Р Е Ш Е Н И Е
гр.София,
14. 02. 2020г.
В И М
Е Т О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, І ГО 7-ми състав
На трети декември
година 2019
В открито съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Гергана Христова -
Коюмджиева
секретар: Емилия Кривачкова
като разгледа докладваното от съдията
гр. дело № 7570 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предмет на делото са искове
с правно основание чл. 108 от ЗС, както и приет по реда на чл.211 ГПК насрещен иск с пр. основание чл. 124, ал.
1 ГПК и искане по чл.537, ал.2 ГПК.
Производството е образувано по предявени от М.Л.Й. с ЕГН **********,
и Н.Л.Й. с ЕГН **********, двамата със съдебен адрес ***,
Търговски дом, кантора 364, чрез пълномощника адв.Н. Н., срещу Сдружение „Б.Т.С.“ с
БУЛСТАТ *******, със седалище и адрес на управление ***, субективно
съединени искове с правно основание чл. 108 ЗС за признаване на установено
спрямо ответника, че ищците са собственици на поземлен имот с идентификатор
68134.1890.819, заедно с построената в имота сграда с идентификатор
68134.1890.819.1, сграда с идентификатор 68134.1890.819.2 и сграда с
идентификатор 68134.1890.819.3 на основание реституция по ЗВСОНИ, наследство и
приращание, както и за осъждане на ответника „Б.Т.С.“ да им предаде владението върху посочените имоти.
Претендират разноски.
В исковата молба се твърди, че с Акт
за държавна собственост № 5494/22.12.1952 г. от А.Н.Й.- наследодателка на
ищците е одържавен по реда на ЗОЕГПНС недвижим имот: ВИЛА С ДВОРНО МЯСТО,
находяща се в местността „Подбалканище“ – „Люти дол“ – Княжево, София, състояща
се от сутерен: от хол и кухня и етаж от хол и стая, застроена на около 30 кв.м.
и незастроено двоно място от 1940 кв.м. Вилата е била построена от
наследодателката им А.Н.Й.върху нейно собствено дворно място, закупено с
нотариален акт № 131/22.09.1934 г., т. ХV, нот.д. № 2935/34 г. по описа на I нотариус при Софийски окръжен съд. Заявяват,
че наследодателката имА.Н.Й.е починала на 20.04.1945 г. и е оставила за свои
наследници сина си Л.и дъщеря си Н.. Сочат, че със Заповед №
РД-57-1953/02.12.1992 г. на Кмета на Столична община и във връзка с
възстановяване на собствеността им /ex lege/ по силата на ЗВСОНИ, процесният
имот е отписан от актовите книги за държавни и общински имоти и владението
върху него им е предадено. Твърдят, че към датата на влизане в сила на
реституционния закон имотът е ползван от Туристическо дружество „Витоша“. Към
1992 г. имотът е бил урегулиран като парцел XV-24 в кв. 5 по плана на гр.
София, местността „Вилна зона Килиите“ и с площ на парцела от 1610 кв.м.
Заявяват, че след реституцията е извършена съдебна делба на процесния имот между
наследниците на А.Н.Й.– Л.Н.Й. и Н.Н.Й.. С влизане в сила на съдебната
спогодба, обективирана в протокол от съдебно заседание, проведено на 01.07.1993
г. по гр.д. № 1335/1993 г. по описа на IV СРС, II г.о., 48 с-в, процесният имот
е поставен в дял на съделителя Л.Н.Й. – същият и баща на ишците. След като
починал на 18.02.2007 г., имотът бил наследен от синовете му от М.Л.Й. и Н.Л.Й.
и съпругата му С.М.Й., починала на 13.07.2011 г. Поради изложеното ищците
считат, че понастоящем същите се легитимират като собственици на посочения
недвижим имот, ведно с построените в него сгради при равни квоти от по ½
ид.ч. Освен съществуващата към момента на одържавяване сграда към момента, там
били построени още две сгради с идентификатори 68134.1890.819.2 и
68134.1890.819.3, които ищците намират за собствени по приращение на основание
чл. 92 ЗС. Правото им на собственост било удостоверено и в издадения констативен
нотариален акт № 12/25.02.2016 г., рег.№ 946, дело № 11/2016 г. по
обстоятелствена проверка по регистъра на нотариус К.К.рег.№ 201 на НК. Ищците
заявяват, че при посещение на процесния имот през 2015 г. установили, че ключа
от входната врата на парцела бил сменен, както и ключовете от двете входни
врати на вилата, като им е отнет достъпът до имота. При проверка в ЧЕЗ
„Електроснабдяване“ установили, че за имота има открита нова партида на името
на ответника – „Б.Т.С.“, а от април 2016 г. имотът се охранявал и физически.
Поради изложеното за тях било налице правен интерес от предявяване на
ревандикационния иск за установяване по отношение на ответника, че ищците са
собственици на процесния имот и за осъждането му да го опразни и да предаде
владението на поземлен имот с идентификатор 68134.1890.819 в гр. София, по
кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед №
РД-18-69/14.12.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменени със
Заповед № 18-8113-16.10.2015 г. на Началника на СГКК – София, с адрес на
поземления имот – гр. София, район Витоша, ул. ‚Люти дол“ с площ от 1544 кв.м.,
трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване :
за друг обществен обект, комплекс, стар идентификатор 68134.1890.497, номер по
предходен план: 24, квартал 5, при съседи: 68134.1890.498, 68134.1890.807,
68134.1890.818, 68134.1890.601, 68134.1890.501, 68134.1890.727, заедно с
построената в имота СГРАДА с идентификатор 68134.1890.819.1 в гр. София, по
кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед №
РД-18-69/14.12.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение
със Заповед № 18-8113-16.10.2015 г. на Началника на СГКК – София, с адрес на
сградата – гр. София, район Витоша, ул. ‚Люти дол“, която сграда е разположена
в поземлен имот с идентификатор 68134.1890.819, със застроена площ от 32 кв.м.,
брой етажи: 2, предназначение: жилищна сграда – еднофамилна, стар идентификатор
68134.1890.497.1, номер по предходен план“ няма, който недвижим имот е
идентичен с недвижим имот по документ за собственост: ДВОРНО МЯСТО, находящо се
в гр. София, Княжево, м. Заградня“ по нот.акт м. „Подбаканище – Люти дол“ по
заповед за деактуване, с площ от
1610 кв.м., имот пл.н.№ XV-24 в кв. 5 по рег.план на гр. София, в.з. „Килиите“,
заедно с построената в него масивна ВИЛНА СГРАДА, застроена на площ от 30
кв.м., състояща се от сутерен от хол и кухня и етаж от хол и стая при граници
на имота: улица, парцел пл. № XVIII-23, парцел пл. № XVII-16а,23, парцел пл. №
XVI-14, парцел XIV-25, СГРАДА с идентификатор 68134.1890.819.2 в гр. София, по
кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед №
РД-18-69/14.12.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение
със Заповед 18-8113-16.10.2015 г. на Началник на СГКК- София, а адрес на
сградата: гр. София, район Витоша, ул „Люти дол“, която сграда е разположена в
поземлен имот с идентификатор 68134.1890.819, със застроена площ от 15 кв.м.,
брой етажи: 1, предназначение : друг вид производствена, складова,
инфраструктурна сграда, стар идентификатор 68134.1890.497.2, номер по предходен
план няма; СГРАДА с идентификатор 68134.1890.819.3 в гр. София, по кадастрална
карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед № РД-18-69/14.12.2010 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със Заповед
18-8113-16.10.2015 г. на Началник на СГКК- София, с адрес на сградата: гр.
София, район Витоша, ул „Люти дол“, която сграда е разположена в поземлен имот
с идентификатор 68134.1890.819, със застроена площ от 19 кв.м., брой етажи: 1,
предназначение: друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда, стар
идентификатор 68134.1890.497.3, номер по предходен план няма.
В
срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Сдружение „Б.Т.С.“,
подаден чрез председателя А.С., с пълномощник адв. Сн. В. -САК, в който исковете се оспорват
като неоснователни. Твърди се,
че от 1957 г. ответното дружество
владее недвижимия имот, представляващ поземлен имот с идентификатор
68134.1890.497 в гр. София, по кадастрална карта и кадастрални регистри,
одобрени със Заповед № РД-18-69/14.12.2010 г. на Изпълнителния директор на
АГКК, с адрес на поземления имот, София, район „Витоша“, ул. „Люти дол“, с площ
от 2133 кв.м., с номер от предходен план: 497, 600, квартал 5, парцел XXVIII,
XLVII; при съседи на имота: поземлени имоти с идентификатори 68134.1890.601;
68134.1890.501, заедно с построените в поземления имот сгради: основна сграда
„хижа“ с разгърната застроена площ от 72 кв.м., състояща се от две стаи,
санитарен възел, коридор, две стопански помещения и стълбищна клетка,; първи
етаж със застроена площ от 87,80 кв.м., състоящ се от стая, входно антре,
коридор, санитарен възел, стълбищна клетка и две тераси; втори етаж със
застроена площ от 40 кв.м., състоящ се от таванска стая, санитарен възел и
стълбищна клетка, която сграда определена като две самостоятелни сгради с
идентификатори 68134.1890.497.1 и 68134.1890.497.3 по кадастрална карта и
кадастрални регистри, одобрени със Заповед № РД-18-69/14.12.2010 г. на
Изпълнителния директор на АГКК; стопанска сграда с 2 самостоятелни помещения
със застроена площ от 21 кв.м., която е определена като имот с идентификатор
68134.1890.497.2 по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със
Заповед № РД-18-69/14.12.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК. Твърди, че
е започнал да владее имота от 1957 г., когато в имота е имало само една
построена сграда с площ от около 35 кв.м., а през следващите години със свои
средства и усилия я е построил останалата част от основната сграда, която е
обозначена като обект „2“ в кадастралната карта, както и стопанската сграда.
Сочи, че в процесния имот са извършени редица подобрения, сдружението е плащало
данъци и такси, извършена е категоризация на обекта. За периода 2010-2015 г. е
извършен основен ремонт и модернизация на трите сгради и поземления имот. Сочи,
че никой не е оспорвал правата му до 02.09.2015 г., когато с писмо от
СГКК-София с изх. № 24-11724-31.07.2015 г. е уведомен за започнала процедура за
изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти
за поземлен имот с идентификатор 68134.1890.497, което се изразява в разделяне
на поземления имот по границите на УПИ XV-24, кв. 5, м. „В.з. Килиите“ и
регистриране на права на собственост, като твърди, че не били възраили срещу
изменението, тъй като сдружението не разполага с нотариален акт за собственост.
Съгласно направеното изменение по искане на ищците поземлен имот с
идентификатор 68134.1890.497 в гр. София, по кадастрална карта и кадастрални
регистри, одобрени със Заповед № РД-18-69/14.12.2010 г. на Изпълнителния
директор на АГКК, с адрес на поземления имот: София, район „Витоша“, ул. „Люти
дол“, с площ 2133 кв.м., заедно с построените в него сгради с идентификатори:
68134.1890.497.1, 68134.1890.497.2 и 68134.1890.497.3 е разделен на два
поземлени имота с идентификатори 68134.1890.819 от 1544 кв.м., в който са
отразени сградите с идентификатори 68134.1890.819.1, 68134.1890.819.2 и
68134.1890.819.3 и поземлен имот с идентификатор 68134.1890.818 с площ от 589
кв.м. Ответникът сдружение „Б.Т.С.“ счита, че е придобил правото на собственост
върху процесните имоти въз основа на давностно владение, осъществявано от 1957 г. до момента на депозиране на отговора. Сочи, че имотът е
ограден от Сдружение “Б.Т.С.”, от към улицата е изградена тухлена ограда,
поставена е метална входна врата, гаражна метална врата ограда , оградили са
имота с мрежа и метални колове от останалите страни, изградени са бетонови
стълбища, площадки и площадки от плои. Имотът,
заедно с направените в него сгради от 1957 г. е известен като хижа “Витошко
лале” и е посещаван целогодишно от туристи. Ответникът плащал дължимите данъци
и такси и била извършена категоризация на обекта. Ответникът оспорва
представените от ищците писмени доказателства, като твърди, че не процесният
имот им е възстановен и не той е придобитият от наследодателката им,
впоследствие отчужден. Оспорва твърдението на ищците, че имотът им е бил предаден,
като заявява, че същите никога не са го владеели, никога не се са имали ключове
за имота и никога не са го ползвали. Оспорва и доводът им за съществуване на
правото на собственост по отношение на построените в имота сгради на основание
приращение, които са построени от ответника с негови средства и труд и
единствен той от 1957 г. насам е владял имота.
В
срока по чл. 211 ГПК ответникът Сдружение „Б.Т.С.“ е предявил насрещен
установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 79 ЗС и чл.
537, ал. 2 ГПК, да бъде признато за установено по отношение на първоначалните
ищци Н.Л.Й. и М.Л.Й., че въз основа на давностно владение за периода от 1957г.
до 2017 г. Сдружение „Б.Т.С.“ е придобило собствеността на следните недвижими
имоти: поземлен имот с идентификатор 68134.1890.819 с площ от 1544 кв.м.,
заедно с построените в него сгради с идентификатори: 68134.1890.819.1,
68134.1890.819.2 и 68134.1890.3, при съседи на поземления имот: поземлени имоти
с идентификатори 68134.1890.498, 68134.1890.807, 68134.1890.818,
68134.1890.601, 68134.1890.501, 68134.1890.727 и на поземлен имот с
идентификатор 68134.1890.818 с площ от 589 кв.м., при съседи на поземления
имот: поземлени имоти с идедентификатор 68134.1890.72768134.1890.819,
68134.1890.807, 68134.1890.728, 68134.1890.601, номер за двата имота по
предходен план 24, в квартал 5 и двата поземлени имота с административен адрес:
гр. София, район „Витоша“, ул. „Люти дол“, нанесени в кадастралната карта и
кадастралните регистри на основание Заповед № 18-8113-16.10.2015 г. на
Началника на СГКК – София, които имота са със стар идентификатор 68134.1890.497
с площ от 2133 кв.м., заедно с построените в него сгради с идентификатори
68134.1890.497.1, 68134.1890.497.2 и 68134.1890.497.3 съгласно КККР на София,
Район „Витоша“, одобрени със Заповед № РД-18-69/14.12.2010 г. на Изпълнителния
директор на АГКК. Поддържа, че в процесния имот Сдружение „Бълграски
туристически съюз“ е владял имота като свой, плащал е данъци, такси, извършвал
е подобрения. Иска отмяна на издадения констативен нотариален акт за
собственост № 12, том I. рег. № 946, дело № 11 от 25.02.2016 г. на нотариус
Камен Каменов, съответно вписан в Службата по вписванията София като акт № 28,
том XXI, дело № 6448/2016 г. , вх. рег. № 9492/25.02.2016 г. Оспорва
идентичността на имота с този по Заповед № РД-57-1953/02.12.1992 г., както и с
този описан в нот. акт № 131, том XV, регистър 3118, дело № 2935/1934 г. на
първи нотариус при Софийски окръжен съд, съответно имота, за който е издаден
акт за държавна собственост № 5494/22.12.1952 г.
В
срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответницте по насрещния иск М.Л.Й.
и Н.Л.Й., които го оспорват като неоснователен. Оспорват твърдението, че
Сдружението
„Б.Т.С.“ е владяло имота.
В
съдебно заседание ищците М. Л.
Й. и Н. Л.
Й., чрез пълномощника адв.Н. Н. поддържат предявените субективно
съединени ревандикационни искове и оспорват насрещения иск. Представят списък
на разноски по чл. 80 ГПК.
В
съдебно заседание ответника “Б.Т.С.” чрез пълномощника си адв. Сн. В., оспорва
предявените срещу него искове и поддържа предявения насрещен иск. Представя списък по чл. 80 ГПК.
Софийски градски съд, ГО, I -7 състав, след като взе предвид
доводите на страните и след преценка на събраните доказателства по реда на чл.
12 и чл. 235, ал. 2 и, ал. 3 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:
Ищците М.Л.Й. и Н.Л.Й. са синове и
законни наследници на Л.Н.Й., починал на 18.02.2007 г., видно от приложеното
Удостверение за наследници № 004025/29.11.2011 г. издадено от СО, район
Оборище. /л.23 от делото/ Не спорно, че бащата на ищците Л.Й. е син на А.Н.Й.– бивш жител ***. Наследодателката А.Й.е починала на 20.04.1945г.
и видно от свидетелство № 9052 от 11.05.1945 г. издадено от Столична община, като наследници е
оставила сина си Л.Н.Й., роден на *** г. и дъщеря си Н.- Н., родена на *** г. /л.12 от делото/ Обстоятелството,
че Л.Н.Й. е законен наследник на А.Н.Й.се
установява и от удостверението за наследници с изх. № РОБ16-УГ01-799 на
починалия на 11.03.1942 г. Н.Й.Н., съпруг на А.В.Н.. /л.13 от делото/
По делото е прието като
доказателство удостверение за идентичност на лице с различни имена, от което е
видно, че А.В.Н. родена на ***г. и А.Н.Й.са имена на едно и също лице. /л.14 от делото/
На 22.09.1934 г. А.Н.Й./в нотариалния акт посочена като
А./ придобила по силата на договор за покупко-продажба,
сключен с Р.П.Л., 1973 кв.м. от собственото на продавача място, находящо се в
землището на село Княжево, м. “Заградня” /“Люти дол”/, за цена от 30000лв.,
което обстоятелство е обективирано в приетия неоспорен по делото Нотариален акт
№131/22.09.1934, т. XV, нот.дело № 2935/1934 г. по описа на I нотариус при Софийски окръжен съд. /л.10-л.11 от делото/
От
приетия Акт за държавна собственост № 5494/22.12.1952 г., се установява, че е
одържавен недвижим имот на А.Н.Й.,
представляващ вила с дворно място, находяща се в местността “Подбалканище” -
“Люти дол” - Княжево - София, състояща се от сутерен: от хол и кухня и етаж от
хол и стая, застроена на около 30 кв.м. и незастроено дворно място от 1940
кв.м. на основание чл. 9 ЗОЕГПНС. /л.9 от делото/ На
гърба на акта за държавна собсвеност се съдържа бележка, че съгласно Заповед №
РД-57-1953/02.12.1992 г. се отписва и се предава на наследниците на А.Н.Й.владението
на вила с дворно място, находяща се в м. “Подбалканище” - “Люти дол” и стая
застроена на около 30 кв.м. и незастроено дворно място от 1940 кв.м. на
основание чл.1 от Закона и чл. 88, ал. 4 от Наредбата. Бележката е подписана от
“специалист”, отбелязана дата 14.12.1992 г. и е положен печат на Столична
община, район Витоша./л.9 - гръб/ Обстоятелства
относно отпиването от актовите книги за държавни и общински имоти на АДС №
5494/22.12.1952 г. и нареждането да се предаде на наследниците на А.Н.Й.
владението на вила с дворно място, находяща се в местността “Подбалканище”,
“Люти дол” - Княжево - София, състояща се от сутерен, хол и кухня и етаж от хол
и стая, застроена на около 30 кв.м. и незастроено дворно място от 1940 кв.м.,
както и указанието да се състави протокол за предаването се установяват и от
приетата неоспорена Заповед № РД-57-1953/02.12.1992 г. на кмета на гр. София. /л.15 от делото/ Приложена е и
справка от Териториална общинска администрация, издадена по искането на Л.Н.Й.,
с предложение да бъде отписан от актовата книга за дължавни имоти на имот на
основание чл. 1, ал. 2 ЗВСОНИ./л.16-л.17 от делото/ В справката е
отразено, че мястото е застроено и незастроено с площ от 1973 кв.м., в него се
намира сграда: вила -масивна двуетажна, постройка - помещение за пазача. Отбелязано
е, че в приземния етаж са направени подобрения с цел превръщането му в механа
или нещо подобно. Отразено е още,
че имотът се ползва от туристическо дружество “Витоша” и арендатор Н. Рокаров
на основание протокол на ЦК на БКП и БТС. Посочено е, че в имота е извършено
надстрояване и пристрояване от арендатора, по действащия регулационен план
имотът е показан като част от имот планоснимачен номер № 497 /стар 24, кв. 5/.
Доколкото имотът съществува до размерите, в които е отчужден кметският
наместник предложил
същият да бъде отписан от актовата кница за държавните и общинските имоти и
двуетажната масивна сграда вила в Княжево, м. Заградня”, “Люти дол” и мястото
от 1973 кв.м. да бъдат предадени на наследниците на А.Н.Й..
От приетия протокол от о.с.з. на 01.07.1993 г. по гр.д.№ 1335/1003 г.
на СРС, II ГО се установява,
че между съделителите Л.Н.Й. и Н.Н.Й. /като наследници на А.Н.Й./ е одобрена спогодба за делба, по силата на която в дял на съделителя Л.Н.Й.
е поставен имот, представляващ дворно място, находящо се в гр. София,
Княжево, м. Заградня” по нот.акт., м. “Подблаканище”, “Люти дол” - по заповед
за деактуване, сега м. “Килиите”, цялото по графически данни от 1940 кв.м.,
имот пл. № 24, а сега по графични данни - 1610 кв.м. площ, имот № XV-24,
отбелязано със син туш по скицата, в квартал 5 по регулационе план на гр. Софи
, в.з. “Килиите”, заедно с построената в него масивна вилна сграда, застроена
площ от 30 кв.м., състояща се от сутерен, хол и кухня и етаж от хол и стая, при
граници на имота : улица, парцел пл. № XVII-23, парцел №XVII 16a, 23, парцел
XVI-14, парцел XI-25./л.22 от
делото/
По делото е приет констативен нотариален
акт за собственост на недвижим имот № 12, том I, рег. № 946, дело № 11 от
2016 г., издаден на 25.02.2016 г. на нотриус К.К.с рег. № 201 на НК, с който по реда на чл.587, ал.1 ГПК, Н.Л.Й.
и М.Л.Й. са признати за съсобственици при равни квоти от по 1/2 ид.ч. за всеки
на поземлен имот с идентификатор 68134.1890.819 в гр. София, община Столична,
област София /столица/, по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени
със Заповед № РД-18-69/14.12.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК,
последно изменение със заповед № 18-8113-16.10.2015 г. на Началника на СГКК -
София, с адрес на поземления имот: гр. София, район Витоша, ул. “Люти дол”, с
площ 1544 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на
трайно ползване: за друг обществен обект, комплекс, стар идентификатор
68134.1890.497, номер по предходен план 24, квартал 5, при съседи:
68134.1890.498, 68134.1890.807, 68134.1890.818, 68134.1890.601, 6834.1890.501,
68134.1890.727, заедно с построената в имота сграда с идентификатор
68134.1890.819.1.,
по
КККР, одобрени със Заповед РД
18-69/14.12.2010 г.на Изп.
директор на АГКК, последно изменение със заповед № 18-8113-16.10.2015 г., с
адрес на сградата: гр. София, район Витоша, ул. “Люти дол”, която сграда е
разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.1890.819, със застроена площ
32 кв.м., с 2 етажа, предназначение жилищна сграда еднофамилна, стар
идентификатор 68134.1890.497.1, който недвижим имот е идентичен с недвижимия
имот по документ за собственост: дворно място, находящо се в гр. София,
Княжево, м. “Заградня” по нот. акт, м. “Подблаканище”, “Люти дол” - по заповед
за деактуване, с площ от 1610 кв.м., имот пл. №- XV-24, в кв. 5 по регулационен
план на гр. София , в.з. “Килиите”, заедно с построената в него масивна вилна
сграда, застроена площ от 30 кв.м., състояща се от сутерен, хол и кухня и етаж
от хол и стая, при граници на имота : улица, парцел пл. № XVII-23, парцел №XVII
16a, 23, парцел XVI-14, парцел XI-25./л.24 от делото/
Приети са приходни квитанции, издадени
от СО Дирекция “ПАМДТ”, Витоша, за платен от ищеца Н.Й. местен данък и такса БО
за имот земя и сграда в гр. София, р-н Витоша
Килиите, ул. “Люти дол” от 2010 г., - приходна
квитанция № **********/10.04.2014 г., приходна квитанция №
**********/09.03.2015 г./л.286-л.287
от делото/
По реда на чл. 147, ал. 1, т. 1 ГПК,
след разпит на свидетеля М. М., който дава показания, че е първи братовчед на
ищците и случайно е намерил документи, касаещи семейни имоти, по делото
притетите по делото : Нотариална покана от Л.Н.Й. и Н.Н.Й. до Туристическо
дружество “Витоша” от 24.02.1992г., с която се иска от дружеството да освободи
имота- вила със застроена площ от 60 кв.м. с прилежащото й място “Заградня”
/Люти дол”/, Княжево, както и Протокол от 05.06.1992 г./л.321-л.323 от делото/ В неоспорения
протокол от 05.06.1992г. е отразено, че ТД “Витоша” - София, представлявано от К.Б.Р.-
Зам. Председател предава на собственика Л.Н.Й., владението на вилно място със
сграда, находящо се в гр. София, Люти дол, Княжево, помещенията са предадени по
опис, неразделна част от протокола. Съгласно т.3 от предавателния протокол собственикът се задължил да заплати
направените подобрения по законовия ред, а съгл. т.4 организацията предала на
собственика владението на имота и ключовете от помещенията. Протокола е
двустранно подписан, като автентичността на подписите не е оспорена по реда на
чл.193 ГПК. Представен е и Договор от 06.11.1992г., сключен между Н. Р.и Л.Й.,
в който първят предава на втория и Н.Й.извършените в имота подобрения във
вилата, находяща се в местността “Люти дол”, Княжево, София, възстновена на правоимащите,
като за подробно описаните подобрения Л.Й. следва за плати на Н. Р.сумата от 10
000 лв., тъй като извършените подобрения
се направени от Н. Р.лично в качеството му на арендатор на ТД “Витоша”.
Приетите неоспорени Разписка от 06.11.1992 г. и Разписка от 20.11.1992 г.,
удостоверяват заплащнето на две суми от по 5000 лв. от Л.Й. на арендатора Н. Р.за
извършените подобрения във вилата. /л.326 от делото/
Прието като доказателство е и удостоверение,
че Н.Л.Й. е клиент на Ч. “Е.Б.” АД в качеството си на страна по договор за
продажба на електрическа енергия за обект в гр. София,
ул. “Люти дол”, вила с клиентски номер № 300045775086 от 21.12.2001 г. /л.312 от делото/
За
установяване на фактическото състояние и владението на имота на страните са
допуснати по двама свидетели.
В
о.с.з. на 25.09.2017г. са разпитани ангажираните от ищците свидетелите Ц.К./балдъза
на ищеца Н.Й./ и Й.Н.– съученик ня ищеца
Н. Й.. В показанията на свидетелите се съдржат данни, за имота като вилна
сграда, на два етажа с тераса, както и за разположението на помещенията вътре
сгардата. Свидетелите К.и Н., сочат, че имотът е реституиран на праводателя на
ищците през 1992 г., след което там бил извършен ремонт от ищците /на плочките
и на терасата/. Многократно са посещавали имота,
като са го ползвали като вилен имот главно през лятото. И двамата свидетели
дават показания, че често са се събирали там и са празнували различни поводи.
Знаят, че имотът е бил ограден, външата порта се заключвала с верига с катинар,
а на дървената врата на къщата имало железна решетка, за която с ключ също
разполагал ищеца, решетка бил поставена тъй като имотът многкратно бил обект на
кражби. И двамата свидетели дават показания, че са посещавали имота последно
през 2011 г. -2012 г., като преди това покривът пропаднал и таванът протекъл.
Дават сведения и по отношение на дворното място, като сочат, че дворът бил със
сериозен наклон и от терасата на вилата започвало дере. Тези данни се
подкрепрят и от заключението по допълнителнително назначената и приета в
открито заседание съдебно-техническа експертиза, в което вещото лице сочи, че
дворът е с голям наклон. Преценени по реда на чл. 172 ГПК, съдът кредитира
показанията на свидетите К.и Н.
като взаимноподкрепящи се, непротиворечиви и
кореспондиращи със заключението на СТЕ.
Ответникът Сдружение “Б.Т.С.” е юридическо
лице с нестопанска цел, вписано с решение от 31.08.1957 г. по ф.д. № 5/1957 г. /решение от 25.09.1991г. по
ф.д.№7381/1991г. на СГС, ФО, за за регистриране на промени на л.355 от делото/ Туристическо дружество “Витоша” е юридическо лице с нестопанска цел, създадено
с решение от 16.12.1992 г. по ф.д. №19908/1992 г. Съгласно чл. 7 от Устава на
Сдружение “Б.Т.С.” туристическите дружества са основна организационна единица
на съюза и те са собственици и стопани на материалната си база. Туристическите
дружества са членове на Българския туристически съюз и макар в периода от 1977
г. до 1992 г. туристическо дружество
“Витоша” да не е разполагало с правосубектност, различна от Българския
туристически съюз, то е стопанисвало хижа “Витошко лале” чрез арендатор.
По делото се съдържат данни
/отбелязване в сметка следващия се данък от 17.01.1978г./, че през 1977 г. ЦК
на Българската комунистическа партия с резулюция на Ив. Пърмов от 16.03.1977г.
е предоставила на Б.Т.С. безвъзмездно земя, сграда и съоражения бивш пионерски
лагер, над Княжево, Люти дол./л.54 от делото/ Приложени са сметки на следващия се данък върху сградти
за 1978 г. - 1992 г., в която е отразен като вид на имота “Бивш пионерски лагер
над Княжево” и “Туристическа база - Княжево”, име на организацията Централен
съвет на Българския туристичеси съюз. /л.54-л.67 от
делото/ По
делото не се съдържат доказателства на какво основание имотът е бил предоставен
на БТС, както и какви права или правомощия са му отстъпени. Въпреки
разпределената доказателствена тежест- ответникът не представи в хода на
съдебното дирене процесния протокол или резолюция, по силата на който е предоставено
ползването на имота.
Прието е заявление за сключване на
договор № ********** от 28.08.2014 г. отправено до Ч. “Е.Б.” АД ***. Приети са фактура
№**********/22.09.2014 г., издадена на длъжник Сдружение “Б.Т.С.” с клиентски
номер 210032420713 за обект в гр. София, ул. “Люти
дол” № 28а, Хижа “Остри”. Приети като доказателства по делото са и жалба до
“ЧЕЗ Разпределение България” АД от Сдружение “БТС” с изх. № 883/19.04.2016 г.
във връзка с липса на електрическа енергия и електромер на хижа “Витошко лале” и отговор на оператора./л.352 –л.353
от делото/
В о.с.з. на 25.09.2017г. по делото са
разпитани ангажираните от ответника свидетелите И.П.и С.С., които работят в
БТС. Свидетелят П.сочи, че хижата “Витошко лале” се е ползвавала като спални
помещения и ресторант на БТС от началото на 80-те години до 1998-2000 г., в
двора освен хижата били построени складове за дърва, отопление - други сгради. В
хижата освен спални помещания имало и ресторант, който съществувал до периода 1998-1999г.
и имал доста клиенти. Този ресторант бил отделна сграда от спалните помещения,
последно свидетелят посещавал имота пре 2002 г. Описва къде се намира спорния
имот и сочи, че дворът имал съсвем лек наклон. Както свидетелите на ищеца, така
и свидтеля С., а и вещото лице в своята експертиза сочат, че поземления имот, в
който се намира вилата е с голям наклон, на скатове, поради което съдът не кредитира
с доверие тези показания. Разпитан е и свидетелят С., който от 2001г. до
момента работи като ръководител “Капитално строителство” в БТС. Сочи, че от
2001 г. управлява и стопанисва хижа “Витошко лале”, като от тогава всяка година
са извършвани строително-монтажни работи.
Сочи, че в двора има една основна сграда с пристройка, една тераса с една стая,
две помещения долу, които са складови и септично съоръжение. Сочи, че в имота
се е намирало заведение, което се е управлявало от БТС и не е имало следи
имотът да се е ползвал като вила, имало е маси и столове, изпотрошени легла. Впоследствие
БТС е изчистил имота и го е привел в сегашното му състояние, извършени са
електро и ВиК инсталации, ремонтиран е покривът, напарвени са парно, камина,
бани, санитарни възли, външна изолация, конструкцията е подсилена, изградили
ограда. В двора се влизало
през желязна врата, която е заключена. Според
свидетелят С. БТС поддържал имота от 2001 г. до настоящем.
През 2016г. при посещение в имота с цел поставяне на камина свидетелят
констатирал, че били сменени патронниците на вратите и нямало ток. Обадил се в
полицията и така разбрал, че ищците предявили собственически претенции по
отношение на имота. Било подадено ново заявление за включване към
електрическата мрежа и бил вкаран СОТ, който и към момента работил. Свидетелят С.
сочи, че имотът представялва двор на два ската на първия се намира сградата, а
на втория парцела.
Показанията на свидетелите И.П.и С.С.,
съдът преценява съгласно разпоредбата на чл. 172 ГПК предвид евентуална им заинтересованост,
с оглед, че първия е бивш слежител, а втория и към момента работи за ответното
сдружение. Показанията на св.П.противоречат на
заключението на СТЕ, от което се установява, че не е съществувал
ресторант отделна сграда, поради което в частта относно наличието на ресторант
като отделна сграда в имота, съдът не ги кредитира. Съдът намира показанията на
свидетеля Соянов за достоверени с изключение на началния момент, от който се
твърди, че БТС стопанисва имота.
По отношение на процесния имот по делото
са събрани писмени доказателства скица на поземлен имот № 15-470553-29.10.2015
г. /стар идентификатор 68134.1890.497/ скица на сграда № 15-85432-23.02.2016 г.
за имот с идентификатор 68134.1890.1, скица за сграда № 15-85434-23.02.2016 г.
за имот с идентификатор 68134.1890.819.2, скица на сграда № 15-85435-23.02.2016
г. на имот с идентификатор 68134.1890.819.3, скица на поземлен имот №
15-322459-07.07.2017 г. с идентификатор
68134.1890.818 и скица на поземлен имот № 15-268730-09.06.2017 г. за
поземлен имот с идентификатор № 68134.1890.819, данъчна оценка на имота с изх. №
**********/17.02.2016 г., данъчна оценка № **********/19.07.2017 г.
От обясненията на вещото лице инж.П. Я.,
изготвило приетата в открито съдебно заседание съдебно-техническа експеритза,
се установява, че се касае за едни и същ имот. Същият
е стар имот с пл. № 24 от квартал V по кадастрален план отпреди 1956 г.,
съответстващ на имот пл. № 497 по кадастрален план от 1978 , за който имот е
образуван ПИ с идентификатор 68134.1890.497 и впоследствие този имот с
последваща заповед е разделен имоти с идентификатори 68134.1890.818 и
68134.1890.819. От приетото заключение
по допълнителната СТЕ,
което съдът възприема като компетентно дадено, се
установява, че теренът на процесния имот е изключително стръмен. На
място вещото лице не е установило съществуването на самостоятелна сграда
“ресторант”, като е възможно в съществувалата сграда да е имало такъв. От
заключенията на вещото лице се установява, че към настоящия момент в процесния
поземлен имот са изградени сграда 68134.1890.819.1 , със застроена площ от 32
кв.м., изградена на приземен етаж /сутерен , състоящ се от стая , санитарен
възел, помещение - кухн, стълбищна клетка, етаж , състоящ се от входно антре,
вътрешно антре, санитарен възел, стая с балкон, стълбищна клетка, тавански
етаж, състоящ се от стая с балконче, сграда с идентификатор сграда
68134.1890.819.3 с площ от 19 кв.м. -
пристройка към съществуващата сграда, която е на нивото на сутерена и
представлява една стая, свързана посредством врата стс стаята от старата
сграда/68134.1890.819.1/, а на горния етаж е открита тераса, второстепенна
сграда 68134.1890.819.2, второстепенна сграда с площ от 15 кв.м.,
представляваща монолитна постройка, вкопана в терена, масивна с плосък покрив,
влиза се от терена през врата от север - означена като производствена,
складова, инсфраструктурна , стая на пазача. Старата вилна сгрда не е променяна
във външните си граници, пристройката от една стая обособена на нивото на
приземния етаж е свързана с врата към съществуващата стара вилна сграда. Сочи се, че пристройката не
може да представлява самостоятелен обект, отговарящ на строителните правила и
норми.
Приет
като доказателство по делото е паспорт от 12.09.1988 г. на хижа “Витошко лале”,
в който като година на изграждане е посочена 1957 г., а като година на
реконструкция и модернизация 1980 г. Отразено е, че към 01.07.1988 г. Хижата се
стопанисква от ТД “Витоша”. В приложената документация на хижата е посочен
домакин Т.Н.Р.. Приложен протокол № 2 от 12.02.1990 г., издаден на основание
чл. 7 от Наредбата за категоризация на заведенията за подслон на БТС от 1986
г., като е посочено, че е стопанисвано от ТД “Витоша”. От ответника е приложена
и техническа експертиза относно определяне на видовете ремонтни възстановителни
подобрителни работи на обект “Витошко лале” БТС, като в нея е посочено, че
имотът представлява дворно мяосто с идентификатор 68134.1890.497 по ККР,
особрени със Заповед № РД1869/14.12.2010 г. на ИД на АГКК, номер по предходен
план № 497, 600, кв. 5, парцели XXVIII, X LII, амд. Адрес: гр. София, район Витоша,
ул. “Люти дол”/Вилна зона “Килиите”, кв. Княжево, големина 2133 кв.м., в което
е изградена хижа “Витошко лале”. Същият е бил предоставен от Държавата на БТС
през 1977 г. за стопанисване и управление, бил е пионерски лагер, преустроен в
хижа. След основен ремонт работи като Център за туристическа маркировка и като
изходен пункт на клубове за ориенторане и други туристически цели. Отразено е,
че към момента се стопанисва и управлява от БТС. Приет като доказателство по
делото е и архитектурен проект с възложител Б.Т.С. относно хижа “Витошко лале”
с местонахождение гр. София, р-н Витоша, местност “Килиите”, ул. “Люти дол” №
28а. В приетото по делото заключение на СТЕ, неоспорено от страните, вещо лице
след извършен оглед сочи, че имотът представлява двор с вилна сграда и
второстепенна постройка. Изпълнена е масивна ограда по лицето на имота към
улицата и странично по източната граница,. Оградата е стъпила върху стари
ивични основани в частта, в която се вижда.
Останалите
събрани доказателства не съдържат данни, относими към спора и не следва да
бъдат обсъждани.
Така
установеното от фактическа страна, сочи на следните правни изводи:
По
допустимостта: Предявените от М.Л.Й.
и Н.Л.Й. срещу Сдружение “Б.Т.С.” субективно съединени искове с правно основание чл. 108 ЗС са допустими, с
оглед поддържаните в исковата молба твърдения. Налице е активна и пасивна
процесуална легитимация и правен интерес от предявяване на исковете.
Ревандикационният иск е средство за
защита вещното право на собственост или на ограничено вещно право и съдържащото
се в него право на владение, накърнено чрез отнемане на фактическата власт
върху вещта. В константната практика на ВКС е прието,
че обемът и предметът на ревандикацията зависят единствено от обема права на
ищеца, както и от обема, в който тези права се накърняват.
По същество:
За да бъде уважен предвеният иск с правно основание чл. 108 ЗС ищците носят тежестта да установят, че
са налице следните материалноправни предпоставки: 1. Че са
собственици на имотите, предмет на иска на поддържаните от тях основания –
наследствено правоприемство и реституция; 2. че имотът се намира във владение
на ответното сдружение; 3. че ответникът владее имотът без основание. Посочените
три предпоставки, подлежат на пълно и главно доказване, като следва да се
установи кумулативното им наличие.
При преценка на събраните
доказателства, установената фактическа обстановка, възраженията и доводите на страните,
съдът намира, че петиторния иск е основателен и следва да бъде уважен. Ищците
се легитимират като собственици на процесния поземлен имот с идентификатор
68134.1890.819 по КККР на гр.София,
одобрени със Заповед РД-18-69 от 14.12.2010г. и построените в него сгради
68134.1890.819.1, 68134.1890.819.2 и 68134.1890.819. 3
по силата на наследствено проприемство. Имотът, представляващ дворно място и построена в него сграда
- вила е възстановен на баща им и сестра му по силата на ЗВСОНИ, като същия е
отписан от актовите книги за държавна собственост със Заповед №
РД-57-1953/02.12.1992 г. на кмета на Столична община. Установи се, че през
1993г. между двамата съсобственика е
извършена съдебна делба и процесните имоти са преминали изцяло в дял на
праводателят на ищците – Л.Н.Й.. Съгласно чл. 5, ал. 1 ЗН децата на починалия
наследяват по равни части, поради което ищците, като синове на Л.Н.Й., по
силата на наследствено правоприемство са придобиллли по 1/2 ид.част от процесния поземлен имот, ведно
с построените в него сгради.
Установи се, че процесният поземлен имот
с идентификатор 68134.1890.819 е бил част от придобития от А.Н.Й.имот по силата
на договор за покупко – продажба от 1934г. Впоследствие през 1952г. имотът е бил одържавен от собственика по реда
на чл. 9 ЗОЕГПНС. Установи се безспорно, че през 1992 г. е бил възстановен на наследниците
на А.Й.по реда на ЗВСОНИ. Владението върху поземления имот, ведно с построената
в него вилна сграда и извършените подобрение /включително и построено ново
складово помещение/ са предадени на правоимащия Л.Н.Й., който е баща на ищците.
До този момент имотът е бил ползван като хижа “Витошко лале” от ТД “Витоша” с
арендатор Н. Р.с протокол от 05.06.1992г. От свидетелските показания и
писмените доказатества приети по реда на чл.147, т.1 ГПК се установи, че в
периода 1992 г. - 2011 г. ищците ползвали имота като вила, първоначално те или
наследодателя им извършили ремонт,
впоследствие се събирали там, грижили се за имота си срещу набези, поставили
решетъчни огради. Налице са данни, че през 2010 г. майката на ищците заплащала
данък върху имота./квитанция от 20.05.2010г. на л.283 от делото/ Установи се, че през 2001 г. Н.Л.Й. подал заявление до ЧЕЗ с искане да
бъде включен към абонатната мрежа на дружеството като клиент по отношение на
този имот. В свидетелските показания се съдържат данни за последни посещания в
имота през 2011-2012 г.
По делото са събрани доказателства, че
именно ответникът БТС владее имота. Сдружението е сменило патроните на вратите
и е поставило СОТ /вж.показанията на свид.С./. В отговора на исковата молба и
изходящите от ответника други книжа не се оспорва това обстоятелство, напротив
наведени са доводи, че сдружението владее имотът. Ответникът не успя да докаже
наличие на правно основние за владението върху имота. Съдът
намира, че направеното възражение за придобиване правото на собственост въз
основа на изтекла давност в периода от 1957 г. до предявеяване на исковата
молба за неоснователно. На първо място от събраните доказателства се установи,
че имотът е предаден на собствениците по реституция през 1992 г. В този смисъл
са както приетите по делото писмени доказателства - нотариална покана, протокол
и разписки за заплащане на подобренията, така и кредитираните показания на свидетели К.и Н..
Установява, че именно лицето Рокаров е бил арендатор на хижа “Витошко лале”,
той е предал и владението и на рестуираните собственици. Нещо повече след
рестуцията е извършена доброволна делба на имота между Н.Й.и Л.Й., която би
била лишена от предмет,
ако те не са получили собствеността
и владението на имота, след
реституирането му на баща им, като наследник на А.Й..
Показанията на свидетелите също навеждат на единствения възможен извод, че след
1992 г. ищците са ползвали имота за собствени нужди. Неоснователно е
вързажнието на ответника, че по същото време техният баща е бил жив и като
собственик той е имал правомощието да владее имота. Установи се, че става дума
за вилно място и е обичайно за българския бит и култура родител или семейство
да предоставят на низходящите си
ползването на подобни вилни имоти. Обстоятелстото, че
собственик е предоставял за ползване имота на други лице говори единствено за
това, че той го е считал за свой и сам е решавал как да го управлява. Установи
се от свидетелските показания,
че през 2011 г. покривът на вилната сграда е пропаднал. Вероятно и към този момент
наследниците на Л.Й. са преустановили
редовните посещения на имо. Този фактически извод
съвпада и с твърденията на ответното дружество, че е извършило цялостен ремонт
и е подобрило значително състоянието на сградата. По делото не е установено в
кой момент ответникът е заявладял вилното място със сградата, като е започнал
да извършва ремонтни дейности, заплащал е електричество през 2014 г., ползвал е
имотът за своите дейности.
Не се установи и БТС да притежава
качеството на добросъвествен владелец, доколкото сдружението чрез ТД “Витоша” е
предало владението на действителния собственик през 1992 г., като на
ответникът и неговите органии е било
известно, че липсва правно основание, което да го направи собственик. Ето
защо и упражняваното владение след 2011 г. е недобросъвестно. Настоящият иск за
защита правото на собственост е предявен преди изтичането на десетгодишната
придобивна давност съгласно чл. 79, ал. 1 ЗС, поради което и направеното
възражение от ответника е неоснователно. Що се отнася до извършените в имота
подобрения и пристрояване, съдът намира, че през 1992 г. праводателят на ищците
е изплатил на арендатора извършеното от него и за негова сметка подобрение във
връзка с построяването на т.нар. стая на пазача. Действително към вилната
сграда е пристроена допълнителна стая, която разширява полезната площ и е с
отделен индетификатор 68134.1890.819.3. Макар да не са представени конкретни
доказателства, възможно е имотът да е бил построен от ответника БТС. Въпреки
това обаче помещението няма самостоятелен характер и на основание чл. 98 ЗС
следва главната вещ, а именно вилата и следователно ищците се легитимират като
собственици на всички постройки в поземления имот. Предмет на придобиване на
вещни права са само самостоятелно съществуващи движими и недвижими вещи.
Съгласно чл. 98 от ЗС, освен ако не е постановено или уговорено друго,
принадлежността към вещ не е самостоятелна вещ и съответно не може да се
придобива самостоятелно, а следва собствеността на главната вещ.
По изложените съображения съдът намира предявените
искове с правно основание чл. 108 от ЗС за основателни.
По
насрещния иск:
Предявените от Сдружение “Б.Т.С.” са
обективно и субективно съединени искове против М.Л.Й. и Н.Л.Й. са с правно
основание чл. 124, ал.1 ГПК.
По
допустимостта: Налице е активна
и пасивна процесуална легитимация и правен интерес от предявяване на исковете
по отношение на имот с идентификатор 68134.1890.819 и построените в него сгради
с идентификатори 68134.1890.819.1, 68134.1890.819.2 и 68134.1890.819.3. Не е
налице правен интерес за предяване на субективно съединените установителни
искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК по отношение на поземлен имот с
идентификатор 68134.1890.818 с площ от 589 кв.м., при съседи на поземления
имот: поземлени имоти с идедентификатор 68134.1890.819, 68134.1890.807,
68134.1890.728, 68134.1890.601, номер за двата имота по предходен план 24, в
квартал 5 и двата поземлени имота с административен адрес: гр. София,
район „Витоша“, ул. „Люти дол“, нанесени в кадастралната карта и кадастралните
регистри на основание Заповед № 18-8113-16.10.2015 г. на Началника на СГКК –
София, които имота са със стар идентификатор 68134.1890.497 с площ от 2133
кв.м., заедно с построените в него сгради с идентификатори 68134.1890.497.1,
68134.1890.497.2 и 68134.1890.497.3 съгласно КККР на София, Район „Витоша“,
одобрени със Заповед № РД-18-69/14.12.2010 г. на Изпълнителния директор на
АГКК. Ищецът БТС не е изложил никакви съображения какво обуславя правния му
интерес да установи със сила на пресъдено нещо, че е собственик на този имот
спрямо ответниците. Същите страни спорят относно правото на осбтвеност по
отношение на имот с идентификатор 68134.1890.819 и построените в него сгради,
но не и по отношение на процения. М.
и Н. Й.се легитимират като собственици на имота
68134.1890.819 по силата на наследствено правоприемство и дори са представили
констативен нотариален акт, издаден въз основа на обстоятелствена проверка, удостоверяващ
правото им на собственост върху същия имот. Те обаче в нито един момент не са
заявили пред съда оспорване правото на собственост на ответника върху имот с идентификатор 68134.1890.818, а ищецът по насрещния иск
не е релевирал наличие на правен
спор по отношение на този имот, поради което съдът намира, че липсва обосноват правен интерес по
отношение на предявения иск. Предвид
липсата на правен интерес, явяващ абсолютна процесуална предпоставка,
производството в частта по насрещния установителен иск относно имот с
идентификатор 68134.1890.818 съгласно КККР на София, Район „Витоша“, одобрени
със Заповед № РД-18-69/14.12.2010 г., следва да бъде прекратено.
По
основателността: По правилата на
доказателствената тежест ищецът следва да следва да установи с
доказателствената си активност /арг. чл.154, ал.1 от ГПК/, че е титуляр на
правото на собственост върху процесния материален обект, чрез доказване
осъществяването в неговия патримониум на сочения придобивен способ – оригинерен
или деривативен /чл.77 от ЗС/.
Установителният иск по чл. 124, ал. 1 ГПК е средство за защита вещното право на собственост и признаването му по
съдебен ред ред. Ищецът Сдружение “Б.Т.С.” твърди, че е собственик на процесния
имот с идентификатор 68134.1890.819 и построените в него сгради, като се позовава
на изтекла в негова полза придобивна давност за периода от 1977 г. до
предяването на исковата молба.
По делото е приет Нотариален акт за собственост на недвижим имот
№ 12, том I,
рег. № 946, дело № 11 от 2016 г., издаден на 25.02.2016 г. на нотриус К.К.с
рег. № 201 на НК, с който по реда на чл.587, ал.1 ГПК, Н.Л.Й. и М.Л.Й. са
признати за съсобственици при равни квоти от по 1/2 ид.ч. за всеки на поземлен
имот с идентификатор 68134.1890.819 в гр. София, община Столична, област София
/столица/, по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед №
РД-18-69/14.12.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение
със заповед № 18-8113-16.10.2015 г. на Началника на СГКК - София, с адрес на
поземления имот: гр. София, район Витоша, ул. “Люти дол”, с площ 1544 кв.м.,
ведно с построената в него сграда с площ
от 32 кв.м. По въпроса кой носи доказателствената тежест за опровергаване на
доказателствената сила на представен констативен нотариален акт за собственост
на недвижим имот и за начина, по който тази доказателствена сила може да бъда
опровергана приложение следва да намери разрешението, дадено от ОСГК на ВКС в
ТР № 11/21.03.2013 г. по тълк. д. № 11/2012 г. - при оспорване на признато с
акта право на собственост тежестта за доказване се носи от оспорващата страна,
без да намира приложение редът на чл. 193 ГПК. Оспорващата страна, която не
разполага с документ за собственост, носи тежестта да докаже несъществуването
на признатото от нотариуса право било като докаже свои права, противопоставими
на тези на титуляра на акта, било като опровергае фактите, обуславящи
посоченото в акта придобивно основание или като докаже, че признатото право е
било прехвърлено другиму. За да отпадне легитимиращото действие на акта, е
необходимо да се докаже, че титулярът не е бил или е престанал да бъде
собственик на недвижимия имот. Съставеният по предвидения в ГПК ред констативен
нотариален акт притежава обвързваща доказателствена сила за третите лица и съда
по отношение принадлежността на правото на собственост на посоченото в акта
придобивно основание и, както беше отбелязано по-горе, при оспорване на
признато с акта право на собственост тежестта за доказване се носи от
оспорващата страна. Ако оспорващата страна не разполага с документ за
собственост, тя следва да докаже несъществуването на признатото от нотариуса
право било като докаже свои права, противопоставими на титуляра на акта, било
като опровергае фактите, обуславящи посоченото в акта придобивно основание или
като докаже, че признатото право е било прехвърлено другиму. За да отпадне
легитимиращото действие на акта, е необходимо да се докаже, че титулярът не е
бил или е престанал да бъде собственик на недвижимия имот. В хода на съдебното
дирене сдружение БТС не установи поддържаното оригинерно придобивно основание. От събраните
доказателства в съвкупност се установи, че БТС е предало владението на имота на
собствениците съгласно настъпилата реституция по силата на закона чрез
стопанина му ТД “Витоша” и арендатора Рокаров през 1992 г. Съгласно нормата на чл.5, ал.2 от ЗВСОНИ,
изтеклата в полза на държателите и владелците на недвижими имоти давност до
месец ноември 1997 г. не се зачита и от датата на влизане в сила на нормата на
чл.5, ал.2 ЗВСОНИ започва да тече нова давност. Впоследствие в неустановен
момент след 2011 г. БТС е завладяло имота, представляващ преди реституцията
хижа “Витошко лале”, като е вложило средства и е извършило СМР за преустройство
на имота. Заплащало е електрическа енергия през 2014г. През 2016 г. е научило
за собственическите претенции на наследниците на реституирания собственик,
поставило е СОТ и е извършило подмяна на електрическата система.
Доколкото
предмета на установителния иск е идентичен с направеното възражение за
придобивна давност по главния иск, което
бе разгледано по –горе и са изложени мотивирани съображения за неоснователност
на възражението, поради което е излишно преповтарянето им.
Предвид на изложеното, съдът намира,
че производството по насрещния установителен иск с правно основание чл. 124,
ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1 ЗС по отношение на имот с идентификатор
68134.1890.818 е недопустимо и следва да се прекрати, а предявените насрещните установителни искове с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал.1 ЗС по отношние на имот с
идентификатор 68134.1890.819 и построените в него сгради с идентификатор
68134.1890.819.1, 68134.1890.819.2 и 68134.1890.819.3 се явявят недоказани и следва да бъдат отхвърлени.
По разноските: С
оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищците сторените по делото разноски от общо 3199.59 лв., съгласно
приложения списък на разноските на лист 376 от делото.
С
оглед изложеното и в същия смисъл, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените М.Л.Й. с ЕГН **********, с адрес ***
и Н.Л.Й. с ЕГН **********, с адрес ***,
двамата със съдебен адрес ***, Търговски дом, кантора 364, чрез пълномощника адв.Н. Н., срещу Сдружение
„Б.Т.С.“ с БУЛСТАТ *******, със седалище и адрес ***, субективно съединени
искове с правно основание чл. 108 ЗС, че
ищците М.Л.Й. с ЕГН ********** и
Н.Л.Й. с ЕГН **********, са
собственици на основание наследствено
правоприемство, реституция по ЗВСОНИ и приращение, на поземлен имот
с идентификатор 68134.1890.819 в гр.
София, по КККР,
одобрени със Заповед № РД-18-69/14.12.2010 г. на Изп. директор на АГКК,
последно изменени със Заповед № 18-8113-16.10.2015 г. на Началника на СГКК –
София, с адрес на поземления имот – гр. София, район Витоша, ул. ‚Люти дол“ с
площ от 1544 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин
на трайно ползване : за друг обществен обект, комплекс, стар идентификатор
68134.1890.497, номер по предходен план : 24, квартал 5, при съседи:
68134.1890.498, 68134.1890.807, 68134.1890.818, 68134.1890.601, 68134.1890.501,
68134.1890.727, заедно с построената
в имота СГРАДА с идентификатор 68134.1890.819.1 в гр. София, по кадастрална
карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед № РД-18-69/14.12.2010 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със Заповед №
18-8113-16.10.2015 г. на Началника на СГКК – София, с адрес на сградата – гр.
София, район Витоша, ул. ‚Люти дол“, която сграда е разположена в поземлен имот
с идентификатор 68134.1890.819, със застроена площ от 32 кв.м., брой етажи: 2,
предназначение: жилищна сграда – еднофамилна, стар идентификатор
68134.1890.497.1, номер по предходен план“ няма, който недвижим имот е
идентичен с недвижим имот по документ за собственост: ДВОРНО МЯСТО, находящо се
в гр. София, Княжево, м. Заградня“ по нот.акт м. „Подбаканище – Люти дол“ по
заповед за деактуване, с площ пт 1610 кв.м., имот пл.н.№ XV-24 в кв. 5 по
рег.план на гр. София, в.з. „Килиите, заедно с построената в него масивна ВИЛНА
СГРАДА, застроена на площ от 30 кв.м., състояща се от сутерен от хол и кухня и
етаж от хол и стая при граници на имота: улица, парцел пл. № XVIII-23, парцел
пл. № XVII-16а,23, парцел пл. № XVI-14, парцел XIV-25, СГРАДА с идентификатор
68134.1890.819.2 в гр. София, по кадастрална карта и кадастрални регистри,
одобрени със Заповед № РД-18-69/14.12.2010 г. на Изпълнителния директор на
АГКК, последно изменение със Заповед 18-8113-16.10.2015 г. на Началник на СГКК-
София, а адрес на сградата: гр. София, район Витоша, ул „Люти дол“, която
сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.1890.819, със
застроена площ от 15 кв.м., брой етажи: 1, предназначение : друг вид
производствена, складова, инфраструктурна сграда, стар идентификатор
68134.1890.497.2, номер по предходен план няма; СГРАДА с идентификатор
68134.1890.819.3 в гр. София, по кадастрална карта и кадастрални регистри,
одобрени със Заповед № РД-18-69/14.12.2010 г. на Изпълнителния директор на
АГКК, последно изменение със Заповед 18-8113-16.10.2015 г. на Началник на СГКК-
София, с адрес на сградата: гр. София, район Витоша, ул „Люти дол“, която
сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.1890.819, със
застроена площ от 19 кв.м., брой етажи: 1, предназначение : друг вид
производствена, складова, инфраструктурна сграда, стар идентификатор
68134.1890.497.3, номер по предходен план няма, като ОСЪЖДА Сдружение „Б.Т.С.“
с БУЛСТАТ *******, със седалище и адрес ***, на основание чл.108 от ЗС, да предаде на М.Л.Й. с ЕГН **********, с
адрес *** и Н.Л.Й. с ЕГН **********, владението върху описания поземлен имот с
идентификатор 68134.1890.819 в гр. София,
ведно с построените в имота сгради
с идентификатори
68134.1890.819.1, 68134.1890.819.2 и 68134.1890.819.3 по КККР на гр.София,
одобрени със Заповед № РД-18-69/14.12.2010 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Сдружение „Б.Т.С.“
с БУЛСТАТ *******, със седалище и адрес ***, насрещен иск с пр. основание чл.
124, ал. 1 ГПК, против М.Л.Й.
с ЕГН ********** и Н.Л.Й. с ЕГН **********,
за признаване на установено, че Сдружение „Б.Т.С.“ на
основание придобивна давност е собственик на
поземлен имот с идентификатор 68134.1890.819
в гр. София, по КККР, одобрени със Заповед
№ РД-18-69/14.12.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменени
със Заповед № 18-8113-16.10.2015 г. на Началника на СГКК – София, с адрес на
поземления имот – гр. София, район Витоша, ул. ‚Люти дол“ с площ от 1544 кв.м.,
трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване :
за друг обществен обект, комплекс, стар идентификатор 68134.1890.497, номер по
предходен план : 24, квартал 5, при съседи: 68134.1890.498, 68134.1890.807,
68134.1890.818, 68134.1890.601, 68134.1890.501, 68134.1890.727, заедно с
построената в имота СГРАДА с идентификатор 68134.1890.819.1 в гр. София, по
кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед № РД-18-69/14.12.2010
г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със Заповед №
18-8113-16.10.2015 г. на Началника на СГКК – София, с адрес на сградата – гр.
София, район Витоша, ул. ‚Люти дол“, която сграда е разположена в поземлен имот
с идентификатор 68134.1890.819, със застроена площ от 32 кв.м., брой етажи: 2,
предназначение: жилищна сграда – еднофамилна, стар идентификатор
68134.1890.497.1, номер по предходен план“ няма, който недвижим имот е
идентичен с недвижим имот по документ за собственост: ДВОРНО МЯСТО, находящо се
в гр. София, Княжево, м. Заградня“ по нот.акт м. „Подбаканище – Люти дол“ по
заповед за деактуване, с площ пт 1610 кв.м., имот пл.н.№ XV-24 в кв. 5 по
рег.план на гр. София, в.з. „Килиите, заедно с построената в него масивна ВИЛНА
СГРАДА, застроена на площ от 30 кв.м., състояща се от сутерен от хол и кухня и
етаж от хол и стая при граници на имота: улица, парцел пл. № XVIII-23, парцел
пл. № XVII-16а,23, парцел пл. № XVI-14, парцел XIV-25, СГРАДА с идентификатор
68134.1890.819.2 в гр. София, по кадастрална карта и кадастрални регистри,
одобрени със Заповед № РД-18-69/14.12.2010 г. на Изпълнителния директор на
АГКК, последно изменение със Заповед 18-8113-16.10.2015 г. на Началник на СГКК-
София, а адрес на сградата: гр. София, район Витоша, ул „Люти дол“, която
сграда е разположена в ПИ с
идентификатор 68134.1890.819, със застроена площ от 15 кв.м., брой етажи: 1,
предназначение: друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда, стар
идентификатор 68134.1890.497.2, номер по предходен план няма; СГРАДА с
идентификатор 68134.1890.819.3 в гр. София, по кадастрална карта и кадастрални
регистри, одобрени със Заповед № РД-18-69/14.12.2010 г. на Изпълнителния
директор на АГКК, последно изменение със Заповед 18-8113-16.10.2015 г. на Началник
на СГКК- София, с адрес на сградата: гр. София, район Витоша, ул „Люти дол“,
която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.1890.819, със
застроена площ от 19 кв.м., брой етажи: 1, предназначение : друг вид
производствена, складова, инфраструктурна сграда, стар идентификатор
68134.1890.497.3, номер по предходен план няма.
ПРЕКРАТЯВА
като недопустимо произовдството по насрещния иск
с пр. основание чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79 ЗС, предявен от Сдружение „Б.Т.С.“
с БУЛСТАТ *******, със седалище и адрес на управление *** против М.Л.Й. с ЕГН
**********, и Н.Л.Й. с ЕГН **********, двамата със съдебен адрес ***, Търговски
дом, кантора 364, чрез пълномощника Н. Н.,
за признаване на установено, че въз основа на изтекла придобивна давност Сдружение „Б.Т.С. е собственик на ПИ с идентификатор 68134.1890.818 с площ от 589 кв.м., при
съседи на поземления имот: поземлени имоти с идедентификатор 68134.1890.819,
68134.1890.807, 68134.1890.728, 68134.1890.601, номер за двата имота / с имот
68134.1890.819/ по предходен план 24, в квартал 5 и двата поземлени имота с
административен адрес: гр. София, район „Витоша“, ул. „Люти дол“, нанесени в
кадастралната карта и кадастралните регистри на основание Заповед №
18-8113-16.10.2015 г. на Началника на СГКК – София.
ОСЪЖДА Сдружение „Б.Т.С.“
с БУЛСТАТ *******, със седалище и адрес ***,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
да заплати на на М.Л.Й. с ЕГН ********** и Н.Л.Й. с ЕГН ********** двамата със съдебен адрес ***, Търговски
дом, кантора 364, сумата от 3 199.59 лв.
разноски по делото пред СГС.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред САС в двуседмичен
срок от връчването му на страните, а в частта с характер на определение с
частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: