Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Ивелина Солакова | |
С Решение № .../04.02.2010г.,постановено по гр. д. № ..../2010г., В. Районен съд е отхвърлил предявения иск с правно основание чл. 361, ал. 2 от ТЗ, предявен от „Т. Е. Т.” О. С. против ”Е.-.”Е. В. Т. за заплащане на сумата от 600лв., както и за заплащане на сумата от 1425лв. представляваща стойността на 99 европалета, заедно с лихва за забава до предявяване на иска, в размер на 118,05лв. Със същото решение на основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД съдът е осъдил „Т. Е. Т.” О. С. по предявен срещу него от ”Е.-.”Е. В.Т. насрещен иск за сумата от 979,20 лв., представляваща обезщетение за неизпълнение на задължение на ищеца по три превоза за връщане на общо 68бр. палети с единична стойност 14,40лв., като е присъдил и разноски. Против това решение в частта му, с която е отхвърлен искът за заплащане на сумите от 1425лв. главница и лихва от 118,05лв., както и в частта му, с която е уважен предявеният насрещен иск, е постъпила жалба от „Т. Е. Т.” О. С. В жалбата се навеждат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на постановеното решение в обжалваната му част. Сочи се, че изводите на съда са неправилни, понеже приложеното по делото писмено доказателство- фактура, материализирало претендираното от жалбоподателя вземане, било включено в счетоводните му записвания. По отношение насрещния иск се сочи, че показанията на разпитания свидетел не са релевантни. Претендира се отмяна на решението в обжалваната му част, уважаване на предявения първонÓчален иск и отхвърляне на насрещния иск. Ответникът по жалбата заема становище за неоснователност на същата. Сочи, че при постановяване на решението са спазени законовите разпоредби и решението следва да бъде потвърдено. В. окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното: Жалбата е подадена в срок от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд е задължен служебно да се произнесе по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В изпълнение на това свое задължение настоящата инстанция констатира, че обжалването решение е изцяло валидно и е допустимо в обжалваната му част. По същество решението е неправилно в частта му, с която е уважен предявеният насрещен иск. С исковата си молба „Т. Е. Т.” О. С. сочи, че осъществява основната си дейност като спедитор. В този смисъл сключвал договори за спедиция, като по поръчка на ответника е извършил организиране и транспорт в рамките на България, за което не му била изплатена сума от 600лв. След така извършения транспорт в рамките на РБ, ищцовото дружество осъществило организация на курс от България до Унгария на стоката, която е следвало да бъде натоварена на европалета. Организирано било изпращането на камион до пункта на ”Е.-.”Е. В. Т., който съдържал 99бр. европалета, но на място служители на ответника ги разтоварили и натоварили стоката на обикновени дървени палета. Стоката била разтоварена в Унгария заедно с тези палета, камионът останал празен и на ищеца се наложило да заплати на превозвача сумата от 1425,60лв., представляваща стойността на европалетата. Била издадена фактура, която била изпратена на ответника . Според ищеца ответникът следвало да му заплати не само възнаграждението по изпълнението на поръчката, а така също и сторените разноски по нейното изпълнение. Претендира се заплащането на горната сума, ведно с лихва за забава, считано от 05.021009г. до датата на подаване на исковата молба в съда . Ответникът е оспорил предявените искове, като сочи, че не дължи сумата от 1425 лв. По отношение на сумата от 600лв., която се претендира, същата е заплатена в хода на производството по делото. Исковата претенция в тази връзка е отхвърлена, като поради това, че не е обжалвано, в тази си част, решението на ВТРС по първоинстанционното дело е влязло в законна сила. По отношение на претенцията за заплащане стойността на 99бр. евро палети се сочи, че такива не са доставяни на ответника. Уговорката между страните била за доставка от превозвача „Франко” склада на купувача. С натоварването на стоката собствеността й е преминала върху купувача. В конкретния случай ищецът се е договорил с купувача на стоката да я превози от негово име и за негова сметка. Издадената от ищеца фактура за 1425лв. не била осчетоводена при ответника. Ответникът моли съда да отхвърли предявените искове. Предявен е насрещен иск от ”Е.-.” Е. В. Т. против „Т. Е. Т.” О. С.. В исковата молба се сочи, че ”Е.-.”Е. В. Т. е заявил на „Т. Е. Т.” О. С. извършването на транспортни услуги, свързани с превозването на стока, собственост на първото дружество. Стандартната процедура при извършването на такъв превоз била следната : автомобилът идвал на място за товарене на стоката, оборудван с 32 палета. При една от доставките изпратеният от спедитора товарен автомобил е бил без задължителните 32 палета, а при други два превоза са отбелязани липсата на общо още 36 палета. Тези палета не били върнати на ”Е.-.”Е. В. Т., поради което стойността им следвало да бъде заплатена на ищеца по обратния иск. Същата възлизала на 979,20лв. Претендира се присъждането на горната сума . От фактическа страна по делото се установява единствено обстоятелството, че между страните са били сключвани множество спедиционни договори-факт, който не се оспорва от тях. От представената по делото фактура от 29.01.2009г. е видно, че ищецът „Т. Е. Т.” О. С. е фактурирал 99 бр. евро палети на обща стойност 1425 лв. Върху фаÛтурата липсва подпис на представител на ответното дружество ”Е.-.”Е. В. Т.. По делото не са събрани други годни доказателства . При тези данни от фактическа страна се налагат следните правни изводи: По първоначалния иск за заплащане цената на 99бр. евро палети: Този иск се явява недоказан. Ищцовата страна твърди да е бил налице спедиционен договор между нея и ответника, като ответникът в нарушение на договорните разпоредби не е върнал 99бр. евро палети на превозвача, комуто от своя страна ищецът е заплатил стойността на палетите. От доказателствата по делото не се установява дължимост именно на посочената в представената от ищеца фактура сума. Не е ясно дори дали тя е осчетоводена при него и при ответника. По делото не са установени наличието на конкретен договор и уговорките между страните по него, а оттам и да се извлече задължението на ответника по договора за възстановяване на евро палетите, върху които е следвало да бъде превозена стоката. Не се доказват и твърдените от ищеца факти – че в камиона на превозвача са били налични 99бр. евро палети, че те са разтоварени от него от служители на ответника и после не са били върнати. Не се доказва и обстоятелството, че ищецът е платил стойността на палетите на превозвача, което според самия него е основанието да се претендира стойността им от ответника. Доказването на посочените обстоятелства е изцяло в тежест на ищеца, като първоинстанционният съд е дал пълни, ясни и точни указания в тази насока. След като ищецът не е задължението си да докаже исковата си претенция, тя следва да бъде отхвърлена. На отхвърляне подлежи и акцесорният иск, предявен при условията на обективно съединяване с главния такъв, за присъждане на мораторна лихва върху претендираната главница от 1425лв. Горните фактически и правни констатации на въззивния съд по отношение на предявения първоначален иск съвпадат напълно с тези на първоинстанционния съд. Обжалваното решение в тази му част се явява правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено. По отношение на предявения насрещен иск въззивната инстанция счита, че решението на първоинстанционния съд, с което този иск е уважен, е неправилно и подлежи на отмяна. Ищецът твърди наличието на спедиционни договори, сключени при определени условия относно броя на палетите, с които следва да е оборудван всеки един камион, извършващ превоз във връзка с договора. Твърди се и че при три от превозите камионите не са били оборудвани с пълния набор палети, поради което ищецът е предоставил свои такива, които в последствие не му били върнати. Този иск се явява недоказан. Във връзка с доказване на претенцията на ищеца по насрещния иск са приети документи на чужд език/ английски/, които първоинстанционният съд е обсъждал и ценил при постановяване на решението си. Съгласно разпоредбата на чл. 185 от ГПК документ, представен на чужд език, се придружава с точен превод на български, заверен от страната. Предвид тази разпоредба представените от ищеца по обратния иск документи, непридружени от съответния превод на български, не представляват годни доказателствени средства по смисъла на ГПК и съдът не е следвало да ги взема предвид при постановяване на съдебния си акт. Ищецът не е доказал наличието на твърдените от него договори с ответника, нито уговорките по същите, нито пък неизпълнение на задължение за връщане на палети, като не е доказана и тяхната единична цена. Показанията на свидетеля Пеева, разпитана по делото, която според ищеца е следвало да установи горните факти, също не е следвало да бъдат ценени от първоинстанционния съд. Това е така, защото при положение, че не е изяснена стойността на всеки един от спедиционните договори, по които се претендира връщане на определена бройка палети, не може да се прецени дали са били допустими свидетелски показания в случая. Дори и да са допустими, показанията на Пеева не дават никаква яснота относно уговорките между страните по повод твърдените сключени спедиционни договори, поради което от тях не може да се извлече извод за възникнало за ищеца право да му бъде заплатена цената на 68 броя палети. По горните съображения предявеният насрещен иск подлежи на отхвърляне. При този изход на делото ответникът по жалбата следва да заплати на жалбоподателя сумата от 19,58лв. разноски съразмерно уважената част от жалбата. Водим от горното, В. Окръжен съд, Р Е Ш И: ОТМЕНЯ Решение № .../04.02.2010г.,постановено по гр. д. № ...../2010г. на В. Районен съд, в частта му , с която на основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД „Т. Е. Т.” О. С., ЕИК 13136300 е осъден да заплати на ”Е.-.”Е. В. Т., ЕИК ................. по предявен насрещен иск сумата от 979,20 лв., представляваща обезщетение за неизпълнение на задължение на ищеца по три превоза за връщане на общо 68бр. палети с единична стойност 14,40лв., вместо което ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявения от ”Е.-.”Е. В. Т., ЕИК .............. против „Т. Е. Т.” О. С., ЕИК ............... насрещен иск за заплащането на сумата от 979,20лв., представляваща обезщетение за неизпълнение на задължение на ищеца по три превоза за връщане на общо 68 бр. палети с единична стойност 14,40лв. ОСЪЖДА ”Е.-.”Е. В. Т., ЕИК ...................... да заплати на „Т. Е. Т.” О. С., ЕИК ..................... сумата от 19,58лв./ деветнадесет лева и петдесет и осем стотинки/ разноски по делото съразмерно уважената част от жалбата. ПОТВЪРЖДАВА Решение № ...../04.02.2010г.,постановено по гр. д. № ....../2010г. на В. Районен съд в останалата му обжалвана част. Решението в частта му, с която е потвърдено Решение № ....../04.02.2010г.,постановено по гр. д. № ......./2010г., на В. Районен съд подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването муна страните, пред ВКС. В останалата си част, съгласно разпоредбата на чл. 280,ал.2 от ГПК не подлежи на жалба. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |