в минимален размер.

 

В съдебно заседание ищцовото дружество не изпраща представител. Взема становище в писмен вид, като поддържа предявения иск. Ответницата се представлява от назначения й особен представител, който моли спорът да бъде решен съобразно събраните по делото доказателства.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за установена следната фактическа и правна обстановка:

 

От приложеното към настоящото дело ч.гр.дело №  4637/2019г., по описа на СтРС,  се установява, че по реда на чл. 410 и сл. от ГПК, ищецът по настоящото дело „Теленор България” ЕАД, гр. София, е депозирал заявление срещу ответницата по делото Р.Й.Т., за издаване на заповед за изпълнение за неизпълнено задължение по договор за лизинг от 29.07.2016г., за сумата от 254.83 лв. – неплатени 17 бр. лизингови вноски по договор за лизинг от 29.07.2016г., и за сумата от 14.99 лв. – допълнителна вноска за придобиване на мобилно устройство, ведно със законната лихва считано от датата на депозиране на заявлението до изплащане на сумите.  Заповедният съд е издал Заповед за изпълнение № 2460/13.09.2019г., съгласно която е разпоредил длъжникът да заплати на кредитора сумата от 269.82 лв. – главница за незаплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от 29.07.2016г., ведно със законната лихва, считано от 12.09.2019г. до окончателното плащане, както и сумата от 205 лв. - разноски по делото. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал.5 от ГПК.  С разпореждане на заявителя е указано, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от връчване на разпореждането. В указания срок заявителят предявява настоящия иск относно вземането си.

По делото не се спори и се установява от представените писмени доказателства, че страните са били в договорни отношения по сключен между тях Договор за предоставяне на мобилни услуги и Договор за лизинг от 29.07.2016г. Съгласно последният договор, ищецът, в качеството му на лизингодател, е предоставил на ответника – лизингополучател, за временно и възмездно ползване мобилно устройство SAMSUNG GALAXY J5 Gold, срещу общата лизингова цена от 344.77 лв., платима на 23 месечни лизингови вноски, всяка в размер на 14.99 лв., с вкл.ДДС, като последната дължима вноска е на 29.06.2018г. /съгласно уговорения при погасителен план /.

В чл.1, ал.2 от договора се посочва, че лизингополучателят има право да придобие собствеността върху предоставеното му за ползване мобилно устройство като подпише договора за изкупуване на на устройството най – малко десет дни преди изтичане на срока на договора за лизинг, след изпълнение условията за придобиване на собствеността на устройството, посочени в Общите условия, и след като заплати допълнително сумата от 14.99 лв.

По делото е представено допълнително споразумение към договор за мобилни услуги  от 29.07.2016г., в който в раздел II се посочва, че при подписване на същото споразумение, на потребителят - ответницата, е предадено мобилно устройство SAMSUNG GALAXY J5 Gold.

Ищецът твърди, че ответникът е извършил плащане на 6 бр. лизингови вноски по процесния договор, като остават дължими още 17 вноски, в общ размер на 254.83 лв.

В производството по чл. 422 ГПК взискателят следва да докаже факта, от който произтича вземането му, а длъжникът – възраженията си срещу вземането. Доказателствената тежест за спорните факти следва да бъде разпределена с оглед на конкретните твърдения на страните.

Изхождайки от събраните по делото писмени доказателства, съдът намира за установено, че правоотношенията между ищеца и ответника са уредени от сключените между тях договор за мобилни услуги и договор за лизинг, от които произтичат насрещни права и задължения и за двете страни по тях. По договора за лизинг, задължение на ищеца е да предостави устройството, а насрещното задължение на ответницата е да заплаща лизинговите вноски. Размерът на задълженията е установен по основание и размер в самия договор, в който има погасителен план. Поради това съдът счита, че задълженията са определени по размер. Размерът на лизинговите вноски е установен отнапред в договора и тези вземания се дължат по силата на изтекъл период от време – последната вноска е с падеж 28.06.2018г. .При твърдение за неплащане на остатъка от дължимите месечни вноски, в тежест на ответницата е да установи такова плащане. По делото липсват доказателства в тази насока. Поради това съдът приема, че сумата от 254.83 лв., представляваща неплатени 17 бр. лизингови вноски се явява дължима.

Ищецът претендира вземане в размер на 14.99 лв., за което твърди, че се дължи с оглед получено от лизингополучателя мобилно устройство. Действително, в чл.1, ал.2 от договора се посочва, че лизингополучателят има право да придобие собствеността върху предоставеното му за ползване мобилно устройство като подпише договора за изкупуване на  устройството най – малко десет дни преди изтичане на срока на договора за лизинг, след изпълнение условията за придобиване на собствеността на устройството, посочени в Общите условия, и след като заплати допълнително сумата от 14.99 лв. Видно от допълнително споразумение от 29.07.2016г. ответницата е получила мобилното устройство. Няма данни мобилното устройство да е върнато, респ. дължимата допълнителна вноска да е платена. Поради това, ответницата дължи заплащане на сумата от 14.99 лв.

 

Като взе предвид гореизложеното, съдът намира предявения установителен иск за основателен и доказан, поради което следва да бъде изцяло уважен.

 С оглед изхода на спора, и на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК,   ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените разноски - в заповедното производство – сумата от 205 лв., както и в настоящото производство – 505 лв., съобразно списъка за разноски.Възражението на особения представител за прекомерност на платения от ищеца адвокатски хонорар е неоснователно, тъй като същия е изцяло съобразен с разп. на чл. 7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

 Водим от горните мотиви, съдът

 

               Р  Е  Ш  И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р.Й.Т., ЕГН **********,***, че дължи на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД София, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.Младост 4, Бизнес парк София, сграда 6, със съдебен адрес:***, чрез адв. Г. – САК, сумата от 269.82 лв., от която сума 254.83 лв. – неплатени 17 бр. лизингови вноски по Договор за лизинг от 29.07.2016г., сумата от 14.99 лв. – допълнителна вноска за изкупуване на устройство, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.09.2019г., за което вземане е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК с № 2460/13.09.2019г. по ч.гр.дело № 4637/2019г., по описа на СтРС.

ОСЪЖДА Р.Й.Т., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД София, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.Младост 4, Бизнес парк София, сграда 6, сумата в размер на 205 лв., представляваща направени по ч.гр.д. № 4637/2019г., по описа на СтРС, разноски, както и сумата от 505 лв., представляваща направени по настоящото дело разноски.

 

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Старозагорски Окръжен съд.

 

                            

 

                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: