Р
Е Ш Е Н И Е
гр. Свиленград, 01.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РС
Свиленград, граждански
състав, в
публично заседание на четвърти ноември две хиляди и двадесета година, в състав:
Районен съдия: Радина Хаджикирева
при
участието на секретаря Цвета Данаилова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 1269 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са обективно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ от „Б.Д.“ ЕАД срещу Г.А. за
заплащане на следните суми: 10 000 лв. – главница по Договор за овърдрафт
от 07.03.2019 г., и 1045,11 лв. –
договорна лихва за периода от 07.03.2019 г. до 07.03.2020 г., ведно със
законната лихва върху главницата от 08.03.2020 г. до 13.03.2020 г. и от
14.05.2020 г. до окончателното изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че сключил на 07.03.2019 г. с ответника
договор за овърдрафт, по силата на който му предоставил сумата от 10 000 лв.
със срок на издължаване от 12 месеца. Страните уговорили, че кредитополучателят дължи лихви върху
предоставената сума, като предвидили вида, размера и начина на изчисляване на
същите. Посочено е, че договорният лихвен процент е променлив и се формирал от
референтен лихвен процент, представляващ индикатор „Среден лихвен процент по
салда по срочни депозити в лева за домакинства със срок над 1 ден до 2 години”,
който към датата на сключване на договора бил в размер на 0,180, и надбавка в
размер на 10,320 %. Към датата на сключване на договора лихвеният процент бил
размер на 10,50 %. Твърди се, че ответникът бил нарушил условията за
издължаване на кредита, като не изпълнил задълженията си за погасяване на
дължимите месечни вноски за лихва от 05.04.2019 г. до 05.06.2019 г. Правото на
кредитополучателя да ползва кредита било преустановено на 06.06.2019 г. С
депозиране на исковата молба банката е отправила изявление до кредитополучателя
за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. По тези съображения моли да
бъдат уважени предявените искове.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на
исковата молба от ответника Г.А..
Съдът, като съобрази
доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
От Договор за кредит овърдрафт
от 07.03.2019 г. се установява, че ищецът „Банка ДСК” АД се е задължил да
отпусне на кредитополучателя Г.А. кредит овърдрафт по разплащателна сметка в
размер на 10 000 лв. Съгласно чл. 2 кредитът се предоставял за ползване по
разплащателна сметка за срок от 12 месеца, който изтичал на 07.03.2020 г.
Уговорено е в чл. 3, че кредитът се олихвявал с променлив лихвен процент, който
към датата на сключване на договора за кредит е 10,50 %, формиран от стойността
на референтен лихвен %, представляващ индикатор „среден лихвен процент по салда
по срочни депозити в лева на домакинства, със срок от 1 ден до 2 години” 0,180,
който при отрицателна стойност се приема със стойност нула, и надбавка в размер
на 10,320 %. Начислената върху ползваната част от разрешения овърдрафт лихва
била дължима месечно на падежна дата, която била пето число на месеца. Годишният
процент на разходите е в размер на 10,99 %. Изрично е посочено, че лихвеният
процент се променял с промяната на референтния лихвен процент при
предпоставките, реда и в сроковете, посочени в Общите условия.
От заключението по назначената
съдебно-счетоводна експертиза, което съдът възприема като обективно и
компетентно изготвено, се изяснява, че ищецът е предоставил на ответника кредит
– овърдрафт, който бил изцяло усвоен през периода 07.03.2019 г. – 01.04.2019 г.
Кредитът бил в размер на 10 000 лв. Вещото лице е установило, че
ответникът не е извършвал плащания по договора, като до момента на изготвяне на
заключението нямало постъпили суми. Към датата на крайния падеж на договора –
07.03.2020 г., дължимата главница възлизала на 10 000 лв., а договорната лихва
за периода от 07.03.2019 г. до 07.03.2020 г. – на 1045,11 лв.
При така установената
фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
За успешното провеждане
на предявените искове ищецът следва да установи наличието на валидно
правоотношение по договор за потребителски заем, по който е била предоставена и
усвоена от ответника твърдяната парична сума. Също така следва да установи и
наличието на валидно постигната договореност между страните за връщане на заема
с лихва, както и размера на дължимите възнаградителни лихви.
От събраните по делото
доказателства може да се направи извод, че ищецът и ответникът са сключили
договор за кредит, съгласно който кредиторът е предоставил на ответника сумата
от 10 000 лв., която последният се е задължил да върне в срок до 07.03.2020 г.
Договорът съдържа информация за общия размер на кредита и условията за
усвояването му, лихвения процент по кредита, годишният процент на разходите,
условията за промяна на лихвения процент и за издължаване на кредита, вкл.
погасителен план, съдържащ данни за размера, броя, периодичността и датите на
плащане на погасителните вноски, поради което съдът намира, че са спазени изискванията
на чл. 11, ал. 1, т. 7-12 ЗПК. Породила е правно действие и клаузата, уреждаща
годишния лихвен процент, тъй като е съответна по размер на възнаградителната
лихва, определяна обичайно при този вид договори. Поради това съдът намира, че
е налице валидно сключен договор за кредит, като за длъжника е възникнало
задължение да върне на кредитора главницата ведно с уговорената възнаградителна
лихва. Тъй като на 07.03.2020 г. е настъпил крайният падеж на кредита,
главницата е изискуема в пълен размер.
В обобщение на
изложеното, настоящият съдебен състав приема, че съществуват задълженията на
ответника, произтичащи от сключения с „Банка ДСК“ АД договор за кредит. Съдът,
като взе предвид заключението на съдебно-счетоводната експертиза, намира, че
следва да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да
заплати на ищеца следните суми: 10 000 лв. – главница по Договор за овърдрафт
от 07.03.2019 г., и 1045,11 лв. –
договорна лихва за периода от 07.03.2019 г. до 07.03.2020 г., ведно със
законната лихва върху главницата от 08.03.2020 г. до 13.03.2020 г. и от
14.05.2020 г. до окончателното изплащане на вземането.
Предвид всичко изложено
и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят
сторените разноски за държавна такса, превод на документи и възнаграждение за
вещо лице в общ размер на 1140 лв., както и юрисконсултско възнаграждение. Според
разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК в полза на юридически лица или еднолични
търговци се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт, като размерът на присъденото възнаграждение не може
да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на
чл. 37 от Закона за правната помощ. От своя страна, нормата на чл. 37 ЗПП препраща
към Наредбата за заплащане на правната помощ, която в чл. 25, ал. 1 предвижда
възнаграждение по дела с определен материален интерес от 100 до 300 лв. Като
съобрази вида и характера на извършените процесуални действия и фактическата и
правна сложност на делото, съдът определя на ищеца юрисконсултско
възнаграждение в размер на 200 лв. Поради това ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на ищеца сторените разноски в общ размер на 1340 лв.
Така мотивиран, РС
Свиленград
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Г.А., турски гражданин, роден на *** г., документ за
самоличност № U 21194106/27.12.2018 г., живущ в *****************, ЛНЧ: **********,
да заплати по исковете с правно основание чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ на „Банка
ДСК” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:***, следните суми:
10 000 лв. – главница по Договор за овърдрафт от 07.03.2019 г., и 1045,11
лв. – договорна лихва за периода от
07.03.2019 г. до 07.03.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от
08.03.2020 г. до 13.03.2020 г. и от 14.05.2020 г. до окончателното изплащане на
вземането, както и сумата от 1340 лв., представляваща сторени пред настоящата
инстанция разноски.
Решението подлежи на
обжалване с въззивна жалба пред ОС Хасково в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
Районен съдия: