О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер ІV-1056 Година 2019, 11 юни гр.Бургас
Бургаският окръжен съд, четвърти
въззивен граждански състав
на единадесети юни година две хиляди и
деветнадесета,
в закритото заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ДАНИЕЛА МИХОВА
2. ТАНЯ ЕВТИМОВА
секретар ………………….
като разгледа докладваното от съдия Даниела Михова
въззивно гражданско дело № 821 описа за 2019 година
Производството е по чл.258 и сл.от ГПК и е образувано
по въззивната жалба на А.С.Ш. ***, подадена чрез адв. М.Д.
от БАК, против решение № 77 от 18.04.2019 г. по гр.д.155/2019 г. по описа на
Поморийски районен съд, с което е оставена без уважение молбата на въззивницата
за издаване на съдебна заповед за защита за осъществявано спрямо нея и детето
Живко Тодоров И. домашно насилие против Т.Ж.И. ***, за налагане на мерки за
защита от домашно насилие; и с което решение въззивницата е осъдена да заплати
на въззиваемия Т.Ж.И., сумата от 400.00 лв, представляваща направените по
делото съдебни разноски, както и на основание чл.11, ал.3 от ЗЗДН - в полза на
държавата по сметка на Районен съд - гр.Поморие сумата от 25.00 лв,
представляваща дължима за производството държавна такса.
Твърди
се, че обжалваното решение е недопустимо, неправилно, незаконосъобразно,
постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила.
Твърденията
за недопустимост на решението не се обосновават с някакви конкретни твърдения.
Основните
оплаквания във въззивната жалба се свеждат до начина, по който
първоинстанционният съд е кредитирал събраните по делото доказателства, и
по-конкретно се твърди, че съдът е игнорирал представените от молителката
доказателства, а се е доверил на представените по делото от ответника
доказателства, както и на представения от ДСП Поморие социален доклад и на
доказателства, събрани в друго съдебно производство. Твърди се, че са
неправилни и необосновани изводите на съда за липсата на осъществено от
ответника домашно насилие по отношение на молителката и детето на страните,
като тези изводи, според въззивницата, противоречат на част от събраните по
делото доказателства. Твърди се, че първоинстанционният съд е проявил
пристрастност в процеса. Изложени са подробни съображения по съществото на
спора.
Претендира се отмяна на обжалваното решение и постановяване на решение, с
което молбата се уважава.
С твърдението, че съдът е кредитирал само показанията на майката на
ответника, се заявяват искания за нови доказателства – да се изиска „образувано
в ПРС за домашно насилие дело от майката на ответника“; да се допуснат до
разпит свидетели на деянията; както и да се изиска справка от Полицията за
жалбите и преписките срещу ответника.
Въззивната
жалба е подадена от легитимирано лице, против акт на съда, подлежащ на
обжалване, в законовия срок, поради което е допустима.
В
законовия срок против въззивната жалба е постъпил отговор от въззиваемия Т.Ж.И. ***, чрез
процесуалния му представител адв.Ж.Х. от БАК, с който жалбата се оспорва като
неоснователна и недоказана. Твърди се, че обжалваното решение не страда от
посочените от въззивника пороци, правилно и обосновано е. Твърди се, че всички
събрани по делото доказателства, с изключение на декларацията на молителката по
чл.9, ал.3 от ЗЗДН, оборват твърденията на молителката за осъществен от
ответника акт на домашно насилие против нея и детето на страните. Сочи се, че настоящото
производство е инструмент на натиск по повод друго съдебен спор между страните
– гр.д.596/2018 г. на ПРС с предмет – упражняване родителските права по
отношение на детето на страните – Живко И.,
съотв.определяне на режим на лични отношения и издръжка. Излагат се подборни
съображения защо събраните по делото доказателства оборват твърденията на
молителката за осъществен акт на домашно насилие.
Претендира
се потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на разноски за въззивното
производство. Няма искания за допускане на нови доказателства. Прилагат се
съдебни актове, постановени по дела между страните.
С
твърдението за настъпила преклузия се оспорват доказателствените искания на
въззивницата.
По направеното от въззиваемата доказателствено искане, съдът намира
следното:
Заявените от въззивницата доказателствени искания са без конкретизация
какви точно факти и обстоятелства ще се доказват с тях. По отношение на
поисканите гласни доказателства не е посочено на кои „деяния“ свидетелите са
присъствали, доколкото предмет на настоящото дело са актове на домашно насилие
както по отношение на детето Живко, така и по отношение на молителката. Отделно
следва да се посочи, че всички доказателствени искания на въззивницата са били
уважени от първоинстанционния съд. По отношение на искането да се изиска
„образувано в ПРС за домашно насилие дело от майката на ответника“, отново не е
посочено нито номер на дело, нито страни по него. Не е обоснована и връзка
между това дело и настоящото производство. Искането да се изиска справка от
Полицията за жалбите и преписките срещу ответника също следва да бъде оставено
без уважение, тъй като въззивницата не е посочила по какъв начин тези
евентуални жалби и преписки са относими към настоящия спор.
Ето защо съдът намира, че така заявените искания на въззивницата за
ангажиране на нови доказателства във въззивното производство следва да бъдат
оставени без уважение.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОКЛАДВА въззивната жалба на
А.С.Ш. ***, подадена чрез адв. М.Д. от БАК, против решение № 77 от 18.04.2019
г. по гр.д.155/2019 г. по описа на Поморийски районен съд.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането
на въззивницата Ш. за допускане във въззивното производство на нови доказателства: да се
изиска „образувано в ПРС за домашно насилие дело от майката на ответника“; да
се допуснат до разпит свидетели на деянията; както и да се изиска справка от
Полицията за жалбите и преписките срещу ответника.
Препис от настоящото определение да се връчи на страните.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.